Разгромът на българската икономика

pogled.info, 13.05.2015


Какво ни донесе реставрацията на капитализма в България

Предизвикано предисловие

Ще започна с кратко встъпление, предизвикано от последните събития.

Някои хора са склонни да забравят историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята. Преди няколко дни празнувахме 9 Май. Тази дата е оставила незаличими следи в световната и в европейската история като Ден на Победата на антифашистката коалиция над нацистка Германия, при решаващата роля на Съветския съюз.

Това обаче не се харесва на някои десни политици по света, в Европа и у нас. През 2008 г. Европейският парламент реши тази дата да се обяви като официален празник – Ден на Европа. Сега те говорят само за Ден на Европа, с което принизяват, омаловажават и дори подменят Деня на Победата. Защото всяко споменаване за победата напомня за изключителния героизъм, нечовешки страдания и огромни жертви на Съветския съюз за пречупването на гръбнака на кафявата чума.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява ролята на различните участници в антифашистката коалиция. С материални и човешки ресурси срещу Съветския съюз воюваше цяла Европа, окупирана тогава от Германия. През годините на войната Германия воюваше срещу Съветския съюз с около 200 дивизии, а на всички други фронтове – с около 20 дивизии. По сведения на западни изследователи на войната, от двете воюващи страни на Западния фронт е участвала жива сила, възлизаща на 16 500 000 човекомесеца, а на Източния фронт – 406 000 000 човекомесеца, т.е. 25 пъти повече. От всички военни загуби на Германия 98% са на Източния фронт.

Съдбата на Европа се решаваше на Източния фронт. При евентуална загуба на Съветския съюз фашистка Германия щеше да овладее цяла Европа от Португалия до Урал за много десетилетия напред. И нямаше да има на света сила, която да оспори доминацията на тази Германия. Без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дори Европа нямаше да е същата. При друг резултат от войната едва ли щеше да ги има и европейските политици, които на 9 май 2015 г. бойкотираха празника в Москва. Добре би било ако те можеха да размислят над това! Ако имаха съвест, морал и достоинство!

Фашизмът беше победен преди 70 години и хората се надяваха, че е завинаги. Биологични и идеологически наследници на хитлерофашизма обаче отново се надигат и търсят реванш. В името на този реванш са се заели с пренаписване и грубо преиначаване на историята на Втората световна война. Целят да изтрият от паметта на младите поколения истината за Деня на Победата.

Винаги съм бил за приятелски отношения на България с Русия. На 8 февруари 2015 г. публикувах в Поглед.Инфо статията В Европа, но никога срещу Русия. И винаги съм вярвал в Русия и в руския народ. След като видях военния парад в Москва на 9 май тази година и особено изумителния със своето величие парад на Безсмъртния полк, в който са участвали по своя инициатива около 19 милиона души в цяла Русия, вярвам още повече в непобедимостта на този народ и тази държава. И добре че ги има!

Производственият потенциал на България преди 25 години и сега

Десните политици и икономисти се занимават с подобно преиначаване на процесите след войната и в България.

Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода на реставрацията 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.

Тези резултати хвърлиха в ужас десните политици и икономисти. Те отново упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече. Те обясняваха неприятните за тях резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега страдат от носталгия по миналото.

В този десен хор от клевети може би има частица истина относно забравата. Някои неща наистина са забравени. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 25 години и сега. Характеризират разгрома на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Затова реших да напомня числата и фактите само по едно от многото деструктивни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Всички данни на които се позовавам са от официални източници. Под всяка таблица е посочен източникът. За да избегна условностите от сравняването на разновременни стойностни величини, влиянието на невинаги реални цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са по-меродавни (виж таблица 1.)

1 2 3

Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2012 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Ако съдя по тенденцията през изминалите години и от преките ми наблюдения, картината през 2014 е още по-неблагоприятна, но официалните данни ще се появят след една година. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки – че няма данни. По някои от тези позиции с две точки дори и да има малко производство, то е символично и може би поради това не е отбелязано в Статистическия годишник.

Дори бегъл поглед върху таблицата дава основание за следните изводи:

България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След това, с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.

Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства.

Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и контрол не е осъществяван. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са известни наказателни мерки на държавата срещу нарушителите.

Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщава за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения.

Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно българско земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изколват се масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.

Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи бандити, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.
Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица сега е около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България са в порядъка на много десетки, а може би и на няколко стотин милиарда щатски долара през изминалите 25 години. Те ще се чувстват още много дълго. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид.

Експортният потенциал на България преди 25 години и сега

Радикални промени настъпиха и във външноикономическите отношения и особено във външнотърговския стокообмен. До саморазпускането на СИВ на 27 юни 1991 г. България беше член на тази интеграционна общност. През 1988 г. 84,5% от нашия износ беше към страните от СИВ, а само със Съветския съюз 62,8%. През същата година 76,7% от вноса ни беше от страните членки на СИВ, а 53,7% – само от Съветския съюз.

Главен механизъм за функциониране на СИВ беше координираното разпределение на производството и търговията между страните членки, т. е. тяхната производствена специализация и коопериране на основата на определени критерии. Така че всяка страна членка да участва в производството и обмена на перспективни продукти и услуги по които има икономически предимства, с цел да се осигури постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на всички страни от общността. За специализираните продукти изнасяхме 70-80-90% от продукцията за страните от СИВ и се възползвахме от големия пазар на общността, а също и за трети страни. Благодарение на това България произвеждаше и изнасяше стоки в големи количества на взаимноизгодни условия за другите страни членки, за които сега можем само да мечтаем. Ето какво говорят числата за нашия износ през 1988 г., преобладаващата част от който се насочваше към Съветския съюз и другите страни от СИВ, а също и за 2013 г., когато изнасяме най-много за ЕС (виж таблица 2.):

12 13

Пояснения: Както в таблица 1. В официалните статистически публикации от 2014 г. има данни за износа през 2013 г. и затова цитирам тях.

Данните от таблица 2. също дават основания за някои разсъждения:

Изводите по таблица 1. са валидни и за настоящата таблица.

Тази извадка от експортната листа на България през 1988 г. също потвърждава, че сме били средно развита промишлено-аграрна страна по европейски стандарти. Нашата икономика е произвеждала в големи мащаби средно технологични, а в редица случаи, например в електрониката, и високо технологични продукти, които са приемани на външните пазари.
Извадката също показва, че индустрията и земеделието са били тясно специализирани в рамките на СИВ и преобладаващата част от продукцията на най-важните сравнително сложни продукти са продавани в страните членки, а също и извън тях. Без тази производствена специализация, техническа помощ от по-развитите страни членки и огромния пазар на СИВ не би било възможно рентабилното масово производство на сравнително сложни машини и съоръжения в малка и по-слабо развита страна като нашата.

От таблици 1. и 2. личи, че производството и износът се сриват тотално след 1989-1990 г. Много от произвежданите и изнасяни по-рано продукти изчезват от експортната ни листа, а заедно с тях изчезват стотици хиляди български работни места и многомилиардни доходи на българските домакинства. При пълната либерализация на вноса и липсата на защита на местното все още неконкурентоспособно производство, преустановеното вътрешно производство се заменя с внос от по-конкурентоспособни чуждестранни производители с голям стопански опит в съответните области. Този внос расте непрекъснато, за да достигне през 2013 г. впечатляващи величини: за домашни хладилници – 81,2 хил. броя, домашни перални машини – 159,9 хил. броя, прахосмукачки – 300,7 хил. броя, телевизори – 998,2 хил. броя, велосипеди – 31,0 хил. броя, маргарин – 11,0 хил. т., ориз – 30,3 хил. т., сол – 163,9 хил. т., захар – 242,9 хил. т., целулоза – 36,5 хил. т., обувки (кожени) – 3171,9 хил. чифта и т.н.

Ликвидацията на местното производство и замяната му с внос, казано по друг начин, означава, че България закрива хиляди и хиляди работни места на своя територия и допринася за създаване на допълнителни работни места в по-богатите страни. Това задълбочава и удължава нашата социално-икономическа изостаналост.

Всеки който познава стопанската история на сегашните най-богати страни: в Америка, в Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и други знае, че никоя от тях, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо модерно икономическо развитие, не е допускала такава брутална внезапна либерализация на вноса и снемане на протекцията на местното производство, както постъпи България, заедно с други източноевропейски страни, под натиска на МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Европейската комисия.

Теоретична основа на тази политика беше отхвърлянето на теорията и практиката на „аргумента за прохождащата индустрия” (infant industry argument). Той е формулиран в 1790 г. от американския икономист, впоследствие и Президент, Александър Хамилтън. Всички сегашни богати страни са го прилагали активно по време на своята индустриализация. Например, вносните тарифи в САЩ между 1816 и 1945 г. са били между най-високите в света. Този аргумент е бил особено популярен и прилаган след Втората световна война в Латинска Америка, но под външен диктат е заменен с фалшивата догма на Вашингтонския консенсус за „отворените врати” във външната търговия, което облагодетелствало еднакво и развитите и слабо развитите страни. В това, обаче няма нищо вярно. Таблица 2., отразяваща българския опит, го доказва по категоричен начин. Наред с бързата либерализация на цените, либерализацията на вноса и прибързаното снемане на протекцията на местното производство, е едно от най-големите престъпления на шоковата терапия, наложена ни от горепосочените институции. Това показва колко ефикасно те обслужваха интересите на богатите страни, за сметка на бедните.

Външният пазар и особено пазарът на СИВ е бил силно чувствителен на деструктивните политически и икономически процеси у нас след края на 1989 г. Спадът на производството се чувства още от началото, но той протича с известна инерционност, може би, защото част от производството е било за вътрешния пазар. Сривът на износа е незабавен и рязък, особено след саморазпускането на СИВ през 1991 г. Цялата производствена и експортна система, изграждана в продължение на години, рухва веднага.

Загубените веднаж пазари трудно ще се възстановят. Преобладаващата част от тях са загубени завинаги. Бедата за България е в това, че при настоящия механизъм на функциониране на Общия европейски пазар, на който се реализира преобладаващата част от нашия износ сега, нямаме шансове в обозримото бъдеще да възстановим производството и експорта на такова качествено и количествено равнище, каквото имахме до 1988 г. Не бихме могли дори да се приближим до него, защото не сме конкурентоспособни. А в напълно либерализиран общ пазар бедните страни нямат никакви шансове в конкуренцията с богатите. За определен период от време те се нуждаят от някаква форма на протекция на прохождащата местна индустрия, докато тя стъпи на краката си. За постигането на сравнима конкурентоспособност с тази на развитите страни, при идеални условия са нужни поне 15-20, а може би и повече години.

Ниската конкурентоспособност на България ще проличи още по-категорично на един бъдещ Общ Евро-Американски пазар с население от около 820 млн. души. Това ще се случи ако бъде сключено споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Ние и сега сме в тежко положение в условията на Общия Европейски пазар, поради по-ниската ни конкурентоспособност в сравнение със средната в ЕС. Конкурентоспособността на американските фирми е по-висока от тази на европейските. Ако ние нямахме шансове до сега в свободна конкуренция с европейските фирми, какво да кажем за шансовете ни пред още по-мощните и конкурентоспособни американски компании. Ако при най-благоприятни условия са необходими 25-30 години, за да се приближим към средната в ЕС, ще ни бъдат необходими 40-45 години да се приближим до американската конкурентоспособност. Това усложнява още повече нашето положение през следващите десетилетия.
При други политически условия бихме имали по-големи шансове като член на Евроазиатския общ пазар, понеже конкуренцията на него ще бъде по-близка до нашите възможности. При сегашните политически ангажименти на България като член на ЕС и на НАТО, едва ли може да се разчита на участие в Евроазиатския общ пазар.

Както е известно, стокообменът между страните членки на ЕС се основава изцяло на пазара. Съществува общ безмитен пазар, но се запазват неофициално важни нетарифни (санитарно-ветеринарни и други) ограничения. Няма целево разпределение на производството по страни членки. Всяка страна е свободна да решава какво да произвежда, на кого и при какви условия да го продава. На пръв поглед това звучи добре. Ако ЕС беше икономически еднородна общност на високо развити и конкурентоспособни икономики (както беше замислен първоначално – клуб на богатите), този механизъм можеше да работи и от него да печелят най-конкурентоспособните със своята качествена и евтина продукция. Това щеше да облагодетелства и потребителите, без да застрашава оцеляването на производителите.

Реалностите обаче са други. Голяма част от страните членки, особено новите членове от Източна Европа, Малта, Кипър и до известна степен – от Южна Европа, не могат да се справят на Общия европейски пазар. Повечето източноевропейски страни не отговаряха на критериите от Копенхаген и не бяха готови за присъединяване. Това се знаеше в ръководството на ЕС, но по стратегически военно-политически съображения решиха да ни приемат в ЕС и в НАТО, поради географската ни и друга близост до Русия. Макар че за това не се говореше, на съответното най-високо равнище са преценили, че България, заедно с Румъния и други източноевропейски страни, може да им бъде полезна в бъдеще като военно-политически плацдарм срещу Русия. Вероятно са целели да ни обвържат необратимо със Запада, за да предотвратят евентуалната ни бъдеща преориентация към Русия. Събитията през последните години и особено настоящите, потвърждават това. В Брюксел пожертваха икономическите критерии за членство в ЕС и ни превърнаха в инструменти за реализиране на стратегическите планове на Америка срещу Русия.

Сега плащаме цената поради ниската ни конкурентоспособност на Общия европейски пазар. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15 годишна производствена история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Както вече споменах, още по-трудно ще ни е да се конкурираме с американските компании. Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между икономиките на страните членки на ЕС. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС засега е преустановено за 5 години. Може би този срок ще бъде дори удължен.

Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. Сравнението между двете колони на таблици 1. и 2. показва, че в нашето производство и външна търговия е настъпила истинска катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно- и високотехнологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 25-30 години като член на СИВ. Това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1988 г. изнасяхме 78,9 хил. тн. домати, сега изнасяме 1600 тн. и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.

Докато преди 30 години структурата на нашия износ беше типична за средно развита европейска страна, което личи от таблици 1. и 2., сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Делът на суровините и материалите в нашия износ сега е 51,9%, на потребителските стоки със що годе приемливо качество е 27,9% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 20,2%. Високотехнологичните стоки в износа ни са едва 3,3%, а нискотехнологичните – 65,3%.

Ако България предприеме бърза реиндустриализация и модернизация, съчетана с умерена протекция на селското ни стопанство, и при наличието на подходящи междуправителствени договорености между Русия и България, след 8-10 години можем да възстановим част от нашия износ на земеделски продукти, посочен в таблица 2., частично на химическите и фармацевтичните продукти и съвсем малка част от продуктите на машиностроенето.

Трудно ми е да посоча други наши възможности за износ към Русия през близките години. Ако трябва да бъда реалист, като имам предвид деструктивната антируска политика на нашите правителства, дори и това трудно ще стане. Сегашните ни управници се оказаха много експедитивни в провала на договорените на политическо равнище три големи проекта: нефтопроводът Бургас – Александропулис, и най-вече – АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”. С това те навредиха преди всичко на България, която сега и в обозримото бъдеще ще бъде заобикаляна от всички магистрални инфраструктурни транспортни системи.

Списъкът от характеристики на примитивния балкански капитализъм е безкраен. По груби мои оценки през тези 25 години от българския народ са отнети (откраднати) над 150 млрд. лева (около 70 млрд.евро, т.е. двегодишния ни БВП), а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи. Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход.

Потреблението в България преди 25 години и сега

Сривът на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

14

Като цяло, разсъжденията по таблици 1. и 2. важат и тук. Може би заслужава да се отбележи още следното:

Здравословният процес на намаление на потреблението на хляб и хлебни продукти в другите европейски страни, протича и у нас, но все още сме страната с най-високо потребление на хляб в ЕС – около 95 кг. на човек от населението. Това е едно от многото измерения на диетата на бедността.

При почти всички продукти има рязко шоково влошаване след 1988 г., последвано от стабилизация или дори леко подобрение на много ниско ниво. Това може да се обясни с насъщния характер на храните и неотложността в тяхното потребление в някакъв допустим минимум за биологично оцеляване. То определя по-ниската еластичност на потреблението на хранителни продукти спрямо доходите.

При нехранителните продукти еластичността е по-висока, а спадът по-рязък и продължителен. За разлика от храните, потреблението на дрехи, обувки, домашно обзавеждане, ремонт и освежаване на жилището, почивката на море и планина и т.н. подлежат на отлагане в определени граници. Те, обаче, за разлика от хранителните продукти, по-трудно се измерват като количество на лице от домакинството.

Проведените многобройни анкети през последните 25 години за потреблението на нехранителни стоки с по-широк и по-тесен обхват потвърждават по-рязкото намаление на потреблението им. Това намаление е незначително за най-високодоходната децилна група (5-10% от населението), много голямо за средните децилни групи (30-40% от населението) и драматично за най-ниските (50-60% от населението).

Домакинските бюджети в България преди 25 години и сега

Имах намерение да направя цялостен анализ и на промените в структурата на разходите в домакинските бюджети на България за разглеждания период. Такъв анализ може да добави допълнителна представа за качеството на живота у нас. Това се оказа невъзможно за всички видове разходи, понеже през различните години на този период е прилагана различна групировка на разходите в домакинските бюджети, която прави несъпоставими или трудно съпоставими данните за различни години. Поради това ще се задоволя с анализ само по най-важни позиции, където, макар и с някои условности, данните заслужават по-голямо доверие (виж таблица 4.).

15

И тук се налагат някои коментари:

Най-важен е делът на разходите за храна и безалкохолни напитки. Известно е, че в най-богатите европейски страни този дял е между 10 и 15%, а в най-бедните страни в Европа и извън нея е 40-50 и повече процента. Известно е също, че с повишаване равнището на социално и икономическо развитие в дадена страна, този дял намалява. У нас също има тенденция към намаление, но тези разходи продължават да са много високи, което ни сближава повече с африканските, отколкото със западноевропейските страни. Това е основание за тревога. Предстои ни да изминем още много дълъг път докато се приближим по този показател до богатите страни членки на ЕС.
Главната причина за рязкото намаление на разходите за облекло и обувки е възможността новите покупки да се отлагат, поради ограничеността на домакинските разходи. Поскъпването на дрехите и обувките действа в обратна посока.

Разходите за покупка и обзавеждане на жилище, за отопление, осветление, вода и други подобни растяха, главно поради чувствителното поскъпване на техните съставки. Едновременно, немалка част от тези разходи се отлагаха за по-добри времена, което смекчаваше повишението им. Нетният резултат от влиянието на разнопосочните фактори предизвика чувствително повишение на техния дял.
Заедно с храните, разходите за здраве са неотложни в най-висока степен. Въпреки това, комерсиализацията в системата на здравеопазване и в здравното осигуряване, заедно с масовото нерегламентирано паралелно доплащане от пациентите, доведоха до повече от двукратно повишение на техния дял.

Върху разходите за транспорт и съобщения влияят както обективни, така и субективни фактори. По-голямата транспортна мобилност на хората е обща тенденция, не само в България. Почти масовото притежаване на собствен лек автомобил, макар и 80% на старо, стана престижно. Мобилната телефония придоби масов характер. Заедно с всичко това растяха тарифите за тези услуги. Повишението на техния дял в домакинските бюджети е нетният краен резултат.

Много големи са различията в структурата на домакинските бюджети между различните децилни групи. Например, за най-богатите 5-10% от населението разходите за храна са далеч по-ниски от средните, а за най-ниските 40-50% от населението – далеч по-високи, по понятни причини.

Важно е също да се знае, че по официални данни разликата между доходите на най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението у нас през 2013 г. е 6,6 пъти. Коефициентът на Джини е 35,4. Това са едни от най-високите в ЕС показатели за подоходна поляризация. Населението в риск на бедност и социално изключване е 48,0% от общото население, а населението живеещо в материални лишения е 43,0%.

През 2012 г. средното равнище на цените в България на ниво БВП беше 45,1% спрямо ЕС-28. За търгуемите стоки то отстъпва умерено от средните в ЕС, но за нетъргуемите е много по-ниско. В ЕС протича обективен процес на сближаване на националните ценови равнища. Същото не може да се каже за националните равнища на доходите, които сега у нас са едва 22-23% от средните в ЕС. Това поставя по-бедните страни, като България в още по-неблагоприятна ситуация.

Тези дни бяха публикувани официални данни, според които около 3 млн. души (от 7,2 милионното население на България) живеят в бедност – т.е. с доход до 360 лв., което е минималната месечна заплата.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Възможен е и обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност и настоящата икономическа политика на общността.

Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако Общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на успешното някога българско земеделие и дори на българската индустрия, което личи от горните таблици. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни и снемат защитния чадър на неконкурентната местна икономика. Политиката на „отворени врати” за движение на стоки е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време и ще я почувстват на собствен гръб, но ще е твърде късно.

Цитираните в началото заключения на социологическите агенции говорят достатъчно убедително за обществените настроения у нас, въпреки масираната 25-годишна медийна пропаганда срещу социализма и за големите успехи на така наречения „преход”. Още по-съкрушителни са цитираните в настоящия анализ данни и факти. Те са най-безпристрастният разказ за живота на българите от 1945 до 1989 г. И при наличието на такива факти десните политици и пазарните догматици, начело с Президента Плевнелиев, наричат последните 25 години: най-светли в нашата история.

Ще се търси ли отговорност от виновниците?

Както вече посочих, разгромът на икономиката струва на България далече над 100 млрд. щатски долара. А да напомням ли за духовната разруха, която е дори по-страшна и по-трудно поправима от материалната. Този разгром не се е случил от самосебе си. Зад него стоят хора, провеждали определена стопанска политика. Повечето от тези хора са живи и здрави и дори ни поучават как да управляваме икономиката и държавата. Четат ни уроци по нравственост и морал. Някои от тях и сега заемат важни държавни и обществени постове.

Всяка уважаваща себе си държава би реагирала на този чудовищен разгром. И би потърсила сметка от виновните. Все още няма признаци за такива намерения на нашата държава. Тя наказва по-смело и по-строго крадеца на една овца в безименно българско село, отколкото крадеца на милиарди. Добре е да се помни, че ако сега не се потърси сметка от виновниците, това ще се повтаря и в бъдеще в нарастващи мащаби. Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления!

Ivan_Angelov-200x184Автор: Проф. д.и.н. Иван Ангелов,
Член-кореспондент на Българската академия на науките

Източник: avtorski.pogled.info

5 thoughts on “Разгромът на българската икономика

  1. СССР постоянно раздаваше суровините си без пари, подпомагаше останалия соц и изкупуваше неконкурентоспособната продукция. Това неизбежно доведе до фалита на СССР оттам на останалите. Също се прояви природния дефект на плановата икономика – натрупване на грешки оттам неизбежно дефицити и излишъци, натрупване на неликвидна продукция при тежки дефицити на друга и т.н. Пазарната икономика успешно решава всички тези проблеми – грешката се отстранява успешно посредством уволнение на виновния, в по-лошите варианти уволнение на екип, отдел и т.н. в най-лошия случай фалит на фирма или група свързани фирми.

    • Дрън-дрън, Влади. Това са митове! „СССР постоянно раздаваше суровините си без пари, подпомагаше останалия соц и изкупуваше неконкурентоспособната продукция.“ Отделни (!) подобни случаи са били необходими, за да се поддържа системата. Но това не е било правило. Ефективност си имаше, тя беше напълно достатъчна и за нея следяха специализирани учреждения. А от другата страна? Сега на запад също има политически дъмпинг, икономическите механизми отдавна не са пазарни, а конкуренцията е далеч в миналото. Това да уволняваш некадърници и да даваш на неефективните фирми да фалират не е „пазарен“ принцип, това е изобщо принцип на всяка нормална икономика. Той трябва да се прилага и при социализма.

      И изобщо, ти говориш за микроикономика! Прав си, там имаше някои недомислици и проблеми. Но на ниво национална икономика (макроикономика) няма по-ефективна система от социалистическата. Това за „природния дефект на плановата икономика – натрупване на грешки“ е лъжа. Грешките в плановата икономика не са грешки на планирането. Те не са „природен дефект“ на системата. Грешките са СУБЕКТИВНИ. Проблемът е само там – как да се организира народът така, че да има мотивация за работа? Как да организираш ефективно отраслите на икономиката, ако не можеш да мотивираш отделния учен да си седне на задника и да поработи над въпроса? Ако даже не можеш да мотивираш един отделен стругар да си свърши качествено работата, по съвест? А не, както някои бачкери разсъждаваха – „Давай-давай, и тъй става, много важно, подробности. Да си ходя, че бирата ме чака, и заплатата ме чака, и жената, пък тя работата не е заяк, майната й – кой работи повече от мене? Я да си отмъкна и оная дрелка, гледам май на никого не му трябва, пък на мене в къщи ще ми свърши работа.“ Такива бяха почти всички работници. Но така не се прави социализъм, така се прави „комунизъм“.

      Скъса се връзката между „микрото“ и „макрото“. Ето ТУК беше СИСТЕМНАТА грешка. Тя беше в работата с хората, в „човешкия фактор“. Точно там стана ясно, че социализъм не може да се построи, ако обществото не е готово за това. Ако първо, не го желае истински, ако не може да го приеме. Ако всеки поотделно носи психиката на индивидуалист и егоист, хедонист и потребител-паразит, ако всеки един е способен да открадне, да присвои, да излъже, да насили, да злоупотреби от паничката на ближния си или да грабне от държавната копаня – няма как да направиш социализъм. За това се иска здраво общество от здрави, морални хора.

      Но не, че по принцип е абсолютно невъзможно. Възможно е. Просто трябва едновременно да се работи на няколко фронта. И може би най-важният е този – да се формират у хората правилните ЦЕННОСТИ и да се изгради ново мислене, нов морал, нов идеал. Както на обществото като цяло, така и у всеки гражданин поотделно. Защото индивидите изграждат обществото.

      Нужни са и институции, които да се занимават постоянно с поддържането на чистотата на необходимия морал и на необходимите ценности.

      Не казвам нищо ново. Практиците знаеха тези неща и се опитваха да ги прилагат. Даже отначало много успешно. Но те сбъркаха в това, че сляпо следваха теоретиците на марксизма. А теоретиците… Сетете се защо, но те яростно отричаха т.нар „идеалистичен мироглед“ и се стремяха да го изкоренят – иначе казано, бяха агресивни фанатични атеисти. Те водеха война с религиите и преди всичко с дълбоко вкоренената, традиционна религия, формираща националната култура, идентичността, психологията, ценностите и мирогледа на народа. И вместо нея се опитваха да насадят изкуствен набор от ценности, напр. т.нар. „Кодекс на строителя на комунизма“ и др.подобни неща. Не, че последните бяха лоши, напротив – въпросният кодекс е пълен с високи морални ценности. И е вършел доста добра работа на времето. Дълго време съветското общество е функционирало именно благодарение на подобно възпитание. И доста добре е работело.

      Но ето, че идва моментът, когато хората губят вяра в тези изкуствени кодекси и норми. Масово се обезверяват, защото изкуственият набор от ценности не успява да прилепне, да пусне корен в обществото. Хората започват да губят ценностите си, да се връщат към инстинктите си. Грехът отново става „норма“. И естествено, без истинските ценности, давани да речем, от православната вяра, и без изкуствените морални норми на социализма, се образува нравствен вакуум. Народът започва да се плъзга надолу към животноподобното състояние. На този етап се намесва и агресивната западна пропаганда, която започва да предлага своя алтернативен набор от „демократични ценности“. Западът разврати и нашите ръководители, които на свой ред развратиха и обезвериха народа, защото той от тях гледаше. Рибата се вмирисва от главата…

      Затова, преди да унищожат нравствения фундамент на народа (традиционната религия), „комунистите“ трябваше първо добре да помислят, с какво ще го заменят и как. И дали изкуственият ще бъде наистина толкова здрав и вечен, както им се струва. Оказа се, че не. И сам той беше некачествен, и на конкуренцията на запада не издържа. Като цяло беше зле обмислен, непоследователен, нелогичен, с огромни бели петна в идеологията, и не предлагаше никаква конкретна, ясна полза за тези, които го приемат. Само някакви мъгляви химери в далечното бъдеще и абстрактни понятия.

      А западът предлагаше ясни „ценности“, простички и достижими „още днес“. Поне на пръв поглед достижими. Ценностите на хедонизма, егоизма, социал-дарвинизма, материализма, на първичния инстинкт за оцеляване и оставяне на потомство. Той, накратко, проповядваше, както и до днес: „Забравете за лъжливите високи идеали! Вие сте животни и трябва да живеете като такива. Това е естественото ви състояние. Не измъчвайте себе си, не вървете против природата! Лъжат ви, няма по-добър начин да се организира обществото от това да не се организира изобщо. Най-добрите ценности са тези на вашите инстинкти. Грехът е глупост, която не съществува. Зъбите и ноктите са всичко. Системата, дадена ви от самата природа, е естествена, следователно – саморегулираща се, ефективна, съвършена. Просто й се подчинете, за да бъдете щастливи и всичко да си легне на мястото.“ А това, дето там Човекът с главна буква бил нещо си високо, бил над животното, бил Цар на вселената… Да, такива са НЯКОИ. Радвайте се, че и вие сте хора – чувствайте се съпричастни. Някои ще обират плодовете и ще прославят Човека и Човечеството. А вие ще им прислужвате. Кой за каквото го бива, кой каквото успял да докопа – това е положението. В джунглата е така, и при вас трябва да е така – това е справедливата система. Системата, където официално на никой роб не му е забранено да стане господар. Даже се насърчава да опитва… Е, ако успее, де – малка подробност… Но роби и господари, висши и низши, така или иначе трябва да има – това е начинът, няма друг. Затова на запад има мерцедеси, всякакви богатства и охолства, а при вас има само жигулита, два вида хляб и три вида салам. Защото истината е при нас.
      И ние взехме, та им повярвахме…

      А те просто ни излъгаха. Охолството им се дължеше всъщност на това, че те ни ограбваха нас. Но ние бяхме твърде слепи да проумеем как точно го правят. И се продадохме за паница леща. И идеалите си продадохме. И ценностите. Въпреки, че бяха изкуствени, все едно бяха по-добри. А сега? Станахме животни и роби. И естествено, животните и робите не могат да поддържат ефективна социалистическа икономика. Те просто не вярват в нея. Затова тя беше разградена и асимилирана от „демократичните“ ни „доброжелатели“. Изядоха ни първо ценностите, второ икономиката, а накрая и самите нас.

    • Здравейте, първо, ако сте чели книгата на унгарският професор от Харвард Янош Корнай „Социалистическата система-политикономия на комунизма“, много точно и аргументирано са описани недостатъците на социалистическата планова икономика. А те са: нискокачествена продукция, поради липсата на конкуренция в свободна среда, при социалистическата планова икономика и най-некачествената продукция има пазар. Още през 50-те години полският професор Оскар Ланге, говори за пазарен социализъм, при който предприятията да се конкурират по-между си, а не конкурентните предприятия да се закриват; в плановата икономика е налице пилеене на ресурсите и създаване на доблиращи структури, постояни текущи дефиците, тъй като обема и вида на произвежданите стоки и услуги не се определят от пазара (търсенете), а от администрацията. На следващо място, най-големият порок на плановата икономика, е че стопанските ръководителите са на държавна заплата, те не получават остатъчния капитал на предприятието, така, че ако в пазарната икономика, едно предприятие води грешна икономическа политика то ще фалира заедно със своя собственик, докато при социалистическата планова икономика няма филт на предприятие колкото и некачествена продукция на произвежда, освен ако не фалира самата държава. При социалистическата планова икономика, стопанските ръководители, са едни чиновници, които само изпълняват план който им спуснат от-горе Централен планов комитет и ЦК на БКП, и сами те не не мога да въвежда нови иновации, ако ги няма в плана. Eдинственото предимство на социалистическата планова икономика, е че тя постигна пълна работна заетост и сравнително справедливо разпределение на благата межди всички граждани, но се изчерпа. Най-развитата в икономическо отношение страна от СИВ, ГДР, 25 години след рухването на социализма, в която се излияха стотици милярди марки, над Две хиляди милирдя мярки, още не може да стигне икономическото развите на Западна Германия, нейният БВП на глава от населението е около 80% от този в Западна Германия.

  2. Чудя се защо сте качили тази статия тук?Не я дочетох по обясними причини,умните ще разберат защо!Изсипани на куп едни цифри за сравнение, е?Нито дума за фалиралата соц.икономика!Написал произведени толкова милиона тона стомана,да ама на загуба и т.н.
    Ако има справедливост този трябваше заедно с много други да е в затвора!Той ни дава акъл!?

    • И в какво е престъплението на проф. Ангелов бе, „Чапаев“? Освен, може би в това, че е предал родината си СЛЕД (!) 10.11.1989 г.? Във всеки случай – не е в това, че днес говори истината.

      Соц.икономиката фалира не по вътрешни, а по ВЪНШНИ причини. Такива като вас, провокатори с промити мозъци, ТОВА „забравяте“ да споменете. „На загуба“ ни била икономиката… Затова сигурно България беше развита промишлена страна, с добре задоволено население, което не знаеше какво е глад, или платено образование, или пари за здраве. А днес икономиката ни е разсипана и разграбена заради „демократизаторите“ като теб. Хубаво я „оправихте“ вие „лошата“ ни икономика. Направо мамицата й разкатахте, както впрочем, и на цялото ни общество. Отделно, че затрихте от света три милиона българи, за да ги заместите с милион антисоциални и антибългарски паразитни малцинства. (На това му се вика геноцид, за сведение.) За това не искаш ли да си поговорим? Или за изнесените природни богатства на страната? Или за младежта – цветът на нацията, напуснал демоНОкратична България именно СЛЕД като „демокрацията“ ни „освободи“?

      Такива като вас казват: вярно, че днес системата „не е съвършена“ (докато тя всъщност е чудовищна), но затова пък старата колко лоша беше… И изтъкват някакъв пиклив аргумент, който може да бъде оборен от петокласник. От сорта на това, че социализмът бил имал бенка на малкия пръст на левия крак. Да, соц-системата си имаше органични недостатъци. Но те не бяха ТЕЗИ, за които говориш.

      Лицемери лъжливи, ние знаем как бяха нещата всъщност. Партийната номенклатура се научи да краде на едро и да гледа на запад, след което започна да предава интересите на България. Ето в това беше проблемът. А не, че икономиката „не била ефективна“ или „държавата била лош стопанин“. Не беше лоша системата. Просто и най-добрата система се срива, когато я рушат отвън. Пясък в колелата отвън се сипва. Врагът превръща отклоненията, девиациите, извращенията в правило и ги вгражда в системата, за да я рушат. Купува си предатели, създава и храни „пета колона“. За това не искаш ли да си поговорим – за това, че България, както и целият соц.лагер, беше в състояние на постоянна война със запада? Победиха ни, но не защото бяхме по-калпави, а защото врагът беше по-силен. Което не означава „по-добър“, „по-ефективен“, „по-справедлив“, „по-демократичен“. В реалния свят орките често побеждават елфите. Бягай да им слугуваш – може от масата да падне и за тебе някое кокалче, от някое оглозгано елфче.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s