Глобалната наркомафия и световните банкстери

Става дума за един от най-големите проблеми на съвременното човечество, в който, след 1990 г. беше включена и България чрез мафията, банките и организираната престъпност, проникнала във висшите етажи на властта.

16-3

Снимка: strogosekretno.com

На проблема с наркопроизводството, наркотрафика и кой управлява глобалната наркомафия отделяме постоянно внимание. През последните години на преден план излезе връзката между наркотиците и банките. Това е така наречената „голяма политика“.

Да се върнем накратко към историята.

…Веднага след края на Втората световна война върхушката в САЩ и Англия започна своя кръстоносен поход срещу социализма. За тази цел на Запад пристъпиха към мобилизиране на всички достъпни явни и тайни ресурси в рамката на roll back, тоест „отблъскването на комунизма“. Но обикновените американци не бяха съгласни с гигантските разходи извън пределите на страната, а Студената война едва започваше. Eдин от главните потребители на операциите в чужбина – Централното разузнавателно управление на САЩ, беше в очите на американците обикновено шпионско ведомство, въпреки че то вече беше излязло от тези рамки и се озова пред задачата да провежда мащабни тайни операции в глобален мащаб. Заради това върхушката на САЩ започна да търси допълнителни източници за доходи на ЦРУ.

Намериха ги в търговията с наркотици.

Един от първите примери на участието на ЦРУ в наркобизнеса беше 1947 г. и сътрудничеството с корсиканската мафия. Тогава в Марсилия, с помощта на ЦРУ, се появиха крупни лаборатории за производството на хероин. Получените средства се използваха в борбата срещу френските комунисти.

През 50-те години наркопроизводството се пренесе в Югоизточна Азия, като с парите от наркотиците Чан Кайши се бореше срещу комунистически Китай.

ЦРУ изгради и „Златния триъгълник“ (Лаос – Северен Тайланд – Бирма), откъдето идваха 70 процента от световния опиум. Голяма част от суровината стигаше до Марсилия и Сицилия, където мафията превръщаше опиума в хероин. В Сицилия действаше синдикатът, основан от американският мафиот Лъки Лучано, който едновременно беше и резидент на американското разузнаване OSS.

„Златният триъгълник“ беше източник на пари за ЦРУ и по време на Виетнамската война.

През 80-те години се разрази първият наркоскандал. В центъра му беше банката Nugan Hand от Сидней. Тази „джобна банка“ беше регистрирана на Кайманите и се контролираше от ЦРУ. С помощта на Nugan ЦРУ переше парите от търговията с наркотици и оръжие в Индокитай.

С годините географията на наркомрежите на ЦРУ се разширяваше. През 80-те години ЦРУ финансираше никарагуанските „контри“ по вече отработената схема „оръжие срещу наркотици“. Но стана скандал и се стигна до официално разследване. Въпреки това нелегалната търговия с наркотици на ЦРУ стана съставна част от външната политика на САЩ.

В периода на противопоставянето на СССР и САЩ в Афганистан, търговията на ЦРУ с наркотици достигна гигантски мащаби. С тях ЦРУ щедро финансираше моджахедините. Транспортите от САЩ им возеха оръжие, а обратно към САЩ – хероин. По това време Афганистан вече задоволяваше 60 процента от потреблението на САЩ на хероин.

Начело на наркокартела беше Джордж Буш – старши, бивш директор на ЦРУ и следващ президент на САЩ, заедно с неговия клан. Оттогава САЩ включиха в средствата за постигане на дългосрочните геополитически цели и наркотиците.

Преди 14 години в Афганистан стартира антитерористичната операция, започнала след събитията от 11 септември 2001 г. Нейните резултати бяха наистина впечатляващи. При американците Афганистан стана световният център за производство и разпространение на наркотици. Връзката между САЩ и наркобизнеса стана неразделна. Наркотиците се утвърдиха като мобилизационна световна „черна“ икономика с колосален годишен оборот, подхранващ „бялата“ икономика на Запада и неговите основни банки.

Един долар, вложен в оборота с наркотици, при оптимални условия може да донесе 12 000 долара печалба. Стойността на афганския хероин в Северен Пакистан е 650 долара за килограм. Един килограм хероин е достатъчен за производството на 200 000 дози. За да стане човек наркозависим са необходими 2-4 дози.

„Белият“ капитал не може да функционира без „черния“. Това са двете части на световната капиталистическа система, чието ядро са САЩ. На мафията, обслужваща наркотрафика, се падат 90 процента от печалбите при хероина. Онези, които го преработват, получават 2 процента, селяните, които го отглеждат – 6 процента, търговците с опиум – 2 процента. За „черната“ икономика е важно наркотиците да се изкупуват от производителите по минимална цена. За тази цел е най-добре в страната–обект да се подпали въоръжен конфликт, за който е необходимо оръжие. Неговите цени започват да растат, което води до намаляване стойността на наркотичните вещества. Колкото по-кървава е войната, толкова по-големи са доходите от търговията и на едните, и на другите.

С други думи, крайъгълният камък на световната „черна“ икономика е нестабилността, а нейният бог са войните или управлявания хаос.

В момента световният пазар е осигурен с афгански хероин в 75 процента, пазарът на ЕС – в 80 процента, на САЩ – в 35 процента. През Централна Азия преминават 65 процента от афганските наркотици. Важна роля играят и косовските албанци в международния трафик. След като откъснаха Косово американците създадоха там плацдарм за разпространението на наркотици, предимно към Европа.

В този процес един от най-важните аспекти на проблема е участието на банките в изпирането на мръсните пари, получавани от наркотърговците срещу големи комисионни.

Всъщност международните банки се превърнаха във финансова служба на наркокартелите. Според последни данни, банките изпират до 50 процента от доставяните на пазара наркотици. Отдавна стана срастване на крупния банков капитал с наркомафията в нейното класическо разбиране на „наркосиндикат“. Да се прокара границата между световните банки и наркокартелите вече е невъзможно.

Невъзможно е също така да се прокара граница между мръсните и чисти пари. Голяма част от „чистите“ пари имат наркотичен произход. алиансът между банките и наркокартелите може да се определи като „наркобанкова мафия“ или „наркобанков бизнес“. Новият транснационален съюз има наистина неограничени възможности да влияе върху живота на съвременното общество – икономиката, промишлеността, селското стопанство – науката, културата, образованието, вътрешната и външна политика. Моделът на устройството на повечето страни по света днес е нов стадий от развитието на капитализма, а именно наркобанков капитализъм.

Каква е йерархията на съвременната наркомафия? В широкия смисъл тя има три равнища.

  1. Първото, най-ниско равнище, са групите, които се намират в самото начало и в самия край на веригата за движение на наркотиците:
  • групи, които са занимават с организацията на производството, отглеждането и първичната преработка на наркотиците и покупката им от производителите;
  • грпи, които се занимават с доставката на наркотиците до крайните потребители на пазара на дребно.
  1. Второто, средно равнище, са групите, които работят с крупни партиди наркотици. Те се занимават с крайната преработка, съхраняването, транспортирането и търговията на едро. Именно тези групи е прието да бъдат наричани наркокартели или наркосиндикати, а техните ръководители – наркобарони.

Какво е това наркокартел?

Специалистите по организирана престъпност пишат, че картелът е холдингова агломерация от дребни и гъвкави мафиотски групировки, които владеят едни или други части от отрасъла. За разлика от наложените представи, картелът е силно децентрализиран.

През миналия век най-големите наркокартели бяха базирани в Колумбия, като най-известните бяха Кали и Меделин (в съответните градове на Колумбия). През 1990 г. ежегодната печалба на мафията Кали беше 4-9 милиарда долара, като лидерите й взимаха решения за Колумбия и САЩ. Те управляваха своята империя със сложна система от телефони, факсове, пейджъри и компютри, разполагаха със собствена разузнавателна мрежа, която е по-добра от разузнаването на повечето развиващи се държави.

В международен план става дума за класическа форма на синдикат. Няколко синдиката сключват картелно споразумение за разпределение на пазарите. Всяка крупна страна – САЩ, Англия, Германия и Франция, е голям наркопазар, на който действат няколко синдиката, договорили се за разпределението на пазара. „Главата“ на синдиката се намира в страната на реализацията на стоката, опашката се намира в страната на производството на стоката. Главните ръководители на афганските наркосиндикати например трябва да се търсят на хиляди километри от опиумните поля на Афганистан – в Турция, Европа, САЩ. Практически всички наркосиндикати са транснационални организации.

Започна борба за преразпределение на пазарите, която се превърна в истинска война на съвременната наркомафия с банките, спецслужбите, медиите. Всички те имат легален статут.

Освен тях към третото равнище се отнасят и законодателната и съдебната власт, редица ключови ведомства на изпълнителната власт. Те изграждат пътна мрежа, която излиза извън границите на отделните държави.

Именно мрежата на наркомафията започна преди 30-40 години либерализирането на движението на стоки, хора, капитали и информация, тоест онова, което днес се нарича глобализиране. Това означава, че глобализирането е с корени в наркотиците, както и съвременните глобални банки.

На третото, най-висше равнище, се решават такива стратегически задачи като:

  • изпирането на парите, получени от реализацията на стоката;
  • разпределение и инвестиране на доходите в различни сектори на икономиката;
  • прикритие на текущите операции на наркомафията, особено на първо и второ равнище;
  • създаване на благоприятни условия и за наркобизнес в отделните страни.

В рамките на третата задача могат да се осъществяват и акции за недопускане до пазара на нови конкуренти. Тогава държавните служби прехващат на първо място „стока“ именно на новите групи, които искат да влязат или да се утвърдят на пазара. Наркопазарът на едро е олигомонопол и навлизането на него на нови участници е забранено или крайно затруднено.

Четвъртата задача предполага много широк спектър от действия:

  • лобиране на закони, които облекчават оборота с наркотици, в това число и пълно легализиране на потреблението;
  • пропаганда на наркотиците чрез медиите;
  • сваляне на всички ограничения за движението на стоки, капитали и хора между държавите под предлога за либерализиране на международната търговия и движението на капиталите;
  • поощряване на създаването на офшорните центрове за улеснение на прането на наркопарите;
  • организиране на политическо, икономическо и военно давление върху държавите, които се опитват да организират ефективна борба с наркобизнеса под прикритието на „борба с тероризма“.

Най-добър пример за решаване на задачите за създаване на благоприятни условия за разширение на наркотиците в отделни страни беше нахлуването на НАТО и САЩ в Афганистан през 2001 г. под претекста за „борба с международния тероризъм“. Но ставаше дума за организирането на мащабно производство на наркотиците опиум и хероин. В резултат на агресията на НАТО производството на наркотици в Афганистан рязко нарасна в сравнение с управлението на талибаните и превърна тази страна в най-големия производител на хероин в света. Терористичните операции на 11 септември 2001 г. бяха планирани преди всичко, за да дадат зелена светлина на рязкото разширение на наркобизнес в целия свят под защитата на въоръжените сили на западната коалиция.

16-2

Снимка: strogosekretno.com

Една от държавите, която днес осъществява ефективна борба с разпространението на наркотиците е Иран. Това е последната причина, заради която САЩ нагнетяват напрежение около него.

Третото равнище на световната наркомафия е хоризонталната мрежова структура, намираща се под управлението на много тясна група. Те могат да бъдат наречени „световна олигархия“. Някои експерти ги определят като „Комитета на 300-те“, в който влизат коронованите династии, банкерите, държавни и политически дейци.

От Колумбия до Маями, от Златния триъгълник до Златния полумесец, от Хонгконг до Ню Йорк, от Богота до Франкфурт, търговията с наркотици и особено търговията с хероин, е голям бизнес и той отгоре до долу се контролира от няколко неприкосновени семейни клана. И всяко „семейство“ има поне по един член в Комитета на 300-те. Наркотърговията е огромен бизнес, подсигурен с огромни пари и експерти. Наркомафията има покровители във висшите ешалони на властта в десетки държави по света. Това е огромна империя, която търгува не само с хероин и кокаин. На членовете на Комитета на 300-те принадлежат или са подконтролни най-крупните банки в света, застрахователните компании, нефтените и други корпорации, търговията с оръжие. Но световната наркокорпорация е главният им актив. Фактически това днес е най-голямото самостоятелно предприятие в света, превъзхождащо всички останали. Тази наркокорпорация започна да се изгражда през ХVІІ век и съществува до днес.

Търговията с наркотици позволява на Комитета на 300-те да решава такива задачи като:

  • получаване на пари, които се използват за създаване, подкуп или ликвидиране на политици, военни, медии и други „нужни хора“;
  • ефективно управление на съзнанието и поведението на тълпата с помощта на наркотиците;
  • намаляване на числеността на населението на Земята.

В този процес срастването на банките и групировките, занимаващи се с наркотърговия, започна отдавна, примерно преди четири столетия. В Англия това беше алиансът на Британската Ост – индийска компания, която имаше кралски лиценз на търговия с опиум в Индия и други колонии с първите английски банки. След тях Bank of England, Bering, след това Лондонската банка на Ротшилд и т.н.

Втората световна война усложни много възможностите на наркомафията. В средата на ХХ век се стигна до разпадане на британската колониална система, активираха се национално-освободителните движения в страните от Третия свят, което наруши изградената световна наркомрежа. В социалистически Китай беше нанесен удар по наркотърговията, която там процъфтяваше над два века. СССР и социалистическите страни практически ликвидираха наркомафията на своите територии.

Но на Западното полукълбо, Северна и Южна Америка, наркомафията нямаше големи загуби. Там банките активно перяха наркопарите. Например през 1950 г. стана известно прякото участие на американската банка Морган и „Чейз Манхатън“ на Рокфелер в легализирането на парите от най-големите наркосиндикати в Кали и Меделин.

В началото на 2012 г. бившият заместник генерален секретар на ООН и едновременно бивш директор на Управлението по наркотиците и престъпността Антонио Коста даде интервю, в което посочи четирите етапа на формирането на съюза на банките и наркомафията в следвоенния период.

Първият етап беше през 60-те и 70-те години на ХХ век. Вторият етап – от края на 70-те и началото на 80-те години. Третият етап обхващаше 90-те години на ХХ век, а четвъртият – началото на ХХІ век.

Алиансът започна да се формира през 60-те и 70-те години на ХХ век. Това беше първият етап. По това време мафиотските групировки държаха в ръцете си големи пари в наличност. Международната престъпност тогава не беше достигнала такива мащаби като сега, но те бяха наистина големи. Това се отнасяше преди всичко за италианската, северноамериканската и редица други престъпни групировки, в които беше въвлечен и тесен кръг криминални елементи.

Престъпността пусна корени и извън Италия, започна да използва банковата система за преводи и изпиране на пари по целия свят.

По това време в САЩ на пълна пара заработи паричната печатница на Федералната резервна система, която захранваше международната престъпност и мафията с пари. Напредваше и либерализирането на международните парични канали, свалени бяха ограниченията за трансгранично движение на капитали в много страни от Запада, бързо започна да расте световният финансов пазар, бяха създадени офшорни зони в различни точки на света. Държавата започна да излиза от икономиката с татчеризма в Англия и рейгънизма в САЩ. Всичко това улесняваше международната престъпност, в това число и наркокартелите, в създаването на своя международна финансова мрежа.

Третият етап се свързва със създаването от икономически развитите страни на международната система за предотвратяване прането на мръсни пари. Мащабите на това пране започнаха да застрашават вътрешната стабилност на страните от Запада. Особена роля се предвиждаше за новия институт Financial Action Task Force – FATF (групата за разработка на финансовите мерки за борба с прането на пари). По това време бяха постигнати значителни успехи в борбата с прането на пари от наркомафията. FATF пристъпи към активни действия, и прането на пари чрез банковата система намаля съществено. Този етап обхващаше 90-те години на ХХ век.

Важен етап в глобализирането на наркотрафика стана създаването през 1995 г. на Световната търговска организация (СТО), която получи мандат за окончателен демонтаж на държавните граници.

Какви бяха последствията от това глобализиране. Отговорът е, че онова, което е добро за свободната търговия, е добро и за престъпниците. През този период беше отменен един от главните прерогативи на националната държава – суверенният контрол над входящите и изходящи финансови потоци. И глобализирането тръгна с пълна пара. В световното криминално подземие загърмяха бутилките с шампанско. Стремителният ръст на организираната престъпност се оказа неразривно свързан с глобализирането. Именно в огромните трезори на международната банкова система се смесваха ликвидните активи на корпоративния свят и организираната престъпност.

Четвъртият етап на срастването на банките и наркокартелите започна преди около 10 години и се характеризира с нарастващо засилване на алианса на банките и наркомафията в международен мащаб като предишните успехи на националните власти и международните организации в борбата с прането на пари бяха сведени до нула.

През 2003 г. започна първата външна изява на кризата в банковата система, която в резултат на глобализирането се разрасна неимоверно. Отново беше подложена на проникването на криминални елементи. Контролът над прането на пари в Европа и Северна Америка беше значително отслабен заради юрисдикцията на многобройните офшорни зони, която беше много по-слабо развита. Това постави началото на нов цикъл н проникването на криминалните пари. Така например американската банка „Ваховия“ за период от 3 години успя да изпере почти 400 милиарда долара. Световната финансова криза доведе до още по-силно консолидиране на банките и наркокартелите. Финансовата криза през 2008 г. удари целия трансатлантически банков сектор. Неликвидността, в съчетание с банковата криза, поради нежеланието на банките да си отпускат пари една на друга, предостави прекрасен случай на престъпните структури, които получиха огромна финансова власт за сметка на парите, които не можеха да бъдат изпрани в банките през предишните години.

През 2008-2013 г. нуждите от налични пари в банковия сектор и ликвидността на организираната престъпност й предоставиха извънредно благоприятна възможност за проникване в банковия сектор.

Анализирайки срастването на наркокартелите и банките трябва да се отбележи, че този процес има насрещно движение. Банките от световен мащаб търсят наркопари по целия свят и предлагат на наркобароните своите услуги за пране на мръсни пари и тяхното реинвестиране в „белия“ сектор на икономиката. Наркокартелите, реализирайки своята инвестиционна политика, като приоритетна схема на инвестициите разглеждат именно банковия сектор.

Автор: Красимир Иванджийски
Източник: strogosekretno.com

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s