Как беше през соца и къде сбъркахме после – разказ от първа ръка.

Споровете за и против – все по-далеч от истината

10394814_803471566384005_6904432811040926242_n

Споровете за и против социализма са превзели и Фейсбук. Ако преди 10-15 години по въпроса можеше да се чете полемика между вестници, сега тя е директен сблъсък в интернет.

В социалната мрежа няма много пенсионери, които преобладаващо харесват онзи период, но соца си има не малко поддръжници и сред по-младите. Същевременно основни разобличители на социализма в интернет се оформиха писатели, блогъри и журналисти на възраст около 40-45, които имат бегла представа за онова време, но се отдават на публицистична страст и теоретични разсъждения. Така се оформят две противоположни фронтови позиции, еднакво изкривени откъм истината за онзи период.

Едната страна казва: при социализма беше добре, цените бяха ниски, хората ходеха на почивка, имаше прилични пенсии, безплатно здравеопазване и т. н.

Другата отговаря: тогава страната е била затвор, ДС, лагери, оградена с телени мрежи, сега хората са свободни и ходят на почивка в Гърция, пътуват по цял свят, не чакат 15 години ред за кола и т. н.

Сигурно трябва да минат десетилетия, докато бъде оценен обективно 45-годишният период на социиализъм в България.

И в двете позиции има верни неща

1926770_689446827786480_1103673846_n

Но носталгията по соца не е само политически сблъсък. Рекламите на хранителни продукти отчетоха този феномен. Рекламата на кремвирши „Оооо, Пепи…“ се базира на убеждението, че тогава колбасите са били истински, от месо, а сега са боклуци. В рекламата се вижда щанд от социализма, отрупан с колбаси. Това е идеализация. При социализма щандовете за колбаси бяха полупразни, с изложени само 2-3 вида, а не отрупани с луканки и салами. Хубавите луканки и салами бяха дефицитни и скъпи, изобилие предлагаха само отделни ведомствени барчета и представителни магазини.

Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици от онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане.

Ако някой иска да сравни материално двете системи, може да сравни създаденото в разделена Германия – ГДР и ФРГ. Тази техническа нация при социализма роди коли като „Трабант“ и „Вартбург“, а при другата система – Фолксваген“ и „Опел“ (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). ФРГ стана световен икономически лидер и изнасяше лекарства, химикали, техника, бира и т. н. ГДР се самозадоволяваше, поддържаше с усилия стандарта на живот, макар да беше т. нар. витрина на социализма.

Тази борба между двете системи роди вица в България, че капитализмът бил като мушмула – колкото повече загнива, толкова по-вкусен става.

Разобличителите на социализма от онова време, които са видели малко от него, стигат до абсурдни твърдения – че тогава не е имало култура, всичко е било идеологическо, всички са били дегенерати и пияници, страхливци и сервилни слагачи на властта и т. н. Ако не бил паднал социализма, сега нямало да имаме интернет, твърдят някои. Това са фантасмагории – западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса.

Социализмът в България рухна също отвътре. Падането на Живков, с негласна подкрепа отвън, само логично ознаменува края му.

„Кореком“ събори социализма още години по-рано

73360_516988801698951_2037608556_n1-225x300Сега малцина знаяк какво е „Кореком“ и ролята му в българския живот тогава. Това бяха т. нар. валутни магазини, със западни стоки.  „Кореком“ беше като витрината на Запада, безпощадното, разрушително сравнение на западните стоки с местните. На българския пазар например нямаше кафе, понякога месеци наред. После се появяваше виетнамско. Боклук. След това изчезваше и на негово място се появяваше полски заместител, от цикория. Или печена леблебия, ръж. После току се появи кубинско или анголско кафе. А в „Кореком“ имаше поне 2-3 вида ароматно, с лъскави опаковки.

Сега някои пишат, че стоките в „Кореком“ били недостъпни, хората били бедни, не можели да пазаруват там. Глупости. Това бяха най-достъпните магазини, с огромни обороти. От края на 70-те и през 80-те години там можеше да купува всеки с чужда валута. Чуждата валута беше предимно долари, марките се преизчиславаха в цени в долари. Доларът беше с официален курс 0,98 ст., но на черния пазар за 15 години курсът му се промени от 2 лв. до 3,50 лв. Чак като падна комунизмът скочи рязко до 6-7 лв.

Преди края на 70-те в „Кореком“ пазаруваха само чужденците, също и българи, които са работили за валута в Либия, Алжир и на Запад, по корабите, международния транспорт. Но всеки можеше да намери един арабски студент и да си купи чрез него магнетофон или телевизор. Защото на българския пазар се продаваха 60-килограмови руски цветни телевизори „Електрон“, а в „Кореком“ – „Сони“. На пазара се продаваха т. нар. полски „Грундиг“, имитация на германската марка, а в „Кореком“ – оригиналът или японските „Акаи“, „Пайниър“ и т. н. Имаше изобилие от марки. Българите от средна ръка нагоре живееха заобиколени от японска електроника от „Кореком“. А средната класа беше доста по-широка от сега.

Всички ходеха с дънки, дори като официално облекло, въпрос на мода и престиж – корекомско. Дънките в „Кореком“ бяха по 8-10 долара, а работещите по чужбина мъкнеха и оттам. Иначе по магазините – дънки „Рила“ и дефицит…

Към края на комунизма минималната заплата достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лв., в някои случаи 165 лв. Заплатите в средната класа, чиновници, служители се въртяха около 300-350 лв. през 80-те години. Заплати от 500 лв. и нагоре се смятаха за „директорски“, въпреки че и не малко работници в производството получаваха подобни заплати. Заплатите под 200 лв. не стигаха, цените през 80-те на хранителни продукти баха сравнително високи.

Дву-тристаен апартамент в София (цените бяха почти приравнени с другите големи градове) струваше 8-10 хил. лева в края на 70-те, 12-13 хил. в края на 80-те. Тогава един апартамент се равняваше на 50-60 средни заплати. Сега струва между 100 и 200 средни заплати. Кредитите тогава бяха леснодостъпни, почти без олихвяване и се изплащаха също толкова лесно. Но се чакаше ред да купиш жилище, записваш се, проверяват те комисии, класират те по категории, по различни системи, с лихвоточки. Мнозина се уреждаха с връзки. За номенклатурата бяха избраните жилищни райони и блокове. Те бяха правоимащите. Масово явление беше в един апартамент да живеят по 2-3 поколения – баба и дядо, син и дъщеря, внуци.

10004071_680508872013609_1386276314_n

Имаше пенсии и по 250 лв., добри при онези цени. Но и тогава имаше бедност. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях. И досега е така. Нещо неизтребимо има в отношението към образованието, независимо от смяната на правителства и концепции. Но при соца преподавателите със сигурност не бяха унижавани толкова и поради по-ниските разходи за живот, ако питаш старите учители, ще ти кажат, че са живели по-добре.

Ясно и просто го каза пред мен един 80-годишен дядо в троянско село, в средата на 90-те години – „Половината ми живот е минал преди 9 септември, половината – след 9 септември. Втората половина беше по-добра“.

Човекът цял живот е живял на село, не е бил партиен член, дори е бил репресиран в някакъв период през 50-те. Но така дели и оценява живота си.

А след 10 ноември отвратените от соцализма, започнаха да идеализират живота в България преди 9 септември. Тя била Швейцария на Балканите и пр. Отново погрешна представа. Била е бедна, бедна държавица, в която мъжете от предимно селското население, са обували за пръв път обувки, когато са отивали в казармата. Дотогава са ходели с папуци от свинска кожа. Затова така оценява живота си дядото…

Ето и малко цени от социализма

P4170381Истински ниски, за които най-много жали средният българин, бяха цените на тока, водата и парното. На село плащаха по 80-90 ст. ток на месец, също толкова и за вода (поливаха градината от чешмата)… Затова не е чудно как селяни през 70-те са живели с по 30-60 лв. пенсия. Тя (както и сега) е отивала основно за олио, захар, такива неща. Другото си го гледат сами – домати, чушки, кокошки, козичка…

Парното в градовете рядко превишаваше 20 лева на месец за среден апартамент. Сега цените в София са непосилни, почти една трета от софиянци не плащат парно с години, държавата замазва положението като натрупва загуби в Топлофикация и дълговете й към Булгаргаз.

Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец в един апартамент беше 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор.Там, където нямаше парно, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не използва сега такива разточителни печки за отопление.

За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш в да ти излезе реда в Мототехника. За „Лада” – от 8 до 15 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Нова „Лада 1300″ струваше 6100 лв., „Лада 1500″ – 7300 лв., но поради дефицита на втора ръка двата модела струваха 8-10 хил. лева.

Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. И същевременно тогавашното Управление за безопасност и охрана доставяше на семейството на Живков и на висшата номенклатура вносни западни автомобили.

Сега в София има регистрирани 1,1 млн. автомобила, някои семейства имат по 2-3, повечето втора ръка, разбира се.

Сега много се говори, че цените на бензина при соца били стотинки. Не е точно. Има периоди, в които са били много евтини. Но Брежнев позатвори кранчето в началото на 80-те години, после Горбачов го врътна съвсем. Още към 1985 г. бензинът поскъпна до 78 ст. литъра за обикновения, а за супер А96 – 98 ст. Един резервоар на Лада 1300 – 40 лева, една трета минимална заплата, горе-долу както е и сега.

014Дизелът беше по-евтин, но нямаше дизелови коли.  Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени. Нафтата за отопление беше 15 ст. литъра, около 3 пъти по-евтина от бензиностанциите. Имаше бензини за държавни коли, оцветени с различен цвят, за да се предотвратят кражбите.

Социализмът беше един енергиен разгул

България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”.

Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва.

И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени…

При соца много ценени бяха професии като бензинджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с Политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки.

За заплатите в Политбюро (командният орган на държавата) и на министрите се носеха слухове, никой не ги знаеше. Но се оказа, че са към 1000-1500 лв. Но имаше система за привилегии за висшата номеклатура. Специално снабдяване, специален внос.

В края на 80-те Живков вече внасяше с парите от заеми от чужбина основни храни като боб, лук, картофи, защото след многото реформи селското стопанство го закъса. Приключението завърши с 12 млрд. долара външен дълг.

Едни си спомнят соца с умиление за младостта си, други с безгрижието – живеехме като под похлупак, еднакво бедни, но минимално осигурени.

Мнозинството с радост посрещнаха падането на Живков и комунизма, за да се разочароват след няколко години. Но още в началото на 90-те мнозина се разбягаха по света, след като паднаха изходните визи и телените мрежи по границата. За двайсет години около 2 млн. българи заминаха за чужбина, като емигранти или временни гастарбайтери. Да търсят по-добър живот от българските условия.

1477917_733879203343242_8622795286596296511_n

Но какво се случи след 10 ноември, та прогони толкова хора?

Всички се надяваха да стане по-добре, някои наивно очакваха, че като падне режимът, тук ще стане като в Западна Европа. Не би. И досега смятат, че някой е виновен за това – комунистите, ДС, богаташите откраднали парите и т. н. Проблемът е културен. Въпрос на интелигентност и манталитет.

България, за да има висок стандарт на живот, трябва да произвежда и продава нещо на света. И какво направи тя в условията на свобода и демокрация? Закриваше едно след друго производства, вместо да ги приватизира и развива, да им търси пазари. Закри машиностроенето, компютърното производство (България е била лидер в Източна Европа), програмистите и компютърните спецове се разбягаха в чужбина. България не можа да продаде например завода си за автомобилни гуми на някой световен производител, както направиха всички източноевропейски страни. И сега внася годишно към 12 млн. гуми. Заводът във Видин е закрит, както и няколкото големи завода край него. Градът е обезлюден, хората са се разбягали. Това се случи в множество малки и големи градове.

Някои погрешно си мислят, че това, което се е случило е по плана „Ран – Ът“. Малцина май са го чели. Там например пише как да се съхранят специалистите в електрониката, в машиностроенето, да се търсят пазари, за да не се закрива производството. И т. н. Нищо от този план не е изпълнено. Освен приватизацията, но калпаво и бавно, със закъснение.

Декомунизаторите ликвидираха селското стопанство

Буквално, чрез ликвидационни съвети. Решиха да връщат земя в реални граници. Това върна земеделието от 30-те години, на дребните собственици на по 5-6, до десетина ниви. Но сега те отидоха в ръцете на множество наследници, които нямат намерение да се връщат на село. Никоя източноевропейска страна не направи такава глупава земеделска реформа. Сега България е вносител на всички онези плодове и зеленчуци, които е изнасяла. В края на комунизма имаше 10,5-11 млн. овце, България изнасяше агнешко на 3 континента. Сега има 1,5 млн. овце, има внос на агнешко и от Нова Зеландия. И ако припомниш тези факти за ликвидацията, някои запалянковци по споровете „преди и сега“ веднага ще те нарекат „комунист“, който иска ТКЗС-та.

И за това е писано в плана „Ран – Ът“ – че възстановяването на собствеността върху земята може да създаде проблем, тя е била на дребни собственици, а модерното земеделие е уедрено. В плана предлагат различни варианти на реформи на собствеността, като предупреждават, че споровете ще спрат производството, а това е пагубно. Никой не е чул съветите. Ликвидираха. Закриха и разрушиха напоителни системи, трайни насаждения, ферми, стопанства, над половин милион работни места и т. н. Сега селата са обезлюдени и опустяват, ниви и пасища обрастват с храсти и бурени.

За да достигне животът в България европейски стандарт, страната трябва да започне да произвежда и продава нещо на света. Само с туризъм не става. Нито с яростни критики на миналото при социализма.

Автор: Иван Бакалов. Препечатано от сп. Biograph
Източник: socbg.com


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни!

12 thoughts on “Как беше през соца и къде сбъркахме после – разказ от първа ръка.

  1. Комунизмът е една от най-лошите национални катастрофи.

    Вие говорите капиталистически – производство, цени, стоки, разнообразие на мат. блага, но всъщност забравяте най-важното – обезглавяване на нацията и постепенно разложение, което положи основите на това в което живееем в момента – без комунизма това нямаше да е възможно.

    Над 130 000 са „директните“ жертви на комунизма – цифрата е голяма за България, но всъщност е немислимо голяма, огромна, вземайки в предвид, че тези всички хора са били „цветът“ на България – това са били хора предприемачи, които са посветили живота си на икономическото развитие на страната, това са били офицери отдали живота си на БА – хора които са защитавали нац. ни суверенитет и които все още не са се били отказали от Македония и Западните покрайнини, това са били политици, които са се опитвали да въстановят пораженията от изруда Фердинанд, благодарения на които Южна Добруджа е българаска, а не румънска, това са били учители и свещеници, които са посветили живота си да образоват и възпитават всички хора, това са били харизматични, умни и практични хора, които са били опора на техните съселяни/граждани и поради това заплаха за „комунистите“ и огромна част от тях са били ПАТРИОТИ или по новому – НАЦИОНАЛИСТИ – най-омразното нещо за коминтерна и съответно враг N1 за всеки „комунист“.

    Интернираните са не по-малко – основните принципи са същите на първо време – патриоти, умни и образовани хора, които могат да съберат около себе си другите и да премахнат най-лошото нещо сполетявало България след 450г турско робство.

    Благодарения на този режим и КГБ(ДС), хората постепенно загубиха вярата си – не говоря само за вярата в Бог, а също и за вярата в ближния – от страх да не би този който стои до теб не е агент и вицът или справедливата критика към БКП да не те вкарат в някои от лагерите, откъдето може да излезеш, но понякога с краката на пред.

    Режимът уж беше и национален – правеха се паметници, но много от тях бяха на предатели на всичко българско – т.е. на „комунисти“(напр. Г.Димитров). Учеха ни в учебниците за Левски и Ботев, но пък ни прекарваха скалъпената теория, че българите били тюркски номади и са се „пръкнали“ на Балканите през 7в с цел да заграбят плодородната земя тук от ИРИ. Уж нямаше проблем с религията, но се вкарват агенти на ДС и се стигна до ситуацията висшо духовно лице да се вози в Лексус и да се удави „случайно докато събира миди“…

    Създаденото от режима е мит – просто бяха яхнали вече засиления кон. Намерете данни за България преди комунима и докато ги четете нито за 1 секунда не забравяйте, че тогава България е била освободена преди ~50г, през които е водила 4 войни, множество гранични сблъсъци(някои необявени войни), претърпяла е 2 национални катастрофи и е трябвало да се справя с вътрешен тероризъм(Света Неделя 1925г) и саботаж.

    • Преувеличаваш! Омразата не е добър съветник. Желаеш да изкараш годините след втората световна война черни – няма да успееш. Не се и опитвай. Лъжеш себе си! Зацикляш на тема държавна сигурност, досиета, лагери… Избави се от страховете си! Събуди се от този сън, в който живееш, наивно повтарящ онова, от което поради неразбиране те е страх, доставяйки си поредна доза мазохистично наслаждение от тръпката на страха и омразата!

      • В мен няма омраза – нещата са такива каквито са – не можеш да мразиш другите, заради това което са или с други думи – само защото са различни от теб и твоя мироглед, но пък също и не съм толераст и съм на мнение, че ако си на земята на едни хора с обща култура и нрави(народ) и се опитваш да им пробуташ твоята култура и нрави с всички средства, те имат пълното право да се защитят по същия начин – с всички средства.

        Самия факт за възникването и израстването на „мозъкът“ на комунизма – Коминтерна, е достатъчен и не мисля, че има нужда да обяснявам повече, защо комунизма в тази му форма е утопия за бедните(масите), чрез която малцина разрушават установения строй(монархиите) и изграждат НСР.

        „Желаеш да изкараш годините след втората световна война черни – няма да успееш. Не се и опитвай. Лъжеш себе си!“

        Това ми прозвуча също като много популярните напоследък теории за „Османското присъствие“ и как след като турците са избили де що има хора които биха/им се пречат, гяурите са си живяли мирно и щастливо под защитата на султана и само дето някакви български терористи са пречели на добруването на всички, правейки се, че се опитват да освобождават българите, но всъщност са избивали и ограбвали мирното мюсулманско население…..

        Желая и търся единствено истината – нищо повече, нищо по-малко. А истината за комунизма до която съм достигнал, чрез скромния ми личен опит, чрез разговори с роднини и приятели и техния личен опит или на техни близки, роднини, чрез информация от хора, които са преживели много повече от другите и са записали това, не с цел да нагнетяват омраза, а за да има информация за това понеже много добре са познавали режима, а режим който да не е лицемерен и манипулативен, едва ли ще бъде изграден скоро от хората.
        Чрез това и моя скромен разсъдък аз съм достигнал до извода, който съм посочил по-горе в този пост и в предния и едва ли има нещо, което може да ми промени мнението, тъй като моите изводи и мнение не са базирани на симпатия или омраза към режима, а от обективно съпоставяне на неговите плюсове и минуси, неговото влияние основно за българското общество, но също и с бегъл поглед към другите народи с опит от този режим.

    • Никога не съм твърдял, че т.нар. „комунизъм“ (дрън-дрън, реалният обществен строй след 9 септ. 1944 г., до 10.11.1989 г. нямаше нищо общо с комунизма – за да му намерят име, накрая го кръстиха „реален социализъм“) е бил идеален. Разбира се, че е имало и много грешки! В началния период са вършени и престъпления – насилие, фалшифицирани съдилища, даже преки убийства. Но едно от най-глупавите и най-тежки престъпления е борбата с православната църква и изобщо, с вярата в Бога. Някои реват за убитите в Белене – да, и това също е било престъпление. Но то не е било системно, а е било извращение, девиация. Докато борбата с духовността наистина е била системна грешка, вградена в идеологията и системно прокарвана в политиката. Това наистина доведе българския народ до огромни беди.

      Но проблемът е в генералната оценка, която даваш на соц-периода. Под въздействие на западната идеологическа пропаганда си готов да го очерниш много повече, отколкото заслужава. Ако можеше да се замислиш, щеше да видиш, че начинът, по който даваш оценки е дълбоко идеологизиран, съответно – деформиран, необективен. Защото ти е насаден, набит в главата. Натрапен ти е отвън. Горките „предприемачи“ не са били това, което си мислиш – едва ли не, „цветът на нацията“. Това силно зависи от гледната точка и ценностната система. Тук имаме право категорично да не се съгласим с теб. Не съм против стопанската инициатива и съм противник на насилието. Но не ни идеализирай капитализма, защото ние прекрасно знаем какво представлява и той.

      А Истината се познава в сравнението. Достатъчно е само да сравним периода на „тоталитаризъм“ с периода на „демокрация“ и ще видим, че днешната система е истинска трагедия. Тя е едно подмолно, задкулисно, „меко“, тиранично-демонично, прикрито ВЪНШНО, вампирско управление, което е много по-вредно и по-страшно от т.нар. „комунистическо“. То е направо смъртоносно за България. Личи си по състоянието на икономиката, и на инфраструктурата, и по науката и културата, по въоръжените сили, по демографските процеси, изобщо по всяка една област от обществения живот.

      Ако трябва да наречем нещо „национална катастрофа“, то не е толкова социалистическото управление, а е колониалното поробване на България след 10.11.1989 г. Именно то разруши страната и подложи народа на геноцид. Имам предвид масово, като цяло. Защото тук не става въпрос само за 130 хиляди, и не че са малко (въпреки, че това са завишени пропагандни числа, но карай да върви) – тук става въпрос вече за ТРИ МИЛИОНА българи, изчезнали в небитието само за 25 години! Които години са нищо – един МИГ в историята на България! Пшт! – и край, няма ги 3 милиона българи! Пшт! – и ето ти ги новички 500 хиляди цигани и др. атнибългарски настроени паразитни малцинства! Страната днес е в смъртна опасност, застрашава я буквално разпадане. Та, кое е „национална катастрофа“ – т.нар. „комунизъм“, или т.нар. „демокрация“?… Мммм?…

      Но, да, прав си в едно. Че даже като капиталистическа страна, България би била много по-силна, ако би била суверенна и независима. Няма силен „сателит“ (в СИВ директно ни забраниха да произвеждаме автомобили, представяш ли си! – пълно безумие! – за да имало повече пазар за чешките, румънските, полските и най-вече, съветските автомобили!…). И още повече, НЯМА СИЛНА КОЛОНИЯ. Колонията е с още по-нисък статут от „сателита“. Сателитът е васал, което не е добре, но все пак се търпи. Има си плюсове и минуси. А колонията е робство, експлоатация, разруха и в крайна сметка, ако не се стигне до освобождаване, всичко завършва с геноцид и сомализация на опосканата територия. Като си такъв противник на „комунизма“ и се правиш на толкова обективен, защо не напишеш 1-2 думи и за ТЕЗИ неща? Защото съзнателно кривиш истината.

      Цялата тази статия е предназначена да коригира, да оправи изкривената, обезобразена историческа картина, дето 25 години ни я рисуват такива като тебе.

      • Мислех, че дискусията тука се води от по-малко податливи на емоциите и по-наблюдателни хора….
        Искам да попитам, как е възможно да напишете следното:

        „Под въздействие на западната идеологическа пропаганда си готов да го очерниш много повече, отколкото заслужава. Ако можеше да се замислиш, щеше да видиш, че начинът, по който даваш оценки е дълбоко идеологизиран, съответно – деформиран, необективен. Защото ти е насаден, набит в главата. Натрапен ти е отвън. Горките „предприемачи“ не са били това, което си мислиш – едва ли не, „цветът на нацията“.
        Но не ни идеализирай капитализма, защото ние прекрасно знаем какво представлява и той.

        Ако трябва да наречем нещо „национална катастрофа“, то не е толкова социалистическото управление, а е колониалното поробване на България след 10.11.1989 г. Именно то разруши страната и подложи народа на геноцид. Имам предвид масово, като цяло. Защото тук не става въпрос само за 130 хиляди, и не че са малко (въпреки, че това са завишени пропагандни числа, но карай да върви) – тук става въпрос вече за ТРИ МИЛИОНА българи, изчезнали в небитието само за 25 години! Които години са нищо – един МИГ в историята на България! Пшт! – и край, няма ги 3 милиона българи! Пшт! – и ето ти ги новички 500 хиляди цигани и др. атнибългарски настроени паразитни малцинства! Страната днес е в смъртна опасност, застрашава я буквално разпадане. Та, кое е „национална катастрофа“ – т.нар. „комунизъм“, или т.нар. „демокрация“?… Мммм?…

        Защото съзнателно кривиш истината.

        Цялата тази статия е предназначена да коригира, да оправи изкривената, обезобразена историческа картина, дето 25 години ни я рисуват такива като тебе.“

        В отговор на:

        „Вие говорите капиталистически – производство, цени, стоки, разнообразие на мат. блага, но всъщност забравяте най-важното – обезглавяване на нацията и постепенно разложение, което положи основите на това в което живееем в момента – без комунизма това нямаше да е възможно.“

        За жалост не виждам как да подчертая и удебеля най-важните думи в горните цитати, но се надявам след поне още 1 прочит, да разберете защо е неуместно горе написаното.

        Също искам да задам още 2 въпроса – защо Вие смятате режима след 9.09.1944г и този след 10.11.1989 за коренно различни? Може би Луканов, Костов, ББ, С.Паси и т.н и т.н….нямат нищо общо и с двата режима или пък имат само с единия или пък всъщност режима е един и същ, но просто се е променил – „евоюлирал“?

      • Смятам тези режими за абсолютно различни, защото просто нямат нищо общо като СИСТЕМА. А това, че едни и същи личности – национални предатели са паразитирали и в двете системи, не е определящо за самите системи. Режимът не е еволюирал, той беше разрушен и заменен – при това ОТВЪН. Това беше спретнато от личности, много по-големи и по-важни от изброените. Въпреки, че са по-малко известни. Но всъщност, не личностите определят системата, а обратното – системата си подбира личностите. Жалко, че трябва да слизам до такова ниско ниво, та да обяснявам подобни елементарни неща.

        Даваш два цитата: от моя и от своя коментар. При това не два-три реда, а направо огромни цитати, почти целите коментари. И твърдиш, че те уж били говорели сами за себе си. И че това ужким нещо доказвало. Това е детинщина. Не ставай смешен! Хората сами могат да четат и да сравняват. И те вече сами са го направили, даже без твоето „копи-пейст“.

        Ако искаш да защитиш тезата си, няма да стане с преписване или с копиране на цели текстове, а с логическо обосноваване на конкретни тези и с допълнителни доводи. Или с допълнителни факти. Иначе и аз мога да кажа: ами само прочети внимателно твоето и моето мнение, и трябва автоматично да ти стане ясно колко си смешен. Е да, ама явно, че не ти става ясно. Затова, нека хората сами да си преценят. Ако си изчерпан и няма какво повече да добавиш (по същество), най-добре би било да не отговаряш. Дай принос по темата, а не празни приказки и текстови задръствания.

    • Марго, демокрацията е виновна за тази деградация. Всеки народ, дори морално най-здрави сложен в тези условия ще даде същия резултат. Соца не е виновен за моралното разложение. Може би само за моралното разложение на елита,но не и на народа. Народа деградира от бедността. За развитието на БГ има план, точно така трябваше да стане в БГ и с бг народ. Лошото на комунизма е краят му. Защото остави народа безпомощен, като дете, за което някой друг се беше грижил. Остави го без земята,която винаги при всяка национална катастрофа и дори под турското робство го е изхранвала, Остави го 20 години наивен и глупав ,вярващ на всичко. Сигурно още има наивници. Виж,че още възрастни хора живели повече при Соца се хващат на телефонните измами. В какъв свят са живели и как не успяват да се настроят в днешния бардак.

    • Преди да живея 26 години в западна европа, преди да познавам капитализма като система, аз също разсъждавах като вас. Болшинството от нещата, които са се случвали са черти на времето ,а не на социализма.Нека говорим като културни хора, комунизъм засега не е установен бил в нито една страна по света.В момента ,в който почнем да си търсим работа за да си платим наем или ипотека, да издържаме малките си деца и да плащаме фактурите , с любов се сещаме за онова време на елитни училища, прекрасни ваканции , опери и театри за целия народ, нещо ,което в западна европа е немислимо за милионите хора.Аз бях нормален човек от нормално семество на служащи безпартиини. Излиза ,че съм пътувала много повече от хората на моите години в западна европа ,които сега са лекари, инженери, от добри семейства. Нека бъдем обективни и излезнем от провинциалността…..

  2. Поредния тъпак, който се опитва да убие мита за Соца,но не знае, че митовете не се убиват лесно.За платен тъпак мисията направо е невъзможна. Соца е най-хубавия период за бг народ в третата бг държава. Това е. Вижда се по броя на населението , продължителността на живота и изчезването на много болести,които ги е имало преди Соца,и се появиха след него.

    • Да, наистина! Прав си. Уж се опитва да бъде „обективен“, да показва и плюсове, и минуси… За „плюсовете“ долу-горе познава, макар че са силно орязани. Затова пък „минусите“ му са изсмукани от пръстите, издърпани за косата и свалени от тавана. Пресилвания, манипулации, даже неверни неща…
      Да речем, като типичен за соца представя оня период, когато държавата започна действително да изпитва сериозни проблеми. Това беше малко преди поражението на социалистическия блок в Студената война. Системата тогава беше вече полузадушена и приритваше. Тогава – да, наистина, имаше дефицит и действително, правителството се опитваше да замаже положението чрез изкуствено задържане на цените (въпреки това те неумолимо пълзяха нагоре), а щандовете опустяха. Но периодът на 80-те години не е най-типичният за соца. През 60-те години нямаше малко салами по щандовете (1-2 вида, другия път!). Разлагащият се социализъм наистина беше страшна гледка. Но това не беше нормалното му състояние. Трябва да се гледат 60-те, 70-те години.
      Накратко, прави се на голям „експерт“, но всъщност задачата му е, като крайна цел, именно да компрометира социализма. Така елегантно, един вид, почти незабележимо, да го унижи и да го оплюе.
      Обаче трудно е, живи сме още. Помним. И лошите неща, и добрите. Знаем и обяснението. Лошите неща бяха извращения на системата, нейни пропуски. Добрите обаче бяха системни – те съществуваха поради това, че самата система беше добра.
      Но системата трябваше да продължи да се развива и занапред, да се усъвършенства, да се чисти, да расте, да става по-гъвкава и по-ефективна, за да отговаря на новите условия. Не ни трябваше „перестройка“, зад която всъщност се криеше план за унищожаване на всичко. Трябваха ни нови научни разработки в областта на икономиката, политиката и обществения живот и постепенни, плавни промени. Имахме голям проблем с мотивацията, със социалното разслоение, с идеологията, с дисциплината. Появи се устойчива корупция. Но най-силно ни мъчеше слабата мотивация.
      Бай ни Тошо даже се опита да направи нещо, за да подобри положението. Опита се да въведе малко конкуренция, за да стимулира икономическия живот, да „раздвижи кръвта“ на страната. Указ 56 имаше за цел да даде възможност за частно предприемачество – разбира се, строго контролирано. Въведена беше т.нар. „собствена стопанска сметка“ на предприятията. Заговори се за икономичност и ефективност. Даже поредният лозунг се появи – „икономиката икономична – дело на всеки“…
      Това обаче, не можеше да стане само с лозунги. Системата беше започнала да загнива. Беше подкопавана отвътре и удушавана отвън. Външният блясък и лозунгите не можеха вече да крепят положението. Стигна се до поражение. Но то не беше поражение на социализма като система, а поражение на България като страна. Една от многото, които паднаха. Студената война ни порази. Убиха ни с пропаганда, разложение и подкупи на ключови чиновници. С ембарго и изолация. С предателството на соц-елита („номенклатурата“) и със съдействието на „дейците на културата и изкуството“, които още от тогава си работеха като агенти на влияние – въпреки, че за Сорос и соросоиди още никой не беше чувал. Това е истината.

  3. Стихчето, макар от уважаван източник, е леко подвеждащо. Бъдете внимателни при четенето! Съществува реална опасност всеки да си разбере каквото му се ще, но не и каквото обективно е било по онези – следвоенните години, та до късните осемдесет на миналия век…

    Силата на мисълта… Споменът от войната! Да се мисли нужно е!

    Какви килограми, какви телевизори, какви стоки, дънки?! Производството е ключът – неизбежна съвременната миниатюризация в електрониката е, нито усложняването и компютризацията в автомобилостроенето и други сфери! Много от съвременните достижения дължим именно на онези години! Без тях, щяхме да сме с толкова години назад! Със сигурност!

  4. Тъй нареченият „Автор“ уж е безпристрастен и защитава Теза и Антитеза но накрая е равно на синтеза:Това е принципа на пропагандата на Гьобелс Теза+Антитеза=Синтеза, звучи твърде манипулативно като ПИ-Ар предаване по казионните телевизии, не намирам защо му е мястото въобще на този сайт…Писал съм учебници по Пиар и антипропаганда така че се отвращам когато:“На стар краставичар искат да продават краставици“, пустата му и спящата с краставица:)
    Живях,учих,малко работих по времето на соца като ученик,после бях в армията…
    Мога да кажа следното че в статията голяма част е фалшификация и неистина, говорим за две абсолютно в някаква степен обществени системи:Нямаше Банки-лихвари,съдебни изпълнители,квартирни и имотни измами и въобще измамите бяха порицавани и бяха в малък мащаб, да не говорим за индустрия, производство и селско стопанство, бензина поскъпна не 85 г. а чак по времето на Големият предател и най скъпо платен агент на ЦРУ-Горбачов да отиде където му е мястото:)
    Били сме в затвор???
    А сега къде сме Алоо…Камери навсякъде,микрофони навсякъде следене на мобилни телефони, подслушване гледане, трафични данни, следене на чиповете от сателитите, маркиране с наночастици за проследяване,следене на смартфони,таблети,компютри,бъркат ви дори в мозъка до колкото го имате…
    Ехх къде останаха едно времешните помошник-милиционери и тежките микрофони за подслушване за които трябваше цяла бригада за да се монтират и още толкова за да се проведе активното мероприятие“Повтарям от Валентина,от Валентина“…
    Нямаше Неолиберстия(Свръхбогати паразити и свръхбедни бъркащи в кофите за да оцелеят)Нямаше свръхзастрояване на природни паркове, градинки, горички, плажове, имаше минимум 30 % залесено междублоково пространство по закон…
    Имаше БДС стандарт без нитрити, нитрати, тежки метали, овкустели, деривати на храни и на пари, колбаси и продукти които се разваляха за няколко дена, кисело мляко и боза които вкисваха, с една бозичка и една кифла играехме 4 часа футбол и бягаме безспир…нямаше отрови в храните или поне не толкова много и в увреждащи количества, нямаше консерванти, нямаше ГМО-та, нямаше Е-та…
    Просто тъй наречената Тоталитарна власт стана много по жестока и анонимна:“Властта на анонимният капитал“ което ще рече че изверги с пари от цял свят идват и ви дерат кожите и ви унищожават с каквото намерят под ръка с помоща на местната колониална администрация която в името на охолство и разкош продава в робство собственият си народ заради разгула,халгъзничеството си и алчност, жажда за власт и комплекси за малоценност…
    Мога да пожелая на автора на статията да отиде спешно до санитарният възел по голяма нужда че да му олекне от проблема за предимства и недостатъци на соца:)

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s