Нови „стратегически” сметки за Балканите

Андрю Корибко* (САЩ),18.05.2015 г., специално за „Oriental review”.
Превод: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита


Amazing_BalkansБалканите се върнаха на предната линия на европейския геополитически фронт във връзка с новата Студена война, в която САЩ и Русия се изправиха един срещу друг във война чрез свои заместници по повод планирания да мине през региона “Балкански поток” на газопровода. Геополитическите обстоятелства са различни от тези през 90-те години на миналия век, когато всички бивши югославски републики бяха групирани заедно в понятието Западни Балкани. За да се приспособим към променящата се стратегическа реалност в региона, е необходимо да извадим Централните Балкани от предишното деление и да приемем ново деление на Балканите на Западен, Централен и Източен район. Това ще улесни анализа на съвременните събития и ще бъде стратегическата траектория, която ще следваме, докато наблюдаваме бъдещото им развитие.

Анализът ще се фокусира върху Западните и Централните Балкани, тъй като последните в момента са обект на геополитическо съревнование между еднополюсния и многополюсния свят. Източните Балкани вече са интегрирани в НАТО и имат минимално влияние върху Централните Балкани, за разлика от Западните, въпреки че тяхната развиваща се роля в наскоро отворения чадър на НАТО над регионалните блокове със сигурност ще се разширява за в бъдеще и над други части. Допълнително Гърция играе специална роля, тъй като тя граничи и със Западните, и с Централните, и с Източните Балкани и има уникална идентичност и история, различна от тези на останалите балкански държави, и въпреки че това се дължи на по-голямото ѝ геополитическо влияние, в контекста на този анализ тя е включена в групата на Централните Балкани. Независимо от това Гърция заслужава отделна бъдеща статия, въпреки че авторът е засягал темата и в предишно интервю.

Да се върнем към настоящата тема. Първата част започва с обяснение за преосмислянето на концепцията за Балканите, а след това в хронологичен план се описва как се е стигнало до тази промяна в мисленето. По-нататък, във втората част, се изследват ключовите характеристики на Централните Балкани, преди да се направят някои предложения за тяхната сигурност и за ускореното им интегриране в многополюсния свят.

Преосмисляне на концепцията

Балканите вече не се вписват в традиционното деление на Западни и Източни със създаването на стратегическата концепция за Централни Балкани.

Ето какво се има предвид с предложената идея:

Традиционно деление:

Обичайното категоризиране на Балканите отделя бивша Югославия в западната половина, а Румъния и България в източната, като Албания и Гърция остават твърде недeфинирани и определяни просто като „Балканите”. Тази разделителна линия се обосновава с това, че повечето бивши югославски републики преминаха през едни и същи процеси на насилствена фрагментация през 90-те години на миналия век, докато Румъния и България избегнаха тези събития и останаха относително незасегнати (не и без да преживеят собствените си специфични предизвикателства). Тогава не беше необходимо да се очертават географски граници между бившите югославски републики, но официалното и реалното навлизане на НАТО в повечето от териториите на бивша Югославия, а също така и диаметрално противоположната външна политика, водена от някои от нейните бивши членове, стана причината понятието Западни Балкани да бъде ревизирано и адаптирано към новата реалност.89850-004-C88E1B75

Преосмислено деление:

Поради изброените по-горе причини концепцията за Западните Балкани трябва да бъде преосмислена и осъвременена, за да отговаря на променящия се геополитически и стратегически характер на района.

Ето какво предлага авторът:

*Западни Балкани

Това понятие включва държавите членки на НАТО – Словения, Хърватия и Албания, а също и натовския протекторат Босна, и Черна гора, която на практика е член на НАТО. Ако погледнем картата, ще видим, че то буквално съвпада със западната част на Балканския полуостров. В сравнение с централното си съответствие, Западните Балкани са бастион на еднополярността в региона и са в директен сблъсък със своя „блуден” многополярен брат. Такава беше ситуацията през Втората световна война, през 90-те години на XX в., такава е и днес, като Хърватия и Албания продължават да се държат като задкулисните – северен и южен- главни агитатори в полза на патроните си.

*Централни Балкани

Сърбия, Македония и Гърция представляват по-нова категория в балканското стратегическо мислене и този нов блок прокарва критична линия от север на юг през целия географския център на региона. Поради важната си геополитическа позиция, в сравнение със западното и източното си съответствие, този блок има обещаващата възможност да формира коридор север-юг (балканският път на коприната), който може да свърже Източното Средиземноморие с Централна Европа и да продължи по-нататък. Руският проект „Балкански поток” е важният гръбнак на тази нова единица (оттук нататък ще се обозначава като Балкански коридор), около който се очаква да гравитира бъдещото интеграционно развитие, и съответно Москва окуражава многополюсната позиция на нейните партньори и увеличава подкрепата си за политиката, която те водят.

Аномалии:

Разделянето на балканите на Западни и Централни води до две важни геополитически аномалии, които трябва да се посочат:

*Република Сръбска

Тази част се появи като наследство от разпадането в ранните деветдесет години на XX в. на Югославия и Дейтънското споразумение, която дава на Сърбия стратегическа сила, но също така и стратегическа уязвимост пред лицето на възможния разпад на Босна и/или в случай на провокации от страна на Босна и Хърватия. Съществуването на Република Сръбска може следователно да бъде схванато като нож с две остриета, но нейната значимост в емоционално отношение означава, че тя никога няма да бъде изоставена от Сърбия и в съответствие с това трябва да се смята де факто за продължение на Централните Балкани, влизащо в конвенционалните територии на Западните Балкани (Босна).

srpska

*Косово

Сръбската провинция Косово в момента е окупирана от западите сили (Американската база Бондстийл (Bondsteel) е една от най-големите американски военни бази в Европа), която през 2008 г., с подкрепата на Запада, незаконно се отдели от Сърбия. Косово функционира като преден пост за оказване на натиск в средата на Централните Балкани, от които географски (но на практика политически вече не) е част. В сравение с тях окупираната сръбска провинция Косово е в много по-голяма степен директно контролирана от Запада и много по-тежко укрепена като бъдещ пост за действие на еднополюсната агресия, отколкото Република Сръбска е по отношение защитата на многополюсните Сърбия и Централни Балкани.

kosovomap-2010

Хронология на продължаващото разделение на Балканите на Западни и Центални.

Стратегическата концепция за Централни Балкани не се е оформирала за един ден и за информация е добре да подчертаем ключовите събития, които доведоха то тази логична концепция. Катализаторът за нейното създаване бяха усилията на еднополюсния свят да смали Сърбия и да окове политически нея и Македония в ЕС като политически и икономически придатъци в застой („Нови Българии”), докато Гърция винаги е била извън европейската „мода” и в исторически план се е държала като мост между Изтока и Запада. Обединената сръбска и македонска съпротива срещу несъвместимостта на гръцката идентичност с наложената „европеизация” (проявяваща се днес като жестока аскетичност) създаде съвършената причина за отделянето на тези страни от еднополюсните Западни Балкани и за стратегическото им включване в тяхна собствена многополюсна централно-балканска категория, подредена около Балкански поток. Следващото изложение е съсредоточено върху геополическото насилие спрямо Сърбия и Македония, докато драматичните събития, които се случиха там, не раздвижиха външните политически сили да вземат решения, които вероятно ще доведат до партньорството на тези две страни с Русия и ориентирането им към многополюсния свят:

Преди 1991 г.:

Сърбия беше гравитационният център на Югославия и по този начин на целите Западни Балкани.

1991-1994 г.:

През тези години Югославия започна официално да се разпада, като Хърватия послужи на ръководещото задкулисие за заместител и ускорител на тези процеси. Етническото прочистване и сръбският геноцид в Хърватия и Босна доведоха до намаляване на териториите, населени със сърби, след което тези територии бяха усвоени от асоциираните бивши югославски републики, а не бяха включени в самата Сърбия. Районите, които биха могли концептуално да бъдат включени в Централните Балкани (в смисъл на населени от сърби), останаха в географската зони на Западните Балкани, за да бъдат по-късно официално или на практика включени в НАТО, като по този начин отчасти подготвиха сцената за разделянето на Западните от Източните Балкани.

1994 г.:

Дейтънските споразумения представляваха временно прекъсване на кампанията по разпадането на Сърбия, но междувременно ръководната ѝ роля беше демонизирана и бяха направени планове за следващата стъпка за дестабилизация; официалното ѝ оттегляне от международно признатите ѝ граници и изпробването на нови технологии за свалянето на режима, т. нар. Цветни революции.

1999 г.:

НАТО започна откритата си агресия спрямо Сърбия (тогава още известна като Югославия), за да открадне Косово, люлката на нейната цивилизация, и да си направи стратегическа база в сърцето на Централните Балкани. Приблизително по същото време Хърватия прехвърли факела на антисръбската дестабилизация на албанския си партньор и Тирана стана първият регионален съюзник на скрития кукловод.

САЩ също за първи път показаха, че са готови да използват сила, за да създадат Велика Албания, политически удобна държава-клиент и явна опора за еднополюсния свят на Балканите.

Руините на православна християнска църква в Косово.

Руините на православна християнска църква в Косово.

2000 г.:

САЩ свалиха Слободан Милошевич чрез успешния опит за Цветна революция („Революция Булдозер”), политическа технология, която по-късно щеше да бъде осъвършенствана на различни други театрални сцени и петнадесет години по-късно да се върне като бумеранг на Балканите и да се разгърне в Македония.

2001 г.:

Албанската дестабилизация на Македония кулминира в „меката” намеса на НАТО и в налагането на Охридските споразумения, които, докато гарантираха най-щедрите в световен мащаб привилегии на албанското малцинство, в същото време го направиха податливо на манипулации от страна на западните политически сили. Очакванията на Запада по това време бяха това да създаде степен на дълбоко неопределимо влияние, което те да използват, за да отнемат независимостта на Македония и да я тласнат към подчинение на еднополюсния свят.

2006 г.:

Черна гора гласува независимостта си от Сърбия (тогава още наричана Югославия) и стана последната съставна част от про-американската констелация Западни Балкани.

2008 г.:

Окупираната сръбска провинция Косово едностранно обяви независимост под диктовката на западните окупатори по начин, който трябваше да „легитимира” присъствието им в региона и да продължи непрекъснато да държи във хватка Сърбия и Македония. Това представляваше също и официализиране на проникването на еднополюсните Западни Балкани в сърцето на Централните Балкани.

2009 г.:

Двата най-изтъкнати партньори на американското задкулисие на Балканите, Албания и Хърватия, се присъединиха към НАТО, което е най-скорошното разширяване на блока и със сигурност не е съвпадение. САЩ възнаградиха и двата си съюзника за това, че те дестабилизираха Сърбия, бившето ядро на Западните Балкани, и им обещаха да ги пазят чрез взаимни гаранции за защита при всякакви други бъдещи техни провокативни действия срещу Сърбия, които биха предприели (в случая на Албания също и срещу Македония).

2000-2010 г.:

Белград и Скопие официално заявиха желание да станат членки на ЕС и НАТО, обаче съответните им горди откази да признаят незаконното обявяване на независимост на Косово и промяната на конституционното му име, ги оставиха в периферията на евроатлантическите амбиции. Това на свой ред ги принуди да преосмислят стратегическите си траектории и дори ги направи склонни да приемат мултиполярната ос, което и направиха със съгласието си да си партнират с Русия в изграждането на Балкански поток. Урокът, който трябва да се научи е, че незачитането от страна на Запада на местното законодателство на двете държави, на суверенитета и независимостта им, доведе до нещо, което по по-късни преценки може да се определи като първият „бунт” срещу ЕС. Тези две страни са единствените, които застанаха зад своята идентичност, като отказаха да бъдат тормозени от Брюксел като останалите членове на ЕС (включително и „бунтовниците” като Гърция), които трябваше извенднъж да пожертват своята представа за себе си, за да станат част от по-голямото европейско „цяло”.

2015 г.:

След като беше обвинен в опит за преврат през януари, Заев отвърна с опит за иницииране на “Цветна революция” в Македония. Малко по-късно, през април, албанският министър-председател Еди Рама (Edi Rama) официално заяви намеренията си да създаде Велика Албания и в края на същия месец малкият македонски град Гошинце се превърна в сцена на опит за терористична атака от страна на сепаратистка терористична група от Армията за освобождение на Косово. Няколко дни по-късно терористична атака изненада град Зворник в Република Сръбска, изглежда и двете нападения са извършени като средство за изпращане на косвено послание за заплаха към Сърбия. Малко по-малко от седмица след това северният македонски град Куманово стана сцена на смъртоносна терористична атака от Армията за освобождение на Косово, което предствляваше първият удар в дирижираната от Америка кампания за Велика Албания, насочена срещу практичното правителство на страната и срещу плановете на Русия за газопровода “Балкански поток”.

Анти-правителствено събиране в Скопие, 17-ти Май, 2015 г.

Анти-правителствено събиране в Скопие, 17-ти Май, 2015 г.


*Андрю Корибко е политически анализатор и жуналист, който работи за Спутник и в момента живее и учи в Москва

Източник: orientalreview.org


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни за да достигнем до повече хора!

One thought on “Нови „стратегически” сметки за Балканите

  1. Липсата на думата България, определя и нейната роля на Балканите. Синджирно куче без постоянен господар, което винаги изяжда тоягите. Губи територии и плаща репарации по 100 години. Неявната в тази статия нова роля е и разплодник на незаконни емигрланти.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s