КАК АМЕРИКАНСКИЯТ ВЪРХОВЕН СЪД ПРЕДАТЕЛСКИ РАЗРУШИ АМЕРИКАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА?

*Джоаким Хагопян (Joachim Hagopian)
Global Research, 08.03.2015 г.

Превод: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита


Този материал ще се фокусира върху това как нашето голямо правителство като цяло, и американският Върховен съд в частност, подкопаха и разрушиха някогашната американска демократична република. Съдебната власт на американското правителство, състояща се от федералните окръжни съдилища, апелативните съдилища на съдебните окръзи и Върховния съд, в тандем с прокурорската правна ръка на изпълнителната власт – Министерството на правосъдието, представлява американската федерална юридическа система, която се предполага, че работи над свадите на дребните политици и поляризираната партизанщина. Всички тези федерални съдии, назначени от американският президент, който контролира изпълнителната власт, са формално одобрени от законодателната власт на американския Конгрес. За разлика от тези две власти, федералните съдии се радват на постоянно назначение с фиксиран доход за живеене, за да се подсили привидно представата за тяхната безпристрастност спрямо двете партии според конституционната интерпретация, както и на приетите законодателно-правни закони и на постановените изпълнителни наредби и решения.

side_king_supreme_court_washington_dc-t2

По своя замисъл тези проверяващи и балансиращи системата механизми, подарени ни от нашите Бащи-Основатели, винаги са били предназначени да действат като защита от потенциалната тирания и потисничество на федералното правителство. Тази статия ще покаже как през първите няколко години на XXI век Върховният съд проправи пътя за възможността тези три държавни власти да бъдат сериозно компроментирани, корумпирани и предателски узурпирани от мощни лични интереси, които вече не представляват, а още по-малко се грижат за благополучието на американския народ, когото са полагали клетва да защитават.

И трите власти полагат една и съща клетва, подобна на тази, която полагат и всички членове на Конгреса. Не трябва да се забравя, че те всички са длъжни да се закълнат да следват тази клетва по време на целия срок на службата си под страха от наказанието на закона.

„Тържествено се заклевам (или потвърждавам), че ще подкрепям и защитавам Конституцията на Съединените щати от всички външни и вътрешни врагове; че ще пазя истинската вяра и верността си към нея; че поемам това задължение със своята свободна воля, без да имам възражения, или целта да се измъкна; че ще изпълнявам честно и съвестно задълженията на службата, на която постъпвам. И нека Бог ми помага.”

Има конкретен федерален закон, който забранява нарушаването на горната клетва, формулиран както следва:

Федералният закон, който урежда клетвата на правителствените служители, е разделен на четири части заедно с изпълнителните наредби, които допълнително дефинират закона, за да може той да бъде ефективно прилаган. Наредба 5 U.S.C 3331 формулира текста на действителната клетва, която се изисква да положат членовете на Конгреса, преди да встъпят в длъжност. Наредба 5 U.S.C. 3333 изисква членовете на Конгреса да подпишат клетвена декларация, че са положили служебната клетва, предвидена в наредба 5 U.S.C 3331, и че не са и няма да нарушават тази клетва, докато заемат тази служба, както е определено от третата част на закона, наредба 5 U.S.C. 7311, която изрично определя като федерално криминално престъпление „съдействие за нарушаване на нашата конституционна форма на управление” (както и нарушаването на служебната клетва) за всеки, който работи в правителството на САЩ (в това число и членовете на Конгреса). Четвъртият федерален закон, наредба 18 U.S.C. 1918, предвижда наказания за нарушаване на клетвата, описана в 5 U.S.C. 7311, които включват (1) отстраняване от служба; (2) затвор или глоба.

Служители, работещи на най-високи нива и в трите власти на нашето правителство, нееднократно са участвали като изменници в предателски дейности в нарушение на член трети от американската Конституция, същата, която всички са се клели да спазват, да отстояват, да уважават, да пазят и почитат. Пред лицето на увеличаващия се деспотизъм и нарушаване на нашата Конституция след 09.11., техните доказано нелоялни действия редовно са нарушавали клетвата им за вярност към нацията, Конституцията и американския народ. След като всички членове на трите държавни власти трябва да положат клетва за вярност, с която много от тях след това не се съобразяват, очевидно нарушавайки гореспоменатия кодифициран федерален закон, и след като ние имаме законното право, крайно време е да потърсим отговорност от тези, които не са били лоялни към нашата Конституция.

През декември 2000 г. Върховният съд ясно узурпира собствената си власт един месец след като демократично избраният Ал Гор беше спечелил както народния, така и електоралния вот, и имаше всички гласове на Върховния съд на Флорида и с право му беше разрешено преброяването да продължи. Но с безпрецедентно действие, с което превиши властта си и излезе извън границите на правомощията си, за първи път в историята на САЩ Върховният съд реши президентските избори, като се намеси там, където нямаше никаква законова власт и едностранно прекрати преброяването, като предварително обяви фактически загубилия изборите Джордж В. Буш за победител.

В резултат на това на света бяха причинени неизброими вреди чрез осемгодишният дяволски режим Буш-Чейни, който открадна втори служебен мандат чрез още едни подправени избори през 2004 г., с необратимо действие ционисткият неконсерватор стана отговорен за най-отвратителните престъпления в историята – вътрешното дело от 09.11., лъжите, подкрепящи неморалните кървави войни в Близкия изток и северна Африка, които и днес, при управлението на Обама, все още са извън контрол. Очевидните жертви и пълният ужас, преднамерено предизвикани върху толкова много народи и хора, никой от които никога не е представлявал някаква заплаха за САЩ, са непростими. Това гибелно решение на американския Върховен съд да се намеси в изборите през 2000 г., което преобърна столетието, може единствено да се впише сред най-разрушителните и опустошителни съдебни решения на всички времена в писаната човешка история.

Следващите главни действия, които разкриват истинските партийни цветове на съда, произтичат от продължаващия, вечно нерешаван въпрос за незаконното фалшифициране на преразпределението в Конгреса, за да се спечелят нечестно места в Белия дом. Крещящите машинации на тогавашния лидер на мнозинството в Републиканската партия Том Дилей (Tom Delay) в Тексас през 2003 г. при определяне местата на Републиканската партия (GOP-Grand Old Party) в Конгреса, най-накрая, през 2006 г., стигнаха до обсъждане във Върховния съд. Но понеже съдиите във Върховния съд бяха в безизходно положение по партийна линия, накрая отказаха да се намесят. Въпреки че и двете политически партии имат вина за боричканията за получаване на нечестно предимство, властовите машинации на Републиканската партия (GOP) й помогнаха да завземе /щатските/ Камарите на представителите. Неефективният отговор на Върховния съд на тези непрекъснати преначертавания на политическите граници въз основа на вътрешни демографски промени в щатите осигури численото превъзходство на републиканците над демократите в Конгреса. Каквито и усилия да е полагал съдът в опитите си окончателно да разреши този дългогодишен горещ въпрос, неизменно са пропадали. Доказа се, че изработването на честен и обективен стандарт, чрез който да се преначертае картата на районите в Конгреса, е невъзможно.

И така партийната борба продължава. Последното разкритие, което изплува на повърхостта тази седмица, е, че Върховният съд изслуша аргументите и на двете страни. Случаят ангажира комисията в Аризона, гласувана от щатските гласоподаватели през 2000 г., да започне да се справя с разпределянето на задълженията, които орязват властта на контролираното от Либералната партия държавно законодателство в разделянето по райони. Не е изненадващо, че по-голямата част от съдиите консерватори/либерали във Върховния съд се подписа под статуквото на буквалната интерпретация, че Бащите-Основатели са постановили отговорността да залегне в „законодателната власт”, докато съдиите либерали/демократи предпочитат по-свободното прилагане на дефиницията, което означава „законодателния процес”. Това би подкрепило гласоподавателите в изпълнението на задачата им към назначената комисия. Залозите са огромни след като преди няколко години най-големият щат Калифорния направи подобни уговорки, както направиха и Вашингтон и няколко други щати като приложими алтернативни средства за решаването на този дълго оспорван въпрос. Така десетки /избирателни/ конгресни райони в рамките на цялата страна могат да бъдат преобърнати от решение на Върховния съд.

Въпреки че големите богаташи (братята Кох (Koch), Шелдън Аделсън (Sheldon Adelson), членовете на Политическия комитет за действие (Political Action Committee – организация, обикновено на федерално ниво, която обединява в общ фонд вноските на партийните членове и дарява тези средства за кампанията за, или срещу кандидатите, за гласоподавaтелни инициативи или за законодателната власт – б. пр.) наливат милиони в поредици от свързани дарения за кандидатите от двете партии, за да са сигурни, че при всички случаи елитът ще запази незаконното си влияние и контрол върху всеки, който бъде избран, те подкрепят главно Републиканската партия. Така издигането на Голямата стара партия (републиканската) на власт в двете камари на Конгреса превърна законодателната власт от този век в най-неефективната, най-неспособната и най-морално разядената власт в цялата история на Америка. Миналата година от гласуването стана ясно, че преобладаващото мнозинство американци е убедено, че членовете на Конгреса са контролирани от групи със специални интереси. С безкрайното тресавище, парализирало Вашингтон, несъмнено процентът на обществено презрение и отчуждение с времето само ще продължи да расте.

Стратегията „разделяй и владей” умишлено е проникнала на всички нива в Америка (и в света) както в исторически план, така и понастоящем, и предизвиква в нашето федерално правителство взаимно оправдание и прехвърляне на цялата отговорност за продължаващия провал просто чрез обвиняване на другата страна за задкулисието.

По този начин продължава вечната игра на партийните политици, като по този начин демократите вечно ще обвиняват републиканците, а републиканците – демократите, а президентът на демократите винаги ще обвинява контролираните от републиканците камара и сенат. В следствие на това работата на правителството винаги ще бъде дразнещо блокирана и затънала в хаотичен застой, а неговата неспосоност да работи ефективно в съгласие ще бъде удобно извинение, за да не върши истинската си работа – да защитава и прокарва интересите на американския народ. Така това дава и необходимото перфектно обществено прикритие, за да бъде продължен дисфункционалния бездънен провал, разбира се всичко това – за сметка на гражданите.

Да видим как тези много важни, от фундаментално значение, променящи играта действия на най-висшия съд на нашата нация, директно са повлияли и са причинили тежки щети, които са изродили нашата република в олигархия?

Отново умишлено, безмилостно сочейки се с пръст един другиго, те измамно пречат истината за по-голямата картина да бъде изобщо някога забелязан или разбрана. Чрез федералните власти и неспирната пропаганда и лъжи на техните масмедии, докато населението на Америка може да продължи да бъде оглупявано и контролирано, в своето самодоволство то само ще продължи да толерира неуспехите на своето правителство и да приема неадекватните му действия, без да изисква повече в качеството си на безсилно, изглежда импотентно, обезправено гражданство. Клеветническите караници между двете напълно корумпирани КООПЕРИРАНИ политически партии в САЩ е само странично шоу за отвличане на вниманието, чиято цел е да прикрие триковете и грабежа на банкерската клика, която дърпа конците на всички кукли от страничното шоу. Както напоследък казваше великият Джорж Карлин, говорителят на истината, на елитът „не му пука ното за теб, нито за мен.” Това е мерзост на криминална измама, която държи баламосаните затъпели американци в мрак вече прекалено дълго време.

Към днешна дата те все още нямат представа. Анкетата на Ройтерс-Ипсос тази седмица показа, че само 24% от американците вярват, че Конгресът трябва по-изкъсо да надзирава частната банкерска клика на Федералния резерв, която ни дави в дългове повече от век. Повече от два пъти по толкова са убедени, че „федералните трябва да бъдат оставени на мира”. Това трябва да е същото стадо от овце, което шумно се оплаква от това колко ужасен е Конгресът, и което освен това миналия ноември промени мнението си и преизбра 91% от длъжностните лица, въпреки че рейтингът им на одобрение беше само 10%.

Лъжите се повтарят толкова често, че аудиторията от гласоподаватели неизменно отново и отново се подвежда да гласува срещу собствените си интереси.

И поредното решение на Върховния съд, което заби последния нож в сърцето на нашата умираща демократична република, беше случаят „Обединени граждани” от 2010 г., последван от миналогодишният случай Мак Кътчън (McCutcheon), който отвори шлюзовете на язовира от подкупи, давайки картбланш на властта на олигарсите да си купува избрани политици без абсолютно никакъв контрол или отговорност. Без никакви доларови ограничения направиха корупцията легална, изцяло частна и непроследима за потвърждаване от висшият съд и неслучайно миналата година съвместното университетско образование го направи официално – Америка вече не е република, а олигархия, в която властовите интереси на неколцина диктуват и контролират процеса на гласуване и съставяне на закони от федералното правителство. Вместо да обърне внимание на крещящия конфликт на интереси в нарушаването на всички демократични принципи, Върховният съд го направи официален – нашето правителство е готово да се продаде на който предложи повече. Тези, които просто дават повече пари, сега притежават нашите избрани представители, които изцяло са в ръцете на тези, които ги хранят, вместо на избирателите, които са ги изпратили във Вашингтон. Естествено преките последствия от тези изцяло недемократични решения на съда, които придават изключителна стойност на паричното спонсориране, са, че членовете на Конгреса само ще отделят повече време, енергия и усилия да набират средства, за да бъдат преизбрани, вместо да си вършат работата на Капитолия. Президентските избори от 2012 г. както на национално, така и на щатско ниво, струваха общо 60 милиарда долара в най-добрия случай. С всяко едно от тези драматично въздействащи съдебни решения, демократичната преди време американска република започва все повече да се губи като далечен спомен, тъй като пропастта между американците и олигархичното им управление показателно се увеличава.

И накрая решението на Върховния съд от миналия април да не се намесва във връзка с постановлението на Апелативния съд за отмяна на решението на Окръжния съд, който през 2012 г. обяви „Закона за правото на национална отбрана” за неконституционен (National Defence Authorization Act – NDAA), заби последния пирон в ковчега на това, което беше останало от гражданските свободи на американците. Въпреки че някои смели граждани, като например журналистът Крис Хеджис (Chris Hedges), заведоха от наше име съдебно дело, като поставиха под съмненние законността на NDAA, и въпреки че един много смел съдия от Федералния окръжен съд /на Ню-Йорк/ отсъди в негова полза и в полза на всички нас, чрез избора на Върховния съд да одобри решението на Апелативния съд да запази NDAA, с което пренебрегна решението на по-низшестоящия съд, животът, такъв, каквто законово го познавахме в САЩ, престана да съществува. Всъщност и Апелативният и Върховният съд нарушиха Четвъртата и Шестата граждански поправки, както и закона за Обществената полиция, който съществува от времето на края на Гражданската война. Тази полиция е законова защита, която забранява на американската армия да се намесва делата на гражданите и исторически е под юрисдикцията на правоприлагащите органи и Националната гвардия на всеки щат. Понастоящем според закона NDAA от 2012 г. военните могат да влязат в къщата ти без съдебно решение и да те арестуват, без да носят отговорност, да те задържат за неограничен, неопределен период от време без право на адвокат, без право на справедлив процес и дори без право на предварително разследване.

Конституционният адвокат Джон Уайтхед прави следния коментар:

„Няма значение с какво ще се оправдае администрацията на Обама, действията са по-показателни от думите и фактите говорят, че правителството на САЩ няма нищо против да затваря собствените си граждани заради собствените си цели. Това, което прави NDAA е, че дава право на правителството да задържа като заплаха за националната сигурност всеки, който му се стори проблематичен. Според указанията на правителството за идентифициране на вътрешни екстремисти – дума, използвана взаимозаменяемо с терорист, са такива, че на практика важат за всеки, който упражнява правата си съгласно Първата поправка, за да критикува правителството.”

Големият и антихуманен провал на Въровния съд в защитата на нашите граждански свободи и конституционните ни права за справедлив процес е отворил пътя на подобните на ЦРУ „черни места”, в момента работещи в секретни местонахождения из цяла Америка, в които арестувани американски граждани биват затваряни, оковавани и измъчвани, без да са уличени или обвинени в каквото и да е престъпление. В резултат на това всички ние сега сме потенциални жертви-мишени на американската полицейска държава под най-бруталното тоталитарно управление. Тези нечувани действия на американския Върховен съд оскверняват и разрушават върховенството на закона, каквото повече от две столетия е била Конституцията на САЩ. Това, което имаме сега са престъпници, които работят в най-висшия съд, и които не са нищо друго, освен предатели, на които трябва да им се потърси отговорност.

FredaLibertyUpended1

Картина на Антони Фреда

Ние имаме също избран президент, който е допуснал диктаторска власт чрез безброй изпълнителни заповеди, които заобикалят както одобрението от Конгреса, така и нашите граждански права. Въпреки че в кампанията си бещаваше прозрачност и откритост, той измами американците, които го избраха, като се превърна в най-потайният президент в историята на САЩ. Неговата администрация отхвърли повече запитвания за свободата на информация отколкото всяка предишна, използвайки патетичната мантра за „националната сигурност” като нейно неубедително извинение. Той обвини във вече старомодните шпионски действия много повече подали заявка лица отколкото другите предишни президенти взети заедно. Той е най-агресивният от всички предишни президенти в преследването и тормоза над журналисти както чрез заплахи, така и чрез извършване на арести, затова че са искали да кажат истината, докато са упражнявали правото на конституционна защита да не нарушават конфиденциалността на източниците си. Това крещящо и прекомерно нарушаване на гражданските свободи както на лица, които подават заявки, така и на журналисти, отново показва истинското лице на Обама и това, че води война срещу свободата на словото и свободата на пресата, които очевидно вече не са гарантирани от нашата Първа поправка.

По същество след септември 2011 г. и трите власти бяха превзети и заграбени от злонамерени и престъпни сили, които вече не служат на интересите на американските граждани, а на шепа олигарси-кукловоди, т.е. на контролиращия елит. Тяхното намерение всъщност е да унищожат Америка и до голяма степен целия свят като последна фаза от изпълнението на глобалистичната им програма за едно общо световно правителство. Вече няколко столетия интернационалните глобалисти използват кликата си от банкери, за да притежават и експлоатират морално деградиралата, напълно провалена и нестабилна схема на Понзи за икономическата система, чието историческо предопределение е да заграбва и плячкосва природните ресурси на земята и да заробва с неизплатими дългове и феодална робия населението на земята. Бруталната и безмилостна тирания на Новия световен ред ефективно е иззела контрола върху цялото население на планетата. Под покровителството на Американската империя, с нейните брутални заповеди и заедно с раболепната покрепа на НАТО-ЕС, про-ционисткият елит, ръководен от такива като израелския министър-председател Биби Нетаняху, подмолно тласкат човечеството към ръба на глобалното самоунищожение. Чрез геополитическата поляризация на два военизирани и противопоставени въоръжени лагера, Западът дяволски дразни и тласка Изтока (Русия, Китай, Индия и Иран) към глобален конфликт от порядъка на Трета световна война.

Тактиките за „твърди” убийства на глобалната война и насилие заедно с метода на „меките” убийства чрез унищожаване на природната среда (т.е. замърсяване на въздуха, водата, почвата и храната чрез увеличаване на ГМО храните и пестицидите на Монсанто, чрез отровите на кемтрейлс и постоянно нарастващите нива на радиация) правят нашето местообитание, живата земя, несигурно и е причина за високата смъртност сред всички форми на живот. Евгеничният план на олигарсите да редуцират населението на света от 7.2 милиарда до половин милиард в момента е в процес на успешно осъществяване. В рамките на няколко години има голяма вероятност приблизително 13 от всеки 14 от нас, живеещите и дишащите сега на тази планета, да бъдем мъртви или всички форми на живот на планетата да изчезнат.

Почти в края на играта с тези малки шансове за оцеляване, които очевидно все повече намаляват, на нас, хората като разумни граждани на света, не ни остава нищо за губене, освен да се борим и да си отвоюваме нашия единствен дом от тези, които искат да го унищожат. Както е посочено по-горе, явните нарушения на американската Конституция са били извършени от членове и на трите власти на федералното правителство и според Наказателния кодекс на това право те трябва да бъдат тежко наказани. И действително това е както право, така и задължение на гражданите. Нямаме друг разумен или морален избор, освен да се мобилизираме и активно да се противопоставим на разрушителните сили, които в момента имат демоничен контрол над територията на земята.


*Джоаким Хагопян е възпитаник на академията „Уест пойнт” и бивш офицер от армията на САЩ. Той е написал книга, основана на неговия личен военен опит, озаглавена „Не позволявай на копелетата да те повалят.”, която е посветена и концентрирана върху международните отношения на САЩ, въпросите за лидерството и националаната сигурност. След военната си служба, Джоаким защитава магистърска степен по клинична психология и работи като лицензиран терапевт в областта на душевното здраве повече от четвърт век. Сега се е посветил на писането и поддържа свой блог на адрес: http://empireexposed. blogspot. com/.

Източник: globalresearch.ca


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни за да достигнем до повече хора!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s