Мислене извън кутията: КАК банкрутирала Германия решила проблемите в инфраструктурата си

При идването на власт в Германия на национал-социалистите, страната е безнадеждно сломена. Версайският договор е наложил на германския народ чудовищни репарации, изисквайки Германия да заплати на всяка нация загубите от войната. Общата цифра на репарациите, като резултат на „справедливия мир” от 14 точки на Удроу Уилсън, превишавала три пъти националното богатство на Германия. Честите валутни спекулации срутили германската валута, предизвиквайки една от най-тежките инфлации, която познава човешката история.

congdon-hyperinflation

По онова време в Германия за пълна чанта с пачки от 100-милиардни банкноти било невъзможно да се купи самун хляб. Държавната хазна била празна. Безчетно число къщи и ферми били отнети за дългове от спекулантите в заложните къщи и частните банки. Немците живеели в коптори. Те гладували. Нищо подобно не било преживявано по-рано. Тотално унищожаване на националната валута, плюс обезценяване спестяванията на физическите лица и предприемачите. И като капак на всичко това се нахвърля върху германския народ глобалната Голяма Депресия. За Германия не оставало нищо, освен да падне жертва на дълговото робство към Световните банки. Но през 1933 г. на власт идват национал-социалистите.

Новото правителство на Германия подкопало могъществото на Световния Банков Картел посредством емитиране на собствени пари. Световният Банков Картел отговорил с обявяването на пълен бойкот на Германия. Правителството обаче, без да се съобразява с частните банките, започнало национална програма за кредитиране, разработвайки план за публични дейности, които включвали борбата с наводненията, ремонт на обществените здания и частните домове, прокарване на нови пътища, построяване на мостове, канали, пристанища.

С какви пари са заплащали тези работи?

Те са били заплащани с пари, които не принадлежали на световните банкери!

Проектната стойност на тези програми била зафиксирана на ниво един милиард единици национална валута. Но за да се разплати за това, немското Правителство, не банките, пуснало в обръщение „вексели”, така наречените Трудови сертификати на държавното съкровище. По такъв начин, национал-социалистите дали на милиони хора работа и им плащали с държавни съкровищни сертификати, което фактически е реалният материален израз на упражняване делегирания му от немския народ суверенитет – да управлява и контролира процеса в кръгооборота на „посредника” за обмяна и икономическа активност – парите.

Новите немски пари не били обезпечени със злато или друга твърда чужда валута, т.к. всичко това било в ръцете на Световните банкери. В своята същност сертификатите били обезпечени с труда на самите немци и произведените посредством този труд стоки. Министър-председателят Хитлер заявил:

„За всяка пусната в обръщение марка ние получаваме съответна стойност във вид на извършена работа или произведени стоки”.

Правителството плащало на работниците със сертификати; работниците плащали с тези сертификати другите стоки и услуги, създавайки по този начин допълнителни работни места за хората.

А в течение само на две години, въпросът с безработицата в Германия бил решен, и разорената страна отново стъпила на крака. Тя вече имала твърда стабилна валута, без дългове и без инфлация, докато в същото време милиони хора в САЩ и в страните на Европа (контролирани от Световния финансов Елит) седели без работа. В продължение на 5 години, Германия отнай-бедната страна в цяла Европа, станала най-богатата. Даже започнала да възстановява външната си търговия, въпреки бойкота на Световните банки, които не и давали кредити и забранявали да се търгува с нея. Обаче Германия преуспяла и в това за сметка на прилагането на бартерни схеми, които банкерите не могли да контролират. Подемът и процъфтяването в Германия започнали в момента, когато бартерът унищожил националния дълг и дефицита в търговския баланс на страната.

Днес Венецуела прави същото: обменя нефт за стоки, медицинска помощ, технологии, образование, за което собствено Световните банкери искат да заличат Венецуела от лицето на земята.

Немската икономическа свобода просъществувала кратко време, но тя оставила няколко паметника на своето могъщество в световната икономическа история – светкавично ликвидиране на безработицата, възстановяване на разрушена икономика и издигане благосъстоянието на народа на невиждани до тогава висоти, а като материален израз – знаменитите бетонни аутобани, първият световен високоскоростен път.

Ялмар Шахт (Hjalmar Horace Greeley Schacht), агент на Ротшилд, който на времето възглавявал Централната Банка на Германия, на въпроса на американски банкер: „Доктор Шахт, вие трябва да дойдете в Америка. Тук у нас са големите пари и истинското банково дело!”, отговорил: „Вие трябва да дойдете в Берлин. У нас няма пари. Тъкмо това е истинското банково дело”. Шахт, изобщо, поддържал дейността на частните банки от Световния банков Тръст против Германия, за което и бил възнаграден след време: от него отпаднали всички обвинение по време на Нюрнбергския процес.

Адолф Хитлер и

Адолф Хитлер и Ялмар Шахт

Икономическата свобода и независимост от Световните банкери направило Правителството на Германия и неговия лидер изключително популярни в очите на немския народ.

Германия се оттеглила от чертозите на англосаксонската икономическа наука, която учи, че емитирането на всички валути трябва да се обезпечава със злато и принадлежи на Банковите Картели, такива като ФЕД (Федералния Резерв на САЩ), СБ, МВФ или Централната Европейска Банка, вместо да се даде право на правителството да прави това за благото на своя народ.

Канадският изследовател д-р Хенри Маков (който е евреин) утвърждава, че главната причина, поради която Световните Банки обявили война на Германия било това, че страната се осмелила да създава собствени пари, и по такъв начин освободила немския народ от дълговото робство.

Най-лошото за Световните банкери било това, че този пример на икономическа свобода и самостоятелност заплашвал да се разпространи и другаде по света, между други нации и народи. Германският експеримент трябвало да бъде спрян, Хитлер трябвало да бъде спрян!

Маков цитира българина Кръстьо Раковски (Хаим Райковер), един от основателите на болшевизма, съратник и приближен на Троцки. Раковски бил репресиран през 1938 г. по времето на големите Сталинови чистки в болшевишката партия. Според него, Германия била финансирана първоначално от Световния банков Тръст чрез техния агент Ялмар Шахт. Световните банки финансирали Германия с цел да държат под контрол режима на Сталин в Русия, който узурпирал властта от техния агент Троцки и започнал да установява едноличен контрол над партията и държавата след 1929 г. Но Германия станала по-голяма заплаха от Съветска Русия за банкерския интернационал, когато започнала да пуска в обръщение свои пари. (Сталин дойде на власт през 1922 г., което е единадесет години преди идването на Хитлер на власт).

Кръстьо Раковски свидетелствал:

Хитлер взел в своите ръце създаването на парите, и не само на физическите, но и на финансовите. Той се въоръжил с тези инструменти на мошеничеството и ги заставил да работят за благото на народа. Вие можете ли да си представите, какво би станало, ако това би се разпространило и в други държави?” (Хенри Маков, „Хитлер не искаше война”, 21 март 2004г.)

Икономистът Хенри C.K.Лиу пише за забележителна трансформация на Германия:

Нацистите дошли на власт в 1933г., когато икономиката на Германия била в пълен крах, смачкана от разрушителните следвоенни задължения и нулеви перспективи за кредитиране или чуждестранни инвестиции. С помощта на независима политика на суверенно кредитиране и програма за пълна заетост в обществените сфери, Третият Райх съумял да превърне банкрутиралата страна, лишена от колонии и пазари, в най-мощната икономика на Европа в течение на четири години, още до самото начало на разходите за въоръжаване”. (Хенри С.К.Луи, „Нацизма и Германското икономическо чудо”, Asia Times, 24 май 2005г.)

В статията си „Милиардите – на банкерите, дългът – на народа” (1984г.), Шелдон Емри коментира:

Германия пуснала в обръщения пари, свободни от дълг и лихвен процент от 1935г., което ознаменувало началото на възхода на Германия от депресия към желание за световно господство в течение на пет години. Немското правителство напълно финансирало своите разходи в периода 1935-1945г. без злато и без дълг. Трябваше и капиталистическата и комунистическата управляваща клика да се напрегнат пряко сили, за да унищожат Германската революция и да набутат Европа обратно под лачения чепик на банкерите.

Следващите факти не се срещат в учебниците.

След Първата световна война, като характеристика на икономическото положение в Германия се споменава само хиперинфлацията във Ваймарската република, която управлявала Германия от 1919 г. до 1933 г. Днешните учебници по политическа икономия, ако изобщо тълкуват този факт на хиперинфлация, то правят това изключително в своя полза – видите ли, тя се явява пример за това, колко лошо става, когато държавата печата свои пари, заобикаляйки банкерите. А в действителност всичко е било наопъки.

Ваймарската финансова криза започнала с непосилните репарации, наложени на Германия от Версайския договор. Ялмар Шахт, директорът на Централната Банка на Германия, никога не е бил член на националсоциалистическата партия и сега е ясно защо това е така, като агент на Ротшилд и валутен спекулант във Ваймарската република се е съпротивлявал на опитите на правителствата на Германия да печатат свои собствени пари и да наложат строг контрол в обръщението им.

„Ваймаркото съглашение е пример за изкуствени мерки по икономическото унищожение на Германия. Германия тогава не е намерила друг способ да „остане на вода”, освен като унищожи инфлацията със своя собствена валута.”

Позицията на Шахт се проследява по страниците на лъжливите учебници: видите ли Ваймарската инфлация била предизвикана от това, че правителството започнало да печата свои пари.

Обаче, в книгата си от 1967г. „Магията на парите” сам Шахт повдига леко завесата пред истината – той пише, че това е била частна Райхсбанка, а не правителството на Германия, която е изливала нови и нови пари в икономиката, прибирала ги е обратно като дългове и поробила по този начин германския народ. Ето как една частна банка е предизвикала Ваймарската хиперинфлация. Райхсбанката била формално под надзора на правителството, но провеждала свои операции в частен порядък с цел извличането на максимална печалба. Това сложи край на предишното Германското правителство, преди националсоциалистите от 1933 г., което и обузда хиперинфлацията.

Подобно на Федералния резерв на САЩ и Райхсбанк бе ръководена от назначените държавни служители, но опериращи за лично облагодетелстване.

Причината за превръщането на стандартната инфлация, характерна за военните години, в хиперинфлация, се явили спекулациите на чуждестранните инвеститори, които продавали марката, като се греели на огъня от падането на стойността и. Това ставало по пътя на манипулативни спекулативни действия, наричани „откриване на къси позиции”, когато спекулантите на валутния пазар вземат в кредит валута, продават я, а след това я купуват на по-ниска цена и връщат дълга си, чрез което трупат пари.

Спекулациите срещу германската марка в онези години станали възможни благодарение на това, че частната Райхсбанк (която по онова време не била под контрола на нацистите) изляла на кредитния пазар огромна парична маса. Валутата, като днешния долар, се увеличавали многократно по банковите сметки. След това парите се давали в кредит под сложен процент лихва. Когато Райхсбанката не могла да овладее ненаситното търсене на пари, било позволено и на другите частни банки да печатат пари от нищото и да ги дават на кредит под висок процент лихва. Резултатът от това не закъснял – пропадане на икономическата ефективност и бясно покачване на дълга и инфлацията.

По такъв начин, по свидетелства на самият Шахт, Правителството на Германия самостоятелно не е предизвикало Ваймарската хиперинфлация, но от друга страна със своето бездействие или неправомерни действия е способствало в значителна степен за това. Национал-социалистите поставиха банката под строго държавно регулиране на Райха, и взеха незабавни корективни мерки за елиминиране на чуждестранни спекулации. Една от тези мерки бе да се премахне лесния достъп до парични заеми от частни банки. Тогава Хитлер изправи Германия отново на крака, като на публичните държавни съкровищни ​​издава сертификати.

След това Правителството изправило Германия на крака чрез пускането в обръщение на държавни съкровищни сертификати.

Агентът на Световния Банков Интернационал, банкерът Шахт, не бил съгласен с такава политика и бил уволнен от поста глава на Райхсбанката, когато отказал да пусне в обръщение държавни пари. Независимо от това, той признава в своите мемоари, че пускането в обръщение на държавни пари в строго необходими количества не поражда инфлация, както утвърждават класическите икономисти, които говорят, че парите трябва да се „вземат в дълг” от банкови картели (Световните банкери).

Какви са причините за хиперинфлация – неконтролираните спекулации. Когато спекулациите са съпроводени от нарастване на дълга към частните банкери, последствията са катастрофални. От друга страна, когато държавата пуска в обръщения пари в строго необходимите количества, съответстващи на повишената производствена и потребителска активност и демографския ръст, което предизвиква паралелен ръста на паричното търсене и предлагане (нуждата от пари), това не влияе на цените. По такъв начин, няма ни инфлация, ни дълг, ни безработица, и няма необходимост от увеличаване или намаляване на налозите при едни балансирани държавни разходи, балансирани цени, балансирани работни заплати и пенсии, балансирани нормално присъщи разходи и балансирана печалба на бизнеса, което е признак за една справедлива и разумна стопанска политика.

Разбира се, това страшно дразни банкерите понеже анулира тяхното влияние върху политическия и икономически живот на страната.

EllenBrownОт книгата на Елен Браун „Паяжина на дълга„.
Източник

One thought on “Мислене извън кутията: КАК банкрутирала Германия решила проблемите в инфраструктурата си

  1. През 30-те години Германия взима от САЩ и Англия заеми за 7 милиарда , това в днешен еквивалент е 2 трилиона .. Големите германски корпорации са Волцваген собственост на американски банки , Сименс – 40% собственост на Дженерал Електрик..

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s