Приказка за стълбата

Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“

– Кой си ти? – попита го Дяволът…
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

ContentImage-63-114737-hell_the_alternative1– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

– Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:
– Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
– Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:
– О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
– Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…
– Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!

images

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
– Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
– Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
– За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
– Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
– Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
– Виж голите им кървави меса.
– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…
– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
– Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
– Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
– Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
– Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
– Да бъде! Вземи ги!
…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

– Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
– Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

jesus-movie-review-heaven-is-for-real

Христо Смирненски


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни за да достигнем до повече хора!

5 thoughts on “Приказка за стълбата

  1. За жалост е така! Раз ликата е в това,че сега българчетата растат не само материално но и духовно слаби,в повечето случаи.Днес е велик ден,12.април1961г.,човекът полетя в космоса.Човекът Юрий Гагарин,олицетворение на хората изстреляни в бъдещето от Великият Оклтомври. Социализма раждаше хора с високи морални качества.За жалост,капитализма, който се стрми да да закрие хоризонтите пред хората със своите „дяволски“ парични отношения,се стреми да ни направи изроди.Не позволявайте това да стане! Винаги помнете гениалният Хр. Смирненски и неговата „Приказка за стълбата“!!!

    • много си в грешка, социализма и капитализма са двете страни на една монета. изкуствено създадени, изкуствено противопоставени. всичко това , с цел да ни подготвят за новият световен ред, разделяй и владей са казали, а още по-добре ако контролираш и двете страни. няма да е зле, да прочетеш Джордж Оруел – 1984

  2. „О, не! Това не се отнася за мен!“, казвате вие в дълбок възмут.
    Тъй ли? Сериозно?! Виж ти!
    Я си припомнете следните думи:

    „Лакеи!
    Лакеи!
    Мръсни лакейчета!
    Аристократични блюдолизчета!
    Напред, лакеи – бъдещето!
    Бъдещето е ваше!
    О, мили, мазни, грациозни, тънкоманиерни!
    Високохудожествени лакейченца!
    Лакеюшки! Лакейчонки!
    Ла – ла – ла! Ла – ла – ла! Лакейченченчета!
    Лакейове! Лакеища!
    Лакееееиии!
    Лакеиииии“

    Думите са на Христо Смирненски. Написал ги е на последната страница на своя дневник в отговор на критиците-отрицатели на неговата поезия, малко преди да угасне от туберкулоза на 18 юни 1923-а, ненавършил 25 години.

  3. Слава Богу че преди време си купих стихосбирките на Смирненски и Вапцаров, защото после изчезнаха и вече са само антиквариат, всички социално ангажирани поети и техните творби бяха заличени и се заличават от Новата обезобразователна система: школа за дебили, имбецили и полуморони, зомбирани анихилисти служещи само на Р-комплекса си(рептилния комплекс:“малък мозък, амигдала, лимбична система…“, където милосърдието и човещината нямат място и „човек за човека е вълк“ макар че вълкът за вълкът може да е и човек за човека. Последните предсмъртни думи на този юноша бледен, велик Смирненски написани в малката му тетрадка са: „Лакеи, лакейченца, лакеища…“ Жалко че вече все по малко хора ще го помнят и помнят великите страдалци на мисълта, до още едно две поколения всичко ще бъде изтрито освен в Акаша и акашовите записи. Тази притча е валидна за цялата мерзка политическа каста пръкнала се след десети ноември благодарение на смрадливият Западен(западнал сатанински свят), фалшиви пари, фалшиви ценности, лихварство-банкерство, фалшива икономическа паразитна система, фалшиво законодателство служещо на на частни корпокрации(корпорации), унищожение и пак унищожение на всичко читаво и свястно в името на Дебелото черво наречено Запад😦

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s