Какво може да научим от денят, в който САЩ изгориха до смърт 100 хиляди души

Излишната американска бомбардировка над Токио през 1945 г., е един от митовете за „добрите войни“, използвани за доказване на безкрайните военни политики днес.

Улиците на Токио след бомбардировката

Улиците на Токио, 10 март 1945 (Снимка на Ишикауа Койо)

Само преди няколко дни, на 9 Март, 2015 г., се навършиха 70 г., от най-смъртоносният ден на Втората световна война.

През онази нощ, умряха повече хора от напалмови бомби, а не от атомните удари над Хирошима и Нагасаки, но малцина са наясно, че тази атака въобще се е състояла.

Липсата на церемониални или официални извинения за бомбардировките не са изненадващи имайки предвид, че повечето американци виждат тази война като „справедлива война“ водена от „най-великото поколение“. Тези етикети оставят войната и зверствата, извършени от американците до голяма степен недокоснати от критиките.

Малкото неща около бомбардировката, които са на разположение за да се учат в САЩ, са разказани от гледната точка на американските военни чрез обикновено пристрастните американски военни историци.

Тези, които търсят по-добро разбиране за трагедията от 9 март 1945-та, трябва да бродят из купища история, която е посветена главно на героизма и стратегията на американските военни. Дори завладяващата сила на бомбите, които бяха хвърлени този ден, са вдъхновили холивудски гиганти като Джордж Лукас.

Най-важният разказ около събитията от 9 март, 1945, е че американските пилоти и военни стратези, като генерал Къртис Лимей, архитектът на бомбардировката, „не са имали друг избор“, освен да изгорят до смърт 100 хиляди цивилни японски граждани.

Къртис Лимей

Къртис Лимей

Повечето историци изглежда вярват на Лимей и дори считат, че е трябвало да бъде похвален за взимането на такива „трудни решения“ по време на войната, защото предполагаемо тези трудни решения са спасили живота на хора и от двете страни като сложили край на войната от рано.

Колко малко им е трябвало за да хвърлят огнените бомби, а не да търсят алтернативни решения за приключване на войната.

Втората световна война се е водила брутално на всеки фронт. Японските военни са убили почти 6 милиона китайски, корейски и филипински граждани до приключването на войната. Въпреки това да се твърди, че японските жени и деца са заслужавали да умрат от ръцете на американските военни, защото тяхното правителство е убило цивилни в други азиатски държави е една неоправдана позиция във всяка една морална и етична рамка.

По време на Операция „Meetinghouse“ около 300 бомбардировачи B-29, летящи на 3 км височина за да избегнат ефектите на реактивната струя от 100 до 200 мили в час, хвърлят около 500 хиляди бомби М-69 (наречени „Телефонна карта Токио“), които били специално проектирани да изконсумират до най-голяма степен дървените жилищни структури на града. Това са около 1700-2000 тона бомби, от които минимално 1 милион души губят жилищата си, на ред с изпепелените 100 хиляди мирни и цивилни души.

Групирани в комплекти от по 39, всяка М-69 се разпръсквала на 610 метра от земята и излизал бял фосфорен предпазител, изглеждащ на чорап за фитнес, който подпалвал желиран бензин на 35 метра във въздуха преди удара. Подобно на лепкава огнена чума, огнените кълба от напалм се вкопчвали във всичко, което докосвали. Бомбардировките станали още по-ефективни тази нощ, защото имало големи ветрове, които превърнали хилядите отделни пожари в един колосален. Температурите в града бушували между 300 и 1000 градуса по Целзий, като в някои области пожарите стопили и асфалта.

Лимей планирал тази атака точно заради големите ветрове от по 50 км в час с цел да засили ефекта от бомбите. В крайна сметка 4 кв км от Токио са били буквално стопени до пепел.

Американците са знаели, че цивилните не са могли в ден на бомбардировки да се скрият под земята. Те твърдят, че японските боеприпаси били в Токио, но цяла година преди това правителството на Япония защитило същите под земята, където не били досегаеми от въздушните атаки. Въпреки това американските военни знаейки това предприемат атаката срещу цивилното население, не срещу военни цели.

Генералите на САЩ са знаели, че войната е била практически невъзможна да се води вече от японците поради предишните им огромни материални загуби. Също така и много преди 9-ти март американските военноморска флота са блокирали доставките на гориво и други материали към Япония. Толкова голяма блокада, че местното население е било обричано до толкова на глад, че да не го интересува да участва във войната вече. Победата над японците беше гарантирана още през началото на годината.

През януари 1945-та, два дни преди Рузвелт да се срещне със Сталин и Чърчил, японците предложили да се предадат с почти идентични термини на тези, които в последствие бяха приети от американците през 2 септември.

Ялтенската конференция. Чърчил, Рузвелт и СТалин

Ялтенската конференция. Чърчил, Рузвелт и Сталин

Защо бомбардираха мирните жени и деца след като Япония е капитулирала тотално?
Всички тези историци подмазвачески продължават да бълват тонове лайна, които осмиват фактите.


Тошико Хигашикауа, който е бил на 12 по време на бомбардировките разправя:

„Имаше огън на всякъде, видях един човек уловен от ноктите на огнения дракон и преди да успеете да кажете Джак Робинзон, дрехите му избухнаха в огън. Други двама също видях как бяха хванати от огъня и изгоряха. Бомбите просто продължаваха да падат.“

Тошико и семейството му побегнали до училищната сграда в съседния квартал, търсейки убежище от пламъците, където в един вход чул виковете на деца: „Помогнете! Горещо е! Мамо! Тате! Боли! Помощ!“ Моменти по-късно, Тошико загубил хватката на ръката на баща си в тълпата. Баща му държал с другата си ръка по-малкото му братче Еичи. След това Тошико не видял никога повече татко си и братчето си.

Source: U.S. National Archives

Източник: архиви на САЩ

Коджи Кикушима е била на 13 тогава и разказва как бягайки от огромния огън търчала на долу по улицата, защото семейството ѝ и още стотици били заклещени от пламъците. Горещината била толкова силна, че Коджи скочила от моста в реката отдолу. Оцеляла скока. На сутринта, когато се върнала на моста видяла планина от трупове. Никога повече не видяла семейството си.

Рисунка на моста Кототои направена от Кано Теруо, който бил на 14 годинки по време на атаката. Загубил майка, баща и сестри, цялото семейство

Рисунка на моста Кототои направена от Кано Теруо, който бил на 14 годинки по време на атаката. Загубил майка, баща и сестри, цялото си семейство

Картина на Катсуми Хидесабуро, бил е на 16 по време на атаката

Картина на Катсуми Хидесабуро, бил е на 16 по време на атаката

Сумико Морикауа е била на 23 през този ден. Нейният съпруг е участвал във войната. Имала 3 деца, едното 4 годишния Киичи и две близначки на по 8 месеца, Ацуко и Риоко. Когато огънят започнал да гори къщите в нейния квартал, Сумико побягнала с децата до близкия воден парк. Почти до ъгъла на парка, якето на Киичи се запалило.

„Пари! Мамо! Пари!,“ плачело детенцето. Сумико скочила в басейна с двете си дъщерички и Киичи, но огнена топка ударила Киичи в главата, майката угасила бързо.

Сумико припаднала и се събудила за да открие, че двете и дъщерички са мъртви, а сина ѝ едвам дишал. Водата в басейна се изпарила от горещината. Затичала със сина си до пункт за помощ и започнала да му дава чай от собствената си уста. Той отворил очи за малко и казал „Мамо!“, преди да умре.

Токио, 1945 след бомбардировките

Токио, 1945 след бомбардировките. Източник: архиви на САЩ

Майка и син, изгорени по време на атаките над Токио. Снимка: Ишикауа, източник: архиви на САЩКойо

Майка и син, изгорени по време на атаките над Токио. Снимка: Ишикауа Койо, източник: архиви на САЩ

През този ден е имало близо 1 милион пострадали в Токио и неизброими истории подобни на тези по-горе.

Рисунка на Фукушима Ясусаке, 6 г. по време на бомбардировката

Рисунка на Фукушима Ясусаке, 6 г. по време на бомбардировката

Повечето от жертвите са били жени, деца и старци, защото мъжете са воювали във войната.

Жертви на бомбардировките над Токио по улиците на града.

Жертви на бомбардировките над Токио по улиците на града.

Така че, защо американците са продължавали да нападат и тероризират цивилните японци, знаейки че войната можеше да свърши вече? Много казват, че американците са пъчели по този начин мускули пред Съветския съюз в очакване на студената война. Безброй страници са изписани за това. Но което се пренебрегва твърде често е проявата на расизъм в този ден. Това е американският расизъм, който най-добре обяснява степента на ядрените и напалмови атаки. Могат да разказват и почти 200 хиляди американци от японски произход, които загубиха препитанието си в резултат на лагерите за интерниране на Рузвелт. О да, концентрационни лагери за американци от японски произход в Америка. Страната на мечтите.

Концентрационните лагери за американци от японски произход в САЩ

Концентрационните лагери за американци от японски произход в САЩ

tumblr_mw684aTeDQ1sj3omto2_500

Огнените бомбардировки над Япония бяха за да се изпробват нови технологии върху цивилни популации. Значителни фондове са отишли за военните технологии, атомната бомба, напалма също беше нов. САЩ пробваха новите си оръжия върху гъсто населени места, върху хора, които не считаха за хора.

Лимей отбеляза тогава:

„Убивайки японците въобще не ме обезпокои тогава … предполагам, че ако бях загубил войната, щях да бъда съден за военнопрестъпник.“

Защо никой в тази „велика нация“ не предотврати тези излишни бомбардировки? Как може държавните им лидери постоянно да твърдят, колко са „изключителни“ с фрази от рода на: „Всички страни са извършвали зверства, така че защо да се центрираме върху американците?“

След войната бивш американски пехотинец, Джо О’Конел беше изпратен да документира разрушението на Япония. В своята книга „Japan 1945: A U.S. Marine’s Photographs from Ground Zero“ той пише:

„Хората с които се запознах, страданията, на които бях свидетел, и сцените на невероятното унищожение взети от моят фотоапарат, ме накараха да се усъмня във всяка вяра, която имах преди това за моите така наречени врагове.“

Това е една от книгите, които всеки трябва да прочете.

Повсеместното използване на Американската национална сигурност за водене на безкрайна война с целия свят и шовинизма на лидерството им изисква да бъдат все по-бдителни за пропагандата, която поддържа американското военно съзнание.

Унищожаването на нашите военни митове ще помогне да се разгадае манталитета, който пази Америка биейки се за малцина за сметка на мнозина.

Библиография

Други

Автор: Рори Фаринг
Източник: jacobinmag.com


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни за да достигнем до повече хора!

16 thoughts on “Какво може да научим от денят, в който САЩ изгориха до смърт 100 хиляди души

  1. Япония получава това, което е търсила. Всеки може да прочете за ужасните зверства на японците в Азия по време на Втората световна война. Не САЩ нападна Япония, а Япония нападна САЩ в Пърл Харбър.
    По време на война няма цивилни и военни – всички по една или друга степен участват във войната. Така че всичко по време на война е легитимна цел.
    Съдбата на японците по време на Втората световна война трябва да бъде поучителна за новите кандидати за империя – Русия. От тях и пепел няма да остане.

    • „Япония получава това, което е търсила.“

      Дали жените, децата и старците, които не са участвали във войната са търсили да бъдат изгорени живи заради неща, които са били вършени от тяхното правителство и военни? Според теб дори ние българите си заслужихме да ни бомбардират САЩ, въпреки че не сме убили (нито допуснали да бъдат убити) нито един евреин? Заслужили сме си да ни пръскат с напалм без да сме пратили нито един войник на фронта, който да се бие в тази война?

      „Не САЩ нападна Япония, а Япония нападна САЩ в Пърл Харбър.“

      Франклин Д. Рузвелт и кабината му бяха предупредени за атаката дни преди да се случи! Целта е била да се въвлече САЩ във Втората световна война на фронта, и съответно да бъдат пробвани технологиите и стратегиите на войната.

      „По време на война няма цивилни и военни – всички по една или друга степен участват във войната.“

      Как? Като майките сменят пелените на бебетата си ли? Или може би като старците се разхождат в градинката хванати за ръце? Адски вредни са били, така ли?

      „Русия. От тях и пепел няма да остане.“

      Е, явно не си учил въобще история, география, геополитика, икономика и др.! Днешна Русия, дори след загубите на териториите си след разпада на СССР, има площ 17 098 242 km², което я прави НАЙ-голямата по площ държава в света. Населението и наброява 146 267 28 души, БВП (ППС, 2012) 2,512 трлн. $ (поставя я на челните места). Руски газови компании доставят директно енергия на общо взето почти цяла Европа. Та как я мислиш тая, че някой ще води война срещу Русия? Да, води се отдавна, но е друг вид война🙂

      • -Теб пък кой те е“пръскал с напалм“,бе,аланкьоолу?! И,като говориш за“учене“(на география,история,геополитика,икономика etc.etc.)дали нямаш предвид пропагандният про-съветски валяк,управляван методично върху умовете на поколения български деца(и още повече поколения“съветски“такива)? ‘Щото това не е точно“учене“,да ти“сведа“!..Полираното рупорче на мама и тате…

      • Дори и да не е напалм е отвратително, защото: Една част от множествотото бомби са били с взривател със закъснител. Целта е била да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата цивилни излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пускала и микробомби c вид на играчки и писалки с цел да могат да поразяват и деца. Бомбардирани са били 168 населени места в България с минимално 45 268 бомби. Убити, безследно изчезнали и починали в следствие на бомбардировките са над 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора, от софийското население загиват над 2000 души, само в София са разрушени 12 657 сгради и са тежко увредени или опожарени огромен брой други. Някои от целите са били библиотеки, църкви, синагогата и общо взето неоценимо скъпи тонове книжа, които са били изключителни извори на информация. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.
        Е, сега пък западната пропаганда промива ей такива мисирки като кралиМарков, че са ни били изнесли парите комунистите мръсни, видите ли.

      • „Антоне“, не си прави труда да му отговаряш на „Марков“. Не му обръщай внимание. Такива провокатори са на хонорар. Те умора нямат, защото им се плаща да пласират лъжите и гадостите на щатската пропагандна машина. Те нямат срам и съвест, просто изпълняват поръчки по методическите указания за тролове. Обикновено са неграмотни и ниско интелигентни. Виж само какъв стил имат и какъв правопис, какъв речников запас… Ум да ти зайде. Но на техните поръчители им вършат работа.
        За такива тролове масовите жестоки убийства на милиони невинни цивилни граждани нищо не са. Те нямат морал и съвест. Утре ще възхваляват и фашисти, и канибали… Каквото им се каже, това. За тях е важно само хонорарчето, дето ще си го лапнат днеска. Само трябва да начаткат няколко стандартни злобни дебилизма за „диктатора Путин“, „мръсните комунисти“, „съветската пропаганда“, „ченгетата на ДС“, „рублажиите“, после да полеят тези пропагандни фекалии с възхвала на „свободата и демокрацията“ в „страната на мечтите“ (демек ФАЩ), „гейропейските ценности“ и „еврейоатлантическия циливилизационен избор на България“ (опа, забравих – дето бил „единствено възможен“) – и готово. Не е сложно – ей ги днеска трийсет лева в джобчето. И за тревичка има, и за купонче, и на мама да се похвалят.

    • Чудна логика няма що Дай сега военните като вършили зверства да си го изкараме на цивилните с още по-големи зверства Всъщност англосаксонците само за това ги бива да унищожават цивилни обекти и да воюват с цивилно население това е тяхна запазена марка от 3 столетия насам като се започне с коренното население на Америка и се стигне до Близкия Изток в наши дни стотици военни конфликти и милиони жертви 90% от които цивилни Виж на Руската федерация няма как да посегнат защото ще бъдат изтрити от лицето на Земята

  2. Целия свят знаем,че сащ е терористична държава Освен да убиват за интересите си друго не могат.Те са едно малоумно,злобно и с промити мозъци племе.ДАНО НАЙ-СЕТНЕ ДА СИ ПЛАТЯТ ЗА ЗВЕРСТВАТА ЗАЕДНО С ЕВРЕЙСКАТА ПАПЛАЧ.

  3. Сигурно се чудите – защо американците са постъпвали по такъв чудовищен начин? Защо са извършили всички тези потресаващи престъпления? И не само по време на Втората световна война. И не само спрямо японците! Историята направо е препълнена с чудовищните им злодеяния.
    И имайте предвид, че отделно взетата личност – дребният североамерикански фермер, който с чиста съвест е избивал индианците около своето ранчо, не е много по-различен от федералното му правителство, което върши същото. Само че в по-голям мащаб и в по-отдалечени точки на света. Причината е в цялата североамериканска култура, пропита от протестантския дух на месиянска „богоизбраност“. Но защо, за Бога?
    ЕТО ЗАЩО. Следващото видео ясно обяснява техните постъпки. Давам думата на руския философ Александър Дугин. (Който не разбира руски – губи…) Приятно гледане!

  4. Япония вече беше загубила войната. Още повече че накрая беше останала сама срещу целия свят. Бомбардировките над Токио и атомните бомби над Хирошима и Нагазаки бяха напълно излишни. Хиляди хора загинаха за да тържествува егото на САЩ. Също така и бомбардировките над София бяха излишни. Те с нищо не промениха хода на войната.

    • Само да уточним нещо… Не са всички войни еднакви, и не са всички воюващи страни „същите маскари“. Следователно, не е важно, че нещо се „вади“ и какво се „вади“ (изважда), а ЗАЩО се изважда! За какво умират хората? Това е по-важно.
      Дърта и подла лъжа е, че уж „всеки мир е по-добър от войната“. Това е идеологията на роба, на нищожеството. Има случаи, когато войната е не само необходима, но даже и неизбежна, и даже свещена. И има случаи, когато даже няма значение колко са жертвите – стига само да се спечели победата.
      Жалко, че днес либерастите успяха да олеят с фекалии и учението за войната. Всъщност войните биват справедливи и несправедливи за воюващите страни. Те биват грабителски агресии или пък защитни, отечествени войни, за спасение на народа от робство или от изтребление. Разликата е огромна.
      Не всяка война е „война като война“. На война смъртта е неизбежна. Но не винаги и двете страни убиват цивилни, подлагат ги на клане и геноцид, вършат злодеяния и всякакви зверства. Обикновено това го прави агресорът.

  5. Това го повтаряме, защото е важно да се ЗНАЕ от ВСЕКИ човек, най-вече от гражданите в източно-европейските държави.

    Ако ти погледнеш историята, не можеш да ОТКРИЕШ някой, който е агресор. Разбира се победените ВИНАГИ са агресори, защото те НЕ могат да ПИШАТ историята. Победителите ПИШАТ историята. Ако Хитлер беше победил, историята щеше да бъде ДРУГА. Тогава той щеше да бъде „спасителят на света“, а не агресорът. тогава Чърчил и Рузвелт, и ДРУГИТЕ съюзници щяха да бъдат „агресори“ и щеше да е добре, че „те са унищожени“. Но понеже Хитлер НЕ МОЖА да победи, той е “ агресорът“, а Чърчил и Рузвелт, и Сталин, и ДРУГИТЕ съюзници „спасиха човечеството“. Не само за хората, но и за ВСИЧКО останало, което НИЕ правим – като нации, като раси, като религия, като идеология, като морал, като закони – важи СЪЩАТА логика. Ние сме нещо различно, а и ДРУГИТЕ са нещо различно. Никой не е различен, ако ти ВИЖДАШ тук и сега, ти тогава ЗНАЕШ, че ВСИЧКИ са еднакви, затова, ако преценяваш себе си по ЕДИН начин, моля, направи СЪЩОТО и с ДРУГИТЕ. Ако критикуваш ДРУГИТЕ, след това приложи СЪЩОТО и към себе си. Не създавай ДВОЙНИ стандарти. Само единният стандарт е СПРАВЕДЛИВ и ти за ПЪРВИ път МОЖЕШ да се ИЗПРАВИШ срещу реалността, такава каквато е. Моля Ви, запомнете само едно – ВИНАГИ победителят ПИШИ историята и по този начин МАНИПУЛИРА безусловно ВСЕКИ човек. Ето защо историята никога НЕ е истина, а е само една манипулация. Няма ДОБРО или ЗЛО, има само ПОБЕДЕНИ и ПОБЕДИТЕЛИ. Винаги ПОБЕДИТЕЛИТЕ пишат (налагат) кое е добро и зло. Когато НЯМА победители и победени, тогава НЯМА добро и зло, а ИМА това което е. Времето Ви … Свърши. Това е ВСИЧКО.

    • Аха, да… Колко познато! Нямало било такива неща, като добро и зло. Нямало било истина и лъжа. То и Пилат Понтийски е питал: какво е истината? (Докато Истината с главно „И“ е стояла право пред него…) Имало било само едно правило, само един закон и само една истина – тези на силния…
      Това си е чиста проба тотален релативизъм и социал-дарвинизъм. Тези теории принизяват човека до нивото даже не на животно, а още по-ниско – на демон.

      Истината съществува! Доброто и злото – също! Те са обективни явления. Справедливостта и неправдата също не са относителни понятия, защото произтичат от Истината. Те също отразяват обективни реалности. Да, ние можем да се заблуждаваме, можем да възприемаме обективната Истина неточно, всеки по своему. Всеки по своему е по-близо или по-далеч от Истината. Всеки я вижда по свой начин и от свой ъгъл.
      Но това не означава, че Истината сама по себе си изобщо не съществува. Че тя е илюзия, мираж, плод на нашето въображение, на нашето лично мозъчно възприятие. Които го твърдят се опитват да ни лишат от опорна точка, от координатна система, в която да разглеждаме събитията. Да ни наложат автоцензура. Да ни накарат да бъдем безволни, безгръбначни и объркани, за да могат да ни манипулират по-лесно и да ни налагат своите „истини“ (т.е.,лъжи). Няма да стане!
      И историята нищо не ни била говорела. Това били празни писания, пропагандни дрънканици на победителите. Следователно, те не ни служели за нищо, понеже в тях изначално нямало истина, и не можело да има.

      Така че ни „се налага изводът“ – не се занимавайте с история, това са празни работи. Плюйте на историята, тя нищо не ви дава, само ви лъже и ви губи времето.
      Знаем ние много добре, кой има полза от такава пропаганда. И защо има полза. Защо толкова му е важно да изтрие паметта на българите за тяхното минало. И защо толкова усърдно работи по въпроса.
      Колкото и да ни ги повтаряте тези щуротии, колкото и да се опитват всякакви врагове и идеологически отровители да ни ги набият в главите – няма да се получи! Цялата досегашна история на човечеството е доказала категорично, че такива фалшиви теории са несъстоятелни. Още откакто има хора, та до ден днешен, всеки дълбоко в душата си твърдо усеща, че обективната истина съществува и че има един единствен Нравствен закон, вграден във всички хора. Ето защо и обективните исторически реалности също съществуват. Те са факти.

      Когато един ден такива като вас се изправят пред Божия съд, ще разберат, че истината изобщо не е въпрос на предпочитание, на личен вкус или на гледна точка. Че доброто и злото не са измислици, празни понятия или лични предпочитания. Че не „правото“ на „силния на деня“ е това, което определя справедливостта или истината. Съветвам ви да се подготвите за тази среща, докато още имате време. Защото ще бъдете съдени от Абсолютната Истина, която сте отричали. И имам една лоша новина за вас. Ще бъдете съдени СПРАВЕДЛИВО.

      А засега, запомнете хубавичко: обективната историческа истина съществува! Лъжци е имало и ще има. Но „злоупотребата не отменя правилната употреба“. Обективните факти съществуват и те са проверими. Те винаги изплуват на повърхността, рано или късно – колкото и да се опитват лъжците да ги заравят, прикриват и подменят. И ние постоянно трябва да търсим историческата истина, да я чистим, да я помним и да я пазим. Защото народ, който не се учи от историята, няма бъдеще.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s