Интервю с един бесарабски българин от Болград

ИВАН ОТ БОЛГРАД: БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА НЕ СА САМО В БЕСАРАБИЯ, ТЕ СА И В ТАВРИЯ, ДОНЕЦК, ЛУГАНСК, ЗАПОРОЖИЕТО И ДНЕПРОПЕТРОВСК

Интервю на Васил Жечев с Иван Иванов от Болград, Украйна. След съвместната среща в Минск, на която руският президент Владимир Путин, германският канцлер Ангела Меркел и френският държавен глава Франсоа Оланд се договориха за прекратяване на бойните действия, разговаряме в телефонен разговор с един бесарабски българин за настроенията сред българската общност там, за плановете им в сложната ситуация, в която са намират, и за надеждата останала след международното политическо споразумение. Коментар и върху работата на институциите у нас, как те реагират на потребностите на българите, които живеят извън границите на държавата.

Besarabia-IVAN-3

– Здравейте, Иван, какво беше отношението на т. нар. бесарабски българи към военните действия в Украйна. Готови ли бяха да се подчинят на повиквателните за мобилизация, и да влязат в армията.

Над 80 % категорично бяха против повиквателни. Хората отказваха да ги приемат. Дори стари баби вдигаха бунтове и се канеха да посрещат с вили и тояги тези, които идваха да вземат мъжете им.

– А вие получихте ли такава призовка?

Аз лично ли?

– Да, вие лично.

Еми сега, как да ви го кажа, има и такова нещо.

– А какво смятате да правите, ако войната продължи, как ще реагирате?

Не искам да участвам в бойни действия срещу граждани на Украйна. Нали и аз самия съм гражданин на Украйна. Едно момче, мой познат, 67–ми набор, доста години живя в България, но пристигна сега у дома и вече е получил пет призовки, това е ужасно.

– А вие можете ли да излезете безпрепятствено от държавата? Има ли ограничения за мъже по отношение на възрастта за излизане от самата Украйна?

Министерство на вътрешните работи е издало заповед, мъже, които визуално изглеждат годни за военна служба, да им дават повиквателни направо на улицата, кой където ги хване. Дори пътните патрули са натоварени с това. Има и военни комисариати, които издават заповеди, че човек не може да излезе извън своя район, да не говорим областта, ако няма бележка, че по здравословни причини не би могъл да отиде в казармата.

– Наскоро Украинската Рада легализира дори убийството в гръб на хора, които откажат да участват в тази братоубийствена война, т. нар. дезертьори. Вас това не ви ли притеснява, особено като се има предвид решението ви да не участвате в това безумие?

В бойните действия има страшно много жертви, по данни на германското разузнаване те са повече от 50 хиляди души. Тази война не е контактна обаче. Какво означава това ли? Контактна е, когато едно поделение излезе срещне друго и започне да стреля, лице в лице. А тук основно вървят артилерийски дуели, на сляпо. Можете ли да си представите, какви са жертвите там днес?

И като се има и предвид, че основния контингент на украинската армия е рускоезичен, за да воюват, трябва сериозно да ги „мотивираш“, затова е и този закон. А в армията има и хора от Западна Украйна, и понеже и командният апарат също е от там, вероятно на тях им дават заповеди да стрелят в тези, които отказват да воюват със своите събратя.

– А има ли статистика за загиналите бесарабски българи, за това колко са убити, колко ранени? До колкото знам по официални данни около шест хиляди българи участват в редовната украинска армия.

Аз не знам, от къде е взета тази цифра? Съмнявам се това да е така. Една част от българите отбиват военната си служба официално на страната на Украйна, това са 18-19 годишни млади момчета, които вече втора година не могат да се уволнят. Отказват им, защото не могат да съберат нов набор, с който да попълнят армията. Родителите нямат връзка със синовете си и за това не е ясно, колко точно загинали има. Пристигат ковчези, но точна статистика няма…

– Пристигат ковчези?

Да, има такава работа. От друга страна има страшно много нашенци, които по личен избор воюват на страната на опълченците и аз познавам такива. Както в Донецк, така и на много други места.

Позволете ми да внеса малко яснота, в България има едно объркване, непознаване на историята… Какви са тези българи в Донецк и Луганск? От къде са се взели? Това са потомци на онези нашенци, които са били мобилизирани за трудовия фронт през 47-50-та година. Аз самия имам такива роднини в Ровенки, Луганска област. Моя вуйчо, брат на майка ми, е бил мобилизиран там и е загинал в шахта, но семейството му е останало да живее в тази част на Украйна. А таврийски българи има в Мариупол, Донецка област, както и в Бердянск, Мелитопол и Преслав в Запорожието. Те са се пренесли от земите на Молдовското княжество. В Олшански район на Кировоградска област, както и Днепропетровска област имаме също наши сънародници. А и в Одеска област има много населени места с българи в Арцизски, Саратски, Измаилски, Тарутински и Болградски район.

– А как функционира самата държава сега, изплащат ли се пенсии, заплати, социални помощи? И по-специално към българите, разбира се.

Изплащат се, но не така редовно. Основния проблем е скокът на долара, това което като пенсия или заплати преди беше 100, сега е 50 долара. А иначе всякакви суми по евроинтеграцията започнаха да отпадат последните месеци.

– Преди няколко месеца разговаряхме с вас и вие споделихте, че позицията на по-голямата част от българите там е по-скоро за автономия в рамките на Украйна, отколкото за връщане в родината-майка България. Днес има ли някаква разлика в позицията на сънародниците ни там. Промени ли се нещо?

Не особено. През 91-ва година имаше референдум за Болградски национален окръг, който да обедини българи и гагаузи. Бившият президент на Украйна Леонид Кравчук дойде в село Каменка, Измайлска област и тържествено каза, че той ще застане зад българското самоопределяне, само и само да подкрепим Украинската независимост. Обаче до ден днешен нищо от това не е направено. Освен това българи тук са наясно, каква държава е България и какви са нейните политици, нещо което естествено ги възпира да се върнат там. Всъщност ние двеста години сме откъснати от прародината, не е лесно.

Има и още нещо, ако искат да станат бежанци, казват, че ще се наложи да живеят в лагери, заедно с емигранти от Африка и Азия. Това много ги плаши, все пак българите тук живеят в еднонационални села и тази алтернатива не им се струва особено примамлива. Родовата памет сред тях е много силна и те не могат да приемат, че ще живеят с хора като тези, от които са избягали някога техните деди, с кервани, с пушки, спасявайки живота си, пътувайки цели дни без да спират. А и е нормално да искат специални условия, те все пак са българи, те са национален капитал и спасение от демографската криза.

Сложна ситуация, от една страна нещата не се развиват добре за нас в Украйна, а от друга ние тук, в Буджака (Бесарабия), сме близо до Румъния, която десетилетия наред не спира своите аспирации към нашия регион.

– Това, което се случва в Украйна, обаче бива дефинирано като антитерористична операция (АТО), и по този начин се осуетява връщането на тамошните българи у нас. В смисъл, че законът не ги разпознава като бежанци и те не могат да се възползват от всички възможности, които той може да им даде. А за да могат да се ползват от него, трябва да има официално признати военни действия, каквото и да означава това. А нали вече има и примирие в Украйна, така че…

Надявам се нещата да се подобрят след примирието, но честно казано не съм голям оптимист. Ще поживеем, ще видим. А иначе как биха могли да дойдат българите от Украйна в България? Естествено през Румъния. За това е нужно да си извадиш задграничен паспорт, да отидеш в Одеса и да чакаш месеци, да не кажа години наред. После да ти направят виза в българското консулство, пак чакане. А каква е нашата логистична връзка с България? Имаше планове, миналата година да се отвори пряка връзка по Дунав с кораб между България и Бесарабия, обаче това не стана. Днес ние сме в един капан, от двете страни са Молдова и Румъния, а от север Украйна. Как да дойдем?

– Какво ще препоръчате на българските политици, предвид сложната ситуация, в която се намират?

Те са политици за това, да бъдат самостоятелни в своите действия, ако са български политици, разбира се. Ние искаме да усетим, че зад нашия гръб има държава и тя се казва България. И не трябва политиците тепърва да измислят, какво да правят, България трябва да види, какво е направила за своите сънародници, които живеят по една или друга причина извън границите й. Унгария, какво прави, Полша, какво Румъния.

Още по темата: продължете тук.


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни за да достигнем до повече хора!
Advertisements

5 thoughts on “Интервю с един бесарабски българин от Болград

  1. Българите не трябва да взимат участие в тази война. Тя не е тяхна.

  2. Дааам, не е добре положението. Наистина нашите политици нищо не правят, но и ние сме виновни,че не ги натискаме. Прави са българите в Украйна да не искат да са бежанци заедно с долната паплач от близкия изток. Сложна е ситуацията но все пак щом др държави успяват защо и ние да не успеем. Всичко зависи само от нас. Трябва натиск, пък те ако дойдат в България, не само пусти села а и доста пусти манастири с добри условия има. Няма да ги оставим да са заедно с арабската паплач, това е сигурно. Ако не го сторим, тези хора ще ни тежат на съвестта!

  3. В края на 19-и век, след Освобождението, много български градинари от Търновско трябва да ситърсят работа извън Княжеството. И една голяма част от тяхрешават да отидат в Русия, където земята е неизмеримо повече, отколкото в Астроунгария например. Много от тези българи се заселват в Донецк. моят дядо например се е заселил и направил чифлик в тогавашното село Макеевка (днеска град). Там остават мнозина от тези българи и до днес! Та не са само преселниците от 19-и век.

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s