Иван Костов – далаверата, наречена приватизация

Как една държава може да разпродаде почти всичките си предприятия, но вместо печалба да инкасира загуба от милиарди долари? Отговорът на този въпрос е много прост – като я управлява правителство, оглавявано от Иван Костов.

430x330

Някогашният финансов министър в кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров сяда на мястото на предишните си началници след предсрочните парламентарни избори през април 1997 година. Той изобщо не губи време и започва втората вълна на приватизацията в България. На мушката на Костов са държавните дружества, които работят на загуба, тоест почти всички.

Премиерът обаче явно има едно наум – въпреки че тези компании са затънали през в годините след 1990-а, те имат апетитни активи.

Още след като идва на власт, кабинетът на ОДС запретва ръкави и започва да продава. От април 97-а до нейния край Костов и компания реализират около 90 приватизационни сделки. И това е само началото на грабеж, продължил четири години.

Началото

Вицепремиерът и министър по икономическото развитие в правителството на Жан Виденов Румен Гечев предлага законови промени в правилата за приватизация. Те гласят, че работниците и началниците им в дадено държавно предприятие, сложено на тезгяха, имат право да влязат в съдружие, да си направят фирма и да участват в търга. Това дава началото на РМД – работническо-мениджърските дружества (колективи).

Схемата отваря вратата за жестоки корупционни практики. Правителството на Виденов междувременно е свалено и на власт идва кабинет с премиер Иван Костов.

Политиката на изключенията се е превърнала в патент на новия премиер след аферата „Сапио“.

А РМД е прекрасна възможност хилядите предприятия, които чакат купувач, да се озоват в ръцете на приближени за жълти стотинки. Процедурата е проста, а за широката публика е носител на благородна идея. Какво по-хубаво от това досегашните работници и шефове на едно закъсало предприятие да се обединят, да му станат мажоритарни собственици и да го изправят на крака. Все пак те най-добре познават процеса на работа и е логично да се справят най-бързо.

При приватизация от РМД законът дава и редица отстъпки – в първата седмица след сключването на сделката колективът плаща едва 10% от цената в брой. Останалите 90 на сто се разсрочват за следващите десет години. На всичкото отгоре 70 процента от разсроченото може да се плати в държавни облигации или компенсаторни бонове (ценни книжа, които се раздаваха на собствениците на одържавени имоти)

По този начин да влезеш в РМД и да се сдобиеш с някоя държавна компания става цел на апаратчици и приближени до правителството бизнесмени. С малко повече късмет някои от тях прилапват прекрасни предприятия, които за разлика от „Балкан“ и „Кремиковци“ са на чиста печалба.

Как става номерът – два варианта, които зависят изцяло от шефовете на РМД. Защото има такива, които искат да опоскат каквото е останало, и други, желаещи да бъдат „бизнесмени“.

При вариант едно членовете на мениджмънта на предприятието учредяват РМД. Отиват в банка и теглят кредит, с който плащат първоначалната вноска от 10%. Те нямат право да разпродават активи, но това не значи, че не могат да ги окрадат. Трупат състояние от източването, като не плащат на банката. Накрая тя влиза във владение на предприятието и започва да продава. Ако става дума за приличен завод например, може да се намери реален купувач. Зле ли е положението, всичко се бута, оборудването и металните конструкции отиват за скрап, а земята се пуска за продан.

Вариант две е за по-стойностните предприятия, които властта раздава на свои хора. Създава се РМД, като в него участва и някой „син бизнесмен“. РМД сключва сделка с държавата, ползвайки се с всички привилегии – 10% от цената, разсрочването и т.н. По някое време капиталът на колектива се увеличава и се търсят още участници. Въпросният „син бизнесмен“ изкупува новите акции и постепенно се превръща в мажоритарен собственик на самото РДМ, което пък притежава купеното по-рано предприятие.

Резултатът от вариант две е – няколко десетки „богоизбрани“ се сдобиват с частен бизнес, без да са инвестирали нищо. Това на практика е подарък от чорбаджията на държавата – Иван Костов. Според данните на Агенцията за приватизация от 1998-а, за същата година близо 60% от сделките са сключени с РМД.

През следващата 1999 г. този процент нараства заедно с приватизираните предприятия – статистиката сочи, че само за този период кабинетът „Костов“ е подписал 130 приватизационни договора, с което на онзи етап са счупени всички рекорди от началото на раздържавяването.

А на Иван Костов му остават цели две години управление. И той не си губи времето, защото има още много за продаване.

Докато дели баницата на приватизацията между свои хора, синьото правителство се е оплело в схеми и прави няколко грешни стъпки, които са сред основните причини Костов да не спечели изборите през 2001 г.

Индустриалните гиганти „Кремиковци“ и „Химко“ са приватизирани. Сполетява ги една и съща участ – фалит, и наравно с авиокомпания „Балкан“ могат да бъдат записани на сметката на Костов като едни от най-големите му провали.

За младия бизнесмен и издател Иво Прокопиев купуването на „Каолин“ е манна небесна.

За младия бизнесмен и издател Иво Прокопиев купуването на „Каолин“ е манна небесна.

Примерът с „Каолин“

Но историята с неговия близък Иво Прокопиев надминава по наглост и далавераджийство всички приватизационни шашми на кабинета „Костов“.

Издателят на вестник „Капитал“ Иво Прокопиев получава за дребни стотинки предприятието за добив на индустриални минерали „Каолин“. Сделката е сключена по сценария на вариант две – РМД с подставени лица.

Схемата за придобиването на „Каолин“ от Прокопиев е изпипана идеално. Добивната компания е обявена за приватизация още с идването на Иван Костов на власт. Прокопиев и Костов са се сдушили още от 1993 година, като издателят му осигурява медиен комфорт на страниците на „Капитал“. Логично, когато ОДС идва на власт, напористият бизнесмен чака да бъде възнаграден. Но нещата малко се затлачват, тъй като „Каолин“ е вкусна хапка – една от малкото държавни фирми, които са на печалба с тенденция тя да расте.

Като кандидат-купувач се появява белгийската „Сибелко“, която е световноизвестна с добива си на кварц. Чужденците са с готов инвестиционен план – предлагат моментално да налеят 20 милиона долара в „Каолин“. Но правителството размотава белгийците година и половина, като непрекъснато променя условията в договора за покупко-продажба. Накрая „Сибелко“ се оттегля и настъпва моментът на Прокопиев. Всичко е планирано до най-малката подробност.

„Сибелко“ си тръгва през май 1999 г., а в началото на юли Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на вестник „Капитал“ Петко Шишков, и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа в „Каолин“. В началото на август те вземат участие в учредяването на РМД „Каолин“ 98. На 14 септември започва процедурата по приватизация и колективът купува 75% от добивната компания. В същото време Шишкова и братът на Прокопиев вече са овладели близо 46 на сто от собствеността в РМД „Каолин“ 98.

Интересно е и кой оценява 75 процента от „Каолин“ на около 6-7 милиона долара – това е фирмата „Булброкерс“, която е собственост на Иво Прокопиев. Според експерти по онова време този пакет акции е струвал 11 пъти повече.

Още по-любопитно е кой осигурява парите, с които РМД „Каолин“ 98 купува предприятието „Каолин“ – средствата идват от „Алфа финанс“, пак на Прокопиев. Последният застава начело на борда на директорите, добивната компания е превърната в акционерно дружество и моментално се преминава към увеличение на капитала. Акциите, които са пуснати, са придобити от „Алфа финанс“. Така Иво Прокопиев придобива целия контрол върху „Каолин“ АД.

Две години по-късно срещу бизнесмена и приближените му започва наказателно дело за престъпление при приватизацията. На Прокопиев му е забранено да излиза от страната. В крайна сметка той и групата му, оплела заедно с кабинета „Костов“ придобиването на „Каолин“, са оправдани по всички обвинения.

По този начин от амбициозен издател Иво Прокопиев се превръща в основен играч в икономиката, откъдето спокойно може да дирижира случващото се в политиката. В същото време Иван Костов си осигурява силен съюзник за времето, в което няма да е на власт.

Кой знае още колко такива приятели си е създал бившият министър-председател с подаръците, които правеше по време на приватизацията. Ясно е едно – Костов винаги ще има ресурса да влияе сериозно на развитието на България. Той не е платил никаква цена за това – сметката бе връчена на българския народ и на нея пише „Приватизация в периода 1997-2001 г.“: Приходи – 3 млрд. щатски долара. Стойност на продадените предприятия – близо 30 милиарда долара“. Всеки може да сметне загубите.

Автор: Георги Георгиев
Източник: hashtag-bg

12 thoughts on “Иван Костов – далаверата, наречена приватизация

  1. Елекронните заводи не струваха нищо,имаха огромни задължения////ЗПМ. Пловдив. 25мил$ откраднати от комунистите прес 89г///Технологиите които бяха стари и скъпи//принтер с маргаритка бавен 50000лв///.Дойде 1990г и много тарикати от япония и германия докараха лазерни принтери по 200лв//Заводът фалира не струваше и 1лв Ами телевизорите на Велико Търново прес 6месеца на ремонт.Защо не си купувате руски коли а западни ??????Държавата на ТЖ беше фалирала за трети пътПосле костов виновен.

    • Е ми да, те и всички шарени протести ги изкараха 89-та по улиците, с удобните лозунги. Тогава и магазините ги изпразниха, за да кажат „ето, вижте празни магазините, комунистите са виновни“. Също по „случайност“ тогава и стана онова с турските имена. А бе всичко що се случи беше през 89-та, в крак с новата мода на демокрацията. Тъй ни приготвиха и ни изплакнаха кратуните.Е и сега колко сме добре, колко добре живеем, колко сме заможни и със самочувствие.

      – Границите отворени, ние пари немаме да пътуваме.
      – Свобода на придвижването, пътищата пълни с дупки, ями направо, и проститутки.
      – Сексуална свободия, то па масова проституция, и педофилия.
      – Преди партията продаваше наркотици на страни от близкия изток, сега премиера е нарко трафикант.
      – Преди те ступат милиционери, сега те бият дебели ченгета и мутри по чалгатеки и на улицата.
      – Преди циганите смирени, сега цигански произвол и терор над българите.
      – Преди мохамеданите българи, сега турци та чак не говорят на български.
      – Преди голема армия с оръжеен арсенал, сега беззащитна държава без армия и боеприпаси.
      – Преди българско производство и износ, сега чужд внос на боклуци.
      – Преди евтини храни, сега ше ни тъпчат със скъпо гмо и др. отрови.
      – Преди бездомни на улицата немаше, сега много.
      – Преди един човек не можеше да видиш гладен, сега тази гледка е станала като най-нормалното нещо, на което никой не обръща внимание – ровенето в казаните за храна.
      – Преди се почитаха българските артисти, кино, музика, сега чалга и Хоивуд.
      – Преди руснаците ни тъпкали, сега па американците ни го слагат отзаде.
      – Сега свобода на движението, то па напрао бели роби за чужди страни на запад.

      Да си купуаме руски коли? Де са? Нещо си са пообъркал, щом не виждаш, че американците направиха да им правим бойкот на Русия.

    • Силно незапознат сте, Крактьо Чобанов. Заслужава си да се поинтересувате доста повече, преди да изказвате мнение…

  2. Уважаеми г-н Президент,
    Със следните основания възразяваме категорично на Вашите твърдения пред “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „…чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.”
    1. Вие повтаряте мита, че „активите” в икономиката, завещани от Живковия режим, са стрували 30 млрд., а са били продадени „само” за 3 млрд. евро. Той тръгва от бившия главен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и основна пропаганда на БСП през 2001 г.
    2. През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22.08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв.
    Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна, поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика в 1989 г., който значително надхвърля нейните активи. Пасивите формираха голяма част от 12-те млрд. долара външен държавен дълг, заради който през 1990 г. премиерът Луканов обяви пред външните кредитори фалит на България. Те формираха дори по-голям размер необслужвани вътрешни кредити.
    3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада напълно. Не съществува нито един анализ, почиващ на международно призната методика за оценка, който да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия струват претендираните 30 млрд. евро. Закъснялата касова приватизация у нас стартира реално едва в края на 1997 г., когато, както Вие сам посочвате, страната ни вече е претърпяла два държавни банкрута, причинени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния сектор в икономиката за 1996 г. е загуба от 583 млн. долара, а отрицателната му рентабилност е 15 на сто. Всеки може да направи преценка колко струва капитал, който се самоунищожава напълно от загуби за по-малко от 7 години.
    4. Положението в България е същото както в останалите бивши социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 г. е положителен само в няколко от тях, между които е и България. В бившата ГДР например, чиято икономика би трябвало да струва в пъти повече от българската през 2007 г., приватизацията приключва окончателно с колосалната загуба от 104.5 млрд. евро. Това е прието от Бундестага за нормално, защото по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната агенция „Тройханд”, „Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по друг начин резултатите от 40-годишната комунистическа диктатура в икономиката.”
    5. Приватизацията в Чехия е известна не с това, че държавата е намерила стратегически инвеститори, а с факта, че там за пръв път в световната история се проведе точно обратния процес, наречен „масова приватизация”. Държавната собственост в над 80 на сто от предприятията беше разпръсната между 7 милиона граждани без плащане с реални пари, а чрез механизма на създадените за целта приватизационни фондове. По-късно този опит е определен като най-неудачният тип приватизация, както от международните наблюдатели, така и в самата Чехия. Казаното от Вас, че в Чехия (за разлика от България) държавните предприятия са „оставени да работят”, съдържа внушение, че и в България държавните предприятия са работели, но „лошата приватизация” им е попречила да се развият. Как са работели се вижда от числата по-горе. Повечето от тях приключиха 1995 г. с фактически фалит.
    6. Поради посочената по-горе причина, международните финансови институции поставиха на България твърди условия за спасяване от втори държавен фалит. Основното сред тях беше незабавна ликвидация или приватизация на всички държавни предприятия, „произвеждащи загуби”. Вместо това, правителството на БСП призова държавните дружества да спрат да плащат дълговете си към банките. В резултат последваха верижни банкови фалити, реална несъстоятелност на 71 най-големи предприятия и национална икономическа катастрофа.
    7. Страната ни беше изведена от тази пълна разруха от ОДС чрез най-мащабните реформи в новата история на България. Централна роля в тези реформи беше именно касовата приватизация, благодарение на която България беше призната за страна с пазарна икономика. Без тези реформи, стабилизирането на българския лев, оздравяването на цялата финансова и икономическа система на страната, както и присъединяването ни към ЕС и НАТО, бе невъзможно.
    Това са фактите, които опровергават напълно негативната Ви оценка за приватизацията.
    Уважаеми господин Президент,
    Обръщаме се към Вас не само, защото оценката Ви за приватизацията е фактически невярна и не за да внушаваме, че тя е минала без грешки и провали, но преди всичко защото:
    1. Вие, надяваме се неволно, но след премиера Борисов, реабилитирате комунистическата диктатурата на Тодор Живков. Тя ни завеща не предприятия за 30 млрд. евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа. От реабилитацията ще се възползват тези, които внушават навсякъде носталгия по тоталитарния режим.
    2. Надяваме се, че след обстойно проучване на фактите, публично ще коригирате своята позиция относно приватизацията като фактически несъстоятелна и политически вредна за пазарната демокрация в България.
    С уважение,
    Иван Костов
    Председател на
    Демократи за силна България

  3. Те така унищожиха фирма Кварц в гр.Сливен ,най голямата фирма за оловен кристал,че ни подведоха да си купим и акции

    • Така унищожиха 3300 големи и малки предприятия и заводи ! Въпросът ми е ЗАЩО ??? Защо нарочиха България ? Аз имам отговор – защото ние сме на най-стратегическото място в Европа, с най-хубавата природа, с най-хубавата земя с разкошен въздух ! Не можеха да се примирят, че имаме 95 % собствени земи и жилища ! И сега лесно ще ни превземат, като се знае колко пустеещи села имаме ! БОЛИ МЕ !

  4. Е, приятел, кажи как да я наложим тая пряка демонстрация! Знаеш ли защо тая сгтан от 100% престъпници наречена „политическа класа“ е толкова нагла? Защото е под закрилата на световните кукловоди, а те явно имат интерес да е такова положението в България, в центъра на Балканския п-ов. Иначе това, което казваш е вярно, но не е нищо повече от една констатация.

  5. Демокрация това е ВЛАСТ за ГРАЖДАНИТЕ, а не ЦЯЛАТА власт на представителни политици-мутри. Робството свърши, единствено с ПРЯКА демокрация, всеки роб СТАВА свободен ВЕДНАГА. Всички източници на природни ресурси са РЕАЛНО собственост на гражданите. Представителните политици-мутри са заграбили ВСИЧКИ активи на гражданите и твърдят сега, че НЯМА пари и трябва да се вземат (налагат) НОВИ заеми и НОВИ данъци. Кой ще плаща тези заеми и данъци, разбира се гражданите, а НЕ политиците-мутри, които носят ЦЯЛАТА власт и уж отговорност. Само от една златна мина в България, вследствие на сключени САМО от политиците-мутри неизгодни договори за българските граждани, загубите са два милиарда лева ВСЯКА година за гражданите. Всички договори и закони гласувани, и подписани досега САМО от политици-мутри НЕ се признават от българските граждани, защото тези фалшиви договори и фасадни закони са НЕОСПОРИМО доказани ПРОТИВ интересите на ВСЕКИ български гражданин. Единственият инструмент за възстановяване правата и активите, и свободата за ВСЕКИ гражданин е ПРЯКА демокрация, както в Швейцария и Исландия. Търсене на индивидуална отговорност на всеки политик- мутра и техните слуги, единствено това МОЖЕ да СТАНЕ РЕАЛНОСТ чрез ПРЯКА демокрация. Никой НЕ може да бъде спрян, когато реши да наложи пряка демокрация, защото това е ДЕМОКРАЦИЯ (власт за гражданите). Във властта и по конституция на ВСЯКА демократична държава е гражданите да наложат пряка демокрация.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s