Kакво означават знаците на пластмасовите бутилки!

Пластмасовите опаковки с етикети HDP, HDPE, LDPE и PP не отделят опасни вещества във водата. Останалите пластмасови опаковки, на които няма тези етикети са опасни за организма, тъй като напитката в тях е под влияние на вредни вещества.

rachel_cupp_looking_for_plastic_symbol_on_detergent_bottle_at_mississippi_market_in_saint_paul

В последно време все повече се използва естествената вода, която се опакова в пластмасови бутилки.

Всеки производител е длъжен да обозначи съставана самата бутилка, по този начин, че на дъното да постави маркировка, която символизира състава на пластмасата, от която е изработена бутилката. Вижте какво означават обозначенията:

PET или PETE
Тази маркировка означава контейнер, предназначен за еднократна употреба. Възможно е да се отделят тежки метали, които пречат на работата на хормоните, като и някои от тях са канцерогенни съединения .

HDP или HDPE
Това е маркер за пластмаса, която отделя минимален брой химикали във водата.

PVC или 3V
Пластмаса, която отделя два отровни химикала, които влияят на работата на хормоните в човешкото тяло, а тя най-често се използва за изработка на бутилки.

LDPE
Пластмаса, която не се използва за изработка на бутилки, а за изработка на пластмасови торбички, въпреки че не изпуска химикали във водата.

PP
Това е сравнително добра пластмаса, разпознава се по белият цвят, като най-често се използва за сиропи и кисело мляко.

PS
Пластмаса, която във вода отделя канцерогенен стирен, а се използва за изработка на чаши за кафе за еднократна употреба.

PC или без етикет
Най-лошата пластмаса за хранителни продукти, тъй като отделя вреден химикал. Използва се при изработка на бебешки бутилки, спортни бутилки исъдове за приготвяне на храна.

plastic-symbols1


Tук е обяснено още по-подробно:

1 polyethylene terephthalate (PET или PETE) Този вид пластмаси се използват за производство на бутилки за минерална вода, газирани и безалкохолни напитки, сиропи за кашлица, лейкопласт, опаковки на бисквити, полиестерни влакна.

2 high density polyethylene (HDPE) Този вид пластмаси се използва също за бутилки, пликчета за пазаруване, торбички за фризер, бутилки за прясно мляко, кутии за сладолед и сокове, опаковки на шампоан и почистващи препарати, тръбопроводи за напояване на селскостопанска продукция, кошчета за отпадъци, имитация на дърво, за капачките на минералната вода и др.

3 polyvinyl chloride (V или PVC) Този вид пластмаси се използват за производство на бутилки за съхранение на нехранителни продукти, опаковки за козметични продукти, блистери, изолация на електрически уреди, тръбопроводи, канализация, огради, дограма, подови настилки.

4 low density polyethylene (PELD или LDPE) Полиетилен с ниска плътност – Този вид пластмаси се използват за торбички за еднократна употреба, различни контейнери, диспенсери за течни сапуни, меки бутилки, опаковки на шампоани, миещи препарати и др., домакинско фолио, опаковки на козметични продукти, лабораторно оборудване и т.н.

5 polypropylene (PP) Този вид пластмаси се използва за сламки, чинии за микровълнови фурни, градински пластмаси, чаши, контейнери за храна, домакински съдове, опаковки на солети, бисквити и др. сладкарски и тестени продукти, кофички за кисело мляко и плодови млекца(само за някои от българските млека!! Обърнете внимание, че повечето български кисели млека се опаковат в опаковки от PS, вместо от PP, както е навсякъде по света), памперси.

6 polystyrene (PS) Този вид пластмаси се използва за производство на чашки за кафе за еднократна употреба, кутии за храна за вкъщи, саксии, играчки, видео и аудио касети, пепелници, вентилационни тръб, кутийки за CD/DVD, имитации на стъклени чаши, играчки, видео и аудио касети, и др. За съжаление, известни марки български кисели млека също са опаковани в кофички от полистирен(PS). Погледнете дъното на кофичките на киселото мляко.

6 polystyrene (PS-Е) От този вид пластмаси се произвеждат пенообразни чаши за топли напитки, контейнери за топла храна, защита от счупване на фини елементи.

7 други (OTHER или О) (смесени; най-често polycarbonate, или PC, но също polylactide, или PLA, продукти направени от възобновяеми суровини) – Този вид пластмаси се използва за производство на бебешки шишета, бутилки за вода за многократна употреба, кутии за съхранение на храна, опаковки за медицински нужди.

bpa

9 или ABS Този вид пластмаси се използва за производство на монитори, кутии за телевизори, кафе машини, мобилни телефони, повечето компютърни компоненти.

PLA – полилактид Това са пластмаси, направени от био разградими източници като царевично и картофено нишесте, захарно цвекло и други суровини, които имат високо съдържание на скорбяла. Тези растителни пластмаси се разлагат за около 12 дни при подходящо третиране в специални торища. Недостатъкът им се състои в това, че са направени от храна, която изисква достатъчно свободни пространства докато се отгледа. А допълнителните свободни пространства за отглеждане на суровини за био горива и био пластмаси се осигуряват най-често като се изсичат тропически гори.

PES пластмаси (Polyethersulfone) Това са най-новите пластмаси. Те са полиестер с изключителна устойчивост и са по-малко порести, като едновременно с това по-трудно влизат в реакция и практически не отделят от себе химикали или други вещества. Това са свободни от бисфенол А пластмаси, които остават стабилни в широки температурни граници, устойчиви са на повечето химикали и процесите на саморазграждане и стареене. Продуктите, произведени от този вид пластмаси могат да се подлагат на многократна стерилизация без това да повлияе на техните качества, което ги прави подходящи при контакт с храна. Използват се в медицината, хранително-вкусовата промишленост, за производство на бебешки шишета, кухненско оборудване, електрически уреди, автомобилостроене.

PTFE пластмаси (Politef) – Тефлон Всички добре познаваме тиганите, тенджерите и тавичките, които са направени от тефлон. Те са широко рекламирани като незалепващи, лесни за измиване, незаменими в домакинството, безвредни за здравето. Дали обаче в действителност е така? Ако четем техническите характеристики на тефлона от фирмите-производители, оставаме с убеждението, че това е едно изключително безопасно, надеждно и безвредно пластмасово покритие. В промишлеността този вид пластмаса е незменима заради физическите си свойства, но както и да се рекламира, истината е, че в домакинството и в производството на домакински съдове тя няма място. При прегряване незалепващите тефлонови покрития отделят токсични газове, които доказано са смъртоносни за птиците, а при хората стават причина за здравословни проблеми.

PET-plasticos-contenedores-distribuidos-distintos_ZONIMA20130424_0003_17


Съвсем наскоро, през 2005 година, десетилетия наред, след като тефлоновите покрития са въведени в производството на домакинските съдове и след като във всеки дом има поне по един тефлонов съд, се установява, че перфлуороктановата киселина, която е една от съставките на тефлона, има канцерогенно действие. Това обръща изцяло представите за този вид съдове, но въпреки това те продължават да се произвеждат и да се продават дори и от най-големите вериги магазини. От нас самите зависи да не купуваме тефлонови съдове, за да се предпазим от тяхното вредно влияние. Старите тефлонови съдове изхвърлете.

0423_teflon_main_0

До скоро PET опаковките се считаха за абсолютно безвредни при еднократна употреба. В тях се продава и съхранява минерална вода и безалкохолни напитки. За съжаление, най-новите изследвания върху PET пластмасата откриват, че в дългосрочен план от този вид бутилки също се отделят вещества, които имат негативен ефект върху човешкото здраве. Тези вещества попадат във водата(или безалкохолните напитки) и при натрупване смущават действието на някои полови хормони, успешно имитирайки хормона естроген. Количествата, естрогено-подобни химикали, които се отделят от PET опаковките може да се разглеждат като незначителни, но тук влияние има ефектът на натрупване и това, че ние по принцип живеем в много нездравословна и отровна среда. Тази среда подсилва действието на вредните химикали, с които принципно човешкият организъм би се справил, ако живееше в здрава и чиста среда. Получава се явлението ”Капка по капка – вир става.”.
Ако бутилките се използват повторно, проблемът се задълбочава, тъй като PET пластмасите са порести и в тях лесно се задържат бактерии и миризми. Формата на бутилките не позволява качествено измиване, а ако се използват миещи вещества, то те самите остават в порите на пластмасата. Така освен химикалите, които се отделят от PET пластмасата, бутилките стават опасни с вредните организми, които се развъждат в тях.

plastic_bottles_toxic

Относно останалите видове пластмаси, за сега се счита, че тези с номерация 2 (HDPE), 4(PELD или LDPE) и 5(PP) са безопасни за човешкото здраве. Дали обаче това е така, само бъдещите задълбочени изследвания ще покажат. Практиката показва, че десетилетия след въвеждането на някои видове пластмаси (считани за абсолютно безвредни) се оказва, че далеч не са така безобидни, а напротив – оказват много вредно влияние върху човешкия организъм.

Със сигурност, пластмасите, които е добре да избягваме са тези с номера 3(PVC), 6(PS) и 7(PC).

PVC пластмасите често се използват за опаковане на месо. Те съдържат омекотители, наречени ”пталати”, които влияят върху хормоналния баланс на човека, а по време на производството на тези опаковки се отделя диоксин, който е мощен канцероген и в допълнение причинява хормонални аномалии. Като се има предвид, че в храненето на животните също се използват хормони, включително хормони на растежа и полови хормони, сами можете да си представите, как PVC опаковката само допълва този чудовищен коктейл.

Много от детските играчки все още се произвеждат от PVC пластмаси, което ги прави потенциално опасни за децата.

Номер 6(PS) пластмасите са два вида – екструдиран полистирен(известен още като стиропор), който се използва за кутиите, в които ресторантите слагат готовата храна и за чаши. Тези стиропорени чаши и кутии съхраняват храната и напитките топли по-дълго време. Другият вид PS е неекструдираният полистирен, който се използва за прозрачни кутии за готова храна, прозрчани пластмасови чаши за еднократна употреба и пластмасови прибори. И двете форми на полистирена отделят частици стирен, който се счита за потенциален канцероген(причиняващ рак фактор), влияе върху хормоналния баланс на организма и повлиява репродуктивните възможности на хората.

За голямо съжаление се оказва, че дори и известни марки кисели млека се дистрибутират в пластмасови кофички от полистирен. Можете да видите това на дъното на кофичката, където в триъгълния знак за рециклиране пише цифрата 6, а под него има надпис PS.

Пластмасите с номер 7(PC) и рециклираните пластмаси съдържат бисфенол А (BPA), който също повлиява хормоналния баланс на организма и се свързва със заболявания като рак, затлъстяване, диабет, ранно начало на пубертета, повишаване на агресията, понижаване на паметта, преобръщане на нормалните сексуални разлики в структурата на мозъка, понижаване на имунитета, аборти, рак на гърдата, рак на простатата.

В последните години се разразиха множество скандали, защото се оказа, че в пластмасите, от които се правят бебешките шишета за хранене се съдържа бисфенол А. В своя защита производителите твърдяха, че количеството бисфенол А, което се отделя е минимално, но има ли минимално количество, когато става въпрос за бебета?! Та нали бебето е най-чистото създание – като скъпоценен снежно бял лист, върху който всичко мръсно оставя отпечатък и следа.

В резултат на протестите на много организации и сдружения на майките, на производителите беше наложено да променят продуктовите си линии и технологии. Забрани се използването на рециклирани пластмаси за производство на бебешки шишета. За съжаление, все още само част от производителите имат пластмасови серии от шишета, които са BPA free(свободни от бисфенол А) и това е отбелязано върху самите шишета. За останалите шишета – без този надпис, остава съмнението, че вероятно въпреки всичко, отделят минимални количества бисфенол А. Алтернативата са стъклените шишета.

stock-footage-water-flowing-into-blue-water-from-glass-bottle-in-slow-motionИзточник: vchas

6 thoughts on “Kакво означават знаците на пластмасовите бутилки!

  1. Отдавна се пише за вредата, която оказват пластмасовите опаковки на хранителните продукти, но нещата стигат до тук. Може би няма категорични доказателства за това (тези материали се произвеждат и употребяват от около стотина години, а това като че не достатъчно дълъг срок) за да се стреснат институциите и категорично да наложат да се премине на друг (безвреден) вид опаковки. Това не е само проблем в България, а световен проблем. А може институциите от които зависи това да не могат да се преборят с могъщите богати компании произвеждащи тези вредни, но евтини опаковки. В крайна сметка за този проблем важи поговорката, че „режем клона на който седим“.

    • Коментара на Стефка Илиева като че ли очертава добре състоянието на нещата в момента и компромиса,който се прави.Този компромис има поддръжници(между тях и преработвателите на пластмаси) и крайни противници(както се вижда откоментара на Ангел Балджиев).
      Доколкото знам,изследователите не са единодушни по проблема.Типичен случай са т.н. „РЕТ-бутилки“.Имам голям блог за преработка на пластмаси,където повечето материали(преводи) са от интерес само за тесен професионален кръг.Покрай тази работа и поради това,че работих 30 год. в рециклирането на пластмаси,си съставих известно мнение.Та за РЕТ бутилките.От една страна производителите на РЕТ(широко използвана пластмаса от класа на полиестерите) изваждат на пазара марки за производство на такива бутилки с намалено съдържание на един от основните отделяни вредни вещества(формалдехид).Може би защото за него се вдигна най-голям шум.Известно време работих във фирма(българска),която дори си достави скъп уред(хроматограф) за следене на съдържанието на формалдехид.Колко и как ще го използват е друг вапрос.
      От др. страна се чуват противоречещи си твърдения за това до колко е вреден(или безвреден) в сравнително ниските постигнати концентрации в бутилките.Започват да излизат и публикации за други вещества,при преработката на РЕТ,за които се изказват съмнения за потенциална вредност.Характерно е изобщо по тия проблеми напоследък,че се набляга върху т.н. кумулативен ефект,т.е. последствията от натрупване(или въздеиствие) в организма на потенциално токсични вещества за по-дълги периоди.При такива ефекти е необходимо дългосрочно проучване и много статистически дании.А също и ненамеса на заинтересовани.Това последното е много трудно.Нали те дават парите за изследователските и др. програми на университетите и изследователските отдели в големите корпорации.
      Още няколко интересни според мен страни на проблема:
      – Заместваннето на пластмасите в опаковките,транспорта,текстила,автомобилостроенето и мн. др. е много скъп и в обозримо бъдеще(не само според мен) проблем,който няма да се реши.Интересите на големите корпорации са много мощен фактор,но не само те са пречката.Може да осъмнем заровени в технически,икономически и др. съображения и пак да не изясним въпроса.Може само да се търсят начини за ограничаване на вредния ефект(който понякога е разрушителен-пластмасовите „острови“ в океаните нпр.)И се опитват да ги търсят.Ще спомена само два от начините,за които сега се говори много,а в развития свят и се работи по тях.
      Рециклиране: Общо взетно изгарянето се отрича.Но нпр. в Япония има разработени методи за обработка при висока температура в различни отрасли(металургията нпр.)Но дори и там така оползотворяваните количества са малки спрямо огромната маса на пластмасовия отпадък.
      Има добри методи за рециклиране чрез разграждане до изходните вещества,които се използват повторно.Това е приложимо при РЕТ и вече се използва.Но поне на мене не мие ясно приемливо ли е оскъпяването и какви могат да бъдат количествата.
      Изключително много се набляга върху механичното рециклиране(смилане,почистване,възстановяване до пластмасови гранули или до изделия).Доколкото ми е известно в развитите страни се рециклират по този начин десетки проценти от формирания пластмасов отпадък.За Швеция се твърди,че е единствена,която оползотворява всичкия си отпадък и дори внася отпадъци.Предполагам,че това се отнася и до пластмасовите отпадъци.Но в много случаи такава преработка се субсидира с различни хитроумни маневри, като държавата(а също общини,щати,сдружения,университети и т.н.) се намесва активно не само с пари,но и със законодателство,стимули,преразпределяне на финансовите тежести ит.н.За целта е нужна много добре функционираща държавна и местна администрация и съответно достатъчно силно обществено мнение.Излишно е да се говори,че в България сме далече от такова състояние.С което ни най-малко не подценявам усилията на производители и търговци у нас по въпроса за производството и използването на рециклирани материали.
      Рециклираните материали имат и друг проблем-влагането им в достатъчно количество,достатъчно функционални и качествени изделия.На преработвателя на пластмаси трябва да му излезе сметката при влагане на рециклиран материал и качеството на изделията да не се влоши(което е трудно в повечето случаи).Т.е. да има кой да ги купи.
      – По т.н. пластмаси “ с намален въглероден отпечатък“(т.е. при производството,преработката,потреблението и рециклирането им се отделя по-малко въглероден диоксид и вредните ефекти върху природата са намалени).Наи- популярна е PLA(полимлечна киселина).Накратко проблемите при нея са:По висока цена.При масово производство би могло да се очаква поевтиняване.Но за масово производство са необходими органични суровини.Правят се опити хранителните продукти да се заменят като суровина със стъбла и др. отпадъци,развиват се биотехнологични методи за производство на изходни продукти.Но това е начален стадии,оскъпява продукта и не е ясно как ще се постигнат гигантските обеми потребявани пластмаси към момента.А и тези полимери(поне за сега) далеч не са приложими за всички изделия от пластмаси и за цялото широко поле на приложението им..Намаляването на това потребление неизбежно води до закриване на фабрики,оскъпяване(и/или влошаване) на опаковките,покъпване на транспорта на стоки.В крайна сметка всичко това ще удари потребителя.Проблема е огромен и без намеса на корпорациите.Мисля,че е доста по-голям от Украинския проблем,който и аз обичам да коментирам като „експерт“.
      За финал: Клифърд Саймък,много голям американски писател-фантаст,в една от книжките си описва свят на бъдещето,където хората са се върнали към дълготрайните материали и стоките с многократно използване(стъкло,дърво,метал,памук и т.н.).Ткъв беше света преди 2-3 поколения.От тогава се размножихме и увеличихме силата и мощта на несъгласията си в ужасно висока степен.Идеятата на Саймък ми изглежда неприложима,ако не се регулира населението и човечеството не постигне степен на съгласие,която сега изглежда непостижима дори и на най-големите оптимисти.Но човешкия род е странен.От една страна вършим невероятни глупости и идиотизми,но пък от друга не се предаваме лесно.Нито в глупостите,нито в надеждата.Постоянстваме и в двете.Та да видим.

  2. След като прочетох статията още при следващото мо посещение в хранителен магазин си направих труда да провера маркировкита по кофичките по киселите млека които се продават.Проверих 10 марки кисело мляко на 10 различни производителя.Всичките имаха знак PS 6.Не знам какви са наредбите в България по този въпрос но след прочетеното в статията за мен това е престъпление!

  3. От къде започна употребата на пластмаси за опаковки на хранителни продукти? От Германия и след това главно от САЩ.Това са страни, които претендират,че са крепители на демокрацията.Какво общо има демокрацията с пластмасите?Има.и то в отрицателният пример.Какъв ти отрицателен пример,това си е парексаланс заговор и престъпление,против човечеството.Има смисъл за какво да се замислим и като осмислим фактите,ДА ПРОТЕСТИРАМЕ.
    А относно това да се прави пластмаса и горива от растителни и хранителни продукти не съм съгласен и протестирам срещу това. Преди десетина години великият хуманист,героят на свободна Куба, Фидел Кастро в прав текст разобличи замислите в това отношение.
    Наше задължение е да се откажем от употребата на пластмаса,както и да се прекрати използването на природните въглеводороди,като горива. Има безкрайно много алтернативи но от тях „чичкопаричковците“ няма да имат тези колосални печалби и няма да имат възможност да глобализират света.

  4. Цял живот се блъскам с пластмаси.Имам известна представа и за този проблем.Изложението ви превъзхожда почти всички такива текстове(тези които съм виждал),предназначени за консуматорите..Работили сте с подготвен човек или някои е правил справка,но внимателно и с разбиране.От творчеството на повечето „еколози“,загрижени майки и др. в много случаи личи,че пишат наизуст,чуто от някъдеи т.н.Поздрави.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s