Началото зад дядо коледа

Истината е, че не изпитвам интелектуален апетит да разнищвам коледа повече, защото смятам, че някои неща са толкова очевидни, че се разнищват сами. Коледа е като ЖП-катастрофа. Гледаш я и си казваш – how the fuck did this even happen? Така или иначе говорил съм подробно за произхода на празника тук (т.е. „писал съм“, не „говорил съм“, спри да пишеш все едно си говорил за неща, когато всъщност си писал за тях! – note to self). Който е чел материала отдавна е осъзнал, че в обществото ни 2 + 2 = fuck you и почти всичко в съвремието ни е лъжа, целяща анален щурм за наша сметка, затова няма повече да си отварям устата за този резил, защото току-виж премина границите на добрия тон, хихи.

Нооо явно наистина съм взел да омеквам с годините, защото наскоро имах леки угризения на съвестта. Макар на всички да е ясно, че съм виден член на The National Douche Bag Foundation и не пропускам да посоча с пръст каквото или когото и да е било, си казах: „Как можа да поругаеш всичко свято от детството си – не помниш ли как самия ти очакваше с трепет Дядо Мраз като мъниче?“ (Хаха, който вярва на тази изсмукана от пръстите история може да се застреля!)

И така – реших да се коригирам и да стана послушен (все пак и аз искам подарък тази година). В мен възникна желанието да стигна до архетипа зад онова, което днес наричаме „дядо коледа“, защото съм наясно, че зад всяка идея и образ стои нещо неутрално, което е проявление на конкретен аспект на нашето несъзнавано. Никога не трябва да забравяме, че митовете ни са метафора, инструмент, с който едно знание може да бъде задържано в колективното съзнателно, когато в конкретния момент от линейното време не е съществувал адекватен език или разбиране за случващото се. Въпреки това генералните концепции зад това случващо се биват разбирани и рамкирани под формата на истории, които могат да бъдат разбрани от хората от самото време.

„Проблемът“ възниква, когато ума и генерирания от него окултизъм взимат нещото и го оцветяват в бои, които му се харесват на него и които са създадени от локалния контекст на новото време, в което мита получава нов прочит. И макар вече да съм изследвал въпроса за този персонаж и в мен да няма никакви съмнения какво стои зад днешното изкуствено насадено поп-тълкувание на дядо коледа, то нека се върнем във времето, в което проявите на този архетип са били по-непосредствени, необременени от ритуалните простотии на дадени фракции (с комплекси за световна доминация) и маркетинга на Кока-Кола. Говоря за времената, в които дори извънземната религия не е била толкова пряк фактор във възприятията на хората от севера и езическите общества все още са имали връзка с духа на природата. Защото точно за това говорим тук.

От основния материал знаете, че дядо коледа е основно базиран на образа на Один. На запад образа на дядо коледа се нарича „санта клаус“. В традицията на северните народи, „сант“ е аспект на Один. За него се знаело, че той води големи ловни тържества в небето по време на Юл (21 декември по време зимното слънцестоене). Две исландски книги, Поетичната Еда събрана през 13 век от по-ранни източници и Произаичната Еда, предполагаемо написана от Снуре Стюрлюсон, обрисуват Один с дълга брада, яздещ своя осмокрак кон Слейпнир, който може да прескача огромни дистанции. Децата пълнели своите ботуши с моркови, слама или захар и ги поставяли близко до комина за летящия кон на Один. Последният от своя страна ги възнаграждавал за тяхната доброта като заменял храната за Слейпнир в техните ботуши с подаръци или сладки. Тази традиция оцелява в Германия, Белгия и Холандия след приемането на християнството и днес се е запазила като традицията по окачането на чорапа близо до комина.

Въобще, има твърде много прилики между това, което днес наричаме „дядо коледа“ и начина по който хората от севера са гледали на Один в древността – няма смисъл да ги изброявам всичките. И именно по тази причина може би няма да сбъркаме, ако спрем дотук и кажем, че това е всичко – че сме открили първоизточника и картинката е ясна. (В този ред на мисли – вие можете да изберете в кой да вярвате – в исус или в Один)

Никога не е толкова просто обаче.

За мен северните народи са едни от тези, които най-малко са повлияни от извънземните създатели на човечеството чисто културологично. Не казвам, че в онези региони не е имало извънземно влияние, което да се отрази на местните религии, но смятам, че народите на Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и дори Ирландия и Шотландия остават сравнително самостоятелни като мисъл след заминаването на „боговете“ що се отнася до жреческите им касти. Дълго време съм изследвал културите по Земята и личното ми усещане е, че за разлика от традициите на Шумер, Египет и Вавилон (около които днес се формират трите най-популярни патриархални религии на РА), където извънземното влияние е водещо, то на север не е точно така. Ще използвам груба метафора за целите на илюстрацията: ако в Близкия Изток традициите са 80% извънземни, то на север този процент ще е 20. Там имат пръст и малко по-различни извънземни групи от традиционните на Орион и Сириус, с които сме добре запознати и като цяло imprint-а на тези народи е в по-друга посока. Моля обърнете внимание, че тук говоря за културологично влияние, а не за генетични предпоставки (които общо взето са почти едни и същи по цялата планета). В техните религии също има припокриващи се елементи с тези на основните изброени по-горе и това може да бъде открито чрез сравнителна митология, но акцентът у северняците винаги е бил в полза на Планетарният Дух. Макар там също да е пълно с жертвоприношения and whatnot, наблюдава се една по-голяма връзка с природата отколкото в Египет и Месопотамия. Главно може би защото природа на тези 2 места почти няма, но това не променя факта🙂

Фолклорът на северните народи (плюс Ирландия и Шотландия) е почти изцяло свързан с Планетарния Дух и неговите инкарнации. Това е дотолкова залегнало в колективното несъзнателно на тези народи, че наскоро научих един (приятно) потресаващ факт, а именно, че в Исландия и до ден днешен се вярва на правителствено ниво в съществуването на феи, гноми, елфи и морски чудовища. В контекста на световния ни културен кодекс, това е просто подвиг и е достойно за респект. Например, в Исландия някои дървета не се режат и на дадени места не се строи, защото се знае, че там живеят феи и елфи и това е правителствен официален довод, а не народен фолклор. Виждал съм репортаж за подобно нещо в провинцията на Англия, където хората са събирали подписи срещу прокарването на магистрала, което предполага отсичането на голямо дърво, което местните вярват, че е дом на много феи и този протест е уважен от властите. В Исландия обаче никой няма нужда да бъде убеждаван в каквото и да е, защото това е залегнало в аксиомите на народопсихологията на този народ – нещо, което е изумително, че изобщо все още съществува през 21 век – мисля, че всички можем да се съгласим по този въпрос. Фолклорният пантеон свързан с природата там е толкова богат, че неслучайно Толкин черпи информация за своя mythos почти изцяло именно от традициите на севера. Предвид, че днес смятаме книгите на този човек за изключително постижение от което просто струи вдъхновение и вълшебство, не е много трудно да предположим, че той самият е бил в контакт с природни същества на несъзнателно равнище, които са спомогнали за реализацията на този огромен „измислен от него“ свят (за целите на което – само между другото – той съставя от нулата нов език – елфически). Малко са хората днес, които не могат да почувстват реалността на тези истории и че те са отражение на нещо истинско – поне в голяма своя част.

С тези неща наум, за мен не е учудващо, че образа на дядо коледа води своя произход от Один – божество от пантеона на народ, който асоциира своите митологични образи изключително с Планетарния Дух. И ако проследим тази нишка на мисълта, ще видим, че първоначалния архетип може да бъде изцяло свързан именно с природата. Нека все пак не забравяме, че цялата митология около коледа и божествата родени на 25-ти (последното от които е исус) е свързана със Слънцето и неговото постепенно нарастване след тази дата. Т.е. можем да направим много буквална връзка между циклите в природата и празнуването на „коледа“, която в началото не е била нищо различно от именно това – празник честващ смяната на един цикъл с друг, което въвлича в себе си много метафори под формата на архе-мит в колективното (не)съзнателно. Това предполага създаването на образи, които… най-просто казано – да отразяват „духа на сезона“ чрез история.

Още тук може да възникне въпроса – има ли смисъл да се дискутира хипотетичния произход на нещо, което така или иначе си остава в сферата на фантазията?

Отговорът е, че ако обсъжданото нещо е архетип, смисълът е огромен, защото архетипът е действителен, а не имагинерен и винаги има плътни проявления. В известен смисъл архетипите генерирани от колективното несъзнателно в материята наистина преживяват своего рода автономност, защото тяхното проявление служи изцяло като отражение на индивидуалните съзнания. А за да служи като отражение, то трябва да бъде преживяно като нещо отделно от индивида и със собствено съзнание – инак няма да бъде разпознато като нещо различно от себе-то на Аз-а и ще се възприеме като абстрактна субективна мисъл. Така отразителната му функция е пропиляна. Т.е. някои архетипи се самовъзприемат като индивидуализирани нива на съзнание, макар че в този смисъл всяка една мисъл, която дадено същество има на някакво ниво – създава своя собствена реалност. Просто такава е природата на Творението.

Много от идеите свързани с онова, което наричаме „природни духове“, митологични същества (и други техни архетипни интерпретации) са комбинирано творение на енергиите на колективното съзнание на нашите Висши Аз и този на Планетарния Дух. Това е част от сътрудничеството между двата типа съзнание. Ние им придаваме живот и реалност, защото те са представителни за дадени фасети на съществото, което ние представляваме всички заедно, колективно.

Като такива, тези създания имат своята автономия и индивидуални преживявания. Едно от тези същества е представително за един много древен архетип, който днес разпознаваме като „санта клаус“. В даден момент то просто е преляло в някои черти на Один (чийто множество аспекти са също природни, но имат и извънземен привкус). Модерният контекст, в който тълкуваме санта клаус разбира се няма почти нищо общо с първоначалния архетип за това същество.

2

Един от основните аспекти запазени и до днес свързани с това природно създание обаче, може би е главния му – метафората за получаването на подарък. Това донякъде е по-фундаментално свързано с разпознаването на един от малкото константни закони във вселената – каквото проектираш – това ще получиш – или неговото по-популярно следствие – подобното привлича подобно. Разбира се това е аспект, който е много свързан със същността на самата платформа (затова и неслучайно съм отбелязал в оригиналната тема, че дрехите на съвременния дядо коледа са именно с трите цвята на платформата) и погрешно се тълкува от окултизма като „кармичен баланс“ – нещо, в което няма да се впускам в момента, защото не е важно за темата. Така или иначе една от интерпретациите му на езика на локално контекстуализираните материални метафори е, че ако сте „непослушен“ няма да получите подарък, а ако „слушате“ ще бъдете възнаграден, което е огледално отразено от това „кармично рефлективно същество“ (използвам термини, които по принцип не намирам за точни, но избирам тези думи, за да бъда разбран от повече хора). Пределно ясно е, че в зависимост от системата от убеждения „да слушаш“ или „да не слушаш“ могат да бъдат много плуващия понятия. Това не променя принципа и неговия механизъм.

Пишейки всичко това се сетих за първия филм от поредицата за „Нарния, когато трите деца срещат дядо коледа в един от техните най-тежки моменти. Нямам представа дали сцената присъства в оригиналната творба на Луис, но когато филмът излезе преди 10 години си казах, че този момент е абсолютно съшит с бели конци и като цяло излишен в един и без това претруфен филм. Персонажът обаче ги намира сам, в ключов момент, за да им даде дарове като отражение на това, че „душите им са чисти“ и да им каже, че… зимата свършва – нещо, което е вкоренено в самата идея за зимното слънцестоене. Т.е. той идва, за да обяви цикъла на промяната и да даде „надежда“ – аспект, който е запазен и в по-модерното рестартиране на мита в лицето на св. николай, който пуска кесията със златни монети през прозореца на отчаяното семейство.

Казано другояче това същество има много по-силна отразителна способност от нормалното и ще рикошира и върне обратно по много конкретен начин енергията на даден човек излъчена към него. Респективно, идеята за негативно намерение ще бъде отразена като негативно преживяване, а позитивното намерение ще бъде преживяно от индивида като позитивно преживяване.

На множество нива, понеже самото същество е илюстрация на дадени природни сили, то се самоизразява, подобно на много други природни същества – чрез комбинация от много атрибути и символи, които могат да бъдат открити в растителното и животинско царство. В конкретната идейна рамка, образът на северните елени дърпащи шейната на дядо коледа например, не са толкова буквален символ, колкото асоциация свързана с даден животински тотем, който се явява аспект на това същество и чрез което то може да се прояви под някаква форма във физическата реалност (това е и една от причините елена да е толкова свещен за много древни култури). А това вече е много различна идея. Така например, в конкретния случай стъпките от копита в снега няма да принадлежат на елена, а на самото същество, защото то самото може да прояви някои атрибути на северния елен, когато приема материална форма. Когато концентрира своята индивидуална енергия, или когато колективното съзнавано се фокусира в неговия образ (защото в крайна сметка той е продукт), това му дава по-голям шанс да кристализира в нашата реалност и да заеме солидна форма.

В по-старите представи санта клаус има наметало (както и Один), което може да бъде свързано с „покривалото на нощта“ и представата, че това същество се манифестира нощем, когато света на конкретните форми е „забулен“.

4

По-късната червена версия на неговия „костюм“ пък може да бъде свързана с фундамента на живота – кръвта (връзка, която Тъмната полярност прави много отчетливо и употребява в своя полза) и вибрацията на коренната чакра, която носи същия цвят. Така, това облекло е представително за нещо много земно и идеята, че ние сме на практика „вкоренени“ в самата природа и живота ни е тясно свързан с нейния; идеята, че именно тя е манифестацията на всички възможни „подаръци“, които можем някога изобщо да получим и представлява самото изобилие, в което живеем и което е винаги около нас. Чрез тази метафора на конкретния архетип можем да разберем идеята, за „даващата“ страна на Планетарния Дух, който буквално ни зарива с „подаръци“. Като същество биващо проекция на природата, имаме днешната представа, че облечения в червено дядо коледа раздава подаръци.

Важно е да се разбере, че самата даденост, че имаме дадени символи, които са колективно разпознаваеми под формата на образ с конкретна функция, говори, че това същество вече има самостоятелен живот и то е преживяно от отделните съзнания като индивидуално такова. По тази причина, напълно възможно е, от време на време, когато обстоятелствата го оправдават и когато сте в точното състояние на съзнанието, да имате някаква форма на взаимодействие със самото същество, макар да не е задължително да го „видите“ по начина по който го изобразяваме в обществото си. Както и повечето природни духове и този има своя shape-shifter-ски аспект, което означава, че може да се появява под множество форми – отново – в зависимост от това какво ще отрази обратно към вас в момента когато или ако го срещнете. Респективно, формата му може да бъде повлияна и от колективното емоционално настроение спрямо идеята за това същество в дадения момент. Несъмнено, този архетип и неговите проявления могат да бъдат манипулирани и от ритуал и това на практика се прави – не само от обичайните заподозрени – но и от всички нас на ниво несъзнателно чрез поп-културата. Т.е. архетипът определено е цветен, променя се, но в същото време има изначална и древна история, която все още е жива. С кои негови аспекти ще контактува човек – зависи от самия човек. Повече от очевидно е, че за един индианец от Амазонка, който никога не е имал контакт със западната цивилизация – няма да види това същество като беловлас старец в червен костюм или като Один, както би го видял един северняк. Индианецът от Амазонка има свой собствен контекст, който ще филтрира това преживяване до определен образ. Това не означава, че всички ние нямаме контакт с една и съща идея – просто системите от убеждения на ума генерират различен образ, макар енергията зад него да не може да бъде сгрешена.

Така че това съзнание си съществува (макар и не точно под формата, под която го разбираме днес) и е възможно да имате физическа „среща“ с него, когато се свържете с идеята за изобилието в природата в неговото най-фундаментално и заземено проявление. Най-често това може да се случи в диви местности, когато условията за това са подходящи, точно както може да имаме контакт и с много други видове природни духове, които така или иначе ще бъдат представителни за именно тази част от колективното ни съзнание. На свой ред те ще отразят обратно към нас дадени аспекти, които всички ние съдържаме индивидуално. Защо?

Ами просто защото всеки специфичен архетип може да бъде изразен или символизиран по много различни начини или чрез множество форми. Тук няма как да не се спрегне идеята, че едно нещо никога не е сàмо едно нещо, а притежава многопластовост и многоизмерност. Например архетипа на бащата може да бъде въплътен от безкрайни външни форми в зависимост от това дали говорим за религиозен, фолклорен, семеен или какъвто и да е било друг контекст. Той също така може да се манифестира в своите позитивни (Гандалф или някой добродушен китайски мъдрец) или негативни (Дарт Вейдър, Саурон и т.н.) аспекти. Помнете, че в даден момент вие разпознавате и оценявате само дадени архетипни фигури и хора (дори на съзнателно ниво да не сте наясно с това), защото в дадени периоди от линейното време имате нужда от определена група уроци, които могат да бъдат изиграни най-добре от определена група манифестации. Бивайки съзнателни за това, можете да разберете и много повече за настоящия период в който се намирате и „премеждията“, с които трябва да се забавлявате🙂

И така – играйте си с тези идеи, ако ви се струват полезни, ако ли не – просто се насладете на Духа на сезона отвъд неговия егрегор – онова, което като малки всички сме усещали и което не е свързано с никакви материални подаръци, а с връзката ни със самия Планетарен Дух🙂 Жокер – елхата може да бъде важен фактор за това😀

Разбира се, който е повярвал на увода и е решил, че моя статия за коледа наистина може да има позитивен край – лъгал се е🙂 За да поддържаме правилната перспектива, без да залитаме – FUCK XMAS FOREVER!

santa-claus-lg

Автор: H.
Източник: parallelreality-bg.com

One thought on “Началото зад дядо коледа

  1. Това с „коледата“,си е напълно наркоманска история,с която искат да зомбират не само горките деца но и възрастните Това си е работа на гадните илюминати,които си мислят,че ще продължават да диктуват как и до колко да живее трудовият ЧОВЕК. До кога? Това е въпросът.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s