Действай локално, но мисли глобално

Действаме радикално, но мислим локално. Нека обясня какво е локално мислене и как то води до фундаментални грешки. Разбира се, локалното мислене е наследство от миналото, но живота отдавна ни принуждава, да го изоставим.

Форма на локално мислене бе отъждествяването на капитализма със западните страни. Западните страни обаче не са икономически (или по друг начин) изолирани от Третия свят. Напротив, доста обвързани са. Всеизвестно е, че в страните от Третия свят най-разпространена е добивната индустрия. Затова те често биват наричани „суровинен придатък” на развитите страни. Западните инвестиции използват евтината работна ръка на третия свят в огромен мащаб. Към 1990-та година в така наречените „sweatshops” (фабрики с изключително лоши условия на труд, 10-12 часов работен ден и заплащане непокриващо елементарни нужди) работят около 27 милиона души (1). Това са 4 Българии! И в тези фабрики се произвеждат маркови стоки за компании като Найк, Гап, Дисни, Адидас.  Произвежда се всичко, от дрехи до компютри, джетове и автомобилни части. Стоките се пласират в развитите страни на цени от 50 до 300 пъти по-високи от производствените. Това е форма на средновековна експлоатация. Фабриките с не толкова лоши условия на труд, но с достатъчно ниско заплащане, според западния стандарт, са още повече. Следователно, развитите страни и Третия свят са една и съща икономическа система. error404_democracy_not_found

Социалистическите страни бяха значително изолирани от тази система чрез „желязната завеса“ и следователно в първо приближение може да се счита, че не бяха част от нея. Пълната изолация обаче бе невъзможна. Информация така или иначе проникваше и хората разсъждаваха. За съжаление – грешно. В социалистическите страни гражданите, включително партийните функционери от най-високо ниво, виждаха като капитализъм само западните страни и техния просперитет. Третия свят като част от капиталистическата система бе игнориран (2). Така се ражда илюзията, че ако сменим социализма с капитализъм ще се сдобием с просперитет, т.е. надявахме се, че от капитализма ще получим добрата част, а лошата ще ни се размине. Така локалното мислене изток-запад и игнорирането фактически на най-голямата част от света – Третия свят, доведе до фундаментална грешка, чийто последствия изтърпяваме сега. Въпреки това, грешката продължава да се прави. Продължаваме да гледаме само Запада и да „мерим според неговия метър”. За съжаление Западния „метър” има две лица.capitalismСравняването на социализма само със запада от самите социалистически лидери доведе до пропагандирането на икономическите успехи като единствена и основна цел. Това бе донякъде оправдано заради отбранителната индустрия, но от друга страна създаде условия за консумаризъм. Така в социалистическите страни се появи очакването (пак повтарям, включително и у самите лидери), че социализма трябва да задоволи своите граждани в степента, в която са задоволени западните граждани и то едва ли не в рамките на едно поколение. Поради локалното мислене „изток-запад”, факта, че на двама задоволени западняци се падат над 8 незадоволени в третия свят – се изпуска. Така социалистическите лидери, а и социализма като цяло, се оказа поставен пред неизпълнима в рамките на даденото време задача, тъй като не може да си позволи да има 8 крещящо бедни на всеки двама сравнително богати. Това е не само против социалистическата идеология, това е провал на задачата да задоволи всички!

Вярно е, че социализма постигна значителни икономически резултати и направи индустриална революция в значително изостанали райони, но все пак социализма просъществува само 75 години през 5 от които основната страна СССР претърпя най-жестоките загуби от Втората Световна Война. При това социализма постигна материална задоволеност на всички граждани значително над тази от третия свят. Приложен върху целия свят, социализма в рамките на 50 години би разрешил проблемите с глада, неграмотността, липсата на образование и здравеопазване, както и проблема с национализма. Капитализма от своя страна е над 100 години по-стар, капиталистическата страна, оказала се водеща, претърпява само символични загуби през Втората Световна Война. Същото се отнася за Великобритания, Канада и Австралия.

Така се оказва, че състезанието на социалистическите страни със Запада бе една непосилна задача. Гражданите на социалистическите страни обаче неразумно очакваха „западен стандарт” и колкото повече научаваха за него, а западната пропаганда се грижеше и за това, толкова повече се демотивираха и обвиняваха комунистическото ръководство. Така се оказа, че комунистите „не са изпълнили обещанията си“, че социализма бил утопия (която чудно как просъществува 75 години) и т.н. Със спада на мотивацията спада и производителността. Както се казва, „Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа, че работя.” Това и доведе до икономическия спад през 80-те, който се добави към чувството за неуспех поради невъзможността днес и сега да се изпревари запада, както се изхвърляха соц лидерите (например Хрушчов). Това създаде илюзията за че социализма „не работи” и че нещо трябва да се направи. И това което се направи беше допускане на частна собственост, например Указ 56 в България. Разбира се, основна роля в цялата история имат пак руснаците и по-точно Горбачов и неговата неуспешна „перестройка”. Загубата на вярата в социализма поражда мотивация у самия управленски елит за „приватизация”. В крайна сметка „Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа, че работя.” важи в много по-голяма степен за управленския елит отколкото за обикновения работник. Но не е необходимо комунистическия елит непременно да е действувал пряко в своя полза. А и западната частнособственическа филосовия учи точно това, че ползата за частника е полза за обществото. Така че от тази гледна точка дори комунистическия елит да е имал приватизационни апетити, то западната философия (пропаганда) ги прави морално оправдани и дори обществено полезни. Така оная част от комунистите, която поема курс към пазарна икономика, се оказва удобно излъгана. Напъните за политически промени едновременно с икономическите довежда до хаоса през годините 1986-1990, който води до допълнителен икономически спад, действащ в полза на ония, които искат и очакват приватизация и пазарна икономика. От перестройката губещи се оказват почти всички. СССР се разпада и днес всичките му части са страни сходни със страните от Третия свят. Разбира се, тази глупост последваха и другите социалистически страни с изключение на Куба и Северна Корея.

Ония участвали в „перестройката” в повечето бивши социалистически страни едва ли могат да се похвалят с постигане на желания ефект. Единствено централноевропейските страни, успяха да избегнат съдбата на страни от Третия свят в съгласие с направената от мен статистика.

Фактически „демократизацията” се оказа сваляне на защитата на народите на социалистическите страни спрямо експлоататорските практики на Запада практикувани в страните от Третия свят. Без тази защита социалистическите страни се оказаха точно там – в Третия свят.

Така, ако трябва да се резюмират причините за разпадането на социализма то те са:

  1. Пренебрегване на Третия свят като част от капиталистическата система
  2. Нереални очаквания. Социализма си беше истинско икономическо чудо, което западните пазарни икономисти дори не се опитват да обяснят. Но все пак, повече отколкото може не може.
  3. Западна пропаганда. Макар и тук да не пиша за нея тя е доста силен фактор. Западната пропаганда използва доста нечестно приказки за висши идеали и парадиране с фалшиви ценности за да дискредитира комунистическото ръководство в очите на гражданите. Пренебрегването на страните от третия свят е до голяма степен натрапено от западната пропаганда. Същото се отнася за консумаризма. Ефекта на пропагандата върху самите социалистически лидери не е за пренебрегване.

Имайки в предвид недостатъците на капитализма не можем да вярваме, че той ще просъществува вечно. Западните икономисти правят същата грешка като източните народи. Икономиката, дори макроикономиката, отказва да разглежда света като затворена система дори в условията, когато глобализацията е основна мода. Приложени към затворена система, капиталистическите отношения пораждат нарастваща бедност поради самата си същност. Двата фактора които водят до това свойство са емитирането на парите и формирането на печалба. Те създават огромна финансова пирамида с масова задлъжнялост. Зад парите се крие дълг (3,4,5) Изпаднал в криза, капитализма търси нови пазари, върху които да разпространи системата на масова задлъжнялост. Планетата обаче не е безкрайна.       

Може да се каже, че социализма три пъти спаси капитализма. В началото на 20-ти век с появата си принуди капитализма да „пази човешко лице” поради опасността от пролетаризация. Втория път СССР спаси света от Хитлер. Третия път с разпада си социализма предостави на капитализма „нови пазари” в момент когато глобализацията бе обхванала почти целия свят. Капитализма вече не е принуден да „спазва човешко лице”. За 20 години той изконсумира териториите на социалистическите страни и попадна в „най-голямата” криза в своето съществуване. Този път „нови пазари” обаче няма. Остава да видим кой ще плати дълговете.

Автор: kihano

(1) Наоми Клайн, „Без Лого“, изд. „Елементи“, (2005)
(2) Това е последица от Марксизма.
(3) Мировая и рыночная экономика: статьи и книги
(4) Peter Joseph, „Zeitgeist: Addendum„, „Духът на времето“ 2, (2008)
(6) Danny Schechter,  „In Debt We Trust, America Before The Bubble Bursts„, Globalvision Inc. (2006)

Източник: antipropaganda

8 thoughts on “Действай локално, но мисли глобално

  1. За България няма нищо по-добро от това моментално да се въведе отново социалистическото централно планиране и да се се извърши светкавична национализация на всички частни фабрики, заводи и изобщо на всички частни фирми. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

  2. В представителната демокрация гражданите НЕ гласуват, гражданите НЕ избират, а само гражданите се СЪГЛАСЯВАТ ЦЯЛАТА власт да е в ръцете САМО на определена шепа от хора. В представителната демокрация гражданите чрез така нареченото „гласуване“ или „негласуване“ стават АНОНИМНИ СЪУЧАСТНИЦИ на ШЕПА представителни политици да изземат ЦЯЛАТА власт от ВСЕКИ гражданин. Представителните политици НЕ носят никаква лична отговорност, защото в диктатурата на представителната демокрация има САМО групова отговорност, а юридически групова (колективна) отговорност НЕ съществува. Никой представителен политик НЕ носи лична индивидуална отговорност за своите действия. Следствието ВИНАГИ от това е, че представителните политици ГОВОРЯТ едно, а вършат ДРУГО. Така наречените „избиратели“ в представителната демокрация са винаги АНОНИМНИ и ГРУПОВИ. Никой от тези анонимни и групови уж „избиратели“ също НЕ носи индивидуална отговорност за своите действия. Ето защо демокрацията (власт за гражданите) ВИНАГИ се изражда в мутрокрация (власт на представителни политици-мутри) в безумните НАЛОЖЕНИ условия на представителната демокрация. Никой РЕАЛНО НЕ носи индивидуална ОТГОВОРНОСТ в представителната демокрация, а ЦЯЛАТА власт се изземва от ВСЕКИ гражданин чрез физическо, ментално и емоционално НАСИЛИЕ, и ИЗМАМА от ШЕПА представителни политици и духовници. Ето защо представителната демокрация ВИНАГИ се изражда в РАЗЛИЧНИ форми на ДИКТАТУРА, като: фашизъм, социализъм, капитализъм, монархия, република и т.н.

  3. Републиката предполага избор на лица, които извършват управлението на държавата ВИНАГИ уж от името на гражданите, но без да имат гражданите РЕАЛНА възможност за пълен, постоянен и прозрачен контрол. Следователно идеята за демокрация НЯМА нищо ОБЩО с идеята за република. Реалната демокрация е исландската пряка демокрация, ДИРЕКТНО участие на гражданите (суверенна) в управлението. Републиката се проявява и като ОТКРИТА демократична диктатура – Хитлер е законно избран канцлер на Германия, но държавата приема тоталитарен характер. Републиканската форма на управление се проявява и като СКРИТА демократична диктатура, маскирана като свобода и демокрация, и тя ВИНАГИ включва ОГРАНИЧЕНА форма на демокрация. При която ПЪЛНИТЕ й права се ДЪРЖАТ винаги от определена шепа хора, които НИКОГА не подлежат на пълен, постоянен и прозрачен контрол от страна на гражданите (суверена). Това е така наречената представителна демокрация (скрита диктатура). Единствената реална и работеща демокрация за ВСЕКИ гражданин е пряка демокрация (Швейцария, Исландия). Защото ДЕМОКРАЦИЯ и СВОБОДА е само едно – ПОСТОЯННА ВЛАСТ и пълна, и реална ИНФОРМАЦИЯ за ВСЕКИ гражданин, ВСЕКИ човек ВИНАГИ носи индивидуална отговорност за своите действия. Представителна демокрация (скрита диктатура) е – ЗАБРАНА за достъп до реална (пълна) ИНФОРМАЦИЯ за ВСЕКИ гражданин, винаги ЦЯЛАТА власт е в ръцете на определена ШЕПА хора УЖ от името на гражданите, но НИКОГА шепата хора НЕ носят индивидуална отговорност за СВОИТЕ действия. Следствието от това е, че представителната демокрация се изражда ВИНАГИ в различни форми на диктатура, НАЛОЖЕНА от ОПРЕДЕЛЕНА шепа хора само и ЕДИНСТВЕНО чрез насилие (физическо, ментално и емоционално) върху ВСЕКИ гражданин, като: фашизъм, социализъм, капитализъм, монархия, република и т.н.

  4. Много добър обзор!
    Само изразявам съмнение, че социалистическите лидери са имали само локален поглед, което е помогнало да се поддадат на пропагандата. Не е тайна, че някои соц. лидери и тяхните семейства имаха твърде реален поглед върху живота в зап. държави и то, от лични техни наблюдения при пребиваването им там. Само за хората, които нямат общо с партийното управление на държавата, имаше изходни визи и посещения в зап. държави бяха изключителна рядкост. Държавата разполагаше и с добро разузнаване. Та, трудно ми е да допусна, че соц. лидери не са имали представа, какви са икономическите отношения на западния свят с държавите от третия свят.
    Не мога да си обясня, защо постъпиха така със собственото си население – да го поставят в положението на бедна треторазрядна държава. Трябваше само да осъществяват реално указ 56, малкият и средният бизнес нямаше да подкопае устоите на социализма. Държавата не биваше да развява бяло знаме като лош стопанин, ами да беше задържала големите инфраструктурни обекти и част от предприятията, да си запази армията, границите, отбраната, пазарите. Трябваше да свалят ограниченията за излизане в чужбина, като сключат междудържавни спогодби със Запада за различни специалисти. Така населението също щеше да добива преки впечатления от блясъка и калта на капитализма.
    В края на краищата нещо такова си представяхме, че ще се случва с идването на демокрацията през 89-та и 90-та. При това ние, в моя кръг от познати имахме само един локален поглед, за разлика от тогавашните управляващи. Мрачните ни съмнения се появиха, когато заприиждаха тировете с помощи. У нас по-голяма част от населението икономически беше от средната класа, а западняците милостиво ни подаваха развалените си консерви. Нима, само ние, обикновените трудови граждани се усетихме, че става някаква грешка?! Нима, тогавашните управници, заслепени от витрините на Запада и от пропагандата, не знаеха, за какво става въпрос?!
    Имам една молба – коригирайте текста, като обърнете внимание на правописа! Ако социализмЪТ е утопия или капитализмЪТ е по-стар, то те трябва да получат пълен член. Когато авторът пише грамотно, проявява уважение към българските читатели.

  5. Подкрепям публикуваното, поздравления и благодарност за положения труд!
    Прекрасно е, че се намират достойни българи, за да публикуват тези материали.

  6. Няма капитализъм няма , социализъм , средновековие и робовладелски строй.. Има строй на Паричната система , която е на 2500 години..

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s