Окултните корени на хелоуин

Тези дни имах повторно прозрение, което изглежда съм интерпретирал грешно в темата за гласуването тук преди две седмици. Излиза, че е нямало никакви избори и всички плакати са сложени като реклама за предстоящия земеделски тиквен-фест хелоуин. „Ето защо“, помислих си аз, „имало толкова много закачени постери на тикви из града“ и за миг разбрах какво е почувствал Буда под дървото бодхи, усещайки го като далечен братовчед по съдба. И тъй като сме времето от годината, в което хората по света слагат маски на вампири, вещици и зомбита, ако бях находчив търговец с фабрики, щях скорострелно да започна да произвеждам маски на български политици за празника, бивайки най-плашещите архетипни образи по нашите ширини.

Нооо тъй като нямам фабрики и съм просто беден книгоиздател, който не може да си плати дори осигуровките, реших да изследвам (пък и вече бях обещал) окултните корени на хелоуин…

Интересното с хелоуин е, че той е от празниците, който дори не се крие. Както видяхте, в случая със св. валентин и великден, църквата е направила опит да християнизира паганските основания за честване на тези дни и да ги замени с тяхна модификация. Подобен опит обаче се проваля напълно и до ден днешен с хелоуин, което го прави доста прозрачен и лесен за разгадаване…

Пиша по този въпрос, не защото ми е „много интересен“, а защото въпросния празник е продължение на един процес, който за сметка на това пък определено ми е интересен и това е последователизирането на планетата, за което Америка е основния лост.

Както знаете, Америка е избрана от Империите да бъде образец за мислене, култура и начин на живот, защото моделите интегрирани в тази държава-носител са много лесно манипулируеми от външна сила и създават трудноподвижни имбецили, чиито нужди са сведени до масата и тоалетната. Следователно, този шаблон трябва да стане световен и това води със себе си както основните му прилежащи елементи, така и вторичните му такива, част от които разглежда и настоящата тема.

Подобно на св. валентин, хелоуин няма нищо общо с нашия културологичен контекст (и не говоря за религиозни убеждения), но бавно превзема страната ни по силата на американизацията, която минава под маската на някакъв „fun“. И ако това все още се търпи, защото хелоуин все пак не е американски празник, а само се е комерсиализирал там, то за тъпни като 4-ти юли не може да става и дума. Защото няма никаква логика, медията да ни съобщава, че „днес е 4-ти юли, празника на независимостта на САЩ“, сякаш на някой му пука, но по FOX News да не казват същото за България на 22-ри септември. ТОВА е типичен пример за последователизирането на планетата, колкото и наивно да се струва на някои.

И така.

Има ли нещо „грешно“ относно хелоуин?

Този сайт открай време се опитва да обясни, че на тази планета няма нищо грешно, има просто преживявания. Затова, както и в другите статии, които съм писал за празниците, тук само ще разгледам корените на хелоуин, а вие преценете как да реагирате на тази информация.

Основна постановка, предистория и произход – официалната версия

Хелоуин е празник, който е най-популярен в Ирландия, откъдето всъщност произлиза.

Келтите са празнували това, което днес наричаме „хелоуин“ под името „Samhain“ [(произнасяно по различни начини: Самхейн, Самайн, Шоен и Сауин, последното от което ще използвам и аз, считайки го като най-близко до истината)], което означава „Края на лятото“ (от „sam-fuin“) и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Официалната версия, която ще чуете е, че това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. В Ирландия, дълго след покръстването през VI век, все още са се спазвали езическите традиции на този празник и това продължава и до днес в модифициран вид.

Нощта преди Сауин, като време, се възприемала за нещо неопределено, висящо във въздуха: лятото и годината завършвали с отминаването на деня, а зимата и новата година започвали в действителност на следващия ден. Дванадесетте часа между тях за келтите попадат „между времената“ – един неопределим отрязък – т.е. вечност, тъй като миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно.

Както някои от вас вече се досещат… Сауин, всъщност бил келтската Нова година.

Сауин маркира края на келтската година и началото на новата и в този ред на мисли е еквивалент на нашия грегориански 31 декември. Няма никакво съмнение, че това е бил най-важния келтски фестивал. Това бил критичен момент в календара, зареден със символично значение за пред-християнските ирландци.

Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между живите и мъртвите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. Респективно, с идването на Сауин настъпва и зимата. Зимата идва със студ и сняг, което означавало, че само ограничен брой животни ще имат достатъчно храна. Това налагало заколването на голяма част от тях и осоляването на месото им за през зимата. По тази причина Сауин бил свързан със смъртта по един твърде пряк начин. С настъпването на студовете са се увеличавали и смъртните случаи – обстоятелство, което важи и до днес. Затова Сауин е имал значение на празник на мъртвите – време, в което си спомняме за тези, които не са вече между нас.

Два хълма в Ирландия са асоциирани с келтските чествания на Сауин. Това били Тлачга и Тара. Тлачга била мястото на великия огнен фестивал, който започвал в навечерието на Сауин.

Тлачга

Тлачга

Тара, която е видима от Тлачга, също е свързвана с честването на празника, макар да се явява второстепенна на Тлачга в това отношение. Входът на каменната могила за заложниците в Тара, е ориентирана по изгрева около Сауин. Могилата за заложниците е датирана на около 4 500-5 000 г., подсказвайки по този начин, че Сауин е бил честван много преди първите келти да пристигнат в Ирландия преди 2 500 г. Самата Тара днес е доста поразрушена, благодарение на британските евреи, които в началните години на XX век търсели там ноевия ковчег (?).

Тара

Тара

Тара в течение на вековете е била резиденция на кралете и точно в тази връзка има и друга интересна забележителност около нея, която ясно посочва, какъв тип дейности са се развивали там:

„Камъкът на съдбата“ около Тара

„Камъкът на съдбата“ около Тара

Това е т. нар. „Камък на съдбата“ или „Камък на коронацията“ и играе много важна роля в ритуала по коронацията на шотландските крале. Неговата сила се е състояла във факта, че изкрещявал, когато пред него застанел истински крал. Около камъка има доста интересни истории и традиции, за които можете да се поинтересувате сами, ако ви е любопитно.

Празненствата на Тлачга и Тара навярно имат своите корени в ритуали по плодородието на хълма (по очевидни причини), но съдържат в себе си и много други вярвания, които в крайна сметка кристализирали в голям огнен фестивал.

До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, както и през нощта.

През 43 г. пр. н. е. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона.

През годините църквата се опитвала по всякакъв начин да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин били твърде силни, защото това е бил най-важния празник в езическия календар и както казах в началото – опита за християнизация на келтската нова година мизерно се провалил. И тъй като няма конкретно събитие, с което християнската църква да затъмни Сауин, през 853 г. сл. н. е. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, за които не е отреден специален ден в друго време на годината. Затова навярно сте чували, че празника на „вси светии“ се ползва като синоним-заместител на „хелоуин“. За тези, които не се замислят над църковния жаргон, „вси светии“ е анаграма на „всички светии“, в случая – всички останали, които не са почетени в частност. Не е ли това типичната запазена марка жалост от страна на църквата, която можем да открием във всичко, до което тя някога се е докосвала?

Прескачам голям времеви период, в който нищо не се случва по отношение на хелоуин и стигам до 31.10.1517 г., когато, в усилията си да реформира католическата църква, Мартин Лутър закачва своите 95 тезиса на вратата на църквата си като част от протестантската реформация. Протестантите не вярват в светци, затова нямат нужда да празнуват хелоуин. Келтите обаче не дават празника си, затова го преместват на 5 ноември, което след време съвпада с „Денят на Гай Фоукс“. Каква е връзката тук?

През нощта на 5-ти ноември 1605 г. Гай Фоукс прави опит да взриви британския парламент, което води до създаването на „Деня на Гай Фоукс“ празнуван с изгарянето на изображението на Фоукс в големите огнища, а децата били облечени в дрипи за да се молят за пари от врата на врата (нещо като циганчета-коледари). Девойките пък вярвали, че на хелоуин могат да научат името на техния жених и как ще изглежда той, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. И тъй като споменах „ябълки“, които отдавна са считани за символ на любовта и плодородието, днес, на партитата за хелоуин (пиша това, защото предполагам ще стане популярно и в България скоро) в бурета пълни догоре с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване плода с уста без да използва ръцете си. Ако момче успее да хване ябълка между зъбите си, това значело, че момичето му го обича истински. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето, за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката. Сауин било времето, в което всички въпроси свързани с брака, късмета, здравето и времето на смъртта на някого са най-популярни. В Шотландия, младите се събирали за игри чрез които определяли кой ще се ожени през идната година и в какъв ред ще станат сватбите, което за мен не е нищо друго освен форма на self-predicitve programming, с доста несериозни връзки с онова, което наистина се е случвало. По този начин, с течение на десетилетията, Денят на Гай Фоукс се преплел с празнуването на хелоуин и обличането на костюми. Това не е изненадващо, предвид, че големите клади били централна част от старата традиция на Сауин, а 5-ти ноември всъщност бил по-близо до астрологичната дата на Сауин, отколкото бил 1-ви ноември. През 2006 г. филмът „V for Vendetta“ представи образа на Гай Фоукс на милиони по света и го направи известен.

В САЩ, хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради големия ирландски картофен недостиг (1845-1849 г.) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци пък, занесли там своята версия на празника.

Комерсиализирането на празника в Америка започва около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915 г. През 1909 г. производствената компания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за празника, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете Световни войни.

Масово, костюмите за хелоуин се появяват в магазините около 1950 г., когато играта „трик или почерпка“ станала неизменна част от празника. И така през 1990 г. започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за хелоуин са тиквите, плашилата, вещиците, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.

В България православната църква отбелязва празника на вси светии в началото на лятото, в първата неделя след петдесетница. През ноември е архангеловата задушница – в съботата преди архангелов ден, който винаги е на 8 ноември.

По същото време с православния празник сирни заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя), по езически обичай, хората се маскират и на песи понеделник излизат кукерите (които са типично езическо-български и нямат нищо общо с вси светии, нито с православната вяра и църква). Кукерите – българските карнавални фигури – са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между месни и сирни заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.

Както и навсякъде по света, в българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват с християнството, като представителите на последното с годините сякаш започват да забравят това и изтъкват празниците за техни, което е доста смешно.

Обикновено това са залъгалките за хелоуин, които ще прочетете по интернет-сайтове и списания.

Удряме ли дъното на нещата с тази информация обаче?…

Разбира се, че не. Както винаги, това е просто неумелият опит корените на дадено нещо да бъдат замаскирани, което със Сауин просто не се получава, защото това винаги е бил празник свързван с окултното и предполагам така ще си остане докрай.

Основна постановка, предистория и произход – окултната първопричина

На първо място, трябва да се каже, че много хора си мислят, че хелоуин е събитие за една вечер.

В окултния свят обаче това е тридневен огнен фестивал от 29-ти до 31-ви, като именно 31-ви е това, което наричаме „хелоуин“. Според окултната келтска традиция това е деня на господаря на мъртвите.

В зависимост от информационният ви източник, друидския бог на смъртта бил наричан Саман, Шамхан, Самана, Самхейн или Сауин, а неговия ден бил наричан „Oidhche Shamhna“, което означава „Навечерието на Сауин“.

Вероятно сте виждали модерната днешна версия на Сауин, без дори да го знаете. Този келтски бог е бил изобразяван като призрачен скелет държащ коса. По-късно той станал известен като събирателен образ на смъртта. Интересно за мен бе, че тази информация е доста апокрифна и не може да бъде намерена току-така по неясни за мен причини.

Но все пак, откъде идва названието „хелоуин“?

Както вече казах, първоначално, друидския празник се казвал „Навечерието на Сауин“. В ранна Британия, бил наричан просто „Samhain“, а името „хелоуин“, както англоговорящите навярно вече са се досетили, идва от жалостивия опит да се християнизира празника когато католическата църква мести празника „вси светии“ от месец май, на 1-ви ноември. Новият празник се казвал „All Hallow’s Day“ („всех святих“ по църковному) и скоро станало традиция, деня преди това да се нарича „All Hallowe’en“. Впоследствие името било съкратено и наречено „Halloween“.

Нека сега се върнем векове назад, за да видим какви са основите на Сауин и „за какво е цялата работа“.

Друидите и огнения фестивал

Жреческата класа на келтите е позната като друиди, което означава „хората на дъба“. Това е една от причините дъба да е едно от най-свещените дървета в света на илюминати (така например голямата сова в известния Бохемиън Гроув е направена от дъб). Друидите били най-важната каста сред келтите и имали властта да решават почти всичко в тяхното общество. Те определяли космологията и битието, като се започне от това кога е подходящо да се ходи на война, до кога човек да се ожени.

В дните на Сауин, друидите се събирали пред своите мегалитни кръгове. Най-известният от тях, запазен и до днес, който поне веднъж в живота си сте виждали на снимка, е Стоунхендж. Той служил за 3 различни цели.

Стоунхендж

Стоунхендж

На първо място той бил храмов комплекс. Второ, служил за астрологична обсерватория и трето – бил ритуално място за човешки жертвоприношения. Както със сигурност знаете, под Стоунхендж са открити над 4 000 човешки скелета и това е само Стоунхендж – има стотици такива комплекси само на Британските острови. Стоунхендж дори е малък – в Ейлсбъри (ако не бъркам) например, аналога му е голям почти 2 км., но не е запазен изцяло.

По време на Сауин, друидите се събирали на Стоунхендж с големи казани и приготвяли субстанция, чийто днешен най-близък аналог е ябълковия сайдер. Тогава, всички жреци от друидите взимали от него и отивали навсякъде из страната в различни имения и замъци, при дукове и благородници. Те отивали пред входната врата, почуквали на нея и можете ли да познаете какво казвали?

Точно така – толкова известната на всяко американско дете днес мантра – „trick or treat“ („почерпка или номер“).

Това е двусмислена фраза, която пращала вълни от паника у хората, които я чували. Ако някой от благородниците се съгласявал да си сътрудничи с друидите, те трябвало да изберат един от техните слуги или ако нямат такива – някой от собствената им къща, т.е. член от семейството, който да бъде използван от друидите като жертвено агне същата нощ. Това била „почерпката“.

Друидите от своя страна оставяли дар в знак на това, че въпросната къща им е сътрудничила. Те оставяли изпразнена ряпа (тиквата става популярна в Америка, преди в Европа се ползвала ряпа) пълна с човешка мас (извлечена при предишни жертвоприношения) на прага на входната врата и запалвали този своеобразен фенер. Светещите фенери служели като сигнален огън (и имат тази функция и до ден днешен), който да маркира тези ферми, които симпатизират на представителите на Тъмната страна и по тази линия заслужават милост, когато терора на хелоуин започне. Това е причината днес на хелоуин да се правят тиквени фенери със страшни лица – това е знак за принадлежност. На английски тези фенери се казват „Jack-O-Lanterns“. „Jack“ е нарицателно за „John“, което пък е често срещана жаргонна дума за „човек“. „Lantern“ съответно означава „фенер“. „Jack-O-Lantern“, буквално означава „човек с фенер“ и има за основа една история, която е полу-църковна, полу-фолклорна версия, целяща да замаже истината зад древната традиция с фенерите, която току-що описах.

7

Историята е свързана с един ирландски пияница на име Джак, който успял три пъти да надхитри дявола.

Веднъж, в навечерието на празника на вси светии, пред пияния ковач Джак, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джак сложил шестпенсовата монета в джоба си там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джак го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълка. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джак, за да стигне ябълковото клонче. Джак бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът увиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джак още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джак умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джак на прага на преизподнята. „Не мога да взема душата ти.“ – казал той, изпълнявайки обещанието си. „Къде да отида тогава?“ – попитал Джак. „Там, откъдето си дошъл“ – отговорил дяволът. Наоколо бил непрогледен мрак… Джак помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада за да не го духне вятърът и се отправил на своето вечно пътешествие.

Легендата казва, че Джак-фенера и досега броди по земята, очаквайки страшния съд и се е превърнал в символ на прокълнатите души.

Безсмислено е да казвам колко много нищета и очевидна църковна пропаганда има в тази изкуствено създадена легенда.

Друг подобен опит, ни казва, че главата, като част от тялото, е била на голяма почит сред паганистките общности и се вярвало, че в нея се намира източникът на вдъхновение и знание. Историците казват, че е съществувал обичай главите на достойните врагове да бъдат отрязвани и поставяни на видно място в залата за пиршества, което лично на мен доста ми прилича на сирианска практика. Изтъква се, че останките към този култ към главата са се запазили в Сауин, в обичая да се издълбава тиква, да се изрязва в стените й лице и да се поставя вътре свещ, като така се получава един тиквен фенер, осветяващ празника. Там е работата, че не виждам никаква връзка между двете, за да мога да приема насериозно тази версия, освен това в нея липсва окултната обоснованост и логика, което ни връща на изначалната причина за направата на фенерите – те служели за маркер на демоничните сили, които щели да бъдат освободени тази нощ, че тази къща е дала „лакомство“ и не трябва да бъде обезпокоявана, гарантирайки по този начин, че никой друг в този дом няма да бъде убит тази нощ. Друг е въпроса, че днес, когато тиквите са празни и в тях няма човешка мас (която съдържа астрална субстанция задоволяваща демона) тези същности така или иначе са привлечени от фенерите и влизат директно в къщите на хората, които са ги сложили на прага си по този начин давайки официална покана. Ето защо тиквените фенери се поощряват с всяка изминала година и в Америка има абсолютна мания по това, като има конкурси за най-оригинален фенер и т.н.

Тук стигаме до частта с „номера“. Ако хората не сътрудничили на друидите, последните взимали кръв от умряло тяло (което влачели със себе си през нощта на ритуала) и рисували с нея хексаграма оградена в кръг.8

Много магьосници използват този символ, като част от ритуал, ако искат да призоват демон на този план на съществуване. Този символ се рисувал на вратата, на отказалия сътрудничество и привличал демона към обитателите на къщата. Много от тези хора полудявали или буквално умирали от страх, заради демоничните сили, които ги навестявали.

Няколко часа по-късно друидите се връщали до Стоунхендж със своята плячка и поставяли хора и животни в ракитени клетки, част от които, на свой ред, били поставяни в ракитени човеци, които били конструирани на няколко нива с възможност за поставяне на клетките вътре в него, които те пускали в пламъците. Жреците внимателно наблюдавали начина по който жертвите умирали и така предвиждали бъдещето.

Онова което следвало, било друидската представа за парти.

Взимали се приблизително 12 затворника и ги поставяли пред врящия от 4-5 часа котел в средата на комплекса. Хвърляли ябълка в него и казвали, че който успеел да я извади със зъби от първия път, ще бъде пощаден. Който не успявал бил незабавно обезглавяван. Излишно е да казвам, че температурата на водата била такава, че дори кратък контакт с кожата водил до необратими изгаряния по нея или до директното й окапване. Колкото и жестоко да звучи, много от хората се изправяли срещу предизвикателството, защото алтернативата била моментална смърт. Какво бихте направили вие?

9Това е и истинската основа на играта с ябълките по време на хелоуин, за която споменах по-горе. Днес тя е ориентирана към „влюбените“, но произхода е този.

Следвали големи огнени клади на открито, които служели като маяк за нискоастрални същности.

Непредпазливият пътник, хванат от нощта далеч от своя дом, очаквал да се натъкне на много от тези същества и винаги е било предпочитано да се стои вкъщи. Духовете били навсякъде и можели да бъдат опасни за живите. Интересно е да се отбележи, че ръкописите ни казват, че всички огньове в страната трябвало да бъдат потушавани в тази нощ и да бъдат запалвани отново само от великите пламъци на Тлачга.

Сауин е най-важната нощ за илюминати от всички техни празници, на които се извършват човешки жертвоприношения и до днес. Това е така, защото това време на годината е познато като кръстопът. Свършва старата година и започва новата. Всеки един кръстопът се смята за свещен в окултния свят. Не забравяйте, че кръстопът, не значи задължително четири различни посоки. Кръстопътят може да бъде просто пресечна точка. Друг окултен пример за кръстопът с прилежащата му логика е крайбрежна ивица – там където водата и брега се срещат. Това означава свещено място. И тъй като се вярва, че от есенното равноденствие (21-22 септември) до хелоуин, границата разделяща земното измерение и демоничните реалности прогресивно изтънява (защото е кръстопътна точка в календара, като това стига своя пик на 31 октомври), то това изтъняване прави по-лесно навлизането на астралната реалност в нашата. Тогава всички духове се връщат, за да посетят своите близки по това време. Нищо не гарантира обаче, че тези духове ще бъдат благожелателни. За да държат под контрол тези демонични духове, друидите се обличали с ужасяващи костюми, целите обкичени със защитни окултни символи. Това е основанието на традицията, днес да се обличат страшни костюми на хелоуин. Минус защитните символи обаче, което прави хората детска плячка.

Изобщо, главната постановка на хелоуин (както и при българското кукерство) е да се облечете в зъл, плашещ костюм за да уплашите злите сили. Какъв е смисъла в това обаче, когато злите сили предполагаемо изглеждат по същия начин, по който вие сте се облекли? По-скоро биха ви помислили за приятели. Цялата идея е просто изначално нелепа и жалка и никой не се замисля за това! Забелязвам аналогичен момент на неадекватност във всеки един празник, който съм изследвал досега. При св. валентин, това беше формата на сърцата, която никой разумен човек не може да обясни, при великден това са връзката на яйцата и зайците с имагинерното възкресение на христос, а при хелоуин имаме обличане в костюми на демони, за да изплашим демоните? Лично за мен това тест за глупост. Сериозно, никой ли не се замисля, че това е интелектуално скопено и без всякаква логика? Очевидно не. Защото по време на едно такова събитие всички просто следват сляпо и никой не мисли. Защото всеки отдава силата си на нещо външно, на ритуал, който дори не е осмислен. Повече от очевидно е, че тук истинската идея е просто хората да бъдат окуражавани в извършването на такъв тип дейности и демонично изглеждащи създания. Да се обличате като мъртъвци, астрални същества, демони и таласъми – къде изобщо е забавата в това? Да се опитвате да изглеждате като нещо, което е зло и убива хората не беше ли едно от нещата, които това общество класифицира като освободено от морал и съвест? Празникът представлява честване на смъртта, страха и унищожението. Защото нека бъдем честни и помислим – какъв е основния фокус на хелоуин, въпреки жизнерадостната му окраска? Ето каква – смърт, страх, ужас, тъмните сили и окултното. Каква енергетика привлича това според вас? Цялото това imprint-ване с подобни образи служи като последен енергиен усилвател, който да свърже физическия и астрален свят и да привлича тези същности в деня на най-тънката граница между материалното и нематериалното. Смятате ли, че това може да е случайно стечение на обстоятелствата?

Разбира се всичко това е подсилено не само от костюмите, но и от другите запазени марки на празника. Бухали, сови, прилепи, котки и крастави жаби са неизменна част от хелоуин по много добра причина. Това са атрибути смятани за близки до практиките на вещиците. Предполагало се, че тъмните сили се вселяват по-лесно в тях и по този начин помагат на вещицата да предсказва бъдещето. Вещиците много внимателно наблюдавали движенията на животните – дали са бързи или бавни – гледали в коя посока се движи животното и какви звуци издава, което им помагало да определят продължителността на живота на някого или какви болести ще има. Други духове, които използвали са кокошки, гъски, малки кучета, плъхове, пеперуди, щурци и охлюви. Вещиците смятали, че тези същества са обладани от демони и са контролирани. Ако наблюдавате внимателно декорациите за хелоуин ще видите точно тези животни и традициите зад този празник имат за цел да представят именно тези демонично обладани същества. Не казвам, че има нещо нередно в гореизброените природни създания, но казвам, че Тъмната страна ги ползва като техен атрибут, защото всичко има двойствена природа и те са намерили точно тези символи за добре обслужващи техните цели. Именно по тази причина те ги ползват като транслатор за техните енергии и хелоуин е изпъстрен с такъв вид символизъм. Затова в самото начало казах, че това може би е най-очевидно окултния празник от всички – защото той дори не се крие, че е такъв. Символите и енергетиката му са навсякъде, независимо от невинната им форма и това оказва своето честотно влияние вярвате или не.

Естествено не бива да се пропуска факта, че този празник е поредния, който промотира ниско-честотни цветове използвани толкова много от телевизията, киното и модата. Рептилиите обичат ярко тъмно червено и ярко тъмно оранжево (св. валентин, коледа, хелоуин) – това са цветовете на ниските чакри на влечугоподобните за разлика от нашите бледо червено и бледо оранжево като аналог на 1-ва и 2-ра чакра. Някои хора с по-висок процент рептилианско ДНК по естествен път имат тази по-тъмна цветова енергетика в чакрите си. Шейпшифтърите-рептилии пък винаги имат рептилиански цветове в чакрите, защото това е техния мисловен модел – той не се променя заедно с външния вид и по това могат да бъдат доста лесно разпознати от хора, които могат да виждат енергийно.

Влияние

Вечният въпрос стоящ около подобни събития е „как всичко това влияе на мен“. Отговарял съм на тези въпроси в другите теми за окултните корени на празниците, както и в поредицата „вибрация-натрупване-контрол“. Този път ще се повторя чрез една християнска мисъл (човек трябва да умее да обръща bullshit-а в своя полза все пак) на К. С. Луис, който предупреждава за дявола: „Съществуват две еднакво противоположни грешки, в които може да изпадне расата ни по отношение на дяволите. Първата е да не повярва, че те съществуват. А другата е да повярва и да прояви прекален и нездрав интерес към тях. Що се отнася до самите демони, те са еднакво доволни и от двете грешки и с еднаква радост поздравяват и материалиста, и магьосника.

Би следвало Наблюдателя съблюдаващ Баланса, да не попада в нито една от тези две категории. Той не може нито да е безразличен към подобни празници, нито да остава вкопчен изследването на Тъмната полярност и нейната манипулация и по този начин да я преутвърждава в живота си, виждайки всичко през черна мрежа.

Ако успеете да намерите границата между двете (а тя е вътре, не я търсете навън), то ще успеете да постигнете балансирана позиция спрямо подобни неща и ще откриете правилната за вас формула, която да ви позволи да преминавате през нещата с радост и въодушевление.

По-сложно и същевременно по-просто от това – не може да бъде.

Източник: parallelreality

2 thoughts on “Окултните корени на хелоуин

  1. Автора е на грешна посока…смисъла не е да се уплашат злите сили,както притчата с белия и черния вълк (ДОбро и зло) Няма как да се избяга от едното,поради простата причина,че са свързани и трябва да се търси баланса…не знам къде е истината…но нещо ми подсказва,че трябва да се уважава и добро и зло.Така ни е създал твореца,дори и да не успяват някои да го асимилират това…

  2. Авторе, чел ли си знаменития Цани Гинчев и неговия трактат за християнството и нашите изконни вярвания? Ако не си – прочети го! А знаеш ли че ирландците – според техния фолклор – водят началото си от Балканите? А знаеш ли че в историческите съчинения от античността освен „скити“ има и „келтоскити“? Що ли така, а? А знаеш ли че при нас, българите, най-старият народ на тоя свят (не че искам да се похваля и изтъпанча нещо – това е обективната истина и тя ще ти бъде много ясна и разбираема ако знаеш малко популационна биология) годината се преобръща на Еньовден (денят на Еней? От Илиадата, да!) когато е лятното слънцестояние? И още много други факти, които не се влияят от хубави и добре нагласени изречения… Бъди здрав!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s