Заговорът против изкуството

Първо трябва да ви напишем, че това не е обикновен текст. Не всеки би разбрал, за какво става дума в него. Той е за хора на изкуството, артисти, но не за тези от медиите, а тези неуспелите, за тези на които картините им и творбите им са останали вечни през вековете. Така че ако не сте човек на изкуството, ако нямате красива душа и вяра в бога – спрете да четете и си намерете друго занимание. Ако въпреки предупреждението сте се решили да продължите да четете, то се надяваме да откриете разбиране по темата, която несъмнено обхваща не само света на изкуството.

Никога преди това не е имало толкова малко хора в състояние да правят на глупаци, луди или престъпници толкова много останалите.
– HG Wells, The Shape of Things to Come.

Ще започна с една изповед: Аз съм провалил се художничк. Откакто се помня исках да рисувам. Единственото нещо, което ме спря беше липсата на талант. Първият път, когато си направих автопортрет, ползвайки огледалото в спалнята ми, мнението на майка ми рязко сложи край на художествените ми амбиции: „Господи, какво сладко шимпанзе!“ – каза тя.

Това беше грубо събуждане за девет-годишен художник.

Десетилетие по-късно се запитах, каква е тази цялата работа с изкуството, и открих този цитат в биографията на Бърн Джоунс, който си записах в дневника: „С една картина имам предвид романтична и красива мечта, нещо което никога няма да бъде в по-добра светлина отколкото някога е била някъде, в страна където никой не може да определи или да си спомни, само желание – и божествени форми.“

Водна къща, 1988 г. The Lady of Shalott. Изкуството, такова каквото трябва да е.

Водна къща, 1988 г. The Lady of Shalott. Изкуството, такова каквото трябва да е.

Почти припаднах, когато прочетох това изречение. Бях чувствително момиче, отдадено на пристъпи и клатушкания, дори при най-малката поява на възможност. Именно тогава осъзнах, че няма реална разлика между поезията и живописа, между живописа и музиката. Всичко, по свой си начини търсеше контакта с Бога – макар и Бог, който може и да не съществува – но Бог все пак. Бог е красота. Бог беше копнеж. Бог беше огънят в розата.

Това е което си мислех тогава. Бях млада и глупава.

 

Пол Розенберг

Пол Розенберг

По-късно разбрах, че изкуството беше само за печелене на пари. Организираното еврейство ме научи на това. Търговеца на произведения на изкуството Пол Розенберг каза: „Картината е красива, само когато се продава.“ Президентът на галерията Мулборо, евреина Франк Лойд, потвърждава това: „Има само една мярка за успех в дейността на галерията: печелене на пари.“

Въпросът, който трябва да си зададем е: “Кой ръководи пазара на изкуството и как той се превърна в цирк за изроди?”

Изкуството трябва да те направи мизерен

Нека направим малко пътуване около света на изкуството с Израел Шамир. (тук повече за това пътуване) В края на краищата Г-н Шамир е не само добре информиран за изкуството, но също така е и екскурзовод в Ерусалим. Той е съгласен с мен за сакралния характер на изкуството. „Няма изкуство без Христос“, казва той. Използвайки думата „Христос“, той има предвид нещо много повече отколкото историческият Исус. Той има предвид Логоса, или Христос Принципа на върховенството на вселенския закон.

Още от времето на Дарвин и Фройд е налице пълната „промяна на всички ценности.“ Всичко беше обърнато с главата надолу. В днешни дни вече можем да припишем това нестабилно състояние директно към машинациите на организираното еврейство, по-специално към група революционни мислители, известни като Франкфуртската школа. (За по-подробно запознаване с идеите на тези нео-фройдистки марксисти, повечето от които са били еврейски бежанци от Хитлеровата Германия, избягали в Америка, виж глава 5 от Кевин Макдоналд – Култура на критика).

По същият начин, точно както един от тези Франкфуртовци, Теодор Адорно също тръгна да унищожава западната музика, като по този начин убеждаваше света, че атоналната музиката е нещо добро, защото той беше в дисонанс и на всичкото отгоре грозен. Други в групата, която беше определена за унищожаването на изкуството беше и Трейси Емин – вижте изкуството и, едно разхвърляно легло:

emin_mybedcorrectalt

Другият пример е Пиеро Манцони и консервата му пълна с неговите собствени изпражнения, вижте тук:

Manzoni

Един от основателите на Франкфуртската школа, Георг Лукач, попита риторично: „Кой ще ни спаси от западната цивилизация?“ И така сам започна спасителната операция, убеждавайки себе си, че най-добрия начин да се направи това е да се създаде „култура на песимизъм“ и „един свят, който е бил изоставен от Бога.“ Готино.

Друг от тези умствени гиганти, Валтер Бенямин, смята, че целта на изкуството е да накара хората да са колкото се може по-нещастни. За песимизма беше съществено и предварителната световна революция. „Да се ​​организира песимизма“, посочи той зловещо, „не означава нищо друго, освен да се изгони моралната метафора от политиката.“ Обаче, Беняамин успя единствено себе си да направи мизерен. Извърши самоубийство.

Друг, марксисткият революционер Уили Мунзенберг нямаше никакви съмнения за целта в живота си. Тя беше да унищожи западния свят. Няма майтап. За да го изпълнят, Франкфуртовците трябваше да организират интелектуалците и да ги използват за да накарат западната цивилизация да се разсмърди. Само тогава, след като корумпират всичките ценности и направят живота невъзможен, само тогава ще може да се наложи диктатурата.

За да обобщим: Нека създадем култура на песимизма. Нека направим западната цивилизация смръдлива. Нека създадем безбожен свят и да накараме хората да изчезнат. Нека развратим ценностите и нека направим живота невъзможен. На кратко, нека създадем Ад на Земята.

Много скоро ще ви се изясни всичко, ако сте борещ се художник, който е разбрал, че света е доминиран от евреи, които са прекалено нетърпеливи за да създадат този Ад на Земята. Техният контрол върху това, което сега минава за изкуство е много подобен на някакво ужасяващо пипало. Изкуството се трансформира в анти-изкуство. Израел Шамир посочва: „Евреите и техния групов интерес се крие в подкопаването на визуалното изкуство, защото не могат да се конкурират с него. Дори е по-дълбок този техен групов интерес, той е да подкопае християнството, основният им враг.“

За да подкопаят. За да корумпират. За да създадат раздори. Да подлудят. Да унищожат. Изречения, които трябва да се запомнят.

Нека започнем нашия тур в света на изкуството с участието на господин Израел Шамир като наш пътеводител, за да се опитаме да добием представа, какво се случва.

Подскачане в галериите с Г-н Шамир

Един ден Шамир се озовава в баската столица на Билбао в Испания. Дошъл е за да разгледа музея на модерното изкуство, построен от приказно богатото (еврейско) семейство Гугенхайм. Музея Гугенхайм, който впечатлява дълбоко Шамир – описва го като нещо от научно-фантастичен филм – но след като прави няколко крачки навътре в сградата, се разочарова остро.

Музея Гугенхайм в Билбао

Музея Гугенхайм в Билбао

“Хей, какви по дяволите са всичките тези боклуци?” Парчета от вълнообразна ламарина, разположена наоколо като в депо за скрап. Ръждясали железни пластини в единия ъгъл. Мигащи като откачени видео екрани отдалеч. Голи геометрични форми. И вярвате или не, цял етаж, посветен на събирането на костюми на Армани. “Момче, аз се разкарвам от тук!” Промърморва си Шамир и съкращава с бързи крачки разстоянието до изхода.

И какво прави след това? Скача на самолет до Венеция, където го виждаме да изпълзява около известното изложение “Biennale di Venezia”, опитвайки се да извади смисъл от колекцията на изхвърлени автомобили на показ. Бършеше челото си трескаво, трябваше да седне за да събере мислите си. Не, не сеядайте там, господине – тези столове са ценно произведение на изкуството! Искате ли да прочетете една хубава книга, г-н Шамир, за да изкарате ума си от всичките тези боклуци? Няма проблем. Ето един шкаф, който е пълен с книги. Помогнете си сам. Или по-скоро не си помагайте! Тази библиотека, натъпкана с плесенясали стари книги, също е възвишено произведение на изкуството!

Човек би могъл да си помисли, че след като получи всички тези разочарования, г-н Шамир щеше да си събере багажа и да се върне в Яфа, и определено никога да не стъпи в художествена галерия отново. Но не, лаком да се самонакаже още, нашият ръководител по изкуството сега реши да посети музей в Амстердам, където се сблъсква с една колекция от разложени трупове на свине. За негово изумление, научава, че един труп потопен във формалдехид, изложен в същия този музей, е бил закупен за $ 50.000 от богат американец. Уау, колекционер на трупове!

CS37_0057_Hirst_OH_GCR

Неговото разочарование става тотално, когато посещава Копенхаген. Сега се намира в църквата на Св. Никола. Като човек приел християнството, може би иска да се помоли. Дори и да е била това неговата първоначална цел, се натъжава когато вижда, че този стар храм е замърсен с цветни снимки. Ето, точно тук трябваше да намери фотография на чисто гола старица, изсъхнала и болнава. И точно тук, в непосредствена близост до нея позира снимка на женски гениталии. И какво е това? О, нищо за което да се безпокоите! Просто снимка на двойка мъже правещи орален секс. Хей, човече, аре стига вече! Това е нормален и здравословен акт! На кое по-добро място да сложат подобно паганско празненство, ако не в Християнска църква?

“Каквото и да се прокламира за изкуство е изкуство”, заключи печално Шамир. В началото тези произведения са имали някаква съмнителна стойност, като на някакви “абстрактни картини” на Джаксън Полък. В крайна сметка стигнахме до гнили свине, вълнообразна ламарина, както и до костюми на Армани. Изкуството беше унищожено.

Еврейската връзка

И така, какво означава всичко това и какво общо има с евреите? Изобилие. Ако искате да играете на тази невероятна игра, известна като “Cherchez le Juif”, нека продължим нашата обиколка в света на съвременното изкуство.

Ще се срещнете с много хора на изкуството, доста от тях отстъпчиви и гостоприемни не-евреи, които са готови да скачат през обръчите на техните господари, които ги държат пред тях и подканват да се метнат, вездесъщите юдеи, които дебнат в сенките. Мъжете, които нареждат да се стреля, но не държат пушките. Мъжете с парите. Мъжете, които художникът трябва да се научи да им се моли и ласкае, ако въобще се надява да ги изпревари и да стане богат и известен.

Амбициозният художник несъмнено ще намери себе си в неизбежният еврейско съставен свят. Той ще се научи да ползва в разговора си фрази на идиш. Също така и никога няма да си позволи да ползва и една дума, която да критикува Израел, без значение какви зверства извършват господарите на тази страна или какви процеси се подготвят за тяхното извършване. Той ще се подиграва на мюсюлманите, Корана и палестинците. Ще го намерите да плаща дивиденти и да обижда християнството, религията на своите прадеди. Той ще споменава Холокоста, винаги когато е възможно, с навлажнени очи, и много вероятно ще нарисува много картини на Аушвиц, за предпочитане с комини бълващи черен дим. Всичко това е направено от артисти гои.

Дори великият Пикасо знаеше, че успокоява евреите, когато прегърна приятеля си Пиер Даич и сподели с тих глас: „Да се ​​мисли, че художници някога мислеха, че ще могат да рисуват избиването на невинни..“ Той бе ясното ехо или предшественик на Адорно „…ако не може да има поезия след Аушвиц. Ако не може да има поезия след Аушвиц, не може да има и изкуство също.” – със сигурност не и християнско изкуство.

Ten Portraits of Jews of the Twentieth Century 233: Golda Meir

Голда Меир, от Уорхол

Анди Уорхол знаеше по-добре от всички как да спечели благоразположението на евреите. Неговата серия от 1980-та, „Десет портрета на евреите на ХХ век“ изобразяваше десетина портрета на това, което Уорхол наричаше „еврейски гении„, един от които беше израелския премиер Голда Меир – на „гений“, който каза, че “нямало палестинци”, добавяйки с известния си усет за духовитост фразата „тогава как можем да си върнем окупираните територии, след като няма от кой да си ги връщаме?“. Друг „гений“ е Зигмунд Фройд, когото Кевин Макдоналд е описал като човека извършил най-голямата научна измама на 20-ти век – измама, която ще е много полезна в изграждането на културата на Западното самоубийство.

Уорхол изглежда, че е използвал небезинтересният си чар, за да работи с Хенри Гелдзахлер, уредник на Столичния музей на изкуствата – влиятелен евреин, на когото му се е случило, като на Уорхол, да бъде хомосексуалист. „Въпреки, че те никога не са били любовници, връзката им стана интимна“, потвърждава го една от биографиите на самият Уорхол. „Анди говори с Хенри по телефона всяка вечер преди да отиде да спи, и всяка сутрин веднага след като се събуди.“ Аз не казвам, че Уорхол и Гелдзахлер са били любовници, въпреки че другите казват така. Това е така, защото не представляват интерес за мен. Всичко, което съм предполага, е, че Уорхол, е известен опортюнист, открих, че помогна на кариерата си като нарисува евреи. Призивът му, по думите на филмовия критик Кари Рики, беше този на „обръча на синагогата“

Травестита Грейсън Пери – получи наградата Търнър за своите вдъхновяващи саксии – знаеше, че успехът не зависеше толкова от таланта му, колкото от рекламата на гения на плутократския свой патрон Чарлз Саатчи. Наясно е, освен това, че винаги може да се разчита на ислямофобията, за да спечели приятели и влиянието на хората в юдеоцентрирания свят на изкуството. „Причината, поради която не атакувам ислямизма в моето изкуство…“ признава той безстрашно „… е, защото се чувствам истински изплашен, че някой ще пререже гърлото ми.“ Избягване на противоречиви политически изявления в интерес на правото на преценката, Пери реши да посвети живота си на производството на керамични саксии, изобразяващи „изрични сцени на сексуално извращение.“ Трябва да е било много трудно решение.

Г. Пери

Г. Пери

Не-еврейските изпълнители като Анселм Кийфър, Кристиан Болтански и Кристофър Уилямс са били почти толкова плодовити в производството си на картини на Холокоста, както и еврейският художник Р.Б. Китай, един човек, чиято мания към Аушвиц е била често отбелязвана. За „Коминът на Р.Б. Китай“, коментаторката Жулиет Щайн ни информира, че неговите „функции са като на обвинителен акт срещу християнството.“

RB Kitaj's Passion (1940–45): Cross and Chimney

RB Kitaj’s Passion (1940–45): Кръст и комин

Що се отнася до Андрес Серано, с опикания му Христос и Хрис Офили с неговата окичена с тор Света Богородица – Мадоната, заобиколена от снимки на женски полови органи, изрязани от порнографски списания – тези емоционално незрели хора на изкуството са били абсолютно наясно и осъзнават, че с презрението си към Христос, и майка му – угаждат на евреите.

ofili-serrano

Художници? Тези хора са по-скоро нещо като циркови кучета, обучени да скачат през обръчите и да се молят на господарите си за кокалчета. Това са мъжете с пари, Саатчи и Гугенхайм, тези които пляскат с камшика.

Неприятно ми е да ви го кажа, но ако ви харесва модерното изкуство то трябва да има нещо радикално не наред с вас. За да се чувствате враждебно настроени към него е толкова естествено, колкото да ви отблъсква кръвосмешението.

Модерното изкуство е на вън за да ви поквари

А ако не го направи, то ще е защото не са успели да постигнат основната цел на неговите елитарни стимулатори. Това ще означава, че не са успели да подкопаят традиционните ценности. Това ще означава, че не са успели да произведат „културата на песимизма.“ Това ще означава, че не са успели да унищожат сакралната сърцевина на живота. Това ще означава, че не са успели да отровят ума ви и не са успели да ви разболеят до смърт. Това ще означава, че не са успели да направят това, което „Big Brother“ най-накрая успя да направи с Уинстън Смит в книгата на Оруел „1984“: безсмислено зомби.

Търговците

Това, че евреите доминират света на изкуството, че доминират средствата за масова информация и всяка друга област на влияние в съвременния живот, е най-пазената тайна на двадесет и първи век. Човек би трябвало да не споменава тези неща. Само антисемитите го правят.

През 1989 г., се появява една академична творба, наричана „Социология на изкуствата“. В нея авторите обсъждат кой кой е в света на изкуството. „Черни, ориенталци, и лица от испански произход съставляват около 7 на сто от публиката в изкуството“, ни информира услужливо тази книга. Така че какво да кажем за другите 93 на сто? Каква етническа група е собственик на повечето от художествените галерии? Кои са музейните куратори? Кои са историците в изкуството? Кои са критиците на изкуството? Кой публикува списанията, в които се преразглежда изкуството? Кой определя кое е добро изкуство и кое е боклук? Кои са най-големите търговци и колекционери? Кой стартира аукционните къщи? Кой създаде конкурсите за изкуство и повишаване на парите за наградите? Кой назначава съдиите? Кои са съдиите?

Нито дума. Общо мълчание. Страшничко е, нали?

Беше отбелязано от френския автор Пиер Асулин, че според търговеца Пиер Лойб, четирима от всеки пет художествени търговци са евреи, и четирима от всеки пет колекционери на изкуство също. Вилхелм Унде добавя и изкуствоведите към този списък. През 1973 г., се оценява, че 80 на сто от всички 2500 ядра на пазара на изкуството, включващи персонал, търговци, куратори, собственици на галерии, колекционери, критици, консултанти и покровители на изкуствата – всички те са били от еврейски произход. През 1982 г. Джералд Крефетц (евреин) изпусна още повече котката от торбата. „Днес, евреите се наслаждават на всеки етап от света на изкуството“, призна той. „В някои кръгове за моторни превозни средства и търговците, са посочевани като еврейската мафия.“

В писанията на преживяванията в Ню Йорк Сити, еврейският автор Хауърд Джейкъбсън разкри, че арт критика Питър Шелдал му казал, „Почти всяка галерия се управлява от един евреин. Дори жените собственици на галерии, чието вино поглъщаме, са еврейки.“

Жена в кутия, на Рики Нелсън, в галерията на Саатчи.

Жена в кутия, на Рики Нелсън, в галерията на Саатчи в Лондон.

През 2001 г. „ARTnews“ изброи десетте най-добри колектори в света на изкуството. Осем от тях бяха евреи. Размишлявайте над тази умопомрачителна статистика. А от хората, които съставляват 0,2% от населението, съставляват 80% от най-богатите колекционери на изкуството в света. На вън, на всеки хиляда души в света, приблизително двама са евреи. За да бъдем точни, един на всеки 457 души са евреи. И все пак отидете на конференция, на която са 1000 от най-богатите колекционери на изкуство в света, където са се събрали, и ще откриете с учудване, че 800 от тях са евреи! Феноменално е, нали?

Светът на изкуството е толкова гъсто населен с евреи, че се е превърнал в един от начините да се измъкнете от гоите, ако сте евреи. За да се насочите към изкуството ще е вашето спасение от гоите. По този начин, с малко късмет, няма да се срещате всеки ден с не-евреи! През 1996 г., еврейският историк по изкуствата Юнис Липтън се изказа, донякъде тактически, че единствената причина да стане историк в света на изкуството е, че искаше да се мотае само с евреи. „Исках да бъда там, където са евреите, това което ще ми позволи да потвърдя моето еврейство чрез компанията на евреи.“
На пръв поглед, тя отбеляза, че историята на изкуството изглежда да е езическа професия, дори и само защото изучаването на християнското изкуство е хъб и център. И все пак, казва, „че терена в изкуството бе изпълнен с евреи. Дори може да се каже, че е оформен от тях.“ Без съмнение си е мислила, казвайки това, за великия историк на изкуството на Ренесанса, Бернард Беренсон, чието влияние е семенно. Беренсон веднъж описа себе си като „типичен талмудически евреин“, който копнее да се откаже от „маската на гоите“ – едва ли не, че той мисли, че не е годен да бъде интерпретатор на християнското изкуство на омразните езичници! Въпреки, че той през 1885 г. приема християнството за своя вяра и религия, но почти шестдесет години по-късно, през 1944 г., в писането си на „Отвореното писмо на евреите“, в което той ги предупреждава за „завистливите християни“, които щели да ги гонят, дори и ако са невинни като ангелчета. Според мен, това звучи повече на „талмудически християнин“ или по-точно казано – маран.

С възхода на германския фашизъм, еврейските историци по изкуството, започнаха да бягат от нацистка Германия, заедно с тези марксистките революционери, известни като Франкфуртската школа. Повечето от тези евреи, се озовават в Америка. В Нюйоркският Университет. Там следните еврейски историци на изкуството са били за да получат разрешение за пребиваване: Ричард Етингхавен, Уолтър Фрайедландър, Карл Лехман, Алфред Салмони, Гидо Шоенбергер, Мартин Уайнбъргър.

Арт историка Липтън, вероятно има в предвид същото, когато казва, че иска да живее в „преобладаващо еврейска атмосфера“. Двама от най-видните критици на изкуството на ХХ век, Харолд Розенберг и Клемент Грийнберг. Подобно на Беренсон, Грийнберг изглежда е имал много ясно талмудическите гласове в ума си. Убеден в еврейското превъзходство, веднъж отбеляза, че „Европейският евреин представлява по-висш тип човешко същество, по-висш отколкото всеки друг.“ И двамата влиятелните критици, Розенберг и Грийнберг, са били членове на Франкфуртската школа, и помогнаха да се се променят естетическите възприятия на християните сред масите.

Огъване на изкуството към еврейските умения

Всяко изкуство отсега нататък трябва да бъде „еврейско“. Трябва да се освободи от своите християнски корени. Щом еврейските художници не са добри в рисуването, то това не добро рисуване ще е бъдещето. Ако евреите не са добри в рисуването, то добрата рисунка вече няма да бъде необходима. Представителното изкуство беше навън, абстрактното и концептуалното изкуство е инча на действителни разхвърляни легла, а не снимки на същите, а то сега станаха произведения на изкуството. Известните писоари Марсел Дюшан – купили в един магазин и транспортирали до художествена галерия, където магически трансформирали в произведения на изкуството. Консерви пълнени със собствените екскременти на художника. Снимки на разпятия забити в чаши с урината на художника.

Duchamp

Фонтанът на Марсел Дюшамп

Тази фотография е снимана през 1917 г. от Алфред Стиглитц, еврейски фотограф и популяризатор на съвременното изкуство. Поредния напикан художник.

Подготовката на тези елементи няма място да бъдат търсени от артистичните способности. Те могат да бъдат направени от всеки. Израел Шамир посочва, че подобно изкуство е напълно в рамките на еврейските възможности.

За да успеят в тази трудна професия, визуално провокираните евреи трябваше да „огъват изкуството, за да отговаря на техните способности.“ Това е все едно, да не могат да се отличат като най-атлетичните сред мъжеството и затова да унищожават олимпийските игри. Чували ли сте за конкурса по плюене? Евреите са особено добри в него!

„Евреите са изключително зле оборудвани за завладяването на Олимп“, ни обяснява Шамир. „През много генерации, евреите изобщо не влизаха в църквите и не можеха да погледнат към картините.“ Бяха се климатизирали да отхвърлят картините като част от тяхното отхвърляне на идолите. Накратко, евреите бяха изпаднали в затруднение в изкуството. Тренирани в талмудическите диалектики, те бяха чудно добри в използването на думите. Обаче в изкуството интелекта им не стига дори до IQ 75. Разбира се те не желаят да си признаят за тези неща. Да се ​​твърди, че са лоши художници е антисемитско. Ако не били направили нищо като артисти в миналите епохи, се твърди, че е, защото са били „задържани“ и „преследвани“ от техните християнски потисници. Обаче за тяхно съжаление, великият Беренсон дава този аргумент: „Евреите са показали малко талант за визуалното“, заявява лаконично и допълва „почти нищо не са оставили в изкуството.“

Може би искате да знаете тогава как така има толкова много евреи художници в днешно време? На какво можем да припишем тази фантастична разцвет на внезапните еврейски изобразителни гении? Отговорът ни се казва, че се намира в еврейската мрежа: „еврейското надмощие в средствата за масово осведомяване, еврейската икономическа доминация в света на изкуството, еврейската власт и еврейските пари.“

Как всеки може да е известен

Анди Уорхол веднъж каза, че всички в едно бъдеще ще бъдат „известни в продължение на петнадесет минути.“ Това, което той не е успял да отбележи, е, че почти всеки, включително и селския идиот, може да се направи знаменитост с помощта на връзките в обществеността. Всичко, което трябва да се направи е да му се даде постоянно внимание в средствата за масово осведомяване. Чарлз Саатчи, рекламен магнат и невероятен колекционер, изписва: „голяма стъклена витрина на неизвестен художник, който държи червясалата глава на крава вътре, около която жужат рояци мухи, може да бъде доста непродаваема. Докато художникът не се превърне в звезда. Тогава той може да продаде всичко, което докосне“.

Хиляди години, на Хейст.

Хиляди години, на Хейст.

Как някой става звезда? Кой дава нови дрехи на императора и му казва, че изглежда зашеметяващо добре в тях? Едно разхвърляно легло се превръща в ненадминато произведение на изкуството, когато е купено от Чарлз Саатчи и e сложено в престижна галерия на показ. Художникът придобива мистика създадена от силата на внушението. Масовата хипноза тука отново върши работата. Рекламата и постоянните убеждения правят чудеса.
Нека ви задам един въпрос. Ако някой се опита да ви продаде своите изпражнения за 10 долара, ще ги купите ли? Най-вероятно не. Добре, но да пвидим това: на 23 май, 2007 г.
кутия с лайната на художника Пиеро Манцони беше продадена за 124 хил. евро. Как е станало това? Може ли кутия с лайна да струва своето тегло в злато? Очевидно да – ако хората се бият за да я купят.

По-големия въпрос: Ако можете да убедите хората да купуват изпражнения, можете ли също да ги убедите да правят зли войни на Изток и масови самоубийства на културния живот в техните собствени родни земи? Нищо по-лесно от това. Вече се прави, точно в този момент. Можете да прочетете следните книги тук, тук и тук.

Таланта помага, но важен ли е?

Ще се изненадате да научите, че някои еврейски художници са доста добри в рисуването. Например за Модилиани и Чагал, Шамир ни разказва за техните постижения, но въпреки това те са сменили вярата си, приемайки християнството. Това помогна на Шамир да ги определи за добри художници, помогна му това, че не са си чесали езиците крещейки „Бог е мъртъв“.

От друга страна, има още артисти, които са останали твърдо в рамките на еврейския лагер и са успели да се разграничат: а именно, Писаро (импресионист), Сотин (експресионист), Макс Ернст (сюрреалист), и Тамара де Лемпика (арт деко). За да оцелеете в новата среда, помага ако сте евреин. Точно така стана и с Фрида Кало и Густав Климт, които им помогна много факта, че всички ги мислеха за евреи. Те не бяха, но някак си успяха да си създадат това впечатление.

Най-важното нещо, което трябва да запомним от всичко това е, че артистичния талант е станал просто без значение, и че добрата реклама помага основно. Художникът вече трябва да е „шоумен“, а не опитен занаятчия. Нито Трейси Емин, нито Деймиън Хърст не им е било необходимо да създават свои собствени произведения на изкуството. Евтините подръчни асистенти, са хората, които правят тяхното „изкуство“. Същественото нещо в тяхното изкуство е първоначалната концепция, а крайният продукт е от второстепенно значение.

"картина" на Трейси Емин

„картина“ на Трейси Емин, изложена в галерията Лехман Мапин

Съвременният успешен художник трябва да бъде без лице, лишен от морални скрупули. Мошеник, проститутка, сводник, той трябва да се смесва справилните хора в тълпата.
„Художникът, който ще бъде известен“, пише великият фолклорист Джозеф Кембъл, „трябва да ходи по коктейли за да печели от комисионни, защото тези от които се печели не се намират в студията“. Кембъл по-късно беше обвинен в антисемитизъм, но еврейският артист Джулиан Шнабел потвърди неговите думи: „Много време се изразходва в спечелването на връзки със същества от света на изкуството,“ отбелязва той мрачно. „Няма време за приятелство. По-късно, няма и капацитет за това.“

Как един наистина талантлив художник може да спечели в тази надпревара на плъхове?

Художничката Хелен Франкенхалер трябваше да преспи с критика Клемент Грийнбърг, но пък си заслужаваше. Той я коментира добре, написа добри критики по неин адрес.
Вилем де Кунинг пък остави жена си Елейн в леглото на критика Харълд Розенберг, но също си заслужаваше, защото Розенберг написа добри критики за Вилем. Джаксън Полък също трябваше да задоволи нинфоманката Пеги Гугенхайм, но също си заслужаваше, заради добрите критики в края на краищата. Нали все пак нейния татко е собственика на Музея Гугенхайм. Нито един от тези художници не е давал тялото си от любов към тези хора. Направиха го за пари. Джаксън Полък после каза за Пеги Гугенхайм: „За да я ебеш, трябва да и омотаеш кърпа около главата. А тя искаше да бъде ебана.“

„Кръвосмесително тайно споразумение, драскотините на гърба при пренос на маса, т.е. лъжите, изневярата са принципите на модерното изкуство в света,“ заключва експерта Софи Бърнхам печално.

Това е това. C’est la vie! (Такъв е живота) Толкова е сърцераздирателно, че трябва да се смееш.

Ако искате да успеете да станете модерен артист, трябва да станете измамници, лъжци, да сте гъвкави в изневеряването на партньора ви, да сте сексуален ексхибиционист. Да задоволявате вашите еврейски шефове. Гответе се да плюете по исляма, по палестинците, по мюсюлманите, по Корана, по Библията и християните, гответе се да възхвалявате Израел, да говорите тежко с тъга за Холокоста. Трябва да забравите за всички традиции на своите хора, религия и традиционната култура. Освен ако не сте евреи.

Пригответе се за да се проституирате ако сте жена, а ако сте мъж, се пригответе да предоставяте съпругата си. Пригответе се да пикаете по Христос като Андрес Серано или да мастурбирате над Света Богородица като Крис Офили. Пригответе се да се обличате като жена, както го прави Грейсън Пери. Пригответе се да извадите от вагината си хартиен свитък като Кароли Шнийман. Подгответе се като Вито Акончи, който за да задоволи измъчената си публика се мастурбираше пред тях в престижна галерия – и го нарече изкуство.

Кароли Шнийман вади от вагината си свитък.

Кароли Шнийман вади от вагината си свитък.

Леонардо най-вероятно се обръща в гроба си в момента.

Нека арт критикът Клемент Грийнберг да му бъде дадена последната дума: „Реших, че този тип хора, привлечени от изкуството, са много често психопати.“

Автор: Доктор Лаша Даркмун (псевдоним)
Източник: The Occidental Observer

6 thoughts on “Заговорът против изкуството

  1. Димитър Мачев. Може би най близката дума е мегаломания,та как беше,ако си неграмотен него чети.Онзи тарикат Фройд ако не помогне,ще повикаме Юнг.Добре стиковани чужди мисли слепени с повечко его.И все пак добро четиво за полу-интелигентната публика,ами да знаеш,тоз художник съм го чувал/а.С повечко пипер–полови органи,мастурбации,ебане картината е завършена.

  2. Доколкото разбирам, всъщност тук се обсъжда отношението на някои евреи към само някои области от съвременното изобразително изкуство. Ако погледнете която и да е „История на изкуството“, ще отбележите вероятно, че има и други епохи, пък и други видове. Така че малко пресилено ми се струва заглавието „Заговорът против изкуството“, може би по-подходящо би било да се уточни срещу какво именно е споменатият заговор.
    Колкото и претенциозно да звучи, не знаме този заговор все още да е поразил нито мен, нито мои приятели и познати фотографи (като мен), художници, музиканти, танцьори, поети, писатели, кинаджии… Вероятно сме твърде незначителни….
    Все пак заглавието, пък и изложената теза, са прекалено категорични. Защо ли?

  3. Просто не мога да се сдържа и да не напомня тук за една подобна статия, на този същия сайт… Казвам „подобна“, защото в нея също ставаше въпрос за „модерното изкуство“. Само че в онази статия то се хвалеше и се защитаваше, като се нападаха „враговете“ му.

    Статията възторжено възхваляваше „авангардизма“, възпяваше го, превъзнасяше го… И оплюваше изостаналите плебеи – онези тесногръди говеда, които не са в състояние да се извисят достатъчно, за да го разберат и да го харесат. И даже приравняваше въпросните плебеи и говеда към дадени агенти на ЦРУ, на държавния апарат на САЩ… Да, безспорно, последните твърде често са анти-хуманисти и отявлени негодници, но те са такива съвсем не затова, защото „не разбират от модерно изкуство“.

    По света има много негодници с консервативно възприемане на изкуството. В статията се търсеше някаква, едва ли не, връзка между двете неща – тоест, щом не си достатъчно естетически извисен и духовно възвишен, достатъчно образован и интелигентен, за да разбираш и да харесваш консерви с фекалии, безобразни мацаници с боя по платна, заварени ръждясали зъбчатки, бронзови или бетонни изроди от които децата плачат и сънуват кошмари, гнили говежди глави в стъклени кутии, грозно надраскани жени с три носа и пет цици (и всякакви подобни извращения) – то следователно, едва ли не, ти се намираш под идейното влияние на световната тиранична върхушка. По-простичко: щом си против модернизма в изкуството, значи си глобалист и фашист. Или си нещо подобно, но не по-малко лошо.

    https://anonybulgaria.wordpress.com/2014/06/06/цру-и-американският-авангардизъм/

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s