Трилатералната комисия

Трилатералната комисия е учредена през 1973 г. от частни лица от Западна Европа, Япония и Северна Америка за взаимодействие между тези три големи световни сектора.

TRILATS

Основател е всеизвестният милиардер Давид Рокфелер, председател и собственик на „Чейз Манхатън Банк“ и на много други банки по света. Негов близък помощник, идеолог и организатор е Збигнев Бжежински, главна фигура от Съвета за чуждестранни връзки. От 1973 до 1976 г. той е директор на Трилатералната комисия. Въпреки че Трилатералната комисия е учредена и съставена от частни лица, неупълномощени от никакво правителство в света, техните цели съвсем не са от частен характер. Двете организации — Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия се управляват от едни и същи хора и имат една и съща цел: „Единно световно управление“. Съветът за чуждестранни връзки е идеологическата организация, докато Трилатералната комисия е изпълнителят на задачите. Така например през 1973 г. Бжежински набеляза за следващ президент на САЩ една съвсем неизвестна и непопулярна фигура — Джими Картър, член на Трилатералната комисия, а за вицепрезидент — Уолтър Мандел, също неин член. Рокфелер поема всички предизборни средства и Картър и Мандел са избрани. Картър е съвсем неподготвен за този пост и фактически изпълнителната власт на САЩ попадна в ръцете на Трилатералната комисия. Цялото управление от върха до долу е съставено само от нейни членове. Един малък пример:

Джими Картър президент на САЩ Трилатерална комисия
Уотър Мандел вицепрезидент на САЩ Трилатерална комисия
Херолд Браун министър на отбраната Трилатерална комисия
Блументал министър на финансите Трилатерална комисия
А. Янг пълномощен министър към ООН Трилатерална комисия
Бжежински националната сигурност Трилатерална комисия

Всички останали министри, заместник-министри и лица, заемащи най-отговорни постове, са членове на Трилатералната комисия.

Основната Трилатерална структура е тази:

ФИНАНСОВО БРАТСТВО
НЮ ЙОРК
ТРИЛАТЕРАЛЕН ЕКЗЕКУТИВЕН КОМИТЕТ НА САЩ
ЯПОНИЯ … ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ … ЕВРОПА
ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ — РЪКОВОДСТВО
Давид Рокфелер — североамерикански председател
Жорж Бертон — европейски председател
Такеши Ватанабе — японски председател
Еджидио Ортона — европейски подпредседател
Нобухико Ушиба — японски подпредседател
Чарлз Б. Хек — североамерикански секретар
Мартин Тринк — европейски секретар
Тадаши Ямамото — японски секретар
РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ С 80% СВЕТОВНА ПРОДУКТИВНОСТ
ВТОРИЯ, ТРЕТИЯ И ЧЕТВЪРТИЯ СВЯТ

На върха на пирамидата са няколко стари фамилии, представляващи американската аристокрация, която контролира мегабанките на Ню Йорк и Америка. Както се вижда от пирамидата, конците се дърпат от тази финансова клика в Ню Йорк. Едва на трето място идват съдружниците от Европа и Япония. Членството по бройки е както следва: Северна Америка — 109, Европа — 106, Япония — 74.

Подразделенията на тази организация са много добре обмислени от тяхна гледна точка и обхващат почти всички сектори. Владени от нея са най-важните университети: Колумбийският, Джорджтаунският, Харвардският, Хувърският институт, университетите в Хъдсън, Масачузетс и др. Най-големите фондации като Рокфелер, Форд, Карнеги и много други; най-големите и известни вестници в радио и телевизионни станции: „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анжелис Таймс“, „Чикаго Сън Таймс“, Си-Би-Ес и др.

В конгреса и Сената, Трилатералната комисия има едни от най-силните си представители.

Американската работническа партия таксува „трилатерализма“ като британска конспирация, внесена в САЩ чрез Хенри Кисинджър, един от директорите на Съвета за чуждестранни връзки, както и на Трилатералната комисия.

Независимо от йерархията, която съществува в пирамидата, Рокфелер и изброените няколко фамилии не са единствените най-мощни диктатори. Те са членове на това семейство, на този „световен колектив“, не по-голям от няколкостотин души, които управляват не само САЩ, но в целия свят, и то само за своите собствени цели.

Както посочвам и по-горе, Трилатералната комисия е създадена от Рокфелер, от неговата „Кетеринг фондация“ и от фондацията на Форд.

200px-Trilateral.svgДжордж Франклин — един от учредителите на Трилатералната комисия, прави следните изказвания пред редактора на списание „Фримен Дайджест“: „През 1972 г. Рокфелер присъства на едно събрание на билдербергите и предлага идеята си да сближи колкото е възможно повече връзките и отношенията между САЩ, Европа и Япония, Неговата идея се възприема с ентусиазъм и решават, че някой трябва да я учреди и пусне в действие.[1] През юни 1972 г. Рокфелер и Франклин посещават Япония и водят разговори с крупни банкери, които също възприемат с ентусиазъм идеята за Трилатералната комисия, официално създадена и регистрирана.“ Трилатералната комисия не е тайна конспирация, а официална организация, със специално предназначение: политическо влияние, наложено чрез финансова подкрепа. Кой дава тази финансова подкрепа? Естествено не работническите съюзи, а международните корпорации и международните банки, които контролират света.

Много интересно е, че както в Съветския съюз след революцията 90% от ръководителите на Политбюро и на Централния комитет си смениха имената, същото става и в САЩ. Започва се със смяна на имената на корпорациите, но още не се знае кога техните ръководители ще сменят и собствените си имена. Така например:

— „Стандарт Ойл“ се преименува на „ЕКСОН“;
— „Ню Йорк Банк“ — на „Сити Банк“;
— „Минесота Майнинг“ — на „ЗМ“;
— „Американ Метал“ — на „АМАХ“ и т.н.

Програмата и платформата на тези корпорации са съвсем същите като на националсоциалистите.[2] В последните 10 години Америка върви по този път. В момента в САЩ се провежда скрита социалистическа революция, съвсем различна от тези, които се проведоха на времето във Франция, Съветския съюз, Куба и други страни с оръжие и кръв по улиците.[3] Трилатерализмът е главният двигател за поемане командването на корпоративния социализъм, макар и това да се отрича. Членовете на комисията имат строго определен план, който стриктно се следва посредством марионетки — политици и официална власт. Това е причината за създаване на много държавни планове, които в действителност са в интерес на „световното господство“:

1. Аграрен план и Международен хранителен резерв. Това ще рече монопол върху хранителните ресурси и възможността да се предизвикват изкуствен недостиг и глад, такъв, какъвто Сталин създаде в Съветския съюз — причина да загинат десетки милиони от глад. Почти същата история се повтори и в Етиопия.

2. Енергиен план, с който се провокира енергийната криза през 1978 г. Имаше ли в действителност такава енергийна криза?[4] Не! Само се внуши на света от политиците, банките, пресата и Трилатералната комисия, че такава криза съществува, и цял свят изпадна в паника. За сметка на обикновените хора в хазните на международните банки влязоха много милиарди. В същия момент, когато се обяви енергийна криза, САЩ бяха в състояние не само да задоволят вътрешните нужди, но и да изнасят. Според една статистика енергийните ресурси на САЩ ще стигнат за повече от 2000 години.[5] Те имат:

— подземен газ — резерви за повече от 500 години;
— нафта — резерви за повече от 200 години;
— бензин — резерви за повече от 1500 години;
— въглища — резерви за повече от 6–7000 години;
— реактори — U-238 има на склад за повече от 100 години производство на енергия.

От пет-шест години изкуствено се създаде голяма кампания срещу атомните реактори и въобще срещу атомните централи. Говори се за неимоверни и страшни последици от евентуална радиация. Цяла Европа е осеяна с атомни реактори, които произвеждат евтина енергия. От толкова години експлоатация на тези централи има само един фатален случай в Чернобил, Съветския съюз, който взе 30–40 човешки жертви непосредствено след катастрофата, докато мините за въглища всяка година убиват повече от триста миньора. Ядрената енергия е много по-евтина от тази на петрола и газта, много по-неудобна за експлоатация от страна на мегабогатите. Колкото повече атомни централи работят в света, толкова по-малко петрол и газ ще са необходими и толкова по-малко ще бъдат печалбите на големите компании като „ЕКСОН“, „МОБИЛ“, „АРКО“, „ТЕКСИКО“, „СТАНДАРТ ОЙЛ“ и др., които са собственост и се ръководят от членовете на Трилатералната комисия.

Колкото и чудно да ви се стори, големите корпорации и международните банкери почти не плащат данъци върху огромните си доходи. Най-ниският личен данък върху дохода на американския данъкоплатец е 14%, докато международните финансови гиганти плащат много по-малко или нищо.

Според официални данни някои от тези корпорации са заплатили данък на държавата през 1976 г. както следва:

„Чейз Манхатън“ — 0%
„Континентал Банк“ — 10,5%
„Фърст Чикаго“ — 6,3%
„Банк оф Америка“ — 14,9%
„Оксидентъл Петролеум“ (Хамър) — 4,2%

Трябва да имате предвид, че индивидуалните такси в САЩ достигат до 70%, в Канада са от 17% до 43%, а в Англия — до 98%. Сравнението между горната таблица и това, което плаща обикновеният гражданин, е поразяващо и търпи остра критика.

Известният лондонски журналист Гордон Тетер с 22-годишен опит в журналистиката изнася поразяващи факти за маневрите на тези финансови интернационалисти[6], поради което е уволнен от вестника, за който работи през целия си живот. Това е още едно доказателство, че Трилатералната комисия контролира цял свят. След 1974 г. голяма част от статиите на Тетер въобще не се пускат в пресата. В някои от тези цензурирани статии той цитира изказвания на американския президент Уилсън, който много ясно е виждал какво става около него, но е бил напълно безсилен и безпомощен да се справи с положението. Ето и цитат от статия на Тетер: „Някои от най-големите хора в САЩ знаят, че съществува една сила, толкова организирана, толкова ловка и неуловима, толкова усъвършенствана, толкова проникваща, че е опасно дори шепнешком да се говори за ТЯХ, защото ще бъдете жестоко осъдени от ТЯХ.“

Главната цел на трилатералистите е политическата власт, да подредят света така, както ТЕ го разбират и най-добре пасва на техните интереси. Те се стремят към политическата власт, за да управляват световната икономика. Идеята им е да въвлекат пет-шест страни с развита икономика в установяване на „новата система“. Останалите страни няма да имат друг изход и една по една ще влязат в общото гърне.

Колкото и да е неприятно, трябва да призная, че целите и идеите на тази организация много бързо се налагат в света. Най-големите страни в света като САЩ, СССР, Китай, Англия, Канада са почти превзети от тях.

Планът на Горбачов за „гласност“ и „перестройка“ е положителна крачка към демократизиране на Съветския съюз и дава възможност на обикновения руски човек да вземе по-голямо участие при определяне на съдбата си.

Сключването на договора между СССР и САЩ за елиминирането на ядрените ракети и за взаимен контрол се приема възторжено от по-голямата част на света. Това е стъпка към омиротворяване на света, но не и окончателно решение за спиране на войните. Това е само една временна задръжка, която има за цел да помогне за финансовото стабилизиране на Съветския съюз. От 1917 г. досега СССР нито за момент не е представлявал каквато и да е реална военна заплаха за САЩ, нито САЩ за Съветския съюз. Господарят е бил винаги един и в момента е същият. Имаше един период по времето на Сталин, когато господарят не беше омнипотентен. От Хрушчовата ера насам постепенно „ТЕ.“ (Международното управление), за което говори Кръстю Раковски, възвръщат позициите си от 1917 г. и никак няма да се учудя, ако само след няколко години „НОВИЯТ РЕД“ настъпи в Съветския съюз. За някое и друго десетилетие това ще се хареса на руските хора, тъй като славянската поговорка казва: „По-добре слуга на богат господар, отколкото съдружник на беден“. Но ще дойде време, когато техните поколения ще платят скъпо на тези малцина господари, които „душат с финес“.

left_gatekeepersНякои прозорливи европейски политици и финансови капацитети виждат много добре намеренията на организацията за „нов световен ред“ и настояват за по-бързото стабилизиране на Европейската общност. Така например през 1978 г. се въвежда новата европейска разменна единица (ЕКЮ). Целта на екюто, което има златно покритие, е да стимулира използването на златото като разменно средство, за да се предпазят европейските парични обръщения от спекулация и да се освободят от опекунството на книжния долар, който е без каквото и да е реално покритие. Действителната му стойност е само стойността на хартията и напечатването — няколко цента.

Съвет за чуждестранни връзки и Трилатерална комисия;Малка част от минали и настоящи членове, които са заемали високи постове в управлението на САЩ

Давид Рокфелер Председател на СЧВ и ТК
Джордж Буш (СЧВ + ТК) президент на САЩ
Александър Хейг (СЧВ) министър на външните работи
Джордж Шулц (СЧВ) министър на външните работи
Сайръс Ванс (СЧВ + ТК) министър на външните работи
Уолтър Мандел (СЧВ + ТК) вицепрезидент на САЩ
Херолд Браун (СЧВ + ТК) министър на отбраната
Гаспер Вайнбергер (СЧВ + ТК) министър на отбраната
Ген. Дейвид Джонс (СЧВ) председател на върховното военно командване
Адм. Стансфийлд Търнър (СЧВ) директор на ЦРУ
Уилям Кеси (СЧВ) президент на САЩ
Джими Каргър (ТК) президент на САЩ
Х. Ченъри (СЧВ) Световна банка
В. Б. Чел (СЧВ) Международен валутен фонд
Збигнев Бжежински (СЧВ + ТК) съветник по безопасността на президента Роберт Макнамара (СЧВ) Световна банка
Хенри Кисинджър (СЧВ + ТК) министър на външните работи и съветник на президента

Други бивши и настоящи членове на СЧВ и ТК, които са били на държавна работа в САЩ

Уорън Христофър заместник-министър на външните работи
Лъки Бенсън заместник-министър на външните работи
Ричард Капър заместник-министър по икономическите въпроси
Хедли Донован специален съветник на президента на САЩ
Ричард Холброк помощник-министър на външните работи по източноазиатските въпроси
Антони Соломон помощник-министър на финансите на САЩ
Джон Савил заместник-министър на енергетиката
Ричард Гарднер посланик на САЩ в Италия
Елиот Ричардсън щатски посланик
Жералд Смит щатски посланик
Артур Бърнс бивш председател на Федералния резерв
Доналд Фрезер кмет на Минеаполис
С. Линовиц щатски посланик
Чарлз Робинсън заместник-министър на външните работници
Ж. Роберт Шетзел посланик
Ръсел Трейн администратор по околната среда
Пол Уорнке директор, контрол на въоръжението
Глен Уатс председател на комуникационните работници
В. Майкъл Блументал министър на финансите
Жозеф Калифано министър на здравеопазването и образованието
Ендрю Янг представител на САЩ към ООН
Патриция Херис министър на благоустройството
Уорън Христофър заместник-министър на външните работи
Дейвид Макгиферт помощник-министър на отбраната
Р. Джеймс Уолси заместник-министър на флотата
Ричард Копър заместник-министър на външните работи
Матю Нимец съветник към Външното министерство
Джеймс Джонсън изпълнителен помощник на вицепрезидента
Кингман Бревстер посланик на Великобритания
Артур Хартман посланик във Франция
Лесли Глеб директор на политическото бюро към военните
Роберт Боуи заместник-директор на ЦРУ

Щатски губернатори

Джон Рокфелер (СЧВ + ТК) губернатор на Западна Вирджиния
Рубен Аскю (СЧВ) губернатор на Флорида
Уилям Скрантон (СЧВ + ТК) губернатор на Пенсилвания
Джеймс Картър (ТК) губернатор на Джорджия
Джеймс Томпсън (СЧВ) губернатор на Илинойс
Брюс Бабит (СЧВ + ТК) губернатор на Аризона
Даниел Еванс (ТК) губернатор на Вашингтон
Роберт Грам (СЧВ) губернатор на Флорида
Нийл Голдшмит губернатор на Орегон
Федерален резерв
Пол Уокър СЧВ + ТК
Джордж Верхаузер СЧВ + ТК
Емет Райс СЧВ
Хенри Валих СЧВ
Доналд Плейтън СЧВ
Андрю Браймер СЧВ + ТК
Хенри Вудбридж СЧВ + ТК
Антони Соломон СЧВ + ТК
Стивън Мюлер СЧВ
Джералд Хайнес СЧВ
Финанси
Доналд Ригън СЧВ
С. Ю. Лорд СЧВ
Уилям Саймън СЧВ + ТК
Антони Соломон СЧВ + ТК
Хелън Юнз СЧВ
Ричард Фишер СЧВ
М. Блументал СЧВ + ТК
Д. Фред Бергщайн СЧВ
Джон Химан СЧВ
Джордж Шулц СЧВ
Арнолд Нахманов СЧВ
Роджър Алтман СЧВ
Министри на отбраната
Макелрой СЧВ
Макнамара СЧВ
Ричардсън СЧВ + ТК
Румсфелд СЧВ
Вайнберг СЧВ + ТК
Гейти СЧВ
Лейрд СЧВ
Шлезинджер СЧВ
Браун СЧВ + ТК
Карлучи СЧВ
Военни (от генерал нагоре)
Ген.-майор Гинзбург СЧВ
Ген.-лейт. С. Бери СЧВ
Ген. С. Уокър СЧВ
Адм. Велендер СЧВ
Ген.-лейт. Лавинг СЧВ
Адм. С. Теч СЧВ
Бриг. ген. В. Ушер СЧВ
Ген.-лейт. Гард СЧВ
Бриг. ген. Томпсън СЧВ
Кап. Дивентър СЧВ
Кап. Мил СЧВ
Бриг. ген. Ейрс СЧВ
Бриг. ген. Пфантц СЧВ
Кап. С. Ринг СЧВ
Кап. Фиске СЧВ
Кап. Х. Кер СЧВ
Кап. Курт СЧВ
Ген. Лоу Ален СЧВ
Адм. Том Нансън СЧВ
Ген.-лейт. Пол Гоман СЧВ
Контраадм. С. А. Трост СЧВ
Уолси (зам.-мин. на флотата) СЧВ
Ген.-майор Браун СЧВ
Ген.-майор Пустей СЧВ
Бриг. ген. Сигъл СЧВ
Ген.-лейт. Д. Смит СЧВ
Ген.-майор Ф. Соломон СЧВ
Ген.-майор Уелч СЧВ
Адм. В. Кроу СЧВ
Ген. Е. Майер СЧВ
Ген. Викхам СЧВ
Бриг. ген. Брадфорд СЧВ
Бриг. ген. Джулиах СЧВ
Кап. Джентри СЧВ
Бриг. ген. Пери Смит СЧВ
Ген. Р. Боуман СЧВ
Ген. Кноветон СЧВ
Адм. Ж. Ли СЧВ
Ген.-майор Жак Мерит СЧВ
Ген.-лейт. Е. Ровни СЧВ
Ген.-майор Дейвид Смит СЧВ
Ген.-лейт. Т. Смит СЧВ
Директори на Уест Пойнт след 1960 г.
Вестморланд СЧВ
Бенет СЧВ
Бери СЧВ
Ламперт СЧВ
Кновлтън СЧВ
Гудпастър СЧВ
Съюзническа върховни командири
Айзенхауер СЧВ
Гринтер СЧВ
Лемнитцер СЧВ
Хег СЧВ
Риджуей СЧВ
Норщед СЧВ
Гудпастър СЧВ
Профсъюзни членове
Лейн Киркланд (СЧВ + ТК) Председател на автотранспортните работници
Леонард Вудкок (СЧВ + ТК) бивш председател на обединението на автомобилните работници
И. В. Абел (ТК) бивш председател на обединението на металургичните работници
Глен Уатс (СЧВ + ТК) председател на комуникационните работници в САЩ
Джордж Вурф (СЧВ) председател на американската федерация на щатските работници
Мартин Вард (СЧВ + ТК) председател на тръбната индустрия
Мури Финли (СЧВ) председател на текстилните работници
Коуард Самуел (СЧВ) председател на индустриалния профсъюз
Томас Донахю (СЧВ + ТК) секретар-касиер на автотрансп. работници
Компанията „Форд“
Доналд Питърсън СЧВ
Клифтън Уортън СЧВ
Филип Колдуел ТК
Картър Бургес СЧВ
Арай Милер ТК
Компанията „Крайслер“
Джеров Холанд СЧВ
Том Килефър СЧВ
Габриел Нож СЧВ
Наджеб Халаби СЧВ
Дилворт СЧВ
Дженерал „Мотърс“
Рубен Джонсън СЧВ
Роджер Смит СЧВ
Мариана Вайтман СЧВ + ТК
Международни връзки
Ендрю Бример СЧВ + ТК
Брок Маккормик СЧВ
Компании, контролирани от членовете на СЧВ или ТК:


„Ексон“
— контролирала от Рокфелер.
„Стандарт Ойл“ — контролирана от Рокфелер.
„Оксидентъл Петролеум“ — с председател Арманд Хамър, който е бил близък приятел на Ленин.
„Бехтъл“ от Сан Франциско — Джордж Шулц (СЧВ) е бил председател през 1980 г., а Вайнбергер (СЧВ) беше вицепрезидент. По-късно те стават: първият — министър на външните работи, а вторият — министър на отбраната. „Бехтъл“ е най-голямата компания за построяване на атомни централи. Доходите й възлизат на повече от 2 милиарда долара годишно.
Пресата — по-голямата част от американската преса е окупирана от СЧВ и ТК.
„Чикаго Сън Таймс“ — с Емет Дедмън (ТК) като гл. директор и Джеймс Хог (СЧВ и ТК).
„Ню Йорк Таймс“ — със Сайрънс Ванс (СЧВ + ТК) като директор и повече от 30 бивши и настоящи членове на СЧВ и ТК.

Бележки


[1]
Antony C. Sutton and Patrick Wood, Trilaterals Over Washington, p. 37.
[2] National Socialism came from Prussia. Bismarck was Rotschild’s. Hitler’s monetary rolicy was imposed on Germany by American and Britich Banks to finance the war. Max Warburg, Rotschild’s right hand, remained Hitler’s man until 1938.
[3] Sutton, p. 64; Wall Street Journal, July 25, 1978.
[4] Sutton, p. 64; McKelvy of the U. S. Geological Survey.
[5] Sutton, pp. 97–99.
[6] Sutton, p. 101; Eustace Mullins, The World Order, p. 210

По книгата на Никола М. Николов „Световната конспирация“
Източник

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s