Новото време – идва ли отново?

Нека погледнем назад – първото раждане! Годината е 1492 – краят и началото на две епохи, раждането на Световната история. Разбира се тази граница е твърде условна и от една страна е неприемлива, но от друга, тя е емблематична и най-добре изразява зараждащата се идея – идеята за Новото време.

Ако през Античността и Средновековието историята ни носи, то през последвалата епоха ние сме тези, които творим историята и темповете се ускоряват. Ако в Античността и Средновековието историята тече някак регионално, накъсано, то в Новото време тя е глобална. Ако до 1492 година, няма обща история, а има такава на светове, то след тази дата сюжетът е един. Всичко това е заслуга на европейците, които успяват да универсализират света, да смачкат историята на останалите и да ги приобщят към своята. Идеята за Новото време – звучи прекрасно, дори логично!

Средновековният човек, скъсал оковите на религиозния фанатизъм, се опитва да види света със собствените си очи, стреми се към истината и това да бъде личност, а не просто индивид. Ражда се идеята – „Тъмните векове“, прекършвали някога крилете на прогреса и възпирали естествения стремеж на хората към красивото, възвишеното и необяснимото, превръщайки ги в роби на собствените им заблуди…..да те са истинските виновници за раждането на една идея.

Появяват се и хуманистите – изразителите на идеята, онези, които я подхващат, приемат и насочват, и издигайки я, я трансформират в Идеалът на времето!
Абстракността и невъзможността на онова, към което се стремим и никога не достигаме, завладява умовете, разкрива нови хоризонти на познанието и душевните терзания. Идеалът винаги се появява в моменти на социално напрежение, на решаващи етапи в еволюцията на човешката цивилизация. Именно във Великите исторически епохи, хората живеят с идеите, за тях те са цяр за болното общество и начин да осмислят бъдещето и самият живот. Идея, последвана от идеал, превърната в култ на самата себе си, в търсене на какво – свободата, волността на духа! Това са търсели хуманистите тогава, в началото извън суетните домогвания, които, ясно са съзнавали, са гибелни за културата и моралът.

Последният е основополагащ за обществото, той е космополитичен, защото поставя условия равни и валидни за всички. После идва ред на Разума – способността, която организира знанието и действието. Изграждането на Разума, в противовес на религиозната сляпост е изключително важна стъпка в прехода към Новото време.
Разумът е логика и синтез от определения, но най-вече, той е полето, в което единиците на познанието се събират в едно, намирайки своето място. Разумът е културата в чист вид, защото тя е негова рожба – идея претворена наяве. Стремежът към идеалът на Новото време, посредством силата на Разума, може и би следвало да направи човека свободен. Без свободата личността е незaвършена и губи способността да различава добро и зло. Този атрибут е най-ценен и ние избираме дали да го притежаваме или низвергнем, но бъдете сигурни, че в последна сметка той е предпоставка за участта ни отсам и отвъд.

И така идеята за Новото време постепенно се разкри пред нас, посредством своите неоспорими аспекти – морал, разум, свобода. Разбира се не бива да забравяме и висшата форма и изразност на човека – любовта. Самото качество на последната – човеколюбието, е основата на термина „хуманитас”.

Успява ли Новото време – и да, и не!
Идеята и копнежът към идеала преобръщат историята и в зората на Хуманизма се придържат към възраждане на забравени ценности и въздигане на висока култура. Но…..винаги изниква едно „но”…….нещата се променят много бързо. Идеята остава скътана в сърцата само на малцина интелектуалци и творци и намира израз само в изкуството, което се явява одушник на низките страсти и моралната деградация.
Науката от друга страна се развива великолепно, но отново служи за показване на надмощие и само богатите духом, успяват да й придават някаква живителна сила извън меркантилната технокрация.
Изгубва се идеалът, отново заслепен от користта и блясъкът на златото, изражда се идеята под натиска на човешката воля за господство и власт. Първоначалното желание за постигане на духовно съвършенство, за построяване на благоденстващо общество, за равновесие между вярата и разума, за творческа експанзия на мисълта, всичко това се прехвърля върху една друга и добре позната експанзия – военната!
Идеите на Хуманизма, идеалът на Новото време са грубо потъпкани, човеколюбието е заключено, смачкано и отхвърлено, а свободата си остава една вечно лелеяна мечта. В това време, наречено ново, Русо ще възкликне огорчено – „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”. Въпросът е поставен, отговорът неясен! Усещането обаче за промяна е осезаемо и назрява обръщане в нагласите. Как и кога ще стане това, какво сме готови да направим и способни ли сме да задържим пламъкът на промяната за едно по-светло бъдеще? Или ще опровергаем размислите на Кант, че идеалът е толкова огромно предизвикателство към нашите морални и рационални сили, че ни е невъзможно да го достигнем. Че той е идея напълно отчуждена от опита и природата и тъй като изразява перспектива на абсолютно усъвършенстване на човешкия род, предполагаща пълно преодоляване на противоречията между индивид и общество, съвпада с края на историята на цивилизацията, т.е. реално се оказва винаги извън историята и нас самите!!!

Изпратено ни по пощата. Автор: pathfinder79

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s