Новото време – идва ли отново?

Нека погледнем назад – първото раждане! Годината е 1492 – краят и началото на две епохи, раждането на Световната история. Разбира се тази граница е твърде условна и от една страна е неприемлива, но от друга, тя е емблематична и най-добре изразява зараждащата се идея – идеята за Новото време.

Ако през Античността и Средновековието историята ни носи, то през последвалата епоха ние сме тези, които творим историята и темповете се ускоряват. Ако в Античността и Средновековието историята тече някак регионално, накъсано, то в Новото време тя е глобална. Ако до 1492 година, няма обща история, а има такава на светове, то след тази дата сюжетът е един. Всичко това е заслуга на европейците, които успяват да универсализират света, да смачкат историята на останалите и да ги приобщят към своята. Идеята за Новото време – звучи прекрасно, дори логично!

Средновековният човек, скъсал оковите на религиозния фанатизъм, се опитва да види света със собствените си очи, стреми се към истината и това да бъде личност, а не просто индивид. Ражда се идеята – „Тъмните векове“, прекършвали някога крилете на прогреса и възпирали естествения стремеж на хората към красивото, възвишеното и необяснимото, превръщайки ги в роби на собствените им заблуди…..да те са истинските виновници за раждането на една идея.

Появяват се и хуманистите – изразителите на идеята, онези, които я подхващат, приемат и насочват, и издигайки я, я трансформират в Идеалът на времето!
Абстракността и невъзможността на онова, към което се стремим и никога не достигаме, завладява умовете, разкрива нови хоризонти на познанието и душевните терзания. Идеалът винаги се появява в моменти на социално напрежение, на решаващи етапи в еволюцията на човешката цивилизация. Именно във Великите исторически епохи, хората живеят с идеите, за тях те са цяр за болното общество и начин да осмислят бъдещето и самият живот. Идея, последвана от идеал, превърната в култ на самата себе си, в търсене на какво – свободата, волността на духа! Това са търсели хуманистите тогава, в началото извън суетните домогвания, които, ясно са съзнавали, са гибелни за културата и моралът.

Последният е основополагащ за обществото, той е космополитичен, защото поставя условия равни и валидни за всички. После идва ред на Разума – способността, която организира знанието и действието. Изграждането на Разума, в противовес на религиозната сляпост е изключително важна стъпка в прехода към Новото време.
Разумът е логика и синтез от определения, но най-вече, той е полето, в което единиците на познанието се събират в едно, намирайки своето място. Разумът е културата в чист вид, защото тя е негова рожба – идея претворена наяве. Стремежът към идеалът на Новото време, посредством силата на Разума, може и би следвало да направи човека свободен. Без свободата личността е незaвършена и губи способността да различава добро и зло. Този атрибут е най-ценен и ние избираме дали да го притежаваме или низвергнем, но бъдете сигурни, че в последна сметка той е предпоставка за участта ни отсам и отвъд.

И така идеята за Новото време постепенно се разкри пред нас, посредством своите неоспорими аспекти – морал, разум, свобода. Разбира се не бива да забравяме и висшата форма и изразност на човека – любовта. Самото качество на последната – човеколюбието, е основата на термина „хуманитас”.

Успява ли Новото време – и да, и не!
Идеята и копнежът към идеала преобръщат историята и в зората на Хуманизма се придържат към възраждане на забравени ценности и въздигане на висока култура. Но…..винаги изниква едно „но”…….нещата се променят много бързо. Идеята остава скътана в сърцата само на малцина интелектуалци и творци и намира израз само в изкуството, което се явява одушник на низките страсти и моралната деградация.
Науката от друга страна се развива великолепно, но отново служи за показване на надмощие и само богатите духом, успяват да й придават някаква живителна сила извън меркантилната технокрация.
Изгубва се идеалът, отново заслепен от користта и блясъкът на златото, изражда се идеята под натиска на човешката воля за господство и власт. Първоначалното желание за постигане на духовно съвършенство, за построяване на благоденстващо общество, за равновесие между вярата и разума, за творческа експанзия на мисълта, всичко това се прехвърля върху една друга и добре позната експанзия – военната!
Идеите на Хуманизма, идеалът на Новото време са грубо потъпкани, човеколюбието е заключено, смачкано и отхвърлено, а свободата си остава една вечно лелеяна мечта. В това време, наречено ново, Русо ще възкликне огорчено – „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”. Въпросът е поставен, отговорът неясен! Усещането обаче за промяна е осезаемо и назрява обръщане в нагласите. Как и кога ще стане това, какво сме готови да направим и способни ли сме да задържим пламъкът на промяната за едно по-светло бъдеще? Или ще опровергаем размислите на Кант, че идеалът е толкова огромно предизвикателство към нашите морални и рационални сили, че ни е невъзможно да го достигнем. Че той е идея напълно отчуждена от опита и природата и тъй като изразява перспектива на абсолютно усъвършенстване на човешкия род, предполагаща пълно преодоляване на противоречията между индивид и общество, съвпада с края на историята на цивилизацията, т.е. реално се оказва винаги извън историята и нас самите!!!

Изпратено ни по пощата. Автор: pathfinder79

Advertisements

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s