История на „нормализацията“ на хомосексуализма

Диагнозата „Хомосексуализъм“
Кристъл Р. Вонхолд
Из книгата „Човек и пол. Хомосексуализмът и пътят за преодоляването му“, 1998 г. Превод от overcoming

Desfile del orgullo gay en Madrid, 2013.В писмото, което наскоро беше публикувано в списанието, издавано от Немската църква, става въпрос за това, че Световната здравна организация (СЗО) премахва думата „хомосексуализъм” от своя „списък с болести”. Авторът на писмото посочва, че хомосексуализмът и хомосексуалността вече се считат за „нормални”. През 1992 г. СЗО действително изключва „хомосексуализма” от списъка с диагнозите. Постъпвайки така обаче, тя просто следва Американската психиатрична асоциация (АПА), която вече е извадила хомосексуализма от своя „Справочник по диагностика и статистика” (DSM), тоест от списъка с психологическите разстройства.
За да можем, по-добре да разберем действията на АПА, трябва да се върнем назад към политическата обстановка на 60-те и 70-те години на 20-ти век. По това време са поставени под съмнение всички традиционни ценности и убеждения. Това е период на бунт срещу всички авторитети. Младите хора не искат повече да вярват на „специалистите и експертите”. Приемани са само чувствата, субективните и лични емоции. Главният лозунг е: „Ти си това, което чувстваш” и „ако не се оставиш на своите чувства, ти ще предадеш себе си и ще се разболееш”.
В тази атмосфера малка група от радикално настроени американски хомосексуалисти стартира политическа кампания за признаване на хомосексуализма за нормален алтернативен начин на живот. „Аз съм хомосексуалист и съм щастлив от това” – това е техният основен девиз.
На практика те успяват да извоюват победа в комисията, занимаваща се с преразглеждането на „Справочника по диагностика и статистика” на АПА. В кратко изслушване, предшестващо взимането на решение, те обвиняват ортодоксално настроените психиатри във „фройдистко” пристрастие.
Под заглавието „Нито научно, нито демократично” Джефри Сатиноувър събира основните материали за механизма, чрез който АПА приема решението за премахване на хомосексуализма от своя списък със сексуални разстройства.

През 1963 г. Нюйоркската медицинска академия поръчва на своята Комисия по обществено здраве да подготви доклад по въпроса за хомосексуализма, тъй като хомосексуалното поведение по това време става все по-разпространено. Комисията стига до следните изводи:

Хомосексуалността действително е болест. Хомосексуалистът е индивид с нарушения в емоционалната сфера, неспособен да формира нормални хетеросексуални взаимоотношения.

Освен това в доклада е упоменато още, че:

Някои хомосексуалисти излизат извън границите на чисто защитната позиция и се залавят да доказват, че това отклонение е желателен, благороден и предпочитан стил на живот.

Под влиянието на политиката, а не на научни доказателства, АПА гласува за признаването на хомосексуализма като нормално явление. С това се съгласяват дори симпатизантите на решението. Роналд Байер, който по това време е член на институт Хейстингс, описва как през 1970 г. лидерите на движението на хомосексуалистите планират „систематични действия, насочени към възпрепятстването на ежегодните заседания на АПА”. Те защитават законосъобразността на тези „действия”, основавайки се на твърдението, че АПА представлява „психиатрия като социална институция”, а не като сфера на научните интереси на професионалистите.
На заседание през 1970 г. Ървинг Бибер, известен психоаналитик и психиатър, представя доклад за „хомосексуалността и транссексуализма” и бива подложен на остра критика:
Опитите на Бибер да обясни своята позиция…са посрещнати от оскърбителен смях…Един от критиците му казва…

Прочетох книгата ви, доктор Бибер и ако в нея се говореше за чернокожите така, както за хомосексуалистите, вас биха ви изкормили и разчленили, както заслужавате.

Възприетата тактика има успех. Отстъпвайки под оказания им натиск, организаторите на следващата конференция на АПА през 1971 г. се съгласяват да създадат комисия не по хомосексуализма, а от хомосексуалисти. Председателят на програмата е предупреден с осуетяване на заседанията на всички секции от страна на гей-активистите, ако съставът на комисията не бъде одобрен. Но комисията се оказва недостатъчна за гей-активистите. Байер продължава с разказа си нататък:

Въпреки съгласието с това да бъде позволено на хомосексуалисти сами да формират състава на комисията на конференцията през 1971 г. , гей-активистите във Вашингтон решават, че трябва да нанесат още един удар по психиатрията…Твърде плавен преход…би лишил движението от главното му оръжие – заплахата за безредици. Те се обръщат към Фронта за освобождение на хомосексуалистите с призива да бъде проведена демонстрация през май 1971 г. Заедно с ръководството на фронта те внимателно разработват стратегията за организирането на безредиците, фокусирайки се върху най-дребните детайли.

На 3-ти май протестиращите психиатри щурмуват срещата на избрани представители на тяхната професия. Те взимат микрофона и го предават на гей-активист, който провъзгласява:

Психиатрията е враждебно настроена и води против нас безжалостна война на изтребление. Можете да считате това за обявяване на война срещу вас…Ние изцяло отхвърляме вашата власт над нас.

Никой не възразява. След това тези активисти се появяват пред Комисията по терминология на АПА. Нейният председател изказва предположението, че е възможно, хомосексуалното поведение да не е признак на психично разстройство и че в „Справочника по диагностика и статистика” този нов подход към проблема задължително трябва да бъде отразен.

Когато през 1973 г. Комисията се събира на официално заседание по този въпрос, при закрити врата бива прието предварително изработено решение.

На първия етап АПА решава, че в бъдеще диагнозата „хомосексуалност” трябва да се поставя само в случаите на „егодистонически” хомосексуализъм, тоест когато хомосексуалната ориентация води до „видимо” страдание на пациента. Ако пациентът от своя страна се чувства нормално с тази си сексуална ориентация, то вече се счита за недопустимо да му бъде сложена диагнозата „хомосексуалист”. Критерият на субективния психологически стил заменя обективната оценка на специалистите. В допълнение, е изкривен основният принцип на психоанализата, който гласи, че невротикът, чувстващ се неуютно в своето състояние, е по-здрав от онзи невротик, който не осъзнава своето заболяване: „Ако не се чувствам невротик, значи не съм такъв.“

На втория етап думата „хомосексуализъм” и „хомосексуалност” биват напълно премахнати от Справочника, защото, както е обяснено в коментар към 10-тото му издание, тази диагноза е призната за „дискриминираща”.

През 1973 г. , както в днешни дни, не е имало никакви научни аргументи и клинични доказателства, които биха могли да оправдаят такава промяна в позицията по отношение на хомосексуализма.

Трябва да се отбележи, че решението на АПА за изключване на „хомосексуализма” от списъка с диагнозите донася немалко неприятности на тези, които искат да преодолеят своята сексуална ориентация (например, защото мечтаят за семейство и деца). Проблемът за хомосексуалността изчезва от дневния ред на конференции и симпозиуми, а невежеството по отношение на това, което в действителност представлява хомосексуалната ориентация, нараства.

През 1978 г., 5 години след решението на АПА, бива проведено гласуване сред 10 000 американски психиатри, членове на АПА. 68 % от попълнилите анкетата все още смятат хомосексуалността за психологическо разстройство.

В днешно време на дискриминация са подложени тези, които желаят да се освободят от своята хомосексуална ориентация, защото, от една страна, те не искат да потискат своите чувства, а от друга – виждат, че хомосексуалният начин на живот не съответства на техните основни ценности и представа за пълноценен живот.

866288466_1392325285

Сега, когато са изминали 20 години, ние виждаме една още по-тревожна промяна. Джоузеф Николози пише в своята статия „Педофилията не винаги е психическо разстройство?”:

В последното издание на „Справочника по диагностика и статистика” на АПА виждаме тревожна промяна в отношението на определението за педофилия. Съгласно DSM-IV човек вече не се счита за педофил, ако има склонност към деца или си фантазира за интимен контакт с тях. Той се смята за педофил само в онзи случай, когато осъзнава, че постъпва лошо и изпитва безпокойство от това или ако педофилията възпрепятства неговия нормален живот.

Джефри Сатиноувър коментира:

Действията при издаването на Справочника през 1994 г. (DSM-IV), поразително напомнят онова, което се случи през 70-те години на 20-ти век в отношението към хомосексуалността. Напълно се променят използвани от много време определения на всички парафилии полови (извращения). Днес, за да бъде признато, че човек страда от парафилия (тук се включват още садомазохизъм, скопофилия, ексхибиционизъм, педофилия), DSM изисква, в допълнение към наличието на тези влечения и действия, неговите фантазии, сексуални импулси или постъпки да причиняват „клинически значими преживявания или влошаване на изпълняване на неговите функции в социалната, професионалната или в други области на живота му”. С други думи, ако човек, встъпващ в сексуални отношения с деца и правещ това без всякакви угризения на съвестта, не страда от нарушаване на функционирането на други области от своя живот, то той не може да бъде признат за педофил, нуждаещ се от лечение…

Психоанализата възниква на светска почва в западната култура и се базира на юдейско-християнската представа за „нормално” и „ненормално” поведение. Психоаналитиците по някакъв начин са искали да се освободят от понятието „нравственост” и класифицирали морално неприемливите и социално нежелателни видове поведение като „болести” или като „нравствени дефекти”, като например нарцисизъм или хомосексуализъм. Но по времето на сексуалната и културна революция през 60-те определени политически активни групи заявяват на висок глас, че хомосексуализмът вече не е нежелателен, а напротив, е желана форма на поведение и че не отделният човек е „болен”, а по-скоро трябва да се смята, че обществото е „болно”. Тогава във връзка с всички тези събития психоаналитичния термин „болест” се превръща в още по-неясно понятие.

Вместо да следва АПА и да изкарва хомосексуализма от списъка с диагнозите, СЗО е могла да проведе първото и решаващо, реално изследване на общественото приемане на хомосексуалния начин на живот и да анализира наличните медицински факти. От гледна точка на медицината този стил на живот по никакъв начин не може да се приеме за „желателен”. Той бива съпровождан, не говорим дори за СПИН, от много други сериозни заболявания, оказващи влияние не само на отделния човек, но и на обществото като цяло.

Психологически манипулативни трикове в подкрепа на Гей секса

Пропагандно видео защитаващо хомосексуализма ползва по-скоро психологически манипулативни трикове отколкото научни аргументи. Видеото се опитва да ни втълпи, че трябва да предпочитаме да сме животни, а не хора. То описва животинското поведение като висш стандарт към който трябва да се стремим. Злоупотребява с наподобяващи хомосексуализъм инстинктивни дейности при животните като уш научен аргумент, че ние трябва да станем хомосексуалисти.

Видеото пренебрегва фактите за разрушителните последствия от сексуалната аморалност. Но едва ли един нормален родител би се примирил спокойно с пропаганда над собствените му деца, опитваща се да ги подтикне към хомосексуални сношения. Факт е че голяма част от обърналите се към гей сексуална ориентация са били подмамени в такива връзки от ранна възраст. Не се самозалъгвайте, явната им цел е да направят това и с вашите деца.

Аз твърдо варвам, че хомосексуалната ориентация наитина не е личен избор, а е наложена от психологически проблеми в семейството, от хомосексуално изнасилване в ранна възраст или наследствено натрупани психологически отклонения. Но едно нещо е неизбежно. Хомосексуалистите са винаги в позицията на ˝гузен негонен бяга˝. Колкото и обществото да ги приема, те вечно ще се чувстват обвинени от собствената си съвест.

Манипулативно героят в това видео е изобразен като нямащ аргументи, подведен и глупав. Видеото използва емоционални трикове и подвеждаща, а не научна информация.

Митовете в това пропагандно видео:

  1. Да си Гей не било избор – явно е! Много хора избират и се лекуват успешно! Значи изборът е възможен. Но и аспекта на липса на избор също присъства; много от тях като деца са били подлъгани в хомосексуални връзки против волята си.
  2. Хомосексуалността била нормална при животните – доста преувеличено! Не само, че не е така, но и не сме животни. Кучето при нагон може да оправи и всеки срещнат стълб, но това не е променена сексуална ориентация. Животни с такава не съществуват. Сексуалното поведение има сериозни социални последствия. Убийствата също са нормални при животните, означава ли това, че трябва да толерираме убийците.
  3. Хомосексуализма бил като да си левак или чернокож – не е! Сексуалната ориентация аморлано поведение, а расата не е. Това е непристоен манипулативен трик, а не здрава логика.
  4. Хомосексуалността била генетична – не е! Първо, генетичните отклонения са също отклонения. Второ, те не гарантират смяна на ориентацията. Трето, и генетичните отклонения са лечими.
  5. Хомосексуалистите не ставали нормални – Стават! Изследванията показват, че възвърналите се към правилната сексуална ориентация хомосексуалисти се чувстват далеч по-щастливи, нормални, пълноценни и свободни.
  6. Ако ги приемем чувството им за вина щяло да изчезне – Не изчезва! Съвестта им винаги ще ги обвинява докато не се оправят. По тази причина, дори когато никой не ги обвинява те се чувстват обвинени. Само след психическо лечение, ставайки нормални, те се освобождават напълно от тези чувства.
  7. Хомосексуалистите асоциации признавали, че не било избор и не трябвало да се лекува – Не е вярно. Създадените от тях асоциации манипулират това мнение. Научните иснституции в по-голямата част от света по-скоро биха се изсмяли на този абсурд.

Малко хора осъзнават, че всичките тези понфозни имена на асоциации са създадени от хомосексуалистите с една единствена цел; да манипулират мнението на обществото. Те получават милиарди долари, правителствени пари, които ползват с цел хомосексуална пропаганда над собствените ни деца.

Болест ли е хомосексуализмът

Раждат ли се хомосексуалните или стават такива поради стечение на обстоятелствата в живота им? Болест ли е влечението към същия пол и ако да, лечима ли е тя? По тези въпроси се спори отдавна, но едва ли има уважаваш себе специалист, който да е на мнение, че хомосексуалистите са се родили такива. Консенсусното становище е, че хомосексуалист се става, когато в продължение на години определени биологични, социални и психически/емоционални фактори влияят на подрастващото момче или момиче. Правени са много изследвания, които са си поставяли за цел да проучат точно този въпрос. Никой изследовател не е могъл категорично да докаже, че хомосексуализмът е вродено състояние. Има много случаи на еднояични близнаци, при които единият близнак е хомосексуалист, а другият не. Кои са факторите, при които едно момче може да стане хомосексуалист? Според известния американски психиатър Джосеф Николоси, изпълнителен директор на Националната асоциация за изследвания и терапия на хомосексуализма:

Хомосексуализмът представлява проблем с развитието, който се появява при проблеми в семейните взаимоотношения, особено между бащата и сина. Ако момчето не осъществи връзка с баща си, то не развива мъжка полова идентичност и става хомосексуалист. Това е най-често срещания клиничен модел.

Американският психиатър д-р Роберт Хикс казва:

Над 20 години съм консултирал гейове и все още не съм намерил един, който да е имал нормално сексуално развитие по време на детската и юношеската възраст. В много случай става въпрос за бащи, които са били алкохолици и са отсъствали емоционално и/или физически. Често слушам за нежелан сексуален контакт с по-възрастен брат, непознат мъж, приятел, и т. н. Понякога намирам, че гейовете са имали достъп до порнография в ранна възраст.

Освен това, хомосексуалното състояние често се появява при хора, които са били жертва на хомосексуално насилие и/или друга подобна психическа травма по време на ранното детство.Макар че факторите предизвикващи появата не хомосексуални наклонности са добре известни на всички специалисти, научната общественост няма категорично становище какво представлява хомосексуализмът. Много специалисти са на мнение, че то е психическо заболяване. Много обаче не са съгласни. Те смятат, че става дума не за болестни изменения на личността, а за психическа нагласа, която би могла да бъде повлияна и променена. За това естествено е нужно желание у индивида, както и активното му съдействие.Независимо дали е болестно състояние или не, хомосексуализмът уврежда психическото и физическото здраве: Хомосексуалистите по-често се депресират и мислят за самоубийство и са многократно по-склонни да прибегнат до подобна постъпка. Много от хомосексуалистите страдат от алкохолизъм и наркомании. Хомосексуалистите са с по-лабилна психика. Хомосексуалистите, особено мъжете са многократно по-развратни. Според някои американски допитвания и изследвания, около една четвърт от педерастите са имали над 1000 партньори. По-голям процент от хомосексуалистите (в сравнение с останалите) са склонни към перверзни сексуални изпълнения, каквито са примерно садизма, мазохизма, оргиите, секс с непълнолетни, случаен и анонимен секс, групов секс, секс срещу пари и т.н.

Според The New England Journal of Medicine разпространението на болестта коремен тиф в САЩ се дължи на факта, че някои мъже хомосексуалисти гълтат фекална материя по време на сексуалния контакт. В книгата си „СПИН, ненужната епидемия“, д-р Стенли Монтейф описва по следния начин сексуалните практики на мъжете хомосексуалисти:

100% са практикували орален секс, 93% са практикували анален секс. 8% поглъщат фекална материя. 37% практикуват секс в стил „садо-мазо“. 88% търсят публичен секс или участват в групов секс. 24% предпочитат секс с момчета вместо с мъже. Много от гейовете страдат от болести, които рядко се срещат сред останалите мъже – СПИН, хепатит A, B, C, сифилис, рак на ануса, рак на тестисите и т.н.

the twinks

Тъй като хомосексуалното поведение противоречи на нормалните природни поведенчески черти на съответния пол, гейовете (особено) и лесбийките сериозно нараняват телата си и увреждат своето здраве. Поради изброените причини хомосексуалистите живеят по-кратък живот. Според някои американски изследвания, хомосексуализмът скъсява продължителността на живота с около 30 на сто.

Според изследване на Института за семейството във Вашингтон, направено през 1992 г. върху над 5000 некролога в американски гей издания, средната възраст на починалите мъже хомосексуалисти е 41 години. Според друго подобно изследване, проведено през 1994 г., средната възраст на починалите гейове е 42 години, а на починалите лесбийки – 49. За щастие, твърдят учените, хомосексуализмът е психическо състояние, което е преодолимо. От няколко десетилетия се знае, че е напълно възможно един хомосексуалист да се промени и да заживее нормален живот. Съвременната психология и психотерапия е доказала, че сексуалната ориентация не е фиксирана характеристика, както е цветът на очите примерно. Много хомосексуалисти решават да си помогнат и се подлагат на психотерапия. В немалко случаи терапията е успешна и човекът се променя. В света има много организации, които помагат на хомосексуалисти да излекуват и превъзмогнат състоянието си и да заживеят нормален живот. Тези организации разполагат с научна литература, която е предназначена за хомосексуалисти, желаещи да се променят. В много случаи бивши хомосексуалисти помагат и консултират тези търсещи промяната. Такива има и те не са малко, друг е въпросът дали те намират достатъчно сили да направят крачката – да потърсят промяна на своята „ориентация“.

ex-homosexualНеотдавна американският психиатър Роберт Спитцер, професор по психиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк, публикува изследване, получило широк отзвук в медиите, според което почти всички хомосексуалисти, които доброволно са решили да потърсят промяната, са на мнение, че терапията им е била от полза и че веднага след промяната се подобрило емоционалното и психическото им здраве. Всяко общество предприема мерки, които защитават гражданите и особено младежта от опасни и нездравословни поведения, увреждащи сериозно здравето на човека, а оттам и на цялото общество. По силата на тази логика се предприемат мерки срещу тютюнопушенето, алкохолизма, наркоманиите и т.н. Безброй изследвания в областта на хомосексуализма недвусмислено са доказали, че това явление е по-нездравословно от гореспоменатите пороци и сериозно уврежда здравето на самите хомосексуалисти. Хомосексуалното поведение не трябва да се легитимира и да се нормализира, защото то е изключително вредно за здравето. Най-смислената реакция е обществото да помага на хомосексуалистите да се откажат от хомосексуалното поведение и, когато е възможно, да се откажат от хомосексуализма.

Какво ни донесоха хомосексуалните бракове

Какво донесоха хомосексуалните бракове в Масачузетс: Далеч по-зле отколкото повечето хора осъзнават. Масово се раздава пропагандна… навлиза и в образователната програма на средните класове.

Oт Браян Камъркер (Частичен и не редактиран превод)

Всеки който си мисли, че „браковете“ със същия секс няма да повлияят останалите от обществото трябва да погледне какво хомосексуалните бракове донесоха в Масачузетс. Това се превърна в насилствено налагане наложено на всички. Случаите за които ще прочетете в тази статия са само началото.

През ноември 2003 г. Върховния съд на Масачузетс провъзгласи за незаконно да не се позволяват браковете между партньори от същия секс. Скоро след това образование за хомосексуални бракове навлиза в училищата. Учениците дори празнуват деня на едно-половите бракове. Масово се раздава пропагандна литература на децата, за това, как хомосексуалните бракове са вече нормална част от обществото.
През 2004 това навлиза и в образователната програма на средните класове. Така съдебното решение отвори вратите за обучение във хомосексуалност, което заля Щата. „Сега вече е легално,“ заявява учителка. Тя обяснява пред медиите, как спокойно и отворено дискутира с децата подробности за хомосексуалния интеркорс.
На следващата година това се налага и на началните училища. На децата се казва, че това са просто друг вид бракове, подобно на този на техните родители.
Когато Дейвид Паркър настоял да му съобщят, ако детето му в детската градина е изложено на такава информация, той бил арестуван за едно денонощие поради рапорт от училищната управа.
На децата вече се четат приказки за романтични хомосексуални двойки със снимки как те се целуват. На оплакалите се родители е било обяснено, че нямат право да отстранят детето си от тези часове.
Хомо двойки свободно се целуват в ресторанти и обществени места, за да могат да проверят толерантността на заведението и заведат съдебно дело ако забележат и най-малкото неодобрение.
На хомосексуалните двойки е даден приоритет в списъците с чакащи за осиновяване. Щатът отпуска огромни финанси за да могат хомосексуалните организации да пропагандират начина си на сексуален живот.

Изглежда, че бързо се превръщаме в хомосексуално общество.

Хомосексуализъм – лечение

70% от страните членки на ООН срещу хомосексуализма

Вероятността хомосексуалисти да изнасилват деца е 12 пъти по-голяма отколкото при хетеросексуалните. 40 процента от сексуалните обиди са от практикуващите хомосексуализъм.

Може ли Гей да бъде излекуван?

Десетки хиляди се лекуват. Те се чувстват много по-щастливи и пълноценни след лечението. Ричард Кохен не е единствения който прави това успешно. Много хора с хомосексуални наклонности страдат неимоверно и търсят изход.

Дайте ми 3 часа разговор с човек с хомосексуална ориентация и аз ще ви кажа кои фактори в семейството и средата са ги направили такива. – Ричард Кохен

Защо обществото продължава да ги лъже, че лечение няма? Защо въпреки фактите за хиляди излекувани и тяхното признание, колко по-щастливи и свободни ги е направило това, виждаме пихолози които бурно реагират против? Защо светът е толкова убъркан?

Комбинация от следните преживявания доведе до мойто сексуално убъркване. Когато ги разбрах започна процеса на моето лечение:

  1. С баща ми не бяхме близки
  2. С майка ми бяхме прекалено близки
  3. Брат ми си изкарваше болката и гнева си на мен
  4. Познат на родителите ме изнасили сексуално на 5 години
  5. Имах чувствителен темпарамент

Привличането към същия секс е свързано с раните нанесени в сърцето ни от детството. Когато раните са излекувани обратните сексуални желания изчезват. Аз имах привилегията да помогна на хиляди да излезнат от тези нежелани чувства към същия секс. Аз помогнах на много техни роднини да разберът, че упрекците им не помагат на лечението, а са подсилване на факторите от детствтото които са ги довели до проблема.

Бившият гей, терапевтът Ричард Кохен по CNN.

Хиляди хомосексуалисти са се излекували

Ричард Кохен е излекувал успешно над 1000 хомосексуалисти. Самият той е бивш хомосексуалист който се излекувал и има 25 години успешен и щастлив брак.

„Никой не е роден гей“, заявява той. „С някои научни доводи се опитват да докажат това, но не им се получава. Както виждате аз самия излязох от това като нормален и съм направил многобройни изследвания.

Има семейни причини: Емоционални рани от детството

Хората стават хомосексуалисти по много различни причини. Най-основната е когато момчетата, да речем, не създадът сърдечна връзка с баща си. На второ място, те прекомерно индентифицират себе си с майката, влизайки в прекалено близка емоционална връзка (където индивидуалното емоционално развитие се загубва).“

Във биографията на известни хомосексуалисти можем да видим точно класическия сценарии (класическите причини) за тяхната хомосексуална ориентация. Дъщеря, неосъществила необходимата връзка с майка си, я загубва на ранна възраст. През целия си живот тя копнне за тази незапълнена връзка. Когато израства тя търси да я получи от другите жени чрез сексуална връзка. Но това не е начинът. Просто никой не е бил достатъчно зрял да и помогне.

Ефекта на лечението е постоянен и пълен

Осъзнавайки, че малко хора са знаели как да му помогнат в неговия труден преход, той става терапевт за да помага на хомосексуалистите които желаят лечение. Той предлага ефективна терапия, много ефективна, за тези които искат да излезнат от хомосексуалните чувства и живот. По думите му, „Терапията лекува сърцето, поради това ефекта е постоянен и пълен.“ „Това са емоционални рани от детството, те трябва да се върнат към тях, да преживеят чувствата, да ги изразят и излекуват.“

28gevisser-articleLarge

4 thoughts on “История на „нормализацията“ на хомосексуализма

  1. Аз съм гей. Първо аз съм 100% против пропагандата която се извършва в момента от негей политиците и огромните корпорации, но то е за пари. Второ, тази статия е дори още по-далече от истината. Най-голямата тъпотия беше това с бившите гейове…. абе хора, вие нормални ли сте? Как може да има понятие бивш гей? Или другата простотия с „подлъгването“? Или си такъв или не си, не може никой да те подлъже!….
    След това причините за да си „гей“ също са малоумни, аз какво да кажа, като нито съм имал семейни проблеми, нито някой ме е подлъгвал? Просто винаги съм харесвал момчета…
    После имате едно изказване, че „изследванията показват“…. като няма никакви изследвания, а само думите ви. Вие използвате същата пропаганда, същите измислици за да убедите читателите в своята позиция, вместо да се занимавате с глупости и да преувеличавате, напишете качествена статия по повода, защото тази е меко казано смешна. Пак повтарям че има огромен проблем с пропагандата в тази насока, против това съм, защото се случва на наш гръб. Разберете, че всички сме прецакани, „разделяй и владей“. Не си мислете, че тъпите еврейски илюминати, които бутат работата го правят на нас да ние добре, пък на вас да ви е тъпо…. ВСИЧКИ СМЕ ПРЕЦАКАНИ. Така че, вместо да им помагате в разделянето на хората, правете обратното. Освен ако не ги подкрепяте де…

    • Чудесно е ,че съзнаваш пропагандата на хомосексуалното .Съгласа съм ,че е насочена с/у всички ,а не цели просто да създаде среда на комфорт в хомосексуалната общественост.Това че не намираш травми в детството си ,съвсем не значи,че по никакъв начин не си бил повлиян психологически по някакъв начин.Човешкото съзнание не е лист хартия ,то е дълбоко и значимо .Нищо не се случва без участието на твоето съзнание и подсъзнание ,нито един процес от твоя характер и усещания не са просто биологична характеристика.Съзнанието е най-силния инструмент , човек може да лекува тялото си и усещанията си ,именно чрез него ,а не само чрез хапове , терапии и т.н. Бъди малко по-искрен със себе ,подозирам ,че си наясно защо имаш такива желания , сигурна съм,че отговорът няма да е еднозначен „това е моята природа“.Желая ти здраве и щастие .

  2. Не съм съгласен с твърдението, че „хомосексуалистите не се раждат такива, а стават под въздействие на оБстоятелства в личния им живот“. В много повече от допусканите случаи хомосексуализмът е нещо като страничен ефект от негативни генетични (генни) мутации при определени индивиди от дадена човешка популация, които като цяло водят до ненормални поведенчески реакции. Например, генните мутации които променят поведението на един индивид в дълбоко егоцентрично, създават в него непреодолим стремеж към паразитизъм който се изразява в желенаието да се трупат пари и богатства, да се властва на всяка цена над останалите индивиди в дадена общност и т.п задължително водят до промени и в сексуалното поведение които определяме като хомосексуализъм или бисексуалност. Т.е. хомосексуализмът си е чиста проба поведенческа извратеност, която нерядко стига до физическо унищожаване на хора и т.н. Т.е. хомосексуалистът, както правилно се отбелязва в статията, е винаги – независимо дали осъзнава това ясно и точно – раздразнен, нервен, недоволен от това, което е, от своята ненормалност казано най-кратко и точно. Той е разрушител, човек, който въвежда ентропия в системата и поради това е и обществено опасен! Освен това не бива да се забравя, че генетичните мутации обикновено са необратими, дори когато засегнатата от тях част от популацията има възможност да се кръстосва със здрави индивиди. Така че лекуването на хомосексуалността е възможно може би, но само като нещо, което самият страдащ от дегенеративността индивид осъзнава и желае много силно да надвие у себе си.

    • Даже да е неизлечим, хомосексуализмът все пак си е заболяване. Генетично заболяване? – ОК, да допуснем, че то наистина е вродено и неизлечимо… Но в такъв случай, това е заболяване на един много ограничен кръг хора, на един много малък дял от цялото общество.

      Ако пък виждаме, че този дял се увеличава, то следва да се замислим – какво предизвиква тази аномалия? Трябва да се опитаме да я предотвратим, точно както се опитваме да се борим с нарастването на броя на заболелите от рак. Може би някакви канцерогени, или някакви други вредни фактори в природата са виновни за едно такова сериозно генетично заболяване? Каквато и да е причината, тя трябва да се изследва и против нея да се води борба, а не да се радваме на резултатите!

      Ето в това се състои същността и ценността на въпроса – болест ли е хомосексуализмът, или не? Защото ако е болест, то тя е обект на борба. В това число и неизлечимата болест също е обект на борба – най-малкото, с цел нейното ограничаване.

      Не е нужно заболяването да бъде отричано като такова. Не е нужно да бъде натрапвано на здравите, че болните не са болни, а са също толкова здрави като всички останали. Няма нужда болните да бъдат издигани в култ, а търпимостта към тях и съчувствието към тях като личности да бъдат превръщани в симпатия към самото им заболяване. Самите болни също нямат полза от това.

      Проблемът не е в това, че генетично обусловеният хомосексуализъм е заразен. Не, той не се предава по физиологичен път. Но съществува, за съжаление, и един друг вид хомосексуализъм – изкуственият, придобитият, културният – възникващ на базата на подражателството и на културното влияние. Причина за него е психологическият натиск, пропагандното въздействие, оказвано върху младата или неустойчива личност. Именно това е, според мен, истинската причина на постоянното нарастване на процентния дял на хомосексуалистите в обществото; а не това, че природата е замърсена и все по-често „гените на хората някак си се объркват“.

      А това е вече нещо много по-лошо и по-страшно. Това е все едно да подражаваш на осакатен човек без ръка, като абсолютно ненужно си отрязваш своята напълно здрава ръка. Защото представете си, че вече се е стигнало до там, в обществото да се създаде някакъв безумен, истеричен култ към едноръките, еднокраките, еднооките и всякакви други, тям подобни сакати хора. Представете си, че всяка подобна инвалидност ви прави в обществото по-интересен, по-ценен и по-привилегирован. И създава у вас някакво фалшиво усещане за задоволеност и пълноценност. Докато всъщност нещата стоят точно по обратния начин.

      Към това ли се стремим? Кой има полза от всичко това?

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s