ПУТИН МЕЖДУ ВОЙНАТА И ПОЗОРА

Една статия на Константин Душенов

Ако избирате между война и позор, и предпочетете позора – ще получите и война, и позор.

Този мрачен афоризъм на Чърчил се появява през 1938 г., когато западните лидери уговарят с Хитлер „мюнхенското споразумение“, опитвайки се да задоволят нарастващия му апетит. Днес именно тази фраза най-добре описва състоянието, в което се намира Кремъл по отношение на украинската криза. Защото, след кървавите събития от последните няколко месеца, вече стана съвсем очевидно: по-ната­тъшните опити за умиротворяване на киевските бандеровци и техните западни покровители са най-малкото безполезни и лишени от практически перспективи.

Нима в Кремъл не разбират това? Разбират, естествено, но… Русия е все още твърде слаба, за да влезе в открита конфронтация със Запада. Без съюзници (Китай си има своите проблеми, а отвратителният белоруски интригант не се брои), с огромна „пета колона“ сред политиците, чиновниците, бизнесмените…

Ето защо Путин гледа да печели време. Путин ма­неврира. Путин чака, избира удобния момент. Но тези маневри не могат да продължат безкрайно. Моментът, когато ще трябва да се вземе принципно решение, наближава.

Преговорите със Запада са безполезни. Западът никога няма да пусне Украйна с добро. Защото възсъединяването на Украйна с Русия означава пълно и окончателно рухване на цялата западна стра­тегия през последните 70 години, пълно преразглеждане на ре­зултатите от разпадането на Съветския съюз и възражда­нето на историческата Руска империя в новата ѝ геопо­литическа форма на Евразийския съюз.
А извън Русия Украйна може да съществува само като анти-Русия, противо-Русия, като средство за война и унищожава­не на Русия. Бандеровският фашизъм, дивата западна русофобия, инферналната униатска омраза към Православната църква – това са единствено възможните мирогледни, идеологически и религиозни основи на „украинската независимост“.
Ето защо, рано или късно, ще ни се наложи да воюваме за Украйна, за възсъединяването на Новорусия и Малорусия с Русия. Тук от Путин нищо не зависи. Такава е логи­ката на историческия процес, такава е божествената, провиденческа неизбежност на Руската съдба. Важно е само правилно да се избере моментът за влизане в тази неизбежна война. И тук вече отговорността и ролята на Путин е огромна и неза­менима.

Той е човекът, който трябва да определи точно кога, в каква форма и с какви сили ще влезе Русия в тази война.
Той е човекът, който трябва да създаде най-благоприятни между­народни условия за нашата победа.
Той е човекът, който трябва да сплоти около себе си всички здрави патриотични сили в страната.
Той е човекът, който трябва да неутрализира „петата колона“, съставена от предате­ли и врагове на Руския народ.

Как можем да му помогнем?

doc6ffgy1juwdj1eb6qfo3j_800_480За начало поне, като не му пречим. Да не изпадаме в истерия по всеки повод, да не изискваме незабавни резултати „тук и сега“, да не пеем в унисон с национал-предателите за „краха на кървавата кагебейщина“.
Е, а после вече всеки сам, на своето място, да реши какво е готов да направи за Родината си в този труден момент, какво е готов да пожертва, с какво да допринесе за общото дело…

Задачите, които стоят пред Кремъл като цяло и лично пред Путин, са необикновено сложни. Неговата отговорност е огромна. Силите, които му се противопоставят, са многоброй­ни и опасни. В тази ситуация да се намери единствено пра­вилната стратегия е изключително трудно, почти не­възможно. Постоянно изглежда, че всеки ход, всеки план, всяко движение неизбежно ще бъдат съпроводени с твърде големи рискове и огромни загуби.
Ако Русия да въведе свои войски в Украйна, това ще бъде началото на пълномащабна военно-политическа криза в сърцето на Европа, съпоставима с Карибската криза от началото на 60-те години на миналия век. Казано по-просто, ще постави света на ръба на Трета световна война. Освен това, активната военна намеса на Русия може да има смисъл само, ако крайната цел е реализация на „кримския сценарий“ – тоест, освобождението на Киев от бандеровските глутници, които са окупирали „майката на руските градове“, и възсъединяването с нас не само на Новорусия, но и на Малорусия.

Но в съвременните условия такава мащабна военна операция, съпоставима по своята сложност и размах с най-големите операции през Великата отечествена война, ще изисква напрягане на всички наши сили. И загубите в нея ще бъдат съответни: десетки, ако не и стотици хиляди жертви и от двете страни.

Нека гледаме истината в очите: повечето жители на Западна и Централна Украйна не горят от желание да се влеят в Русия. Вече четвърт век в условията на дива русофобска пропаганда израсна цяло поколение, което искрено си вярва, че са „наследници на великата украинска цивили­зация“, Русия смятат за „вековен агресор и потисник“, а руснаците – за „смесица от монголи и и угро-фини“. И тези ще воюват сериозно срещу нас, не се съмнявайте… И ще партизанстват…

Няма нужда да се обяснява какви ще са последиците в областта на външната и икономическата по­литика от такъв ход на събитията. Дали Русия е готова за това в сегашното си отслабено състояние? Не знам. Може би, да. Рисковете обаче, и това е съвсем точно, са безумно високи!

Ако пък Русия не се включи в гражданската война в Украйна и Кремъл само наблюдава безпомощно как бандеровците провеждат полити­ка на геноцид: убиват руснаци, „прочистват“ градовете, бомбардират мирното население, възстановявайки своята фашистка „незалежность“, тогава…

Тогава всички постижения през последните години , всички надежди за Руско Възкресение, за съюз между властта и народа в общото дело за възраждане на Светата Рус в нейните исторически граници, за преодоля­ване на последиците от безпощадния либерално-сата­нински погром – всичко ще се превърне на прах и пепел. И това не ще го простят на Путин нито руските хора, нито историята.

Или „маршал на победата“, нов Сталин, наследник на великата Руска традиция за военни победи от Александър Невски до Суворов, Кутузов и Жуков. Или – „втори Горбачов“, презрение от съвременниците и проклятия от потомците.

За Путин няма друг, среден път!

И ние трябва да му помогнем да направи правилния избор.
Но за това трябва да променим самите себе си. Да се отърсим от унинието и леността. Да докажем, че на нас може да се разчита, че можем да му помогнем в борбата. Че сме готови не само да мърморим и да пишем в интернет, без да ставаме от дивана, но да преодоляваме изкушения и скръб, да жертваме, да воюваме и да побеждаваме.

Игор Стрелков - министър на отбраната на Донецката народна република

Игор Стрелков – министър на отбраната на Донецката народна република

Послепис:
Четеш възванията на Стрелков (полковник Игор Стрелков, министър на отбраната на Донецката народна република – б. пр.) и сърцето ти плаче:

1. Ако имахме достатъчно оръжие, само опълчението в Славянск щеше да наброява няколко хиляди бойци.
2. Ако имахме възможност не само да въоръжаваме (обличане и обуване) воините, но и материално да подпомагаме техните се­мейства поне на нивото на средната местна ра­ботна заплата (та нали хората идват, за да риску­ват живота си!), тогава в Славянск щяхме да имаме вече цяла дивизия и щяха да се редят на опашка за оръжие.
3. Ако имахме тил (а за една воюваща армия той е абсолютно необходимо), вече щяхме да извършваме мобилизация, която би ни дала десетки хиляди бойци – и хората, които все още работят, масово и с готовност щяха да се включат в нея.
Помощта, която идва от Русия сега, трябваше да дойде пре­ди месец, тогава можеше да доведе до голям успех. Сега тя едва-едва ни помага да се държим, но вече без шанс да обърнем резултата в наша полза.
Ние нямаме нищо, всичко закъснява дори не с дни, а със седмици…
А укрите, колкото и да е смешно, вече ни изпреварват. Тяхната машина е тромава, но тя сега се управлява от компетентни хора, дошли отвъд океана. И тези типове гонят с ритници разнебитената машина напред – мачкайте и изтривайте от лицето на земята! А с другата ръка подхвърлят на Кремъл залъгалки от типа на „частично плащане на газа“, „пре­говори“ и т. н.
И дните се превръщат в седмици, а седмиците – в месеци… A реална помощ все няма и няма, и вече целият потенциал, който беше набран в началото, е изразходван…
Пръчката се огъва и огъва, тя пука, но засега все още се огъва… Когато се счупи, вече ще е късно. Помощта от Русия ни е нужна като въздух!
Ние сме готови да умрем сред развалините на Славянск, но с твърдата вяра, че нашите убити и ранени под масирания и безнаказан гаубичен огън не са били напразни жертви!
А тази вяра се къса, като найлон от силен вятър – всеки ден все повече и повече.

Превод: Л. Чолаков
Източник: lyubomircholakov.blog.bg

KONSTANTIN-DUSHENOV

Автор – Константин Душенов

One thought on “ПУТИН МЕЖДУ ВОЙНАТА И ПОЗОРА

  1. Господин автор ,твърде сте критичен и пристрастен в статията си. Струва ми се заемате страна. Знаете ли кой е Степан Бандера и за какво се е борил, бъркате като старвнявате протестиращите украинци с него. Статията ви е чисто про-руска, моля ви , бъдете безпристрастен.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s