Първите евразийци

1

Темата „Евразия”, „Евразийско движение“ и „Евразийски съюз” тепърва предстои да става все по-популярна. Евразийството като движение, със своя организация и доктрина не се появило от нищото, то има своята историчност.

Евразийското движение се оформя в емиграция, в разломната епоха след Първата Световната война и Октомврийската революция, когато цяла Европа кипи от предчувствието на съдбоносните промени, които настъпват в света. Дори устоите на още по-модерното неоевразийство, постулирано от Александър Дугин в съвременна Русия, а именно евразийската доктрина сред белогвардейската имиграция, се е зародила случайно или не, в нашата столица София. И по-конкретно в съчинението на княз Николай Сергеевич Трубецкой(1890–1938) – „Европа и човечеството“.

Княз Николай Сергеевич Трубецкой е син на княз Сергей Трубецкой (прочут руски философ, ректор на Московския университет) и през 1920 г. емигрира със семейството си в България. Там той се свързва с проф. Иван Шишманов, приятел на баща му Сергей Трубецкой. Проф. Иван Шишманов препоръчва младия княз и той е назначен на работа в Историко-филологически факултет на СУ, като редовен доцент по сравнително езикознание (1.10.1920-1.10.1922г.) без да има зад гърба си никакви изследвания в областта на лингвистиката, но за кратко време си извоюва име на лингвист от европейска висота, за което получава и покана от Виенският университет да преподава.

В гр.София е издадена най-известната му книга „Европа и човечеството“. До раждането на евразийската идеология обаче довежда обсъждането на книгата в българската столица, където пристигат и Петр П. Сувчинский, Георгий В. Флоровский и Петр Н. Савицкий. За рождена дата на евразийското движение може да се възприеме 1921г., когато именно в гр.София е издаден първият евразийски сборник „Исход к Востоку“ (София, 1921) от нетолкова популярните, но респектиращи с потенциала и корените си млади автори, философи и публицисти Н. С. Трубецки, П. Н. Савицки, Г. В. Флоровски и П. П. Сувчински.

Вторият евразийски сборник е издаден през 1922г. в Берлин, а третият озаглавен „Русия и Латинството” излиза през 1923г. 1923 г. е важна за движението, през същата година  започва да излиза програмният алманах „Евразийски временник”. Едновременно с него започва да излиза и списанието „Евразийски хроники”, а от 1928 г. в Париж тръгва издаването и на вестник „Евразия”. Евразийското движение все повече набира сили и последователи, минавайки към по-висок организационен етап. Евразийците издават също така два манифеста, първият през 1926 г. озаглавен „Евразийството – опит за систематично изложение” и вторият през 1927 г. Николай Сергеевич Трубецкой публикува няколко книги в Евразийското издателство („Наследие Чингисхана“ (1925) и „К проблеме русского самосознания“ (1927)).

Като идеолог на евразийството Трубецкой разработва теорията за евразийският езиков съюз, концепциите за многополюсния свят, за славяно-туранските културни взаимодействия, за монголското влияние върху руската политическа история и култура, за идеокрацията.

Характерен момент в теорията на евразийците е тяхната привързаност към православните традиции. От там евразийците се възприемат като продължители на славянофилите. Друг от основателите на движението П. Сувчинскиразработва геополитическата страна на евразийската идеология и така става първият професионален геополитик на Русия. Той има и приноси в много други области. Създава базови за евразийството теории като теорията за месторазвитието, хозяйстводържавието, циклите на икономическата история и т.н. Като освен това осигурява приемствеността в движението предавайки щафетата на неоевразийците с кореспонденцията си с Лев Гумильов.

Така евразийството се превръща в широко обществено движение сред руските емигрански среди. Симпатизирали са му много видни руски обществени дейци и учени като (Г. В. Вернадский, Н. Н. Алексеев, Р. О. Якобсон, Л. П. Карсавин, В. Сеземан, Д. П. Святополк-Мирский и др.) В различни части на Европа започват да се учредяват евразийски организации. Най-големите са в Прага и в Париж.

От 1926 г. започнала да се оформя организационната структура на евразийското движение, бил създаден евразийският съвет, в който влезли Н. С. Трубецкой, П. Н. Савицкий, П. П. Сувчинский и П. Арапов. Евразийството започнало да се политизира и през 1928-29 г. евразийскито движение се разцепило на леви и десни, във връзка с дейността на просъветската и проболшевишка група около вестник Евразия. От ръководството на евразийското движение излезнал Николай Трубетской, част от левите евразийци като Д. Святополк-Мирский се върнали в Русия и от 1938г. дейността на движението почти замира. Евразийското движение се възражда в СССР едва през втората половина на 20 век в лицето на забележителният учен Лев Гумильов. В ред свои произведения той доразвива и обогатява евразийските концепции, като да речем с теориите за етногенеза, пасионарната теория и т.н. Чрез голямото лично и научно влияние на Гумильов, евразийството преминава в 21 век, продължено от мислители като А. Панарин и А. Дугин.

В съвременният си вариант евразийството се ползва с все по-голяма обществена подкрепа и става все по-влиятелно след разпадането на СССР, когато е налице процес на усилено търсене на адекватна идентичност, на която потребност евразийската идеология отговаря много добре. Става дума за това че Русия според евразийците е особена държава, тя не принадлежи нито на Европа, понеже не е чисто европейска държава, нито принадлежи на Азия. Русия е обхванала части и от Азия и от Европа, следователно тя ги обединява в себе си и затова е Евразия.

Така Русия може да служи за мост между Изтока и Запада. Може да бъде свързващото звено и да осигури синтеза на културите и единството на света. Евразийството е борческа идеология и това е нейната положителна страна. Тя предлага не толкова алтернатива на уестърнизацията и либерализацията по западен модел, а е нейна конструктивна опозиция. Освен това евразийците отричат претенцията на Западната цивилизация за хегемония. Това е проява на волята на незападните народи към свой собствен оригинален път на развитие.

Евразийците не смятат че незападните общества са обречени единствено на сляпо епигонство, те смятат че народите и културите трябва да се стремят към творческо съществование. В това е ценността на тяхното учение.

Източник: bgeurasia.org

2 thoughts on “Първите евразийци

  1. Звучи не лоши, но какво да кажем за Евразията преди 1500 години ? Когато Българите са били на мястото на днешните Руснаци ? Преди да се появи държавата Рус на територията на днешна Украйна. Когато всички там са се наричали Българи… а в последствие Руснаци и Украинци ?
    Моля ви когато пускате малко по-про-руски ориентирани статии, съобразявайте се с факта, че Руснаците не са се появили там от нищото… Това са някогашни предимно Български племена.

    • Почитаме нашата освободителка Русия и обичаме православният,братски,руски народ,но винаги ще обичаме повече България…така,че спокойно🙂 България над всичко !

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s