Първите евразийци

1

Темата „Евразия”, „Евразийско движение“ и „Евразийски съюз” тепърва предстои да става все по-популярна. Евразийството като движение, със своя организация и доктрина не се появило от нищото, то има своята историчност.

Евразийското движение се оформя в емиграция, в разломната епоха след Първата Световната война и Октомврийската революция, когато цяла Европа кипи от предчувствието на съдбоносните промени, които настъпват в света. Дори устоите на още по-модерното неоевразийство, постулирано от Александър Дугин в съвременна Русия, а именно евразийската доктрина сред белогвардейската имиграция, се е зародила случайно или не, в нашата столица София. И по-конкретно в съчинението на княз Николай Сергеевич Трубецкой(1890–1938) – „Европа и човечеството“.

Княз Николай Сергеевич Трубецкой е син на княз Сергей Трубецкой (прочут руски философ, ректор на Московския университет) и през 1920 г. емигрира със семейството си в България. Там той се свързва с проф. Иван Шишманов, приятел на баща му Сергей Трубецкой. Проф. Иван Шишманов препоръчва младия княз и той е назначен на работа в Историко-филологически факултет на СУ, като редовен доцент по сравнително езикознание (1.10.1920-1.10.1922г.) без да има зад гърба си никакви изследвания в областта на лингвистиката, но за кратко време си извоюва име на лингвист от европейска висота, за което получава и покана от Виенският университет да преподава.

В гр.София е издадена най-известната му книга „Европа и човечеството“. До раждането на евразийската идеология обаче довежда обсъждането на книгата в българската столица, където пристигат и Петр П. Сувчинский, Георгий В. Флоровский и Петр Н. Савицкий. За рождена дата на евразийското движение може да се възприеме 1921г., когато именно в гр.София е издаден първият евразийски сборник „Исход к Востоку“ (София, 1921) от нетолкова популярните, но респектиращи с потенциала и корените си млади автори, философи и публицисти Н. С. Трубецки, П. Н. Савицки, Г. В. Флоровски и П. П. Сувчински.

Вторият евразийски сборник е издаден през 1922г. в Берлин, а третият озаглавен „Русия и Латинството” излиза през 1923г. 1923 г. е важна за движението, през същата година  започва да излиза програмният алманах „Евразийски временник”. Едновременно с него започва да излиза и списанието „Евразийски хроники”, а от 1928 г. в Париж тръгва издаването и на вестник „Евразия”. Евразийското движение все повече набира сили и последователи, минавайки към по-висок организационен етап. Евразийците издават също така два манифеста, първият през 1926 г. озаглавен „Евразийството – опит за систематично изложение” и вторият през 1927 г. Николай Сергеевич Трубецкой публикува няколко книги в Евразийското издателство („Наследие Чингисхана“ (1925) и „К проблеме русского самосознания“ (1927)).

Като идеолог на евразийството Трубецкой разработва теорията за евразийският езиков съюз, концепциите за многополюсния свят, за славяно-туранските културни взаимодействия, за монголското влияние върху руската политическа история и култура, за идеокрацията.

Характерен момент в теорията на евразийците е тяхната привързаност към православните традиции. От там евразийците се възприемат като продължители на славянофилите. Друг от основателите на движението П. Сувчинскиразработва геополитическата страна на евразийската идеология и така става първият професионален геополитик на Русия. Той има и приноси в много други области. Създава базови за евразийството теории като теорията за месторазвитието, хозяйстводържавието, циклите на икономическата история и т.н. Като освен това осигурява приемствеността в движението предавайки щафетата на неоевразийците с кореспонденцията си с Лев Гумильов.

Така евразийството се превръща в широко обществено движение сред руските емигрански среди. Симпатизирали са му много видни руски обществени дейци и учени като (Г. В. Вернадский, Н. Н. Алексеев, Р. О. Якобсон, Л. П. Карсавин, В. Сеземан, Д. П. Святополк-Мирский и др.) В различни части на Европа започват да се учредяват евразийски организации. Най-големите са в Прага и в Париж.

От 1926 г. започнала да се оформя организационната структура на евразийското движение, бил създаден евразийският съвет, в който влезли Н. С. Трубецкой, П. Н. Савицкий, П. П. Сувчинский и П. Арапов. Евразийството започнало да се политизира и през 1928-29 г. евразийскито движение се разцепило на леви и десни, във връзка с дейността на просъветската и проболшевишка група около вестник Евразия. От ръководството на евразийското движение излезнал Николай Трубетской, част от левите евразийци като Д. Святополк-Мирский се върнали в Русия и от 1938г. дейността на движението почти замира. Евразийското движение се възражда в СССР едва през втората половина на 20 век в лицето на забележителният учен Лев Гумильов. В ред свои произведения той доразвива и обогатява евразийските концепции, като да речем с теориите за етногенеза, пасионарната теория и т.н. Чрез голямото лично и научно влияние на Гумильов, евразийството преминава в 21 век, продължено от мислители като А. Панарин и А. Дугин.

В съвременният си вариант евразийството се ползва с все по-голяма обществена подкрепа и става все по-влиятелно след разпадането на СССР, когато е налице процес на усилено търсене на адекватна идентичност, на която потребност евразийската идеология отговаря много добре. Става дума за това че Русия според евразийците е особена държава, тя не принадлежи нито на Европа, понеже не е чисто европейска държава, нито принадлежи на Азия. Русия е обхванала части и от Азия и от Европа, следователно тя ги обединява в себе си и затова е Евразия.

Така Русия може да служи за мост между Изтока и Запада. Може да бъде свързващото звено и да осигури синтеза на културите и единството на света. Евразийството е борческа идеология и това е нейната положителна страна. Тя предлага не толкова алтернатива на уестърнизацията и либерализацията по западен модел, а е нейна конструктивна опозиция. Освен това евразийците отричат претенцията на Западната цивилизация за хегемония. Това е проява на волята на незападните народи към свой собствен оригинален път на развитие.

Евразийците не смятат че незападните общества са обречени единствено на сляпо епигонство, те смятат че народите и културите трябва да се стремят към творческо съществование. В това е ценността на тяхното учение.

Източник: bgeurasia.org

Advertisements

2 thoughts on “Първите евразийци

  1. Звучи не лоши, но какво да кажем за Евразията преди 1500 години ? Когато Българите са били на мястото на днешните Руснаци ? Преди да се появи държавата Рус на територията на днешна Украйна. Когато всички там са се наричали Българи… а в последствие Руснаци и Украинци ?
    Моля ви когато пускате малко по-про-руски ориентирани статии, съобразявайте се с факта, че Руснаците не са се появили там от нищото… Това са някогашни предимно Български племена.

    • Почитаме нашата освободителка Русия и обичаме православният,братски,руски народ,но винаги ще обичаме повече България…така,че спокойно 🙂 България над всичко !

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s