Еко­фа­ши­зъм и еко­де­мок­ра­ция

ноември 2005, от Серж Латуш, про­фе­сор по ико­но­ми­ка в Уни­вер­си­те­та Ор­се

shutterstock_12399250

„Сеп­тем­в­ри е бил най-топ­ли­ят ме­сец на зе­мя­та, от­как­то тем­пе­ра­ту­ри­те се из­мер­ват с на­уч­ни ме­то­ди“ (1880 г.), то­ва обя­ви на 14 ок­том­в­ри аме­ри­кан­с­ки­ят На­ци­о­на­лен цен­тър за из­с­лед­ва­не на оке­а­ни­те и ат­мос­фе­ра­та. Пет дни след то­ва Меж­ду­на­род­ни­ят съ­вет за на­у­ка пре­дуп­ре­ди, че све­тът ще бъ­де раз­тър­сен от по­ве­че раз­ру­ши­тел­ни при­род­ни бед­с­т­вия, свър­за­ни с ус­ко­ре­но­то за­топ­ля­не на кли­ма­та. Еми­сии на га­зо­ве с пар­ни­ков ефект, за­мър­ся­ва­не на въз­ду­ха, пот­реб­ле­ние на не­въз­с­та­но­ви­ми при­род­ни ре­сур­си и на во­да… Как да се за­дейс­т­ват не по­роч­ни­те, а доб­ро­де­тел­ни­те кръ­го­ве на от­ри­ца­тел­ния рас­теж, ка­то се га­ран­ти­ра со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост, без ко­я­то чо­ве­чес­т­во­то е об­ре­че­но на без­ре­дие?

ПРО­ЕК­ТЪТ ЗА ИЗ­Г­РАЖДА­НЕ на ед­но ав­то­номно и пес­те­ли­во об­щес­т­во се пос­ре­ща с ши­ро­ко одоб­ре­ние, ма­кар при­вър­же­ни­ци­те му да са обе­ди­не­ни око­ло раз­лич­ни ка­у­зи: от­ри­ца­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, от­каз от про­дук­тив­ност, прек­ва­ли­фи­ци­ра­но и до­ри ус­той­чи­во раз­ви­тие. Ло­зун­гът на Зе­ле­ни­те про­тив про­дук­тив­ност­та нап­ри­мер съ­от­вет­с­т­ва на­пъл­но на то­ва, ко­е­то “про­тив­ни­ци­те на рас­те­жа”, чле­но­ве на Мре­жа­та на про­тив­ни­ци­те на рас­те­жа за пос­т­раз­ви­тие (ROCAD) [1], раз­би­рат под от­ри­ца­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Съ­що­то съв­па­де­ние се наб­лю­да­ва и с по­зи­ци­я­та на дви­же­ни­е­то Attac, ко­е­то в ед­на от бро­шу­ри­те си пле­ди­ра за пре­ми­на­ва­не към пос­те­пен­но и ра­зум­но за­ба­вя­не на ма­те­ри­ал­ния рас­теж, при кон­к­рет­ни со­ци­ал­ни ус­ло­вия, ка­то пър­ви етап към от­ри­ца­те­лен рас­теж на всич­ки опус­то­ши­тел­ни и гра­би­тел­с­ки фор­ми на про­из­вод­с­т­во [2].

Пре­о­це­ня­ва­не, пре­ос­мис­ля­не, прес­т­рук­ту­ри­ра­не, пре­ло­ка­ли­зи­ра­не, пре­раз­п­ре­де­ля­не, на­ма­ля­ва­не, пов­тор­но из­пол­з­ва­не, ре­цик­ли­ра­не – осем са вза­и­мо­за­ви­си­ми­те це­ли, ко­и­то мо­гат да за­дейс­т­ват доб­ро­де­тел­ния кръг. И на­ис­ти­на, спо­ра­зу­ме­ни­е­то по стой­нос­ти­те, на­ло­же­ни от не­об­хо­ди­ма­та “пре­о­цен­ка”, об­х­ва­ща не са­мо при­вър­же­ни­ци­те на от­ри­ца­тел­ния рас­теж, за­що­то ня­кои от зас­тъп­ни­ци­те на ус­той­чи­во­то или на ал­тер­на­тив­но­то раз­ви­тие пра­вят сход­ни пред­ло­же­ния. Пре­по­ръч­ва­ни­те още през 1975 г. от фон­да­ция “Даг Ха­мар­с­кьолд” мер­ки за са­мо­ог­ра­ни­ча­ва­не съв­па­дат с те­зи на под­дръж­ни­ци­те на от­ри­ца­тел­ния рас­теж: да се ог­ра­ни­чи кон­су­ма­ци­я­та на ме­со, да се пос­та­ви гор­на гра­ни­ца на пот­реб­ле­ни­е­то на пет­рол, сгра­ди­те да се из­пол­з­ват по-ико­но­мич­но, да се про­из­веж­дат сто­ки за по-трай­на упот­ре­ба, да се пре­мах­нат час­т­ни­те ав­то­мо­би­ли, и т.н. [3].

Ни­кой не ос­пор­ва не­об­хо­ди­мост­та от сил­но на­ма­ля­ва­не на по­ка­за­те­ля “еко­ло­ги­чен от­пе­ча­тък”, а кол­ко­то до ос­та­на­ло­то, все­ки е съг­ла­сен с на­пи­са­но­то от Джон Стю­ърт Мил в сре­да­та на XIX в.: “Вся­ка чо­веш­ка дей­ност, ко­я­то не во­ди до не­ра­зум­но пот­реб­ле­ние на не­въз­с­та­но­ви­ми су­ро­ви­ни или не раз­ру­ша­ва не­об­ра­ти­мо окол­на­та сре­да, би мог­ла да се раз­ви­ва без­к­рай­но. В час­т­ност дей­нос­ти­те, ко­и­то мно­го хо­ра смя­тат за най-же­ла­ни и най-удов­лет­во­ри­тел­ни – об­ра­зо­ва­ние, из­кус­т­во, ре­ли­гия, фун­да­мен­тал­ни из­с­лед­ва­ния, спорт и чо­веш­ки от­но­ше­ния – мо­гат да дос­тиг­нат до ис­тин­с­ки раз­ц­вет” [4].

Да оти­дем по-да­леч. Кой е про­тив за­щи­та­та на пла­не­та­та, опаз­ва­не­то на окол­на­та сре­да, съх­ра­ня­ва­не­то на фло­ра­та и фа­у­на­та? Кой пре­по­ръч­ва кли­ма­тич­ни ано­ма­лии и раз­ру­ша­ва­не на озо­но­вия слой? Във все­ки слу­чай, ни­то един по­ли­тик на от­го­во­рен пост. На­ми­рат се до­ри ди­рек­то­ри на пред­п­ри­я­тия, вис­ши ръ­ко­вод­ни кад­ри и ико­но­ми­чес­ки фак­то­ри, взи­ма­щи ре­ше­ния, бла­гоп­ри­ят­но нас­т­ро­е­ни към ра­ди­кал­на смя­на на ори­ен­та­ци­я­та, за да се спа­си чо­веш­ки­ят род от еко­ло­гич­на­та и со­ци­ал­на­та кри­за.

Сле­до­ва­тел­но е не­об­хо­ди­мо да се иден­ти­фи­ци­рат по-точ­но про­тив­ни­ци­те на ед­на по­ли­ти­чес­ка прог­ра­ма за от­ри­ца­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, преч­ки­те за ней­но­то при­ла­га­не, как­то и по­ли­ти­чес­ка­та фор­ма на ед­но “еко­съ­об­раз­но” об­щес­т­во.

Кои са “вра­го­ве­те на на­ро­да” ?

Да се оп­ре­де­ли ли­це­то на про­тив­ни­ка е дос­та труд­на за­да­ча, за­що­то ни­то ико­но­ми­чес­ки­те су­бек­ти, ни­то тран­с­на­ци­о­нал­ни­те ком­па­нии, ко­и­то ре­ал­но дър­жат власт­та, не са спо­соб­ни да я уп­раж­ня­ват пря­ко. Как­то от­бе­ляз­ва Сю­зън Стрейндж, ня­кои от ос­нов­ни­те от­го­вор­нос­ти на дър­жа­ва­та в ус­ло­ви­я­та на па­зар­на ико­но­ми­ка (…) в днеш­но вре­ме не се по­е­мат от ни­ко­го [5]. От ед­на стра­на, “Биг Бра­дър” е ано­ни­мен, а от дру­га – за­ви­си­мо­то по­ло­же­ние на су­бек­ти­те по­ве­че от вся­ко­га е плод на соб­с­т­ве­на­та им во­ля, за­що­то ма­ни­пу­ла­тив­но­то въз­дейс­т­вие на рек­ла­ма­та е мно­го по-ко­вар­но от то­ва на про­па­ган­да­та… При те­зи ус­ло­вия как да се из­п­ра­виш “по­ли­ти­чес­ки” сре­щу ме­га­ма­ши­на­та?

Край­на­та ле­ви­ца да­ва след­ния тра­ди­ци­о­нен от­го­вор: ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та същ­ност е в ос­но­ва­та на всич­ки преч­ки и на всич­ки на­ши про­я­ви на без­си­лие. Въз­мо­жен ли е от­ри­ца­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, без да се из­ле­зе от ка­пи­та­лиз­ма [6]? За да да­дем от­го­вор на то­зи въп­рос, тряб­ва да из­бег­нем вся­ка­къв дог­ма­ти­зъм, ако ис­ка­ме яс­но да оп­ре­де­лим труд­нос­ти­те.

Нем­с­ки­ят Wuppertal Institute пред­ло­жи дос­та иг­ри от ти­па “все­ки пе­че­ли”, в ко­и­то учас­т­ват при­ро­да­та и ка­пи­та­лът. Та­къв е сце­на­ри­ят “Не­га Ват” [7], кой­то пред­ла­га че­ти­рик­рат­но на­ма­ля­ва­не на кон­су­ми­ра­на­та енер­гия, за­до­во­ля­вай­ки съ­щи­те пот­реб­нос­ти. Да­нъ­ци, стан­дар­ти, бо­ну­си, сти­му­ли, на­ход­чи­во суб­си­ди­ра­не би­ха мог­ли да нап­ра­вят при­мам­ли­во доб­ро­де­тел­но­то по­ве­де­ние и та­ка да се из­бег­нат зна­чи­тел­ни раз­хи­ще­ния. В Гер­ма­ния нап­ри­мер ус­пеш­но са из­п­роб­ва­ни сис­те­ми за зап­ла­ща­не на сгра­ди­те, об­вър­за­ни не тол­ко­ва с раз­хо­ди­те за пос­т­ро­я­ва­не­то им, кол­ко­то с енер­гий­на­та им ефек­тив­ност. Го­ля­ма гру­па сто­ки (ко­пир­ни ма­ши­ни, хла­дил­ни­ци, ав­то­мо­би­ли и др.) би­ха мог­ли да се на­е­мат, вмес­то да се ку­пу­ват, ко­е­то ще прек­ра­ти неп­рес­тан­на­та про­из­вод­с­т­ве­на над­п­ре­ва­ра и ще съз­да­де ус­ло­вия за пос­то­ян­но ре­цик­ли­ра­не. Да­ли то­ва би до­ве­ло и до из­бяг­ва­не на “ефек­та на от­с­ко­ка”, т.е. уве­ли­ча­ва­не­то в край­на смет­ка на пот­реб­ле­ни­е­то на су­ро­ви­ни? Ед­ва ли.

Еко­съ­об­раз­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм е въз­мо­жен на те­о­рия, но е не­ре­а­лис­ти­чен на прак­ти­ка. Той на­ис­ти­на би до­вел до сил­ни ре­гу­ли­ра­щи ме­ха­низ­ми, най-мал­ко­то за да на­ло­жи на­ма­ля­ва­не на еко­ло­гич­ния от­пе­ча­тък. За­ви­си­ма­та от ги­ган­т­с­ки­те тран­с­на­ци­о­нал­ни фир­ми все­об­ща сис­те­ма на па­зар­на ико­но­ми­ка ня­ма спон­тан­но да се на­со­чи към “доб­ро­де­тел­ния” път на “еко­ка­пи­та­лиз­ма”. Ано­ним­ни­те и фун­к­ци­о­нал­ни ма­ши­ни за ди­ви­ден­ти ня­ма да се от­ка­жат от вре­ди­тел­с­ка­та си дей­ност без при­ну­ди­тел­ни мер­ки. До­ри да са при­вър­же­ни­ци на са­мо­ре­гу­ли­ра­не­то, тех­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли не раз­по­ла­гат със сред­с­т­ва­та да го на­ло­жат на “са­мот­ни­те ез­да­чи”, т.е. на ог­ром­но­то мно­зин­с­т­во, об­се­бе­но от ми­съл­та за бър­зи и мак­си­мал­ни пе­чал­би от ак­ци­и­те си. Ако ня­как­ва ин­с­ти­ту­ция има по­доб­ни ре­гу­ли­ра­щи пра­во­мо­щия (дър­жа­ва, на­род, син­ди­кат, неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция, ООН, и т.н.), тя ще дър­жи ця­ла­та власт и ще мо­же да пре­де­фи­ни­ра пра­ви­ла­та на со­ци­ал­на­та иг­ра. С дру­ги ду­ми, тя би “преин­с­ти­ту­и­ра­ла” об­щес­т­во­то.

Би мог­ла да се об­мис­ли въз­мож­ност­та за ог­ра­ни­ча­ва­не на власт­та от са­ма­та власт, как­то по вре­ме­то на ре­гу­ла­ци­и­те на Кейнс-Форд и на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те. Кла­со­ва­та бор­ба из­г­леж­да (вре­мен­но?) не­ак­ту­ал­на. Проб­ле­мът е, че ка­пи­та­лът из­ле­зе по­бе­ди­тел, приб­ра на прак­ти­ка всич­ки за­ло­зи, до­ка­то ние наб­лю­да­вах­ме без­по­мощ­но, до­ри без­раз­лич­но, пос­лед­ни­те дни на за­пад­на­та ра­бот­ни­чес­ка кла­са. Сви­де­те­ли сме на три­ум­фа на “все­об­ща­та мар­ке­ти­за­ция” на све­та. Все­об­х­ват­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм не мо­же да не уни­що­жи пла­не­та­та, как­то уни­що­жа­ва об­щес­т­во­то, тъй ка­то въ­об­ра­жа­е­ми­те ос­но­ви на па­зар­но­то об­щес­т­во се опи­рат на свръ­хи­зо­би­ли­е­то и не­о­буз­да­но­то гос­под­с­т­во.

Та­ка че об­щес­т­во­то на ико­но­ми­чес­кия от­ри­ца­те­лен рас­теж не мо­же да се мис­ли без из­ли­за­не от ка­пи­та­лиз­ма. Но та­зи удоб­на фор­му­ла по­каз­ва ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие, ко­е­то е всич­ко дру­го, ос­вен прос­то… Лик­ви­ди­ра­не­то на ка­пи­та­лис­ти­те, заб­ра­на­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во, пре­мах­ва­не­то на на­ем­ния труд или на па­ри­те би­ха зап­ра­ти­ли об­щес­т­во­то в ха­ос с це­на­та на ма­сов те­ро­ри­зъм, кой­то оба­че ня­ма да ус­пее да уни­що­жи па­зар­ни­те пред­с­та­ви. Да се из­бя­га от раз­ви­ти­е­то, ико­но­ми­ка­та и рас­те­жа не оз­на­ча­ва от­каз от всич­ки со­ци­ал­ни ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то ико­но­ми­ка­та си е прис­во­и­ла (па­ри, па­за­ри и до­ри на­е­мен труд), а “вграж­да­не­то” им в дру­га ло­ги­ка.

Как­во да се пра­ви? Ре­фор­ма или ре­во­лю­ция?

Ня­кои прос­ти, наг­лед до­ри бе­зо­бид­ни мер­ки са в със­то­я­ние да за­дейс­т­ват доб­ро­де­тел­ни­те кръ­го­ве на от­ри­ца­тел­ния ико­но­ми­чес­ки рас­теж [8]. Ед­на пре­ход­на ре­фор­ма­тор­с­ка прог­ра­ма от ня­кол­ко точ­ки би поз­во­ли­ла да се из­в­ле­кат “ра­зум­ни” по­у­ки от пос­та­ве­на­та ди­аг­но­за.

Нап­ри­мер:

- да се вър­нем към по­ка­за­тел “еко­ло­ги­чен от­пе­ча­тък”, ра­вен или по-ма­лък от ед­на пла­не­та, т.е. към ма­те­ри­ал­но про­из­вод­с­т­во, рав­но на то­ва от 1960-1970 г.;
- ин­тер­на­ли­за­ция на тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди;
- пре­ло­ка­ли­зи­ра­не на дей­нос­ти­те;
- въз­с­та­но­вя­ва­не на сел­с­ко­то зе­ме­де­лие;
- сти­му­ли­ра­не на “про­из­вод­с­т­во­то” на ко­лек­тив­ни бла­га;
- че­ти­рик­рат­но на­ма­ля­ва­не на пре­раз­хо­да на енер­гия;
- пред­п­ри­е­ма­не на се­ри­оз­ни сан­к­ции сре­щу раз­хо­ди­те за рек­ла­ма;
- въ­веж­да­не на мо­ра­то­ри­ум вър­ху тех­но­ло­гич­ни­те ино­ва­ции, из­вър­ш­ва­не на се­ри­оз­на рав­нос­мет­ка и пре­о­ри­ен­ти­ра­не на на­уч­но-тех­ни­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния в за­ви­си­мост от но­ви­те на­со­ки.

Пос­та­ве­на­та в цен­тъ­ра на та­зи прог­ра­ма ин­тер­на­ли­за­ция на “вън­ш­на­та не­и­ко­но­мич­ност” (ще­ти, по­ро­де­ни от дей­ност­та на су­бект, кой­то прех­вър­ля вър­ху об­щес­т­во­то раз­хо­ди­те за та­зи дей­ност), съ­об­ра­зе­на с ор­то­док­сал­на­та те­о­рия на ико­но­ми­ка­та, би поз­во­ли­ла пос­те­пен­но да се пре­ми­не към об­щес­т­во на ико­но­ми­чес­ки от­ри­ца­те­лен рас­теж. Всич­ки еко­ло­гич­ни и со­ци­ал­ни пос­ле­ди­ци би тряб­ва­ло да са за смет­ка на пред­п­ри­я­ти­я­та, ко­и­то са ги при­чи­ни­ли. Да си пред­с­та­вим въз­дейс­т­ви­е­то на ин­тер­на­ли­за­ци­я­та на раз­хо­ди­те за тран­с­порт, об­ра­зо­ва­ние, бе­зо­пас­ност, без­ра­бо­ти­ца и т.н. вър­ху на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на на­ши­те об­щес­т­ва! Те­зи “ре­фор­ма­тор­с­ки” мер­ки, чий­то прин­цип е фор­му­ли­ран още в на­ча­ло­то на ХХ в. от ли­бе­рал­ния ико­но­мист Ар­тър Пи­гу, би­ха до­ве­ли до ис­тин­с­ка ре­во­лю­ция.

За­що­то пред­п­ри­я­ти­я­та, под­чи­не­ни на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та ло­ги­ка, ще бъ­дат дос­та обез­ку­ра­же­ни. Знае се, че ни­коя зас­т­ра­хо­ва­тел­на ком­па­ния ве­че не се съг­ла­ся­ва да пок­ри­ва яд­ре­ни и кли­ма­тич­ни рис­ко­ве или та­ки­ва, свър­за­ни с ГМО. Мо­жем да си пред­с­та­вим до как­во па­ра­ли­зи­ра­не би до­ве­ло за­дъл­же­ни­е­то да се пок­ри­ва са­ни­тар­ни­ят, со­ци­ал­ни­ят (без­ра­бо­ти­ца­та), ес­те­ти­чес­ки­ят риск. На пър­во вре­ме, по­ра­ди “не­рен­та­бил­ност­та” на мно­го дей­нос­ти, сис­те­ма­та ще бло­ки­ра. Но на­ли то­ва е до­пъл­ни­тел­но до­ка­за­тел­с­т­во за не­об­хо­ди­мост­та да се из­ле­зе от по­ло­же­ни­е­то, как­то и въз­мо­жен пре­ход към ал­тер­на­тив­но об­щес­т­во?

Прог­ра­ма­та за по­ли­ти­ка на ико­но­ми­чес­ки от­ри­ца­те­лен рас­теж е па­ра­док­сал­на, за­що­то пер­с­пек­ти­ва­та за при­ла­га­не на ре­а­лис­тич­ни и ра­зум­ни пред­ло­же­ния има сла­би шан­со­ве да бъ­де при­е­та и още по-сла­би да ус­пее, без то­тал­на под­рив­на дей­ност, ми­на­ва­ща през осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ед­на уто­пия – та­зи на из­г­раж­да­не на ал­тер­на­тив­но об­щес­т­во. Та­ко­ва об­щес­т­во изис­к­ва без­б­рой кон­к­рет­ни мер­ки, не­що, ко­е­то Маркс е от­ка­зал да нап­ра­ви – кух­ня­та в кръч­ми­те на бъ­де­ще­то. Нап­ри­мер не­об­хо­ди­мост­та от лик­ви­ди­ра­не на ги­ган­т­с­ки­те ком­па­нии. Вед­на­га из­ник­ват без­чет въп­ро­си: до как­ви раз­ме­ри тряб­ва да се сви­ят те­зи ги­ган­ти? Въз ос­но­ва на как­ви по­ка­за­те­ли – обо­рот, брой на ра­бот­ни­ци­те – тряб­ва да ста­не то­ва? Как тех­ни­чес­ки­те мак­ро­сис­те­ми да се ус­во­ят от зве­на с мал­ки раз­ме­ри? Тряб­ва ли вед­на­га да се из­к­лю­чат ня­кои ви­до­ве дей­нос­ти или ня­кои ме­то­ди [9]?

Във всич­ки слу­чаи ще въз­ник­нат мно­гоб­рой­ни и де­ли­кат­ни проб­ле­ми на пре­хо­да. Ед­на ма­щаб­на прог­ра­ма за кон­вер­сия нап­ри­мер би мог­ла да пре­вър­не ав­то­мо­бил­ни­те за­во­ди във фаб­ри­ки, ко­и­то да про­из­веж­дат ма­ши­ни за енер­гий­на кон­вер­сия [10]. Бла­го­да­ре­ние на по­доб­на прог­ра­ма мно­го нем­с­ки жи­лищ­ни сгра­ди от пот­ре­би­те­ли са се пре­вър­на­ли в чис­ти про­из­во­ди­те­ли на елек­т­ро­е­нер­гия. Нак­рат­ко, лип­с­ват не ре­ше­ния, а ус­ло­вия за при­е­ма­не­то им.

Гло­бал­на дик­та­ту­ра или мес­т­на де­мок­ра­ция?

Рас­те­жът е не­об­хо­дим на кон­су­ма­тив­ни­те об­щес­т­ва, за­що­то без пер­с­пек­ти­ва­та на ма­со­во­то пот­реб­ле­ние не­ра­вен­с­т­ва­та би­ха би­ли не­по­но­си­ми (те ве­че са за­поч­на­ли да ста­ват та­ки­ва в ре­зул­тат на кри­за­та в ико­но­ми­ка­та на рас­те­жа). Тен­ден­ци­я­та към из­рав­ня­ва­не на ус­ло­ви­я­та е въ­об­ра­жа­е­ма­та ос­но­ва на съв­ре­мен­ни­те об­щес­т­ва. Не­ра­вен­с­т­ва­та се при­е­мат са­мо вре­мен­но, за­що­то дос­тъ­път до бла­га, до вче­ра при­о­ри­тет са­мо на при­ви­ле­ги­ро­ва­ни­те, днес ста­ва ма­сов, а то­ва, ко­е­то днес е лукс, ут­ре ще бъ­де дос­тъп­но за всич­ки.

Ето за­що не са мал­ко те­зи, ко­и­то се съм­ня­ват в спо­соб­ност­та на т.нар. де­мок­ра­тич­ни об­щес­т­ва да пред­п­ри­е­мат на­ло­жи­тел­ни­те мер­ки и виж­дат из­ход от труд­нос­ти­те са­мо в ня­как­ва ав­то­ри­тар­на екок­ра­ция: еко­фа­ши­зъм или еко­то­та­ли­та­ри­зъм. Ня­кои мис­ли­те­ли от най-вис­ши­те сфе­ри на им­пе­ри­я­та об­мис­лят по­доб­ни ре­ше­ния, за да спа­сят сис­те­ма­та [11]. Из­п­ра­ве­ни пред уг­ро­за­та за жиз­не­но­то им рав­ни­ще, ма­си­те от Се­ве­ра ка­то че ли са склон­ни да се ос­та­вят в ръ­це­те на де­ма­го­зи­те, ко­и­то обе­ща­ват да го за­па­зят в за­мя­на на тях­на­та сво­бо­да с це­на­та на за­дъл­бо­ча­ва­не на не­ра­вен­с­т­ва­та на пла­не­та­та и в край­на смет­ка с лик­ви­ди­ра­не на зна­чи­тел­на част от чо­веш­кия род [12]. Об­ло­гът при от­ри­ца­тел­ния ико­но­ми­чес­ки рас­теж е съв­сем друг: прив­ле­ка­тел­ност­та на ху­ба­ва­та уто­пия и те­жес­ти­те на при­ну­ди­тел­на­та про­мя­на мо­гат да до­ве­дат до “де­ко­ло­ни­за­ция на ко­лек­тив­но­то въ­об­ра­же­ние” и да по­ро­дят доб­ро­де­тел­ни по­ве­де­ния в пол­за на ед­но ра­зум­но ре­ше­ние – мес­т­на еко­ло­гич­на де­мок­ра­ция.

Съ­жи­вя­ва­не­то на мес­т­но­то на­ча­ло е на­ис­ти­на въз­мо­жен път към спо­ко­ен от­ри­ца­те­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, мно­го по-си­гу­рен от ня­как­ва проб­ле­ма­тич­на уни­вер­сал­на де­мок­ра­ция. Меч­та­та на ед­но обе­ди­не­но чо­ве­чес­т­во, ка­то ус­ло­вие за хар­мо­нич­но фун­к­ци­о­ни­ра­не на пла­не­та­та, на­пус­ка ко­лек­ци­я­та от фал­ши­ви доб­ри идеи, ко­и­то но­си обик­но­ве­ни­ят за­па­ден ет­но­цен­т­ри­зъм. Раз­но­об­ра­зи­е­то на кул­ту­ри­те е не­съм­не­но ус­ло­вие за мир­на со­ци­ал­на тър­го­вия [13].

Ве­ро­ят­но де­мок­ра­ци­я­та мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­мо ако по­ли­сът е с мал­ки раз­ме­ри и сил­но при­вър­зан към соб­с­т­ве­ни­те си цен­нос­ти [14]. Спо­ред Та­кис Фо­то­пу­лос ге­не­ра­ли­зи­ра­на­та де­мок­ра­ция пред­по­ла­га кон­фе­де­ра­ция на де­мо­си, т.е. мал­ки хо­мо­ген­ни еди­ни­ци с око­ло 30 000 жи­те­ли [15]. Спо­ред не­го при та­ко­ва на­се­ле­ние е въз­мож­но по­ве­че­то ос­нов­ни пот­реб­нос­ти да се за­до­во­ля­ват от мес­т­ни из­точ­ни­ци. Ве­ро­ят­но ще се на­ло­жи мно­го от съв­ре­мен­ни­те ги­ган­т­с­ки гра­до­ве да се раз­д­ро­бят на ня­кол­ко де­мо­са [16]. Ще се сфор­ми­рат мал­ки “квар­тал­ни ре­пуб­ли­ки”, до­ка­то се осъ­щес­т­ви но­во­то те­ри­то­ри­ал­но ус­т­ройс­т­во, за ко­е­то меч­тае Ал­бер­то Ма­ня­ги. Той пред­по­ла­га слож­на и дъл­га фа­за (пет­де­сет-сто го­ди­ни) на оз­д­ра­вя­ва­не, през ко­я­то ня­ма да се съз­да­ват но­ви об­ра­бот­ва­е­ми зо­ни, ня­ма да се из­г­раж­дат но­ви ко­му­ни­ка­ци­он­ни пъ­ти­ща чрез ус­во­я­ва­не на пус­те­е­щи зе­ми и бла­та, а на­ис­ти­на ще се оз­д­ра­вят и ре­кон­с­т­ру­и­рат еко­ло­гич­ни­те и те­ри­то­ри­ал­ни­те сис­те­ми, раз­ру­ше­ни и за­ра­зе­ни от чо­веш­ко­то при­със­т­вие, и та­ка ще се съз­да­де но­ва ге­ог­ра­фия [17].

Уто­пия, ще ка­же­те? Та­ка е. Но мес­т­на­та уто­пия е мо­же би по-ре­а­лис­тич­на, от­кол­ко­то се смя­та, за­що­то от то­ва, ко­е­то граж­да­ни­те кон­к­рет­но са пре­жи­ве­ли, про­из­ти­чат очак­ва­ни­я­та и въз­мож­нос­ти­те. Да се явиш на мес­т­ни­те из­бо­ри, твър­ди Та­кис Фо­то­пу­лос, да­ва въз­мож­ност да за­поч­неш да про­ме­няш об­щес­т­во­то от­до­лу на­го­ре, ко­е­то е един­с­т­ве­на­та де­мок­ра­тич­на стра­те­гия – за раз­ли­ка от дър­жав­ни­чес­ки­те ме­то­ди (ко­и­то ис­кат да про­ме­нят об­щес­т­во­то от­го­ре на­до­лу, ка­то заг­раб­ват дър­жав­на­та власт) и от т.нар. под­хо­ди на “граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во” (ко­и­то изоб­що ня­мат за цел да про­ме­нят сис­те­ма­та) [18].

В ед­на “мно­жес­т­ве­на” пред­с­та­ва от­но­ше­ни­я­та меж­ду раз­лич­ни­те по­ли­си в пла­не­тар­но­то се­ло би­ха мог­ли да бъ­дат ре­ше­ни чрез “де­мок­ра­ция на кул­ту­ри­те”. Тук би ста­ва­ло ду­ма съв­сем не за ня­как­во све­тов­но пра­ви­тел­с­т­во, а за ми­ни­ма­лен ар­бит­ра­жен ор­ган меж­ду су­ве­рен­ни по­ли­ти­ки с най-раз­ли­чен ста­тут. Ал­тер­на­ти­ва­та, ко­я­то се стре­мя да пред­ло­жа (на све­тов­но­то пра­ви­тел­с­т­во), от­бе­ляз­ва Рай­мон Па­ни­кар, е би­о­ре­ги­о­нът, т.е. ес­тес­т­ве­ни­те ра­йо­ни, в ко­и­то ста­да­та, рас­те­ни­я­та, жи­вот­ни­те, во­ди­те и хо­ра­та об­ра­зу­ват уни­кал­но и хар­мо­нич­но ця­ло. (…) Ще тряб­ва да се стиг­не до ня­ка­къв мит, кой­то да нап­ра­ви въз­мож­на уни­вер­сал­на­та ре­пуб­ли­ка, без учас­ти­е­то на пра­ви­тел­с­т­во, без кон­т­рол, без све­тов­на по­ли­ция. То­ва изис­к­ва друг вид вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду би­о­ре­ги­о­ни­те [19].

Как­то и да е, съз­да­ва­не­то на “де­мок­ра­тич­ни” мес­т­ни ини­ци­а­ти­ви е по-”ре­а­лис­тич­но” от то­ва на све­тов­на де­мок­ра­ция. Ако е из­к­лю­че­но ди­рек­т­но да се сва­ли гос­под­с­т­во­то на ка­пи­та­ла и на ико­но­ми­чес­ки­те си­ли, ос­та­ва въз­мож­ност­та да се дейс­т­ва ди­си­ден­т­с­ки. Та­ка­ва е стра­те­ги­я­та на са­па­тис­ти­те и на суб­ко­ман­дан­те Мар­кос. Пов­тор­но­то зав­ла­дя­ва­не или изоб­ре­тя­ва­не на commons (ко­му­нал­ни, об­щи бла­га, прос­т­ран­с­т­во на об­щ­ност­та) и ор­га­ни­за­ци­я­та на ав­то­но­ми­я­та в би­о­ре­ги­о­на на Чи­а­пас са въз­мож­на илюс­т­ра­ция, ма­кар и в раз­ли­чен кон­текст, на ди­си­ден­т­с­кия мес­тен под­ход [20]

[1] www.apres-developpement.org
[2] Attac, Le Developpement a-t-il un avenir ?, Mille et une nuits, Paris, 2004, p. 205-206.
[3] Camille Madelain, “Brouillons pour l’avenir: contributions au debat sur les alternatives”, Les nouveaux Cahiers de l’IUED, n° 14, PUF, Paris-Genиve 2003. p. 215).
[4] John Stuart Mill, Principes d’economie politique [Ос­но­ви на по­ли­ти­чес­ка­та ико­но­ми­я], Dalloz, Paris, 1953, p. 297.
[5] Susan Strange, Chi governa l’economia mondiale ? Crisi dello stato e dispersione del potere, Il Mulino, coll. “ Incontri “, Bolognа, 1998.
[6] Дис­ку­сия по та­зи те­ма бе про­ве­де­на в: La Decroissance, Lyon, n° 4, septembre 2004.
[7] Пред­ло­же­ние, нап­ра­ве­но от сдру­же­ни­е­то Nega Watt, в ко­е­то чле­ну­ват око­ло двай­сет ек­с­пер­ти и прак­ти­чес­ки учас­т­ни­ци в кон­т­ро­ли­ра­но­то тър­се­не на енер­гия и в раз­ви­ти­е­то на въз­с­та­но­ви­ми из­точ­ни­ци на енер­гия. Вж. www.negawatt.org/index.htm
[8] Без то­ва да пре­чи да се взе­мат дру­ги здра­вос­лов­ни за об­щес­т­во­то мер­ки, ка­то об­ла­га­не­то на фи­нан­со­ви­те опе­ра­ции, или на­ла­га­не на мак­си­ма­лен до­ход.
[9] Иван Илич смя­та, че ня­кои оръ­дия на тру­да са дру­же­люб­ни, а дру­ги не, и ни­ко­га ня­ма да бъ­дат та­ки­ва: вж. Ivan Illich, La Convivialite [Дру­же­лю­би­е­то], Seuil, Paris, 1973, с. 51.
[10] Вж. Maurizio Pallante, Un futuro senza luce ?, Editori Riuniti, Roma 2004.
[11] То­ва се об­съж­да съв­сем се­ри­оз­но от ед­но по­лу­тай­но сдру­же­ние на ели­та на пла­не­та­та, гру­па­та от Бил­дер­берг.
[12] Вж. William Stanton, The Rapid growth of Human Population 1750-2000, Histories, Consequences, Issues, Nation by Nation, Multi-Science Publishing, Brentwood, 2003.
[13] Вж. пос­лед­на­та гла­ва на Justice sans limites, Fayard, 2003.
[14] Takis Fotopoulos, Vers une democratie generale. Une democratie directe, economique, ecologique et sociale (Към все­об­ща де­мок­ра­ция. Пря­ка, ико­но­ми­чес­ка, еко­ло­ги­чес­ка и со­ци­ал­на де­мок­ра­ция), Seuil, 2001, p. 115.
[15] В древ­на Гър­ция ес­тес­т­ве­но­то по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во е гра­дът, кой­то включ­ва от­дел­ни квар­та­ли и ма­ха­ли.
[16] Пак там., с. 215.
[17] Alberto Magnaghi, Le projet local, Mardaga, Bruxelles, 2003, p. 38.
[18] Takis Fotopoulos, цит. съч., с. 241.
[19] Raimon Pannikar, Politica e interculturalita, L’Altrapagina, Citta di Castello, 1995, p. 22-23.
[20] По­не та­къв ана­лиз пра­ви Гус­та­во Ес­те­ва в Celebration of Zapatismo, Multiversity and Citizens International, Penang, 2004.

Източник: bg.mondediplo.com

Advertisements

4 thoughts on “Еко­фа­ши­зъм и еко­де­мок­ра­ция

  1. Как ще се вземат и приемат решенията на Общото събрание на ООН? Предлагам с три четвърти от гласовете на местните суверенни общности ( тук не става въпрос за тяхната национална принадлежност). Ако приемем,че една общност се състои средно от 30 000 души,при сегашната численост на населението на планетата Земя , се касае общо за около 300 000 субекта , от които 75 % са 225 000 гласа с които ще се взема и прилага дадено спорно или безспорно общо решение по даден въпрос , който касае всички общности.По този начин ще се избегне групирането им по различни въпроси в ущърб на други.Местните въпроси,които касаят съществуването и дейността вътре в самата общност ,ще се решават съгласно местното традиционно право,изчистено .от религиозни и бивши властови забежки с античовешка същност , а общите въпроси и взаимоотношения ,по общоприети закони задължителни за всеки един член на всяка една общност.Спазването и прилагането на тези принципи е задължение на управлението на всяка една общност.Контролът по изпълнението се предоставя на Съвета за сигурност при ООН(който няма да има нищо общо със сегашният , а ще е съобразен с общоприетите интереси на всички общности) Финансиране дейнността на ООН ще става от вноски на всички общности,съобразени с икономическото състояние на отделната общност , в предходната година.До отпадането на парите като регулатор, се установява обща парична еденица..Икономическите помощи и дотации във вид на кредити и заеми трябва да бъдат премахнати ..Икономическите помощи ще се изразяват в научни иновации и разработки касаещи развитието на общнотта,в аспекта на нейните спецефични природо-икономически условия.Те ще бъдат безвъзмездни и целесъобразни,като ще се изисква задължителен резултат.Ще се финансират от общите вноски и от глобите при евентуални еконарушения.Т.е. подаяния няма да има , а общи действия за спомагане икономическото благосъстояние на отделната общност,която се нуждае от това.

             Всичко това и много други полезни неща за прогресивното развитие на човечеството и природата в която той съществува ще са възможни само ако задължително се тръгне по пътя на бързото постепенно отпадане на държавата в сегашната си същност ,а в бъдеще поколенията да забравят да я прилагат,като регулатор създаващ неравенство и войни.             НА РАБОТА ХОРА !  МНОГО РАБАТА НИ ЧАКА ЗА КРАТКО ВРЕМЕ!
    
  2. А не е ли по-добре да си направим пряка демокрация като в Швейцария ? Референдуми….референдуми….референдуми….Една стъпка да не могат да направят политиците ни, без да са ни попитали . Мисля, че това е бъдещето на България.

    • Да Алекс , по лесно е. Но на света хубавите работи не стават лесно,а с много труд и усилия.Ти пак говориш за политици, нали ги отхвърлихме ,като ненужни и вредни. И друго Алекс,сигурно знаеш колко много кръв и човешки мъки има полепнали по парите,а те са нещото в което се крепи най-много“демокрацията“ в Швейцария. Привет приятелю Мисли самостоятелно.

  3. Много добра идея,макар и плаха и затова незавладяваща изведнъж порочното консуматорско мислене на сегашният обикновен хомосапиенс.Трябва идеята да се обсъди обстойно и доразвие на първо време и когато се формулира достатъчно точно и правилно да се създаде организация във вид на движение,което да създаде свои клетки във вече оздравените и функциониращи местни структури,след което да се пристъпи към съвместно,организирано и повсеместно настъпление срещу сегашните капиталистически образувания и опори. На първо време населението да ходи и да гласува само на местни избори.и след като избере своята местна власт , всячески да съдействува за нейното укрепване.Държавата да съществува временно,до отпадането и, само като церемониална и защитна функции , но да и бъдат отнети всички икономически такива.Премахване на всички кредитно-инвестиционни функции на банките.До отпадането на парите като регулация,остават само монетарните функции на националните банки.Възстановяване на ДСКаси.Повсеместен бой по глобализма . Световният пазар да бъде наистина свободен.Да се премахнат всички междудържавни , .кредитни,стопански икономически,търговски,политически и военни обединения и съюзи.Повишаване ролята на ООН , чрез обсъждане и вземане на решения в нейното общо събрание,само въпроси касаещи местните общности . То да бъде организирано на мандатен принцип,относно състава който взема решенията,а всяка една местна структура гласува или дава своите предложения по електронен път,чрез свой представител с персонален електронен код.Общ световен електронен сървър да бъде изграден към ООН ,който да бъде свързан с националните такива,докатъо те съществуват.Космическото пространство да не се използува за военни целиОбщите природни ресурси и тези на космическото пространство да се разработват и използуват ,само в съответствие на една общоприета и утвърдена от ООН Екологична ХАРТА,а разработването им да се извършва от и под контрола на ООН по предложение на Общото събрание на ООН. И така нататък мили хора. Давайте сволите предложения,систематизирайте ги,разпространявайте ги,ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ на базата на идеята за ЕКОЛОГИЧНО съществуване. Напред и дерзайте.Вас ще ви пречат само готованковците,използвачите и всички нарушители на 10-те „божи“ заповеди.Те ще стават все по9 малко и по незначителни,когато започнат да се убеждажат,че ТРУДЪТ и ПРОСВЕТАТА са двата фактора ,чрез които се стига най лесно до ИСТИНАТА.

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s