Шоковата доктрина

Макар и излязла за пръв път през 2007 година, книгата на Наоми Клайн „Шоковата доктрина“ (Naomi Klein, „The shock doctrine“) ми попадна едва сега и макар и да не съм я дочел до края определено бих я препоръчал на всеки, който иска поне малко да се ориентира в съвременните политика и икономика. Книгата прави именно това. Тя свързва политиката с икономиката и представя света по един доста по-различен от тиражирания в медиите начин. Със своите 1210 цитата книгата е едно солидно изследване.

Наоми Клейн

Наоми Клейн

За какво обаче става дума? Ще преразкажа бегло, без да споменавам детайли и да спазвам стриктно хронологията. След „Голямата депресия“ Кейнсианството става доминираща икономическа теория. Тя обаче не е удобна на корпорациите. В един момент (1934) те дори организират заговор за убийството на Рузвелт (1,2). Превратът не успява, но  едрият американски бизнес успява да роди и храни „змия“ в пазвата на американските университети и по-точно в Чикагския университет. Милтън Фридмън, финансиран от големите корпорации, развива своята фанатична религия на свободния пазар във времена, в които такива възгледи са крайно непопулярни. Всъщност, като се изключат големите корпорации и свързаните с тях икономисти политици и медии, такива идеи никога и никъде не са били популярни. Целенасоченото „обучаване“ (всъщност е индоктриниране) на латиноамерикански студенти ни най-малко не помага за популяризиране на идеите на „свободния пазар“. По това време в Латинска Америка е популярен девелопментализмът – смесица от протекционизъм, социализъм и капитализъм. Тогава на помощ идват военните хунти. Най-популярна с жестокостта си става чилийската хунта на Пиночет.  В деня на преврата, възпитаниците на „Чикагската шайка“ отпечатват книга, наричана „тухлата“, която съдържа икономическата програма, която бива предлагана на Пиночет. Той я приема, какво разбира военен превратаджия от икономика, а морал или патриотизъм очевидно не му пречат. Програмата включва „светата троица“ на Чикагската шайка – приватизация, дерегулация на цените, свиване на социалните разходи. Тя е приложена в условията на военен режим и жесток терор. Прилагането на тази програма води до масово обедняване на населението и баснословно забогатяване на местни и чужди спекуланти. Икономиката изпада в криза, инфлацията надминава 3 пъти тази при Алиенде. Но това се представя в западната преса като „голям успех“. Същата схема се прилага в Аржентина, Уругвай, Бразилия, Боливия. Резултатът навсякъде е същият – обедняване, мизерия, корупция. Боливия е краен случай. Там действува икономическият „Индиана Джоунс“ – Джефри Сакс. Инфлацията е овладяна – огромен успех според западните медии, университети и според книгата на Сакс (3). Само дето не се споменава, че и в Боливия не е минало без насилие и че за да оцелеят, боливийците се връщат към кокаиновите плантации и че доходът от коката е надхвърлил БВП на страната (Не случайно Ево Моралес е бивш плантатор на кокаин.).

После идва оръжейната баба Тачър. Британските миньори са победени с доста недемократични средства – с бой. Рейтингът на бабата пада до нулата и за да се спаси, организира войната за фолкландските острови.След това се описва Южна Африка и как белите предават власта, но успяват да наложат икономически условия, при които властта е безполезна. Партията на Мандела се оказва принудена да следва диктата на „международния пазар“.

Описват се още Полша и разпадането на СССР. Полската „Солидарност“ не е смятала да строи капитализъм. Джефри Сакс ги изнудва с мерки (шокова терапия), с които да спрели инфлацията. Резултатите са плачевни. След отварянето на СССР от Горбачов веднага изникват предложения да се приложи „светата троица“. Той не е особено навит, но Елцин се оказва по-податлив. Като подкупен, безсъвестен и безкрупулен той получава подкрепата на САЩ, включително финансова, и то в момента, когато разстрелва Руския парламент с танкове. След това налага диктатура за около година, през която става разграбването на СССР. Това става под съветничеството на Принстънски икономисти. Някой от тях не пропускат да се облажат лично и незаконно наред с изникналите от нищото руски олигарси. Аналогията между Елцин и Пиночет е направена още тогава. В следващите глави, които още не съм прочел се говори за САЩ, Ирак и Израел.

Централната идея е следната. Необходимостта от насилие при налагането на „светата троица“ на чикагската шайка е недостатък (отбелязан от Тачър), който води до развиването на шоковата доктрина. Според нея, когато се случи някакво нещастие, обикновено голямо, хората се оказват в шок. Идеята на нобелиста Фридмън е да се използува момента, в който хората са дезориентирани, за да се прокарват непопулярни и нежелани мерки, които в последствие да се окажат необратими. Мерките, разбира се, са „светата троица“, но са съпътствувани от разрушаването на настоящите обществени структури, за да се наутрализира изцяло съпротивата на обществото. Двете страни, които се оказват напълно разрушени от този подход, са СССР и Ирак. Този подход, разбира се, е лишен от всякаква човещина и етичност. Както самата Клайн казва в едно интервю, шоковата доктрина е нещо като да дебнеш на улицата и като катастрофира кола да пребъркаш джобовете на пътниците, преди да са дошли в съзнание. Книгата е пълна с много подробности и пикантни цитати от висши западни държавници, които издават нескрито задоволство от разрушаването на чужди страни и дори не прикриват злобата и цинизма си. Навсякъде, където е приложена „светата троица“ на Чикагската шайка, резултатът за по-кратък или по-дълъг период е плачевен.

Макар и в книгата да не става дума за България, всички помним, че „шоковата терапия“ бе обсъждана и у нас. Само дето тогава не ни казаха, че ни я прилагат. Шоковият терапевт е Иван Костов, а злосторникът Джефри Сакс беше икономически съветник на Петър Стоянов.

По-маловажен, но не по-малко пикантен и показателен елемент са експериментите по изтриване на паметта, които д-р Юън Камерън прави и които стават основа на съвременните методи за изтезание в американските затвори. Клайн прави методологична и етична аналогия между тях и шоковите терапии, които западния корпоративизъм прилага в страните по света. Така тя очертава един доста черен стълб на западния корпоративен и олигархичен манталитет. (То човек като погледне историята … от великите географски открития насам западът постоянно бие и ограбва практически целия свят. Само Соц страните се оттърваха за известно време. Така че предпоставките за такъв манталитет са налице.)

Книгата е един чудесен анализ на това как западните корпорации и банкери водят икономическа война срещу целия свят. (Това всъщност си е старата класова борба , само че „буржоазията“ е минала в настъпление.) Тя е задължително четиво за всеки, който иска да се ориентира за това какво става в света, който иска да има правилна гражданска позици и да разбере каква е съдбата и бъдещето на собствената му страна. Сред тоновете дезинформация „Шоковата доктрина“ е една „отваряща очите книга“. Наоми Клайн е надминала с много предишната си творба „Без лого“ (4). Ако трябва да сравня с Чомски, книгите на Клайн се четат доста по-лесно и увлекателно и не отстъпват по доказателствен материал. Да се надяваме, че „Шоковата доктрина“ скоро ще бъде преведена и на български език.

Кихано
29 юни 2009

1. „The Business plot
2. „The plot to overthrow FDR“, А&E Television Networks (1999), google видео
3. Джeфри Сaкс „Крaят нa бeднoсттa“ ИК „Кръгозор“ (2006)
4. Наоми Клайн, „Без Лого“, изд. „Елементи“, (2005).“

Източник: antipropaganda

2 thoughts on “Шоковата доктрина

  1. Потемата: „Изповедта на един икономически килър“ на Джон Пъркинс, бивш „икономически убиец“, в света на международните финанси, има я на български, на ангкийски може да я намерите тук: Confessions of an Economic Hit Man

    Схемата, по която „работят“ той и неговите колеги, е проста: те убеждават дадено правителство да започне някой мащабен инфраструктурен проект (огромен язовир, летище, автострада), който уж ще осигури на страната голям икономически растеж и благоденствие. Пак килърите уреждат милиардните кредити. С условието обаче проектът да се изпълнява от определени американски фирми. Когато след някоя и друга година става ясно, че правителството не може да върне заемите, „измамената държава вече е изпаднала в тежка икономическа и политическа зависимост от САЩ“. По този начин американските концерни стават господари на нейните петролни находища и други богатства, Пентагонът придобива военни бази, а Вашингтон установява пълен контрол над важни геополитически обекти (напр. Панамския канал). Убеждаването разбира се става с многомилионни подкупи.
    За десетте си години в занаята Пъркинс се е нагледал на подкупни политици, които лесно откликват на офертите му. Изключенията са само две: панамският президент Омар Торихос и еквадорският му колега Хайме Ролдос. Първият не се съгласява да предаде контрола над Панамския канал, вторият не отстъпва пред американските нефтени концерни. В крайна сметка и двамата загиват при загадъчни самолетни катастрофи през 1981 г.

  2. Добра ретроспекция на иначе толкова обемист труд. Книгата вече я има в превод на български както по книжарниците, така и в повечето големи библиотеки.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s