Шест милиона – изгубени и намерени (Част 4)

49c0fe4785bd4abafe4e1b830761df9d

“Признания” под натиск

Военнослужещите на Вермахта, особено офицерите от СС, са били подлагани на изтезания, за да се изстискат от тях “показания”, които да поддържа легендата за масовото изтребление на евреите.

Американският сенатор Джоузеф Маккарти, в свое заявление, направено на 20 май 1949 година, обръща внимание на американската преса върху редица случаи на използване на побой, с цел получаване на “самопризнания”. Офицери от дивизията на СС “Лайбщандарт Адолф Хитлер” са пребивани до такава степен, че потънали в кръв, падали на пода, а техните полови органи са безжалостно тъпкани. Побоите продължавали дотогава, докогато подсъдимите подписвали “своите” признания. На основание на такива “самопризнания” изтръгнати от генералите Зеп Дитрих и Йоахим Пайпер дивизията “Лайбщандарт Адолф Хитлер” е осъдена като “криминална организация”, въпреки че тя била една нормална фронтова дивизия.

Американците твърдят, че по време на битките в Ардените танковият полк под командването на генерал Пайпер разстрелва пленени американски войници близо до местността Малмеди в Белгия.

Официално заявление от немското правителство не е правено, тъй като, съгласно договора за създаване на ФРГ, правителството на Аденауер поема ангажимент да не предприема никакви разследвания и процеси за военните престъпление на и срещу съюзниците. Немските войници и офицери от полка на Пайпер отричат, че те са разстрелвали пленниците. В своите спомени участниците отбелязват, че техният танков полк е водил бой с подразделения на американската армия и в този бой победили немците, след което Пайпер заповядал телата на за-гиналите американци да бъдат събрани на едно място, за да се облекчи работата на групата, регистрираща убитите. Американците, откривайки всички трупове на едно място, решават, че те са били разстреляни.

Генералът от СС Освалд Пол, икономически администратор на системата от концлагери е бил пребит, лицето му е било мазано с нечистотии, докато той не подписал това, което се е искало от него.

Разглеждайки тези случаи сенатор Маккарти заявява в пресата: “Аз съм слушал и даже съм виждал документални доказателства, удостоверяващи, че с подсъдимите са се отнасяли лошо, били са подлагани на побои, използвани са такива методи, които могат да се използват само от извратени. Подсъдимите са били подлагани на такива мерки за въздействие като импровизирани процеси и екзекуции, които се отменят в последния момент. На тях им е говорено, че ще бъдат отнети купоните за храна на техните семейства или даже, че ще бъдат прехвърлени в съветската зона. Всичко това е било вършено със знанието на прокурора с цел обезпечаване на психологическа атмосфера, целяща изтръгване на “самопризнания”. След като позволява подобни действия САЩ дават повод на целия свят да ни критикуват и да се съмнява в нашите мотиви и в нашия морал.”

Такива методи са използвани и на процесите във Франкфурт, а огромно количество немци са осъдени само на основание на техните “самопризнания”. Американският съдия Едуард Л. Ван Роден, един от членовете на Военната комисия Симпсън, която впоследствие е назначена за разследване методите на дознание на съдиите в Дахау, разказва за действията, използвани за изтръгване на “признания”. Репортаж за това е публикуван във вестник “Wash-ington Daily News” от 9 януари 1949 година. Сред описаните методи били също така и изтезания с горящи кибритени клечки, забиване на игли под ноктите, побои, при които са избивани зъби и разбивани челюсти. Според Ван Роден “показанията” и “признанията”, които са разглеждани в съда, били получени от хора, държани и измъчвани по подобен начин в продължение на три, четири или пет месеца.

На главите на обвиняемите са нахлузвали чували, след които е следвал жесток побой. От 139 случая, разследвани от комисията, 137 “обвиняеми” са получили атрофия на половите органи вследствие удари в слабините. Това е била стандартната процедура на американските следователи, някой от които по-късно стават прокурори – подполковник Бъртън Елис, глава на комитета по военните престъпления и неговите асистенти капитан Рафаел Шумахер, лейтенант Роберт Бърн, лейтенант Уйлям Пърл, майор Морис Еловиц, майор Хари Тон и майор Киршбаум. Съветник по юридическите въпроси бил полковник А. Розенфелд. Читателят може да види, че у болшинството от тези хора съществува “преднамерено отношение към процеса”. Според съдията Венстър те са евреи и не трябва да бъдат привлечени по никакъв начин в тези

разследвания. Въпреки фактът, че “признанията” за организирането на изтреблението на евреите са изтръгвани по този начин, писатели от типа на Райтлингер и други и до ден днешен считат, че показанията дадени на Нюрнбергския процес се явяват основното доказателство за това, че шест милиона евреи са били убити. И досега се поддържа илюзията, че Нюрнбергският процес е проведен справедливо.

Когато попитали генерал Тейлър, главен прокурор по този процес, откъде е взел цифрата шест милиона, той отговорил, че всичко това е взето от признанията на генерала от СС Ото Олендорф, който, между другото, също е бил измъчван. Но що се касае до всички тези “признания”, то най-добрата илюстрация, може да бъде цитатът от английския вестник Sunday Pictorial, където е публикувана статия за съдията Ван Роден: “Хората са доведени до такова състояние, че са готови да подпишат каквото и да е “признание”, искано от следователи-те.”

Показанията на Вислицени

200px-Dieter_Wisliceny

Дитер Вислицени

Хайде сега да се обърнем към някои от Нюрнбергските документи. Най-често цитираният документ в поддръжка на легендата за шестте милиона са показанията на капитана от СС Дитер Вислицени, асистент в отдела на Айхман, а по-късно началник на Гестапо в Словакия. Тези показания са получени по начини много по-жестоки от описаните по-горе, тъй като Вислицени попада в ръцете на чешки комунисти, които го разпитват в затвора на Братислава през ноември 1946 година. Те са го измъчвали до такава степен, че в края на процеса е доведен практически до невменяемо състояние. Едва ли “показания” получени при подобни условия може да внуши някакво доверие, но това не пречи на Поляков да напише в затвора няколко мемоара, които съдържат интересна информация ( “Реколта на ненавистта”, стр. 3). Тези “мемоари”, както ги кръщава Поляков, съдържат няколко правдиви твърдения, разчитайки с това всичко написано да придобие правдоподобен характер, като например твърдението, че Химлер поддържа еврейската емиграция и че еврейската емиграция продължава по време на цяла-та война, но като цяло те приличат на “стандартните” показания, получени от подсъдимите под натиск. Много се говори за “масово унищожаване на евреите” и по този повод са въвлечени много главнокомандващи от СС. Допуснати са и много явни грешки, сред които и твърдението, че войната с Полша е добавила повече от три милиона евреи под немски контрол.

Групите СД ( Einsatzgruppen )

Показанията на Вислицени съдържат описание на дейността на групите СД, които са работели в окупираните съветски територии. За това трябва да поговорим по-подробно, тъй като съществуващата до неотдавна представа за тези митични групи е пълна с огромни преувеличения и фалшификации.Съществуват четири такива групи, създадени от Гестапо и СД и чиито задачи са били борбата с подривните елементи в тила. Съветският прокурор Руденко по време на Нюрнбергския процес проявява голяма активност по отношение на групите СД. В обвинителния си акт от 1947 година той твърди, че в резултат на тяхната дейност са убити около един милион евреи.

Тези твърдения по-късно се разширяват и съветската страна започва да заявява, че унищожението на евреите от групите СД представлява първата фаза от плана за пълното изтребление на евреите в Европа. Втората фаза уж се състояла в транспортирането на евреите в Полша.

Райтлингер признава, че под израза “окончателно решение” трябва да се разбира емиграция, а не унищожение, но след това изненадващо, в същата тази своя книга, потвърждава, че политиката на изтребление започва след нахлуването на Хитлер в Съветския Съюз. Позовавайки се на заповедта на Хитлер, дадена през юли 1941 година да се разстрелват всички пленени комисари, Райтлингер прави заключение, че тя е съпроводена с устна заповед към групите СД да убиват всички евреи ( из кн. “Окончателно решение”). Приема се, че заявленията са направени въз основа на някакви документи и показанията на Вислицени, в които се посочва, че групите СД са получили заповед за унищожение на комунисти и партизани, включително и унищожаването на съветски евреи, са напълно правдиви.

Забележителното е, че тук отново става дума за някаква “устна заповед” за унищожаване на евреи, съпроводена уж с писмен документ, но това отново е едно мъгляво и недоказуемо твърдение от страна на Райтлингер.

Една по-ранна заповед на Хитлер от март 1941 година, подписана от маршал Кайтел, съвсем ясно описва функциите на новосъздадените отряди СД. Тя показва, че във войната със Съветския съюз, на Химлер, глава на СС, се поръчва да подготви апарат от политическа администрация за водене на борба с комунистическата система. (Манвел, Франкъл).

Но този текст говори единствено за унищожаване на комунистическия строй, в частност на неговите проводници – политическите комисари.

Съдът над Олендорф

Най-показателният сред процесите против ръководителите на отрядите СД в Нюрнберг, е съдът над генерала от СС Ото Олендорф, който командва група СД в Украйна при XІ армия на фелдмаршал Манщайн. По време на последната фаза от войната той е бил експерт по външна търговия при Министерството на икономиката.

Олендорф е подложен на мъчения и в своите “показания” от 5 ноември 1945 година той “признава”, че под негово командване са убити 30 000 евреи. Съдът над Олендорф се провежда през 1948 година, вече след края на Нюрнбергския процес, където той потвърждава, че неговите предишни показания са били да-дени под натиск.

В своята реч пред трибунала Олендорф обвинява в лъжа Филип Ауербах, генерален прокурор от Баварския държавен отдел по компенсациите, който е евреин и който иска компенсация за 11 000 000 (единадесет милиона!) евреи, които уж са преминали през немските концлагери. Олендорф опровергава тази цифра, твърдейки, че само много малка част от тези хора, от името на които Ауербах иска компенсации, са виждали концлагер.

Отто Олендорф

Отто Олендорф

Олендорф е екзекутиран през 1951 година, но той успява да види как Ауербах е осъден за присвояване на фондове и фалшификация на документи, според които са се искали компенсации за несъществуващи хора. В своите показания пред съда Олендорф твърди, че на негови-те части често се е налагало да защитават евреи от украинците, а убитите партизани от войската под негово командване са значително по-малко от посоченото в обвинението. Той заявява, че партизанското движение е било толкова широкомащабно, че за борба с него се е налагало да се ангажира цяла регулярна армия и че броят на загиналите войници от тази армия многократно надхвърля убитите от групите СД. Съветската страна потвърждава показанията на Олендорф по този повод. Според нея жертви на партизаните са станали около 500 000 немски войници. Например, командирът на групата СД в Прибалтика загива от ръцете на партизаните в 1942 година.

Английският юрист Уил, описвайки тактиката на групите СД, споменава, че по време на войната със Съветския съюз е било много трудно да се различат партизаните от “мирните граждани”, тъй като партизаните сами убивали тези, които отказвали да им сътрудничат, или да постъпят в техните формации. Уил твърди, че групите СД са били принудени да отговорят на терора с терор и че е юридически неправилно да се оправдават партизаните, въпреки из-вършените от тях жестокости, само защото те са се оказали на страната на победителите.

Нито Конвенцията от Хага, нито Женевската конвенция не защитавала гражданските лица, водеща бойни действия или саботажи срещу регулярната армия. Те били разстрелвани на място без съд и присъда.

Съюзническата войска даже е имала своя система от заложници – жителите от окупираните територии са били предупреждавани, че за всеки убит войник ще бъдат разстреляни сто мирни жители. Това се е прилагало още по време на Първата световна война. Ситуацията в Съветския съюз е била много по-сложна, тъй като правителството на Сталин активно участ-ва в създаването и поддържането на партизанското движение и много често пред мирните жители е стоял изборът – или да бъдат разстреляни от партизанските организатори, изпратени от Москва, за отказ да воюват против немските агресори, или да бъдат разстреляни от немските наказателни отряди за саботаж или военни действия. Партизаните безсъмнено са били герои, но международната юридическа реалност е такава, че съгласно Женевската конвенция, която даже не е подписана от Сталин, те нямат никакви права срещу регулярната армия. Например, след завземането на Крит, английските войници били взети в плен и с тях са се отнасяли добре, а местните жители, които стреляли срещу немските десантчици, са били разстреляни.

Олендорф заема същата позиция и в своето обжалване на смъртната присъда, той обвинява американците в двуличие за това, че се обвинява немската страна за нарушение законите на Женевската конвенция тогава, когато съветската страна също не се придържа към тези закони. Действията на групите СД са преувеличени. Съгласно съветските обвинители тези групи са унищожили милиони евреи, но статистическите данни просто не потвърждават тази цифра. Поляков и Волф цитират заявлението на Вилхелм Хетли, който потвърждава, че Айхман “му е казал”, че 6 000 000 евреи били унищожени, 2 000 000 от които, от групите СД.

Тази абсурдна цифра надхвърля дори цифрата съобщена от прокурора Руденко и американския трибунал не я приема за сериозна.

Действителният брой на убитите от групите СД е посочен в книгата “Манщайн, неговият поход и съдът над него”, написана от английския юрист Реджиналд Паджет. Олендорф е бил под командването на Манщейн, така че Паджет описва и неговите действия. Авторът стига до извода, че на Нюрнбергския процес броят на убитите от групите СД е бил увеличен 10 пъти (!) и че ситуациите, при които се е вършело това са силно преувеличени. Тези фантастични преувеличения заемат шест страници от книгата на Уйлям Шиърър “Възход и падение на Третия Райх”, стр.1140 – 1146. И там тези прословути “шест милиона” се отбелязват като десет пъти по-малко. Разбира се, съвсем не всички са били евреи и комисари. И не трябва да се забравя, че тези загуби са нанесени в хода на ожесточена партизанска война на Източния фронт, където партизаните, както потвърждава и съветската страна, са убили пет пъти повече немци, отколкото партизани са убити от немците. Въпреки това, до ден днешен, се разпространява митът, че масовото унищожение на евреите започва от действията на групите СД в Съветския съюз.

Съдът над Манщейн е типичен за Нюрнбергския трибунал. Фелдмаршал Манщейн, който по това време е на 62 години и който е инвалид, се счита за един от най-видните немски генерали през Втората световна война. От 17 обвинения против Манщейн, 15 са предявени от съветската страна и 2 от комунистическото правителство на Полша.

Призован е само един свидетел, но неговите показания са толкова несъстоятелни, че се налага да се премахнат от материалите по делото. Обвинението събира 800 “документи”, съставени уж на основата на “показания” на свидетели. Тези “документи” се приемат без каквито и да са доказателства за тяхната правдоподобност, в много случаи даже и без авторство (!). Съществуват показания, взети от Олендорф и други офицери от СС, но тъй като те тогава са още живи, адвокат Паджет изразява желание те да бъдат представени по време на кръстосан разпит. Американците отказват да удовлетворят тази негова молба, в отговор на което адвокатът заявява, че съдът се страхува от Олендорф и другите офицери, тъй като е възможно те да разкажат за натиска, на който са били подложени, за да бъдат принудени да подпишат показанията против Манщейн. Манщейн е оправдан по 8 пункта на обвинението, включително и по двата полски, за които Паджет казва: “Те бяха до такава степен неправдоподобни, че е поразително как въобще са били допуснати!”

Съдът над Освалд Пол

Съдът над Освалд Пол, проведен в 1948 година също се явява като много важен, тъйкато той има отношение към администриране на концлагерите. Пол е бил началник нафинансите при ВМФ на Германия до 1934 година, когато Химлер организира неговотопрехвърляне в СС. В течение на 11 години той е началник управление на икономикатаи администрацията на СС, като, започвайки от 1941 година, се занимава сорганизацията на промишленото производство в системата на концлагерите. Връх надвуличието по време на Нюрнбергския процес се явява заявлението на прокурора, че“… никой нямаше да има нещо против ако Германия беше изселила евреите от своятатеритория, отнела немското им гражданство, изключвайки ги от всички правителствениучреждения или бе предприела други подобни действия…”. Но на самото заседаниевърху Германия се изсипват потоци от оскърбления и икономически санкции. Създавасе впечатление, че една от главните причини за избухване на войната са едва ли немерките предприети срещу евреите.

Пол О́свалд

Пол О́свалд

Освалд Пол е измъчван до такава степен, че не е било възможно да бъде разпознат всъда. Както заявява сенатор Маккарти, Пол е подписал няколко “изключително важнипоказания”, сред които е и твърдението, че уж е виждал газовата камера в Аушвицпрез август 1944 година. Пол има мъжеството да отрече тези свои “признания” взалата на съда.

Според обвинението Пол представлява звяр в човешка кожа, но тези които са гопознавали представят съвсем друга картина. Според показанията, дадени от ХайнрихХопкер, семеен приятел, който между другото е и антифашист, по време на неговитесрещи с Пол, самият е виждал затворници, работещи в концлагер. Той обяснява, че теса се трудили спокойно, без никакво насилие от страна на охраната. Хопкер съобщава,че Пол не е изпитвал никаква омраза спрямо евреите и никога не е възразявал противвръзката на неговата съпруга с нейната приятелка еврейката Ани-Мари Жак, кояточесто е гостувала в техния дом.

Хопкер е убеден, че Освалд Пол не е допускал никакви злоупотреби с властта си в концлагерите и е поразен от факта, че срещу него е повдигнато обвинение.

Съпругата на Пол съобщава, че в началото на 1945 година в лагера Берген-Балзен избухва епидемия от тиф, която е предизвикана от влошеното снабдяване спродоволствия. Към края на войната в лагера престават да постъпват хранителнипродукти и лекарства, въпреки че дотогава лагерът е бил чист, подреден и добреснабдяван, но това, което се случва след края на войната вече е извън контрола нанемската страна.

Известният юрист Алфред Зайдел, който е главен адвокат на подсъдимите отНюрнбергския процес, полага много усилия да се добере до оправданието на Пол.Зайдел и Освалд Пол са били дългогодишни приятели и адвокатът е убеден в неговатаневинност относно обвинението за участие в еврейския геноцид. Той не променясвоето отношение и след обвинителното заключение на трибунала. Зайдел заявява,че обвинението не е представило нито едно доказателство против Освалд Пол.Едно от най-ефектните показания в защита на Пол дава подполковникът от СС КуртШмидт-Клевенов, който е бил юрист в Управлението на икономиката иадминистрацията на СС. Неговите писмени показания са датирани от 8 август 1947година, но не са включени в сборника “Документи от Нюрнбергския трибунал надвоенните престъпници”. Според Шмидт-Клевенов, Освалд Пол е оказал пълнаподкрепа на Конрад Морген от Управлението на криминалната полиция, в чиитозадължения били разследванията за нарушения в лагерите. По надолу ще приведемкато пример криминалното дело, в резултат на което е произнесена смъртна присъдаза коменданта на Бухенвалд Кох, обвинен от трибунала на СС в престъпно нарушениена служебните норми. Шмидт-Клевенов разяснява, че Пол е организираладминистративния апарат по такъв начин, че е станал възможен контролът надполицията и нейните действие по места в самите концлагери. Пол е изисквал строгадисциплина от личния състав и охраната на концлагерите.

Съдейки по показанията дадени от и срещу Освалд Пол, този съд е разчиталединствено на раздуваната легенда за геноцида спрямо евреите и “следователите” неса спирали пред нищо за да се доберат до своето.

Представени веществени доказателства и лъжливи показания

Показанията на Нюрнбергския процес, които уж включват неопровержимидоказателства в поддръжка на мита за шестте милиона, са получени под натиск надбивши офицери от Вермахта или чрез обещания за по-леки наказания, ако теподпишат съпътстващите “документи”.

Ерих Бах Залевски

Като пример за последното твърдение се явяват показанията на генерала от СС Ерих Бах-Залевски. Той се съгласява да сътрудничи на следствието след като е заплашен сразстрел за потушаване на въстанието на полските партизани във Варшава презавгуст 1944 година. Показанията, дадени от Бах-Залевски се явяват основни показанияпротив Химлер (из сборника “Съдът над главните военнопрестъпници”, том ІV, стр. 29,36). През март 1941 година, малко преди нападението срещу съветския Съюз, Химлерсвиква конференция на висшите ръководители на СС в своя замък във Вевелсбург,сред които бил и Бах-Залевски, специалист по борба с партизаните. В своитепоказания на Нюрнбергския процес той заявява, че Химлер призовавал за ликвидацияна населението от Източна Европа, но Гьоринг, който също се намира в залата насъда по време на четене на неговите показания, го обвинява във фалшификация илъжа.

Особено фантастични са твърденията, че Химлер бил заявил как една от целите наИзточния фронт трябва да бъде “намаляване на славянското население на тридесетмилиона”. Но на самото дело Химлер казва, че “войната в Русия вероятно ще доведедо милиони жертви”. Това, както признават Манвел и Франкъл (стр. 117), казва иначалник секретариата Волф.

Бах-Залевски също така заявява, че на 31 август 1942 година Химлер е присъствал наразстрела на сто евреи, извършено от група СД в Минск и че, при това, самият Бах-Залевски едва не припаднал. Обаче е известен фактът, че не е било възможно тозиден Химлер да присъства в Минск, тъй като по същото време той е на конференция вЖитомир (книгата на К. Фовинкел “Вермахта във войната” том ІV, стр. 275).

Всички книги за Химлер включват показанията на Бах-Залевски, като например книгата на Вили Фришауер “Химлер – дяволският гений на Третия Райх”, Лондон, 1959 г.,стр. 148. Обаче през април 1959 година Бах-Залевски, в западногерманския съд, сеотказва публично от своите показания, дадени пред Нюрнбергския трибунал,заявявайки, че тези показания нямат нищо общо с фактите и че те са направени с целсъхраняване собствения му живот. Но тази история, разбира се, е обгърната с“благородно мълчание”, а и до ден днешен излизат книги разпространяващи легендатаза “шестте милиона” и показанията на Бах-Залевски против Химлер се използват отбаснописците на световната история.

Колкото и да е невероятно, но истината за Химлер е показана от неговия масажист илекар Феликс Керстен. Керстен е бил антифашист, противник на режима и неподдържал легендата за това, че интернирането на евреите представлява план затяхното унищожение. От неговите мемоари ние заключаваме, че Химлер е бил противликвидацията на евреите и че той предпочитал тяхната емиграция (“Мемоари”,Лондон, 1940-1945 г. стр. 119). Керстен не споменава даже Хитлер като вдъхновителна планове за масово унищожение, обаче правдоподобността на неговият разказ севлошава от твърдението, че Гьобелс е истинският поддръж-ник на “ликвидацията”. Нотова твърдение е просто несериозно, тъй като по това време Гьо-белс се занимава сМадагаскарския проект.

Така стоят нещата с “показанията” по време на Нюрнбергския процес. Към материалите на процеса са приложени хиляди фалшиви писмени показания без проверка затяхната достоверност, а в много от случаите и без проверка на тяхното авторство.

Типичен пример за такива “писмени свидетелства” са показанията на Алойс Холригер,член на администрацията в лагера Маутхаузен в Австрия, който представя предтрибунала разследването на концлагера през 1947 година.

Защитата доказва, че Холригер е подписал “самопризнанията” си под натиск и че тевече са били използвани по време на процеса срещу генералът от СС ЕрнстКалтенбрунер през 1946 година. Обвинението заявява, че в лагера Маутхаузензатворниците били убивани в газовите камери и уж, според признанията на Холригер,Калтенбрунер, който бил втори по ранг след Химлер, е вземал участие в тезиекзекуции.

По време на съда над Освалд Пол (процесът за концлагерите) става невъзможно да сеприемат на сериозно обвиненията за газовите камери. Адвокатите на обвиняемите несамо доказват, че “показанията на свидетелите” по тази тема са билифалшифицирани, но също така и че всеки смъртен случай в Маутхаузен е билсистемно разследван от местната полиция. Всички смъртни случаи са билирегистрирани в специални журнали, един от които е представен в съда.Защитата, също така, представя многочислени писмени доказателства от бивши затворници, които свидетелстват за съвсем нормали отношения спрямо тях.

От 60 000 съветски пленници във Финландия, 45 000 умират от глад и болести. Това нее преднамерена акция. Във Финландия храната не е достигала и за собственото йнаселение и никой от финландското правителство не е съден след войната.Обвиненията на съюзниците са абсолютно безпочвени. Реакциите на подсъдимитесрещу предявените им обвинения могат да послужат като доказателство за тираниятана този съд. Писмените показания на генерал-майорът от СС Хайнц Фанслау, който епосещавал повечето от немските концлагери през п-следния период от войната,отразяват недоумението и шока на един несправедливо осъден човек.

Фронтовият офицер Фанслау също е поискал да се запознае с условията вконцлагерите и посещава лично някои от тях. Може би затова съюзниците гонабелязват за един от основните архитекти на плана за унищожението на евреите,мотивирайки своето решение да го съ-дят с твърдението, че многото му контакти всистемата на концлагерите го правят сигурен участник в изтреблението на евреите.

Когато се появяват първите слухове за неговото предаване на съда, бързо се събиратстотици писмени свидетелства от бивши затворници в лагери, които той е посещавал.Когато Фанслау се запознава с материалите на обвинението против личния състав наохраната на лагерите по време на едно от Нюрнбергските заседания ( № 4 ) на 6 май1947 година, той не вярва на очите си и заявява: “Това не може да бъде! Само акознаех тогава!”. Трябва да подчертаем, че в течение на целия Нюрнбергски процеснемските лидери, срещу които е повдигнато обвинение, не са вярвали в заявлениятана съюзническите прокурори. Гьоринг, който е принуден да посрещне целия поток отпропаганда за геноцид спрямо евреите, го отхвърля като несъстоятелен.Ханс Фрицше, най-главният чиновник в Министерството на Гьобелс и един отосновните обвиняеми на Нюрнбергския процес, пише, че Херинг, даже следзапознаването си с показанията на Олендорф за дейността на групите СД, е убеден,че историята за организиране унищожението на евреите е пълен фалшификат (“Мечнад правосъдието”, Лондон, 1953 годи-на, стр. 145). Пред съда Гьоринг обяснява, че запърви път е чул за геноцида над евреите на самия Нюрнбергски процес ( Ширер, стр.1147 ). Еврейските писатели Поляков, Райтлингер, Манвел и Франкъл твърдят, чеГьоринг е взел непосредствено участие в разработката и провеждането на плана заунищожението на евреите, но Чарлз Бюли, в своята книга “Херман Гьоринг”, 1956 г.доказва, че за това твърдение не са предоставени никакви доказателства.

Калтенбрунер също опровергава историята за геноцида. Той сменя Хайдрих на постаначалник на службата за безопасност и става главният подсъдим от СС, тъй катоХимлер умира в затвора много скоро след пленяването му от англичаните. Тойсподеля в разговор с Ханс Фрицше, че обвиняващата страна съсредоточава многосили за получаване на “нужните показания” от подсъдимите, а също така и зазамазване и блокиране на показанията, които опровергават повдигнатите обвинения.

Това многократно е заявявано от съдиите Венерстурм и Ван Роден.

Следва продължение…

Откъс от книгата на Ернст Цундел „Шест милиона – изгубени и намерени“

2 thoughts on “Шест милиона – изгубени и намерени (Част 4)

    • Балжев:

      1. измамата, също е престъпление;
      2. на основата на тази измама за 6-те мил. са се изсмукали луди пари, в т.ч. и за изграждане на инфраструктурата на т.нар. „държава“ Израел;

      3. за съществуването на тази „държава“ са против и повечето ортодоксални юдаисти, по-голямата част от които са ашканази, т.е. или хазари или други българи от Кубратова България, приели юдаизма през 9-ти век под натиска на Хазария. ( Темата Хазария е в страни от настоящата. ) За да не звуча голословно ти пращам две препратки:

        3.1. https://www.youtube.com/watch?v=KnhI3gbp4L8
        3.2. https://www.youtube.com/watch?v=ruSV94qghtw

      4. Нека да изкоментираме с тебе престъпленията извършени срещу палестинския народ от „изстрадалия и миролюбив еврейски народ“. Дали са по-различни от митовете за 6-те милиона, с тази разлика, че за палестинците не е мит;

      5. Колко резолюции на ООН има срещу Израел за нарушения на човешки права? Наясно ли си?

      6. Ако се чувстваш „угнетен“, имаш свободата да си събереш багажа и да заминаваш, я за Израел, я за Испания. ‘Ши цъфнат и шИ вържат испанците с такива, като теб, но кат’ си ги искат – да си ги ‘земат по-бързо. http://foreigner.bgvhod.com/2013/03/06/%D1%81%D0%B5%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7/

      Може и за Турция да заминаваш. Нали се правят на неоосманисти в последно време, а след 1392 г., ръководителя на османската империя вЪ е прибрал, за което, май, е спретнал „едни бързи пари за хазната“.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s