Шест милиона – изгубени и намерени (Част 2)

Не е известно на всеки, но това е исторически факт. Световното еврейство обявява себе си за участник във Втората Световна Война против Германия. В потвърждение на това, на 24 март 1933 година Световното еврейство обявява война на Германия.2l146e

ШЕСТ ДРУГИ ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ВОЙНА СА ОБЯВЕНИ ПО-КЪСНО!

Немското правителство е имало достатъчно основание, съгласно международните закони, да се отнася към евреите като към врагове и да ги изолира като враждебни елементи.

На 5 септември 1939 година Хайм Вайцман, един от ционистките лидери, обявява война на Германия от името на евреите по целия свят, заявявайки, че евреите ще се борят в подкрепа на Великобритания и че Еврейската агенция е готова да предприеме незабавни мерки за еврейски човешки ресурси, а също така и други действия. А дотогава, започвайки от 1933 го-дина, различни еврейски организации и агентства шест пъти (!) обявява пред света, че всички евреи се намират в състояние на война с Германия. По такъв начин всички евреи се обявяват де факто за агенти, готови да участват във военни действия срещу Германия. Веднага след това започва да се провежда политика на интерниране на евреите в концлагери. Трябва да се отбележи, че САЩ и Канада са интернирали всички японци, намиращи си на тяхна територия още преди немците да предприемат същите мерки за безопасност спрямо евреите. Японците били интернирани въпреки, че не са дали никакъв повод да бъдат заподозрени във враждебни действия. Англичаните, по време на Бурската война, също интернирали всички жени и деца на бурите, за да принудят мъжкото население да се предаде. В резултат на тази акция загинали около двадесет хиляди, обаче никой не обвинил никого за намерения да унищожат бурите като нация.

Интернирайки евреите в окупираните територии на Европа, немците се опитват да предотвратят евентуалния безпорядък и враждебни действия. На 11 октомври 1942 година Химлер съобщава на Мусолини, че немската политика по отношение на евреите се променя по причини касаещи военната безопасност. Той добавя, че хиляди евреи в окупираните територии водят партизанска война, извършват саботажи и шпионират. Съгласно официалната сводка, представена от Раймонд Дейвис, кореспондент, който се намира в Съветския Съюз в течение на цялата война, 35 000 евреи водят партизанска война и участват във войската на Тито в Югославия. В резултат на това евреи са били интернирани в гета и лагери в Германия и Полша, като болшинството от тях се изпращат в Полша след март 1942 година. Затворниците от гетата и концлагерите се използват в качеството на работна ръка при производството на военна продукция. Този проблем възниква пред Хитлер в края на 1941 година след провала на блицкрига, когато ръководството на е било принудено да мобилизира всички ресурси за войната. По този начин въпросът за принудителния труд на затворниците се явява фундаментален за опровержение на твърдението, че националистическа Германия уж разработва планове за унищожението на евреите. Това противоречи на елементарната логика, тъй като всичко това би означавало безполезна загуба на човешки ресурси, които са крайно нужни за водене на изморителна война. Съществува запазен стенографски протокол за разговор между Хитлер и унгарския регент Хорти, състоял се на 17 април 1943 година.

Той съдържа молба на Хитлер за освобождаване на 100 000 евреи, за да бъдат използвани за работа при производството на нов немски изтребител. По това време бомбардировките над Германия се засилват значително. И този разговор се провежда по същото време, в което уж унищожаването на евреите е в разгара си. По това време концлагерите се превръщат в огромни промишлени комплекси, из-работващи военна продукция за немската армия – фабриката на Бун за синтетична гума в лагера Берген-Белзен, фабриката на И.Г. Фарбен в Аушвиц, електрическата фирма Сименс в Ревенсбрюк. В много лагери работата е била заплащана със специални пари, с които е било възможно закупуването на допълнителна храна. Немците искали да извлекат максимална икономическа изгода от своята система от концлагери, което напълно противоречи на безумните твърдения за съществуващи планове за масово унищожение на намиращите се там хора.

Специалното управление на СС, оглавявано от Освалд Пол – Административно и икономическо управление – работи с цел превръщане на лагерите в големи индустриални комплекси.
Много забележителен е фактът, че даже по време на войната немците продължават политиката на еврейска емиграция. Меморандумът на Лютер, секретар на Министерството на Външните Работи, от август 1942 година показва, че той е водил преговори от юли до декември 1940 година с правителството на Франция.

Преписка от 15 август 1940 година показва, че детайлите на немския план са били разработени от Айхман, тъй като по това време е бил подписван от своя асистент Данекер. Да се разработи детайлен план за преселването в Мадагаскар е поръчано от Айхман, а Данекер събира за това данни от Френското колониално управление. Съгласно програмата, предложена на 15 август, Интер европейската банка била готова да обезпечи финансиране за емиграцията на 4 000 000 евреи. Меморандумът на Лютер от 1942 година показва, че Хайдрих е получил одобрението на Химлер за този план преди края на август и че той е изпратил същия този план на Херинг. Преводачът на Хитлер Шмид пише в своите мемоари, че Хитлер е казал на Мусолини още по средата на юни следното: “На Мадагаскар скоро ще има еврейска държава” (“Преводачът на Хитлер” – Лондон, 1951 год., 178 стр.)

Въпреки, че французите прекратяват преговорите за Мадагаскар, през декември 1940 година Поляков – директор на Центъра за еврейска документация в Париж – признава, че немците продължават да работят над този план, а Айхман е зает с него практически през цялата 1941 година. След това обаче, този план е признат за неизпълним, основно заради война-та със Съветския Съюз и на 10 февруари Министерството на външните работи на Германия съобщава, че планът се отлага. Това решение, изпратено от асистента на Лютер Радемах, явно демонстрира, че изразът “окончателно решение” означава само емиграция на евреите, а транспортирането към гетата и концлагерите на Изтока, такива като Аушвиц, представлява само резервен план за тяхното изселване от Германия. В директивите е написано: “Войната със Съветския Съюз създаде възможност за използването на други територии за окончателното раз-решаване на еврейския въпрос. Във връзка с това фюрерът реши да се евакуират евреите не на Мадагаскар, а на Изток. Мадагаскар повече няма да бъде разглеждан във връзка с окончателното решение.” (Reitlinger, стр. 79) Детайлите по тази евакуация са били разглеждани месец преди това на конференцията във Ванзее (местност с езеро край Берлин).

Райтлингер и Поляков направили съвсем необосновано заключение, че щом като Мадагаскарският план е отложен, то немците обезателно са длъжни да се заемат с унищожаването на евреите. На 7 март 1942 година, по-малко от месец след този референдум в Министерството на външните работи, Гьобелс пише меморандум в защита на Мадагаскарския план, като говори за “окончателно решение на еврейския въпрос” (“Dr. Goebbels” – Лондон, 1960, стр. 165). В същото време той одобрява плана за концентрация на евреите на Изток.

По-късната кореспонденция на Гьобелс също така говори за депортация на изток (в Полша) и подчертава необходимостта от принудителна работа. След като е въведена политиката на депортация на изток, използването на евреите като работна сила става основна част от тази операция. Съвсем очевидно е, че терминът “окончателно решение” се приема както за Мадагаскар, така и за източните територии и означава единствено депортация.

Даже още през май 1944 година Германия е била съгласна да разреши емиграцията на милион евреи. За това разказва Александър Вайсберг, известен еврейски учен. Изселен от Съветския Съюз по време на сталинската чистка, той прекарва цялата война в Краков и даже не е бил интерниран. В своята книга “Историята на Джоел Бренд” Вайсберг пише, че по лично разпореждане на Хитлер, Айхман изпраща на унгарския еврейски лидер от Будапеща, Бренд, който по това време се е намирал в Истанбул, предложение съюзниците да организират отпътуването на милион евреи към териториите под немски контрол. Изключително поразителен факт, ако се вярва на тези, които разпространяват легендата за масовото унищожение. Ако се вярва на техните думи, едва ли в Европа биха останали милион евреи, които да бъдат преместени.

Немците, разбира се, много добре знаели, че транспортирането на толкова голям брой хора ще усложни водената от тях война, но били готови с доставянето на десет хиляди камиона, които биха могли да използват на руския фронт. Този план завършил с провал, англичаните решили, че Бренд е немски агент и го хвърлили в затвора на Каир, а пресата нарекла този план нацистки трик. Чърчъл съобщил на Хайм Вайцман, че предложението на Бренд е неприемливо, тъй като приемането им означавало предателство към техните руски съюзници. Този същият Чърчъл, който нарече обръщението на немците към унгарските евреи най-ужасното престъпление, извършено някога в световната история. Може ли да си представим, че немците имат желание да унищожат евреите след като предлагат такива планове? Войната, на практика, изсмуквала всички техни ресурси, можело ли е да е останало още нещо и за унищожението на евреите?

forced_holo

Статистическите данни за еврейското население не са изяснени напълно що се отнася до различните страни. Също така не е известно и колко евреи са били депортирани и интернирани между 1939 – 1945 година. Обаче според съществени статистически данни, особено според тези, които се отнасят за емиграцията, може да се каже, че броят на евреите, загинали във войната представлява само една малка част от тези “шест милиона”. Съгласно Енциклопедия Чеймбърс броят на евреите, живеещи в довоенна Европа съставлява 6 500 000. Така че, ако повярваме в легендата за “масовото унищожение”, то в следвоенна Европа практически не биха останали живи евреи. Но централният швейцарски вестник “Базелер Нахрихтен”, използвайки еврейски статистически данни, установява, че между 1933 – 1945 година 500 000 емигрират в САЩ, Англия, Швеция, Испания, Португалия, Австралия, Палестина и даже в Индия и Китай. Това потвърждава и еврейското списание “Бруно Блау”, което цитира същата бройка от Нюйоркския еврейски вестник “Ауфбау” от 13 август 1948 година. От тези емигранти, примерно 400 000 са дошли от Германия до септември 1939 година, когато се разгаря войната. Това също така се потвърждава в публикация на Световния Еврейски конгрес “Единство в Диаспора” (Uniti in Dispersion, стр. 377), в която се казва: “Болшинството от немските евреи успяха да напуснат Германия до началото на войната”.

В допълнение към немските евреи – 220 000 от общо 280 000, се включват австрийските евреи, които емигрират през септември 1939 година, а започвайки от март, Институтът за еврейска емиграция помага на 260 000 евреи да емигрират от Чехословакия. След септември 1939 година в Германия, Австрия и Чехословакия остават само 360 000 евреи. Около 500 000 емигрират от Полша до началото на войната. Тези цифри означават, че броят на евреите емигранти от други европейски страни (Франция, Холандия, Италия, страните от Западна Европа) бил около 120 000 хиляди. По този начин масовото изселване на евреите до и в течение на войната намалява броят на евреите в Европа, примерно до 5 000 000. Към тези емигранти също така сме длъжни да добавим и тези евреи, които бягали в Съветския Съюз след нападение-то на Германия срещу Полша, а също така и тези, които впоследствие били евакуирани от териториите, пред които се е придвижвала немската войска. Повечето от евакуираните са били полски евреи, но освен тях, съгласно Райтлингер, около 300 000 евреи от други европейски страни се прехвърлили на съветска територия между 1939 и 1941 година. По такъв начин, общото количество еврейски преселници в Съветския съюз се изчислява на около 500 000.

Ф. Фостър, чиято статия за евреите в Съветска Русия, е отпечатана в списание “Колиерз” от 9 юни 1945 година, пише, че 2,2 милиона са се прехвърлили там от 1939 година, като са бягали от нацистите, но цифрата 500 000, като че ли е по-реална. По този начин еврейската миграция в Съветски Съюз намалява броя на евреите на територията, окупирана от Германия примерно на 3,5 милиона. От тях трябва да изключим тези, които живеели в неутралните страни и които успели да избегнат последствията от войната. Според “Световен Алманах” за 1942 година – стр. 594, броят на евреите, живеещи в Англия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Ирландия, Турция и Гибралтар наброява 413 000 (Англия, разбира се, не е била неутрална, но никога не е била окупирана).dachau-liberation

Според статистическите данни за населението и емиграцията, броят на евреите намиращи се на териториите, окупирани от Германия, е примерно 3 000 000. Почти същият брой ще получим ако разгледаме статистическите данни за еврейското население на окупираната територия. Повечето от половината евреи, прехвърлили се в Съветска Русия след 1939 година, били от Полша. Много често можем да чуем твърдението, че войната с Полша добавила три милиона евреи под немски контрол и че почти всички полски евреи били унищожени. Но фактите говорят друго –преброяването на евреите, проведено в Полша през 1931 година сочи числото 2 732 600 (“Die Endlosung” – стр. 36). Авторът показва, че в крайна сметка 1 170 000 от тях се намирали в съветската зона на окупация към есента на 1939 година, от които примерно милион са евакуирани към Урал, Средна Азия и Южен Сибир след немското нахлуване през юни 1941 година (стр. 51). Както вече казахме, до войната от Полша са емигрирали примерно 500 000 евреи.

Журналистът Раймонд Артур Дейвис пише, че около 250 000 евреи бягат от Полша в периода от началото на войната с Германия до нападението на Германия срещу Съветския съюз и тях практически могат да се срещнат във всяка част на огромната страна (“Одисея през ада” – Ню Йорк, 1946 год.). След като извадим всичко това от 2 732 600 и добавим нормалния прираст на населението, който естествено е съществувал през периода 1931 – 1939 г., ние ще видим, че не повече от 1,1 милиона полски евреи са могли да бъдат под немски контрол в края на 1939 година. Изследването на статистиката относно населението е проведено от Историческият институт в Мюнхен, то е публикувано в доклада Gutachtendes Instituts fur Zeitgechte, Мюнхен 1956.

Към тази бройка ние можем да добавим 360 000 евреи, останали в Германия, Австрия и Чехословакия след значителната емиграция през предвоенния период. От 320 000 френски евреи, 120 000 били депортирани, според заявлението на прокурора на Нюрнбергския процес. Според Райтлингер са депортирани 50 000. Според железопътната документация броят на депортираните е 75 721 (из книгата на Майкъл Хофман “The Great Holocaust Trial” 1995 г.) По такъв начин общият брой на евреите под немски контрол е бил по-малък от 2 000 000.

Депортацията от Скандинавските страни е била твърде незначителна, а от България не е депортиран нито един евреин. И след включването на еврейското население на Холандия (140 000), Белгия (40 000), Италия (50 000), Югославия (55000), Унгария (380 000) и Румъния (725 000), общият брой превишава с много малко 3 000 000. Не голямото разминаване в цифрите на тези две изчисления се обяснява с това, че вторият метод използва статистиката за населението, събрана преди войната и невключва емиграцията, която представлява примерно 120 000 от тези страни, окупирани в последствие от Германия. Така че, може да се приеме, че и двата метода дават приблизително еднакви резултати – 3 000 000 евреи на територията под немска окупация.

Евакуирането на съветските евреи.

Точни данни за евреите на територията на Съветска Русия не съществуват и поради това много често броят им силно се преувеличава. Еврейският статистик Яков Лещински потвърждава, че в 1939 година на територията на СССР, в следствие окупацията на Германия е имало 2,1 милиона евреи. В допълнение към това около 260 000 живели в Естония, Латвия и Литва. Луис Левин, президент на Американския еврейски съвет по помощите за Русия, заявява на 30 октомври 1946 година в Чикаго, след свое пътуване в СССР: “В началото на войната евреите бяха евакуирани от западните области, намиращи се под заплаха от немска окупация. По този начин животът на два милиона евреи бе спасен. ”Този брой се потвърждава и от еврейския журналист Давид Бергелсон, който написа в излизащия на идиш Московски вестник “Ainikeit” от 5 декември 1942 година: “Благодарение на евакуацията голяма част (80 %) от евреите на Украйна, Литва и Латвия бяха спасени“. Райтлингер се съгласява с еврейския авторитет Джоузеф Шехтман, който твърди, че голямо количество евреи били евакуирани, въпреки че между 650 000 и 850 000 не успяват да се изселят (“The Final Solition” стр. 499). Що се отнася до евреите, останали в окупираните територии на Съветски Съюз, броят на загиналите също може да се установи само приблизително.

По оценка на немската армия, в партизанските боеве са загинали примерно 100 000 души, включително тези, които били разстреляни в резултат на репресиите проведени от групите СД на немската армия, а също така и комисарите взети в плен. Според неутрална Швейцария, цифрата 6 000 000 е нереална. И така, ние виждаме, че немците не биха могли да убият шест милиона евреи, тъй като те не са контролирали подобно количество хора. Изключвайки Съветския съюз, броят на евреите в окупирана Европа едва превишава 3 000 000, а не всички от тях са били интернирани. За да се достигне поне половината от “шестте милиона”, е трябвало дабъде убит всеки евреин, живеещ в Европа. Известен е фактът, че след войната в Европа са се намирали голям брой евреи. Филип Фридман в своята книга “Наблюдатели на своите братя”, Ню Йорк, 1957 година, стр. 13, пише: “… в крайна сметка милион евреи преживяха месомелачката на нацисткия ад…”, а Еврейският обединен комитет по разпределението дава официалната цифра 1 559 600. Доподобен извод достига и швейцарското списание “Bazeler Nachrihten”. В статия,озаглавена “Доколко е голям броят на еврейските жертви?” от 13 юни 1946 годинадоказва, че използвайки статистическите данни за населението, които ние вече съобщихме, максимум 500 000 евреи могат да бъдат разглеждани като загинали. Ние обаче, ще докажем, че и тази цифра е доста преувеличена. “Bazeles Nachrihten”, например, приема цифрата 1 559 600 евреи в следвоенна Европа, но след това се оказва, че броят на заявленията за компенсация на тези евреи, които са “оживели”, преживява “официалния” брой на живите евреи с повече от два пъти (!), но с тази информация авторите на статията, разбира се, не са разполагали. Невъзможен е прираст на населението. Статистическите данни за еврейското население след войната също противоречи на легендата за шестте милиона.

Съгласно Световния Алманах за 1938 година броят на евреите по света е 16 588 000, но “Ню Йорк Таймс” от 22 април 1948 година съобщава за цифра между 15,6 милионаи 18,7 милиона. От това е видно, че броят на загиналите във войната евреи се изчислява с хиляди, а не със стотици хиляди, а още по-малко с милиони.16,5 милиона през 1938 година минус уж убитите шест милиона прави 10,5 милиона, тоест, получава се, че еврейското население е нараснало с пет милиона, ако се вземе предвид по-ниската цифра. Трябва да се разбере, че такъв прираст не може да се допусне едва за десет години, още повече, че половината от тях са преминали в състояние на лишенията в следствие войната.Това просто е несериозно! U7G9c

Голяма част от тези “шест милиона” са емигранти и преселници – в Съветска Русия, САЩ, Англия, в Европейските страни, недокоснати от войната. Емиграцията в Палестина е също така значителна, особено в края на войната. След 1945 година цели кораби превозват евреи до Палестина, което създава значителни неудобства на английското правителство, под чието администриране се намира тогава Палестина. Броят на преместващите се е толкова голям, че правителствената публикация от 5 ноември 1946 година (номер 190) описва този приток като втори Изход. Изключително много еврейски емигранти достигат до САЩ, в резултат на което техният брой надвишава емиграционната квота. На 16 август 1963 година Бен-Гурион, премиер-министър на Израел, заявява, че еврейското население в САЩ наброява 5,6 милиона, а възможно е то да е и много повече. (“Deusche Wochenzeitung”) от 23 ноември 1963 година. Алберт Мейсъл, в статията си “Нашите нови американци”, публикувана в списание “Readers Digest” от януари 1987 година, казва: “Скоро след войната, чрез президентски декрет, 90 % от всички визи от квотата на Централна и Източна Европа се издаваха за лица от еврейски произход!”

Eврейските емигранти в САЩ често сменят своите имена. В един известен некролог примерно Konigsberger от Франкфурт се е превърнал в Arthur Kingsley. Може би и тези хора са били броени като част от прословутите “шест милиона”.

tumblr-mbr64yjpzb1qiz3j8o1-500.original

Следва продължение…

Извадка от книгата „Шест милиона – изгубени и намерени“ на Ернст Цундел

One thought on “Шест милиона – изгубени и намерени (Част 2)

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s