Шистова „революция“

Една поредица от статии. Кихано, antipropaganda

Шистов газ, 24 юли 2011

През последния месец с голяма гордост министър Трайков даде разрешение на американската компания Шеврон да проучва възможностите за добив на шистов газ у нас (1,2). Според Трайков „добиването на шистов газ е технология, която революционизира енергетиката”. Шистовият газ щял да ни осигури за следващите 300 години (3)! Пак се разигра идеологемата за „зависимостта от Русия” (4). Медийната кампания в полза на добива на шистов газ доби значителен размер. Правителството определено ще бърза да се накичи с „голям успех в привличането на инвестиции”. Трайков обяви, че ще дава още 5 разрешения за проучвания за шистов газ (5), а няколко са вече дадени (6). Има обаче няколко смущаващи неща. Нека започнем с по-малкия проблем.

Договорът

По думите на Трайков „30 милиона евро ще дадат от „Шеврон“ само да се започне процедура”, като са заделени „4 милиона евро за екологични мерки” (1). Пита се, защо Шеврон ще плаща на нас, вместо ние да плащаме за да ни намерят газ на територията? Всички се сещаме, в договора съществува и клауза според която Шеврон ще разработва намереното находище, т.е. договорът е „дай 30 милиона и каквото си намериш твое е”. С други думи, подаряваме шистовия си газ, ако го има, на Шеврон. Шеврон ще го добива и ще ни го продава, ако можем да си го платим. И разбира се, че ни го продава на пазарни цени, което означава на цената на Газпром или дори повече, тъй като технологията е по-скъпа.

Правилната политика в случая е, ако въобще следва да се разработват такива находища то това да се прави от държавна фирма, като разпределението също се извършва от държавна фирма. Държавната фирма може да си позволи да работи на по-ниска печалба и съответно по-ниската цена на газа би направила производствата ползващи газ по-конкурентноспособни. Ако пък работи с голяма печалба пак е добре. И без това бюджета е все празен. Такива разсъждения обаче не са по силите на нашите държавници. Те предпочитат неолибералната мантра – дай печалбата на чуждестранен частник, комисионните са добри.

Технологията

Шистите са седиментна скала която има свойството да се цепи по определени направления, както слюдата. Шистите от които се добива газ обикновено са на голяма дълбочина. Газът, метан, е затворен в тях и се освобождава при механично натрошаване. Оттам и методът на хидравлично раздробяване – Фигура 1. Кладенецът  първоначално се пробива вертикално, но когато наближи шистовия пласт се прави завой в хоризонтална посока. Дълбочината може да стигне до 3 км, а хоризонталния участък на сондажа до 2 км. Кладенеца се циментира за да се избегне замърсяването на подпочвените води с химикалите, които в последствие се наливат и изпомпват от него. Шистовата скала се разбива посредством смес от огромно количество вода, пясък и химикали (7, 8). Специален камион-помпа нагнетява сместа в кладенеца под много високо налягане, до 1000 атмосфери. Пясъкът не позволява на пукнатините да се затварят след сваляне на налягането. Освободеният от разбитата шиста газ излиза обратно с водата през кладенеца, отделя се от нея и се събира в резервоари от които по тръби се вкарва в газопреносната мрежа или се извозва с камиони. Отработената смес се складира в ями за да се изпари поне част от водата. След това се транспортира в предприятия за преработка.

shistovgaz

Фигура 1 Схема на технологията за добив на шистов газ. Източник

Проблемите

Практиката в САЩ показва, че газът излиза не само през кладенеца, а и от други места и понеже се разтваря във водата, замърсява всички водоизточници около мястото на добива. Така се получава възпламеняващата се чешмяна вода или „врящата” река, които можем да видим във филма „Газланд” (7). Изследванията показват (виж Фигура 2), че в рамките на еднокилометровата зона около газов кладенец нивата на разтворения в подпочвената вода метан може да достигне до нива много над допустимото, включително до степен при която водата може да се подпали (9).  Отделящия се газ замърсява и въздуха в районите на добив. Засега няма систематични изследвания за начина по-който газа излиза от земята. Дали преминава през всички земни пластове над разбитата шистова скала или през пукнатини на циментовата обшивка на кладенеца на сравнително по-малка дълбочина. Геологичният произход на газа замърсител и неговото разпространение в подпочвените води и зад еднокилометровата зона са доказани (9).

Фигура 2 Замърсяване на подпочвените води с метан в зависимост от разстоянието до най-близкия кладенец за добив на шистов газ (9). При измерване на разстоянието не се отчита положението на хоризонталния участък на кладенеца. Поради това значителните разлики в количеството метан при едно и също разстояние могат да се дължат както на различно пропукване на обвивката на кладенеца, така и на това дали пробата е взета над хоризонталния му участък или не. Дълбочината на сондиране е между 1.2 и 1.8 км.

 

 

Вторият проблем са самите химикали поставяни във водата за хидравлично разбиване. Около тях витае тайна поради нежеланието на компаниите за добив на шистов газ да ги разкрият и поради объркването на отработената и неотработената вода. Според много източници сред тях има и вредни химикали – Фигура 3 (10). Твърди се, че някои от химикалите са канцерогенни, други засягат жлезите с вътрешна секреция и предизвикват хормонални смущения у хората и животните. Две организации вече са разпространили, фактически един и същ списък (8) на типични вещества поставяни във водата за хидравлично разбиване – Фигура 4. Едната, вероятния първоизточник, е организация на петролните и газовите компании. Списъкът има за цел по-скоро да скрие какви химикали се използват отколкото да ги разкрие, но дори в него присъства етилен гликола.  Общото количество на тези химикали е 0.5% от обема на цялата смес.
По-голям проблем са отработените води. При преминаването си в земната кора на дълбочините на сондажа водата разтваря различни минерали и твърди вещества, част от които са токсични, а други радиоактивни (9). Солеността се покачва до над тази на морската вода. Между 30 и 50% от отработената вода остава завинаги под земята и възможното просмуквне нагоре създава допълнителна опасност от заразяване на почвата и водата с токсични и радиоактивни материали. Към момента, споменатото изследване (9) не открива замърсяване на подпочвените води нито със химикали от сместа за хидравличния удар, нито от отработена вода.

Фигура 3  Списък на част от химикалите поставяни в сместа за хидравлично разбиване (10). Авторът на изследването от което е взета тази таблица работи в Пенсилванския университет в Индиана. Сравни с Фигура 4.  

Складирането на отработената вода също е критично, тъй като ямите често не са обезопасени добре, опасността от разлив е голяма и се случва често (10). Освен това сред използваните химикали има и летливи вещества които отлитат в атмосферата.

Кладенеца бързо се изчерпва, тъй като скалата може да се троши само в ограничено пространство около него. Затова технологията изисква много кладенци, което унищожава почти напълно територията на която се добива шистов газ. Фигура 5 е спътникова снимка (от Гугъл мапс) на газовото находище Джона (Jonah Reservoir, щат Уайоминг ) в САЩ. Вижда се каква е концентрацията на кладенците, както и ямите за отработена вода.
Самият газ – метан – е парников газ, а всичко което кладенеца не улавя отива в атмосферата. Поради това нивата на атмосферно замърсяване с парников газ са по-големи отколкото при конвенционалното добиване на газ.

Фигура 4 Списък на химикалите поставяни в сместа за хидравлично разбиване, представен от организацията „Енерджи ин депт” на газовите и нефтени компании. Списъкът, както и всяка информация идваща от компаниите, е очевидно е повлиян от съответната пиар (пропагандната) кампания. Сравнението с Фигура 3 е особено интересно. 

Засега метана не се счита за опасен при поглъщане. Отново, практиката в САЩ показва, че пиенето на водата съдържаща шистов газ предизвиква натравяне, обриви, главоболия, обща отпадналост, невралгични заболявания, мозъчни увреждания. Дишането на газа води до загуба на вкус и обоняние. Освен газ във водата около кладенците се откриват мед, ванадий, адамантан (C10H16), и гликолни етери (един от тях е етилен гликола, който се ползва в антифриза и за производство на пластмаси) (7). Отравянето на водата на цели райони означава, че трябва да се носи вода от друго място или, което е по-вероятно, района да се обезлюди. Водата около кладенците е негодна не само за пиене, а и за миене и пране.

Не минава без политика

Най-голямата изненада около шистовия газ се оказа собственика на технологията за добив – компанията Халибъртън на която Дик Чейни е изпълнителен директор от 1995 до встъпването му в длъжност като вицепрезидент на САЩ в правителството на Буш младши. „Технологичния пробив” от последните години за който пишат масово вестниците всъщност е политически пробив осъществен от Дик Чейни. След дълго лобиране през 2005 година той прокарва закон с който обезсилва действието на „Закона за питейната вода” (Safe Drinking Water Act) върху хидравличното разбиване. Този факт сам по себе си доказва вредността на технологията. Точно в същата година започва и масовото разпространение на добива на шистов газ в САЩ (11). С приемането на този закон се прекратяват всякакви разследвания на екологичните последствия от хидравличното разбиване. Около добива на шистов газ се разиграват и корупционни действия. През 2004 година „Агенцията за защита на околната среда” събира достатъчно доказателства за щетите нанасяни от хидравличното разбиване. Експертите обаче са в конфликт на интереси и заключението им е че „Водата е токсична, но не представлява риск.” (7) Да, звучи безумно, типичен американски бизнес. Нека припомня, че другарчето на Чейни Доналд Ръмсфелд, който беше Секретар по отбраната при Буш е съсобственик на фирмата притежаваща патента за Тамифлу –  лекарството против птичи грип. Случайно или не, той печели от фиктивната епидемия от птичи грип през 2009 година за която вече съм писал и поради която се разигра скандал в Световната здравна отганизация . Халибъртън пък е компания затънала до гуша в мръсни сделки около войната в Ирак (12), пак с помощта на Ръмсфелд и Чейни. На този фон на измама на най-високо държавно ниво в САЩ не е за учудване, че посланика Уорлик лобира за Шеврон и за добив на шистов газ у нас (13,14). Явно сме се натъкнали на истинска газова мафия.

Фигура 5. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тах са площадки с кладенец за добив на газ. Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Можете да го разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Обработка на общественото мнение

Чейни, Ръмсфелд и компания са специалисти по манипулация на обществото. Най-голямата им кампания бяха „оръжията на Саддам ”. Размера на медийната кампания зависи от очакваната печалба и от целевата група. Печалбите от войната в Ирак са баснословни, но и трябваше целия свят да бъде заблуден за да не се противопоставя на една военна агресия. Печалбите от лекарството за птичия грип са по-малки, но отново бе необходима световна кампания, тъй като всеки е потенциален потребител. Печалбите от шистовия газ също са големи, а очакванията още по-големи. Ония с които трябва да се борави обаче са местните жители, екологичните организации и „назадничави” правителства. Затова е необходима медийна манипулация, която да неутрализира техните мнения и фактите които оповестяват. Въпреки пропагандата, към момента Франция е забранила добиването на шистов газ на своята територия (15).

В момента основен манипулатор на общественото мнение у нас по темата за шистовия газ е министъра който раздава разрешителните – Трайчо Трайков. Откъде ли Трайков е научил, че „добиването на шистов газ е технология, която революционизира енергетиката”? Едва ли е посещавал семинарите на които „американското министерство на енергетиката вече цяла година обучава български експерти за предизвикателствата пред шистовия газ.” (16). Може би от препечатките на платени статии от американските медии в близки до мозъчните тръстове наши медии – Медиапуул и сайта на Едвин Сугарев „Свободата” (17). Статията на последния сайт е преведена от „Уолстрийт джърнал” и представлява интересен пример за пропаганда. Тя изобилства със словосъчетания от рода „революция в енергетиката”, „нови потресаващи възможности” и пробутва шистовия газ като панацея, която ще спре дори иранската ядрена програма (не се уточнява коя, дали тази за ядрено гориво или за атомно оръжие, както смятат американците). И да, сайтът „Свободата“ е спонсориран от … „Отворено общество”. Просто няма отърване от „Отворено общество”.

Почти всички медии главно повтарят думите на Трайков, на някой друг политик или съобщават за протестите на еколози и жители на Нови Пазар. Единствено вестник „Капитал” публикува по-обстойни статии за шистовия газ и дори е оформил раздел за него в сайта си. Не следва да се изненадваме, че отново попадаме на вестник, който е трибуна на мозъчните тръстове. Онова което Капитал прави е да повтаря същата пропаганда на сравнително по-високо ниво и признавам по-умело от „Уолстрийт джърнал”. Самите мозъчни тръстове изостават с пропагандата. Изглежда развитието на събитията ги е сварило неподготвени.

Какво се скрива?

По света

Всички прочетени материали за вредата от добива на шистов газ се ограничават до дискусия за използваните токсични химикали. За това как те биха замърсили подпочвените води, ако се пропука циментовата обвивка на кладенеца или пък се получи авариен разлив. Такива инциденти са се случвали няколко пъти в САЩ. Съответно, пропагандата оборва тези страхове, с мнението, че ако „правилата се спазват” опасност няма. Същевременно се публикуват списъци на почти безвредни химикали, които се ползват при хидравличният удар. Премълчава се, че всъщност токсична и в някои случаи дори радиоактивна е отработената вода. Така общественото мнение се канализира в посока, че технологията е добре разработена и безопасна и естествено ще става още по безопасна, тъй като дори се преминавало към по-малко токсични химикали (17).

Напълно се изпуска друг основен факт (включително от вестник „Капитал”). От кадрите с горящата чешмяна вода, извиращият от земята газ и цитираното изследване се стига до извода за друг, практически проблем. А именно, че има неконтролирано изтичане на метан. Хипотезите за причините засега са две (9). Едната е пропукване на циментения кожух на кладенеца на дълбочина близка до водоносните пластове. Проблем който изглежда решим. Втората хипотеза е, че газа не се отделя само през кладенеца, а и през земните пластове над мястото където е разрушена шистата и по този начин замърсява всичко нагоре, подпочвената вода, самата почва и дори въздуха. Този проблем би бил нерешим.

Като се има в предвид че шистовия газ представлява метан, метана е парников газ, а намеренията за добив в световен мащаб са грандиозни, то можем да си представим за какви екологични последствия става дума.

В кампанията за защита на добива на шистов газ се включиха и специалисти от БАН. Систематичното неглижиране на учените през последните 20 години и атаката срещу БАН, която правителството проведе миналата година, са свели учените в тази институция до състояние в което могат да бъдат подкупени дори с обещание да си запазят заплатите и перспективата компания като „Шеврон” да им създаде добре платена работа представлява солиден интерес. Така че мнението им едва ли може да се счита за независимо.

В България

Защитавайки чуждите интереси вестник Капитал се опитва да обори желаещите екологична експертиза с аргумента, че ставало дума за проучвания и не се знаело къде ще добива и дали въобще ще се добива (16). Това е така, но само донякъде. Няколкото стотин хиляди кладенеца за добив на шистов газ в света са напълно достатъчни за да се направи обща екологична оценка. И второ, смятате ли, че Шеврон ще хвърлят от 30 до 80 милиона долара (18) в проучване и като намерят газ ще кажат „халал да вие”? Не разбира се, в договора задължително има клауза която им позволява да разработват находищата които открият, клауза, която се крие от обществото.

Заключение

Както се оказва пробива в бизнеса с добива на шистов газ е не технологичен, а политически. Необходимостта да се прекрати действието на Закона за питейната вода в САЩ върху метода на хидравлично разбиване сама по себе си хвърля солидно съмнение върху безопасността на тази технология.
Като основен и сравнително неизследван, проблем се оформя отделянето на метан извън газовите кладенци. Този неусвоен газ замърсява въздуха и подпочвените води с метан. В близост до газовите кладенци количеството метан във водата достига нива при които тя може да бъде подпалена. Метана е също и парников газ.
Вторият сериозен проблем е отработената вода, която съдържа разтворени токсични и дори радиоактивни вещества.  Голяма част от отработената вода остава в земята и създава потенциална опасност да излезе в по-горните пластове. Складирането и обезвреждането на изпомпаната отработена вода също е проблематично.
Газовите кладенци имат ограничен капацитет, което налага големият им брой. Така се съсипват големи площи от земната повърхност.
Общото впечатление е, че технологията е несигурна и мръсна и е получила разпространение понеже лично заинтересован висш лобист, вицепрезидента на САЩ Дик Чейни е отворил дупка в закона за опазване чистотата на питейната вода.
Имайки в предвид всичко това аз не бих препоръчал да се добива шистов газ масово у нас, пък където и да било. Както не се казва, че „помощта” за Гърция всъщност са заеми от които се печели, така и в случая с договорите за проучване за шистов газ, не се казва каква е ползата за газовите компании, та да ни плащат. Очевидно има предварителна уговорка за концесия в случай че намерят газ, т.е. онова което Трайков е подписал може да се обобщи така, „Дайте каквото дадете, каквото си намерите ваше е!”

Продължава по-долу….

1. Шеврон ще копаят за нефт и шистов газ 
2. Проучваме шест терена за шистов газ 
3. Шистовият газ ни осигурява за следващите 300 години  
4. ЕС и НАТО ще ни защитят, ако Русия „врътне кранчето”  
5. 24 часа,20-ти Юли 2011 „Държавата дава още 5 разрешения за шистов газ” ,  
6. Капитал, 16 юли 2010, „Треска за шисти”  
7. Josh Fox, GasLand, HBO Documentary Films, (2010), достъпен с български субтитри 
8. http://www.energyindepth.org/frac-fluid.pdf 
9. S. G. Osborn, A. Vengosh, N. R. Warner, R. B. Jackson, „Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing ”, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, 108, 8172–8176 (2011)
10. N. M. Kaktins, „Drilling the Marcellus shale, environmental health issues for nurses .”, The Pennsylvania nurse 66, 4-8; (2011)
11. Капитал, 15 юли 2011 „Досега известните рискове”,   
12. Robert Greenwald, Iraq for sale: the war profiteers (Разпродажбата на Ирак) Brave New Films (2006). Може да бъде гледан в интернет заедно с български субтитри . Целия филм със субтитри може да се намери на колибката.
13 Уорлик омаловажи опасността от добива на шистов газ  
14. Стандарт,13 Октомври 2010  „Уорлик лобира за AES и Шеврон” 
15. Франция забранява технология за добив на шистов газ  
16. Капитал, 15 юли 2011 „На чисто с шиста
17. Свободата.ком „Шистовият газ ще разтърси света”  
18. 24 часа, 16-ти Юни 2011, “Шеврон” ни дава 84 млн. да търси шистов газ 

Измамата, 26 юли 2011

Веднага след публикуването на предишния ми текст за шистовия газ се появиха активни читатели, които разрешиха загадката относно това защо „Шеврон” и подобни компании си плащат за да „ни“ намерят газ. Но нека започна отдалеч.Ето тук ще откриете цялата „открита дискусия по въпросите на търсенето, проучването и добива на шистов газ в България и техните екологични аспекти”. Първи и втори говорят министъра на икономиката Трайчо Трайков и министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Те се кълнат, че всичко ще е само проучване, че не е опасно за екосистемата, ако всички процедури се спазят, че има установени законово правила, че тези правила се спазват и ще се спазват. Трайков за малко да пропусне да каже, че в края на проучването можело да има и хоризонтални сондажи и добив. До сега обаче са дадени разрешения само за проучвания, които са безопасни и до добив можело да се стигне евентуално „след 5, 10, 15 години” (Нона Караджова). Заместник-директорът на  Геоложкият институт на БАН пък призовава, да сме видели дали въобще има газ и тогава да сме мислели какво да го правим, пък държавата да наложела да се спазват всички екологични норми.

Нека видим обаче какви са правилата и екологичните норми, които следва да се спазват. Четем „Закона за подземните богатства ” (1) от сайта на Изпълнителната агенция по околна среда.

Глава осма.
УПРАВЛЕНИЕ НА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ (НОВА – ДВ, БР. 70 ОТ 2008 Г.)

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) (1) Управлението на минните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се осъществява с цел предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното им въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението.
(2) Управлението на минните отпадъци се съобразява с най-добрите налични техники и включва приоритетни мерки по:
1. намаляване количеството на минните отпадъци;
2. предотвратяване или ограничаване на вредното им въздействие;
3. използването им и/или доизвличането на съдържащите се в тях полезни компоненти;
4. безопасното им съхраняване;
5. осигуряване на стабилността и безопасността на съоръжението за минни отпадъци;
6. провеждане на мониторинг на съоръжението за минни отпадъци, включително след неговото закриване.
(3) Разпоредбите на този закон не се отнасят за:
1. отпадъците, които не са пряк резултат от дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства;
2. отпадъците, образувани при дейности по проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море;
3. инжектирането на води в земните недра, включително и повторното инжектиране на изпомпани подземни води .

Част втора.
ТЪРСЕНЕ, ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА
Глава първа.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И/ИЛИ ПРОУЧВАНЕ И КОНЦЕСИИ ЗА ДОБИВ

Раздел II.
Разрешения за търсене и/или проучване
….
Чл. 28. Разрешението за търсене и проучване или за проучване дава право на титуляря в границите на предоставената площ :
1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението;
2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) да извършва оценка на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението, включително и чрез добив за технологични изпитвания, като добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания, утвърдени с работните проекти, могат да бъдат предмет на продажба при условия и по ред, определени в договора за търсене и проучване или за проучване преди получаване на концесия за добив;
3. да заяви в срока на разрешението съгласно изискванията на чл. 21 откритието за търговско с оглед на надлежното му регистриране;
4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29.

Чл. 29. Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище при следните условия:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е заявил по реда на чл. 21, ал. 3 и 5 откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното му разрешение;
2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е получил удостоверение за направено търговско откритие на находище по реда на чл. 21, ал. 7;
3. (доп. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното търговско откритие.

Цитираните извадки от Закона веднага показват каква е уловката. Член 22а алинеи 1 и 2 определят задълженията на компаниите по отношение на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на полезни изкопаеми. Алинея 3 точка 3 освобождава инжектирането на води от споменатите задължения. Като по чудо, добиването на шистов газ се извършва точно с инжектиране на води, които след употребата им са токсични, а могат да бъдат и радиоактивни.  С други думи, компаниите които проучват или добиват шистов газ не са задължени да спазват екологичните норми. Това трябва да е американския опит в законотворчеството. Американската схема се повтаря и у нас. Както в САЩ Дик Чейни прокарва закон който обезсилва действието на Закона за питейната вода върху хидравличното разбиване, така и у нас неизвестни лобисти са прокарали алинея, която освобождава компаниите добиващи шистов газ от задължението да се погрижат за отпадъците си. Това означава, че Шеврон може дори да си спести построяването на завода за обезвреждане на отработените води.
Това обаче не е всичко. Член 28 точка 4 е уловката, която ми липсваше когато писах текста „Шистов газ”. Компанията която е получила разрешение за проучване има право да стане концесионер, като за това е необходимо да подаде документи и да получи „Удостоверение за търговско откритие”. Случаите когато министърът на околната среда и водите отказва Удостоверение се уреждат в член 21 алинея 8.
(8) Министърът на околната среда и водите мотивирано отказва регистрацията на откритието, когато:
1. заявлението не отговаря на изискванията на ал. 2 и 3 и нередовностите не са отстранени по реда на ал. 4;
2. внесеният от титуляря геоложки доклад е разгледан и не е приет от комисията по чл. 20, ал. 7;
3. има влязло в сила решение по ОВОС [Оценка на въздействието върху околната среда], с което не се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства.

Липсата на „Удостоверение за търговско откритие” обаче не е пречка за започването на добив. Член 28 точка 2 дава на проучващите компании да продават „добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания”. Това означава, че под претекст за правене на „технологични изпитвания” проучващата компания може да започне продажба, т.е. да премине към добив. Все пак, добиването на шистов газ е нова технология, изисква много изпитания, нали така?

Както се вижда в законът са прокарани лобистки текстове, които сякаш са писани от изпълнителен директор на компания за добив на газ . И нека не си правим илюзии, след като компаниите са променили закона ни в своя полза, така че да цапат на воля, то те едва ли се съмняват в получаването на концесия и на положително решение по ОВОС. Член 28 точка 2 е вмъкнат за да не чакат ОВОС, а да започнат добива веднага щом намерят нещо още в периода на проучването.

Сега следва да се върнем на изказванията на Трайков и Караджова. Ако Заместник-директора на Института по геология на БАН може да не знае „Закона за подземните богатства” въпреки че би трябвало, то за двамата министри това е недопустимо. Ако не знаят какво пише в законите, които се кълнат че ще съблюдават, то това е недопустима некадърностАко знаят, то те просто лъжат. Ако съдим по грешката на Трайков, пропусна да каже за хоризонталните сондажи и след това се поправи, то той знае и поради това е гузен. Така или иначе, онова в което ни убеждават, че концесията ще се решава после и след ОВОС просто не е вярно. Закона не само позволява добив и без ОВОС, но и не държи сметка на компаниите за екологичните последствия от технологичните отпадъци . При това забележете, прокарани са изключения специално за добива на шистов газ и добива в континенталния шелф – чл. 22а алинея 3 точка 2. Можем да се досетим и в чия полза е направено изключението за проучване и добив в континенталния шелф. Това е британската „Мелроуз Рисорсиз“, която получи концесия за добив на газ в „находище „Калиакра“, разположено в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море” (2,3).

По повод на тези промени в закона можем да направим няколко заключения. Член 22а, както и член 28 точка 2 са прокарани през 2008 година (4), т.е. при управлението на тройната коалиция. През 2010, от ГЕРБ отново са правени промени (5), но дискутираните текстове не са премахнати. Концесията на „Мелроуз Рисорсиз“ е подписана от Бойко Борисов (2). Със същия брой на държавен вестник е дадено и разрешение за проучване за нефт и газ в Добричко на американската „Парк Плейс Енерджи Корп“. Вижда се, че независимо от това кой е на власт, по отношение на западните газови компании има удивителна приемственост .
Второто което следва да отбележим е, че активността на газовите компании не е от вчера . Техните лобисти са работили години преди да се получи медийния шум, на който сега сме свидетели. Очевидно, медийния шум също е контролиран, а законите се прокарват тихомълком. Съпротивата която сега възникна вече е закъсняла.
Третото което искам да спомена е, че подходът на газовите компании явно е универсален. Както Дик Чейни е прокарал вратички в американския закон, така и тук някой е прокарал вратички в нашия закон, така че газовите компании за могат да замърсяват природата необезпокоявани. Самата необходимост от тези вратички неявно доказва екологичната опасност, която въпросните технологии за добив носят . След този пример от американската и родната демократична действителност как да не вярваш на Мат Таиби, че Голдман Сакс вдига цените на петрола и храните чрез 16 писма които им отварят вратичка в закона, така че да могат да спекулират с неограничени количества на стоковите борси (6).

Заключение

В текущата медийна кампания около шистовия газ министри, специалисти и медии масово ни заблуждават, не само че технологията не е опасна, ами и че реалното разрешение за добив ще дойде по-късно с концесията, която се дава след Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). В законите на страната, които Трайков и Караджова се кълнат да спазват, обаче отдавна е записано, че компаниите, които ползват хидравлично трошене се освобождават от отговорност за отпадъците от технологията, т.е. освобождават се от спазване на екологични норми, което обезсмисля ОВОС. Получилият разрешение за проучване по закон получава концесия по право. Освен това закона позволява добив и продажба на газ дори в периода на проучване, т.е. преди получаването на ОВОС. Въведените през 2008 година промени в Закона за подземните богатства очевидно са направени с цел компанията получила разрешение за проучване да може да започне добив веднага щом намери находище. Както писах онзи ден, онова което Трайков е подписал може да се обобщи така, „Дайте каквото дадете, каквото си намерите ваше е!”
Е, има и голяма „радост”. Приличаме на САЩ. И у нас в законите се отварят дупки в полза на ограничени частни интереси. Учим се от най-добрите. Ако знаете обаче колко повече приличаме на страна от Третия свят.

Продължава по-долу…

1. Изпълнителна агенция по околна среда, Нормативна база по опазване на земите, почвите и земните недра. В закона който ще смъкнете оттам не са отразени промените въведени с „Държавен вестник” бр.100 от 21 декември 2010 (стр. 15).   
2. „РЕШЕНИЕ № 719 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2010 Г. за предоставяне на концесия за добив на природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в находище „Калиакра“, разположено в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море” Държавен вестник бр. 80 от 12 октомври 2010 стр. 47 
3. http://www.melroseresources.com/ 
4. „Държавен вестник” бр. 70 от 8 август 2008
5. „Държавен вестник” бр.100 от 21 декември 2010.

6. Мат Таиби , „Кой всъщност вдига цените „

Още един (без)мозъчен тръст на хоризонта, 19 август 2011

Оказва се, че тази година в България стартира още един мозъчен тръст – Център за изследвания на Балканския и Черноморски регион (ЦИБЧР) . Центъра все още няма сайт в интернет. Пускането му е обявено за 28 август (1). Най-активният засега член на този мозъчен тръст е Илиян Василев (на снимката) (2). На него попаднах чрез изявата му в money.bg (3). Той поддържа блог (1) в който пуска и  материали

Ilian Vasilev

Илиян Василев: председател на одиторската и консултантска компания  „Делойт България“.  Първи шеф на Българския икономически форум, оглавявал е Агенцията за чужди инвестиции и работодателската организация БИБА.. За няколко години е посланик на България в Москва. 

от името на Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион. Като се погледне този блог виждаме че през тази година са пуснати само 11 материала, 6 са против строителството на АЕЦ „Белене”, 2 са в защита на добива на шистов газ, 3 са на други теми, като две от тях са лични. Три от шестте материала против АЕЦ Белене са три части на „изследване” подписано от Илиян Василев, но изглежда направено от или за Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион тъй като за английска версия се препраща и към изпълнителния директор на Центъра. Единият от материалите (4) за шистовия газ, този на който смятам да се спра, направо е подписан от името на ЦИБЧР. С това ориентацията на „Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион” е очертана – лобиране за западни (американски) интереси в областта на енергетиката. Считате ли, че този мозъчен тръст случайно се появява точно тази година, когато проекта за АЕЦ „Белене” стигна до крайно обтегната фаза, а в Добруджа са пуснати американци да търсят шистов газ?

„Статията“ на ЦИБЧР за шистовия газ – непроверени твърдения и откровенна манипулация
 „Статията” на „Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион” е типичен пример за методите на манипулация от страна на мозъчните тръстове, както и за нивото на техните „изследвания” и тяхната „информираност”. Статията „Корист върху незнание – за темата „шистов газ” в предизборната битка” (4) представлява заяждане с някакви изказвания на Ивайло Калфин против добива. Тезата е, че Калфин използва „темата” за шистовия газ за користни цели – предизборна кампания, а не знаел за какво става дума. Това може и така да е, макар да не смятам темата за толкова политически оцветена. Както писах в предишния си текст,лобистките поправкив Закона за подземните богатства в полза на добиващите компании  са прокарани през 2008 година – при управлението на Тройната коалиция. Като се има в предвид и че правителството на Станишев въведе и плоския данък , то започвам да се чудя кой е по-умел в прокарването на западни корпоративни интереси у нас, – БСП или десните партии. Като оставим Калфин на страна нека видим какво „Центъра” е написал за шистовия газ.
Относно вкарваните в кладенеца за добив химикали статията твърди: „Действително се правят водни басейни /или резервоари/, но в тях делът на химикалите /примерно 1 процент/ е по-малък като процент от количеството химикали в басейните, в които плуваме.” Да делът на химикалите действително е под 1%, но това не значи, че не са вредни. Различните химикали имат различно биологично действие и ако 1% разтвор на натриев хлорид е безвреден, то половин литър 1% разтвор на цианкалий убива човек. Освен това, в тези резервоари или басейни, се складира вода която вече е преминавала през кладенеца и съдържа допълнителни токсични и дори радиоактивни химикали, които разтваря при преминаването през кладенеца. Така че Василев прави онова, в което обвинява Калфин – „най-обикновено насилие над истината”.

Калфин определено е недоразбрал за взривовете и микроземетресенията. ЦИБЧР го осмива, което също е метод за манипулация, но поради невежество или нечестност пропуска да съобщи факта, че земетресения свързани с добива на шистов газ все пак има – например в Англия (5)

Цитат „Относно водата и нейното участие в добива на шистов газ. Действително се използват значителни водни количества, има водни резервоари, но с изключение на определи загуби при сондирането водата се използа многократкно. Тук стряскаща картина на изпаряващите се химикали и изпълването на въздуха с канцерогенни вещества е достойна за режисура на Хичкок. Заглавията са важни, никой не чете дребния шрифт. Веднъж и завинаги трябва да се каже, че при всяко класическо сондиране се използат традиционни химикали като лубриканти, антикорозионни вещества, и стимулантии т.н. Твърдението за канцерогенни химикали са отново удар във въздуха.”

Отново ЦИБЧР или не знае или лъже. „Определените загуби” са от 30 до 50%, това си е доста. За всеки химик е ясно, че от всеки разтвор на каквото и да е вещество се изпарява в съответствие с разтворимостта му във вода и съответното парно налягане. При условие, че нито Калфин нито ЦИБЧР знаят какви са добавяните вещества да се твърди че няма вредни изпарения е същото като да се твърди че има. Твърдението за наличие на канцерогенни химикали е самата истина, а не „удар във въздуха”. Четем доклад на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ (6) страница 9 т.1 озаглавена „Канцерогенни вещества” „Между 2005 и 2009 година компаниите използващи хидравлично разбиване са употребили 95 продукта (химически смеси обект на търговия и патенти, б.а.) съдържащи 13 канцерогенни вещества. Между тях са нафталина (потенциален канцероген), бензена (доказан канцероген), акриламина (вероятен канцероген). Тези компании са налели в земята общо 10.2 галона химически продукти за разбиване от които поне един компонент е канцерогенен.” Следва таблица по щати на употребените химични продукти съдържащи поне едно канцерогенно вещество. Извода е „Центърът за изследвания на Балканския и Черноморски регион” (Илиян Василев) или проявява невежество или крие и лъже .

Цитат: „технологиите за добив на шистов газ съвсем не са нови, имат над 60 годишна история. Новото е, че те напреднаха и добивът стана икономически рентабилен при тези свръхвисоки цени на природния газ. Бумът на шистовия газ в Америка допринесе за това цената на природния газ да падне близо четири пъти /!?/ от над 550 долара за хиляда куб.м до 150 долара .”

Да така е, технологията не е нова и има над 60 годишна история. Пробивът през 2005 обаче както вече писах не е технологичен а политически. През 2005 хидравличното разбиване е извадено от действието на Закона за опазване на питейната вода (Safe Drinking Water Act) на САЩ. Ако погледнем споменатия доклад на Комисията по енергетика и търговия (6), ще видим, че точка втора на стр. 9 съобщава за химикали подлежащи на регулация по Закона за опазване на питейната вода. Цитат „Между 2005 8 2009 година компаниите ползващи хидравлично разбиване са употребили 67 химически продукта съдържащи поне един химикал подлежащ на регулация по Закона за опазване на питейната вода”. Заради това се налага освобождаване на хидравличното разбиване от действието на този закон. След това освобождаване и настъпва разцвета на добива на шистов газ в САЩ.

Що се отнася до цените, да, спад има и част от него вероятно се дължи на добива на шистов газ (който към 2009 е 16% от общия добив на газ в САЩ). Като погледнем как се е изменяла цената на газа с годините (7) се вижда, че в последните 20 години тя не е надминавала 515 долара за 1000 куб. м., а покачванията над 250 долара за 1000 куб. м. са кратки изключения. В частност, нарастването в края на 2008 и спада след това явно са свързани с кризата през 2008, а не с добива на шистов газ. Още повече същото поведение има и цената на петрола. Следователно да се говори, че шистовия газ е свалил цената на газа 4 пъти от 550 до 150 долара за 1000 куб.м. е силно спекулативно преувеличение.

Фигура 1 Цена на природния газ в САЩ от януари 1991 насам (7). Цената по вертикалната ос е в американски долари за 1000 кубически метра газ. 

След като се разправят с Калфин, авторите от ЦИБЧР добавят още малко полуистини в защита на шистовия газ. Показва ни се следната снимка – Фигура 2, за която пише: „Това е картината на „пустинята” – сондажна платформа за шистов газ в формацията Марселус забележете водният басейн е публичен резервоар за питейна вода – името му е Бийвър Рън (Beever Run). Виждате ли пустинята, отровните води и езера, на всеки квадратен километър? А формацията Марселус е най-голямия източник на шистов газ в САЩ. Снимката не е изключението, а практика .”

Фигура 2 Сондажна площадка за шистов газ в формацията Марселус. В далечината се вижда още една сонда от общо три в района.  

Само че господата не са си направили труда поне да прочетат страницата в интернет от която са взели тази снимка (8). А и самата снимка са недогледали, тъй като на нея няма кладенци за добив, а сонди за пробиване. От останалите снимки и от текста се разбира, че става дума само за 3 кладенеца, които са в процес на подготовка за сондиране. Виждат се сондите и изкопаните ями за отпадната вода. Една от ямите дори още не е обезопасена. Така че снимката е изключение на поле с три още неработещи бъдещи кладенеца. Какво ще стане като тръгнат предстои да видим. Ако искате да видите масова практика погледнете снимката от Гугъл на находището Джона Фигура 3.Действително става дума за кладенец и яма за отпадни води на почти всеки квадратен километър.

Друго твърдение на Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион: „Вода, която гори можете да си направите и в къщи или да я видите в природата, но това не означава, че имате шистов газ или наблизо има сондаж. До този момент в света няма случай на свързани явление между сондажи за добив на шистов газ и обогатена с метан вода. Има опасения, но това е различно.” Твърдението е невярно. В първия си текст за шистовия газ разказах за научно изследване (9), което ясно показва връзка между замърсяването на водата с метан и положението на кладенците за добив на шистов газ. При това се прави разлика между биогенен и геологичен произход на метана .

Да хвърлим кал по документалния филм  „Газланд”

Накрая, авторите са сметнали за необходимо да „обидят” филма „Газланд” (10). „едно е творческото начало и художествената интерпретация на отделни факти, а друго е фактологическата страна на изнесените тези, там където авторите са дали простор творческа фантазия, неистини, сугестии и предположения. Творческото усилие се превръща в инструмент за сплашване, за манипулация, за политическо действие”. Дават се и две връзки (11,12) с „опровержение” на фактите от филма. Да се каже, че тези две връзки са опровержение на факти е смешно. Първо, обсъждат се много по-малко неща отколкото филма съобщава и второ „опроверженията” се свеждат до някаква форма на перифраза на „не е вярно” без особени доказателства. Например, твърди се (11), че хидравличното разбиване не е било обект на Закона за опазване на питейната вода. Химикалите които се ползват при хидравличното разбиване обаче са обект на регулация по този закон както видяхме от доклада  на Комисията по енергетика и търговия (6). Като аргумент се изтъква, че ? от сенаторите са гласували за Закона за енергийна политика от 2005 година, сякаш това променя характера му.

Оборва се твърдението, че компаниите крият вида и броя на химикалите които ползват за хидравлично разбиване. Споменатия вече доклад, който забележете е от април 2011 твърди точно, че компаниите са били принудени да разкрият състава на химикалите, но все още има такива които отказват да го направят (6 стр. 2). Към датата на пускане на филма (2009 година) броят им вероятно е бил още по-голям.

„Оборва” се твърдението на „Газланд”, че при хидравличното разбиване се ползват 596 химикала, но отново умишлено или не се прави грешка. Да при един сондаж се ползват 6-12 компонента, но при различните сондажи тези компоненти са различни. В доклада  на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ се казва (стр 1) „Между 2005 и 2009 година 14 нефтени и газови компании са употребили повече от 2500 вида химични смеси (продукти) за хидравлично разбиване съдържащи 750 химикала и други компоненти. … Накои от компонентите ползвани при хидравличното разбиване са широкоразпространени и безопасни, като сол и лимонена киселина. Други, като разтворимото кафе и ореховите черупки, са изцяло неочаквани. Трети, като бензена и оловото, са изключително отровни.” Списъкът от 750 химикала е приложен на страница 13. Както се оказва, самото „оборване” на „Газланд” е неточно.

Информацията в двата линка (11,12) има един и същ източник – „Енерджи ин депт” – организация на нефтените и газовите компании. Интересно е, че не се оборва твърдението, че собствениците които предоставят земя за добив на шистов газ се принуждават да подписват декларация за неразпространение на информация за ставащото с имота им. Защо е тази тайна, ако всичко е наред? Повече няма да се спирам на неточностите по оборване на филма. Авторът му, Джош Фокс сам се е защитил доста обстойно (13) на цели 39 страници.

Резюмирайки можем да кажем, че в разглежданата статия Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион греши или заблуждава относно няколко конкретни неща за шистовия газ:

а) водата която се инжектира не била опасна понеже химикалите били в малки концентрации. Пропуска се, че ввъздействието на дадено вещество зависи не само от концентрацията, а и от вида му.
б) отрича или не е запознат с частта от използваната при хидравличното разбиване вода, която остава в земята. Отрича наличието на канцерогенни и токсични вещества, когато наличието им е добре документирано от самите американци.
в) откровено преувеличава ефекта на добива на шистов газ върху цената на газа
г) опитва се да представи три кладенеца в състояние на подготовка за сондиране, като представителни за цялата индустрия с шистов газ.
д) отрича връзката между замърсяването на водата с метан и близките газови кладенци, когато съществуват изследвания доказващи наличието на такава.

ЦИБЧР проявява и друга типична за мозъчните тръстове черта – прелетял е повърхностно над информацията в интернет и е подбрал само изгодни за доказване на тезата му източници . Както вече бе казано, информацията в двете връзки „разобличаващи” филма „Газланд” идва от сдружение на нефтените и газови компании. Брошурата, за добива на шистов газ в Канада също е издадена от канадски фирми за добив. Единствено сайта от който е взета снимката е неутрален. На всеки интелигентен човек е ясно, че компаниите обикновено лъжат. Наричат го пиар.

Същевременно, статията на ЦИБЧР е силно манипулативна. Смея да кажа, че ЦИБЧР ни най-малко не са по-осведомени от Ивайло Калфин, или, ако са осведомени то просто лъжат. Статията изобилства с намеци „имаме и алтернативата, която ни предлагат от ляво да останем останем глухи, слепи и неуки за собствените си възможности. Упоритостта, с която ни призовават да спрем, е признак на дълбоките психологически поражения на тоталитаризма. Това е пар екселанс духовно робство.” Какво просветление? Какви думи! Това си е пар екселанс манипулация, говорим за мръсна технология и съмнителни фирми довели до екологична катастрофа не една или две страни, а те го свеждат пак до социализма – типично за мозъчен тръст. После „…експерти станали политици губят от експертните се качества”. А кои са експерти? Вие ли господа от ЦИБЧР? Или от останалите мозъчни тръстове? Говори се, разбира се, и за същите глупости за които говорят и министрите Трайков и Караджова – ако всички правила се спазвали нямало опасност. В предишния текст видяхме какви правила са подготвили със Закона за подземните богатства – право да не се грижат за отпадните води и да започнат добив дори в периода на проучване. Експлоатира се демагогията за олигархия, защитаващи монопола политически кръгове и прочее. А технологията просто е вредна и незряла. Тона спрямо Калфин (и левите) е почти подигравателен, а всъщност „експертите” проявяват дори по-голямо и по-пристрастно невежество.

ЦИБЧР вече проявява типичните характе ристики на мозъчен тръст според както са описани от Достена Лаверн в книгата „Експертите на прехода“. Този текст, заедно с предишните четири, „Експертите на прехода“, „Виртуална икономическа реалност“, „Светът е малък“ и „Кой е виновен за кризата?“ оформят картината на невежеството, пристрастието, лобизма, арогантността и монополизирането на политическата, социалната и икономическата експертиза в България от платени отвън мозъчни тръстове.

Какви са все пак най често употребяваните химикали

В края бих привел Таблица 1 от доклада (6) на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ, която резюмира най-често използваните при хидравличното разбиване химикали

Химически компонент

Брой химични смеси в които се използва
Метанол (метилов алкохол) 342
Изопропанол (Изопропилов алкохол, пропан-2-ол)
274
Кварц (SiO2, основна съставка на пясъка) 207
Етилен гликол монобутил етер (2-butoxyethanol) 126
Етилен гликол (1,2-етандиол) 119
Хидрогенирани леки петролни дестилати 89
Натриева основа (сода каустик) 80

 

Докладът установява, че най-широко използваният химикал е метиловия алкохол, който е токсичен, замърсител е на въздуха и е кандидат за регулация от Закона за опазване на питейната вода. Това е алкохола от който се ослепява при поглъщане. Сравнявайки тази таблица с Фигура 4 от текста „Шистов газ” виждаме, че метиловият алкохол е изпуснат в последната. Като се има в предвид, че списъка в доклада също е съставен по данни предоставени от компаниите то стигаме до извода, че те са дали едни данни на държавните служби, а ползват други в пиар кампанията си. Както писах в текста „Шистов газ” списъкът от Фигура 4 има за цел по-скоро да скрие използваните химикали отколкото да ги обяви. Както обикновено, световно известните реномирани компании (за нас инвеститори) крият и лъжат.

Според доклада „компаниите ползващи хидравлично разбиване са употребили  химически продукти (смеси) съдържащи 29 токсични химикала които са (i) известни или потенциални канцерогенни вещества, (ii) регулирани от Закона за безопастност на питейната вода поради вредния им ефект върху здравето на човека или (iii) влизащи в списъка на опасни замърсители на въздуха според Закона за чистотата на въздуха. Тези 29 химикала влизат в състава на 652 химически продукта за хидравлично разбиване.” (стр. 8). „Между 2005 и 2009 година компаниите за хидравлично разбиване са ползвали 93.6 милиона галона от 279 химически продукта които съдържат поне един неразкрит химикал поради търговска тайна .” (стр.9).

Заключение

Новосъздаденият „Център за изследвания на Балканския и Черноморски регион” очевидно ще бъде поредния платен от Запада лобистки мозъчен тръст, който много вероятно ще се съсредоточи върху енергетиката. В анализираният текст за шистовия газ виждаме типичните черти на творенията на българските мозъчни тръстове – невежество, непознаване или укриване на факти, преувеличаване, експлоатиране на противопоставяния изток (Русия) – Запад (САЩ), цивилизация (Запад, САЩ) и мизерия, социализъм (посткомунистическа България, Русия), ползване на избрани източници на информация, политически инсинуации, манипулация и в крайна сметка – прокарване на западните (инвеститорски) интереси в ущърб на България.

Доклад от април 2011 изготвен от Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ потвърждава наличието на токсични и канцерогенни химикали в смесите за хидравлично разбиване на шистовите пластове. От списъкът с химикали разпространен от газовите компании като част от пиар кампанията им е премахнат поне най-често употребяваният компонент – метиловия алкохол.

Самата технология далеч не изглежда зряла. Няма утвърдени химични съставки. Ползват се, очевидно с налучкване, от готварска сол и разтворимо кафе до силно токсични и канцерогенни вещества. Общия брой употребяваните до сега химикали е 750.

Продължава по-долу…

1. http://idvassilev.blog.bg/drugi/2011/08/12/proektyt-belene-geopoliticheski-finansov-ikonomicheski-socia.800129 
2. Википедия, Илиян Василев (най-вероятно сам си е написал страницата)  
3. “Белене” нямало да увеличи инвестиционния си сексапил 
4. „Корист върху незнание – за темата „шистов газ” в предизборната битка”  
5. Земетресение спира добива на шистов газ във Великобритания  
6. CHEMICALS USED IN HYDRAULIC FRACTURING (Химикали използвани при хидравличното разбиване) April 2011, Доклад изготвен от Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ  Чатичен превод на български може да бъде намерен на адрес http://xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,19123.0.html 
7. http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=natural-gas&months=360 
8. Marcellus Shale Drilling by Beaver Run Reservoir 
9.  S. G. Osborn, A. Vengosh, N. R. Warner, R. B. Jackson, „Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing ”, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, 108, 8172–8176 (2011)
10. Josh Fox, GasLand, HBO Documentary Films, (2010), достъпен с български субтитри 
11. http://nwpoa.club.officelive.com/Gasland.aspx 
12. http://www.scribd.com/doc/33377903/Gasland-Debunked 
13. Affirming Gasland, A de-debunking document in response to specious and misleading gas industry claims against the film

Колко струва добивът? 24 август 2011

Истерията c шистовия газ в България като че ли беше главно около екологичната безопасност на добива. Почти не се споменава икономическата страна на въпроса, като изключим колко работни места щели да се открият и какви доходи щели да имат общините където ще се добива, как щял да бъде алтернатива на руския газ и щял да свали цените.

Революцията в енергетиката – отложена до повишаване на цената на газа.
В интернет обаче отдавна се прокрадват известни съмнения относно рентабилността на добива на шистов газ. Дългогодишен основен опонент на газовите компании е Артур Берман (1), геолог с 30 годишен стаж в момента директор на „Лабиринт кънсалтинг сервисес”. Като консултант той публикува няколко статии за икономическата неефективност на добива на шистов газ (2-4). Изводите му се основават на анализ на резултатите от добива в шистовите пластове Барнет (Barnett), Хейнсвил (Haynesville) и Файетвил (Fayetteville) за периода 2000-2009 година.  Основният проблем според него е краткият живот на газовите кладенци. Дебита кладенеца за шистов газ намалява експоненциално с времето на неговата експлоатация. Това налага пробиването на нови и нови сондажи, което покачва разходите до степен на нерентабилност. Според неговите изчисления добива би бил ефективен при 280-320 американски долара за 1000 куб. метра газ (3). Други автори (5,6) посочват цена 212-283 долара за 1000 куб.м. без да назовават източника или начина на изчисление. Според Фигура 1 от текста „Шистов газ 3” се вижда, че цената на природният газ в САЩ от 1991 година до сега само за два кратки периода (с обща продължителност под 2 години) е надминавала 280 долара за 1000 куб. метра, а в момента е на цена около 150 долара. Според изчисленията на Берман, компаниите оповестяват 2 пъти по-висок добив от кладенец отколкото е в действителност (3). На седмата година след пробиването си, само 6% от кладенците дават добив който е рентабилен (4).

При тази ситуация, фирмите добиващи шистов газ разиграват нещо като пирамида – непрекъснато вземат заеми за строеж на нови кладенци, с които се покриват загубите на старите. Все още се спасяват с хеджиране, т.е. с предварителна продажба на газ за години напред по високите цени от 2008 година. Да, добив има, достигнал е около 16% от добива на природен газ в САЩ, но не е икономически ефективен. От началото на 2008 година, компаниите за добив на шистов газ трупат дълг, който не би могъл да се изплати с декларираните от тях разработваеми залежи на шистов газ (2). Същевременно, компаниите завишават обема на неразработените залежи между 5 и 7 пъти (4) за да увеличават стойността си на борсата и съответно да привличат по-лесно капитали. Изследването показва, че фирмите се концентрират в центъра на шистовите пластове на 10-15% от обявената за газоносна площ. Вече се говори за нов икономически балон около шистовия газ (5,6) и практики подобни на тази на „Енрон”.

Компаниите разбира се разобличават Берман и твърдят, че биха били ефективни и при сегашната цена от 150 долара за 1000 куб.м. газ, но поведението им не говори за такива възможности. Тъкмо обратното, те се оттеглят от шистовия газ за да се занимаят с нещо по-печелившо – нефт (7,8). Чесапийк, основният играч на терена на шистовия газ в САЩ, разпродава поделенията си за шистов газ, а изпълнителният им директор заявява „точно сега икономическата ситуация просто те принуждава да тръгнеш за нефт, а не за газ.”(9). Разпродаваните малки фирми за добив на шистов газ се купуват от големи компании, като Ексон Мобайл (10). Анализатори смятат, че големите фирми по-лесно биха преживели неблагоприятния период на ниски цени на газа. Същевременно, в пресата (Ню Йорк Таймс) „изтичат” е-мейли на служители в Министерството на енергетиката на САЩ относно преувеличени запаси на шистов газ и много вероятни фалити на фирми за добива му (11).  Един от е-мейлите потвърждава наблюдението на Берман, че компаниите представят пред обществеността само резултатите от най-добрите газови кладенци, създавайки впечатлението, че всички кладенци са толкова добри. Друг е-мейл съобщава, че науката и пиара на компаниите са тръгнали в противоположни посоки, а ръководството на министерството се е повело по пиара.

По всичко личи, че „революцията в енергетиката” се отлага за неопределено време , поне що се отнася до САЩ. Министър Трайков пак се оказва неосведомен, но това едва ли е проблем в предвид на вероятните комисионни и потенциалните (дребни) суми които „Шеврон” ще вкара в бюджета. Все пак, нека погледнем как стои въпросът в Европа.

Европа и Газпром

На Фигура 1 виждаме изменението на цената на руския газ за 20 години назад. На нея също се вижда огромния спад след 2008, въпреки че Русия никога не е изнасяла за САЩ, т.е. спадът се дължи на кризата, така както и в САЩ, а не на добива на шистов газ, както твърдят наши „експерти”. След спада обаче цената на руският газ се покачва отново и достига миналият месец до 403 американски долара за 1000 куб.м. газ (12). Такава цена е благоприятна за добива на шистов газ и е нормално да се очаква навлизането на американските и канадските компании в Европа. Въпреки това обаче експертите са скептични относно добива на шистов газ в Европа.  На Европа й липсва необходимото законодателство, което да урежда този вид добив. Липсва и необходимата инфраструктура, както и желание тя да бъде построена (13). Екологичните съображения са на по-високо ниво, Франция наскоро забрани добива на шистов газ на територията си. Освен споменатите проблеми, някои експерти твърдят, че добива в Европа ще е много по-скъп тъй като шистовите пластове са на около 1.5 пъти по-голяма дълбочина. Оценките на цената на газа която би направила добива рентабилен се колебаят от 340 (14) до 580 долара за 1000 куб.м. (15). Цена близко до която руският газ рядко достига – Фигура 1.
Засега единствено Полша показва сериозни намерения в областта на шистовия газ. Първите тестови резултати се очакват към края на тази година, а първия добив след 5-7 години (16).  Антирусизмът на Полша обаче е пословичен, така че бихме могли да предположим и политическа мотивация при вземането на решенито за добив.

Цена на руски газ на германската граница в ам. долари.

Фигура 1. Цена на руския газ на германската граница в американски долари за 1000 куб.м. (12).

Пред Европа стои измисленият въпрос с диверсификацията на доставчиците на газ. Въпросът не е толкова тривиален, колкото се представя. Почти всички доставчици на природен газ са се обединили в „Газов форум”, подобно на производителите на нефт обединени в ОПЕК. Те са се договорили цената на природният газ да се обвърже с тази на суровия петрол (17). Ето защо цената на руския газ от Фигура 1 повтаря характера на изменение на цената на суровия петрол – Фигура 2, с 6 месеца закъснение. Русия не определя сама цената на газа! Така че не става дума за монопол на Газпром, а за нещо доста по-голямо, което някои биха нарекли международно картелно споразумение. Съществено е да се спомене, че освен „оплювани” страни като Русия, Казахстан, Иран, Венецуела, Алжир и Либия в коалицията влиза и Катар, а със статут на наблюдатели са също Холандия и Норвегия. Норвегия също продава на цени на каквито и Русия и се очаква в последното тримесечиена тази година да достигнат до 446 американски долара за 1000 куб.м. газ (17).

Фигура 2 Цена на суровия петрол в американски долари за барел. Изменението на цената на руския газ според съглашението на Газовия форум следва това на суровия петрол с 6 месеца закъснение (17).

Основният конкурент на Русия в Европа е Катар. Катар е трета в света по залежи на природен газ и през 90те е развила значителни мощности за втечняването му, така че да се оформи като най-големия износител на втечнен газ в света. В Европа Катар вече доставя газ през пристанища във Великобритания, Полша и Гърция.
Така за Европа не остават страни извън Газовия форум, чийто газ да доведе до снижаване на цената, освен може би Туркменистан и Узбекистан. Вероятно точно заради това газопроводът „Набуко” е насочен натам, но пък запасите на газ на тези страни не са особено обещаващи. Диверсификацията на източниците в Европа има за цел да подобри единствено редовността на доставките, но не и да свали цената .

България и Газпром

Нашите министри също се стремят да упражняват натиск върху руснаците относно картелното споразумение на „Газовия форум”, макар че предложената от Газпром базова цена (каквото и да означава) е 290 долара (18). Обявените със задна дата средногодишни цени за 2009 и 2010 са 427.89 и 481.28 лв. за 1000 куб. метра (19) което при фиксиран курс на еврото от 1.96 лв за евро прави 218 и 245 евро за 1000 куб.м. Като се направи сравнение с цената на руския газ в евро, Фигура 3, се вижда, че драстични надценки няма. Руснаците ни третират като германци и повод за оплаквания не виждам.


Фигура 3 Цена на руския газ на германската граница в евро. Хоризонталните линии показват среднопретеглената цена на газа по която е купувала държавната компания Булгаргаз (19). Както се вижда, драстични надценки няма.

В момента България употребява 2.5 милиарда куб.м. газ като 2 милиарда са от Русия. Министър Трайков говори за  купуване откъдето е най-евтино, за по-кратки договори и за внос от други страни (20). Приказките обаче са едно, възможностите друго. Засега България има само принципни споразумения за внос на втечнен газ от Катар (21, 22) и от Египет. Като уточнена цифра от 1 милиард куб.м. има само за потенциалните доставки от Египет. Разговорите с Египет са водени през 2008 година от правителството на Станишев. Плановете са били тази година да започне доставката на египетски втечнен газ (23). За такива доставки обаче не се чува. За осъществяването им е необходимо българската газопреносна мрежа да се свърже с гръцката. Колкото и да е чудно, при цялото си желание за „диверсификация на източниците”, това правителство не придвижи напред построяването на интерконекторите с гръцката газопреносна мрежа (24). Те може би ще бъдат готови едва след 3 години (25).  Но нека пак повторя, Катар и Египет са членове на Газовия форум и техния газ няма да е по-евтин от руския. Въпреки приказките за високата цена на руския газ, България продължава да купува газ от немско-руската Винтерсхал (Wintershall) на още по-висока цена. С нея е преподписан договор за още три години (20).

Шистовия газ от друга страна ни най-малко не може да бъде аргумент в преговорите с Русия поне към настоящия момент. Полша, която е напреднала доста повече от нас с шистовия газ очаква да получи добив след минимум 5 години. Освен това, Газовия форум може много лесно да направи инвестициите в шистов газ пълна загуба, ако те въобще са рентабилни, просто като понижи цената за известно време. Цената при която добива на Газпром е рентабилен е едва 19 долара за 1000 куб.м. (5,6). Освен това, дори към настоящия момент да се добиваше шистов газ в Европа, то американските компании определено биха държали максимална цена за да покриват загубите си в САЩ. В по-далечна перспектива 7-10 години няма ни най-малка яснота дали шистовия бизнес въобще ще оцелее. Като се добавят и екологичните опасности които носи, както и незрялостта на технологията, то единствения правилен ход за България е да се въздържи. Ако имаме залежи на шистов газ те няма да изчезнат.

Оплакванията от цената на руския газ докато се купува по-скъп газ през посредника Винтерсхал, и ненужното допускане на Шеврон да добива шистов газ показват, че политиката на правителството има повече за цел да вреди на Русия и да угажда на САЩ отколкото да допринася за благото на страната.

Заключение

Добивът на шистов газ в САЩ не изглежда да е икономически ефективен. Цената при която би могло да има печалба е около 280-300 долара за 1000 куб.м. Основната причина за високата цена е краткия живот на газовите кладенци. След 7 години експлоатация само 6% от тях са рентабилни. Газовите компании систематично завишават запасите от годен за добив газ, както и средния добив на газ от един кладенец. Бизнеса с шистов газ в САЩ е в упадък, като основните компании за добив на шистов газ се преориентират към нефта. Енергийната революция се отлага за неопределено време.

Цените на газа в Европа са над два пъти по-високи от тези в САЩ. Причината е споразумение между страните производителки на природен газ, което обвързва изменението на цената на газа с изменението на цената на суровия петрол. Европейските шистови скали обаче са по-дълбоко и очакваната цена при която добива би бил рентабилен е по-висока, като оценките се колебаят между 340 и 560 американски долара за 1000 куб.м. Това поставя под съмнение рентабилността на добива дори при по-високите цени на „руския“ газ. Факт е, че освен Полша, никоя друга Европейска страна не е предприела сериозни стъпки към използване на шистов газ. До масов добив в Европа едва ли ще се стигне по ред причини. Все още високата цена на добив поставя висок риск пред инвестициите. Европа рискува да попадне в американски сценарий. Освен това Европа е много по-гъсто населена и много по-загрижена за околната среда от САЩ. Така в близките поне 10 години шистовият газ няма да представлява особен фактор в енергийния бизнес в Европа, а и в света.

За Европа, включително България, диверсификацията на доставчиците на газ няма да доведе до спад на цената, поради споменатото вече споразумение в рамките на Газовия форум.

В предвид на екологичните опасности, незрялостта на технологиятарискът от отравяне на подпочвените води, отнемането на големи площи обработваема земя и несигурната икономическа перспектива най-доброто решение за България в момента е да не се занимава с проучване и добив на шистов газ
. Идните 10-20 години ще покажат жизнена ли е тази технология или не, като сегашният отговор е по-скоро не.

Продължава по-долу…

(1) Arthur Berman  
(2) Arthur E. Berman, „Shale gas—Abundance or mirage? Why the Marcellus Shale will disappoint expectations„, Oct 28 2010  
(3) Arthur E. Berman and Lynn F. Pittinger, „U.S. Shale Gas: Less Abundance, Higher Cost„, The Oil Drum August 5, 2011  
(4) Arthur E. Berman, „Shale Gas—A View from the Bottom of the Resource Pyramid“ ASPO 9, Brussels, Belgium, April 27, 2011  
(5) Александър СТОЯНОВ, „Добивът на шистов газ: много проблеми и малко реална полза”, Геополитика, 06 Август 2011  
(6) Владимир В.Федоров, „Маленькая ложь про сланцевый газ„, Bad News, 2010 ноябрь 10  
(7) Jeffrey Rubin, „If Shale Gas Is a Game-Changer, Why Are All the Major Producers Looking for Oil?„, Huffington Post, January 11, 2011 
(8) „Shale Plays affect on the Volatility of Natural Gas Prices”, Energy management resources  
(9) David Phillips „Chesapeake Energy’s Shift to Oil Won’t Work Without Higher Natural Gas Prices„,  April 15, 2010  
(10) Joe Carroll, „Exxon Seeking Shale Acquisitions as Texas Wells Pump Profits“ Bloomberg, Jul 21, 2011  
(11) Ian Urbina, „Behind Veneer, Doubt on Future of Natural Gas“ The New York Times, June 26, 2011  
(12) Index Mundi http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=russian-natural-gas&months=240 
(13) Mamta Badkar and Gus Lubin „3 Disappointing Conclusions About The Shale Gas Revolution„, Business Insider, May 13, 2011  
(14) The hunt for shale gas in Europe, Bubbling under, Economist, Dec 3rd 2009 
(15) Andrew Peaple, „European Shale Gas Is Still Hot Air„, Wall Streat Journal,  JUNE 1, 2011. 
(16) „Polish Shale Gas Could Flow in Five Years„, Nat. Gas. Eur. August 24, 2011  
(17) Ben Farey, „Russia, Qatar Face Pressure to Scrap Gas Link to Oil Prices as Crude Jumps„, Bloomberg, Jun 1, 2011, български превод „Европа срещу Газпром и Катар за цените на газа”   12.6 USD/mBtu=12.6*1000/28.26 USD/1000 куб.м. газ. Единицата 1 million British terminal units е равна на 28.26 куб.м. газ при нормални условия за температура и налягане.  
(18) „България обвърза срока на новия договор с „Газпром“ с цената на руския газ” „Енергетика и климат”, 28 Юни 2011  
(19) Цветелина Катанска, „“Булгаргаз“ е купувал с 12.48% по-скъп газ от Русия през 2010 г.”, Дневник, 08 август 2011 
(20) „България иска да препродава руски газ в трети страни”  „Енергртика и климат”, 8 юли 2011  
(21) Нели Тодорова, „Търсим втечнен газ от Катар„, „24 часа“ 21-ви Март 2010 
(22) „Вносът на втечнен газ от Катар се отлага с 2-3 години„, Сега, 22 Март 2010  
(23) „България договоря внос на газ от Египет през 2011” Медиапуул, 4 Декември 2008  
(24) „Посланикът на САЩ пита защо се бави газовата връзка с Гърция„, Медиапуул 30 Юли 2010  
(25) „Газовата връзка с Гърция тръгва след 3 години” Монитор 22 юли 2011

Послеслов, 29 януари 2012

В резултат на една дискусия (1) с геолози на интернет страниците на „Капитал” успях да изясня някои неща.

Конвенционален и неконвенционален добив

Първо, границата между конвенционален и неконвенционален добив на газ и нефт е малко размита. Разликата е в пропускливостта на скалите от които се добива. При конвенционалния добив скалите са силно пропускливи с голяма мрежа от свързана порьозност, която позволява сравнително бързо придвижване на газа или нефта от сравнително големи разстояния. С намаляването на порьозността и превръщането й в затворена намалява и пропускливостта на газо- или нефтоносните пластове. Тогава те трябва да бъдат трошени за да се освободи газа. Така при конвенционалния добив технологията на хидравлично разбиване също се ползва (2), но само за стимулиране на кладенците, които нормално работят без такова разбиване. В неконвенционалния добив на газ, както е при шистите, газоносните скали са непропускливи и хидравличното разбиване е самата същност на добива. Добив без разбиване не е възможен. Газ се получава само от разбитата част от шистовите скали и затова дължината на сондажa определя обема, от който ще се извлече газ. Тъй като тази дължина е ограничена, увеличаване на обема може да стане само с нов сондаж.
Изключение от тази схема прави добива на нефт от открити пясъци, като тези в Алебърта, Канада, при които технологията е съвсем различна и също се води неконвенционална.

Гъстота на кладенците

Второ, за моя изненада, геолозите обаче обявиха Гугъл-снимката, Фигура 1, от първият ми текст за шистовия газ за „конвенционален” добив, тъй като ставало дума за добив от „пясъчник”, който доколкото разбрах е скалата която навремето се е ползвала за точиларски камък. Нейната пропускливост също е нулева, както и на шистовите скали, което налага високата гъстота на газовите кладенци. После, след като разпукванията са от 300 до 500 метра, следователно сондажите са само вертикални, което е вероятно, тъй като добива в находището Джона датира от 1993 година.

Фигура 1. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тах са площадки с кладенец за добив на газ. Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Можете да го разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Ако погледнем по-ново находище на газ от шисти, например в Барнет шейл, западно и югозападно от Форт Уорт в Тексас, ще видим същата картина с малко по-ниска гъстота на кладенците, но все пак достатъчно висока – Фигури 2 и 3. Нека направим сметка, дължината на хоризонталния участък на един сондаж може да достигне 3 км. Както казват геолозите, от един сондаж или от една сондажна площадка могат да се пускат по няколко (до 32) хоризонтални сондажа в различни посоки. В най-добрия случай това означава максимална гъстота на сондажите от по един на всеки 6 км или на всеки 36 кв.км. Редно е да се спомене обаче, че независимо от броя на сондажите, количеството вода и химикали, които ще се вкарат, е едно и също, тъй като то зависи от количеството газ което ще се добие (т.е. от обема скали които ще се разбият), а не от броя дупки през които ще се извади. После, ако хоризонталните участъци са от един сондаж, това е добре, но ако са от една площадка не е толкова добре, тъй като всеки сондаж има своя бетонова обшивка от чиято надеждност зависи замърсяването на водните пластове. В този случай броя сондажи не намалява, а просто вертикалните им части са групирани на едно място.

Фигура 2. Спътникова снимка на газово находище западно от Форт Уърт, Тексас. Находището е част от Барнет шейл. Можете да разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Фигура 3. Спътникова снимка на газово находище югозападно от Форт Уърт, Тексас. Находището е част от Барнет шейл. Можете да разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Какво забрани правителството?

И така, проучванията и добива на шистов газ са забранени. Аз бях изненадан от бързината с която това стана. Изведнъж ГЕРБ, Атака и РЗС се засилиха да предлагат проекти за мораториум или забрана. Според експертите (2) обаче правителството и Народното събрание са се престарали забранявайки не просто добива на шистов газ, а хидравличното разбиване, като такова и дори са посочили цифра за максимално допустимо налягане на нагнетявана в сондажи вода. Това засяга и вече действащите проучвания и добив по конвенционален начин (2). Предполагам, че от тази комична ситуация правителството и депутатите няма да си извадят очевидната поука, четрябва да се допитват до учените си, а не да ги обиждат като „феодални старци”, да ги задушават финансово и да ги дискредитират пред народа. След като са взели решение за забрана, следваше да се допитат, как точно да се формулира.

Политическата страна на въпроса

Относно така наречената „зависимост” от руския газ ще повторя тезата, която споменах в предишния текст за шистовия газ. А именно, има договорени количества от Катар и Египет, които биха покрили над половината от потреблението ни (3,4). Катар е голям производител на газ, който втечнява и прекарва с кораби до пристанища в Европа. Такова пристанище с терминал за разтоварване на газ има в Гърция. Така че за да можем да внесем катарски и египетски газ е необходимо да се изгради връзка с газопреносната мрежа на Гърция. По тази връзка се работи, но темповете са под очакванията (5,6). Въпросът който веднага възниква е, защо тази връзка не се споменава и защо се бави строителството й дори и по време на това правителство? Тази връзка би дала много по-лесна и екологично по-чиста алтернатива? Цената на газа обаче не би се намалила, тъй като Русия, Катар и Египет са членове на световен газов картел .

Аргумента, че видите ли забранихме нещо без да знаем дали го имаме за мен не е приемлив. След като няма да го добиваме за какво ни е да знаем? Да се мисли, че наличието му ще повлияе на преговорите с Русия е смешно. Както се казва, рибата в морето те приготвили тигана.

По-интересното е, че намеренията на Шеврон се представят едва ли не за алтруистични. „Аз ако бях българин, бих искал да разбера дали изобщо има шистов газ в България и какво е неговото качество“, каза посланикът [на САЩ Д.Уорлик]. Точно това, според него, иска и „Шеврон“ – искат само да проучат и да помогнат на българското правителство„ (7).  А целта на Шеврон не е просто да ни каже колко и какъв газ имаме, а да го добива и го твърди в прав текст в комюникетата си (8). На такива намерения съответства и духът на Закона за подземните богатства. Онзи който е намерил находище регистрира „търговско откритие” и му се полага концесия „по право”. Варианта при който концесия се отказва е негативна ОВОС, но до такава едва ли ще се стигне. Тук е проблемът – намирането на газ влече след себе си концесия, чийто условия не са очертани дори в общи линии.Концесионните договори за добив на природни богатства се съчиняват и сключват „на тъмно”, а би трябвало да се обявяват публично. Природните богатства са на всички, а не на правителството. Според непотвърдени слухове, „Мелроуз рисорсиз” продава български газ на цена 30-40% по-ниски от Газпром, но това не е общата практика.

Другият съществен въпрос е кой ще осъществява контрол върху спазването на технологичните и екологични норми от Шеврон и подобни компании. Всеизвестно е, че в незападните страни мултинационалните компании се държат по-различно отколкото в западните – раздават подкупи и не спазват не само екологичните норми ами и човешките права . Спътниковите снимки на Фигури 1-3 показват какво газовите компании са извършили в САЩ. Представете си сега какво биха извършили в България.

Гражданското общество

Едно от най-важните неща които се случиха покрай шистовия газ е лекото пробуждане на гражданското общество в лицето на протестите. Протестите бяха спонтанни. Мозъчните тръстове бяха изненадани. Те не бяха подготвени по темата и не очакваха такъв обществен отпор. Техния брейнуошинг закъсня. Хората успяха да се информират по отношение на шистовия газ, да формират мнение и да го изкажат. Участвувах в единия от протестите в София. Присъстваха главно млади хора, няколко хиляди. Организация почти нямаше, но присъствието беше внушително.

Заключение

Хидравличното разбиване (фракинга) се прилага и при конвенционалния добив на газ и нефт, но епизодично. При добива на газ от шисти или други непропускливи земни пластове хидравличното разбиване е същността на технологията. Ако се използват последните достижения на технологията на хоризонтално сондиране, броят сондажни площадки може да се намали до около една на 36 кв. км. Количеството вода и химикали, които биха се инжектирали обаче не зависи от броя сондажи през които се нагнетява.

Това че правителството и НС забраниха повече от необходимото е леко комично. Но си го заслужават след като неглежират учените на страната.
Не е ясно, защо правителството толкова желаеше да пусне тук Шеврон при условие, че резултат от неговата дейност може да се очаква не по-рано от пет години, а в същото време се мълчи за забавянето строежа на връзката с газопреносната мрежа на Гърция през която бихме могли да доставяме катарски и египетски газ.
Един от най-съществените въпроси относно добива на шистов газ е кой ще контролира дали компании като Шеврон не пестят разходи за сметка на екологичната безопасност за да не се превърнем в Нигерия на балканите.

Продължава…

1.Капитал „Трябва ли да се разреши проучването за шистов газ?”  
2. Дневник „Проф. Кристалина Стойкова: Забранихме шистовия газ, без да знаем дали го имаме. Ще ни се смее целият свят”  
3. „Вносът на втечнен газ от Катар се отлага с 2-3 години„, Сега, 22 Март 2010  
4. „България договоря внос на газ от Египет през 2011” Медиапуул, 4 Декември 2008
5. „Посланикът на САЩ пита защо се бави газовата връзка с Гърция„, Медиапуул 30 Юли 2010  
6. „Газовата връзка с Гърция тръгва след 3 години” Монитор 22 юли 2011 
7. Уорлик: Ако бях българин, бих искал да знам дали има шистов газ  
8. Сайт на Шеврон, Факти за Шеврон в Европа 

Манипулациите продължават, 29 януари 2012

Манипулациите по темата за шистовия газ от страна на политиците и мозъчните тръстове продължават и след забранатата за проучвания и добив. Ден преди гласуването в парламента икономическото Министерство разпространи данни от социологическо проучване извършено от ESTATE по темата шистов газ. Според него 75% от българите подкрепят проучванията за шистов газ в България при гаранции за екосредата (1). После се оказа, че „Ведомството на Трайков „прочело” само половината от анкетата за шистовия газ” (2). Всъщност, „Темата за проучване за шистов газ е тревожна за 54,6 от допитаните срещу 35,7, които са спокойни по въпроса.Още по-голям е процентът на тревожещите се, когато става дума вече за добив – 58,9 срещу 29,8 процента. 52,9 на сто от анкетираните се определят като противници на добива, срещу 28,2 %, заявили, че са привърженици.„За“ договор с Шеврон се обявяват 37,6 на сто срещу 42,9, които са против споразумение с американската компания.” Явно в икономическото министерство четат доста избирателно.

После бе Иван Костов, който освен че повтори думите на Уорлик подхвърли още една полуистина (3), че „Ние купуваме газ от Русия за 420 долара на 1000 кубически метра, а в държавите, които произвеждат газ цената е 99 долара за 1000 кубически метра”. Първо, в изказването си е пропуснал определението „шистов”. И има защо, в Европа все още никой не добива шистов газ. Всъщност, в Европа освен Русия само още две срани добиват по-значителни количества газ, Норвегия и Великобритания. Норвегия, заедно с Русия, Катар, Египет и т.н., е асоцииран член на световния газов картел „Газов форум” и продава на цени много близки до руските. Цената на добития във Великобритания газ е по-ниска (но не и 99 долара), но не достига за задоволяване само на вътрешното потребление. Затова Великобритания внася скъп газ, включително от Норвегия. Така че няма европейска страна в която газът е 99 долара. Страната която Костов има в предвид е САЩ. САЩ има собствен добив и то не само на шистов газ, а недостига покрива с внос главно от Канада. Цените на газа в САЩ и Канада се определят от съвсем други фактори и добивът на шистов газ, който задоволява едва 16% от потреблението в САЩ има сравнително слабо влияние. За това вече писах . Втората причина поради която Костов пропуска „шистов” е, че дори според твърденията на компаниите за добив цената при която той е рентабилен в САЩ е около 150 долара за 1000 куб.м., а за Европа се очаква да е по-голяма тъй като шистовите пластове са по-дълбоко.

Най-голямата бомба хвърли Трайчо Трайков по бТв в предаването „Тази сутрин” като направи солидни намеци, че протестите били организирани от хора извън страната, които имали финансов интерес от блокирането на добива на шистов газ у нас (4). Всички се сещаме за кого става дума. Водещата услужливо го „притисна” да каже кой е подвел протестиращите. Естествено той не каза тъй като просто прави пропаганда, или иначе казано клевети, без да има ни най-малки доказателства и ако каже „Газпром“ утре може да се окаже на подсъдимата скамейка. Но водещата искаше да задържи разговора на тази тема по-дълго за да запомнят зрителите, че видите ли руснаците спряха шистовия газ у нас.

С това циркът по бТв не се изчерпва. Водещият неправилно цитира Костов като заменя „произвеждат“ газ със „си имат шистов“ газ. Като оставим настрана, че самото твърдение на Костов е полуистина, няма никаква логика цената на газа някъде да е по-ниска и то 4 пъти само защото там може би има някакъв газ който някога може би ще се добива, а може би не! И разбира се Трайков, както и Уорлик иска да знае има ли шистов газ у нас (4). БТв поне да бяха перифразирали Уорлик.

Хипотезата, за чужда намеса и подвеждане на протестиращите срещу шистовия газ обаче не е на Трайчо Трайков. Четири дни преди него тя се развива от Илян Василев от мозъчният тръст ЦИЧБРза когото вече писах и който „Дневник” и „24 часа” представят като „енергиен експерт” (5, 6). Василев раздухва конспиративна теория, всъщност клевета, че Газпром и руснаците били организирали световна пиар кампания срещу шистовия газ. Доказателства? Никакви! Целта била Германия, щото ако тя била забраняла добива на шистов газ то това щяло да стане стандарт. „Експерта” изцяло пропуска факта, че почти цялата информация компрометираща технологията за добив на шистов газ идва от САЩ. Както и по-рано Илиян Василев говори с истини, полуистини и патос. Как щели сме да изостанем от „шистовата революция” и как сме щели да останем бедни. Сякаш шистовия газ е панацеята и решението на всички проблеми на страната. Пак се разиграва дежурната манипулация на мозъчните тръстове – свеждането на проблема до противопоставянето на Русия – изток – изостаналост- застой и САЩ – запад – напредналост – развитие, като в скеча на Мирча Кришан за краставицата .

Накрая се обади и Тихомир Безлов, експерт в „Центъра за изследване на демокрацията” (мозъчния тръст на Огнян Шентов). Той разиграва две хипотези, едната разбира се е „руският лобизъм”, за който обаче признава, че няма признаци, а втората – страх на премиера Борисов, че протестите за шистовия газ може да катализират у нас по-сериозно недоволство каквото залива страните по целия свят (7). За знанията на този „експерт” обаче е достатъчно да дадем само един цитат „Алтернативният добив на газ и нефт рязко промени енергийния баланс в света. Шистовият газ е само един от източниците на природен газ, но в САЩ в резултат на много бързото увеличаване на добивите му цените на природния газ рязко спаднаха и продължават да спадат. И се случи нещо, което никой не прогнозираше. В резултат на шистовия газ американците се отказаха от руския газ .”

Нищо от това не е вярно. За влиянието на добива на шистов газ върху цените вече писах. Рязък спад има, но той не се дължи на шистовия газ. Приноса на шистовия газ е минимален. САЩ все още имат недостиг и внасят газ от Канада. Рязка промяна на енергийния баланс в света също няма. Но най-смешното е, че САЩ се били отказали от руския газ . САЩ никога не са внасяли и не са имали намерения да внасят руски газ. Може би „експертът” е пропуснал дребния факт, че САЩ и Русия се намират на отделни континенти без сухопътна връзка. В този случай за транспортирането на газ се изисква инфраструктура каквато няма и никога не се е планирало да има.

Заключение

Мозъчните тръстове пропуснаха темата „шистов газ”. Те се оказаха неподготвени и не успяха да приложат своите брейнуошинг методи. В резултат, хората според своите възможности успяха да се информират, да вземат решение и да го изкажат достатъчно убедително. Получи се истинска гражданска инициатива. За мозъчните тръстове това е провал. Те не могат да преживеят факта на неконтролирана гражданска инициатива и затова си я обясняват единствено с въздействието на противникови (руски) манипулатори. Отново се проявява феноменът на огледалното проектиране на собствените действия и намерения върху набелязаната жертва .

След забраната на хидравличното разбиване мозъчните тръстове усетиха, че са се издънили и опитаха да реагират по обичайния за тях начин – като политизират въпроса, сведат го до манипулация на общественото мнение от „противниковата” страна и го опростят до противопоставянето Русия срещу Запада, изостанолстта срещу напредналостта и т.н., точно както го е описала Достена Лаверн . Прави впечатление, че докато противниците на добива на шистов газ търсят конкретните факти за технологията, законодателството, и екологичните последствия и издирват конкретни документи и изследвания (пример са не само текстовете на моя сайт, а и на няколко други посветени на шистовия газ), то мозъчните тръстове в по-голямата си част заобикалят конкретните факти и вместо тях предлагат политически интриги и недоказуеми хипотези.

1. 75% от българите „за“ шистовия газ според социолози  
2. Ведомството на Трайков „прочело” само половината от анкетата за шистовия газ 
3. Иван Костов: По-малкият риск е България да знае дали може да добива или не шистов газ  
4. Т. Трайков: Аз искам да знам, има ли в България шистов газ  
5. Кампанията срещу шистовия газ – добре платен пиар  
6. Илиян Василев: Управляващите ще се принудят да променят позицията си за шистовите проучвания 
7. Защо властта зави рязко за шистовия газ

Източник: antipropaganda.comxa.com

 

One thought on “Шистова „революция“

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s