Техники на манипулацията

Някои от тези, които ме познават, знаят, че имам лошия навик да коментирам в сайтовете на „Дневник“ и „Капитал“. Два сайта, чиято позиция обикновено е необективна, крайно дясна и до безпамятство прозападна. Това са медии, които имат договор и получават пари от фондация „Америка за България“, и логото на фондацията стои на част от страниците на сайта. В „Дневник“ даже има колонка със заглавия „Анализи и коментари“ и „Избор на редактора“, в дясно, непосредствено под снимките с главните новини, в която списват „светила“ от българските мозъчни тръстове, като набедения за професор Евгени Дайнов, Юлия Иванчева, Даниел Смилов, Иван Бедров, Иван Кръстев и други видни наши и дори чужди соросоиди.  Кризата в Украйна, разпали духовете и наложи засилване на пропагандния натиск от страна на западните и нашите прозападни медии. „Дневник“ и „Капитал“ разбира се са абсолютно необективни. Тяхната „свобода на словото“  се състои в безкритично папагалско повтаряне на западната позиция и откровените западни лъжи. Вчера например пуснаха невероятна компилацийка (1) от две английски статийки, една от Гардиън (2) и една от Телеграф (3), които са образец на западната медийна манипулация по адрес на Русия. Темата е, дали Русия ще нападне Молдова. Страх в Молдова! Каква фантастика е това предстои да видим и дори да се посмеем.

Американски генерал – „Руските войски владеят телепортация.“

Темата разбира се не е дело нито на „Капитал“ нито на споменатите два английски вестника. Те само изпълняват. Темата е зададена от САЩ. Някой си генерал Филип Брийдлъв от ВВС на САЩ казал, че имало струпани руски войски по източната граница на Украйна, които били готови да влязат в Приднестровието, за да се отдели от Молдова в самостоятелна, непризната от никого, включително от Русия, република (4). Ако погледнете къде е Приднестровитето веднага ще разберете, че този генерал или лъже или е слънчасал. Приднестровоето е на западната граница на Украйна, между Украйна и Молдова. Разстоянието от Тираспол, столицата на Приднестровската молдавска република, и най-близката точка на източната граница на Украйна (в близост до Куйбишево) е около 900 км и, което е по-важното, минава през територията на Украйна – Фигура 1. Далеч по-близо е Крим, който вече е руски. Оттам до Тираспол са само 500 километра. Но каква географска гадост – пак през Украйна. Така че няма начин руските сухопътни войски да стигнат Молдова, без да минат през Украйна. А ако ще минават през Украйна, то трябва да се говори за война с Украйна, а не с Молдова. Американският генерал явно е скаран с географията или, понеже е от военовъздушните сили, смята, че анексирането е форма на бомбардиране. И в двата случая човек с такива „познания“ няма място във висшия военен състав. Или пък генералът е забравил, че Русия не е САЩ и не може да напада във всяка точка на света. Както и друг път съм писалприписването на собствените форми на злодейство върху нарочените жертви е признак на американската патология.

Фигура 1 Най-късият път от точка на източната граница на Украйна, до столицата на непризнатата Приднестровска молдавска република е 878 километра. Според американския генерал Филип Брийдлъв, руските войски могат да преминат това разстояние без да нарушат границите на Украйна? Изглежда това ще стане с телепортация?!?

Клепането на жертвата – практика на световния полицай

Е, най-вероятен е третият вариант – на генерала му е дадена задачка да клепа руснаците. Този вид клепане не е прецедент и обикновено предхожда нападенията извършвани от САЩ. Два примера могат да бъдат дадени само с Ирак. Единият не се нуждае от много обяснения. Това бяха  твърденията, че Саддам Хюсеин имал оръжия за масово поразяване, на които се основаваше теорията за „димящото дуло“, с която американските войнолюбци оправдаваха агресията си в Ирак от 2003 година. Сцените с лъжите се разиграваха на най-високо ниво – в ООН, от американските военни в лицето на ген. Колин Пауъл. Е, американците превзеха Ирак, оказа се, че не само не е димящо, ами въобще няма дуло.

Вторият случай е по-малко известен и се нуждае от малко преразказване. Той касае първата война в Персийския залив. Преди нея Саддам е пръв приятел на американците. Точно те му дават химическите оръжия, които употребява във войната с Иран и после срещу кюрдите. Кучи син, ама наш кучи син – както каза един американски президент. През 1990 американският посланик в Багдад, Ейприл Гласпай говори със Саддам уверявайки го, че Ирак е добър приятел на САЩ, а Кувейт е лош неприятел на САЩ и няма съмнение за това как да се уреди пограничния спор между Ирак и Кувейт (5). Саддам го е разбрал като намек, че САЩ искат да нападне Кувейт. Като добър приятел на САЩ Саддам превзема Кувейт за два дни. Тогава САЩ обръщат плочата и започват да доказват, че Саддам е престъпник и че именно САЩ трябва да се намеси, а не международни сили. Разбира се, Саддам е престъпник, което поставя въпроса защо е оставен на власт след като САЩ освобождават Кувейт, но тук интересът ни е друг. Американските военни (ген. Колин Пауъл и ген. Норман Шварцкопф със съучастие на Дик Чейни) показват на краля на Саудитска Арабия подправени сателитни снимки показващи как Саддам струпва войски на границата на страната му и го убеждават, че ще последва нападение. Японците обаче публикуват сателитни снимки, на които се вижда, че Саддам не трупа никакви войски. „Ей Би Си“ купува други по-късни снимки, на които се вижда тъкмо обратното –  увеличаване на американските войски в Саудитска Арабия (5). Американските военни отново си служат с лъжа.

С тази война е свързана и друга лъжа, вече домашна, насочена към американския народ. Кувейт финансира кампания за обработка на общественото мнение в САЩ. Изпълнението на кампанията е поръчано на американска ПиАр компания, чийто директор е бивш началник на кабинета на Буш старши, когато той е бил вицепрезидент на Рейгън. Те изправят пред американския Конгрес свидетелка – млада кувейтка, медицинска сестра в родилно отделение. Тя разказва, как иракските войници нахлули в отделението и взели кувьозите изхвърляйки бебетата от тях (интересно защо са им били кувьози?).  После се оказа, че младата кувейтка е дъщерята на кувейтския посланик в САЩ и въобще не е била в Кувейт по времето, за което свидетелства (5).

Точно в светлината на това традиционно лъжене на американските военни и политически среди следва да се разглежда и изказването на генерал Брийдлъв, че руските войски от източната граница на Украйна ще направят десант зад западната й граница. Излага ли се генерал Брийдлъв с тази откровена глупост? Разбира се че не. За своите той изпълнява задача, а американския народец е толкова „напушен“, пардон „начетен“, че не знае къде на картата се намират големи страни като Иран и Ирак, та камо ли Молдова. Политическата и историческата им култура е по-ниска от тази на сенатор МакКейн, който още праща дописки до вестник „Правда“, смятайки че той още е централен ежедневник в Русия. Показателно е, че според агенция „Ройтерс“ генералът е направил това изказване на събиране организирано от небезизвестния мозъчен тръст „Джърман маршъл план ъф ЮЕс“ (6), който финансира мозъчни тръстове по целия свят, включително у нас. Вече никак не е чудно, че именно „Капитал“ отделя толкова внимание на тази „новина“. Кръгът на дезинформация се затваря.

Изказването на генерал Брийдлъв не е и случайно или изолирано и не е и първото по темата. То е част от кампания, в която участват английските Гардиън и Телеграф (2, 3) и разбира се преписвачите от „Капитал“ (1). В кампанията се включва и Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и кандидат за председател на Европейската комисия (7). Така няма никакво съмнение, че става дума за американкса/натовска лъжа, при това смехотворна, тъй като предполага, че руските войски безпрепятствено някак си ще прекосят Украйна, без да нарушат суверенитета й и без да предизвикат „ответна реакция от международната общественост“, сякаш Запада вече е прежалил Украйна, та ще защитава Молдова. Това е акция едновременно на оклеветяване на Русия и на сплашване на западняците с Русия.

Долнопробна, но политкоректна журналистика

Нека сега видим схемата на манипулация на Гардиън и Телеграф. Двете статийки са като сестри близнаци и очевидно са родени от един и същ родител. Например, и двете интервюират хора от Молдова и Приднестровска република Молдова. Тоя подход е манипулативен, тъй като могат да се намерят хора със всякакви мнения, от които накрая се избират „правилните“. Но дори и да не се избират, малкия брой интервюирани, както и пропускането на въпросите на които са отговаряли прави мненията непредставителни и лесно манипулируеми. Колкото и разпространен да е тоя метод той е ненадежден. И въпреки това не говори против Русия.

И в двете статийки се интервюира (ако въобще някакви интервюта или разговори са се състояли) по една баба пенсионерка от Приднестровието. Едната е на 82 години и говори така, сякаш Путин връща СССР. Манипулацията тук е ясна. Вече има натрупан негативизъм към СССР от пропагандата по времето на Студената война, нека го използваме. Нищо че Русия е капиталистическа страна и самото обкръжение на Путин е антисъветско, което личи от признанията за Катинската трагедия и фалшивите документи „доказващи“ съветската вина, които висят на сайта на Руския федерален архив. Е, 82-годишната баба може и да бърка капитализма със социализма, но не вярвам журналиста списал тая статийка да ги бърка. Напротив, не ги бърка. Именно затова и двете статии чертаят разделителна линия между Молдова и Приднестровието. И двете описват Приднестровието като едва ли не република от СССР. Особено ги дразни паметника на Ленин и съветския стил архитектура, сякаш в Кишинев са съборили всяка сграда построена по времето на СССР. Естествено, западния читател, наплашен от СССР и „комунизма“ сега следва да пренесе страха си към Русия. Телеграф „цитира“ 19-годишен младеж от Приднестровието който казва „Страхувам се от ЕС. Те са много различни от нас. Ние имаме руски души“. На западния читател това трябва да каже – „Те, тия дето искат Путин не са като нас, те нещо са ненормални и вие трябва също да се страхувате от тях от Путин, от руските души.“

Другата разделителна линия, която статиите прокарват е „приднестровски пенсионери, които висят на врата на държавата“, срещу „успешни и инициативни бизнесмени от Кишинев“ – тема толкова любима на „Дневник и „Капитал“ и която те заедно с нашите мозъчни тръстове толкова много експлоатираха по време на „протеста на красивите и успешните“. Естествено, един бизнесмен пролет не прави и въпреки него Молдова е сред най-бедните страни в Европа. Тоя бизнесмен, винопроизводител, представете си, изказва надежда, че като влезела Молдова в ЕС щял да купува земя и да се разраства? Къде по-точно ще я купува тази земя? В Германия или във Франция? Ами нека пита кой у нас купува земя и как се въртят земеделските евросубсидии. Подмята се, че Русия наскоро забранила вноса на вино от Молдова по политически причини. Въобще се премълчава, че молдавския алкохол е доста некачествен и вносът му в Русия е периодично прекратяван поради несъответствие с нормите за безопасност. В частност за виното – поради наличие на вредния дибутилфталат. История на която може да се вярва имайки в предвид качеството на алкохола, който се продаваше у нас преди време.

И накрая, съвсем неуместно се споменава мнението на работник от Кишинев (3) – „Това което се случи в Крим може да се случи и на нас.“ На кои „вас“? Кишинев не е заплашен от присъединяване към Русия, Приднестровието било заплашено. Но пък както и двете статии показват, хората в Приднестровието искат точно това да им се случи и е много интересно защо този кишиневски работник трябва да говори или отсъжда за хората в Приднестровието и да призовава за закрила от ЕС? Сиреч, ЕС трябва да предотврати това, което хората от Приднестровието искат.

Гардиън набляга и на друго дихотомично разделение от догматиката на прехода – стабилност и застиналост срещу динамичност и развитие. Затова няколко пъти се споменава как хората в Приднестровието искали стабилност, като в СССР, и естествено са „застинали“ в съветски стил архитектура.

И трите статии в Гардиън в Телеграф и в Капитал пропускат твърде важния факт, че Молдовците подписаха договор за асоциация с Европейския съюз на същата среща, на която Украйна отказа. И това остана без каквато и да било санкция от Русия за разлика от Украйна, в която Запада организира преврат с множество жертви. Факт абсолютно противоречащ на пропагандната постановка на трите вестника. Затова и не е споменат. Не е споменато също и че молдавската опозиция е против асоциирането с ЕС, т.е. в самата Молдавия няма единодушие относно ЕС.

Другият факт, че самата Русия не е признала Приднестровската Молдавска Република вероятно е раздвоил авторите, но са предпочели, че ще натежи създаденото от тях клише „изолиран от всички“, „непризнат от никой“, сиреч дамгосан, наказан, различен. Плашило с което плашат всички, включително Русия, а практически разчитат на проявата на конформизъм от страна на читателя.

Заключение

Написах повече отколкото тази лъжа заслужава. Очевидно, никаква руска агресия не заплашва Молдова. Твърдението, че руските войски ще „прехвръкнат“ през Украйна и ще нападнат Молдова са смехотворни, ако и да са казани от американски генерал. Напълно се пропуска факта, че Молдова вече подписа договора за асоцииране с ЕС и реакция от Русия не настъпи.  Очевидно става дума за манипулация, базирана на генералската лъжа и на предходна евроамериканска лъжа – че Русия е нападнала Крим. Демек, след като е нападнала Крим, значи ще нападне и Молдова. Ако се наложи намесата на Русия в Молдова, то това отново ще бъде по повод на размирици предизвикани от САЩ и ЕС по украински сценарий. Без съмнение и в Молдова САЩ и ЕС наливат пари в мозъчни тръстове и готови за преврат групи. Но до такова развитие едва ли ще се стигне. Молдова няма стратегическо географско разположение.

Видео 1. Немска самодейна организация изобличава с кадри лъжите в немската преса. Тук можете да видите мирни протестиращи да стрелят с огнестрелно оръжие, куршуми рикоширащи в милиционерски щит и мирно заляти със запалителна течност милиционери. Кадри които обиколиха света в по време на протестите. Видеото е с руски дублаж, но оригинала можете да си намерите през Youtube:

Макар и по-маловажна, тази манипулация е пример за начина на действие и манипулиране от западните медии. Измисля се проблем, подхвърля се от натовски генерал и около него се съчиняват маса напълно нерелевантни глупости представени така, че да очертават разделителните линии между „нас“, европейците, висшите, и „тях“ неевропейците, враговете, тия от които са различни и лоши и които „нашите правителства“ трябва да въдворят, т.е. ограбят. Представят се избрани мнения просто за да има статия. Пропускат се неудобни факти, други се споменават в погрешен контекст. Следва се пропагандния модел на дихотомични разделения познат от методите на мозъчните тръстове (8). Не случайно генералът е направил изказването си точно пред мозъчен тръст. Лъжите се нижат и следват една от друга – лъжа след лъжа и след нея друга лъжа. Нямам възможност да опиша подробно всички лъжи около украинската криза, но мога поне да ги изброя, като списъкът едва ли ще е пълен:

1. Демонстрациите в Киев са мирни. Това е изключително нагла лъжа! По медиите фактически не можеха да се намерят кадри без палеж, без банди с каски, маски, бухалки, запалителни материали. А на някои кадри има и „мирни“ демонстранти употребяващи огнестрелно оръжие. (виж Видео 1)

Видео 2. Украински партиен лидер дава пресконференция пред Европейската комисия. Изключително силна и подкрепена с доказателства реч. Езикът за съжаление е руски и италиански.

2. Демонстрантите не са водени и солидарни с фашизирани крайни националисти. По тази тема вече писах, че протестиращите не се разграничиха от фашизираните „Десен сектор“ и „Свобода“.Преди няколко дни хора на „Свобода“ пребиха шефа на украинската национална телевизия – напълно в духа на фашистките методи. Ако искате да видите портрета на фашиста Степан Бандера разлепен навсякъде из Киев, вкл. над сградата на киевския общински съвет то напишете „портрет бандеры на майдане“ в Гугъл. Няколко месеца преди бунтовете в Украйна Европейската комисия е обявила Бандера за фашистки престъпник (виж Видео 2), а сега застана на страната на Бандеровци в Украйна. Чудесни европейски ценности, няма що.

3. Руски войски са нахлули в Украйна. Също нагла лъжа. По договореност с Украйна Русия има право да държи до около 22000 войска на територията на Крим. Това прави излишно нахлуването на руски войски.

4. Русия е извършила агресия в Украйна. Също дърта лъжа. Що за агресия е тази, при която единствените двама убити са убити от един и същ снайперист, за който се твърди, че бил 17 годишен младеж от западна Украйна, т.е. не е военен. При това, както и снайперистите на Майдана е стрелял и по двете страни, явно с надеждата да се разпали военен конфликт, тъй като такъв няма.

5. Референдума в Крим бил нелегитимен, тъй като се гласувало под дулата на пушките. Намерете си (пак с Гугъл) кадри от референдума и празненствата след него! Ще видите радост и еуфория, а не мрачни лица подкарани от въоръжени хора. Твърдението, че руснаците в Крим са гласували насила не само не е вярно, то противоречи на всякаква логика. Първо защото мнозинството в Крим са етнически руснаци, второ защото Украйна наистина им е неуютна и наистина имаше сбивания с украинските националисти. И трето, защото е нормално да поискат да се отделят от страна, в която всяко второ правителство идва и си отива с улични сблъсъци. Факт е, че Украйна не успя да изгради държавност и отцепването на Крим е само малка част от цената, която ще плати.

6. Правителството на Яценюк е легитимно. Абсолютно и неразбираемо двуличие е, тези които твърдят, че Кримския референдум е нелегитимен заради въоръжено присъствие едновременно да твърдят, че правителството на Яценюк е легитимно. Кримския референдум се проведе без нито една жертва, без инциденти и без каквито и да било актове на насилие. Обратно, правителството в Киев дойде след палежи, побоища убийства и близо 100 жертви. Натискът и извиването на ръце от страна на ЕС, реденето на правителството от САЩ, съмненията, че лидерите на майдана и или опозицията са наели снайперистите са допълнителни фактори снемащи напълно легитимността от правителството на Яценюк.

Онова което не съм проучвал и не мога да твърдя със сигурност е дали кримския референдум не нарушава международното законодателство. Но Западът толкова често нарушава международните норми, че няма никакъв морален или правен кредит да съди Русия. Факт е съществуването на прецедента Косово. Аргумента, че там имало прекалено много насилие и затова трябвало да се отцепи от Сърбия е умопомрачителен. Първо защото предполага, че трябва да се стигне до убийства и ексцесии за да бъде позволено на един недоволен народ да се самоопредели, и второ, защото дава сигнал на всички желаещи за самоопределение народи да се впускат в насилие. Странни са тия цивилизационни западни ценности. Оставям настрана, че референдума е висшата форма на волеизявление на народа. Образцовите западни демократи отричат най-силната форма на демокрация – референдума.

В Украйна Западът затъна толкова дълбоко в толкова явни лъжи, че евроскептицизма ще нарасне главоломно. Най-големия губещ ще е ЕС, тъй като разкри лицето си на алчна, брутална и безскрупулна сила.

Кихано
26 март 2014

3 thoughts on “Техники на манипулацията

  1. Разбира се,че има и РУСКА МАНИПУЛАЦИЯ,това обаче не оправдавая американската,а още по-малко я прави НЕДОСЕГАЕМА за разобличаване и заклеймяване!

  2. Нещо за руските манипулации и рублите? Или за споделената любов на Русия с най-десните неофашистки партии в Европа? Унгария, Франция, Гърция? За недоразумението Атака няма да питам…
    Или нямате опорни точки за тези теми? Много е лесно да си анонимен! А на мен от анонимници в цялата ни анонимна държава ми е писнало…

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s