Смъртта на Америка е неизбежна!

“Защо ще загине Америка”-Олег Платонов

Изображение
Преди всичко хората стават заложници на една обществена социална система, в която им е съдено те да се появят на бял свят. Но може ли те да бъдат обвинявани, че са се родили, да речем, Чингис хан или Хитлер? А всъщност те са първите жертви на чудовищните обществено-социални системи.
Започвайки нелицеприятния, безпристрастен разговор за Америка, аз, разбира се, не искам да засегна повечето от обикновените американци, а също всеки психически здрав човек в неравностойно положение (не в по-малка степен, отколкото хората, които са живели по времето на Хитлер или Чингис хан).
Иде реч за това, че безбожната, антихуманна и силно тоталитарна система, подобна на американската, въобще няма право да съществува, така както всяка друга империя на злото. Системата на американизма не е нищо друго, освен едно паразитно съществуване за сметка на ресурсите на други държави, на насилие, измама, експлоатация и ограбване на други страни, която трябва да бъде унищожена с общите усилия на човечеството. В противен случай то няма да оцелее.

Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни. Основното нещо е, че Америка е лишена от фундаменталната основа на твърда държавност – националното ядро, като сърцевината на всеки народ.  Това, което се нарича американски народ се явява не е качествено, органична и самобитна идентичност, а  изкуствен конгломерат от чужди помежду си физически лица, обединени от една обща страст за консумиране и печалба, и инстинктивен страх от отговорност за общи престъпления срещу човечеството.  Такъв конгломерат може да съществува консолидирано само в относително тесни интервали от време и, както показва историята, се разпръсква при първите сериозни трудности и предизвикателства, с които Америка още не е имала възможност реално да се сблъска, и на ръба на който тя вече стои.

Възникване на  САЩ като империя на Злото

Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско -масонската цивилизация. Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и е, според В. Зомбарт, “еманация на еврейския дух”. Всички сили на злото, като жестокостта, покварата, корупцията и пр., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята САЩ, като най-пълно и последователно явление в жялата история на Човечеството. През 1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод на 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати. Като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки: “Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”.

Бившият президент на САЩ, Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:  “Малко хора – или дори изобщо никакви – от съставляващите американския народ националности не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.

САЩ като държава са били закърмени с робството и бруталната експлоатация на негрите.  Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. В действителност, повечето от земите преди пристигането на бялите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.
Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия  Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници (маранос), начело с Дж. Санчес, му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля.  Начинанието на пионерите в търговията с роби была успешно освъществена, но самия  Колумб от сделката не е получил пари, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които са построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местнито индианско население, непознаващо алкохола дотогава. В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол.  Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото убийство (унищожаването на цели села) в радиус от повече от 100 мили от Нюпорт, като коренните жители – американските индианци –  били премахнати. Еврейската търговия  с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на евреиските фабрики за алкохол са работили за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците ни така го и наричат – “Еврейския Нюпорт – Международен център на търговията с роби”.

В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи от Институт “Карнеги” в Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт. Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби. Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла на 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга – “Цар Давид”, състояща се изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина.  Тук съшо еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла натам, за Африка, за размяна срещу роби. Впрояем, робите от тази “размяна”, били изпратени не само в САЩ, но също така и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър (Ayrger и Seyller), тясно свързани с Ротшилдови, образували рабовладелческата агенция “Асиенто”.

За евреите, като Аарон Лопес, африканците са нещо като диви животни или скотове. Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следния начин (технология): На територията на Африка, от търговците с роби, били създавани предварително звена от дилъри, които по всякакъв вид начин (насилие, упойване, измама) хващали негрите и ги оковавали в пранги или вериги.

От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, чрез които човек не може да пропълзи. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш. (б.пр.- Дали бартерът, като понятие, не датира от тогава?)   Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. Вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати е бил роб-негър.

Еврейски търговци на роби обяснявали значителната цена на един роб по това време, с високата смъртност сред негрите по пътя от Африка до Съединените щати. В действителност, според историческите източници, от всеки десет негри до крайбрежието на САЩ често достигал само един. Само за периода 1661 – 1774 години от Африка до Съединените щати са били доставени близо един милион живи роби, като повече от девет милиона умират по пътя. Приходите на еврейските роботърговци от тази сделки, по цени към средата на 18-ти век, е не по-малко от $ 2 милиарда, астрономически сума за онова време. Доход, който ще укрепи властта на еврейския финансов капитал.

Но през 18-ти век, когато европейските колонизатори започнали да се заселват в Северна Америка, площта й е била обитавана от многобройни индиански племена.
Колонизаторите съвсем не се съобразявали нито с правата на хазаите на тези територри, нито с племенните интереси на индианците и буквално, от самото начало, им обявяват война на изтребление. Разбира се, въоръжени с лъкове и стрели, индианците не могат да се противопоставт на прилично въоръжените нашественици. При въоръжените сблъсъци на един убит от колонизаторите се падат десетки убити индианци. Като се справят по такъв начин с мъжете, колонизаторите нападали индианските села, където имало само жени, деца, възрастни хора, и безмилостно ги убивали. Тези индийски племена, които не могли да бъдат унищожени със силата на оръжието, нашествениците използвали подлостта, коварството и предателството.  Най-често срещаните методи от този тип са: да продават на индианците одеала, заразени с вариола или други страшни болести, както и отровен алкохол.  Завладявайки земята, принадлежаща на индианците, нашествениците обявявали коренните обитатели за чужденци. Според законодателството на САЩ (действащо до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.

Ще приведа няколко характерни примери.

Едно от многото индиански племена – Чероки до края на 17-ти век са живели на територията на днешните щати Вирджиния, двете Каролини, Алабама и Джорджия, която заема широка ивица земя между планините и морето. След 1721 г., белите завоеватели започват постепенно да изтласкват тези хора и да се възползват от земята им, като им оставили само една малка част. През 1791 г., правителството на САЩ налагат на тези хора грабителски договор, лишавайки Чероки от много голяма част от исторически техни територии. Останалите земи на Чероки били провъзгласени от правителството на САЩ, даже за неприкосновени.

Обаче, след 35 години окупационната политика се ожесточава. Към военното министерство на САЩ се създава управление по делата на индианците.  Подведомостта на индианците към военното министерство на САЩ показва, че федералните власти не крият плановете си за продължаване на войната с индианците. Правителството на САЩ, по такъв начин, осъществява принудително преместване на индианските племена  в пустите, тогава, райони на Далечния запад.  Принудително са изселени тогава 5 големи племена от югоизточната част на САЩ, включително и племето Чероки. Преместването е осъществено като военна операция на въоръжените сили на САЩ и е придружено от актове на ужасяващото насилие, кланета и произвол. Военните мародери ограбвали индианската собственост, конфискували добитъка им.

“Демократичното” американско правителство принуждава “представителите” на индианските племена, под страха от смъртта, да подпишат с правителство “доброволен” договор за продажба на земята им.  Така, събирайки  400 от 17 хиляди индианци от племето чероки на “общоплеменно събрание”, oкупаторите форсират “удобрението” на това “общоплеменно събрание”, като този “национален договор” скоро е бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Така на Чероки бяха присвоени 7 милиона акра обработваеми земи. Свивайки териториално всички Чероки, войската погва отново хората за нови “индиански територии” в Мисисипи. От 17 хил. индианци-чероки умират по време на преместването 4 хил. души. По-късно, и тази земя, предоставена им по посочения  по-горе “доброволен” договор, е взета от тях. Общо, нашествениците са отнели от тях 81,2 млн. акра земя.

В Мисисипи са били принудени да живеят изгонените от югоизточната част на САЩ, индиански племена  чикасави, чоктави, крики, семиноли. Американският генерал Джаксън, известен с ужасните си операции на жестокост срещу индианците, през 1818 г. във Флорида е унищожил най-малко една трета от семинолите. В кратък период, белите завоеватели завзеха територията на Мисисипи. Страшна роля в това завземане са изиграли еврейските търговски фактори.

Говорейки за това как колонизацията на тези земи е завършена, Зомбарт пише:

“Група издържливи мъже и жени – да речем, 20 семейства, отиват в ненаселената пустош, за да започнат нов живот тук. Сред тези 20 семейства, 19 са снабдени с рало и сърп; те тръгвали с намерението да изсекат горите, да изгорят степите и от труда на техните ръце, да си изкарва прехраната.  Двадесетото семейство открива магазин или лавка и чрез търговия – а може би с преносна търговия – да доставя на другите всички необходими стоки и продукти за потребление, които земята тук не произвежда. Това – двадесетото семейство – скоро поема и маркетинга на земеделските продукти, произведени от деветнадесетте други семейства.То имаше повече от другите парични средства и поради това, в случай на нужда, можеше да предоставя парите си за заем. Много често към “лавката” се долепевало нещо като земеделско-кредитна банка, а често и от рода на агенция да продажба земя, или други подобни предприятия. По този начин, чрез работата на двадесетото селско семейство в Северна Америка по начало влиза в контакт с пари и управление на кредитния рейтинг на Стария свят. Всички производствени отношения, от самото начало, се оформят на съвременна база. Духът на града точно сега победоносно проникнал в най-отдалечените села. Можем да кажем, че от първия ден на колонизацията в икономиката на Америка започва да прониква капиталистически дух и елементите на капиталистическата организация.
Затова тази първа клетка скоро ще се превърне в цялостна организация.
Но кой даде на този Нов Свят капиталистически отпечатък, които, нека да смятаме за решаващ фактор в чисто личен план, отколкото историческа конюнктура?
Двадесетото семейство във всяко село! – е отговора.
Излишно е да се добави, че това двадесетото семейство всеки път и във всички случаи се оказва еврейско семейство, което се е присъединило към групата на хората или идва веднага след като се основава колония”.

Еврейските постове за търговия – фортовете, където срещу алкохол или оръжие, дилърите (предимно евреи) са купували кожи от индианците и гледали на тях като обект на експлоатация, като не позволявали на представители на други търговци да експлоатират “техните индианци”. По какъв начин белите търговци наказвали неподчиняващите се индианци, показва следната история.

Веднъж в Мисури се появяват представители на други търговци и започват да купуват кожи на по-изгодна цена.  Тогава “старите” търговците решили със зараза да накажат индианците, който са продали кожите си на техните конкуренти. През 1837 г., от борда на кораб, е бил изпратен във форт “Юнион” човек, болен от едра шарка, като предварително, контролирано и съгалсувано с управата на форта, търговците решили, там да бъдат събрани 500 от най-добрите ловци, от числато на тези, които продали кожи на конкурентите. Във форта на всички от тях са влели в кръвта серум от кръвта на болния, а след това мениджърът казал сбогом на всички тях. Не минало и един месец, когато цялото племе заболяло от едра шарка. Съхранен е разказа на  мениджърът на форт “Макензи”, който посетил едно от селищата на заразените индианци, за да се разбере как действала инфекцията. Той видял, че сред племето на уигуомите били разпръснати стотици трупове и само две оцелели индианки пеели погребални песни.  Търговците-престъпници, не само убили по този начин индианците, но също така се възползвали от смъртта им, снемайки от мъртвите дрехите от бизонски кожи, и ги изпращали в техните лавки, търгуващи в градовете.

Въоръжените сили на САЩ са се развили и укрепвали в операции на масово убийство на индианци. При първа възможност, белите нашественици нападали индианците и ги избивали. Неофициално мотото на този геноцид станал: “Да очистим Америка от индианците”.

През 1864, един отряд на майор Чейвингтон коварно нападна стана на чейените и убиват всички, които били там.  Американските войници скалпирали дори децата и жените. След няколко години на реката Уошит, в резултат на нови коварните атаки, извършвани по инициатива на генерал Къстър, изтреблениета на чейените е приключило. През 1862 г., правителството на САЩ, издадава Закона за заселване на Запада, т.е. индианските територии. За да стимулира белите на война срещу индианците, на всеки окупант е било обещано безвъзмездно “160 акра от най-добрата земя за постоянна собственост”. Индианците – собственици на тези земи – били обявени за незаконни. До края на 1860-те гогини в страната се води широкомащабно преследване и убийство на индианци. Съхранено е писмо на един от първите заселници на Калифорния:
”… Аз често споря с Гуд относно индианците. Гуд счита, че трябва да се убиват всеки мъж и жена, но младите индианки следва да се оставят живи. А на мен ми беше ясно, че ние сме длъжни да убиваме и индианките.”

Властите в много от  щатите на  САЩ изплащали много пари за всеки скалп на убит индеанец. Така  американските войници се отчитали перед  начальниците си. И досега, в американски музеи се съхранява огромно количество от тези скалпове.

През 1871 г. на щатския Конгрес ратифицира Закона на Съединените щати на индианските резервати. По-скандален от престъпленията на древните египетски фараони за преселение на хора, Законът узаконява тоталното ограбване на индианците, превръщайки истинските собственици на тези земи в безсилни роби, подчинени на произвола на дребните федерални служители-окупатори. Една година след приемането на Закона, Федералният адвокат за индианските дела, го описва така:

“Трябва ясно да се знае, че отношението на една цивилизована държава с диваци не може да бъде въпрос на чест на нацията. С дивите хора е нужно да се обръща по същия начин, както с диви животни. Това означава да се държим с тях така, както в тази ситуация е по-лесно и по-изгодно: да се воюва с тях, да ги победаваме или, обратно, да се спасяваме от тях с бягство. Индианците трябва да се чувстват в резерватите достатъчно добре, но извън границите им, до такава степен лошо, колкото е угодно на правителството. Тези, които ще се окажат послушни, плучават храна и защита от държавата. А тези, които се държат зле, от съществено значение е тяхното незабавно наказание или унищожение…”

Савършено очевидно е, че държавната политика на САЩ, относно коренното население на Америка, възпроизвежда еврейския Талмудистки модел на отношение на евреите гоите (goyam, аkumu, nohri и т.н.). Същото отношение към останалите хора, като животни, същите ужасяващи жестокости и чувство на всепозволеност, присъщи на фанатичните евреи.

Отношението към земята и собствеността на индианците като ничии, свободно възпроизвежда едно от основните правила на Талмуда, когато се счита собственоста на не-евреите като “свободно езеро”. Водени от този принцип, юдео-масонското американско правителство през 1899 г. стартира нов акт на грабеж на индиански земи, наскоро записани за тях “завинаги”. Правителството на САЩ, подобно на еврейските болшевики в Русия, е решило отново да конфискува земята на индианците. Била е проведена всеамериканска кампания под названито “Надпревара Америка” – “Расова Америка” (“Race Аmerica”).
(б.пр.- race означава надбягвам, надбягване, надпреварване, но още и раса, расов…Названието на кампанията явно е било “точно”!)
Във възвание на правителството на САЩ се каза:
”Всеки бял гражданин на Съединените щати, ако той желае да получи безплатна земя, трябва да се появи 22-ри април 1899 г. на предварително определена стартова линия. На този ден в осем сутринта ще се даде сигнал за начало на надбягването. Всеки участник в надпреварването ще получи безплатно едно парче земя, което притежават, преди това другите. Най-бързият печели повече от всеки друг!”

За участие се събрат хиляди бели, които искаха да се облагодетелстват за сметка на индианците. Всеки участник бел в ръката си с кърпа от бял плат. Който първи постави кърпата на все още не заети индиански земи, става неин собственик. Така, че на американска земя тържествуваше Талмудисткия дух.
Първоначалното натрупване на капитали, позволило на САЩ да развиват успешно своята икономика, беше направено за сметка на търговията с роби, експлоатацията на робите, грабежа на собствеността на индианците и техните територии. Митът за американски колонисти, че със своя труд са усвоили земите на Новия Свят е едно и също изобретение, както и мита за американската демокрация. По-голямата част от земята не е усвоена от белите, а от индианците.Тези земи, на които белите завоеватели, започнали от нулата, са отгледани и култивирани от ръцете на робите.

Белите нашественици унищожават високата цивилизация и култура на индианците, които по своето духовно и морално развитие са много по-висока от юдео-талмудическата, доближаващи се дохристиянската вяра и цивилизация. Патологичната жестокост и алчност, присъща на белите нашественици от Северна Америка, са напълно чужди на индианците. Те правилно видяха тези бели непознати хора, не съвсем нормални, повредени, заслужаващи само съжаление. Със същата позиция винаги са считали белите нашественици в Америка и Руската православна свещеници в Аляска и Калифорния. Те смело осъдиха разбойническите “подвизи” на юдео-масонската цивилизация.

Истинското Православие винаги е защитавало индианците от жестоката тирания и грабеж на имуществото им. В земите на Америка, които до средата на 19-ти век принадлежаха на Русия, индианците са оцелели напълно. Освен това, много от тях приели Православието, са успели да запазят своята култура.

Олег А. Платонов

Източник: poveche.com

2 thoughts on “Смъртта на Америка е неизбежна!

  1. И преди, а още повече сега, Америка са олицитворение на чистото зло!

  2. Вместо коментар: „Дявол да го вземе, че нали хората са се били винаги за свобода. Америка воюва за свободата си през 1776 г. Мнозина загинаха. И в резултат на това в Америка повече свобода ли има, от колкото в Канада или в Австралия, където изобщо не са се били?“

                           Долтън Тръмбо, "Джони грабна пушката" - NY 1959, София - "Народна култура" 1983
    

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s