Новият план за заробване! Защо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна!

Най-малкото е странно, че със споразумението, от което ще зависят доходите, прехраната, здравето и образованието на европейците, са запознати само големите концерни, но не и евродепутатите, еколозите, защитниците на потребителските права и широката общественост.

– Михаела Шисл, „Шпигел“/“Профил“

Изображение

Представителят на ЕС в преговорите за трансатлантическото партньорство Игнасио Берсено (вляво) и американският представител Дан Мълани говорят на пресконференция след втория кръг преговори, състоял се миналия ноември в Брюксел. Но нищо конкретно не казват. СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Експертката по въпросите на търговията Лори Уолък от организацията за защита правата на потребителите Public Citizen се отправя към трибуната в аудитория 405 на университета „Джордж Вашингтон“, който се намира недалеч от Белия дом. Тя разполага само с 10 минути, както и всички останали докладчици. Публиката се състои от делегати, които участват в преговорите по изготвяне на споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС. Тези хора часове наред слушат представители на всевъзможни лобистки групи, все пак запознаването с различните гледни точки е задължителна част от процедурата. Но когато Лори Уолък започва да говори, всички притихват. Дамата с харвардска диплома на юрист е една от ключовите фигури по въпросите на търговията. Името й кара да треперят всички икономически либерали, тъй като през 1999 г. именно тя съумя да провали преговорите на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл, давайки тласък на масовите протести. До ден днешен събитията в Сиатъл са смятани за първата искра на антиглобалисткото движение. Ето защо опонентите слушат Уолък още по-внимателно.

„Подписването на споразумението в този му вид ще доведе до изместване на властта от избраните правителства и институциите на гражданското общество към частните компании“, казва Уолък.
Тя оценява предлагания проект за споразумение като изключителна заплаха. Естествено, много от присъстващите гледат другояче на въпроса. Те участват в разработването на споразумението на века, чието официално име е „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство“ (ТТИП). Този документ предвижда не просто отмяна на митническите бариери, но и уеднаквяване на техническите регламенти, стандарта и реда за експлоатация (на активите). Движението на стоки и услуги в трансатлантическото пространство не трябва да бъде затруднявано от бюрократични и други бариери. Предметът на преговорите са напълно практични въпроси, като например унификация на зарядните устройства на електромобилите. Но има и други моменти: ще могат ли американците да продават генномодифицираната си царевица в ЕС без съответната маркировка? И няма ли да им се наложи да признаят френското сирене „Рокфор“ като безопасно и да разрешат продажбата му в своите супермаркети? Партньорите в преговорите страстно разказват за перспективите за ръста на благосъстоянието в света след подписването на споразумението, което ще засегне 800 млн. души и ще се отрази върху една трета от световната търговия. Американският президент Барак Обама говори за стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантика. Икономиката на ЕС ще нарасне със 120 млрд. евро, изчисли Еврокомисията.

Но хорът на всеобщото ликуване се смесва с все повече критични гласове. Още отсега, след третия кръг преговори се формира учудващо широк съюз от противници на глобализацията, неправителствени организации, защитници на околната среда и правата на потребителите, правозащитници, представители на профсъюзите, които протестират срещу ТТИП. Критиците са смутени от много неща. Унификацията на стандартите може да обезсмисли постиженията в здравеопазването, продоволствената сигурност, защитата на околната среда и правата на наемните работници. Споразумението ще позволи на концерните да печелят по-лесно за сметка на мнозинството, предупреждават критиците. Това се отнася по-специално до водоснабдяването, здравеопазването и образованието. ТТИП ще отстрани препятствията пред внедряването на спорни технологии, примерно фракинга, и ще позволи на американците да предлагат в Европа храни, които европейците не желаят да консумират – например месо, наблъскано с хормони на растежа. Разширяването на авторските права ще усложни достъпа до културата, образованието и науката. Към това трябва да се добави и перспективата за тотално следене, плашат противниците на споразумението. Според мнозина всичко това става, защото преговарящите са ориентирани изключително към желанията на бизнеса. „ТТИП цели да гарантира и разшири привилегиите на концерните и инвеститорите“, възмущава се Уолък.

Може да изглежда, че подобни разговори са плод на теория на конспирацията, но опасенията не са лишени от основания. Това бе доказано от неправителствената организация Corporate Europe Observatory. Възползвайки се от Закона за свободен достъп до информация, тя поиска от Еврокомисията имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите. Изясни се, че 93% от събеседниците са били представители на промишлеността. Пожеланията си за съдържанието на споразумението са могли да изкажат едва ли не всички – като се започне от Търговската камара на САЩ и се стигне до куриерските служби. Но на защитниците на околната среда и правата на потребителите не е била дадена думата.

Бизнесът е заинтересован от нови пазари и в това няма нищо чудно. Така например немските химически и фармацевтични предприятия разчитат, че споразумението ще опрости процедурите за налагането на продукцията им на американския пазар с неговите строги правила. Селското стопанство, субсидирано от държавата, ще може да пласира отвъд океана излишъците от млечна продукция и свинско месо. Затова доскоро германското правителство бе смятано за движещата сила на подготовката за ТТИП.

Но един немаловажен пункт в споразумението предизвиква сериозни упреци дори сред убедените привърженици на свободната търговия – това е процедурата по уреждането на споровете между инвеститорите и държавите. Тук зад привидната безобидност се крие опасност: дадената процедура трябва да се прилага заедно с действащото корпоративно право. А това позволява да се заобикаля постоянно националното законодателство. Проектоспоразумението съдържа следното положение: ако някой от инвеститорите сметне, че е дискриминиран от страна на правителството, или се е сблъскал с непряка експроприация на активите, той може да се обърне към частен търговски трибунал, който се състои от трима съдии. Първият е назначен от самата държава, вторият – от компанията инвеститор, а третият е посочен съвместно от страните или пък е избран от списъка на допустимите кандидати. Този трибунал ще трябва да взема по-специално решения за огромни обезщетения, които инвеститорът може да поиска, ако сметне, че някакъв нов закон ще повлияе зле на печалбите му. За да се обърнеш към този съд, се изискват сериозни причини. Но решенията му няма да могат да се обжалват. А това означава, че националните съдебни системи ще се окажат безсилни.

Възможните последици може да се окажат катастрофални: страхът от големите обезщетения ще ограничи значително законотворческата свобода на правителствата. Аржентина се сблъска с този проблем още през 2003 г. – тогава валутната й реформа бе ощетила интересите на една американска компания. Възползвайки се от съществуването на двустранно споразумение за защита на инвестициите, компанията се обърна към частния търговски трибунал и Аржентина бе задължена да плати компенсация от $133 милиона. В подобна юридически практика няма нищо ново. Страните от ЕС включиха подобни положения за защита на инвестициите в общо 1400 междудържавни договора, част от които са подписани още в края на 80-те години. Германия например е страна по 136 подобни споразумения. Първоначално тези договори служиха като защита за инвестициите в държави, които нямат надеждни прави системи. Днес обаче сходни положения се промъкнаха в почти всички двустранни договори дори ако те са подписани от развити индустриални държави.  И това не остана без последици: нараства броят на делата между промишлени държави. Когато канадската провинция Квебек реши да забрани такъв спорен метод за добив на петрол като фракинга, американска компания поиска от канадското правителство $250 млн. обезщетение за направените инвестиции и пропуснати печалби. Тютюневият концерн „Филип Морис“ се опитва да получи от Австралия компенсация от няколко милиарда заради решението на правителството цигарите да се продават в еднообразни кутии с плашещи картинки. При това корпоративните юристи се позовават не на договор между Австралия и САЩ, а на търговско споразумение с Хонконг, където се намира един от филиалите на „Филип Морис“. Най-накрая на Германия бе предявен иск заради отказа й от ядрена енергетика: позовавайки се на енергийната харта със съдържащите се в нея положения за защита на инвестициите, концернът Vattenfall се надява да получи обезщетение от 3.7 млрд. евро.

Изглежда след този иск в Берлин започнаха да се отнасят сериозно към подобни договорености. Ако положението за защита на инвестициите бъде включено в документа в първоначалната му редакция, всички адвокатски кантори в САЩ ще трябва подробно да изучат всеки нов закон в ЕС. Официално Германия досега не се е възползвала от своето право на вето, за да блокира включените процедури за урегулиране на споровете между инвеститорите и държавите, тъй като това би поставило под заплаха започването на преговорите. Германските чиновници дори се въздържат от публични критики по дадения въпрос. Но в текста на протокола за мандата на преговорите писмено е фиксирана негативната позиция на Германия по въпроса за защита на инвестициите. Ето защо може да се очаква, че правителството в Берлин ще положи всички усилия, за да изключи дадения пункт от споразумението.
Така критиците на договореността получиха неочакван и влиятелен съюзник. Стремително увеличаващата се съпротива срещу този проект не остана незабелязана в Брюксел, което предизвика сериозно безпокойство сред върхушката на ЕС. До изборите за Европарламент остават няколко месеца и подобно недоволство може да даде многобройни допълнителни гласове за противниците на свободната търговия. За това колко бързо понякога се променят настроенията в обществото, свидетелства печалната съдба на търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). През лятото на 2012 г. беше публикуван работен документ на преговарящите, от който ставаше ясно, че интернет провайдърите ще могат да запазват и преглеждат всеки файл на потребителите, за да установят дали са нарушени дадени авторски права. Подобен начин на действие предизвика всеобщо възмущение и масови протести, след което огромна част от евродепутатите гласуваха против АСТА и го погребаха. Сега подобно въстание на гражданите може да се повтори. Само за няколко седмици над 316 000 души подписаха съответна петиция на германския „мобилизиращ“ сайт Сampact.de. За сравнение два пъти по-малко хора се подписаха да се предостави убежище на Едуард Сноудън, разобличителя на американската Агенция за национална сигурност.

Този път Еврокомисията прави всичко, за да не излезе недоволството извън контрол. Отделът за работа с пресата на еврокомисаря по търговията Карел де Гухт отговаря оперативно на всяка публична критика, като постоянно се среща с представителите на неправителствени организации и медиите. Хората на Де Гухт повтарят като мантра думите, че трансатлантическото споразумение за свободна търговия няма да доведе до обезсмисляне на съществуващите европейски закони, независимо дали става дума за забраната на хормони в месото, на пилешкото с хлор и задължителните етикети при храните с ГМО. Само дето никой не им вярва. Първо, историята с АСТА показа, че Еврокомисията е готова да жертва интересите на гражданите в полза на индустрията. И второ, открит остава въпросът какво точно европейците ще предложат на американците, за да отстъпят те от своите доста по-строги финансови регулации?
Не съдейства за увеличение на доверието и начинът, по който върви преговорният процес, тъй като цялата информация по ТТИП се смята за държавна тайна (както беше и при АСТА). А все пак става дума за бъдещето и интересите на повече от половин милиард граждани на Евросъюза. Но страните – членки на ЕС, решиха, че на хората не трябва да им се обясняват подробности. Всички хартиени документи, електронната кореспонденция и протоколите са с гриф „Секретно“. С тях могат да се запознаят само ръководителите на фракциите в комисията по търговията на Европарламента, на които обаче им е строго забранено да разгласяват получената информация. Обществеността дори не знае какъв е мандатът, който имат преговарящите. Освен това САЩ отказаха да предоставят документите с позициите на американската страна дори на членовете на Европейския съвет и Европарламента, макар че в самата Америка те бяха предоставени без колебание на шестима лобисти на промишлеността.

Именно за да парира упреците за недостатъчна прозрачност, Еврокомисията организира напоследък безпрецедентно количество брифинги и срещи с неправителствени организации, евродепутати и представители на страните членки. Беше създадена и консултативна група, в която влязоха по седем представители на неправителствени организации и на бизнеса. По време на преговорите съответните екипи провеждат срещи и изслушват кратки доклади на неправителствените организации и предприемачите. Евродепутатът от групата на „зелените“ Мартин Хойслинг определи тези действия като „показен процес на консултации“. Т.е. документите, които той получава в комисията на ЕС по аграрните въпроси, рядко излизат извън рамките на информационните сводки. „За какво всъщност става дума на тези преговори, остава неясно“, убеден е Хойслинг. Той отхвърля довода, че съдържанието на преговорите трябва да се запазва в тайна по стратегически съображения. „Дори Световната търговска организация публикува документите по своите преговори“, припомни той.

Всичко това обаче не е толкова просто. Всеки, който е участвал в подготовката на подобни „хитри“ договори, разбира, че при тях са важни всяко изречение и всяка запетая. „Докато нямаме пред очите си точния текст, е невъзможно да съдим за какво всъщност става дума“, убедена е Пия Еберхард от Corporate Europe Observatory. Това също е важно, за да се прецени дали са състоятелни гръмките обещания, като примерно за растежа на благосъстоянието на хората. Както показва съдбата на други търговски споразумения, те наистина помагат за растеж на икономиките, който обаче не засяга всички. Например последиците за гражданите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което беше подписано преди 20 години, се оказаха нееднозначни. В САЩ бяха съкратени милиони работни места в промишлеността, а хиляди мексикански производители на царевица останаха без средства, тъй като тяхната продукция не успя да се конкурира с експорта от САЩ, където държавата щедро субсидира аграрния сектор. Стокообменът се увеличи в пъти, но от това спечелиха предимно големите концерни.

Ето защо днес е трудно да се каже колко работни места ще се появят в резултат на подписването на ТТИП и колко хора ще останат без работа. За икономиката на Европа прогнозираните 120 млрд. евро съответстват на допълнителен растеж на „цял“ половин процент – и то при най-оптимистичния сценарий. Еврокомисарят Де Гухт уверява, че споразумението за свободната търговия ще донесе на всяко семейство в страните от ЕС допълнително 545 евро годишно. Няма да е лесно да се внуши на европейските избиратели, че заради тях си струва да се откажат от правото да провеждат независима политика.

Изображение

Когато юристката с харвардска диплома Лори Уолък застава пред трибуната, аудиторията я слуша с повишено внимание. Тя преценява проектоспоразумението за трансатлантическия бизнес като изключителна заплаха за гражданското общество. СНИМКА: www. scoop.co.nz

Изображение

Протестите срещу ACTA обхванаха страни по цял свят и принудиха политиците да променят намеренията си. Дали и сега ще стане така? Снимка: EPA/БГНЕС

Изображение

Евродепутатите открито недоволстват, че преговорите по споразумението за свободна търговия се водят тайно. И е възможно да се стигне до протест и от тяхна страна, както стана при АCTA. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Източник: sega.bg

Бележка на редактора: TTIP е едно споразумение, което съчетава в себе си  АКТА, робовладелският строй, крепостичеството и диктатурата в едно!

Ако позволим да бъде подписано означава доброволно да се разделим със свободата си във всеки един аспект. Подводният камък, който дебне е факта, че това споразумение ограничава знанието. Т.е. Физическата свобода – както и да е – и сега сме зависими от материални неща. Но когато стане факт TTIP, самото знание на човечеството ще бъде ограничено и патентовано – представяте ли си го! Сега е трудно да си го представим – трудно е да си представим как изконни умения и практики, който хората са притежавали и ползвали хиляди години изведнъж ще бъдат забранени, а практикуването им подсъдно! Например няма да може човек да използва дъждовна вода, която си е събрал за пиене или домакински нужди! Няма да може да се лекува с билкова отвара, защото генотипът на билката ще бъде патентован и ще бъде собственост на някоя компания. Няма да може да прочете исторически сведения и факти защото те ще бъдат в библиотеките и университетите, където ще се ползват от лица със „специален достъп”. Ако един работодател реши за направи работния ден 10 часа без да увеличава заплащането – никой няма да може да оспорва – защото компанията ще съди за „Пропуснати ползи”! Тъжното е друго обаче следващото поколение родено в времена, когато подобно споразумение действа, вече няма да знаят какво е свобода, не само че няма да знаят ами няма да могат и да си я представят! … защото никога няма да са я усещали …

4 thoughts on “Новият план за заробване! Защо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна!

  1. Идва ми само едно на ум:Бог стои по-високо от мераците на Световната мафия!

  2. Ne sam sas diploma ot nikoi universitet,no imam diplomata na jivota.Schtom do sega slava na Gospoda sam ocelyala,znachi se spravyam dobre.Kakto vinagi jena sabra smelost I znaniya da se izpravi sreschtu schturotiite ,koito sasipvat horata.Tova sa bolni ambicii na schepa ekzemplyari,koito iskat da ,sabujdaiki se sutrin,da se usmihvat samodovolno pri misalta ,che komandvat celiya svyat.Te obache propuskat edna podrobnost,che nikoe zlo ne ostava nenakazano I oschte -kovchega nyama djobove.Tova sa bolni mozaci.Ako vsichkite tezi idei sa za blagoto na chovechestvoto,po dyvolite,zaschto ne gi poblikuvat da gi prochetem vsichki?

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s