ЗА МОНОПОЛА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Едва ли някой се съмнява в голямото значение на ЗЕМЕДЕЛИЕТО за икономиката на страната и изхранването на хората. Земята със селскостопанско предназначение в България е 54,8 млн. дка и представлява 50% от територията на страната, от която се използват 45,5%. Според преброяването през 2010 г. в отрасъла са полагали труд 751 хил. човека. Свързани със земята като собственици са около 2 млн. човека, а чрез храната – цялото население.През многовековната история на българската държава земеделието е претърпяло много промени, но винаги е изхранвало населението и осигурявало ресурси за износ на земеделски продукти в прясно и преработено състояние. В периода 1944 – 1989 г. средствата от него създадоха голяма част от промишлеността и туризма в страната.През изминалите 23 години от началото на промените в земеделието се натрупаха много негативи, които го доведоха до задънена улица, независимо от огромните средства, които се предоставят на отрасъла. Сега не внасяме само хляб и олио.

 

Какво е положението днес?

 

Създадохме отново най-едрото земеделие в Европа. Стопанствата, обработващи над 1000 дка земя – собствена и арендувана – притежават 78,2% от нея и са със среден размер 6717 дка(през 2012 г) – два-три пъти по-големи от едрите стопанства в ЕС(В ЕС средия размер е 2640 дка). Тук влизат 355 арендатори и 228 кооперации, които обработват 12 млн. дка или 38% от земята и са със среден размер 24,2 хил. дка. Тези едри стопанства (фирми и кооперации) са получили през 2011 г. близо 400 млн. лв. субсидии и национални доплащания от общо 996 млн. лв. за отрасъла.

Монополите в земеделието не са по-малко от тези в останалите отрасли на икономиката, които потискат развитието на дребния и средния бизнес. Така например г-н Светлозар Дичевски чрез 14 свързани фирми обработва 2,1 млн. дка земя, от които 0,7 млн. собствена и 1,4 млн. арендувана, на територията на цяла Северна България. Точно 47 са фирмите, които през 2011 г. са получили повече от 1 млн. лв. субсидии и национални доплащания. Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати, монополизират вземането на земя под аренда и изкупуването от дребните собственици, диктуват арендните отношения и лишават от работа потенциалните по-дребни собственици и арендатори.
Растениевъдството ни е монокултурно. Произвеждаме главно зърно и маслодайни семена. Тези две групи култури заемат 92% от обработваемата площ. Но половината от зърното – над 3,9 млн. тона, и 60% от маслодайните семена (1,3 млн. тона) изнасяме и по този начин се превърнахме в суровинен придатък на ЕС, където изнасяме 80% от продукцията.
Символично е производството и на зеленчуци, плодове и грозде. Повече от 80% от количествата, които консумираме, са вносни. Изчезнаха или намаляха произвежданите количества боб, картофи, зеле, моркови, десертно грозде, лук, моркови, дребни зеленчуци и др.
Kravi,mleko,Bulgaria,Zdrave,BriagNews,Vladimir Yosifov,photo,2013, 410
Животновъдството е в упадък

 

Броят на различните видове животни и продукцията от тях е намаляла от 2 до 6 пъти. Налага се да внасяме огромни количества месо – говеждо 15-16 хил. тона, свинско над 100 хил. тона, птиче над 50 хил. тона. Дори станахме нетен вносител на овче месо. Големи са количествата на вносното мляко и млечни продукти, изпълняваме едва 48% от годишната квота на страната от 957 хил. тона мляко.
След две години, когато се очаква да паднат млечните квоти, ние ще бъдем буквално залети от вносно мляко. Крупните стопанства (над 1000 дка) с малки изключения не отглеждат животни. На 1000 дка земя те имат само 5,5 приравнени животински единици срещу 56 за ЕС. Това означава, че от обработваните от тях над 28 млн. дка само около 2 млн. дка (7%) имат отношение към животновъдството. По тази причина отрасълът дава едва 28% от общата земеделска продукция, а е давал над 50%. В същото време 13 000 стопани, повечето от които имат животни, не притежават земя.
Многократно се изтъква, че валутният баланс за земеделието е положителен. Това е вярно и е добре. От 384 млн. щ. долара през 2009 г. и близо 1 млрд. през 2010 г., за 2012 г. се очаква да надхвърли 1,4 млрд. щ. долара. Но не трябва да се забравя, че тези цифри са далеч от онези в началото и средата на осемдесетте години на миналия век, когато положителният баланс е възлизал на 4,5 млрд. щ. долара.
Малкият ръст, който се забелязва напоследък, се дължи на два основни фактора:
1) наливането на над 1 млрд. лв. чрез директните плащания на площ и Програмата за развитие на селските райони;
2) повишените цени на храните при задържане на производството.
Известни са продоволствените проблеми в световен мащаб и те ще нарастват. Очаквания на хранителни продукти от нас имат арабските страни, народите на Русия и редица други. Кои са основните причини за това състояние на земеделието?
1. Липса на държавна стратегия (политика) за развитие на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствие на професионализъм на държавна ниво при ръководството на отрасъла. Някои кадри нанесоха вреда, вместо да допринасят за развитието на отрасъла.
3. Погрешна политика на субсидиране, породена от условията на договаряне и неизползване на възможностите за правилното й приложение у нас.
4. Пренебрежително отношение към международния опит, особено на европейския, в земеделието, в законодателството и ръководството на всички равнища.
5. Дискриминация на интензивните отрасли, на земеделските кооперации и на малкия и средния бизнес.
Доц. Въто Христов, Проф. Николай Тодоров
1352718462_agroservices2.4% от фермерите в България получават 84% от субсидиите, а точно тези 2.4% могат спокойно да се оправят и без субсидии. Така излиза че субсидиите не изпълняват основната си роля – подкрепа на доходите на фермерите, тъй като основната част от получателите им са малък брой свръх-големи стопанства, които така или иначе печелят достатъчно от икономии от мащаба. По данни от 2011 г. 2,5% от бенефециентите получават над 50 000 евро за година или 54% от всички средства по СЕПП. Близо 80% от фермерите получават под 1250 евро за годината и едва 6% от общите плащания на площ. ………

Хайде сега малко да смятаме, задачата е следната: ако един земеделски производител притежава 70 000 дка обработваема земя и има оборот в размер на 20 млн. лв и получава безвъзмездно субсидия в размер на 2.100 млн. лв(70 000 дка х 30 лв/дка) каква ще е неговата нетна печалба?….. Той има ли нужда от субсидия ? Нека след отговора на задачката да си отговорим и на друг въпрос ? Трябва ли България да наложи таван на директните плащания? Отговора е ДА. Но въпреки че средния размер на стопанство в ЕС е 2640 дка, а в България е 6717 дка., 2.4% от фермерите в България получават 84% от субсидиите от Брюксел. 77% от тези пари отиват за зърнопроизводството., от МЗХ за сега вероятно няма да поставят таван на директните плащания., това е обещал министър Греков при срещи с зърнопроизводителите . А у нас групата на едрите над 1000 дка –са едва 5,3 хиляди. Именно в последната група са скрити стопанствата с над 10 000 дка земя, като последствие, те лишават от работа потенциални арендатори по места.Тези структури подтискат развитието на средния и дребния бизнес в отрасъла и водят до затъване в монокултурно земеделие. Те са катализатор, който ускорява обезлюдяването на селата. А миналата седмица най-облагодетелствания сектор зърнопроизводството отново се оказа и най-недоволния. От какво са недоволни, от това че 77% от директните плащания, отиват за зърнопроизводство , от това че имат един от най-модерния машинно-тракторен парк и колегите им от другите държави само могат да им завидят ?

От това че до сега всички управляващи се съобразяваха с тях и пренебрегваха интересите на 350 000 дребни животновъди и производители на плодове и зеленчуци? С какво право те подписвах и договаряха различни споразумения и меморандуми от името на всички останалите сектори ?След като те не гледат животни, плодове и зеленчуци. Постоянно тези от НАЗ говорят колко са били ощетени те спрямо колегите си от ЕС, но това е поредната разпространявана заблуда от тях. защото, нашите зърнопроизводители получават 19% към създаваната стойност, а в ЕС-15 получават 16,6%, защото в ЕС-15 получават 2,1 пъти повече субсидии на площ, но създават 2,6 пъти повече добавена стойност на хектар от нашата страна.В ЕС-15 всеки 100 хектара освен зърно носят и 90 ЖЕ с продукцията им, а у нас при едрите са само 5,6 ЖЕ. Ето това трябва да им се каже на зърнопроизводителите!!

В момента враг № 1 на българското земеделие е Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)Те сега правят тайни договорки с МЗХ целта им е отново те са приоритет и да получават златния пай от субсидиите!!!Ето истинаската причина защо НАЗ бяха недоволни, защото в следващия програмен период зърнопроизводството не е приоритет !!!!Прочетете Критичен анализ на НАЗ относно ПРСР 2014-2020. Извода , които те сами са направили е следния: Като цяло, може да се направи извод, че чрез проекта на програма и конкретните мерки, целенасочено се приоритизират сектори, различни от „Зърнопроизводство“, без това да е обосновано и подкрепено от наличната статистическа информация, ……..Но това беше миналата седмица тази седмица се оказа че зърнопризводителите са толкова доволни че дори изпратиха благодарствено писмо до министъра на земеделието……… Какво се случи за една седмица и те смениха мнението си? Случи се това че на 27.01.2014 след проведена среща между министъра на земеделието и храните проф. Греков и представители на НАЗ (Румяна Ангелова, Ангел Вукодинов, Радослав Христов и Наталия Тодорова) от МЗХ казали че на 1 февруари 2014г. МЗХ ще изпрати нов вариант на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. с коригиран анализ, променени текстове на мерките и заложени бюджети. Зад тази асоциация стоят огромни пари и ВРЕДНИ за България интереси на малко количество хора. Така е много лесно да си добра асоциация, особено в нашата държава.

А Какво ще каже това коригиран анализ, променени текстове , означавали че отново МЗХ ще се съобрази с асоциацията на зърнопроизводители.? Времето ще покаже, да ли ще изберем нов път и ще се възползваме от гъвкавия модел които предлага новия програмен период или ще изберем стария път , които води до унищожането на традиционните български продукти, а от там и на българското село. Нека от асоциацията на зърнопроизводителите да отговорят , кои от техните членове са участвали в изготвянето на този т.нар. от тях критичен анализ, защото ако наистина сред тяха има хора, които отглеждат животни,плодове, зеленчуци и т.н, не биха написали такива изводи. Или тези, които са писали този анализ са супер нагли или са икономически неграмотни. Нека от НАЗ да се аргументират , защо отново в новия програмен период зърнопроизводството трябва да е приоритет, при положение че 77% от директните плащания отиват за зърнопроизводство ? Няма ли кой да им каже на зърнопроизводителите, че българското население не се храни само с хляб, да им каже какъв % плодове и зеленчуци внасяме, да им каже че България е в ТОП 3 сред най-големите в Света вносители на зеленчуци и плодове от Турци!

Източник: коментари във Facebook

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s