Защо да изгасим телевизора, когато чуем филм на аглийски?

Ненормалното е нормално, нормалното – ненормално! Продмяната става без да усетим!

Защо да изгасим телевизора, когато чуем филм на аглийски? Да уважаеми читатели, съвсем умишлено написах „когато чуем”, защото когато и погледнем филма с картинка може да ни стане лошо! На мен лично ми става лошо, когато пусна национална телевизия и в 9 вечерта показват филми в които гей-двойки си живеят щастливо. Някак си не ми харесва, когато един от героите прекарва тежка нощ в прегръдките на приятелят си от същия пол и това се възприема от другите, като нещо съвсем нормално! И след това съвсем невинно си иска обезболяващо, защото природата е надарила щедро неговият партньор и той не може да седне. /за тези, който са имали щастието, да не видят невероятната сцена, става въпрос за този филм – снимка 1.

снимка 1

Друга сцена от „хитов” сериал също ме потресе – дете на видима възраст 7-8 години, търси приятелка на баща си, защото „той прави твърде малко секс”! Въпросните реплики са на синът на главния герой в този „хитов” сериал – снимка 2.

снимка 2

На фона обаче на целият сюжет, това със секса е наистина безобидно! За тези който не са гледали „Кости”, пък и за тези, дето са го гледали и даже им харесва ще цитирам анотацията на филма „ Кости е американски, криминален, ДРАМАТИЧНО-КОМЕДИЕН телевизионен сериал! Премиерата му е била на 13 септември, 2005 година по FOX”

На пръв поглед – обикновенна анотация – звучи нормално, забавно … На какво обаче ще обърна внимание – основна тема в сериала са костите на умрели хора от насилствена смърт! И още по „забавното” – жанра на филма е драматична комедия!

Значи – това че се въргалят наляво и надясно овъглени човешки кокали е забавно, смешно и разведряващо! /За елементите на сатанизъм с които ни облъчват е друга огромна тема /Дори на главните герой толкова им харесва че те танцуват с тях … играят карти, често с едната ръка държат топла поничка, а с другата счупено ребро или прясно сварен череп /за тези от читателите, който не са се занимавали с антропология – честа практика, когато има месо по костите за изследване, е те да се сварят, за да падне и да се запази тяхната цялост/. С две изречения ще споделя и нещо за второстепенните герой – в почти всяка серия присъства гей или гей-двойка, като нещо нормално – част от пейзажа, или съседът на близо, или новият колега и т.н. Сега ще кажете – това е само филм – да само филм е, но този филм налага ви модел на поведение, без да го осъзнавате! Дори само като фон в кухнята, звуците или някоя бегла картина влияе … влияе на подсъдсъзнателно ниво … когато следващият път видите гей-двоика да се целува насред Витошка, вие няма да се учудите или възмутите а само ще си кажете – „Ето и тия са, като ония във филма” … И ето това всъщност е основния проблем, гледането на подобни филми притъпява нашата чувствителност, нашите възприятия, снижава още повече прага на търпимост към ненормалното. Към това което не е редно, към чуждото страдание и болка – всъщност чуждото страдание и болка, вече е повод за смях и комедия! Следващото неизбежно последствие – децата ни започват да подържават съзнателно или не, на видяното от екрана, започват да се държат неприемливо за техния пол и в един хубав ден ще чуем „мамо/татко Аз съм ГЕЙ. Ти ми ограничаваш свободата и ме дискриминираш! Ще се оплача от теб”  … Накрая се оказва че едно или две „безобидни” филмчета, всъщност са свършили толкова работа, колкото никоя войска не би могла да свърши! Разбили са семейството – основна градивна еденица на обществото, разбили са душите на милиони хора, объркали са живота им. Заграбили са най-важното – съзнанието! Накарали са ни без бой и съпротивление да приемем НЕНОРМАЛНОТО ЗА НОРМАЛНО! Подменили са и представата ни за свобода – започнали сме да мислим, че свободата всъщност е само в триъгълника между нашите крака и демокрацията е някъде там … И ние свободни, демократични и самотни отиваме на работа от 9 до 6, купуваме, ползваме, живеем под наем и възхваляваме либерализма …

С копчето на телевизора всъщност ние пускаме в домът си внушенията на световния елит и доброволно подлагаме съзнанието си на пропагандата за въвеждането на Новия световен ред. Ставаме доброволни заблудени роби на шепа ционисти. Доброволно убиваме семействата си, зачеркваме историята, забравяме кой сме, забравяме кое е нормално, забравяме и всичко свято и достойно, за почит и уважение.

В подкрепа на по-горе казаното само ще дам за пример още две заглавия – „Планината Броукбег” и „Черният лебед” – и двата филма имат безброй награди – Оскари, Златни незнам си какво и т.н. Снимани са с невероятна техника и са майсторски изпипани! За какво обаче се разказва в тях? Какво история ни показват и на какво ни учат? – В първият „Двама млади офицери, докато пасат овцете си се срещат случайно, сприятеляват си и скоро разбират, че не е само приятелство – отношенията им стават интимни!” Във вторият филм – „Черният лебед” историята е доста по-различна, но отново така помежду другото минава някоя лесбосцена, в случая като необходима стъпка за създаване на истинска роля от балерината /За скритите символи в този филм може да прочететне една доста обширна статия – Окултната интерпретация на филма „Черният лебед“ и посланието му за шоубизнеса/ Защо подобни филми печелят награди? За да накарат повече хора да ги гледат  и да посеят в повече съзнания отровните семена на ненормалното и на извратеното! Разделянето на видеоформатите на PAL, SECAM и NTSC беше направено по време на студената война, за да са недостъпни видеопрограмите и филмите от САЩ в останалият свят, поради голямата доза провокация в тях. За съжаление тази мярка несработи, а напротив успя да направи американските филми търсени и предпочитани от милионите заблудени хора в социалистическият блок. Забраната, заедно с рекламата на „Свободната американска мечта” до такава степен въздейства на народа в бившите социалистически страни, че те продадоха държавата си, производството си, работата си, децата си за „едни дънки от Кореком и за една кутия смрадливо Малборо„ И 24 години глупавия ни народ още вярва че всичко американско е „хубаво”! Че американците са умни, че те са по-напред от нас, че техните стоки са по-хубави, че техният живот е по-хубав, че техните филми са по хубави … Но най-големият повод за притеснение в случая са нашите културни дейци! Защото те също вярват сляпо на Америка, копират нейния стил в киното, изповядват, като изконна истина фалшивите ценности, пропагандирани от Холивуд. За тях гордост е да кажат „бях в Америка, глобализацията е нещо прекрасно”!  … и какво от това? С всяко едно подобно изказване те забиват още един пирон в обезлюдяваща България. Започнах статията с призив – да спрем телевизора, ако дават филм на английски. Много от хората ще кажат – обаче какво да гледам тогава? Една част  от зрителите с удоволствие гледат турски сериали и казват че са хубави и имат право! До сега в турските сериал още не съм видяла гей-двоика или някой от героите да не е с нормална сексуална ориентация – напротив там жените са жени, мъжете са мъже. Сега след като намерих нещо хубаво в турски сериал, всички български интелектуалци ще скочат и ще кажат – тия дето гледат турски сериали са същите, като тия дето слушат чалга! – Ама какво направихте вие „културни дейци – писатели, театрали, кинаджии, певци, директори на телевизии” какво направихте ВИЕ, за да накарате народа да уважава и да харесва българската култура, българската музика, да обича страната си, да започне да харесва българския филм, повече от американския? Какво направихте, за да Ви предпочете публиката, да я възпитате, ако трябва да я култивирате – НИЩО! Сега изборът пред зрителя е – дали да даде доброволно съзнанието си за измиване, или да не гледа телевизия!

Ще завърша материала драматично-комедиино – като жанра на„любимия” сериал Кости. Обаче драматична комедия през очите на един български интелектуалец глобалист, от тези за които турските сериали нещо гнусно, а те самите не са допринесли с нищо за българската култура:

„Добре дошли в Бъдещето! Още малко и постигнахме заветната цел! Тотална, пълна глобализация и подчинение на целият свят на един господар и народ! Да възпеем великия негов подвиг в филми, песни, пиеси, картини и спомени! Да изгорим всичко старо и да го изтрием от главите и умовете на осмелили те се да го помнят!”  – Може би така ще звучат хвалебствените слова по случай пълната глобализация на света и налагането на Нов световен ред! Може пък и да съм пил повечко и да фантазирам на листа. Може и да съм поредния графоман дето се опитва да додращи до редиците на българските „млади и умни писатели” …… или тайно да се надявам да ме отпечатат на вътрешната страница на „Литературен вестник”, или нещо по линия на Отворено Общество – да ме поканят в Червената къща да участвам в дискусия … вълнуващо звучи, но уви – само тихи мечти, в Червената къща ходят къде, къде, по-големи глобалисти от мене. Да, мен вече ме е срам да кажа от къде съм, първо защото за 45 години „селянин” стана най-голямата обида, а най-мръсното нещо беше да кажеш че работиш на нивата или в обора … българската мечта беше „бяла лада с апартамент в София и жителство” … Сега 25 години след падането на комунизма обаче, мен пак ме е срам да кажа от къде съм – срам ме е да кажа че съм „българин”, защото „големите” /Англия, Франция и прочее/ не ни харесват и казват че крадем! И как мислите се оправям – казвам че съм Глобалист, то вече и без това е модерно а и постоянно разправят че светът е станал „голямо село” … и така вече не ме срам да кажа от къде съм, обаче напоследък по-странното е, че и никой не ме пита!

… неинтелектуален антиглобалист