Процесът на балканско сътрудничество

През първата половина на XX в. балканските народи, обособили се след разпадането на османската империя, образуват национални държави, които непрестанно влизат в конфликти, за да поделят териториите, населени със съответните национални малцинства. След 1945 г. желязната завеса разделя полуострова на две и неутрализира регионалните конфликти. Падането на стената поставя обаче край на реда и на сигурността в Европа такива, каквито са замислени от „двуполюсния модел“ и балканските страни се сблъскват с поредица от сериозни регионални кризи.

Най-големият от тези конфликти, процесът на разпадането на бивша Югославия, задълго прави политическата ситуация на Балканите нестабилна и несигурна. Търговията в региона, включително и в България, страда от югославското ембарго и от разрушаването на пътната инфраструктура по време на бомбардировките на НАТО. Чуждестранните инвеститори смятат Балканите за рискова зона, където мафиотският трафик процъфтява върху развалините на слаби и корумпирани държави.

2477120Успоредно с тези конфликти или след техния край обаче различни процеси на сътрудничество се опитват да преструктурират и да рационализират политическото и икономическото пространство на региона. Балканското сътрудничество както на правителствено, така и на неправителствено равнище е насърчавано от международната общност като лекарство против изолирането на региона и като необходимо условие за успешна интеграция на Балканите в Европейски съюз. В един изследователски доклад на българския think tank ЦЛС (1), финансиран от програмата PHARE, се цитират множество фактори, благоприятстващи балканското сътрудничество: „краят на разделението на страните от региона според критерия за принадлежност към един от двата военни и политически блока…“; „засилването на интереса на международната общност към Югоизточна Европа след подписването на Дейтънските споразумения“; „перспективата за присъединяването на страните от региона към Европейския съюз“.

(1) Etat et perspectives du développement du processus de coopération régionale entre les pays de l’Europe du Sud-Est, София, ФАР, октомври 1997, Център за либерални стратегии, р. 19.

Процесът за многостранно сътрудничество между страните от региона

Процесът за сътрудничество на страните от Югоизточна Европа, наследник на пан балканската конференция от осемдесетте години, с която Балканите се присъединяват към Хелзинкския процес, има за свой принцип да работи чрез провеждане на редовни срещи между министри и държавни ръководители на страните от региона. Той е възобновен през 1990 г., но е прекъснат поради началото на войната в Югославия през лятото на 1991 г. Възобновен е отново по инициатива на българската държава след подписването на Дейтънските споразумения.

Срещата в София между министрите на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Румъния, Турция и новата Югославска федерация на 6 и 7 юли 1996 г., изразява надеждата за окончателно приключване на етническите конфликти на Балканите. Декларацията, подписана от седемте страни, е приета като официален документ на срещата, както и от Съвета за сигурност на ООН (1). Тя предвижда широко сътрудничество на страните от региона в различни области: хуманитарна, социална и културна; борба срещу тероризма; икономика с особен акцент върху трансграничното сътрудничество, транспорта, енергийната и телекомуникационната инфраструктура, търговията и екологията (2).

Втората среща между министрите на външните работи, на 9 и 10 юни 1997 г. в Солун, потвърждава и развива рамката на софийската декларация. България се опитва да играе ролята на координатор и инициатор в процеса на регионално сътрудничество: през март 1998 г. организира инициатива за обща декларация на министрите на външните работи от региона относно конфликта в Косово. В нея се настоява да бъде постигнато мирно разрешаване на кризата без промяна на държавните граници, за да се избегне всякакъв прецедент, който би могъл да подхрани исканията на други малцинства на полуострова.

1 A/51/211-S/1996/551 от 16 юли 1996 г.

2 Л. Русева „Балканската дипломация намери общ език“. – Във: в-к „Дума“, София, 6 юли 1996 г.

Документът осъжда „репресията на сръбската полиция“, както и „(албанските) терористични действия“ и поддържа идеята за „широка автономия на Косово“ и за „ре интегрирането на Федерална република Югославия в международната общност“. Започнати са преговори за създаването на регионални сили за предотвратяване на балкански конфликти. Нова среща между министрите се провежда в началото на юни 1998 г. в Истанбул. На нея косовската криза отново е основната тема. Тези усилия не довеждат до никакъв резултат и разрастването на конфликта дискредитира процеса на сътрудничество, който губи порива и легитимността си. Този провал подсилва идеята, че ситуацията на Балканите не може да бъде разрешена отвътре, без намесата на международната общност. Тази теза се поддържа и в много доклади (policy papers) на български think tanks, чиято експертиза директно се свързва с инициативите за балканско сътрудничество. В доклад, издаден от гръцкия think tank ELIAMEP, Франц-Лотар Алтман преглежда регионалните инициативи и заключава, че политическите преговори на ниво балкански министри и държавни ръководители се оказват неефективни. Според него сложността на социалните, политическите, икономическите и екологическите проблеми на региона изисква намесата на гражданското общество (проектно ориентиран подход), както и директното насърчаване от страна на международните актьори (1).

Регионалните инициативи, подкрепени от Съединените щати и Европейския съюз

Европейският съюз и Съединените щати са двата главни чуждестранни актьора, които финансират и структурират балканското сътрудничество, като ту действат като партньори, ту се сблъскват като конкуренти за територии и полета на влияние.

1 F.-L. Altmann, „Schemes of Regional cooperation in South-East Europe“. – In: Southeast Europeand and Black Sea Studies, A. Frank Cass Journal, vol. 3, part 1, janvier 2003, р. 126–149.

След Дейтънските споразумения процесът от Роаймон на Европейския съюз и инициативата SECI (Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа: South Eastern Europe Cooperation Initiative) на Съединените щати структурират голяма част от чуждестранната финансова помощ, предназначена за стабилизирането на региона. Процесът от Роаймон, започнат по инициатива на Франция през декември 1995 г. по време на мирната конференция за Босна и Херцеговина в Париж, асоциира двадесет и осем страни на ниво правителствени и неправителствени организации, сред които и новата Република Югославия (1). От февруари 1996 г. Европейският съюз засилва процеса за помирение между народите от бивша Югославия, възобновяване на контактите и на диалога между интелектуалци и НПО, и развитие на културното и научното сътрудничество в региона. В него се предвижда организирането на регионална кръгла маса в рамките на ОССЕ, както и финансова помощ от Европейския съюз. „Тази инициатива може да бъде анализирана като опит на Западна Европа да неутрализира военно-политическото влияние на Съединените щати в региона“ (2).

За разлика от процеса от Роаймон американската инициатива SECI насърчава установяването на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции, икономиката, търговията, екологията и инфраструктурата. Сред големите инфраструктурни проекти на SECI можем да споменем транспортния коридор, свързващ Черно море с Адриатическо море (коридорът Е8) (3). SECI не се ангажира с финансирането на проектите, но изиграва ролята на медиатор между страните и евентуалните инвеститори. Много от проектите на SECI не се осъществяват поради липса на финансиране. Но пък други като SECI-Pro и Регионалният център за борба срещу престъпността и трансграничната престъпност се изпълняват, защото са важни стратегически проекти за международната общност.

1 С условие, че нейното участие няма нищо общо с реинтегрирането ѝ в международните организации. Вж. Etat et perspectives…, р. 22.

2 Ibid., р. 20.

3 Този проект е известен с името Clinton initiative. Основан е в Женева през декември 1996 г. и обединява 12 държави (Албания, Босна и Херцеговина, България, Югославия, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Турция, Унгария и Хърватска). Вж. също F.-L. Altmann, цит.съч., стр. 142.

SECI-Pro, подкрепен от Световната банка, започва в София през септември 1998 г., като си поставя за цел да премахне пречките в областта на транспорта, на търговията и на администрацията в страните от региона, за да насърчи международните инвестиции. Поискана е експертизата на регионалните think tanks (1).

След кризата в Косово – при която Европейският съюз отново е принуден да действа заедно със Съединените щати – европейските страни осъзнават необходимостта от бърза реконструкция и нормализиране на обстановката в региона. Стратегическият залог е бъдещата европейска интеграция на тази зона. По време на срещата на върха в Сараево през юли 1999 г., в сътрудничество с други организации, които предоставят международни фондове, Европейският съюз лансира Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, предназначен да насърчи стабилизирането на региона, в който България и Румъния вече са официални кандидатки за присъединяване, а Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Югославия водят преговори със Съюза за асоцииране и стабилизиране.

1 Българският think tank ИРМИ е изготвил доклaд: „Civic, Institutional and Legislative Prerequisites for the Regional Cooperation in the South-East European Cooperative Initiative“, който идентифицира подбудителите, както и бариерите, също различните общи интереси, които помагат или пречат на участието на България в проекта SECI. Този център за борба с организираната престъпност и корупцията в Букурещ получава подкрепата на много филантропи, особено след 11 септември 2001 г., когато започва да се специализира в борбата срещу тероризма. Основният дарител е правителството на САЩ, към което са се присъединили някои европейски правителства, както и Интерпол.

Извадка от книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s