Пътят към Европа

Присъединяването към НАТО, което винаги е било свързвано със сближаване със Съединените щати, и присъединяването към Европейския съюз са представяни по време на целия български преход като два паралелни и взаимозависими процеса, като двете лица на една и съща монета: влизането на България в семейството на евроатлантическите структури. Това „семейство“ включва както НАТО, Световната банка, МВФ и др., така и Европейския съюз, Съвета на Европа, ОССЕ и пр. Ето защо не е изненадващо, че според българската преса влизането на страната в Съвета на Европа, „предверието на Европейския съюз“, през май 1992 г. и кандидатурата за асоцииране на България към Европейския съюз се дължат на проатлантическата политика на правителството на СДС начело с Филип Димитров (1).

Филип Димитров на трибуната в НС

Филип Димитров на трибуната в НС

От асоциирането до приемането

На първи февруари 1995 г. България става официално асоцииран член на Европейския съюз. През 1999 г. европейският съвет в Хелзинки поканва България и Румъния да започнат преговори през февруари 2000 г. за присъединяване към Европейския съюз.

Европейските държави, които са се поучили от урока на конфликтите, породени от имплозията на бивша Югославия, и особено от кризата в Косово, осъзнават рисковете от маргинализиране на Балканите. Тогава Брюксел изоставя идеята за разширяване „на вълни“ и я заменя с т.нар. политика на състезанието, която се състои в поставянето на равни начала на страните кандидатки, които трябва да докажат способността си да отговорят на условията за присъединяване.

Така в деня на приемането си България трябва да може да приложи в юридически, както и в практически план общностния договор, кодифициран в осемдесет хиляди страници и изброяващ всички общностни закони. От 1988 г. Комисията изработва аналитичен доклад относно прилагането на acquis (конкретни критерии) във всяка от страните кандидатки. След това постепенното прилагане на acquis се извършва чрез двустранни преговори, по време на които страната-кандидатка представя позициите си и евентуално формулира искания за временни дерогации (отстъпки). Всяка една от главите се обявява за „временно затворена“, когато страната-кандидатка и членовете на Съюза стигнат до компромис.

Така процесът на присъединяване към Европейския съюз диктува преобразуването на законодателната, икономическата и социалната система и се превръща – наред с отношенията със Съединените щати – във втория основен фактор, определящ напредъка на реформите на българския преход. Помощта за прилагането на общностния договор е подчинена на условия, които ориентират развитието на различните държавни администрации, управляващи европейските субсидии.

Предприсъединителната стратегия редовно се реформулира писмено и се подлага на обсъждане в народното събрание. Този документ, който често се актуализира, определя начина, по който финансовите помощи на Комисията се отпускат на държавните институции.

(1) Е. Калинова и И. Баева, цит.съч., стр. 175.

Програмата PHARE е първата програма за помощ от Европейския съюз за страните от Централна и Източна Европа, която функционира от 1989 г. От програма за помощ (голяма част от която е давана за инициативи на гражданското общество) тя постепенно се превръща, особено след 2000 г., в програма, предназначена да подкрепя бъдещото участие на България в структурната политика на Съюза, като адаптира административни и юридически практики на страната към общностния acquis, като формира кадри от българската администрация, подпомага малките и средните предприятия, регионалното развитие и т.н. Програмата SAPARD (Special Accession Program for Agriculture and Rural Development, за модернизация на земеделския сектор) и ISPA (структурен предприсъединителен инструмент за околната среда и транспорта) са два други финансови инструмента на предприсъединителната стратегия на Европейския съюз за България (1).

Приложението на тези програми поставя проблема за капацитета за усвояване и за управление на фондовете от българската икономика и администрация. Множество партньорства между администрациите на страните-членки и източноевропейските им еквиваленти имат за цел да подпомагат влизането в крачка на институциите на страните-кандидатки.

(1) Sur les instruments de pre-adhesion a l’Union europeenne, L’OSIS, 2003, р. 56.

Европейската интеграция и гражданското общество

Процесът на присъединяване към Европейския съюз също е важен източник за развитието на неправителствения сектор и донякъде на think tanks, чиито проекти често са съфинансирани от европейски и американски донори. Дори се случва think tanks, създадени с американско финансиране, като Европейският институт в София, създаден през 1997 г. от фондацията на Джордж Сорос, да се специализират в европейски теми и да участват активно в пазара на европейски проекти, особено когато изпълняват мисии, свързани с процеса на присъединяване, и участват в подпомагащи европейската интеграция програми.

Ролята на НПО и на think tanks в процеса на европейската интеграция официално е призната в много документи на Комисията. Там се подчертава тяхната способност да подпомагат еволюцията на манталитета и на методите на работа в администрацията, развитието на гражданското съзнание, формирането на кадри, информацията и т.н. Програми като PHARE-Democracy и PHARE-Link активно финансират инициативите на гражданското общество. БФРГО (Българската фондация за развитие на гражданското общество) се превръща в един вид медиатор между програмата PHARE и българските НПО, които трябва да подават проектите си директно пред БФРГО. Ускорението на процеса на европейска интеграция намалява американската помощ за НПО и задължава някои think tanks да преориентират своите дейности. От институция, която финансира НПО, фондация „Сорос“ в София се превръща в think tank, който функционира до голяма степен с помощта на Европейския съюз.

От книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“

One thought on “Пътят към Европа

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s