Истинската история на аспартама

Напоследък отново започна все повече да се говори за аспартама (най-използваният изкуствен подсладител в света), блогове и сайтове за здравословно хранене разпространяват информация за вредите от неговата консумация, докато официалните медии като телевизии, вестници и новинарски агенции наблягат на факта, че Европейската агенция по безопасност на храните го обяви за безвреден.

Aspartame

Дали Европейската агенция е права или не, няма смисъл да коментирам. Всеки може лесно да намери изключително много информация по въпроса как изкуствените подсладители влияят върху здравето. Като някой, който се интересува от политика и история ще ви разкрия някои моменти от историята на аспартама и неговата дълга борба за навлизането и наладането му на пазара.

Историята на аспартама започва още през 1965, когато химичното съединение 200 пъти по-сладко от захарта и без калории, съставено от фенилаланин, аспергинова киселина и метанол, е открито от химика Джеймс Шлатър от фармацевтичната компания G.D. Searle при опитите му да създаде ново лекарство срещу язва. При последвалите през 1967 тестове обаче веществото се оказва изключително опасно за здравето.

Въпреки това през 1970 популярният до тогава изкуствен подсладител цикламат бива изтеглен от пазара, заради доказаните му канцерогенни свойства. Безопасността на захаринът, друг изкуствен подсладител, също бива поставена под сериозни съмнения. Дискредитирането на тези подсладители кара G.D. Searle да представи официално своя невротоксин аспартам, тогава патентован под името NutraSweet, като нов безопасен изкуствен подсладител пред Агенция по земеделие на САЩ. След като харчи десетки милиони долари в тестове по безопасността, компанията изпраща пред Агенцията по земеделието над 100 доклада за безопасността на аспартама и кандидатства за нейното одобрение на продукта и пускането му на пазара.

През 1974 компанията производител получава своето първо одобрение за използването на аспартам, първоначално единствено в сухи продукти. Това действие обаче е посрещнато с голямо неодобрение от някои учени и докторите Джим Търнър (благодарение на него цикламатът се изтегля от търговската мрежа) и Джон Олни (който още през 1971 доказства с тестове колко опасен е аспартама) внасят петиция, благодарение на която започва разследване в лабораториите на G.D. Searle.

Резултатите от проведеното разследване са скандални, тестовите процедури на Searle се оказват изключително калпави, излизат доказателства за огромни фалшификации на тестови резултати и всякакви видове нарушения и манипулирани данни. Учените, които водят разследването заявяват, че никога преди не са виждали толкова големи нарушения като тези в Searle.

Разкритията, че тумори развити от опитни животни са били изрязвани, след което опитите са продължавали с манипулирани данни все едно нищо не се е случило (98 от 126-те опитни животни са умрели при тестовете на аспартам), плюс още много изключително скандални практики водят до назначаването на криминално разследване през януари 1977, първото подобно в историята срещу фармацевтична компания. Разследването обаче не води до никакъв резултат. Нещо повече, адвокат Самюъл Скинър, който е главен прокурор по разследването срещу Searle, веднага след това получава високоплатена работа в Sidley&Austin, адвокатската кантора, която представлява Searle.

Същата година обаче става преломна в историята на G.D. Searle, тъй като за директор на корпорацията е назначен Доналд Ръмсфелд, който до тогава е министър на отбраната на САЩ при президента Джерълд Форд, а преди това заема високопставени позиции при президента Никсън. След като Форд губи изборите през 1977 Ръмсфелд поема Searle и започва масови чистки в компанията. Над 60% от персонала е съкратен, а на ръководни постове в корпорацията биват назначени близки до Белия дом лица от антуража на Ръмсфелд.

През 1980 г. продължават да излизат все повече доказателства от независими изследвания, доказващи вредите от NutraSweet, но Доналд Ръмсфелд е категоричен, че ще използва своите връзки и огромно политическо влияние, за да прокара продукта на пазара. Това се случва през 1981, когато Роналд Рейгън става 40-ия президент на Съединените щати, а Ръмсфелд активно помага на Рейгън в неговата предизборна кампания. Още в началото на своя мандат Рейгън лично избира д-р Артър Хъл Хейс – младши за шеф на Агенцията по земеделието. Многото научни доклади и петиции, отправени от редица изтъкнати учени, вече не са в състояние да спрат Доналд Ръмсфелд и NutraSweet от това подсладителя да си проправи път в магазините.

dieindiet

През 1982 г. NutraSweet е разрешен за производство на сухи храни, а през 1983 и като подсладител за напитки, въпреки че Националната асоциация на производителите на газирани напитки се опитва да убеди Агенцията по земеделието да не пуска NutraSweet на пазара за газирани наптики, заради неговата нестабилна формула в течно състояние, където при награняване метанолът (съставляващ 10% от аспартама) се разпада до опасните токсини мравчена киселина и формалдехид.

През 1984 Доналд Ръмсфелд се завръща в политиката, подкрепяйки Рейгън за подпомагането на Саддам Хюсейн в неговата война срещу Иран (а както знаем от още по-новата история, през 2001 г. Ръмсфелд става военен министър на Джордж Буш-младши, за да поведе „Войната срещу тероризма“) и през 1985 компанията G.D. Searle е закупена от биотехнологичния гигант Monsanto, който също има тесни връзки с военната промишленост.

В следващите години NutraSweet започва да се появява под различни имена, сред които Аспартам, E951, Canderel, Equal, Spoonful и др., за да може в момента да се използва в повече от 6000 продукта на световния пазар. В България аспартам става изключително популярен още в началото на прехода, когато започва да се внася за производство на газирани напитки. В началото на 90-те години много хора започват незаконно да си произвеждат лимонада и имитация на Кока-Кола, използвайки концентрирана смес от оцветител и аспартам, който после бутилират и продават в своите гаражи. В момента аспартам се използва във всякакви „диетични“ продукти (особено за диабетици), на чиито етикети пише „без захар“. Аспартам има в почти всички дъвки и газирани напитки, както и в много вафли, сладоледи, „натурални“ сокове, бонбони, шоколади, пасти, торти и т.н.

През 1999 г. британският вестник „Independent“ публикува статия, в която се казва, че според патента за производство на аспартам той се синтезира от фекалиите на генномодифицираната бактерия E.coli. В патентът, който може да се прочете съвсем свободно от този линк се казва, че:

The artificial sweetener aspartame, a dipeptide with the formula Asp-Phe-me, is produced using a cloned microorganism. A DNA which codes for a large stable peptide comprised of the repeating amino acid sequence (Asp-Phe)n is inserted into a cloning vehicle which in turn is introduced into a suitable host microorganism. The host microorganism is cultured and the large peptide containing the repeating Asp-Phe sequence is harvested therefrom. The free carboxyl group of the large peptide is benzylated and then hydrolysed to benzyl Asp-Phe dipeptides. This dipeptide is methylated and then debenzylated to form aspartame.

На прост език това означава, че „клонирани микроорганизми“ (които по-нататък в текста на патента става ясно, че са всъщност бацилът E.coli) се култивират в изкуствена среда и от изпражненията на генномодифицираните микроорганизми се извлича аминокиселината, която е необходима за синтезирането на аспартама. След това тези изпражненията се събират в лабораторна среда и полученият аспатрил се третира с токсичното алкохолно съединение метанол, за да се произведение аспартам. Така че следващият път, когато някой ви попита дали аспартамът е вреден, можете просто да го препратите към официалния документ на патента, който сам по себе си е достатъчно шокиращ да откаже всеки от употребата на изкуствени подсладители изобщо.

Източник: bgvestnik.co.uk

2 thoughts on “Истинската история на аспартама

  1. Ще се опитам да дам възможно точен превод на включения в поста текст на англииски с надеждата той да бъде прочетен и коментиран от специалисти по органичен синтез,биохимия,токсиколози и контрол на храни от обективно-научна гледна точка.Имам предвид,че наличието на опеделени групи и структури в органичните съединения е свързано с влиянието им върху организма и доколкото знам това влияние е добре проучено.Друг въпрос е колко експерти в България биха погледнали тук и биха реагирали.Но знае ли се?Следва превода:
    “ Изкуствения оцветител аспартам е дипептид със състав(формула) Asp-Phe-me и се произвежда с използване на клониран микроорганизъм.Дезокси-рибонуклеиновата киселина(ДНК),която кодира голям устойчив пептид,състоящ се от аминокиселинна верига(Asp-Phe)n(буквата n в края означава многократно повтаряне на Asp-Phe в голямата верига)сe включва(вкарва) в клониран носител,който пък се въвежда в подходящ микроорганизъм-гостоприемник.Микроорганизма гостоприемник се култивира(развъжда) и се получава голям(в смисъл с дълга верига) пептид,съдържащ повтарящи се Asp-Phe(аминокиселинна верига-вж. по-горе).Свободните карбоксилни групи се бензилират и след това се хидролизират до бензил Asp-Phe дипептиди.Този дипептид се метилира и след това се дебензилира като се получава аспартам.“

  2. Една промяна на фактологическа неточност, Рейгън не води война срещу Саддам, а го подкрепя срещу Иран. След това Буш-старши започва войната в Залива. Оправено е и в оригиналния текст в БГ Вестник.😉

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s