Ротшилдови – една отровна мъгла надвиснала над света

„Дайте ми правото да печатам парите на една държава, след което не ме интересува кой прави законите.“ – Ротшилд

4ecce18e-d5f5-4846-bdd1-360d2f35aa4f

Натан, третият син на Майер и основател на Ротшилдовата династия, е бил питан от своя най-малък син колко различни нации съществуват в света? „Само две са тези, за които трябва да мислиш“ — отговорил Натан, — „еврейското семейство и след това са другите“. Под „еврейското семейство“ той има предвид „еврейския род“, който е различен от другите хора.

Основателят на тази единствена по рода си династия е Майер Амшел Ротшилд. Роден е през 1743 г. във Франкфурт на Майн (Германия). Най-старият му син Анселм Майер Ротшилд (1773–1855) остава с баща си във Франкфурт. Вторият — Соломон Ротшилд (1774–1855), се установява във Виена (Австрия), третият — Натан Майер (1777–1836) — в Лондон, четвъртият — Карл Майер (1788–1855) — в Неапол и петият — Джеймс Майер (1792–1868) — в Париж.

Натан Ротшилд

Натан Ротшилд

Лондонският бранш под ръководството на Натан Ротшилд е най-успешният във финансовите операции и маневри.

И петимата братя играят много важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. Ако историята трябва да говори за някого, това е династията на Ротшилд. Като започнем от втората половина на XVIII век и до днес те са финансовите и политическите господари на света. От 200 години и до днес те финансират и контролират всички правителства в света. Повечето от коронованите глави са техни приятели и длъжници. Лионел Ротшилд е първият евреин — член на английския парламент. Неговият син Натан Майер Ротшилд през 1885 г. става първият евреин — пер на Британската империя. Морис Ротшилд става член на Френския сенат.

Праправнуците на Майер Ротшилд от гетото на Франкфурт на Майн и до днес управляват английската финансова къща „Натан Майер Ротшилд и синове“.

Пълни исторически данни за личния и търговския живот на тази злокобна фамилия и до днес не съществуват. Онова, което имаме налице, е извънредно малка част от действителното. Това се дължи на обстоятелството, че от 230 години и до днес техните действия се пазят в пълна тайна и никой не може да проникне в нея.

rothchilds1

Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в една еврейска банкова къща в Хановер като ученик, където дълго изучава финансовите игри. Но и там не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето той започва свой собствен бизнес със стари монети. Много от високопоставените личности в Германия, а и в цяла Европа колекционират стари монети. Майер изработва свой собствен нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора, дори и на местните принцове.

Резултатът е благоприятен и търговията със стари монети бързо процъфтява. Дори един ден принц Вилхелм лично го посещава. Със сервилничеството си и с добрите си маниери Майер прави отлично впечатление на принца, който става негов редовен клиент. Това увеличава извънредно много авторитета на бедния търговец, който започва да играе ролята на придворен снабдител. Той прибавя към името си „Ротшилд“, което идва от малката червена фирмичка на къщата. Още през 16-то столетие къщите на еврейския квартал на Франкфурт не били номерирани. Всяка врата се е различавала от другите с някакъв знак или фирмичка със специален цвят. Вратата на къщата на Майер имала от по-рано червена табелка, от която той взема бъдещата си фамилия — Ротшилд. Управител на имотите и богатствата на принца е един от незаконните му синове Будерус. Той се сприятелява с Ротшилд и започва чрез него да обменя чужда валута. През 1785 г. бащата на принца умира и той наследява огромните му богатства и титли. Младият принц обръща извънредно голямо внимание на войската си, не само по отношение на военното обучение, но и на нейното облекло и спретнатост. Облеклото и мунициите са едни от най-красивите и изискани по онова време. Много държави са предпочитали да си наемат готови формирани военни части и тъй като тези на Вилхелм били едни от най-реномираните, всеки се стремял да ги наеме. Така например Англия пазела мир и ред в колониите си, използвайки „Хесите“. Вилхелм от Хес-Кесел е имал огромни доходи от тази си търговия. За всеки убит хески войник принцът получавал огромни извънредни обезщетения, които влизали в хазната и го направили най-богатия владетел в Европа.

Майер Ротшилд използва умело нумизматичната слабост на богатия принц и започва все по-често да го посещава в двореца и да му предлага все по-интересни стари монети, и то на ниска и приемлива цена. Това бил тактически ход за сближаване с принца колкото е възможно повече и за спечелване на неговото доверие. А лесно е да се заинтригуват останалите благородници след като е спечелено доверието на владетеля, както и действително става.
Към края на 1806 г., когато Наполеоновите войски влизат в Германия, Вилхелм поверява за съхранение по-важните си документи, архиви, бижута и около три милиона долара на стария Ротшилд, които той заравя на няколко различни места.

Тези огромни богатства, притежавани от Вилхелм IX, са спечелени по не особено почтен начин. Това са парите, които Англия е заплащала за използването на неговите войници (наемници) за пазене на реда в колониите и при потушаването на Американската революция. Морално погледнато тези пари принадлежат на войниците, давали под наем живота си за пари. Те обаче са ограбвани от Вилхелм, а след това и от Майер Ротшилд, който става негов пълномощник, по събиране на всичките му вземания от Англия и от другаде.

Тези ограбени пари са основата на огромното Ротшилдово състояние. Оттогава и досега не съществува нито един честно спечелен долар в многомилиардното състояние на фамилията Ротшилд. Задълженията на другите крале и държави към Вилхелм IX са огромни. Синовете на Майер заминават по всички краища на света, за да събират дълговете. Натан, третият син на стария Ротшилд, се установява в Лондон и всички авоари на принца се концентрират там. Извън огромните доходи от гигантското имущество на Вилхелм, Англия е заплащала на Ротшилд колосални месечни дивиденти върху неговите капиталовложения. От друга страна, по един таен договор между Вилхелм и Ротшилд, Ротшилд получава известна част от всички събрани задължения.

4216_347540_hanau_wilhelm_ix_taler_1771_bs

Наполеон е знаел, че хесенският владетел притежава огромни богатства и всячески се е стремял да се добере до тях. Цели полкове са ровели в дворците му и дори в къщата и магазина на Ротшилд, но нищо не са намерили, тъй като всичко вече е изпратено в Лондон. Само заровените бижута изчезват по мистериозен начин.

Майер Ротшилд на няколко пъти пътува за Дания, където принцът е бил в изгнание, обяснявайки му как са тормозени той и синовете му от наполеоновата власт, която ги е подозирала. Непрекъснато уверявал принца, че ще си получи всички пари до последната стотинка. През това време Натан, разполагайки с тези огромни богатства, използва критичното военно положение в Европа и недостига на стоки. Закупува всякакви стоки: памук, памучни произведения, кафе, тютюн и други, които внася по редовен или контрабанден път на гладните пазари в Германия, скандинавските страни и дори във Франция. Така парите на Вилхелм се удесеторяват благодарение нa Ротшилдови, които сега вече могат да му върнат парите до стотинка.

От 1810 г. и до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само покупко-продажби на пари.

Първата сериозна сделка от този род е закупуването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато Натан веднага продава на английската държава за поддържането на кампанията Уелингтън. Към края на Наполеоновите войни Британската империя субсидира повечето от съюзническите си държави като Русия, Австрия и Прусия. Най-големият проблем обаче е как да се придвижат сумите. Никоя голяма фирма не е била в състояние да поеме риска да транспортира такива големи суми или толкова злато. Единствен Натан и неговите братя се наемат да сторят това, оперирайки от различните си бази с шифърна кореспонденция и с най-бързите по онова време куриери и гълъби. Големите суми, които лично са притежавали, им дават възможност да открият клонове в Париж, Виена, Берлин и Неапол, като всеки един от братята е отговарял за отделен клон. По този начин „Майер и Синове“ създават помежду си първата най-голяма международна клирингова къща.

След Наполеон в Европа започва подем на строителството, културата и изкуството, което изисква големи материални средства, следователно и много заеми. Повечето от европейските правителства предпочитат да вземат от по-малки банкери, избягвайки финансовия колос Ротшилд. Главната причина за това е грубият им материализъм и тяхната недодяланост. По това време всевъзможни салони във Франция, Германия и Австрия процъфтяват и ежедневните теми на разговор са поезията, изкуството и културата. Братята Ротшилд са чужди на този дух. Погълнати изцяло от материални и финансови сделки, те нямат време да се школуват в салонното кавалерство, което по онова време е в центъра на светския живот. Те дори не знаят да танцуват, поради което не са приемани във висшето общество. Много добре са съзнавали какво им липсва и че е вече много късно да се придобие.

Но Ротшилдови решават да използват финансовата си мощ, за да победят победителите.*

[* Frederic Morton The Rothschilds, p. 53.]

През 1818 г. френските държавни облигации от известния заем през 1817 г. започват много бързо да спадат след едногодишно постоянно качване, което повлича и други ценни книжа. Това става не само в Париж, но и в цяла Европа, където борсите се сгромолясват. Братята, притежатели на безброй облигации от цял свят, тихомълком закупуват повечето от конкурентните облигации и в един момент ги разпродават наведнъж по цяла Европа, което предизвиква финансово стенание. Сега цял свят разбира, че не бива да пренебрегва Ротшилд, и всички политици от Европа започват да се надпреварват кой да вземе по-голям заем от тях. Салоните и висшето общество вече не забелязват тяхната недодяланост. Това е може би и началото на техния политически триумф.

Притежателят на тези неизброими богатства, старият евреин от гетото на Франкфурт, създава няколко основни принципа за управлението и опазването им. Завещанието му е стриктно и не търпи никакви промени или отклонения.

Петимата му синове, както и цялото му поколение, са длъжни да го спазват. Санкциите са много строги и неотменими.

1. Най-старият да бъде главата и управител на цялото състояние: това е принципът на старшинство, който не изключва и издигане на по-способния, но само по пътя на избор от всички членове на семейството.

2. Женитби в самата фамилия, между братовчеди. Целта е да се запазят всички богатства и нищо да не излезе от фамилията. Това правило не е стриктно спазвано, тъй като възниква друг фактор. Много евреи междувременно стават доста богати и при такава женитба не само не се губи, а напротив, състоянието се увеличава. Като биологическа последица от тези еднокръвни женитби раждаемостта е малка, повечето от децата са момичета, между които има и умствено недоразвити.

3. Запазване на богатствата единни и неразделими — каквито са и до ден-днешен.

4. Завещанието на стария Майер Ротшилд в никакъв случай да не се показва наяве и да не става достояние на нито един историк.

5. Всички наследници и поколения на фамилията да бъдат винаги лоялни към старата еврейска вяра.

6. Да не се прави никаква публична инвентаризация и да не се водят наследствени дела и други подобни между членовете на семейството. Всички, които не спазват горното, се лишават от наследство.

7. Цялото състояние, което в никакъв случай и под никакъв претекст не трябва да се дели, да се управлява завинаги само по мъжка линия, между членовете на фамилията, и да бъдат съдружници. Жените, членове на семейството, както и техните съпрузи, нямат право на участие в управлението на фирмата*. Всеки от наследниците, който протестира или се противопостави на горните правила, губи автоматично правото си на наследство.

[* Morton, p. 37.]

По всичко личи, че старият Майер, който е бил много религиозен, е целял да установи властта на една еврейска династия чрез мъжките си наследници. Неговото завещание и до ден-днешен е не само валидно за династията му, но и за всички евреи в света. Предполага се, че завещанието му е направено с помощта на двамата хасидими — Яков Жозеф и Яков Исак. Той вярва с религиозен ентусиазъм, че евреите са „избран народ“ и че Господ им е обещал „те да управляват света“. Не срещнах евреин, който да не вярва в това. То се вижда не само от протоколите на Сионските мъдреци, но и от всичко, което днес става по света. Майер е хасидим, което ще рече поклонник и последовател на хасидизма — най-набожното движение в юдаизма, което води началото си от Югоизточна Полша през 18-то столетие. Това учение представя Израел като космически фактор, като фокусна точка на сътворението на света. Хасидизмът се развива и усъвършенства от Яков Жозеф и Яков Исак — и двамата съвременници на първия Ротшилд. Създадените Якобински клубове във Франция, Англия, Италия и другаде вземат името си от тези две юдейски религиозни лица.

David's Star on Torah

Теодор Херцел, личен приятел на лорд Ротшилд и основател на модерния ционизъм, около 1897 г. основава две много важни организации, които и до днес играят първостепенна роля в света. Едната е изключително секретна — включва 300 души, чиято самоличност се пази в пълна тайна, и представлява върховното управление на еврейската раса. Втората е народно-религиозна организация, състояща се от 450 души, представители на еврейските църкви и равини.

Теодор Херцел

Теодор Херцел

Династията Ротшилд започва с петимата синове на Майер Амшел.

Натан Ротшилд е най-недодяланият и безскрупулен от всички братя. За него единственият ръководен фактор е династичната логика. Има рядък експлоатативен ум и упорство за успех. За него Дизраели казва: „Той беше господарят и учителят на световните борси и следователно господарят и учителят на всичко останало“. Успехите му се дължат главно на секретността и упоритостта, с които е работил. Това е бил и е най-важният принцип на управлението и успеха на всички Ротшилдови до днес.

Веднъж един, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му? Той му отговорил: „Бащата на момчето е милионер. Моят не е.“ При друг случай, когато един търговец му предложил хубава картина, Натан му казал: „Дай ми картина за 30 лири стерлинги. Не ме интересува коя. Довиждане.“

Понякога е проявявал и арогантност, присъща на всесилните и всевластните. Така например на един бал на Уелингтонския херцог, един друг херцог наречен Монморанси говорел с възторг за своите предшественици. „Значи Вие сте първият християнски барон — се произнесъл Натан пред всички на висок глас — аз пък съм първият еврейски барон, което е по-интересно, но не парадирам с това.“

След смъртта на Натан по решение на четиримата останали братя фамилният скиптър бил даден на барон Джеймс (най-малкият от петимата братя) със седалище в Париж. За разлика от най-големия брат Натан, славата на Джеймс се е носела в най-известните френски салони. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж извънредно бързо и неусетно навлиза в най-изисканите кръгове на Париж. На 29-годишна възраст става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Закупува един от най-красивите палати на Париж „Палата Фуше“, оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата „Ангелът“. За много кратко време близки приятели му стават Росини, Хайне, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Делакроа. Взима участие в свалянето и качването на всички френски крале след Наполеон.

Ще се спра на една интересна случка.

Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на Делакроа. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката и го изгонва. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: „Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд.“

Хайне много често посещава Джеймс Ротшилд в неговия кабинет и с интерес наблюдава посетителите му и тяхното сервилничество, за което този велик поет и сатирик заключава: „Тук ние виждаме колко е малък човекът и колко е велик Бог“.

Джеймс Ротшилд финансира Бурбоните през испанската цивилна война — 1820 г., за което получава високото отличие „Почетния Орден на легиона“. През 1830 г. владетелят Карл X се сгромолясва и на власт идва Луи Филип. За всеобща изненада той се оказва много близък приятел на Ротшилд, който веднага става финансов съветник на новия крал и братята получават монопол върху държавните заеми.

1848 г., 24 февруари, кралят напуска Париж и избягва. Тълпата започва да руши царските дворци и да пали вилите на богаташите. Джеймс дава 250 000 франка на вътрешния министър на революцията „за патриотични цели“.

Още на другия ден след бягството на неговия приятел краля, Джеймс пише писмо до Временното правителство, което същевременно го публикува в пресата. Той, Джеймс Ротшилд, предлага да даде 50 000 франка на ранените в уличните боеве. И като някой магьосник се измъква от неблагоприятното положение и само след няколко седмици е пак на върха. Дори и най-фанатичните републиканци заключават, че той е един от най-необходимите за Републиката. Неговите богатства по това време надминават 600 милиона франка.

Соломон Ротшилд (1774–1955) попада по това време в антисемитска Австрия, където на евреите не е разрешено да притежават имоти, да практикуват право, да бъдат съдии, учители, да се занимават с политика или да участват в управлението. Въпреки всички тези ограничения след време по подобие на брат си той успява чрез най-различни финансови маневри и трикове да спечели приятели като диктатора Метерних и дори самия император. За разлика от другите си братя той преуспява в Австрия до голяма степен благодарение на дипломацията си. Условията, при които започва, са много по-тежки, отколкото на неговите братя. Най-напред наема една хотелска стая, тъй като, както казах по-горе, не може да притежава имот. След това наема още стаи, цял етаж и малко по-късно — хотел. Най-напред започва със своя собствена фирма. Докато управниците се съвземат, отпуска на австрийската държава заем от 55 милиона гулдена, такъв, какъвто никога преди това не е бил получаван. Не след дълго той пуска облигации за 35 милиона гулдена. Всички, които са купили от тях, спечелват, а най-много — Соломон. През 1825 г. с много сложни финансови маневри той финансира Мария Луиза, съпруга на заточения Наполеон и дъщеря на австрийския император. Двете деца на Наполеон от Мария Луиза поради бързо развиващите се събития, не са били официално регистрирани като негови. Дядото, австрийският император, поема тяхната закрила и с помощта на Соломон Ротшилд подсигурява бъдещето им.

След смъртта на императора на престола се възкачва неговият син Фердинанд, който поради психическото си състояние не е бил способен да управлява страната. Благодарение обаче на здравата ръка на Метерних и на неговия най-добър и близък приятел Соломон Ротшилд Австрия продължава да цъфти. През февруари 1848 г. във Франция стават бурни събития и Луи Филип пада от престола, което веднага дава отражение и в Австрия. Метерних избягва във Франкфурт, закрилян от Ротшилд. След няколко месеца и Соломон напуска страната, за да не се върне никога повече в нея.

Карл Ротшилд (1788–1855). Истинското му име е било Калман, а фамилният прякор — „Мезузах“. Той се е различавал малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не е получил никаква самостоятелна работа.

Главната му работа е била да организира и ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.

През 1821 г. е узаконено Бурбонското царство в Неапол. Във връзка с това Австрия поисква от Ротшилдови да се заемат с военните субсидии.

Братята изпращат Калман, личност, която никой не познава в Европа. Тук той приема името Карл. Брат му от Австрия авансира един заем на Неапол, който е следвало да се покрие с разноските по австрийската окупация. През 1827 г. новооткритата банка на Карл в Неапол е институтът, който официално плаща на войските, които поддържат царя на власт. Карл започва да играе също като братята си важна политическа роля. Той финансира повечето от херцозите на Италия. Въпреки близкото приятелство на брат му Соломон със стария канцлер Метерних, Карл е този, който подготвя неговото падане и излизане от Австрия, за да го замести с друг по-млад. Той съживява малко Папските владения, въпреки собствената си и фамилната органична омраза към Ватикана. Но всичко е с цел — от Ватикана той иска официално обещание, че ще коригира антиеврейската си политика. Той е приет от папа Григорий XVI и за разлика от всички останали, папата му подава ръката си да я целуне, вместо палеца на крака, както е било възприето.

Григорий XVI (по рождение: Бартоломео Алеберто Капелари) е папа на Римокатолическата църква от 2 февруари 1831 по 1 юни 1846 г.

Амшел Ротшилд (1773–1855), най-големия син на Майер. След смъртта на баща си наследява Франкфуртската банка, в която е работил с него. Силно религиозен и дълбоко вярващ в Талмуда, той прекарва доста време в Синагогата, молейки Господ да му даде син, какъвто така и не му се ражда. Коренно се различава от братята си по характер. До последния ден от живота си живее скромно и разумно. Не е имал палати като останалите братя, облича се постарому, в еврейските си черни дрехи. Изразходва много средства за благотворителни цели. Въпреки не много удобния живот във Франкфурт, той остава там до края на живота си. Поддържа отлични отношения със сина на принц Вилхелм, от когото фамилията спечелва състоянието си. Докато години наред те са били длъжници на бащата, сега неговият син е техен длъжник. Има тесни връзки с повечето от европейските управници и крале. Става много близък приятел с Ото фон Бисмарк — легендарен канцлер на Германия. Въпреки антисемитското настроение в Германия, той винаги е успявал да се справи с тълпите. Веднъж къщата му била обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона и започва да им говори: „Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас.“ Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива. Всички са го характеризирали като своеобразен и старомоден чудак.

Майката на петимата братя Гудула Ротшилд доживява 96-годишна възраст в същата къща с червената фирмичка, където е живяла със съпруга си Майер Ротшилд. В тези размирни времена много от съседите на Гудула я питат дали не е чула нещо от синовете си, дали ще има мир или война? Тя винаги отговаря: „Моите синове няма да позволят да има война!“ От това, което ще прочетете в следващите страници, сами ще си направите заключение коя от двете думи, „мир“ или „война“, е по-подходяща да се припише на синовете и поколенията им. По данни, извлечени от еврейската енциклопедия, всички Наполеонови войни са финансирани от тях, а същевременно Ротшилдови обезпечават материално и съюзниците. Същото правят и по време на Американската революция и на Гражданската война. Те са главните съветници на Клемансо и Уилсън по Версайския договор, който е една от главните причини за Втората световна война.

global-crisis

Никой не е в състояние да определи богатствата на тази династия. През 1925 г. руският генерал Череп Спиридович ги изчислява на 300 милиарда долара, като отделно доходите им от Първата световна война според него са 100 милиарда. Други пък смятат, че са много повече. Ротшилдови чрез своите агенти притежават 4/5 от богатствата на Европа и почти цяла Америка. САЩ дължи няколко трилиона долара. На кого? Разбира се — на тях, на банките и Федералния резерв, който печата парични знаци.

Още през миналото столетие известният германски писател Людвиг Бьорне пише:

Няма ли да бъде най-голямата благословия на света, ако всички царе се прогонят и на техните тронове се постави Ротшилдовата фамилия. Помислете си само какви ще бъдат преимуществата. Новата династия никога няма да вземе заем, тъй като знае по-добре от всеки друг какви суми трябва да плаща срещу този заем. Подкупването на министри и управници ще спре, тъй като никой няма да има толкова средства, за да подкупи един Ротшилд.

Около 100 години след основаването на фирмата „Ротшилд и синове“ те стават главните банкери на империи и континенти, на цяла Европа, на Русия и Америка. Само лондонският им клон за това време е отпуснал заеми за повече от 7000 милиона долара. Можете да си представите колко са придобили от лихвите.

Един много съществен фактор за успеха им е тяхната изключително добре уредена разузнавателна и куриерска служба, много по-ефективна от подобните служби на другите държави. Много от кралете изпращат поверителната поща чрез техните куриери, тъй като не са имали доверие в собствените си държавни чиновници.

По това време около 1839 г. интересите на фирмата диктуват мир в Европа, тъй като не всички са още въоръжени. И Ротшилдови, заявяват открито „Ако Австрия предприеме военни акции срещу Франция, ние, клонът в Англия, ще се присъединим към Франция, и обратно, ако Франция предприеме военни действия срещу Австрия, ние ще се присъединим към Австрия.“

През 1839 г. белгийският крал Леополд е готов да анексира със сила провинциите Люксембург и Лимбург. Соломон от виенския Ротшилдов клон открито заявява: „При това положение Ваше Величество няма да получи нито стотинка от нас“*, а Белгия се е нуждаела от заем. Кралят отстъпва пред Ротшилд и получава заем.

[* Morton, p. 95]

Хайне нарича петимата братя велики революционери. „Никои преди тях не е успял да узурпира феодализма. Не са ли те тези, които премахнаха сковаността по отношение на земевладелчеството? Не са ли те, които измислиха държавните облигации, които всеки може да притежава. Всички тези начини на заемане и книжно парично обращение са измислени от тях. Не са ли Ротшилдови архидемоните на прогреса?“*

[* Morton, p. 97]

Построяването и прокарването на железопътни линии в Европа е изключително тяхно дело. Пример за това е проектът Виена-Галиция, дълъг около 96 километра, оценен на 12 000 гулдена, които Ротшилдови отпускат във вид на акции, като от тях 8000 запазват за себе си, а 4000 продават. Построяването на първите жп линии в Европа среща много голяма опозиция от страна на учени, лекари и пресата, които твърдят, че човешката дихателна система не може да издържи на скорост от 25 километра в час, а също и че една такава скорост ще предизвика кръвоизлив от носа, устата и ушите и доведе хората до психически разстройства, неконтролируемост и самоубийства. Истината е, че пътниците не стигнаха до несвяст, докато акциите се качиха без какъвто и да е контрол.

По същия начин са построени и френските жп линии: Париж — Сен Жермен, Париж — Версай и Северната жп линия. Това донася на френската Ротшилдова къща много големи доходи и същевременно дава силен тласък на бързо развиващата се индустрия.

Първите основатели на най-могъщата династия на света започват да напускат земния живот. През 1836 г. умира Натан от Лондонската къща. 1855 г. погребва още трима от братята — Карл от Неапол, Соломон от Виена и Амшел от Франкфурт. Те, които работят заедно и създават с общи усилия огромните богатства и авторитет, умират почти едновременно. Смъртта на братята основатели не само че не довежда фамилията Ротшилд до упадък, а напротив, може да се каже, че оттук нататък започват нейните велики успехи и завоевания. Оттук нататък започва действително тяхната сила, изразяваща се в непоколебима и желязна последователност — продължение на завета на патриарха Майер. Неговото завещание, което и до днес остава скрито от света, се изпълнява стриктно от наследниците, за които то е повече от Талмудата. Старият Майер успява да създаде най-силното оръжие за успех, наречено „синове“. Всяка Ротшилдова генерация и до днес изпълнява безкомпромисно своето призвание. Неговите поколения започват да говорят не само чистия език на страната, в която живеят, но и езика на благородниците и на съответния кралски двор. Няма никакъв акцент от франкфуртското гето.

Ротшилдовата династия се счита за царска династия на евреите и то с пълно право, тъй като и до ден-днешен никой не е помогнал на еврейската раса толкова, колкото те. Още от създаването на фамилията извънредно голямо внимание се обръща на възпитанието, образованието и религията на младите поколения. Във всеки техен клон към младите е прикрепен един равин, който се е занимавал с религиозното и Хибро обучение на фамилията. По същото време в повечето европейски държави съществуват много ограничения по отношение на евреите. Повечето от тези ограничения обаче не засягат Ротшилдовия клан. Имало е, макар и много редки случаи, когато и самите те е трябвало с големи усилия да преодолеят старите консервативни закони. Така например Лионел Натан Майер е избиран шест пъти в Английския парламент и щом стигне до Библията и до клетвата, е отхвърлян, тъй като е искал да приеме клетвата само пред староеврейската Талмуда. Неговата упоритост продължава години наред, докато най-после с помощта на Дизраели — покръстен евреин, министър-председател на Англия, се изменят старите закони на Великобритания и Ротшилд става член на Парламента, където за петнадесет години не произнася нито една реч, нито пък проявява каквато и да е активност. През цялата тази дългогодишна предизборна борба и многото пари, които стигат и в най-затънтения кът на Британската империя, неговото име става най-популярното след това на кралицата.

Знаменателно е, че и най-консервативните англичани отстъпват пред силата и мощта на златото. След като финансират Суецкия канал, кралицата на Великобритания, удостоява сина на Лионел — Натанаил Ротшилд, с титлата „пер“, която той приема, като се заклева с всички староеврейски ритуали.

Третата генерация на Ротшилдови в Англия са тримата синове на Лионел, наречени „Сионското трио“. Тя наследява не само Лондонската банка, но и всички огромни фамилни богатства във Великобритания. Никой преди тях, както и след тях, не е бил толкова богат. За разлика от техния дядо Натан, либерал по разбиране, внуците от триото изпъкват като крайно консервативни и привърженици на аристокрацията. С пълно основание цял свят ги нарича „Царете на евреите“, тъй като те са направили много повече за евреите в света, отколкото който и да е еврейски цар. Еврейски училища са изцяло финансирани и поддържани от тях, всички разноски на хилядите емигранти от Русия и от други страни са поети от Ротшилдови. Ако някъде започват репресии по отношение на евреите, Ротшилдови веднага се намесват и спират всякакви заеми на тази държава, докато не се отменят преследванията. Има няколко такива случая с царска Русия. Винаги на първо място за тях са евреите и тяхната староеврейска религия. Те, притежатели на по-хубави и по-скъпи дворци от кралете, живеят в неописуем разкош, но много често се налага да отстъпят личните си желания и разбирания пред религиозните. Така например, въпреки слабостта си към ренесансовото изобразително изкуство, не са имали негови произведения в дворците си само заради религиозното им съдържание.

Във Франция след 80–90-те години политически борби и революции Бурбоните, Орлеаните и бонапартистите са детронирани, докато Ротшилдови с техния представител барон Алфонс продължават да държат здраво скиптъра.
Алфонс Ротшилд, един от истинските представители на Гетото, живее във Франция по време на доста тежки събития: падането на Луи Наполеон и бурното раждане на Третата република. Той винаги е на определеното място във всеки момент с хората си зад сцената, готов за действия. Европейските крале и държавници в най-критичните моменти използват посредничеството на фамилията и нейните канали за връзка и информация. През 1870 г. германските войски навлизат във Франция и Бисмарк с известния генерал Молтке установяват главната си квартира и командване в един от дворците на Ротшилд. Бисмарк, виждайки тези идеално подредени имоти, градини и паркове, открито признава: „Царете не могат да си позволят този лукс, това може да принадлежи само на Ротшилд.“*

[* Morton, p. 164]

Бисмарк си избира една обикновена спалня, като личната спалня на барона-собственик оставя непокътната. И не само това, той нарежда на подчинените си никой да не пипа скъпоценните украшения, както и плодовете и цветята из парковете. Самият Бисмарк получава заповед да ограничава ловуването си и избиването на животните в парковете на Ротшилд. Срещу голямо възнаграждение Бисмарк принуждава управителя на двореца да му продаде една каса вино, за което управителят прави писмен рапорт до господаря си в Париж. Документът се пази и днес в двореца.

Изтъквам всички тези случки, за да може читателят да си представи каква е силата и властта на тази династия. В момент, когато цяла Европа се прекланя пред Бисмарк, самият той е трябвало да се бие за виното си! Това е силата на парите. Винаги са били омнипотентни и ще бъдат.

Създаването на днешния Израел е тясно свързано с династията Ротшилдови. Още от 1882 г. Едмонд Ротшилд, чието седалище е в Париж, започва да финансира заселването на точно 101 руски евреи близо до Яфа. И не само ги финансира, но създава и много други такива еврейски колонии в Палестина. Закупува земи от арабите и цели квартали от по-хубави къщи в Йерусалим, които заселва с полски и руски евреи. Повечето от стотина такива еврейски колонийки започват да цъфтят и се развиват. Едмонд не само им осигурява внедряване на земеделски култури, но и закупува години наред цялото им производство и то на по-високи цени от пазарните.
Съвсем правилно Теодор Херц, основателят на ционисткото движение, казва: „Фамилията е най-ефективната сила, която нашите хора са придобили след разпръскването.“

Израелската банкнота от 500 е с образа на Едмодн Ротшилд

Израелската банкнота от 500 е с образа на Едмонд Ротшилд

През 1887 г. император Франц Йосиф със специален императорски декрет обявява Ротшилдови за аристократи, въпреки че не са от четири поколения потомци на най-висшите благородници и не са покръстени.

Поради кръвните вътрешнофамилни женитби след няколко поколения се получава дегенерация. Мъжкото поколение започва да изчезва или някои от тях се раждат инвалиди. Повечето наследници са момичета. Това, както и някои политически събития стават причина да се закрият двата клона — в Италия и основният във Франкфурт. Остават три подразделения на Ротшилд: в Англия, Франция и Австрия. До 1918 г. те функционират много добре, обаче след тази година всичко в света се променя, мисленето и идеите са други. Светът отива към социализъм. Таксите и данъците се увеличават неимоверно много. Става просто невъзможно да живееш като Ротшилд. На всички тези скъпи замъци и огромни имения данъците стават толкова големи, че за няколко години ги поглъщат. От друга страна веднага след Първата световна война се разпространява антисемитското настроение.

Точно от кой момент не е известно, но между 1920–1930 г. Ротшилдовата фамилия решава да разпръсне капиталите си в ръцете на повече банки и фирми, за да не бие на очи вече името Ротшилд. В Европа остават само два филиала — Париж и Лондон, които още се славят като едни от най-богатите банки в света. По-голяма част състоянието им в момента е в САЩ, където много умело се прикрива зад стотици по-малки имена, фирми и банки. Днес са много малко хората, които познават истинския притежател на света и богатствата му. Предишната Ротшилдова династия сега е по-мощна отвсякога и държи в ръцете си цялата финансова и политическа власт в света.

Прочетете още:

ШШШ, ТЕ НЕ ИСКАТ ДА СЕ СПОМЕНАВА ИМЕТО ИМ!

По време на германската окупация на Австрия Франция и на голямата част от Европа някои от Ротшилдовата фамилия са задържани от Гестапо и по много мистериозни пътища освободени. Известният барон Луис, ръководител и собственик на Австрийската банка, стои във Виена въпреки предупрежденията от Париж. Още на другия ден след Аншлуса е арестуван и вкаран в Гестапо. Не след дълго е посетен лично от Химлер, който се интересува дали е малтретиран и му предлага цигари. След кратък разговор с Химлер барон Луис Ротшилд е освободен, заминава за Швейцария и оттам за САЩ, чийто поданик, става. По същото време хиляди други евреи са гонени, линчувани и убивани от същия този Химлер. За Ротшилд новият живот в Америка никак не е труден, както е за милионите други имигранти. Той и тук вече е господар на банките и капитала. Много фирми, работейки под други имена, като Морган, Кун, Льоб, Вартбург и други, бяха и са негови филиали. Някои от подземните железници също му принадлежат.

По време на Хитлеровата окупация на Франция със специална заповед на фюрера всички Ротшилдови колекции, възлизащи на стотици милиони долара, грижливо са преместени в Бавария в един замък в Алпите. Веднага след войната през 1945 г. всички тези шедьоври, един от които е „Трите грации“ на Рубенс, са върнати по опис на собствениците Ротшилдови.

Един от главните успехи на тази фамилия осъществяват петимата синове на стария Майер, пръснати по цяла Европа и обхванали главните й пунктове — Франкфурт, Виена, Лондон, Париж и Италия. Те използват много рационално т.нар. „баланс на силите“. Ако някой държавник откаже да върне задълженията си или да сключи държавен заем с тях, те веднага прилагат политически шантаж, като предлагат голям и изгоден заем на противниковата държава, която започва въоръжаване. По този начин държат непрекъснато европейските държави една срещу друга под заплахата на война. Финансирайки и двете страни, те реализират огромни печалби по един толкова непочтен начин.
Много непочтено използват победата на английския генерал Уелингтон над Наполеон при Ватерло, за да сложат ръка на английското управление. Чрез добре уредената си куриерска служба те разбират два дни преди всеки друг, че Наполеон е загубил. На борсата всеизвестният Натан Ротшилд с печална физиономия започва да продава английските държавни облигации, което е сигнал за останалите фирми и банки. Настъпва паника и всички продават английските държавни облигации, които само за няколко часа падат неимоверно. В същото време агентите на Натан тайно ги закупуват. На другия ден, когато пристига официалната новина, че Англия печели боя при Ватерло, Ротшилдови притежават повечето от облигациите на Англия. Това е коронният им номер, с който необезпокоявани от никого стигат до положението да притежават не само Англия, Франция, Европа, Америка, но и цял свят.

Интересно е да се знае нещо и за хората, които ръководят техните филиали в Америка.

Вартбургите са се смятали за втората най-известна интернационална банкова фамилия през 19-то столетие. Зародишът им е „Абрахам дел Банко“ от Венеция. Синовете му се преместват в Хамбург, Германия, и си сменят името на Вартбург. Още през 1814 г. фамилията Вартбург става филиал на Ротшилд. Най-забележителни от фамилиите са двамата братя Павел и Макс, на които искам да се спра. Макс е този, който финансира Германия през Първата световна война и по-късно нацисткия режим. Същият през 1918 г. е директор на шпионажа в Германия. Всички са чули за нацистките преследвания на евреите в Германия, докато фирмата Макс Вартбург и нейните членове не са били засегнати. Самият Вартбург заминава официално за САЩ.

Павел Вартбург е основател на германския индустриален гигант „И. Г. Фарбен“ и „Акфа Филм“. Той става американски поданик и играе много важна роля за финансовото заробване на САЩ със създаването на Федерален резерв. Той представлява САЩ на Версайската мирна конференция, докато неговият брат Макс защитавал германските интереси. Всички знаем колко несправедлив е Версайският договор с 14-те Уилсонови точки, както и последиците от този договор — идването на Хитлер на власт и Втората световна война. Братята си свършиха много добре работата, като не пожалиха и няколко милиона свои сънародници, които Хитлер изби.

nbyots

Павел Вартбург, награден лично от германския кайзер, подготвя болшевишката революция, като предава на Ленин и Троцки суми, събрани от германските банкери.

Приема се, че най-богатите в Америка са финансовите къщи на Рокфелер, Форд и Карнеги, а в действителност те стоят по богатства много далече от Ротшилд. По данни на генерал Спиридович състоянието на филиалите на Ротшилд през 1925 г. е 300 милиарда долара плюс 100 милиарда, спечелени от Първата световна война. Като се прибавят и доходите им от американската депресия през 1929 г. и нестабилната борса до 1936 г., фамилията е притежавала повече от 500 милиарда долара, което представлява двойно повече от стойността на богатствата на цялото население на САЩ.

Освен Ротшилд в света са съществували и още съществуват много богати еврейски фамилии, които по същия експлоататорски и безскрупулен път натрупват неимоверни богатства за сметка на милиони наивни хора. По същия начин, по който петимата братя Ротшилд контролират Европа, те в момента финансират и управляват повечето от всички тези по-малки фирми, които под егидата на „боса/шефа“ са включени в бандата на 300-те, управляващи сега не само Европа, но и целия свят.

Wolf in Sheeps clothing

Много грехове тежат на съвестта на тази злокобна династия. С парите си те успяват да наложат на всички евреи и тяхната 30-вековна тайна масонска организация да ги признае за абсолютни господари. Франкмасонските организации са тези, които извършват репресии и убийства на неудобните за тях лица, управници и владетели. Най-големият им триумф е разгромът на Наполеон, постигнат пак чрез масонските организации. След това им предстоеше да се справят с руския цар Александър Романов, Хабсбургите и Хохенцолерните, които през 1815 г. сключват т.нар. Свещен съюз — Лига на нациите за поощрение на християнството. Това е главната причина, поради която Ротшилдови се обявяват против тези три династии. За целта те създават много способни агенти като Дизраели — 1805 г., Наполеон III — 1808 г., Бисмарк — 1815 г., Гамбета — 1838 г., маршал Соулт — първи помощник на Наполеон, Карл Маркс, Херц, Троцки и много други

Обект № 1 е руският цар Александър Романов, който неуморно се стреми да обедини католическата и източноправославната църква, както и да сключи англо-руски съюз и по този начин да спаси света от излишни войни и непрекъснати стълкновения. Тук изиграва подла роля техният агент — покръстеният евреин Дизраели, който осуетява съюза. Бързото изкачване на Дизраели учудва всички, тъй като освен качеството „голяма самонадеяност“ не притежава нищо друго, нито е богат, нито има някаква квалификация или пък особен интелект. За сметка на това още като младеж е избран, подготвен и лансиран от Лионел Ротшилд за изпълнението на специалния план за световно господство.

Бенджамин Дизраели лорд Бийкънсфийлд

От 1814 до 1848 г. върховното командване на световните тайни организации е „Алта Вендета“ — най-високата ложа на италианските масони с Велик Майстор, по всичко личи — един от Ротшилдови.

freemasons_mable

След като унищожават Наполеон, те се нуждаят от друг от същия мащаб и си го създават — Бисмарк, който също като Дизраели не е бил способен, нито добър ученик. Води разгулен живот, което го довежда до големи материални задължения. Според генерал Спиридович, Ото Бисмарк е незаконен син на маршал Соулт, който също е евреин.

Отто фон Бисмарк

Отто фон Бисмарк

Миролюбивата и християнска религиозна политика на Александър I е точно противоположна на тази на фамилията. Помирението на двете църкви — католическата и източноправославната, щеше да бъде страшно поражение за тези, чиято религия признава само Талмуда. Фаталната грешка на Александър е, че подценява тази всесилна тайна организация. Същата грешка правят днес американците, както и Съветският съюз. Александър I общува не само с християни, а също с евреи и мюсюлмани. След един обяд в една еврейска синагога той се почувствал зле и на 1 декември 1825 г. след големи мъки умира. Лекарите установяват, че е отровен с известната бавно действаща отрова „Аква тофана“.

foto3

Главната причина за убийството и ликвидирането на последните шестима руски царе от династията Романови е да не се даде в никакъв случай възможност на източноправославната вяра да се помири с католическата и да се стигне до създаването на мощна универсална църква.

След като „ТЕ“ управляват Франция, Германия, Австрия, Англия, САЩ и Русия, сами си направете заключението: кой е световният император. Огромният капитал, с който разполагат, се простира и прикрепва като пиявица към всяко човешко начинание и усилие. Заемите, отпускани на различните държави, им носят неимоверно големи печалби, които естествено дават отрицателно отражение върху живота на населението. Така например през 1818 г. Ротшилдови отпускат на Прусия 5 милиона лири стерлинги заем, срещу който Прусия получава само 3,5 милиона, а останалите — 1,5 милиона лири плюс 7% лихва получава Ротшилд и то само за няколко години. През 1823 г. те поемат всичките заеми на Франция при разоряващи условия за нея — при повече от 50% лихва. Фактически печалбите им от тези държавни заеми са неограничени. С тях те гарантират държавните облигации и акции, с които играят, както пожелаят. Свалят ги и ги вдигат по свое усмотрение, тъй като те са тези, които управляват и манипулират световните борси.

В своята книга „Евреите и модерния капитализъм“ професор Вернер Сомбар пише: „През периода от 1820 г. нататък настъпва векът на Ротшилдови, така че към средата на столетието всеобщо мнение беше, че има само една-единствена сила в Европа и това е Ротшилд.“

Дизраели, който е стопроцентова функция от Лионел Натан Ротшилд, в книгите си „Кънингзбай“ описва Ротшилдови, характера им и тяхната власт, така както никой друг. Той обаче никъде не споменава имена, а само псевдоними. Цели 75 години читателите на новелите на Дизраели мислят, че имената са измислени, докато през 1921 г. руският автор Череп Спиридович открива, че под името „Сайдония“ се крие Лионел Ротшилд. В книгата си Дизраели пише: „Той беше господар на пазара, търговията и парите на целия свят и разбира се, господар на всичко останало. Той фактически разполага с всички доходи на Южна Италия чрез Карл Ротшилд в Неапол. Монарси и министри от всички държави го ухажват и приемат неговите съвети.“ (Кънингзбай, стр. 213 и 214).

„Сайдония (Лионел Ротшилд) няма сърце, той беше човек без каквото и да е чувство към другите хора.“*

[* Disraeli Cunningsbay, pp. 213, 214, 217]

В същата си книга, публикувана през 1844 г. Дизраели потвърждава, че Лионел Ротшилд е знаел предварително за революцията от 1848 г. и че тя е била подготвена в Германия от йезуитите, с които Фамилията е била тясно свързана.

През 1815 г. те ликвидират Наполеон I, след което Натан премахва и трите много известни династии Хохенцолерн, Хабсбург и Романови. Веднага след отравянето на Александър I през 1825 г. „те“ се опитват да вдигнат революция в Русия, но не успяват. През 1831 г. убиват и двамата синове на Наполеон.

През 1853 г. техните пионки Дизраели, Бисмарк и незаконният син на Натан Ротшилд — Наполеон III, провокират Кримската война и тъй като не успяват да я спечелят, отравят Николай I през 1855 г.

Както подчертах и преди, те успяват да създадат личности, които играят много голяма роля в историята на света. На всички ни е добре известно каква колосална роля изиграват в историята на човечеството Карл Маркс, Херц, Ласал, Бомбелс, Дизраели, Бисмарк, Гамбета, Керенски, Троцки, Ленин, Венизелос (Бени Зелос), Масарик и др.

На масонския конгрес във Вилхелмсбад е взето решението да бъдат ликвидирани тримата монарси: Людовик XVI, Густав III и Йосиф II и те биват ликвидирани, както следва: Густав III — 1790 г., австрийския монарх Йосиф II — 1792 г. и Людовик XVI — 1793 г. Нека не се забравя, че масонските ложи са били в пълно подчинение на Ротшилд и изпълняват безусловно техните заповеди.

Интригите им стават известни на цяла Европа, но никой не е в състояние да ги спре. Който се опитва — загива. През 1848 г. 18-годишният Франц Йосиф става австрийски император, но фактически държавата е управлявана от неговия възпитател Бомбелс, който стриктно изпълнява нарежданията на Ротшилд и всячески се стреми да развали отношенията между Австрия и Русия. От друга страна, Натан в Англия се стреми да настрои страната срещу Франция, откъдето пък неговия брат Джеймс с всички сили му помага да предизвикат война между тези приятелски страни. Джеймс нарежда на франкмасоните да се присъединят към бонапартистите, орлеанистите, републиканците и да свалят краля Карл X Бурбонски, който се е славел с религиозните си християнски убеждения. Интригите им успяват да подведат Франция да атакува Алжир, което настройва Англия срещу Франция и довежда до падането на Карл X.

Френските революции, които са изключително тяхно дело, довеждат Ротшилдови до незапомнена власт — материална и политическа. Тяхното влияние и контрол над съдбата на европейските държави е запечатано в световната история. 19-то столетие е забележително със строежите на жп линии, 90% от които са финансирани от Ротшилдови. От сделката си с Франция за доставка на релси и вагони Джеймс Ротшилд получава около 700 милиона франка. Царете на борсите, както са ги наричали тогава, си докарват 150–200 милиона годишно по един непочтен начин.

Чрез пресата, която както тогава, така и сега, им принадлежи повече от 90%, манипулират не само управленията и банките, но и обикновената публика. Изкуствено създаваните финансови паники ежегодно им носят баснословни печалби — за сметка на банкрутиращите обикновени работни хора.

По това време англичаните гледат с недоверие на евреите и алчният Натан Ротшилд решава да се покръсти с единствената цел — натрупване на още повече богатства. За тази си безскрупулност заплаща с живот си. Братята му, верни на вярата и завещанието на баща си, го осъждат и отравят, а за да предпазят сина му Лионел от покръстване, го оженват за дъщерята на чичо му Карл Ротшилд. Учител и възпитател на Лионел става Бомбелс — евреин, който приема католическата вяра и става йезуит. Същият Бомбелс по-късно се оженва за втората жена на Наполеон. За отбелязване е, че в династията на Ротшилд почти не е имало открити недоволства и интриги от многобройните членове, а ако е имало, те са се пазели в строга тайна. Може би за това подчинение са допринесли предвижданите наказания в завещанието на първия Ротшилд, които били повече от драконовски. Видяхме, че Натан, въпреки неимоверната му власт, за изневярата и отстъпничеството от завещанието на основателя на Фамилията заплаща с живота си. Джеймс Натан въстава срещу тиранията на Алфонс Ротшилд IV и го намират с прерязано гърло. Същото се случва и с внука на Лионел, Натанаил Ротшилд IV, който също е намерен в Лондон с прерязано гърло. Изглежда това е бил фамилният начин на екзекуция, който е поддържал послушанието и реда в династията.

horror-request-blood-knife

Всички големи световни личности от последните две столетия, оставили имената си в историята, не са били нищо друго освен верни и послушни изпълнители на заповедите на големия клан, който много умело използва техния ум, способности и качества за осъществяване на своите лични интереси и домогвания.

Дизраели е дясната ръка на Лионел Ротшилд в Англия, йезуитът Вайсхаупт (Илюминати) — на Амшел в Германия, Гамбета със своите забележителни речи и по-късно като министър на вътрешните работи на Франция провежда безупречно политиката на Джеймс Ротшилд III. Поанкаре — пет пъти министър-председател на Франция и президент на Третата република, до края на живота си служи вярно на Алфонс Ротшилд IV и Едуард Ротшилд V.
Керенски като министър-председател на Временното руско правителство изиграва съществена роля за установяване на болшевизма в Русия — верен и точен на плановете на Ротшилд V.

Както Вайсхаупт и Бомбелс, така и Дизраели, по нареждане на Ротшилд приема проформа християнската вяра, за да може по-лесно да се лансира и да провежда пъклените планове на „Скритата ръка“.

Венизелос злонамерено и умишлено предизвиква гръцко-турската война, за да провали цар Константин, с което осъществява плановете на Ротшилдови. Мистериозното убийство на гръцкия цар Александър I също се приписва на тази всесилна организация. Когато президентът Линкълн се опитва да се отскубне от политическата и финансовата зависимост на Ротшилдови, „ТЕ“ не се поколебават да го ликвидират. Честният американски президент Гарфийлд също заплаща с живота си заради смелостта си да каже: „Който контролира парите на един народ, контролира този народ.“

Дже́ймс Абрам Га́рфилд

Самият Дизраели в книгата си „Кънингзбай“ признава, че Ротшилд финансира и поддържа всички революционери в света, признание, което много грозно уличава Ротшилдовата династия в поддържане на раздори и размирици. Ако действащите лица на „Кънингзбай“ бяха дешифрирани, докато авторът й Дизраели беше жив, независимо от големите му заслуги, потомците на Лионел Ротшилд нямаше да му простят и да се подвоумят да му приложат фамилният начин на екзекуция — прерязване на гърлото.

За отбелязване е, че консервативните англичани показват много по-голяма съпротива на Ротшилдови — отколкото французите. Приемите на Джеймс Ротшилд са по-пищни и разкошни, отколкото тези на кралския двор. Много по-трудно е било да бъдеш поканен в двореца на Ротшилд, отколкото в двореца на краля.

Известният италиански патриот Джузепе Мацини (също от ордена на Илюминати), сподвижник на Гарибалди пише: „Златният телец е всесилен във Франция, и той, Джеймс Ротшилд, може да стане цар, стига да го пожелае.“*

[* Jessie Mario _The Birth of Modern Italy_, p. 62]

Руският революционер Херцен, незаконен син на Херц от фамилията Ротшилд, в руския вестник „Камбана“ величае Ротшилдови и ги нарича „царе“. Той е горещ революционер и неприятел на император Николай I. Това е същият Херцен, идолът на болшевизма.

Карл Маркс, най-големият агитатор срещу капитализма, никъде не споменава името на Ротшилдови. Това загадъчно мълчание не ни ли говори нещо?

Колкото и чудно да се вижда на читателя, голата истина е, че тези всеизвестни личности и богове за комунистическия свят са поддържани материално и морално от капиталистическата династия, на която служат всеотдайно.
Всички революции, въстания и бунтове са организирани и се организират от тайните задкулисни организации, ръководят се от социалистите и се изпълняват от работническата класа, която винаги е била и ще бъде изкупителната жертва.

Кой е главатарят на тези тайни организации, които подготвят революцията във Франция през 1848 г.? Без каквото и да е съмнение — Джеймс Ротшилд, признавано и от самия Дизраели.

Къде са работниците по време на революцията във Франция? Разбира се, на барикадите и около гилотината, викат „смърт“, без дори да знаят чия глава ще падне в кошчето. Същата тази маса от работници не е допускана до събранията, на които се вземат важните решения, и се изпълняват от тяхно име.

Прийомите им са същите за френските революции, както и за болшевишката: изкуствен глад в Париж и околностите, а през 1917 г. — изкуственият глад в Петроград, който предизвиква народното недоволство и въставане. Провалянето на Наполеон I от световните императори — Ротшилдови, прави всички крале и царе послушни и подвасални на капитала. Изключение правят само Русия и САЩ, поради което Ротшилд провежда кампания срещу Николай I, окачествявайки го като страшно чудовище, докато той е не само рядко религиозен, културен, но и много човечен. Британският посланик в Русия лорд Лофтус пише: „Николай I беше най-величествената коронована фигура — фин и благороден характер, щедър и много обичан от тези, които го познават.“*

[* Maj. Gen. Cherep Spiridovich The Secret World Government/ The Hidden Hand, p. 158.]

Блейз де Бюри в книгата си „Германия така както е“ пише: „Никой не може да отрече, че император Николай I е влияел положително на всички събития в Европа със своя религиозен морал и се е противопоставял на всичко неморално и неблагочестиво.“

Горещото желание на Николай I е мирно съжителство с Англия и Франция, което се оказва невъзможно поради силното влияние и власт на Ротшилд в тези страни. Неговият план е да се освободят България и Сърбия от турското иго, като в замяна на това да остави Англия да притежава Египет. За тази благородна цел той заплаща с живота си. Отровен е от собствения си лекар Манд, подкупен от всесилната „Скрита ръка“.

През 1855 г. на власт идва Александър II, освободителят на селяните и спасителят на Съединените Щати.

Вече знаем как тези европейски сили: Германия, Франция, Англия, Австрия и Италия се разпределят и попадат под властта на петимата Ротшилдови братя. Остават Щатите и Русия. Честните президенти на Съединените щати се борят всячески да не попаднат под опеката на тази зловеща династия. Но един след друг биват ликвидирани. Всеки президент, който им се противопостави, е бил убит. Линкълн, Гарфийлд, Мак Кинли и Хардинг са убити от платени убийци на „300-те“.

От 1912 г. насам, с избирането на Уилсън за президент на САЩ, започва и трагедията на Америка, която продължава я до днес и ще бъде трагедия на целия свят утре.

Никому ненужната Кримска война е всеизвестно, че като дело на Ротшилдови почти разорява Англия и Франция, а Европа обеднява за сметка само на една шепа облагодетелствани хора.

Когато Англия, Франция, Прусия, Швеция и Сардиния са готови да помогнат на Турция да задържи властта си над окупираните държави, Александър II е единственият европейски владетел (коронована глава) твърдо решил да освободи християнските народи от петстотингодишно турско иго.

След като Ротшилдови убиват цар Николай I, чрез Дизраели си подсигуряват Англия, Франция — чрез Наполеон III, Германия — чрез Бисмарк и Италия чрез Мацини, остават Съединените американски щати, за които е запланувано: Северните щати да се присъединят към Канада, която е част от Великобритания, Южните щати — към Мексико, която от 28 май 1864 г., се управлява от Максимилиян — пратеника на Наполеон III. C пристигането си Максимилиян получава веднага заем от 200 милиона франка от английската Ротшилдова банка. Агентите на капитала работят къртовски в Южните щати, за да настроят и озлобят населението срещу Северните, и до голяма степен успяват. Те дори сами предлагат на французите двата щата Тексас и Луизиана срещу материална и военна помощ. Точно когато всички тези коварни замисли са готови за действие, руският император следейки отблизо тези задкулисни игри срещу Северните американски щати, съобщава в Париж и Лондон чрез посланиците си, че всяка тяхна намеса срещу Севера ще се счита за обявяване на война на Русия, както и че _„ще стреля срещу първия, който стреля срещу Америка“_*. Александър II веднага изпраща атлантическата си флота начело с фрегатата „Ослабия“ в Нюйоркския залив, а тихоокеанската изпраща в Сан Франциско с изричната императорска заповед да се поставят над непосредственото командване на Линкълн.

[* Spiridovich, pp. 171, 176.]

Оригиналните заповеди до двамата руски адмирали, са видени лично и се потвърждават от двамата американски посланици А. Д. Куртин и Ж. В. Лотхроп, както и от съдията Филд.* Горното се потвърждава и от самия Линкълн, както и от външния министър В. Х. Севард. Този жест на руския император спасява целостта на Американските съединени щати и им помага да бъдат това, което са днес, но без каквато и да е гаранция за утре. Тази Гражданска война, съвсем безцелна и ненужна на американския народ, взима много невинни жертви: Севера дава 385 245 убити и ранени, а Юга — 100 000 убити.

[* Spiridovich, p. 183.]

За отбелязване е, че в историята за Гражданската война в Щатите никъде не се споменават горните факти и американският народ се държи в неведение. Ето защо пак твърдя, както в началото, че световната история трябва да се напише съвсем отново от истински историци, а не от платени хора на заинтересовани банкери, капиталисти и политици, които притежават цялата преса, литература и дори хората.

Ако американският народ знаеше истината за Гражданската война, в никакъв случай нямаше да застане морално на страната на Япония през 1904–1905 г., когато двете империи воюват.

Причината, поради която Ротшилдови и техните „300 души“ желаят войните и стълкновенията между народите е, че войните са тези, които водят до големите материални задължения, а на тях като династия носят неимоверни печалби. Ето защо по време на Гражданската война в Америка Ротшилдовите пратеници са навсякъде във всички щати, опълчват едни срещу други хората по същия начин, както в Русия преди революцията. Те са навсякъде и служат не на Русия или на революцията. Те изпълняват нарежданията на Троцки — избраника на Едуард Ротшилд. С Ленин се справят бързо, но подценяват Сталин. С днешните астрономически задължения, в които са изпаднали почти всички държави в света, картината става ясна на всеки. Няма държава, която да не дължи от порядъка на милиарди долари на чуждестранните банки. Всеки говори за чуждестранни банки, а никой не знае кои са те. Всеки мисли, че всички заеми и пари идват от Америка. Самата тя непрекъснато раздава помощи и заеми на цял свят от порядъка на милиарди долари. Много държави дължат по 10–20 милиарди и не са в състояние да изплащат дори лихвите. Управниците са принудени да прибягват до стагнация, които се отразяват негативно върху потърпевшия народ. Какво става в Америка, страната, която отпуска почти всички заеми и пари? Самата тя е задлъжняла с повече от 3 трилиона долара.

В края на 1988 г. федералното задължения е било два трилиона и 520 милиарда долара, на което само лихвите са 154 милиарда или 1/7 от бюджета на държавата. За да стане по-ясно какво представляват 154 милиарда долара лихва, ще ги раздробя по време на плащания. Това са 500 милиона долара на ден или 21 милиона на час, които американските данъкоплатци следва да заплащат на банките. Това е само федералното задължение, което със задълженията на частния сектор е повече от 10 трилиона или 35 000 долара за всеки американец.

На кого Америка дължи тази фантастична сума и кой е купил и владее Щатите? Разбира се, тези, които притежават парите! Не виждам по какъв начин Съединените щати биха могли да излязат от това по нормален и легален път. Единственият изход е управлението — самата държава да издава, печати и контролира паричните знаци, а не да ги купува от частни банки, които в случая са истинските собственици на долара. Аз обаче не виждам как това би могло да стане, тъй като октоподът е обвързал здраво държавата и неговите многобройни представители са навсякъде — от президентското място до малката община. За американския народ това е _„кауза пердута“_.
Интересите на Ротшилд в Европа и в западното полукълбо са големи, но тези в Далечния изток не са по-малки. Историята показва колко много войни е водила Великобритания за подсигуряване достъпа до него. И всички тези войни са не само насърчавани, а просто налагани на Великобритания с богатствата на Ротшилд. Без каквото и да е оправдание под натиска на Ротшилдови Великобритания окупира Египет и Суецкият канал попада под неин контрол. Каналът е даден на Великобритания за експлоатация за срок от 99 години. Но още след края на Първата световна война през 1918 г., преди крайния срок — 1969 г., Ротшилдови започват да кроят планове как да подсигурят пътя към Далечния изток. Великобритания е пръснала огромни средства и разляла много кръв за контролирането на Суецкия канал. Една от причините да се даде Палестина на евреите е точно тази — Средният Изток да се контролира от ционизма, на който Ротшилдови имат пълно доверие.

Те финансират преместването на 600 000 евреи от Източна Европа и заселването им в Палестина. Това започва на 18 май 1948 г. за сметка на 1 350 000 беззащитни християни и мюсюлмани, които са изгонени от домовете и земите им.

nakba

1210618080palestinian_refugees_shatat

1374367267 BenoRothenbergPalestinianRefugeesIraqalManshiyyaevacuation1948 nakbarefugees15s7imemcСъздаването на израелската държава и въобще днешната ситуация в Средния изток се дължи изключително на Ротшилдовите усилия да подсигуряват постоянен и сигурен достъп до Далечния изток. Всички приказки, че избраната от Бога раса трябва да живее в обещаната им земя, са само измислица и оправдание. Дано създаденото напрегнато положение в Близкия изток не доведе до една Трета световна война.

Ротшилдови никога не са измисляли нещо полезно за човечеството, никога не са създали някаква индустрия както Форд и много други, която да даде работа на хората. Те от самото начало започват да работят с огромни чужди капитали, като всички облаги запазват само за себе си.

Зад всички световни трудности и нещастия прозират подлостите и мошеничествата на Ротшилдови.

Никола Николов, от книгата му „Световната конспирация“

3 thoughts on “Ротшилдови – една отровна мъгла надвиснала над света

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s