В паяжините на здравеопазването

В пресата се появи изказване на министъра на здравеопазването г-жа Таня Андреева, според което неплатените здравни осигуровки, следва да се събират по реда на част пета от Гражданския процесуален кодекс – Изпълнително производство.  Това нейно мнение,  породено може би по повод заемания от скоро от нея пост и стремеж към бързи промени в тази сфера, крие доста опасни последици.

Таня Андреева

Съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. (Обн. – ДВ, бр. 101 от 18.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. ) здравно осигурителната вноска за 2013 г. е в размер на 8 на сто от месечното трудово възнаграждение, разпределeна между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40, както следва:  3,2 на сто за сметка на осигуреното лице и 4,8 на сто за сметка на осигуряващия (работодателя). Здравноосигурителната вноска на самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка и е в размер също 8 на сто за 2013 г. Здравни осигуровки се дължат дори и от лицата, чиито срок на регистрирани като безработни в бюрото по труда е изтекъл. Т.е. имаме или нямаме източник на доходи, държавата си предявява осигуровката и те съди, за да може после да образува срещу нас и изпълнително дело. И това при положение, че самата държава е нарушила чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите имат право на труд и държавата трябва се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Какво би се случило ако искането на министъра на здравеопазването стане факт?

Според данни, разпространени от НАП, над 2 млн. българи не са здравно осигурени. Това означaва над 2  млн. дела да натоварят съдебната система на България. Само за справка, че най-големият съд в Република България – Софийски районен съд за 2012 г. е образувал общо 89 415 граждански дела /при 84 258 за 2011 г. и 80 246 за 2010 г./ или с 5 157 повече, от което следва че през годината един граждански съдия е получил средно по 1161 граждански дела /1146 за 2011 г./ Ръст бележи и броят на исковите производства: 31 525 бр. или средно по  409 бр. на един съдия, с 3 085 повече спрямо 2011 г. (Източник: Доклад за дейността  на софийския районен съд през 2012 Г.)

300x300_2561

Взимайки под внимание и обстоятелството, че според данни на ГРАО от 15.01.2013 г., населението на Столична община по постоянен адрес е 1.247.949 души, и това при население на страната, съгласно последното преброяване – 7.364.570 души, следва че всеки шести е с постоянен адрес в Столична община. С оглед разпоредбата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява по постоянния адрес на ответника, същото се отнася и ако се предявят по реда на Заповедното производство (чл. 411, ал. 1 от ГПК). Дори и да се допусне по чл. 417, т.2 от ГПК, като максимално бърза процедура, това  гарантира на СРС поне още 80 000 дела (все пак се взима под внимание, че и безработицата в столицата е най-ниска и този проблем от глава на населението би бил най-нисък).

След като вземе решението даден гражданин да бъде съден, следва едно необратимо натрупване на разноски. Първо се калкулира размера на вземането (включващ главница и лихва). След това юрисконсултът или ако се предостави тази дейност на трети лица (адвокатски кантори или колекторски фирми поради липса на административен капацитет да се обработят толкова дела) ще се калкулират и юрисконсултски/адвокатски възнаграждения, като вторите могат да достигнат до 3 кратния размер на посочените възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обръщам внимание,че в нея са посочени миминалните възнаграждения, които могат да предявят адвокатите.

Белчо69

Към посочените възнаграждения гражданина трябва да заплати и внесените от заявителия/ищеца държавни такси. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба се събира 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв, ако решат по реда на заповедното производство със заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение, таксата е 2 на сто , но не по малко от 25 лв. (чл. 12 от Тарифата).

Посочените до тук разходи, които се начисляват на неплатилия здравните си осигуровки гражданин, са в т.нар. съдебна фаза. След издаването на изпълнителния лист разноските, които следва да заплати започват да се увеличават и то драстично. Освен начисленото юрисконсултско/адвокатско възнаграждение по изпълнително дело, то следва да разгледаме и разноските и по самото изпълнително производство. Понеже масово вече в такива случаи кредиторите се обръщат към частни съдебни изпълнители ще се спрем на Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители:

Т. 1. За образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв.;

Т. 2. За цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв.;

Т. 3. За извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв.;

Т. 4. За изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.;

Т. 5.  За изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.;

Т. 6. За издаване на удостоверение се събира такса 5 лв.;

Т. 9. За налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК , се събира такса 15 лв. (за всеки отделен запор по 15 лв.) Забележка. За налагане на електронен запор върху вземане по сметка/и в банка/и се събира такса 15 лв. независимо от броя на запорите;

Т. 20. За извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лв., като в т. 26 от Тарифата се посочва и възнаграждението на съответния частен съдебен изпълнител, което е пропорционално на предявеното вземане.

(таксите са и без вкл. ДДС)

Всичко това накрая се заплаща от длъжника. Много често лихвите, възнагражденията и разноските накрая излизат повече от наличието на самото задължение. В заключение питаме дали не е по-добре да се концентрираме преди всичко от  смисъла на здравноосигурителната вноска, да си постави резонния въпрос – какво тя покрива и каква е ползата от нея? Какви права ползват здравноосигурените лица спрямо останалите, от колкото държавата чрез изменение на няколко закона да се превърне в рекетьор на населението си? Ако се направи една анкета, колко от българските граждани биха желали да плащат тази вноска, както и колко от тях виждат смисъл от нея при положение, че накрая , ако ни се наложи да търсим здравна помощ, то всички си плащаме и докторите си искат независимо от здравния ни статус? Защо здравният министър не се концентрира над тези първостепенните проблеми, които всеки български гражданин вижда? Защо никой нищо не прави над очевадната корупция в здравните заведения, както и за повишаването на престъпно ниското ниво на обслужване? Защо не се предприемат никакви действия срещу ширещия се пазар за издаване на фалшиви болнични листове от знайни и не знайни АД-та,ООД-та, ЕООД-та, ЕТ-та, порочна практика, която товари с милиарди пропуснати ползи на година работодателите и с още толкова разходи НОИ? Защо не се преразгледа законодателството в областта на издаването и на анулирането на болничните листове? Де факто срещу скромна сума на личния лекар и дори ЛКК си правят каквото искат и почти няма активен механизъм, който да оспори това. Колко са анулираните болнични за 2012 г. като процентно съотношение на издадените? Това безхаберие се прехвърля и в статистиката – това е и една от причините България да е сред челните редици по заболяемост на населението в ЕС.

Считаме, че много по-сериозен проблем за решаване е довършването на здравната реформа, защото всяко едно нейно започване, води до по-лошо състояние на здравеопазването. Нека като отиде някой на лекар да се гледа преди всичко на него, като на пациент, а след това на клиент и под формата на банкнота. Да се редуцира административната тежест над лекарите, защото сега повече време отделят за писането на формуляри, отколкото за прегледа на пациента. Реформа в здравната каса и спирането на точенето й, както и по-голяма ефективност на милиардите й разходи на година. Въвеждане на електронната здравна карта. Все важни въпроси, които те първа има да се решават, а при нормална и ефикасна здравна система, гражданите сами ще искат да си внасят здравните осигуровки, за да ползват нейните предимства. Явно към настоящия момент само здравния министър вижда полза от нея, а работодателите поросто яма как да не я удържат от заплатите на служителите и работниците си, както и от своите пари.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s