12-те мита на капитализма

Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан: финансовите акули не искат да губят от печалбите си, а  основната тежест на дълговете се прехвърля на пенсионерите и бедните. В Стария свят броди призракът на “Европейската пролет” и противниците на капитализма обясняват  на хората как се унищожава живота им.

Статия на португалски икономист Guilherme Alves Coelho.

EnjoyCapitalismSticker1a

Добре известният израз, че всеки народ има такова правителство, което заслужава – не е толкова верен. Хората могат да бъдат измамени и главите им размътени с агресивна пропаганда, формираща модели на мислене, а след това лесно да бъдат манипулирани. Лъжите и манипулациите  днес са във вида на оръжия за масово унищожение и потискане на хората и са толкова ефективни, колкото и традиционните методи за водене на война. В много случаи, те се допълват взаимно. И двата метода се използват за постигане на победа на изборите и унищожаване на непокорните държави.

Има много начини за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма е била приземена и сведена до митове. Това е комплекс от фалшиви истини, които повтаряни милиони пъти в продължение на много поколения са се превърнали в неоспорима истина. Те са предназначени да представят капитализма като надежден  и заслужаващ подкрепата и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират с медийни инструменти, образователни институции, семейни традиции, от представители на църкви и др.

Ето и най-разпространените митове:

Мит 1. При капитализма всеки може да стане богат,  ако работи много и добре.

Капиталистическата система автоматично ще обезпечи на човека богатство, ако той работи добре. У работника несъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира,  след това той трябва да обвинява само себе си. В действителност, в условията на капитализма, вероятността за успех, без значение колко много може да сте работили, е като лотария. Състоянията, с редки изключения, не се създават с усилена работа, а са в резултат на измами и липса на разкаяние у онези, които имат  по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от усилена работа, която, заедно с малко късмет и добра доза вяра,  зависи само от способността за предприемачество и конкурентоспособност на всеки. Този мит  образува около себе  си система, на която се опира. За това работи и религията, особено протестантската.

487054_376735279081362_1594447786_n

Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички

Натрупаното богатство в ръцете на малцинството, рано или късно ще се преразпредели  между всички. Целта е да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, без да му се задават въпроси как го е направил. При това се поддържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и отдаденост. В действителност още Маркс прави извода, че крайната цел на капитализма не е разпределението на богатството, а  неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богатите и бедните в последните десетилетия, особено след установяването на върховенството на неолиберализма, доказа точно обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на “социалните грижи” в следвоенния период, и е работил върху основната задача – унищожаването на социалистическите страни.

374569_376722975749259_1849260005_n

Мит 3. Всички сме в една лодка

В капиталистическото общество няма класи, така че отговорността за провалите и кризите също пада върху  всички, и следователно всички трябва да плащат. Целта е да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява на капиталистите да  увеличават  приходите си, а  разходите да прехвърлят на народа. В действителност, отговорността е изцяло на елита, състоящ се от милиардери, който подкрепя властите и се винаги се радва на големи  привилегии в данъчното облагане, търгове, финансови спекулации, офшорни зони, шуро-баджанащина и т.н. Този мит се налага от елитите за да избегнат отговорността за тежкото положение на народа и да се вмени на него задължението да плати за грешките.

120421bankster

Мит 4. Капитализмът – това е свобода

Истинската свобода може да се постигне в условията на капитализма, с помощта на така наречената “пазарна саморегулация.” Целта е да се направи нещо като религия от капитализма, където е всичко се приема само на доверие, и да се лишат хората от правото на участие при вземането на макроикономически решения. Наистина, неограничена свобода при вземането на решения – това е пълна свобода, но тя е дадена само на един тесен кръг от силните в света, а не на хората, дори и не и на структурите на властта. По време на срещите на върха, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати, ръководителите на големите компании, банки и мултинационални корпорации  вземат важни финансови и икономически решения в  стратегически и средносрочен план. Пазарът   по този начин не се саморегулира, той е манипулиран. Този мит е бил използван за оправдаване, например, намесата във вътрешните работи на не-капиталистическите страни, като се основава на твърдението, че те нямат свобода, а  има правила.

374343_404553269632896_968327476_n

Мит 5. Капитализмът – това е демокрация

Само при капитализма има демокрация. Този мит, който плавно следва от предишния, е създаден, за да се предотврати обсъждането на други модели на социална организация. Твърди се, че всички те  са диктатури. Става дума за присвояването на  капитализма на такива понятия като свобода и демокрация, като по този начин се изкривява  тяхното значение. В действителност, обществото е разделено на класи, а богатите, които са свръхмалцинство, доминират над всички останали. Тази  капиталистическа “демокрация” не е нищо друго, освен прикрита диктатура, а “демократичните  реформи” са обратния процес за постигане на напредък. Подобно на предишния, този мит също така служи като извинение да се критикуват и атакуват не-капиталистическите страни.

capitalism (1)

Мит 6. Избори – синоним на демокрацията

Изборите са синоним на демокрацията, която, всъщност, така  се ограничава. Целта е да се клеветят и демонизират и за да се предотвратява  обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите  се определят от различни от буржоазните,  избори, например, в зависимост от възрастта, опита, популярността на кандидатите. В действителност, тази  капиталистическа система манипулира и подкупва , гласът е условен термин, а изборите – само формален акт. Този прост факт, че винаги изборите  печели представител на буржоазното малцинство,  демонстрира тяхната непредставителност. Митът, че там, където има  буржоазни избори, има  демокрация, е един от най-вкоренените , приемани за даденост, дори в някои леви партии и сили.

dog-eat-dog-capitalism3

Мит 7. Редуването на власт на партиите е наличие на  алтернатива

Буржоазните партии, които периодично се заместват във властта  имат алтернативни платформи. Целта е да се увековечи  капиталистическата система в рамките на управляващата класа, да се захранва мита, че демокрацията се свежда до избори. В действителност е очевидно, че системата на двупартийно или многопартийно парламентарно  устройство – това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции в една политическа сила, те се сменят  една след другa, симулирайки партии с алтернативна политика. Хората винаги ще изберат  агент на системата, защото са убедени, че това не е така. Митът, че буржоазните партии имат различни платформи и дори са опозиционни, е един от най-най-важните, той постоянно се обсъжда, за да може капиталистическата система да работи.

539073_433723310049225_641527830_n

 

Мит 8. Избраният политик представлява гражданите и следователно може да вземе решение  вместо тях

Политикът  след изборите вече е с правомощия, дадени му хората, и управлява както си иска. Целта на този мит е да се захранват хората с празни обещания и да се скрият реалните мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният не изпълнява това, което е обещал, или, още по-лошо, започва да прилага недекларирани мерки, често  противоречащи на декларираните и дори неКонституционни. Често такива политици, избрани с активно малцинство, в средата на мандата си достигат минимална  популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до промяна на политиката по конституционен път, напротив, води до дегенерация на капиталистическата демокрация в реална или прикрита диктатура. Системната практика за фалшифициране на демокрацията при капитализма, е една от причините за нарастването на броя на тези, които не гласуват.

338-1115221520-corrupt_collusion_wa

Мит 9. Няма алтернатива на капитализма

Капитализмът не е съвършен, но това е единствената възможност за икономическа и политическа система, и следователно най-подходящата. Целта е да се избегне изучaването и публичност на всички други системи и методи, включително силовите, за отстраняване на конкуренцията. Всъщност, има и други политически и икономически системи, както и най-известната – научния социализъм. Дори в рамките на капитализма, има варианти на южноамерикански “демократичен социализъм” или европейски “социалистически капитализъм.” Този мит е предназначена да плаши хората, за  да се предотврати обсъждането на алтернативи на капитализма и да се гарантира единодушие.

529112_408122502609306_1995711291_n

Мит 10. Икономията генерира богатство

Икономическата криза се дължи на излишък от твърде много облаги за работещите. Ако те се  отстранят, това ще спести разходи на  държавата и страната ще стане богата. Целта – да се прехвърлят на   публичния сектор, в това число и на  пенсионерите, отговорностите за изплащането на дълговете на капиталистите. Да се заставят хората да приемат бедността с аргумента, че това е само временно. Той е предназначен също така да улесни  и приватизацията на публичния сектор. Хората се  убеждават, че се икономисва за “спасение”, без да се споменава, че това се постига с  приватизацията на най-печелившите сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до намаляване на държавните приходи и до намаляване на обезщетения, пенсии и облекчения.

21268_10151413029983822_1446770424_n

 

Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре

Частният сектор управлява по-добре от обществения. Целта е  да “подслади хапчето” за икономии, за да се улесни приватизацията на активи и услуги. Това допълва предходния мит. В действителност, като правило, ситуацията  след приватизацията винаги е по-лоша за работниците заради повишения натиск върху данъкоплатеца, а  обезщетения и пенсии се намаляват. От капиталистическа гледна точка  управлението на публичния сектор е просто възможност за бизнес.Капитализмът няма нищо общо със социалната справедливост. Този мит е един от най-”идеологическите” митовете на нео-либералния капитализъм. Страната трябва да се управлява от частния бизнес, а правителството само да го подкрепя.

528153

Мит 12. Настоящата криза на капитализма е  краткосрочна и ще бъде решена за доброто на хората

Настоящата финансова и икономическа криза е нормална циклична криза на капитализма, а не на системата, и няма да доведе до нейния крах. Целта, на първо място, е финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар – да продължава да плячкосва държавата и използва хора. Това е и средство да остане на власт. Само че в действителност, и според Маркс, това което се случва днес, е системна криза на капиталистическата система, което означава растеж  на противоречията между общественото производство и частното присвояване на печалбата, и е неразрешима. Някои капиталистически теоретици, включително “социалисти” и  социалдемократи твърдят, че капитализмът ще бъде в състояние да оцелее, ако се промени.

Те твърдят, че кризата се дължи на грешки на политици, алчни банкери и спекуланти, или на липса на идеи у лидерите и механизми за разрешаване на конфликти. Само че това, което виждаме днес – е постоянно влошаване на стандарта на живот на хората, без никаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще бъде бавен процес с големи лишения за хората. Нашата задача е да допринесем за неговото отстраняване.

Guilherme Alves Coelho
Odiаrio – Portugal

Capitalism

Източник

2 thoughts on “12-те мита на капитализма

  1. Политиката на неолибералите, трябва да е за ниски данъци и без минимална заплата за всички. Но ако са такива, а не олигархични курви. Те ще са против всякакви субсидии, за бизнеса. Против всякакви поръчки за бизнеса. И щяха да бъдат за данъците по предназначение, като акцизите за алкохол и цигари да отиват само за лечение на тежки болести, и лечение на зависимости. Не съм чул, нито един либерален икономист да каже нещо такова. За десните, ниските данъци заместват субсидиите?? Но не сме ги чули да критикуват субсидия за бизнеса, като кажат, че плоският данък е достатъчен?? !! Как така хем кейнсианство хем неолиберализъм и монетаризъм?! Как ще даваш субсидии като не си взел прогресивни данъци?! Така ще се получи дефицит в бюджета.

  2. http://www.youtube.com/watch?v=TWrqR_-04Uw&html5=1 Култовата сцена с клетвата във филма „Вчера” се е случила реално в Ловешката немска гимназия през 60-те години на миналия век. „Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ”, разказа за Дарик бившият разузнавач номер 1 Бриго Аспарухов.

    Не всички знаят, че той е прототип на Иван – героят на Христо Шопов в любимия на много поколения роден филм „Вчера”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската в Ловеч.

    Възпитаници на гимназията са доста родни политици като Андрей Луканов, Нора Ананиева и Симеон Дянков. Още една важна висша фигура от разузнаването ни е сред възпитаниците на Бастилията – Иван Драшков.

    Клетвата – прогаряли са подписа на всеки, който я наруши

    „Клетвата беше написана от мен и от още двама мои съученици и когато някой не спазваше клетвата тогава ние го изключвахме и всеки, който се беше подписал под тази клетва, прогаряхме подписа му със свещ”, разказва Бриго Аспарухов – бившият разузнавач номер 1, за който не всички знаят, че е прототип на Иван – героят на Христо Шопов в култовия за много поколения роден филм на Иван Андонов „Вчера”.

    Мястото на историите от филма е Ловешката немска гимназия, чиито възпитаници са доста родни политици и оказва се куп разузнавачи. Историите ги разказва в книгата си Владо Даверов, завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов.

    „Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия поглед тогава аз съм бил един възможен негов герой в бъдеще. Бях спортист, вечният спортист. Като гледам филма, ми се вижда, че добре ме е представил”, разказва Бриго Аспарухов.

    „Владо завърши 66-та година, аз завърших 64-та година миналия век. Владо Даверов е свидетел почти на всички неща в пансиона. А пансионът беше малка изолирана крепост – Бастилията се наричаше от местното гражданство. Ние не възприемахме този израз, но така ни наричаха – беше затворена общност, в която имаше голям колектив”, спомня си още бившият шеф на разузнаването.

    Според Бриго Аспарухов пансионът ги е научил на това, че колективът е хубаво нещо, но трябва да се оправяш сам. „И това винаги ми е помагало в целия живот”, допълва той.

    Култовите фрази във филма – реални, макар и леко украсени

    „Всички неща, които се предават във филма, са истина, разбира се, украсени. Тази клетва беше прочетена на една такава сбирка, в една от стаите на пансиона, увити в чаршафи”, спомня си още прототипът на Иван от „Вчера”.

    Спомняме си за култовите реплики на директора Цончев във „Вчера” и прекрасната роля на Георги Русев: „На какво прилича това питам? На нищо не прилича! Вие сте ученици от кадрова гимназия! Я ме вижте мен – на 58 години съм и нямам нито един кариес! Един Цончев не си отива така лесно – запомни го!”

    „Поведението на директора Георги Русев, вечна му памет, тогава се казваше Иван Инджов, един достолепен българин, с много добри спомени за него съм. След това дойде друг директор – Цонев. Всичко това е сборен образ на директора”, спомня си Бриго Аспарухов. И допълва, че и двамата са имали подобни шеговити изяви. „Ние много бързо ги хващахме учениците и ги разнасяхме и украсявахме. Явно са станали култови”, допълва с усмивка Аспарухов.

    Имаше и много романтични моменти, казва още Бриго Аспарухов. И макар да спестява тази част от историята на Ловешката немска гимназия, всъщност точно там животът го среща със съпругата му, за която се твърди, че е прототипът на Дана.

    „Строго се забраняват всякакви разговори, погледи и подхвърляния на бележки между младежи и девойки! Няма тука да си играем на абстрактен хуманизъм – сега ще видите вие кон боб яде ли?!?” – други култови фрази от филма на математика Баръмов, изигран блестящо от покойния вече Никола Рударов.

    Във филма Баръмов довършва дългия списък със забрани – „Забраняват се тесните панталони за младежите, на девойките се забраняват всекакви къси поли и минижупи, коленете трябва да бъдат покрити най-малко една педя!”. Това си беше в реда на нещата, имаше го записано в правилника за поведение – да имаш приличен ученически вид, спомня си Бриго Аспарухов.

    Историята с изгорения чин и бунтовете

    И историята с изгорения чин и учителския стол също се оказва истина, макар и случила се в друг клас, но отново в Бастилията. „Не в моя клас, но в гимназията имаше такъв случай. Имаше и бунтове, когато се съберат деца на едно място дълго време, те раждат странни идеи – изведнъж започваме да чупим, да викаме, да гасим тока или да махнем бушоните”, разказва известният роден разузнавач.

    Припомняме си за историята без ток в стола на Бастилията. „Намесваха се преподаватели, имаше намеса и на полицията – такива лудории, които никога не сме ги отдавали на протест към нещо друго, освен на някаква изява на младостта ни, на пубертета ни, ако щете”, коментира Бриго Аспарухов.
    „Аз вярвам в дявола и във взаимната изгода“ – изказване от филма, което показва на къде са тръгнали партиините другари и системата.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s