Виртуална икономическа реалност

Не че преди не бях чувал за Института за пазарна икономика, но обвързаността му с разпространението на двете книги за световната криза 2008-2009 които дискутирам тук, ме накара да се позаинтересувам повече от него. Определено поддържа внушителен сайт (1) и развива по-голяма дейност отколкото предполагах. Аз се набутах направо в отчетите на института и прелистих този за 2008 година. Отчета си е големичък за да го чета. Попадам обаче на познати имена USAID, американска „неправителствена“ организация подчинена на Държавния секретар на САЩ и сътрудничеща на ЦРУ (2). американската фондаця „Хертридж”, Хосе Пинера, (канили са го в България!) министър на труда и минното дело при диктатурата на Пиночет! Пинера е крайно десен неолиберал, който е приватизирал дори гробищата и детските градини в Чили. Минава за специалист по приватизиране на пенсионни системи. Това е един от хората опустошили чилийската икономика по времето на Пиночет (3). На тези неща си заслужава човек да се спре отделно, особено на личност с мръсното минало на Хосе Пинера.
Онова което ме накара да пиша това е следният текст на 25-та страница на Отчета „Уолстрийт  Джърнъл  публикува  статия-коментар на Стивън Мур, главен икономически анализатор, в която той цитира ИПИ като успешен пример за прокарване на реформи в данъчната сфера. http://online.wsj.com/article/SB121647615754667819.html” (4) Следваме линка и какво откриваме? Статията започва така

Наскоро интервюирах подстрекателят за въвеждането на най-ниския в света плосък данък – Светла Костадинова, директор на ИПИ в София, България. Тя настоява, че най-изумителното в случая е, че Българското правителство е все още открито социалистическо. Въпреки това, тя и колегите й успели да убедят политиците, че смяната на текущата данъчна система с 10 процентен плосък данък ще увеличи приходите и ще донесе на правителството допълнителни пари за финансиране на социални разходи и пенсии.”

Автора цитира следните думи на Костадинова, „Ситуацията в България ставаше все по-отчайваща. Губехме населението и нашите най-добри работници. Те отиваха да търсят работа в Западна Европа, а най-големия дял от идващия от чужбина капитал беше от парични преводи.”  След това пише „Всичко това започва да се променя след като корпоративният данък се смъква до 10% през 2007 година, както се смъква и данъка доходи също на 10% през януари тази година [2008]” ….
По нататък в статията се казва
Резултат: Страна която преди 10 години е имала 12% безработица сега я е свалила до 6%. Вместо хората да напускат България за да търсят работа „сега е обратното. Западноевропейците сега идват за работа в България. Сега населението се увеличава” – казва тя [Костадинова].”

В последствие Костадинова отговаря на въпроса не трябва ли богатите да плащат повече, както настояват левите – „Да, някои от тях настояват да се увеличи данъка, но повечето разбират, че плоският данък осигурява повече работни места и приходи.

В последния параграф статията предлага да се смъкват данъците в САЩ по примера на постсоциалистическите страни в Източна Европа и се цитира Ричард Ран (Да, тоя от плана „Ран-Ът”) „Тези страни, дори бившите комунисти, разбират, че плоският данък е ключа към техния просперитет.” С това преведох на Български почти цялата статия.

За съжаление, статията изобилства с неверни твърдения и полуистини. Основните тези са две.Едната е, че по-ниският данък осигурявал по-високи приходи. Това не е задължително да е така. По-ниския данък не винаги води до по-големи приходи. Има оптимална ставка. Вярното е, че в краткосрочен план плоският данък понякога води до увеличение на данъчните приходи на държавата поради „излизане на светло“ на част от сивата икономика, но в дългосрочен води до социално разслояване и изчезване на средната класа. Точно затова няма нито една развита страна с плосък данък (ако не броим Исландия за развита). Плоският данък е популярен в постсоциалистическите страни, Ирак (15% наложен от американските окупационни сили) и някои африкански и латиноамерикански страни. Плоският данък в България може би да беше добър за Станишевото правителство, обаче не помогна на Дянков.

Втората теза е, че  въвеждането на плоският данък в България е довело до създаването на работни места. Фигура 1 представя данните за безработицата в България от 1996-та до 2009 година взети от Националния статистическия институт (5). Да, преди 10 години безработицата е била дори над 12%, но от 2001 година насам монотонно и стабилно намалява и при въвеждането на плоския данък вече без друго е в рамките на 5-7%, т.е. намаляването на безработицата в България няма нищо общо с плоския данък. Като гледа човек графиката по-скоро ще заключи, че намалява обратнопропорционално на външния ни дълг, каквото и да означава това. На американския пропагандист можем да простим, но „водещ икономист”, директор на Институт, който влияе на правителствената политика, да не знае какъв е хода на безработицата в България не мисля че може да се толерира. Нещо повече обаче, статията в прав текст твърди, че намаляването на данъците е обърнало ситуацията в България. Както се вижда, такова нещо няма. Ако нещо се твърди, то би следвало да е проверено, в случая не е и не отговаря на фактите. За пореден път неолиберали, привърженици на свободния пазар имат грубо разминаване с фактите. Кое точно е казала Костадинова не можем да знаем, но очевидно ИПИ поддържа тезите в статията след като я е включил в годишния си отчет.
Противоречието с фактите достига комични размери. А именно, това че западноевропейците идвали у нас за работни места … мисля, че не подлежи на коментар. И населението се увеличавало. Как, с чужденци ли?

Фигура 1 Изменение на безработицата (годишно) от 1996 година насам съпоставено с изменението на външния дълг.

В предния си текст, посветен на финансовата криза показах как от най-високо ниво – Австрийската икономическа школа и Института „Кейто” вече са създали фалшифицирана история на световната икономическа криза от 2008-2009 година. Западните неолиберални институти и „учени” са създали и фалшифицирана история на света (6,7), към която трябва да добавим и фалшифициране на историята и извращаване на идеологията на социализма. Разпространяването на толкова фалшификации и погрешни теории може да се извършва или от нечестни хора или от хора които си нямат понятие от материята с която боравят, а само повтарят зазубрени правила. Този пример с Костадинова определено навява на втория вариант. Тогава, следва ли да се учудваме, че „компетентните антикризисни мерки“, на  министър Дянков, също краен последовател на неолиберализма, се оказаха прокризисни и доведоха до задълбочаване, вместо до преодоляване на икономическата криза в България. С други думи, както в света така и у нас, неолибералите живеят в своя икономическа виртуална реалност създавана от школите на неолиберализма в света и твърдо отказват да приемат несъответствието й на действителността. Вярно, има голяма материална и нематериална изгода от следването на „правата“ икономическа вяра.

Лошото е че, тия хора, които не знаят какво правят, постоянно се изявяват в медиите и лъжат не само народа, а и самите правителства не само у нас, ами и по целия свят. Костадинова сама се хвали, че тя и ИПИ са убедили правителството на Станишев за плоския данък. Същият този ИПИ, чийто директор е Светла Костадинова сега отново активно се меси при съставянето на антикризисните мерки на правителството на Бойко Борисов. (8,9) Прави го заедно с групата български неолиберали или последователи на неолиберализма. Георги Ангелов, от „Отворено общество” (10-13), Индъстри Уоч (те предпочитат да се изписват на английски разбира се – Industry Watch за да ги мислят за по-умни), Център за либерални стратегии, Центъра за икономическо развитие, като са формирали групата „Macro Watch”  (пак английски!) , която е отново инициатива на „Отворено общество” (15, 16).  Та лошото на свободата на словото е, че позволява да се лъже и манипулира в голям мащаб (най-цененото й от Запада качество, ако питате мен). Освен това оня който има парите, т.е. банки и корпорации, си наемат „учени”, „институти” и  платени клакьори които да прокарват техните класови интереси (които са 1. Печалба. 2, Печалба, 3. Печалба …) като обществени интереси или като „наука”. Споменатите центрове и институти в България и световната мрежа в която участват са част от репресивния апарат на западната „демократична” система. Достатъчно е да чуете какво говори например Георги Ангелов, за да видите на кого трябва да се подчиним, на кого трябва да угодим, на кого трябва да си разпродадем имуществото (приватизация!) и заради кого трябва да си намалим доходите и да работим повече – чуждите инвеститори, т.е. от едри риби като Ротшилд и Рокфелер, през по-дребни, като Бъфет и спонсора на „Отворено общество” – Сорос, през още по-дребните банкери и мениджъри до обикновените западни граждани които „инвестират” на фондовите борси. Обещава ни се, вече 20 години, че ако „слушкаме и папкаме” ще станем като тях. Уви, не само не станахме, а с всеки изминал ден губим повече и повече, защото тази неолиберална икономическа идеология е против нашите интереси, както лични, на повечето от нас, така и национални, тъй като повечето от нас съставляваме българския народ.
И да, следва да се отбележи, че тези институти са добре финансирани. Бюджета на ИПИ например за 2008 година е 500 хиляди лева (17). А къде са алтернативните икономисти? Как те са финансирани и финансирани ли са въобще? Кой от нас може да извади такава сума? Затова, хора, четете, образовайте се, формирайте мнение и го изказвайте. Бъдете активни, никой няма да го направи вместо вас!

kihano

(1) Сайт на ИПИ
(2) William Blum, „Killing hope : U.S. military and CIA interventions since World War II“ Zed Books, 2003,стр. .142, 200, 234. Откъс от книгата посветен на България.
(3) Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008)
(4) Отчет за 2008 година на Института за пазарна икономика (pdf файл)
(5) Коефициент на безработица, по наблюдение на работната сила, общо. Данните в сайта са от Националния статистически институт.
(6)  Erik S. Reinert „How Rich Countries Got Rich and Why Poor Countries Stay Poor“, Constable and Robinson, (2007)
(7) Ha-Joon Chang, „Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism” Bloomsbury Publishing PLC (2007) Превод на български на първа глава от книгата можете да намерите тук.
(8) Красен Станчев призова за нов цикъл от големи приватизационни сделки (17.03.2010)
(9) 10% здраве или 10 причини за удължаване на кризата в България (13.03.2010)
(10) Бюджетният дефицит за януари – няма безплатен обяд (04.03.2010)
(11) Георги Ангелов: По-високата здравна вноска ще увеличи безработицата (08.03.2010)
(12) Колко голяма е „дупката“ в бюджета? (19.03.2010)
(13) Вредни идеи са обсъждали държавата, бизнесът и синдикатите (24.03.2010)
(14) http://www.iwatchbulgaria.com/
(15) България тръгва по пътя на Гърция?
(16) Икономисти ще обсъдят рисковете на възстановяването
(17) http://ime.bg/bg/articles/finansowa-informaciq/

Източник:

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s