Неолиберализъм и природни ресурси

В последните поне 40 години доминира идеологията, че т.нар. „свободен пазар“ определя, как да се изполват ресурсите на една страна. Това на практика означава, че без значение на националните интерси на дадената страна, с тези ресурси може да разполагат тези, които имат достатъчна икономическа мощ да си го позволят. На практика тук не става въпрос за аргументи, отнасящи се до опазване на околната среда, използване на ресурса на страната, за създаването на благоденстващо общество или за отварянето на работни места и т.н. (Винаги резултатите от такива сделки са точно обратното – по-голяма мизерия за мнозинството в тези държави, като най-често това се съпътства с разрушаване на местния поминък).

by-tiago-hoisel

Тези аргументи се използват като средство да се прикрие истинската причина, а тя е много по-проста. В основата и стои идеология, непроменена от края на Студента война, не много различна от марскистката и също родена от хегелианско разбиране на историята, а именно, че капитализмът в този му краен вариант, т.е. следващ догмите на Ранд, Хайек и Фридман, е последния стадий от развитието на човечеството и води до край на историята. Напъните на икономисти и финансисти да ни дават „рационални“ аргументи, че предоставянето на национални богатства на чужди корпорации (било то мултинационални, американски, руски и т.н.) е в наш интерес, произлизат тъкмо от сляпата вяра в този неолиберален модел, които винаги води до лишаване на мнозинството от социално-икономически права, културна изостаналост и натрапване на една нова ценностна система, където идеите за социална справедливост се демонизират като им се слага знак за равенство с тоталитаризъм и тероризъм, докато в същото време е налице изграждането на глобален икономически тоталитаризъм с феодален привкус, в които тотална власт упражнява една малка клика.

В глобален мащаб се налага идеология, която редуцира „човешката природа“ до егоистичния интерес, като грижата за другия в най-добрия вариант се простира до семейството. Налага ни се тезата на Тачър, пряко повлияна от Ранд, че не съществува общество, а само индивиди и техните интереси, които по презумция се предполага, че са материални/икономически. Това мислене определя и стожера на тази система – консумеризма. Цялата икономическа система е съобразена с нуждите на консумеризма, като това включва оръжейната индустрия и порно индустрията. Ясно е, че при тази идеология и тази полит-икономическа система, предишните постулати на либералната демокрация – свобода, равенство, братство нямат място. Настъпва изкривяване на представите за добро и зло, етика, справедливост и т.н., възхвалява се „предприемаческия дух“, като въпросите за начина по който предприемача трупа капитал и резултатите от неговата дейност остават на заден план.

Сексуалната експлоатация се легитимизира и нормализира, дори романтизира – не малко момичета по-света си мечтаят да бъдат порно звезди, които вече имат статут на знаменитости. Порно индустрията е типичен пример за процъвтяващ отрасъл на пост-индустиралния капитализъм (където се залага на производство на нематериални услуги), продукт на този тип идеология. Това е пример за разменяне на ценностната система, породен от умишленото налагане на идеологията на неолиберализма. Всяко консуматорство, от което може да се трупа капитал е позволено, така се стига и до глобалната организирана престъпност, която се грижи за консумирането на проституция и наркотици и която се „храни“ точно от съществуването на идеология, позволяваща това. Процесът на превращане на природата в обект на консумация тече отдавна. Но след като вече е ясно, че природните ресурси са на изчерпване, а безогледната им експлоатация води до ускоряване на апокалиптичния сценарий за нашия вид, сред капиталистическия елит се обособиха два лагера – този на зелените капиталисти, които търсят начини за печалба чрез нови технологии, оттук и мантрата – „алтернативна енергия“ и този на старите хардлайнери като Шеврон, например, които нямат интерес от края на авто индустрията и разчитат на ПР техники, напоследък се наблюдава сливане на двата лагера, като старите монополисти облякоха костюмите на радетели за алтернативна енергия. Това става чрез мащабни пропагандни кампании. А решението е много просто и засяга всички нас – или избираш да се откажеш от „удобството“ на свръх-консумеризма и даваш право на живот на другите поколения или продължаваш в същия душ и обричаш човечеството на смърт.

G.H.
29 януари 2012

Източник:

3 thoughts on “Неолиберализъм и природни ресурси

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s