Външен дълг

Помните ли какъв проблем беше външния дълг на България в годините около „прехода”? Той се считаше за признак за „фалита” на социалистическата икономика. Този мит още се мотае из информационното пространство (1) и даже книги се издават (2) от самозван  „Институт за изследване на близкото минало“, който представлява мозъчен тръст, и естествено е свързан с пропагандни организации като фондация „Отворено общество“. Напоследък обаче брутният външен дълг на България взе че достигна 108% от БВП (2009 година) и надмина 5 пъти този през 1989 година и чудно как никой не вдига шум, че капиталистическата ни икономика е фалирала. Така темата за външния дълг вече не е актуална за пропагандистите, но не и за нас останалите. Изменението на външния дълг на България от 1981 година насам е представено на Фигура 1. Данните до 2006 година са на Световната Банка (3) а след 2006 на БНБ (4). Нанесени са също и министър председателите на българските правителства, като са пропуснати двете служебни правителства, на Ренета Инджова (17 октомври 1994 – 26 януари 1995) и Стефан Софиянски (12 февруари 1997 – 21 май 1997) тъй като са управлявали по-малко от година.

Фигура 1 Изменение на външния дълг на България от 1981 година насам по данни от Световната Банка (СБ) (3) и БНБ (4).

Брутния външен дълг се дели на две части –  частен и държавен, като се правят опити частния дълг да се омаловажава и да се отчита само сържавния дълг. Пренебрегването на частния дълг обаче е неправилно тъй като зад него се крие отричане на икономическия ефект на частните заеми, което е абсурд. Ако заема е на частник, то той ще опитва да го върне вземайки от тия, които му работят, т.е. от нас. А ако не успее да го върне и фалира и ония, които ще си изгубят работата сме пак ние. Плащанията по лихвите на дълга независимо дали е частен или държавен, изнасят валута от страната, което утежнява състоянието на местната валута. Освен това много от взетите заеми са дадени за жилищни (макар и не само) кредити на голяма част от населението, а не само на „бизнесмени“. По тези причини частният външен дълг не следва да се пренебрегва.

Фигура 2 Изменение на брутния и държавния външен дълг в американски долари (долу) и като процент от брутния вътрешен продукт (горе) и на брутния вътрешен продукт (в средата) на България от 1981 година насам по данни от Световната Банка (СБ) (3) и БНБ (4).

Дългът на „фалиралия“ социализъм
Държавният дълг често се представя като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна. По този начин е представен и един от Маастрихските критерии на Европейския съюз, а именно държавният дълг не следва да надминава 60% от БВП на страната. На Фигура 2 най-отдолу е даден държавният дълг от 1999 година насам, нанесен заедно с брутния външен дълг от 1981 година до сега. На средната графика е показан брутния вътрешен продукт на България пак от 1981 година до сега. Данните са взети от Световната банка и са в американски долари. Данните от БНБ на Фигура 2 са превърнати в долари, като е използван средния за всяка година курс на на еврото към долара. Вижда се, че има съгласуване на данните на СБ и БНБ за брутния дълг след 1999 година, което означава, че данните на СБ са надеждни. От тях се изчислява представения на Фигура 2 горе брутен външен дълг, като процент от БВП. Към 1989-91 година целия брутен външен дълг е държавен. Тук идва интересното, външният дълг на НРБ към 1989 година е 46.6% от БВП, а към 1990 – 52.5. Както се вижда, НРБ покрива със запас Мастрихтските критерии по този параметър. За сведение само към 2010 година този критерий не се покрива от голяма част от развитите европейски страни, например Германия (чийто дълг е 82% от БВП), Франция (82%), Великобритания (76%), Италия (119%), Холандия (63%), Белгия (101%), Гърция (143%). Ситуацията не е по различна за развитите страни извън Европа – дългът на САЩ е  62% от БВП, на Япония – 198%, на Канада – 84% (5). Така още веднъж се вижда, че изпадането на социалистическата икономика в непоносим дълг всъщност е мит създаден по времето на прехода. Нека видим защо и как.
Като неоспоримо доказателство за „фалита“ на социалистическата ни икономика се счита обявяването на мораториум върху плащането на външния дълг. Този мораториум е обявен от правителството на Андрей Луканов на 29 март 1990 година, т.е. по време когато външният дълг не надвишава 53% от БВП и определено не изглежда да има икономически причини той да не бъде изплащан. Както се вижда, отношението на дълга към БВП скача до над 100% през 1991 година, след обявяване на мораториума, и то не заради вземане на ново заеми, а заради драстичния спад в БВП, както може да се види от Фигура 2. Обявяването на мораториума обаче не е първата среща на Луканов с външния дълг. „От 1984 до 10 ноември 1989 година, Андрей Луканов е председател на Валутната комисия към Политбюро на ЦК на БКП – оперативният орган, който отговаря за валутния резерв и валутния дълг на България.“ (6). Същевременно Луканов е основния интригант при разграбването на българската икономика след 1989 година. Той е обвиняван за изчезването (два месеца преди обявяването на мораториума) на два милиарда долара от създадения от Тодор Живков валутен резерв. Това означава, че схемата по която тези два милиарда са изтекли е подготвяна преди 1989 година и определено има отношение към външния дълг. Нормално е да се предположи, че поне част от външния дълг е натрупан чрез криминални действия, например чрез задграничните дружества, в които е замесен самия Луканов. Дали е така едва ли някога ще научим, но дори да допуснем, че целият дълг е натрупан за реални нужди на социалистическата икономика, то пак неговата големина не говори за фалит. Обявяването на мораториум върху изплащането на външния дълг е необосновано решение на Андрей Луканов. Така се оборва основен елемент на антисоциалистическата митология, че социалистическата икономика е натрупала непоносим дълг, който говори за фалит. Критиците на социализма обаче умишлено допускат и още една грешка – бъркат социализма с развалянето му. Както се вижда до 1984 година външния дълг на България (фактически статистиката показва само дълга към западните страни. По думите на Тодор Живков много социалистически страни включително СССР имат дълг към България) е нищожен и съставлява не повече от 15% от БВП. Така че не може съмнителен период от 5 години (1985-1989) да се счита за доказателство за нефункционалност при наличието на 40 години (1944-1984) успешно икономическо развитие. Основните икономически проблеми настъпват след 1989 година и то тъкмо поради умишленото разграждане и раграбване на социалистическата държава. Това не е икономически, а политически провал. Той настъпва поради умишлено решение на псевдокомунистическия елит и у нас и в СССР да присвои социалистическата собственост. Митът за фалита на социалистическите икономики и нашата и съветската обслужва именно този псевдокомунистически елит и бившите му западни врагове от времето на Студената война. Поддържането на този мит не е в полза на народа.

Външният дълг на „демократична“ България
Както се вижда от Фигури 1 и 2 (долу), трайното и значително увеличение на външния дълг започва при правителството на Симеон Сакскобургготски, но ако питате мен причината е дивата приватизация на Иван Костов. Разбиването на вътрешната икономика естествено предизвиква нужда от външни средства, т.е. заеми. Още повече, правителството на Костов е единственото изпълнило изискванията на МВФ и получило всички траншове на заемите. Намека за връзката между нарастването на външния дълг и приватизацията не е без основание. Комплекта мерки които МВФ и СБ налагат действително могат да доведат до такъв ефект. Джон Пилджер (а и не само той) директно обвинява тези институции в умишлено вкарване на страните в дългове. Изискванията на МВФ и СБ общо взето се свеждат до препоръките на Чикагската шайка на Милтън Фридман. А именно, приватизация, дерегулация на цените, свиване на социалните разходи, пълно отваряне на икономиката за чужди стоки и капитали и препоръчително обвързване на местната валута обикновено с американския долар. Чикагската шайка успява да прокара тези свои идеи благодарение на хунтите в Латинска Америка. Нека погледнем данните за Чили на Фигура 3. Пиночет прави преврата през 1973. Веднага се получава увеличение на външния дълг на Чили. През 1974 малко, а после доста повече през  1976-1980та. В Аржентина през 1974 умира Хуан Перон, създателя на „перонизма” – смесица от капитализъм, социализъм и протекционизъм. Малко след това, през 1976 преврата на Хорхе Видела окончателно утвърждава идеите на Чикагската шайка в Аржентина. Следва нарастване на външния дълг. Тази хипотеза се потвърждава от Наоми Клайн (7).
Друго съществено наблюдение е разхождането на държавния и брутния външен дълг. Те са почти еднакви до 1999 година – Фигура 2 долу. Правителството на Костов в периода 1997-2001 провежда масовата приватизация. Резултатът е намаляване на държавния дълг, съпроводено от силно нарастване на частния външен дълг. Българската икономика е раздържавена до близо 70%. С други думи икономиката става частна и естествено и дългът преминава в частен. Така се оказва, че частната българска икономика генерира от 1.21 (2005 година) до 2.38 (2009 година) пъти по-голям дълг като част от БВП отколкото социалистическата държавна икономика през 1989 година. Ако вземем година по-далеч от перестроечните 1985-1990, то числата биха били  3.8 и 7.5 пъти съответно за 2005 и 2009 година. Това показва, че поне по отношение на външния дълг социалистическата икономика на Народна република България е била по-ефективна от тази на сегашна капиталистическа България – очевидна истина, която никой от политическия елит не иска да признае. Този резултат обаче е напълно обясним и се дължи на различните философии на съветския социализъм и на капитализма. Социализма функционираше на принципа „каквото си произведеш – това ползваш“. Затова банани имаше само по коледа, а западни коли и електроника не се внасяха. Логиката на капитализма е „потребяваш най-доброто“, независимо какъв боклук и дали въобще произвеждаш. Естествено, такъв начин на живот е невъзможен и може да бъде воден само за известно време чрез натрупване на дълг. Това и правим.

Фигура 3 Външен дълг (държавен+частен) на глава от населението за 15 страни по данни от Световната (Американска) Банка (3) сравнен с общия* държавен дълг на няколко развити страни за 2009 година.

А другите страни?
Естествно, казаното за България важи и за болшинството капиталистически страни. Затова външният им дълг расте с времето в дългосрочен план – Фигура 3. Помните ли? Румъния беше изплатила своя дълг през 1989-1990 година. Погледнете сега Фигура 3. Дългът й на глава от населението през 2006 година е колкото нашия. Унгария е шампион по задлъжнялост. Полша е на едно ниво с Турция и с по-голям дълг от нас само допреди няколко години. Тези външни дългове обикновено са към развитите страни и по-точно към едри банкери и собственици (Но не само. В западните страни голям процент от населението участва в търговията с ценни книжа.), т.е. към същите лица към които западните страни имат още по-голям дълг. Общия държавен дълг на няколко западни страни също е нанесен на Фигура 3, но само за 2009 година, т.е. към момента на писане на този текст. Ако трябва да добавим и частния външен дълг на западните страни то цифрите като минимум се удвояват (САЩ), а в някои случаи (Ирландия, Великобритания, Белгия, Хонконг, Холандия, Швейцария) удесеторяват (6). Това несъмнено влошава картината на общата задлъжнялост, но не чак толкова много, тъй като това са взаимни заеми между богатите страни. Частните лица и фирми също не вземат заеми от бедните страни, така че бедните страни са длъжници на богатите, а богатите са длъжници сами на себе си, т.е. помежду си.

Според схемата на световната капиталистическа икономика външния дълг (държавен и частен) на неразвитите страни  и общия държавен и частен дълг на развитите страни са едно и също нещо и образуват световния „държавен“ дълг. Разбира се има известни усложнения. Ясно е, че дълговете на бедните страни са насочени към богатите, т.е. нагоре по икономическата пирамида. За дълговете на богатите засега нямам данни, но вероятно също е от бедни към богати, т.е. от ония американци които си изгубиха жилищата в кризата към едри банкери. Разбира се, има и други фактори, като този, че колкото и по-голям да й е дълга, на Германия ще се гледа като на по-надежден длъжник отколкото на Намибия, например и никой няма да иска да трупа намибийска валута. Върху външния дълг се начислява лихва. През 2008 годишната лихва по външния дълг на България е била 5.29%, а родината ни отделя между 6 и 8% от БВП за погасяване на лихви (7)  Както на всеки от нас се пада дълг по около 5000 евро и лихвата е около 5% значи всеки от нас плаща около 250 евро лихва годишно независимо дали минават през държавата или през частни лица и фирми. Ако имате дете стават 500 евро. Като гледате Фигура 3 и като помните, че 85% от населението на планетата е в незападните страни можете да си представите, какви суми изтичат от бедните към богатите страни. Бедните страни осигуряват стабилен, и вероятно нарастваш доход на богатите страни. Е, това разбира се са по-дребните доходи на западните страни. Печалбите от инвестиции (прост пример с ЧЕЗ) са далеч по-големи, но това е отделна тема.
Световната икономика е затворена система и за нея тази схема важи с пълна сила. Принципната невъзвръщаемост на заемите гарантира, че винаги ще има увеличаващи се дългове и банкрутирали страни, чиято собственост, от промишлени предприятия до природни ресурси и територия, ще бъде разпродавана, т.е. ще преминава в ръцете на западните компании. До кога? До безкрайност? Не разбира се. До следващата световна война.
В края на 80те ние имахме глупостта да се присъединим към тази дългова игра. Но е вярно, че нямахме особен избор. Избора го направиха няколко недоучени руснаци. Все едно глупоста е очевидна. Една сравнително неголяма стойност на дълга на социалистическа България, бе употребена пропагадно за да се вкара България в система водеща до перманентно задлъжняване в световен мащаб. (Същото се отнася и за Полша, Унгария, ГДР и вероятно всички останали соц. държави.) Ако за нашите и съветските „комунисти“ и „демократи“ това е било просто глупост или неосведоменост, то за запада вкарването ни в тяхната система е било цел и зла умисъл (7). Затова сега няма кой да вика, че капиталистическата ни икономика била фалирала.

Заключение
Към 1989 година брутния външен дълг на България е бил 52.5% от БВП и страната е покривала актуалния в момента Маастрихтски критерий за размера на държавния дълг. Дори да игнорираме голямата вероятност част от този дълг (минимум 2 милиарда долара) да е натрупана по криминален начин от бъдещите капиталисти в кръга около Андрей Луканов, то размера на дълга към 1989 година пак не говори за „фалит“ на социалистическата икономика. Още повече, социалистическа България съществува 45 години и е несериозно и нелогично последните 5 години да се вземат за представителни за възможностите на социалистическата икономическа система. Още повече, че точно през тези 5 години се разгръща борбата за присвояване на социалистическата собственост от членове на партийната номенклатура. Очевидно за фалит на Народна република България, на СССР, както и на социалистическата планово-командна икономика не може да се говори. Разпада на социалистическия блок и връщането към капитализъм са изцяло решение на псевдокомунистическия елит, който превзема КПСС и БКП отвътре още преди 1989 година.
Нарастването на дълговете е характеристика на капиталистическата система и България не е изключение. Както виждаме, съседна Гърция падна като поредна жертва на масовия растеж на дълговете.

Кихано
2010, обновена на 14 февруари 2013

*Цифрите посочени тук и обикновено давани по медиите и в дълговите часовници обикновено се отнасят до така наречения „Public debt“ който включва външен и вътрешен дълг. Към 2007 година частта на външния дълг в общия дълг на САЩ е 24%. По-важното в случая е обаче, че тоя дълг е в национална валута, т.е. USD за САЩ. Интересно е още, че 45% от американския държавен дълг е взет от пенсионните и здравните осигуровки на населението..

1. „1987 – Предупреждението: Лавината на външния дълг идва“, в-к „Капитал“ Брой 44, 02 ноември 2007
2. Даниел Вачков, Мартин Иванов „Българският външен дълг 1944 – 1989: Банкрутът на комунистическата икономика“ Издание на Институт за изследване на близкото минало, институт „Отворено общество“ и СИЕЛА София 2008
3. World Bank, World Development Indicators (WDI), Online Databases, External Debt, total (DOD, Current US$) и GDP (Current US$)
4. Българска Народна Банка, издание „Брутен външен дълг на България
5. Википедия, Government debt
6. Разузнаване, „Андрей Луканов – Политик или мафиот“ (1/2)
7. Naomi Klein „The Shock Doctrine “, Penguin Books (2008)
8. http://banks.dir.bg/2009/04/23/news4345766.html Аз бих се усъмнил в достоверността на тези данни. Източника не е даден. Не е указано дали дълга е частен или частен и държавен. Пише се като да е държавен, но цифрите се различават с пъти от данните на дълговите часовници. Предполагам, че става дума за частен дълг. ЕС има ограничение за държавния дълг (частен плюс държавен) до 60% от БВП. Въпреки, че накои страни вече сериозно са нарушили това правило страни като Германия, Франция и Австрия все още се мъчат да го спазват и са фиксирали дълга си на около 2/3 от БВП.
9. Мариян Йорданов, „Над 1,73 млрд. евро са годишните лихви по външния дълг на България?“ investor.bg, 29.09.2008 “

Източник

2 thoughts on “Външен дълг

  1. От първата графика се вижда, че при идване на правителството на Сатанишев в 2005 г. външния дълг е бил 17 милиарда, а в края управлението му в 2009г. е вече 47 милиарда. Тези хора трябва да бъдат спрени, независимо по кой начин.

  2. Що за прост човек може да напише подобен „труд“???!?! Абе олигофрен държавен дълг и частен дълг правиш ли разлика????

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s