Холокост – различен поглед върху историята

Етимологията на думата Холокост идва от гръцки език, състои се от две думи означаващи „напълно“ и „изгаряне“. Това е наименованието на геноцидът над евреите през Втората световна война в националсоциалистическа Германия. Официално е обявено, че жертвите по време на Холокоста са около 6 милиона души от еврейски  и  5 милиона души от друг произход. Смята се, че Холокоста е резултат от целенасочена програма за репресиране, издирване, залавяне и затваряне на евреи, политически и други престъпници, цигани, комунисти, хомосексуалисти в т.нар. „лагери на смъртта”. В тези лагери те ставали жертва на принудителен труд, разстрели, убивани в газови камери.

Основни доказателства са – мрежата от концентрационни лагери, снимков материал, големи количества от дрехи и други лични вещи, крематориуми, газови камери, признания на немски военни, свидетелства на очевидци. Едно от най-големите доказателства и единствено документално е т.нар. „Окончателно решение” от протокола на конференцията във Ванзее от 20.01.1942 г. Става дума за „Окончателно решение на еврейския въпрос”, то се интерпретира като програма за пълно унищожение на евреите в Европа. Всичко това е допълнено с яростните речи на Адолф Хитлер срещу евреите и явната му омраза към тях изложена също и в автобиографията му „Моята борба”.

Като противодействие на тази официално призната теория се заражда движението на така наречените „ревизионисти“. Автоматично те биват заклеймени като нео-нацисти, расисти, отрицатели на Холокоста. Но какво в същност представлява идеята на ревизионизма?

Ревизионистите оспорват три основни пункта:

1 – че е съществувал план за физическото унищожение на евреите;
2 – че са съществували газови камери и „лагери на смъртта”, построени специално за унищожаване на хора;
3 – че по време на националсоциализма в Германия са били убити между 5 и 6 милиона души.

Ревизионизмът е обвиняван, че е дясно радикално движение със собствена идеология. Но това не е така. Ревизионистите са историци използващи различни методи чрез, които да установят истинността на общоприетото за Холокоста. Ревизионистите имат различна политическа ориентация. Варират от комунисти до крайно десни. И все пак това няма никакво значение за работата им като историци. Например един от видните ревизионисти Пол Расиние е социалист, участник във Френската съпротива, а  също така е бил концлагерист в лагера в Бухенвалд. След войната влиза във френския парламент от листата на Социалистическата партия. Публикува ревизионистки книги, обявен е за нацист и му е забранен достъпа до Германия. Парадоксалното е, че този човек е бил лагерист и би трябвало да е силно засегнат от „зверствата на нацистите”. Явно такива са липсвали щом дори започва да пише в тяхна защита.

Пол Расиние

Друг ревизионист очевидец е Тис Кристоферсен, който е немски аграрен експерт разквартируван в Аушвиц през 1943 – 1944 година. Направил доста фотографии, твърди че газови камери за избиване на хора е нямало.

Известни ревизионисти са Ернст Цюндел и д-р Робер Форисон – последния е преподавал в университет в Лион, изследвал пръв архитектските чертежи на газовите камери и крематориумите. Заявява, че в тези съоръжения не е било извършвано и е било невъзможно обгазяването на хора. Газовите камери също изследва и Фред Лойхтер, който е американски конструктор на газови камери и съоръжения в САЩ. Изпратен е от Ернст Цюндел да изследва газовите камери в Аушвиц, Майданек, Дахау, Хартхайм и др. предполагаеми „лагери на смъртта”. В резултат от своите изследвания той публикува книгата „Доклади на Лойхтер”, която опровергава смъртоносните способности на газовите камери.

Тис Кристоферсен

Роже Гароди е друг бивш концлагерист. Той е писател и философ, участник във Френската съпротива . След войната член на ЦК на Политбюро на Френската Комунистическа Партия. През 1995 г. излиза книгата му „Основополагащи митове на израелската политика”, в която подкрепя теорията на ревизионизма . Поредното доказателство, че  ревизионистите не могат да бъдат заклеймени като нео-нацисти. Как може един комунист да пише в защита на теория развивана от нео-нацисти? Та нали комунизма и националсоциализма са абсолютни врагове. А още повече, че Гароди е и бивш концлагерист.

Роже Гароди

Представянето на ревизионистката историография ще завърша с личността на английския историк Дейвид Ървинг, най-добрия изследовател на Втората световна война в Англия. Първоначално той възприемал официалната версия за Холокоста. Но след като прочита „Доклади на Лойхтер” застава на страната на ревизионизма. Прави собствени проучвания и започва да изнася лекции по темата в много страни. Като световно призната личност той има много почитатели и предизвиква големи спорове по темата.

Има още много ревизионисти, но в предните редове имах за цел да ви представя само най-известните и значимите, и техните трудове. В това, което следва да ви представя излагам основните доказателства и теории на ревизионизма относно Холокоста.

Словесни доказателства

Военната пропаганда е силно оръжие за манипулация на масите. Още по-опасно става, когато започне да се третира като 100% надежден исторически факт. Добър пример са събитията от Първата световна война. По време на военните действия Антантата усилено разпространява слухове представящи Германия и населението и меко казано в много лоша светлина. Разпространява се слуха за това, че германците са разработили завод, в който хвърляли  умрели хора и правели от тях глицерин. Също така, че едно от „любимите” занимания на немските войници било да намушкват деца с щиковете си и още какви ли не други ужаси. Но какво става след края на Първата световна война?
Външният министър на Великобритания публично се извинява и обяснява, че всичко това е плод на английската военна пропаганда и нищо от тези слухове не е вярно.

Какво е положението след Втората световна война? Познатия сценарий с обвиненията за невероятни жестокости, но този път няма извинения. Точно обратното, разказите за немските жестокости главоломно започват да нарастват с края на войната. Още повече, че голяма част от тях се третират като разкази на очевидци и тяхната достоверност се смята за абсолютна. Всичко това се синхронизира и със силна следвоенна пропаганда. В следващите редове ще дам няколко красноречиви примера.

Катинското клане

Това е съветско военно престъпление – масово убийство на близо 22 хиляди полски офицери по време на Втората световна война по заповед на Йосиф Сталин. Поляците са пленени през 1939 г., когато СССР нахлува в Полша. Смята се, че са разстреляни през 1940 г. През 1942 г. масовия гроб е намерен от немски работници. Германия съобщава на света за тази трагедия, но поради слабия международен отзвук предприема самостоятелно разследване. Потресаващото идва няколко години по-късно, когато на Нюрнбергския процес СССР хвърля вината за Катинското клане върху Германия. В последствие много по-късно руснаците признават, че това е тяхно дело като представят заповедта за разстрел. Поредно доказателство, че на съветските показания не трябва да се има особена вяра пред вид, че това не е първия път, в който те са силно дискредитирани.

Подобна лъжа откриваме и в САЩ. Военните там разпространяват следвоенни пропагандни филми, в които твърдят, че в Дахау са заварени газови камери използвани за екзекуция на хора. В последствие тази версия е отречена от поддръжниците на официалната версия за Холокоста. Но т.нар. свидетели и потърпевши все още разказват, че са виждали обгазявания в Дахау. Поредното скандално разминаване.

Сапунения мит и абажурите от човешка кожа

На Нюрнбергския процес обвинителите от СССР представят като доказателство парче сапун като твърдят, че е направен от човешки мазнини. През 1946 г. Симон Визентал пише в австрийски вестник за кутии със сапун направен от евреи като опаковката разкривала съдържанието на сапуна. В последствие години по-късно едни от най-големите експерти и поддръжници на официалната версия за Холокоста опровергават съществуването на такъв сапун. През 1981 г. професорът по модерна еврейска история и Холокост Дебора Липстат в писмо до „Los Angeles Times“ обяснява и обосновава твърдението, че нацистите никога не са използвали или произвеждали подобен сапун. На същото мнение са и експерти като Йехуда Бауер и Раул Хилберг. Слухът за такъв сапун се разнася по време и след войната, но е доказано абсолютно безпочвен.

Колкото до абажурите от човешка кожа. До ден днешен не е намерен нито един такъв, в кадри от Бухенвалд е показан абажур като се твърди, че той е от човешка кожа, но в последствие изчезнал точно преди изследванията и никой повече не го видял. И така останал само като силно възможен и разпространяван мит. Колко удобно. Дори в един от последните филми на „National Geographic“ наречен „Абажур от човешка кожа” е представен подобен набеден абажур. По време на целия филм се говори за това, че е направен от човек, но в края на филма точно за 2 минути са изложени данните от експертизата, която показва, че е направен от кожа от крава. Защо тогава филмът не се казва „Абажур от кравешка кожа”?

Някои снимкови доказателства за използването на газ Циклон Б за обезпаразитяване:


beeld-44

beeld-44

От снимките на документа горе научаваме: става въпрос за сделка за обезпаразитяването с Циклон Б на лагерите, използването на най-добър и евтин начин затова, който, както може да се види от приложената проспекта, гарантира пълното премахване на дървеници, въшки и бълхи, както и всички гризачи във всички етапи на развитие. Също така става ясно, че са използвали обезпаразитяване и преди на административни офиси, военновъздушни бази, както и на други правителствени и военни помещения на Райха.

beeld-44

От снимката по горе виждаме: че са били използвани специално проектирани сгради и инсталации за обезпаразитяването, това обяснява отворите отгоре в газовите камери.

Дезинфекция на дрехи в Биркенау (Аушвитц 2)

Дезинфекция на дрехи в Биркенау (Аушвиц 2)

Както виждаме затворниците сами са ползвали специалните помещения с вентилационни системи и специални камери за дезинфекция.

Както виждаме затворниците сами са ползвали специалните помещения с вентилационни системи и специални камери за дезинфекция.

Свидетелства на очевидци

Според Юрген Граф те са не повече от няколко десетки човека, дори в една от книгите си „Митът за Холокоста” той изброява част от имената на често повтарящите се свидетели. Свидетелските показания са несигурни, забелязват се големи разминавания между разказите им и вече доказани факти. Често те разказват не като очевидци, а като слушатели на истории на други концлагеристи. Във филмите за Холокоста се говори за безкрайно много свидетели на нацистките зверства, но задълбочения анализ разкрива, че те са не повече от 20-30 души. С времето филмите книгите и материалите за Холкоста все повече нарастват под формата на невероятни разкрития и разкази. Голяма част от тях действат на принципа „Една лъжа повторена 100 пъти става истина” като не стъпват на доказателства, много трудно бихa могли да бъдат доказани или са откровени лъжи.

Отново ще се спрем върху изследванията на бившия концлагерист Пол Расиние. След войната историите за масовото унищожение на евреи стават все повече. Една от тях е книгата на Давид Росет „Другото царство”. В нея се твърди, че в Бухенвалд съществували газови камери, същото твърди и Абе Жан Пол Ренард в книгата си „Вериги и светлина”. Но Расиние е бил концлагерист в Бухенвалд и опровергава твърденията и на двамата. В последствие Ренард се оправдава, че е чул това от други и решил да представи всичко като лично преживяване. Подобен парадокс се случва и с книгата на Микалош Нисли „Доктор в Аушвиц” според него по данни на свидетели в Аушвиц ежедневно умирали по 20 хиляди души в продължение на 4 години и половина. Елементарната математика ни води до извода, че само в Аушвиц са умрели много повече евреи от колкото има всъщност на планетата Земя. Авторът казва на Пол, че очевидецът е умрял точно преди публикуването на книгата.

След  Втората световна война професор Расиние обхожда Европа в търсене на човек, който е виждал с очите си газова камера. Оказва се, че нито един от авторите на многочислените книги описващи как немците са убивали милиони евреи не е виждал газова камера и не може да представи човек, който да е виждал такава.

В крайна сметка Военният департамент на САЩ и Института за съвременна история в Мюнхен официално потвърждават, че в лагерите на територията на Германия не е имало газови камери, т.е. това включва и Бухенвалд. Що се отнася до лагерите в Полша, Расиние доказва, че единствените доказателства за съществуването на газови камери в Треблинка, Собибор, Челмо, Майданек и др. са показанията на Курт Херщайн, който твърди, че е антифашист успял да проникне в СС. Но те са меко казано компрометирани тъй като той три пъти променя версията си. Първоначално твърди, че 40 милиона евреи са убити в концлагерите през Втората световна война. След това той ги намалява на 25 милиона, а при следващите разпити ги намалява на 6 милиона. Недопустимо е такова заиграване с цифрите при положение, че става дума за човешки животи. Още по-фрапиращо е, че последната версия се използва като едно от основните показания на Нюрнбергския процес.

Според Пол Расиние показанията на бивши немски офицери като Хес, Хетл, Вислицени, Хелригер и други са съвършено неправдоподобни и не заслужават доверие. Като посочва като причина условията, при които са изцедени тези показания, смята се, че немците били заплашвани със смърт ако откажат да подпишат съответните признания.

В следващите редове ще ви запозная с други случаи на лъжливи показания дадени под натиск.

Съдът на Олендорф

Ото Олендорф е генерал от СС, който командва айнзац група в Украйна при XI армия на фелдмаршал Манщайн. Подложен е на мъчения и на 5-ти ноември 1945 г. в своите показания той признава, че под негово командване са убити 30 хиляди евреи. Но след края на Нюрнбергския процес през 1948 г. той заявява, че предишните му показания са дадени под натиск. В реч пред трибунала Олендорф обвинява в лъжа Филип Ауербах, генерален прокурор от Баварския държавен отдел по компенсациите, който иска компенсация за 11 милиона евреи, които уж са преминали през немски концлагери. Олендорф опровергава това твърдение. Той е екзекутиран през 1951 г, но преди неговата смърт прокурор Ауербах е осъден по обвинения за присвояване на фондове и фалшификация на документи, според които са искани компенсации за несъществуващи хора. Също така в показанията си Олендорф заявява, че партизанското движение в СССР било изключително широкомащабно и за борба с него трябвало да бъде ангажирана цяла регулярна армия. Също така, че жертвите на партизаните са силно преувеличени и, че далеч повече немски войници станали жертва на партизанските движения  – около 500 000. Тези показания са потвърдени от представители на СССР.

Ото Олендорф

Нито конвенцията от Хага, нито тази от Женева защитават цивилните, които водят военни действия. Още повече, че Женевската конвенция дори не е подписана от Сталин. Обвиненията, че айнзац групите са унищожили 1 милион евреи са несъстоятелни и още повече статистически необосновани.

Съдът над Ерих Бах Залевски

Голяма част от показанията посочвани като неопровержими доказателства за геноцида над евреите са получени под натиск или чрез обещания за по-леки присъди. Пример за това са показанията на Ерих Бах Залевски – генерал от СС. Той се съгласява да сътрудничи на следствието по въпроса за потушаването на въстанието на полската съпротива през 1944 г. след като е заплашен с разстрел. Той дава едни от основните показания по делото срещу Химлер. Като твърди, че през март 1941 г. е присъствал на конференция на висшите ръководители на СС, свикана от Химлер в неговия замък Вевелсбург. На тази конференция според Залевски, Химлер призовал за ликвидация на населението на Източна Европа и също така, че една от целите на Източния фронт била славянското население да бъде намалено до 30 млн. души. Бах Залевски също така заявява, че Химлер присъствал на разстрела на 100 евреи в Минск на 31 август 1942 г. Но това твърдение е абсолютно невярно тъй като тогава той е на конференция в Житомир. През 1959 г. Ерих Бах Залевски се отказва публично от своите показания дадени на Нюрнбергския процес пред Западно-германския съд. Като добавя, че те нямат нищо общо с фактите и, че са направени за да бъде съхранен живота му. Въпреки това всичко остава умишлено без отзвук. И до ден днешен неговите отречени показания се използват като доказателства в редица книги.

Ерих Бах Залевски

Съдът над Освалд Пол

Освалд Пол е прехвърлен в СС през 1934 г., там той е началник управление на икономиката и администрацията на СС в течение на 11 години. От 1941 г. се занимава с организацията на промишленото производство в системата на концлагерите. Обвинен е в геноцид срещу еврейския народ. Измъчван до такава степен, че не било възможно да бъде разпознат в съда. Пол е подписал няколко изключително важни показания, сред които, че е виждал газова камера в Аушвиц през август 1944 г., но в съда той отрича тези показания. Според показанията на Хайнрих Хопкер, който е антифашист и семеен приятел на Освалд Пол, по време на срещите им в концлагери никой не е безпокоял трудещите се работници и обстановката била изключително спокойна. Също така той заявява, че Пол не изпитва никаква омраза към евреите и никога не е възразявал срещу приятелството между съпругата му и еврейката Ани Мари Жак, която често гостувала в техния дом. Въпреки това Освалд Пол е осъден на смърт и обесен през юни 1951 г.

Веществени доказателства

Съществуват доста движими и недвижими предмети, които се използват като доказателство за геноцид над евреите, но за какво свидетелстват те всъщност и преувеличени ли са способностите им да докажат престъпление. Това ще разгледаме в този раздел.

Видеофилми и фотографии

Фотографиите и видеофилмите представящи мъртъвци и хора в лошо физическо състояние направени от съюзниците са автентични. Но не доказват, че съществува на практика програма за избиване на хора чрез обгазяване. Силно отслабналите тела са резултат от разразилата се епидемия от петнист тиф и глада, които се ширят из Европа в края на Втората световна война. Бомбардировките на съюзниците над мирното население, особено засилени в края на 1944 г., разрушават инфраструктурата, хранителни и лекарствени запаси. Към това прибавяме и факта, че концлагерите започнали да се пренаселват. Тъй като цели колони от хора идвали от Източния фронт. Липсата на доставки, разразилата се епидемия и пренаселването на лагерите води до смъртта на много хора. Ето какво казва бригадният генерал Глен Хюз от английския медицински корпус, който е назначен за командир на Белзен през 1945 година:

„Много считаха, че състоянието на затворниците след освобождението на лагера се явява като резултат от целенасочена политика на хитлерова Германия. Заключенията говореха за лоши условия, а пред чуждестранните журналисти беше обрисувана картина в съответствие с изискванията на масовата пропаганда.“

Д-р Ръсел Бъртън  главен психиатър от болницата в Северал, район Есекс, е прекарал един месец в лагера Белзен, ето какво научава той от разговорите с концлагеристи:

“От моите разговори със затворниците аз останах с впечатление, че условията в лагера съвсем не са били лоши до края на 1944 година. Бараките бяха построени между дървета, имаше достатъчно тоалетни, душове и печки за отопление.“

Но да се върнем на фотографиите и видеоматериалите. Проблем пред изследователите са множеството подправени фотографии, фалшификати, монтажи на филми. Голяма част от тях са разобличени от специалиста Удо Валенди. Такива снимки нито доказват Холокоста, нито го отричат, но възниква един въпрос: Защо е необходимо да се използва такова примитивно мошеничество ако съществуват безброй неопровержими доказателства за съществуването на газовите камери и целта им?

Оригинал и фалшификат пропаганда.

Оригинал и фалшификат – пропаганда.

Фалшификат - пропаганда.

Фалшификат – пропаганда.

От снимката горе виждаме: всеки, който има поне грам балистични познания ще знае, че стрелянето в позиция срещу стена от толкова късо разстояние е нелепа глупост. Всички знаят, че екзекуциите чрез разстрел се извършват от войници строени срещу жертвите. По-висш от тях, офицер дава три команди – да застанат, да се прицелят и да стрелят.  На снимката си личи, че това са германски войници движещи се по време на някоя битка нагласени така, че да изглеждат като разстрелващи невинните “жертви”.

Това не е фалшификат, но пък е интересно щастлива тази госпожа еврейка от снимката с фона на уж непрекъснато димящия комин от пещта в която са горяли евреите.

Това не е фалшификат, но пък е интересно щастлива тази госпожа еврейка от снимката с фона на уж непрекъснато димящия комин от пещта, в която са били изгаряни евреите (както обикновено се представя).

Снимката вдясно е посочена като веществено доказателство на процесите в Нюрнберг срещу елита на нацистка Германия. Вляво пък е оригинала, без излизащия пушек от комините, който трябва да символизира горящите хора. Снимката е от Аушвиц.

Снимката вдясно е посочена като веществено доказателство на процесите в Нюрнберг срещу елита на нацистка Германия. Вляво пък е оригинала, без излизащия пушек от комините, който трябва да символизира горящите хора. Снимката е от Аушвиц.

Поредния опит за фалшификация е описана в английския „Католически вестник” от 29 октомври 1948 г. В него е разказано как в градчето Касел всеки възрастен бил принуждаван да гледа филми за „ужасите от Бухенвалд”. Доктор от Гьотинген вижда себе си на екрана въпреки, че той никога не е бил в Бухенвалд. Оказва се, че това е филм заснет след бомбардировката над Дрезден от 13 февруари 1945 г, където по онова време се е намирал този доктор. Загиват 130 хиляди души мирни граждани и бежанци от източните райони. В продължение на няколко седмици телата са изгаряни на клади. Тези ужасни сцени са заснети от немски военни кинооператори, а по-късно записа попада в ръцете на съюзниците. Както виждаме те ги използват за постигане на своите цели.

След бомбардировки

Друго интересно доказателство са снимките от въздуха, направени от съюзниците по време на войната. След декември 1943 г., Освиенцим е бил многократно фотографиран от въздуха. Направени са фотографии на 31 май 1944 г. Според показанията тогава се е развивала с пълна мощ дейността по изтреблението на унгарските евреи. 400 хиляди трябвало да бъдат убити в периода май – юни  като голяма част трябвало да бъдат изгорени на открито. Но от фотографиите не се вижда нищо подобно. Няма нито купчини тела, нито големи огньове, дим, купчини от дървен материал и кокс за изгарянията. Няма и следа от това. Анализът на снимките е направен от канадският експерт Джон Бол. Неговите изследвания опровергават твърденията, че в Освиенцим е извършвано умишлено изтребление.

Документация

Основно и единствено документално доказателство за Холокоста представлява протокола от Ванзейската конференция на 20 януари 1942 г. Според поддръжниците на официалната версия за Холокоста това е решение за началото на масовото унищожение на евреите. Или така нареченото „Окончателно решение на еврейския въпрос”. Проблемът е там, че никъде в тези протоколи не се споменава нищо за унищожаване на евреи или други човешки същества. На конференцията се обсъжда само евакуация. Въпреки това интерпретацията на „Окончателното решение” за поддръжниците на Холокоста означава изтребление, въпреки че за изтребление никой не споменава нищо. В документите сложени под знаменателя „Окончателно решение” се намират планове за депортиране на евреи извън пределите на всички територии под немско влияние. Първоначално плана предвижда депортация на остров Мадагаскар, но в последствие поради завоюването на големи територии на изток и голямото количество ресурси, което ще бъде изхабено за една толкова далечна дестинация е взето компромисно решение. Депортация на изток или по-точно в концлагерите на територията на днешна Полша.

От друга страна съществуват големи съмнения за истинността на тези документи, поради факта, че някои статистически данни не изглеждат никак достоверни, а това поставя под съмнение целия документ. И така можем да достигнем до извода, че едно от т.нар. „неоспорими” доказателства за геноцид над еврейския народ е силно компрометирано.

Още повече, че това е единственото документално доказателство, ако все още можем да го наречем такова. Да погледнем реално на нещата. Ако наистина е съществувала програма, която цели да екзекутира хора в газови камери или по друг начин и то в такова голямо количество, то операция от такъв мащаб няма как да мине без писмени заповеди, инструкции или други писмени материали, които да свидетелстват за нейното съществуване, а реално погледнато Третият райх е била абсолютно йерархическа държава, в която и най-рутинни задачи се изпълнявали чрез писмена заповед. Поддръжниците на официалната версия на Холокоста обясняват липсата на документи с това, че нацистите са ги унищожили с напускането на Полша. Колко удобно, нали? Интересно как са запазени заповеди за разстрели на шпиони, дезертьори и какви ли още не предатели и престъпници, но нито една за убийство на евреи.

beeld-33

От горната снимка: Документ, свързан с депортирането на евреи. Обърнете внимание на думата „Endlösung“, която, както може да се види от контекста, няма никаква връзка с ликвидация на евреите. Вторият параграф описва истинската функция на лагера Аушвиц – това е бил гигантски индустриален комплекс за десетки хиляди работници. 

На снимката се вижда работилница за живачки в Аушвиц.

На снимката се вижда работилница за шивачки в Аушвиц.

Във филмът „Истината зад портите на Аушвиц” Дейвид Кол съобщава, че концлагерите на територията на Полша са имали архиви, но тъй като те са освободени от Червената армия са иззети и тяхната съдба е неизвестна. По време на Нюрнбергския процес СССР също обвинява Германия в геноцид спрямо евреите, но не представя документи за това. Юрген Граф ни съобщава, че в архива в Москва са съхранени над 90 хиляди документа от концентрационни лагери. Но не е намерен нито един, който да свидетелства за екзекуции. А и факта, че до сега не е изваден на бял свят такъв говори сам по себе си. Все пак съществуването на такъв документ ще сложи край на целия спор.

970637_274959502641992_1014324112_n

Документ на Международния червен кръст, който ясно показва жертвите в различните лагери. Но жертви на какво, от какво?

Експертизи на газови камери

През 1988г. по молба на Ернст Цюндел, Фред Лойхтер заминава за Полша за да направи експертиза на газовите камери в Освиенцим, Биркенау, Майданек и още няколко концлагера. Лойхтер е експерт и конструктор на газови съоръжения в САЩ. В заключението на неговата експертиза се забелязват три основни пункта:

1 – газовите камери изначално не са конструирани като такива и по строително-технически причини не могат да се използват като такива;
2 – производителността на крематориумите може да обхване само една малка част от обявените жертви;
3 – извършеният анализ на проби от строителен разтвор взети от вътрешните стени на газовите камери не открил присъствие даже и на нищожно количество цианид, в същото време високо съдържание на цианид е установено в мазилката на камерата в Биркенау, но тя е официално призната като помещение за дезинфекция на дрехи, спално бельо и прочие.

Фред Лойхтер

Фред Лойхтер взимащ проби от газовите камери.

Фред Лойхтер взима проби от различни газови камери, които би трябвало да са служили за избиването на евреите..

Врата на газова камера в Аушвиц (снимка: 2012 г.)

Врата на газова камера в Аушвиц (снимка: 2012 г.)

Газова камера създадена от Фред Лойхтер. Обърнете внимание на вратата!

Фред представя газова камера създадена от него (една от многото).

Фред представя газова камера създадена от него.

Експертиза на Гермар Рудолф

Гермар Рудолф е учен, химик сътрудник в института на Макс Планк (известен немски физик считан за баща на квантовата механика). Гермар прави пълна проверка на експертизата на Лойхтер. В резултат заключва, че Лойхтер е абсолютно прав в изследванията си. Като добавя, че стените на камерата за дезинфекция в Биркенау са оцветени в синьо и са силно наситени с цианид. Докато в камерите предназначени за екзекуции цианид почти липсва, както и оцветяване в синьо. Едва ли е възможно за дезинфекция на дрехи да се използва в пъти по-голямо количество „Циклон Б“ от колкото за екзекуцията на милиони хора.

Гермар Рудолф

Гермар Рудолф

Гермар взима проби от газова камера.

Гермар взима проби от газова камера.

Политиката на Германия спрямо евреите преди и по време на Втората световна война

Политиката спрямо евреите преди Втората световна война може да се определи като дискриминация. Инициативите за депортацията на евреите извън Германия и концлагерите на този етап не са свързани. Концлагерите са създадени с цел там да бъдат интернирани  политически престъпници и други подривни елементи . Според статистиката между 1934 и 1938 година броят на затворниците в тези лагери не надвишава 20 хиляди, от които 3 хиляди са евреи.

Немското правителство напълно сериозно разглежда план за депортация на евреите. Реална дестинация е Палестина, но националсоциалистите се отказват от нея поради голяма вероятност от конфликти в Близкият изток, на които в последствие днес сме свидетели. По-вероятно място за депортация е бил остров Мадагаскар. Същата идея обмисляло и полското правителство през 1937 г. Дори на Мадагаскар е била пратена изследователска експедиция. Първите конкретни предложения за депортация към Мадагаскар са направени в проекта „Шахт” през 1938 г. Според планът парите и имуществото на емигрантите ще бъдат използвани като залог за международен заем за емиграцията и предстоящото основаване на еврейска държава. В края на същата година външния министър на Франция съобщава на Рибентроп, че неговата страна също ще се включи в евентуален план за депортация на евреи. Англия също се включва в преговорите като дори предлага като дестинация на емигрантите Родезия и Английска Гвиана. В крайна сметка 400 хиляди евреи емигрират от Германия. Други 480 хиляди от Австрия и Чехословакия. Управлението на емиграцията е с центрове Берлин, Виена и Прага. Айхман ръководи операцията. Повече от 800 хиляди евреи напускат територии под немски контрол в посока Палестина заедно с имуществото си. Тук възниква въпроса, защо Хитлер ще допусне почти 1 милион евреи да избягат ако предстоят планове за масово унищожение?

Някои статистики от стари документи.

С началото на Втората световна война ситуацията в Германия рязко се променя. Малко известен факт е, че Световното еврейство обявява себе си за участник във войната на страната на Антантата т.е. против Германия. Шест декларации за война са обявени. На 5 септември 1939г. един от ционистките лидери Хайм Вайцман обявява война на Германия от името на евреите по целия свят. Заявява, че те ще се борят в подкрепа на Съюзниците с всички сили. От този момент нататък всички евреи могат да бъдат смятани за чужди агенти. Веднага след тези събития започва политика на интерниране на евреите в концлагери. Тук ще направя леко отклонение за да отбележа няколко факта. САЩ и Канада интернират всички японци на тяхна територия в лагери още преди Германия. Англичаните по време на двете Бурски войни в южна Африка също интернират в концентрационни лагери голямо количество жени и деца за да накарат мъжкото население да се предаде без бой. В резултат загиват около 20 хиляди души, но никой не обвинява Англия в опит да унищожи цяла нация. Между другото това са първите в света концлагери. Войните се водят между 1880 1881 и 1889-1902 година.

Но нека да се върнем към Германия. На 20 януари 1942 година на конференцията във Ванзее е взето решение за депортация на евреите на изток т.е. днешна Полша. Варианта с о.Мадагаскар отпада поради големите разходи, които ще предизвика, а такива са абсолютно недопустими в този момент. Тъй като Германия  води изключително тежка война на Източния фрон срещу превъзхождащ я в човешка сила и ресурси противник. Затворниците в концлагерите и гетата са използвани като работна ръка във военната промишленост . Проблемът за работната ръка възниква през 1941 г след провала на операция „Барбароса” и блицкрига в СССР. Германия има нужда от целия си човешки ресур за да води тази тежка война. Тук идва и твърдението, че с принудителния труд следват масовите екзекуции. Но защо и е на Германия да унищожава производителните си сили на източния фронт по време на тежка война? Поредното обвинение лишено от всякаква логика.

Концлагерите се превръщат в промишлени  комплекси, в които работят и волнонаемни заедно със затворниците едва ли подобно нещо би било допуснато ако тези лагери бяха действително „лагери на смъртта”.  В Берген- Белзен е разположена фабриката на Бун за синтетична гума,  И.Г. Фарбен в Аушвиц – химическа промишленост, фабриките на Сименс се разполагат в Равенсбрюк. В лагерите имало и специални пари, с които било възможно закупуването на допълнителна храна.

През 1944 г Хитлер отново има желание да депортира евреи в Палестина или о. Мадагаскар. За това разказва Александър Вайсберг – еврейски учен изселен от СССР, прекарва войната в Краков и дори не е интерниран. В книгата си „История на Джоел Бренд” той пише, че Хитлер изпраща предложение на унгарския еврейски лидер Джоел Бренд, с което предлага съюзниците да организират депортацията на евреи. Но планът завършва с пълен провал. Англичаните набедили Бренд за немски агент и го хвърлили в затвор. Пресата нарекла плана „нацистки трик”. В последствие Чърчил в след войната в една от речите си обвинява Германия в престъпление срещу унгарските евреи. Очевидни са огромните разминавания между политиката на Германия и обвиненията на поддръжниците на Холокоста..Някак личи липса на елементарна логика и  още повече присъстват големи противоречия.

Заключение

От всичко написано до тук определено става ясно, че официалната версия за Холокоста е силно разклатена и не издържа по-задълбочени проучвания и критика. Проблемът е там, че изследванията на ревизионистката школа умишлено се държат в изолация и всячески се потулват. Това, което пропуснах да спомена в доклада си до тук е, че почти всички  ревизионисти, особено по-известните и ерудирани са подлагани на тормоз от еврейски организации, повдигани са им обвинения, уволнявани са от работа, отнемани са им научни степени. Дори има случай, в който адвокат представляващ в съда ревизионист  също бива обвинен и пратен на съд. И то само заради това, че е успял да намери доказателство, оправдаващо неговия клиент или опровергаващо официалната версия за Холокоста. Става въпрос за Ернст Цюндел и адвоката Юрген Ригер, който успява да спечели едно от делата срещу Цюндел. И всичко това само защото някой прави проучвания и публикации подлагащи на съмнения Холокоста. Тук искам да задам няколко  въпроса: Това не е ли посегателство върху свободата на словото и мисълта ?! Защо по такъв начин трябва бъдат затваряни устите на хората ? Как може в ХХI век да се допускат такива посегателства върху правата на човека? Та нали един от основните принципи  на демокрацията е свободата на словото, мисълта и разпространението на информация.  Нека всеки от вас сам да даде отговор за себе си на тези въпроси.

В световен мащаб Холокоста се приема като факт не подлежащ на въпроси. Това трябва да се промени. Според мен темата за Холокоста тепърва трябва и ще бъде още по-дълбоко проучвана и обсъждана. Нещо напълно нормално и характерно за всяко едно събитие от човешката история. Силно се надявам,че истината и справедливостта в крайна сметка да възтържествуват.

***

Библиография

Ернст Цюндел – „Шест милиона – изгубени и намерени”
Юрген Граф – „Митът за Холокоста”
Дейвид Кол „Истината зад портите на Аушвиц” – филм
National Geographic „Абажур от човешка кожа” – филм
Уикипедия – английски и български вариант

Автор: Явор Петков

Искате ли да разберете, какво им се е случвало на хората осмелили се да показват исторически разследвания, които противоречат на официалната удобна „истина“? Прочетете – ЖЕРТВИ НА ЦИОН.

39 thoughts on “Холокост – различен поглед върху историята

  1. Шапки долу пред автора.Хиляди благодарности за публикуваните документи и снимки.Еврейте са се впили като кърлежи в Германия и до ден днешен смучат от националният им продукт.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s