Холокост – различен поглед върху историята

Етимологията на думата Холокост идва от гръцки език, състои се от две думи означаващи „напълно“ и „изгаряне“. Това е наименованието на геноцидът над евреите през Втората световна война в националсоциалистическа Германия. Официално е обявено, че жертвите по време на Холокоста са около 6 милиона души от еврейски  и  5 милиона души от друг произход. Смята се, че Холокоста е резултат от целенасочена програма за репресиране, издирване, залавяне и затваряне на евреи, политически и други престъпници, цигани, комунисти, хомосексуалисти в т.нар. „лагери на смъртта”. В тези лагери те ставали жертва на принудителен труд, разстрели, убивани в газови камери.

Основни доказателства са – мрежата от концентрационни лагери, снимков материал, големи количества от дрехи и други лични вещи, крематориуми, газови камери, признания на немски военни, свидетелства на очевидци. Едно от най-големите доказателства и единствено документално е т.нар. „Окончателно решение” от протокола на конференцията във Ванзее от 20.01.1942 г. Става дума за „Окончателно решение на еврейския въпрос”, то се интерпретира като програма за пълно унищожение на евреите в Европа. Всичко това е допълнено с яростните речи на Адолф Хитлер срещу евреите и явната му омраза към тях изложена също и в автобиографията му „Моята борба”.

Като противодействие на тази официално призната теория се заражда движението на така наречените „ревизионисти“. Автоматично те биват заклеймени като нео-нацисти, расисти, отрицатели на Холокоста. Но какво в същност представлява идеята на ревизионизма?

Ревизионистите оспорват три основни пункта:

1 – че е съществувал план за физическото унищожение на евреите;
2 – че са съществували газови камери и „лагери на смъртта”, построени специално за унищожаване на хора;
3 – че по време на националсоциализма в Германия са били убити между 5 и 6 милиона души.

Ревизионизмът е обвиняван, че е дясно радикално движение със собствена идеология. Но това не е така. Ревизионистите са историци използващи различни методи чрез, които да установят истинността на общоприетото за Холокоста. Ревизионистите имат различна политическа ориентация. Варират от комунисти до крайно десни. И все пак това няма никакво значение за работата им като историци. Например един от видните ревизионисти Пол Расиние е социалист, участник във Френската съпротива, а  също така е бил концлагерист в лагера в Бухенвалд. След войната влиза във френския парламент от листата на Социалистическата партия. Публикува ревизионистки книги, обявен е за нацист и му е забранен достъпа до Германия. Парадоксалното е, че този човек е бил лагерист и би трябвало да е силно засегнат от „зверствата на нацистите”. Явно такива са липсвали щом дори започва да пише в тяхна защита.

Пол Расиние

Друг ревизионист очевидец е Тис Кристоферсен, който е немски аграрен експерт разквартируван в Аушвиц през 1943 – 1944 година. Направил доста фотографии, твърди че газови камери за избиване на хора е нямало.

Известни ревизионисти са Ернст Цюндел и д-р Робер Форисон – последния е преподавал в университет в Лион, изследвал пръв архитектските чертежи на газовите камери и крематориумите. Заявява, че в тези съоръжения не е било извършвано и е било невъзможно обгазяването на хора. Газовите камери също изследва и Фред Лойхтер, който е американски конструктор на газови камери и съоръжения в САЩ. Изпратен е от Ернст Цюндел да изследва газовите камери в Аушвиц, Майданек, Дахау, Хартхайм и др. предполагаеми „лагери на смъртта”. В резултат от своите изследвания той публикува книгата „Доклади на Лойхтер”, която опровергава смъртоносните способности на газовите камери.

Тис Кристоферсен

Роже Гароди е друг бивш концлагерист. Той е писател и философ, участник във Френската съпротива . След войната член на ЦК на Политбюро на Френската Комунистическа Партия. През 1995 г. излиза книгата му „Основополагащи митове на израелската политика”, в която подкрепя теорията на ревизионизма . Поредното доказателство, че  ревизионистите не могат да бъдат заклеймени като нео-нацисти. Как може един комунист да пише в защита на теория развивана от нео-нацисти? Та нали комунизма и националсоциализма са абсолютни врагове. А още повече, че Гароди е и бивш концлагерист.

Роже Гароди

Представянето на ревизионистката историография ще завърша с личността на английския историк Дейвид Ървинг, най-добрия изследовател на Втората световна война в Англия. Първоначално той възприемал официалната версия за Холокоста. Но след като прочита „Доклади на Лойхтер” застава на страната на ревизионизма. Прави собствени проучвания и започва да изнася лекции по темата в много страни. Като световно призната личност той има много почитатели и предизвиква големи спорове по темата.

Има още много ревизионисти, но в предните редове имах за цел да ви представя само най-известните и значимите, и техните трудове. В това, което следва да ви представя излагам основните доказателства и теории на ревизионизма относно Холокоста.

Словесни доказателства

Военната пропаганда е силно оръжие за манипулация на масите. Още по-опасно става, когато започне да се третира като 100% надежден исторически факт. Добър пример са събитията от Първата световна война. По време на военните действия Антантата усилено разпространява слухове представящи Германия и населението и меко казано в много лоша светлина. Разпространява се слуха за това, че германците са разработили завод, в който хвърляли  умрели хора и правели от тях глицерин. Също така, че едно от „любимите” занимания на немските войници било да намушкват деца с щиковете си и още какви ли не други ужаси. Но какво става след края на Първата световна война?
Външният министър на Великобритания публично се извинява и обяснява, че всичко това е плод на английската военна пропаганда и нищо от тези слухове не е вярно.

Какво е положението след Втората световна война? Познатия сценарий с обвиненията за невероятни жестокости, но този път няма извинения. Точно обратното, разказите за немските жестокости главоломно започват да нарастват с края на войната. Още повече, че голяма част от тях се третират като разкази на очевидци и тяхната достоверност се смята за абсолютна. Всичко това се синхронизира и със силна следвоенна пропаганда. В следващите редове ще дам няколко красноречиви примера.

Катинското клане

Това е съветско военно престъпление – масово убийство на близо 22 хиляди полски офицери по време на Втората световна война по заповед на Йосиф Сталин. Поляците са пленени през 1939 г., когато СССР нахлува в Полша. Смята се, че са разстреляни през 1940 г. През 1942 г. масовия гроб е намерен от немски работници. Германия съобщава на света за тази трагедия, но поради слабия международен отзвук предприема самостоятелно разследване. Потресаващото идва няколко години по-късно, когато на Нюрнбергския процес СССР хвърля вината за Катинското клане върху Германия. В последствие много по-късно руснаците признават, че това е тяхно дело като представят заповедта за разстрел. Поредно доказателство, че на съветските показания не трябва да се има особена вяра пред вид, че това не е първия път, в който те са силно дискредитирани.

Подобна лъжа откриваме и в САЩ. Военните там разпространяват следвоенни пропагандни филми, в които твърдят, че в Дахау са заварени газови камери използвани за екзекуция на хора. В последствие тази версия е отречена от поддръжниците на официалната версия за Холокоста. Но т.нар. свидетели и потърпевши все още разказват, че са виждали обгазявания в Дахау. Поредното скандално разминаване.

Сапунения мит и абажурите от човешка кожа

На Нюрнбергския процес обвинителите от СССР представят като доказателство парче сапун като твърдят, че е направен от човешки мазнини. През 1946 г. Симон Визентал пише в австрийски вестник за кутии със сапун направен от евреи като опаковката разкривала съдържанието на сапуна. В последствие години по-късно едни от най-големите експерти и поддръжници на официалната версия за Холокоста опровергават съществуването на такъв сапун. През 1981 г. професорът по модерна еврейска история и Холокост Дебора Липстат в писмо до „Los Angeles Times“ обяснява и обосновава твърдението, че нацистите никога не са използвали или произвеждали подобен сапун. На същото мнение са и експерти като Йехуда Бауер и Раул Хилберг. Слухът за такъв сапун се разнася по време и след войната, но е доказано абсолютно безпочвен.

Колкото до абажурите от човешка кожа. До ден днешен не е намерен нито един такъв, в кадри от Бухенвалд е показан абажур като се твърди, че той е от човешка кожа, но в последствие изчезнал точно преди изследванията и никой повече не го видял. И така останал само като силно възможен и разпространяван мит. Колко удобно. Дори в един от последните филми на „National Geographic“ наречен „Абажур от човешка кожа” е представен подобен набеден абажур. По време на целия филм се говори за това, че е направен от човек, но в края на филма точно за 2 минути са изложени данните от експертизата, която показва, че е направен от кожа от крава. Защо тогава филмът не се казва „Абажур от кравешка кожа”?

Някои снимкови доказателства за използването на газ Циклон Б за обезпаразитяване:


beeld-44

beeld-44

От снимките на документа горе научаваме: става въпрос за сделка за обезпаразитяването с Циклон Б на лагерите, използването на най-добър и евтин начин затова, който, както може да се види от приложената проспекта, гарантира пълното премахване на дървеници, въшки и бълхи, както и всички гризачи във всички етапи на развитие. Също така става ясно, че са използвали обезпаразитяване и преди на административни офиси, военновъздушни бази, както и на други правителствени и военни помещения на Райха.

beeld-44

От снимката по горе виждаме: че са били използвани специално проектирани сгради и инсталации за обезпаразитяването, това обяснява отворите отгоре в газовите камери.

Дезинфекция на дрехи в Биркенау (Аушвитц 2)

Дезинфекция на дрехи в Биркенау (Аушвиц 2)

Както виждаме затворниците сами са ползвали специалните помещения с вентилационни системи и специални камери за дезинфекция.

Както виждаме затворниците сами са ползвали специалните помещения с вентилационни системи и специални камери за дезинфекция.

Свидетелства на очевидци

Според Юрген Граф те са не повече от няколко десетки човека, дори в една от книгите си „Митът за Холокоста” той изброява част от имената на често повтарящите се свидетели. Свидетелските показания са несигурни, забелязват се големи разминавания между разказите им и вече доказани факти. Често те разказват не като очевидци, а като слушатели на истории на други концлагеристи. Във филмите за Холокоста се говори за безкрайно много свидетели на нацистките зверства, но задълбочения анализ разкрива, че те са не повече от 20-30 души. С времето филмите книгите и материалите за Холкоста все повече нарастват под формата на невероятни разкрития и разкази. Голяма част от тях действат на принципа „Една лъжа повторена 100 пъти става истина” като не стъпват на доказателства, много трудно бихa могли да бъдат доказани или са откровени лъжи.

Отново ще се спрем върху изследванията на бившия концлагерист Пол Расиние. След войната историите за масовото унищожение на евреи стават все повече. Една от тях е книгата на Давид Росет „Другото царство”. В нея се твърди, че в Бухенвалд съществували газови камери, същото твърди и Абе Жан Пол Ренард в книгата си „Вериги и светлина”. Но Расиние е бил концлагерист в Бухенвалд и опровергава твърденията и на двамата. В последствие Ренард се оправдава, че е чул това от други и решил да представи всичко като лично преживяване. Подобен парадокс се случва и с книгата на Микалош Нисли „Доктор в Аушвиц” според него по данни на свидетели в Аушвиц ежедневно умирали по 20 хиляди души в продължение на 4 години и половина. Елементарната математика ни води до извода, че само в Аушвиц са умрели много повече евреи от колкото има всъщност на планетата Земя. Авторът казва на Пол, че очевидецът е умрял точно преди публикуването на книгата.

След  Втората световна война професор Расиние обхожда Европа в търсене на човек, който е виждал с очите си газова камера. Оказва се, че нито един от авторите на многочислените книги описващи как немците са убивали милиони евреи не е виждал газова камера и не може да представи човек, който да е виждал такава.

В крайна сметка Военният департамент на САЩ и Института за съвременна история в Мюнхен официално потвърждават, че в лагерите на територията на Германия не е имало газови камери, т.е. това включва и Бухенвалд. Що се отнася до лагерите в Полша, Расиние доказва, че единствените доказателства за съществуването на газови камери в Треблинка, Собибор, Челмо, Майданек и др. са показанията на Курт Херщайн, който твърди, че е антифашист успял да проникне в СС. Но те са меко казано компрометирани тъй като той три пъти променя версията си. Първоначално твърди, че 40 милиона евреи са убити в концлагерите през Втората световна война. След това той ги намалява на 25 милиона, а при следващите разпити ги намалява на 6 милиона. Недопустимо е такова заиграване с цифрите при положение, че става дума за човешки животи. Още по-фрапиращо е, че последната версия се използва като едно от основните показания на Нюрнбергския процес.

Според Пол Расиние показанията на бивши немски офицери като Хес, Хетл, Вислицени, Хелригер и други са съвършено неправдоподобни и не заслужават доверие. Като посочва като причина условията, при които са изцедени тези показания, смята се, че немците били заплашвани със смърт ако откажат да подпишат съответните признания.

В следващите редове ще ви запозная с други случаи на лъжливи показания дадени под натиск.

Съдът на Олендорф

Ото Олендорф е генерал от СС, който командва айнзац група в Украйна при XI армия на фелдмаршал Манщайн. Подложен е на мъчения и на 5-ти ноември 1945 г. в своите показания той признава, че под негово командване са убити 30 хиляди евреи. Но след края на Нюрнбергския процес през 1948 г. той заявява, че предишните му показания са дадени под натиск. В реч пред трибунала Олендорф обвинява в лъжа Филип Ауербах, генерален прокурор от Баварския държавен отдел по компенсациите, който иска компенсация за 11 милиона евреи, които уж са преминали през немски концлагери. Олендорф опровергава това твърдение. Той е екзекутиран през 1951 г, но преди неговата смърт прокурор Ауербах е осъден по обвинения за присвояване на фондове и фалшификация на документи, според които са искани компенсации за несъществуващи хора. Също така в показанията си Олендорф заявява, че партизанското движение в СССР било изключително широкомащабно и за борба с него трябвало да бъде ангажирана цяла регулярна армия. Също така, че жертвите на партизаните са силно преувеличени и, че далеч повече немски войници станали жертва на партизанските движения  – около 500 000. Тези показания са потвърдени от представители на СССР.

Ото Олендорф

Нито конвенцията от Хага, нито тази от Женева защитават цивилните, които водят военни действия. Още повече, че Женевската конвенция дори не е подписана от Сталин. Обвиненията, че айнзац групите са унищожили 1 милион евреи са несъстоятелни и още повече статистически необосновани.

Съдът над Ерих Бах Залевски

Голяма част от показанията посочвани като неопровержими доказателства за геноцида над евреите са получени под натиск или чрез обещания за по-леки присъди. Пример за това са показанията на Ерих Бах Залевски – генерал от СС. Той се съгласява да сътрудничи на следствието по въпроса за потушаването на въстанието на полската съпротива през 1944 г. след като е заплашен с разстрел. Той дава едни от основните показания по делото срещу Химлер. Като твърди, че през март 1941 г. е присъствал на конференция на висшите ръководители на СС, свикана от Химлер в неговия замък Вевелсбург. На тази конференция според Залевски, Химлер призовал за ликвидация на населението на Източна Европа и също така, че една от целите на Източния фронт била славянското население да бъде намалено до 30 млн. души. Бах Залевски също така заявява, че Химлер присъствал на разстрела на 100 евреи в Минск на 31 август 1942 г. Но това твърдение е абсолютно невярно тъй като тогава той е на конференция в Житомир. През 1959 г. Ерих Бах Залевски се отказва публично от своите показания дадени на Нюрнбергския процес пред Западно-германския съд. Като добавя, че те нямат нищо общо с фактите и, че са направени за да бъде съхранен живота му. Въпреки това всичко остава умишлено без отзвук. И до ден днешен неговите отречени показания се използват като доказателства в редица книги.

Ерих Бах Залевски

Съдът над Освалд Пол

Освалд Пол е прехвърлен в СС през 1934 г., там той е началник управление на икономиката и администрацията на СС в течение на 11 години. От 1941 г. се занимава с организацията на промишленото производство в системата на концлагерите. Обвинен е в геноцид срещу еврейския народ. Измъчван до такава степен, че не било възможно да бъде разпознат в съда. Пол е подписал няколко изключително важни показания, сред които, че е виждал газова камера в Аушвиц през август 1944 г., но в съда той отрича тези показания. Според показанията на Хайнрих Хопкер, който е антифашист и семеен приятел на Освалд Пол, по време на срещите им в концлагери никой не е безпокоял трудещите се работници и обстановката била изключително спокойна. Също така той заявява, че Пол не изпитва никаква омраза към евреите и никога не е възразявал срещу приятелството между съпругата му и еврейката Ани Мари Жак, която често гостувала в техния дом. Въпреки това Освалд Пол е осъден на смърт и обесен през юни 1951 г.

Веществени доказателства

Съществуват доста движими и недвижими предмети, които се използват като доказателство за геноцид над евреите, но за какво свидетелстват те всъщност и преувеличени ли са способностите им да докажат престъпление. Това ще разгледаме в този раздел.

Видеофилми и фотографии

Фотографиите и видеофилмите представящи мъртъвци и хора в лошо физическо състояние направени от съюзниците са автентични. Но не доказват, че съществува на практика програма за избиване на хора чрез обгазяване. Силно отслабналите тела са резултат от разразилата се епидемия от петнист тиф и глада, които се ширят из Европа в края на Втората световна война. Бомбардировките на съюзниците над мирното население, особено засилени в края на 1944 г., разрушават инфраструктурата, хранителни и лекарствени запаси. Към това прибавяме и факта, че концлагерите започнали да се пренаселват. Тъй като цели колони от хора идвали от Източния фронт. Липсата на доставки, разразилата се епидемия и пренаселването на лагерите води до смъртта на много хора. Ето какво казва бригадният генерал Глен Хюз от английския медицински корпус, който е назначен за командир на Белзен през 1945 година:

„Много считаха, че състоянието на затворниците след освобождението на лагера се явява като резултат от целенасочена политика на хитлерова Германия. Заключенията говореха за лоши условия, а пред чуждестранните журналисти беше обрисувана картина в съответствие с изискванията на масовата пропаганда.“

Д-р Ръсел Бъртън  главен психиатър от болницата в Северал, район Есекс, е прекарал един месец в лагера Белзен, ето какво научава той от разговорите с концлагеристи:

“От моите разговори със затворниците аз останах с впечатление, че условията в лагера съвсем не са били лоши до края на 1944 година. Бараките бяха построени между дървета, имаше достатъчно тоалетни, душове и печки за отопление.“

Но да се върнем на фотографиите и видеоматериалите. Проблем пред изследователите са множеството подправени фотографии, фалшификати, монтажи на филми. Голяма част от тях са разобличени от специалиста Удо Валенди. Такива снимки нито доказват Холокоста, нито го отричат, но възниква един въпрос: Защо е необходимо да се използва такова примитивно мошеничество ако съществуват безброй неопровержими доказателства за съществуването на газовите камери и целта им?

Оригинал и фалшификат пропаганда.

Оригинал и фалшификат – пропаганда.

Фалшификат - пропаганда.

Фалшификат – пропаганда.

От снимката горе виждаме: всеки, който има поне грам балистични познания ще знае, че стрелянето в позиция срещу стена от толкова късо разстояние е нелепа глупост. Всички знаят, че екзекуциите чрез разстрел се извършват от войници строени срещу жертвите. По-висш от тях, офицер дава три команди – да застанат, да се прицелят и да стрелят.  На снимката си личи, че това са германски войници движещи се по време на някоя битка нагласени така, че да изглеждат като разстрелващи невинните “жертви”.

Това не е фалшификат, но пък е интересно щастлива тази госпожа еврейка от снимката с фона на уж непрекъснато димящия комин от пещта в която са горяли евреите.

Това не е фалшификат, но пък е интересно щастлива тази госпожа еврейка от снимката с фона на уж непрекъснато димящия комин от пещта, в която са били изгаряни евреите (както обикновено се представя).

Снимката вдясно е посочена като веществено доказателство на процесите в Нюрнберг срещу елита на нацистка Германия. Вляво пък е оригинала, без излизащия пушек от комините, който трябва да символизира горящите хора. Снимката е от Аушвиц.

Снимката вдясно е посочена като веществено доказателство на процесите в Нюрнберг срещу елита на нацистка Германия. Вляво пък е оригинала, без излизащия пушек от комините, който трябва да символизира горящите хора. Снимката е от Аушвиц.

Поредния опит за фалшификация е описана в английския „Католически вестник” от 29 октомври 1948 г. В него е разказано как в градчето Касел всеки възрастен бил принуждаван да гледа филми за „ужасите от Бухенвалд”. Доктор от Гьотинген вижда себе си на екрана въпреки, че той никога не е бил в Бухенвалд. Оказва се, че това е филм заснет след бомбардировката над Дрезден от 13 февруари 1945 г, където по онова време се е намирал този доктор. Загиват 130 хиляди души мирни граждани и бежанци от източните райони. В продължение на няколко седмици телата са изгаряни на клади. Тези ужасни сцени са заснети от немски военни кинооператори, а по-късно записа попада в ръцете на съюзниците. Както виждаме те ги използват за постигане на своите цели.

След бомбардировки

Друго интересно доказателство са снимките от въздуха, направени от съюзниците по време на войната. След декември 1943 г., Освиенцим е бил многократно фотографиран от въздуха. Направени са фотографии на 31 май 1944 г. Според показанията тогава се е развивала с пълна мощ дейността по изтреблението на унгарските евреи. 400 хиляди трябвало да бъдат убити в периода май – юни  като голяма част трябвало да бъдат изгорени на открито. Но от фотографиите не се вижда нищо подобно. Няма нито купчини тела, нито големи огньове, дим, купчини от дървен материал и кокс за изгарянията. Няма и следа от това. Анализът на снимките е направен от канадският експерт Джон Бол. Неговите изследвания опровергават твърденията, че в Освиенцим е извършвано умишлено изтребление.

Документация

Основно и единствено документално доказателство за Холокоста представлява протокола от Ванзейската конференция на 20 януари 1942 г. Според поддръжниците на официалната версия за Холокоста това е решение за началото на масовото унищожение на евреите. Или така нареченото „Окончателно решение на еврейския въпрос”. Проблемът е там, че никъде в тези протоколи не се споменава нищо за унищожаване на евреи или други човешки същества. На конференцията се обсъжда само евакуация. Въпреки това интерпретацията на „Окончателното решение” за поддръжниците на Холокоста означава изтребление, въпреки че за изтребление никой не споменава нищо. В документите сложени под знаменателя „Окончателно решение” се намират планове за депортиране на евреи извън пределите на всички територии под немско влияние. Първоначално плана предвижда депортация на остров Мадагаскар, но в последствие поради завоюването на големи територии на изток и голямото количество ресурси, което ще бъде изхабено за една толкова далечна дестинация е взето компромисно решение. Депортация на изток или по-точно в концлагерите на територията на днешна Полша.

От друга страна съществуват големи съмнения за истинността на тези документи, поради факта, че някои статистически данни не изглеждат никак достоверни, а това поставя под съмнение целия документ. И така можем да достигнем до извода, че едно от т.нар. „неоспорими” доказателства за геноцид над еврейския народ е силно компрометирано.

Още повече, че това е единственото документално доказателство, ако все още можем да го наречем такова. Да погледнем реално на нещата. Ако наистина е съществувала програма, която цели да екзекутира хора в газови камери или по друг начин и то в такова голямо количество, то операция от такъв мащаб няма как да мине без писмени заповеди, инструкции или други писмени материали, които да свидетелстват за нейното съществуване, а реално погледнато Третият райх е била абсолютно йерархическа държава, в която и най-рутинни задачи се изпълнявали чрез писмена заповед. Поддръжниците на официалната версия на Холокоста обясняват липсата на документи с това, че нацистите са ги унищожили с напускането на Полша. Колко удобно, нали? Интересно как са запазени заповеди за разстрели на шпиони, дезертьори и какви ли още не предатели и престъпници, но нито една за убийство на евреи.

beeld-33

От горната снимка: Документ, свързан с депортирането на евреи. Обърнете внимание на думата „Endlösung“, която, както може да се види от контекста, няма никаква връзка с ликвидация на евреите. Вторият параграф описва истинската функция на лагера Аушвиц – това е бил гигантски индустриален комплекс за десетки хиляди работници. 

На снимката се вижда работилница за живачки в Аушвиц.

На снимката се вижда работилница за шивачки в Аушвиц.

Във филмът „Истината зад портите на Аушвиц” Дейвид Кол съобщава, че концлагерите на територията на Полша са имали архиви, но тъй като те са освободени от Червената армия са иззети и тяхната съдба е неизвестна. По време на Нюрнбергския процес СССР също обвинява Германия в геноцид спрямо евреите, но не представя документи за това. Юрген Граф ни съобщава, че в архива в Москва са съхранени над 90 хиляди документа от концентрационни лагери. Но не е намерен нито един, който да свидетелства за екзекуции. А и факта, че до сега не е изваден на бял свят такъв говори сам по себе си. Все пак съществуването на такъв документ ще сложи край на целия спор.

970637_274959502641992_1014324112_n

Документ на Международния червен кръст, който ясно показва жертвите в различните лагери. Но жертви на какво, от какво?

Експертизи на газови камери

През 1988г. по молба на Ернст Цюндел, Фред Лойхтер заминава за Полша за да направи експертиза на газовите камери в Освиенцим, Биркенау, Майданек и още няколко концлагера. Лойхтер е експерт и конструктор на газови съоръжения в САЩ. В заключението на неговата експертиза се забелязват три основни пункта:

1 – газовите камери изначално не са конструирани като такива и по строително-технически причини не могат да се използват като такива;
2 – производителността на крематориумите може да обхване само една малка част от обявените жертви;
3 – извършеният анализ на проби от строителен разтвор взети от вътрешните стени на газовите камери не открил присъствие даже и на нищожно количество цианид, в същото време високо съдържание на цианид е установено в мазилката на камерата в Биркенау, но тя е официално призната като помещение за дезинфекция на дрехи, спално бельо и прочие.

Фред Лойхтер

Фред Лойхтер взимащ проби от газовите камери.

Фред Лойхтер взима проби от различни газови камери, които би трябвало да са служили за избиването на евреите..

Врата на газова камера в Аушвиц (снимка: 2012 г.)

Врата на газова камера в Аушвиц (снимка: 2012 г.)

Газова камера създадена от Фред Лойхтер. Обърнете внимание на вратата!

Фред представя газова камера създадена от него (една от многото).

Фред представя газова камера създадена от него.

Експертиза на Гермар Рудолф

Гермар Рудолф е учен, химик сътрудник в института на Макс Планк (известен немски физик считан за баща на квантовата механика). Гермар прави пълна проверка на експертизата на Лойхтер. В резултат заключва, че Лойхтер е абсолютно прав в изследванията си. Като добавя, че стените на камерата за дезинфекция в Биркенау са оцветени в синьо и са силно наситени с цианид. Докато в камерите предназначени за екзекуции цианид почти липсва, както и оцветяване в синьо. Едва ли е възможно за дезинфекция на дрехи да се използва в пъти по-голямо количество „Циклон Б“ от колкото за екзекуцията на милиони хора.

Гермар Рудолф

Гермар Рудолф

Гермар взима проби от газова камера.

Гермар взима проби от газова камера.

Политиката на Германия спрямо евреите преди и по време на Втората световна война

Политиката спрямо евреите преди Втората световна война може да се определи като дискриминация. Инициативите за депортацията на евреите извън Германия и концлагерите на този етап не са свързани. Концлагерите са създадени с цел там да бъдат интернирани  политически престъпници и други подривни елементи . Според статистиката между 1934 и 1938 година броят на затворниците в тези лагери не надвишава 20 хиляди, от които 3 хиляди са евреи.

Немското правителство напълно сериозно разглежда план за депортация на евреите. Реална дестинация е Палестина, но националсоциалистите се отказват от нея поради голяма вероятност от конфликти в Близкият изток, на които в последствие днес сме свидетели. По-вероятно място за депортация е бил остров Мадагаскар. Същата идея обмисляло и полското правителство през 1937 г. Дори на Мадагаскар е била пратена изследователска експедиция. Първите конкретни предложения за депортация към Мадагаскар са направени в проекта „Шахт” през 1938 г. Според планът парите и имуществото на емигрантите ще бъдат използвани като залог за международен заем за емиграцията и предстоящото основаване на еврейска държава. В края на същата година външния министър на Франция съобщава на Рибентроп, че неговата страна също ще се включи в евентуален план за депортация на евреи. Англия също се включва в преговорите като дори предлага като дестинация на емигрантите Родезия и Английска Гвиана. В крайна сметка 400 хиляди евреи емигрират от Германия. Други 480 хиляди от Австрия и Чехословакия. Управлението на емиграцията е с центрове Берлин, Виена и Прага. Айхман ръководи операцията. Повече от 800 хиляди евреи напускат територии под немски контрол в посока Палестина заедно с имуществото си. Тук възниква въпроса, защо Хитлер ще допусне почти 1 милион евреи да избягат ако предстоят планове за масово унищожение?

Някои статистики от стари документи.

С началото на Втората световна война ситуацията в Германия рязко се променя. Малко известен факт е, че Световното еврейство обявява себе си за участник във войната на страната на Антантата т.е. против Германия. Шест декларации за война са обявени. На 5 септември 1939г. един от ционистките лидери Хайм Вайцман обявява война на Германия от името на евреите по целия свят. Заявява, че те ще се борят в подкрепа на Съюзниците с всички сили. От този момент нататък всички евреи могат да бъдат смятани за чужди агенти. Веднага след тези събития започва политика на интерниране на евреите в концлагери. Тук ще направя леко отклонение за да отбележа няколко факта. САЩ и Канада интернират всички японци на тяхна територия в лагери още преди Германия. Англичаните по време на двете Бурски войни в южна Африка също интернират в концентрационни лагери голямо количество жени и деца за да накарат мъжкото население да се предаде без бой. В резултат загиват около 20 хиляди души, но никой не обвинява Англия в опит да унищожи цяла нация. Между другото това са първите в света концлагери. Войните се водят между 1880 1881 и 1889-1902 година.

Но нека да се върнем към Германия. На 20 януари 1942 година на конференцията във Ванзее е взето решение за депортация на евреите на изток т.е. днешна Полша. Варианта с о.Мадагаскар отпада поради големите разходи, които ще предизвика, а такива са абсолютно недопустими в този момент. Тъй като Германия  води изключително тежка война на Източния фрон срещу превъзхождащ я в човешка сила и ресурси противник. Затворниците в концлагерите и гетата са използвани като работна ръка във военната промишленост . Проблемът за работната ръка възниква през 1941 г след провала на операция „Барбароса” и блицкрига в СССР. Германия има нужда от целия си човешки ресур за да води тази тежка война. Тук идва и твърдението, че с принудителния труд следват масовите екзекуции. Но защо и е на Германия да унищожава производителните си сили на източния фронт по време на тежка война? Поредното обвинение лишено от всякаква логика.

Концлагерите се превръщат в промишлени  комплекси, в които работят и волнонаемни заедно със затворниците едва ли подобно нещо би било допуснато ако тези лагери бяха действително „лагери на смъртта”.  В Берген- Белзен е разположена фабриката на Бун за синтетична гума,  И.Г. Фарбен в Аушвиц – химическа промишленост, фабриките на Сименс се разполагат в Равенсбрюк. В лагерите имало и специални пари, с които било възможно закупуването на допълнителна храна.

През 1944 г Хитлер отново има желание да депортира евреи в Палестина или о. Мадагаскар. За това разказва Александър Вайсберг – еврейски учен изселен от СССР, прекарва войната в Краков и дори не е интерниран. В книгата си „История на Джоел Бренд” той пише, че Хитлер изпраща предложение на унгарския еврейски лидер Джоел Бренд, с което предлага съюзниците да организират депортацията на евреи. Но планът завършва с пълен провал. Англичаните набедили Бренд за немски агент и го хвърлили в затвор. Пресата нарекла плана „нацистки трик”. В последствие Чърчил в след войната в една от речите си обвинява Германия в престъпление срещу унгарските евреи. Очевидни са огромните разминавания между политиката на Германия и обвиненията на поддръжниците на Холокоста..Някак личи липса на елементарна логика и  още повече присъстват големи противоречия.

Заключение

От всичко написано до тук определено става ясно, че официалната версия за Холокоста е силно разклатена и не издържа по-задълбочени проучвания и критика. Проблемът е там, че изследванията на ревизионистката школа умишлено се държат в изолация и всячески се потулват. Това, което пропуснах да спомена в доклада си до тук е, че почти всички  ревизионисти, особено по-известните и ерудирани са подлагани на тормоз от еврейски организации, повдигани са им обвинения, уволнявани са от работа, отнемани са им научни степени. Дори има случай, в който адвокат представляващ в съда ревизионист  също бива обвинен и пратен на съд. И то само заради това, че е успял да намери доказателство, оправдаващо неговия клиент или опровергаващо официалната версия за Холокоста. Става въпрос за Ернст Цюндел и адвоката Юрген Ригер, който успява да спечели едно от делата срещу Цюндел. И всичко това само защото някой прави проучвания и публикации подлагащи на съмнения Холокоста. Тук искам да задам няколко  въпроса: Това не е ли посегателство върху свободата на словото и мисълта ?! Защо по такъв начин трябва бъдат затваряни устите на хората ? Как може в ХХI век да се допускат такива посегателства върху правата на човека? Та нали един от основните принципи  на демокрацията е свободата на словото, мисълта и разпространението на информация.  Нека всеки от вас сам да даде отговор за себе си на тези въпроси.

В световен мащаб Холокоста се приема като факт не подлежащ на въпроси. Това трябва да се промени. Според мен темата за Холокоста тепърва трябва и ще бъде още по-дълбоко проучвана и обсъждана. Нещо напълно нормално и характерно за всяко едно събитие от човешката история. Силно се надявам,че истината и справедливостта в крайна сметка да възтържествуват.

***

Библиография

Ернст Цюндел – „Шест милиона – изгубени и намерени”
Юрген Граф – „Митът за Холокоста”
Дейвид Кол „Истината зад портите на Аушвиц” – филм
National Geographic „Абажур от човешка кожа” – филм
Уикипедия – английски и български вариант

Автор: Явор Петков

Искате ли да разберете, какво им се е случвало на хората осмелили се да показват исторически разследвания, които противоречат на официалната удобна „истина“? Прочетете – ЖЕРТВИ НА ЦИОН.

Advertisements

45 thoughts on “Холокост – различен поглед върху историята

  1. Харесвам становището на предните двама господина не защото звучи анти-сематично, а защото видях и чух дипломати от други държави в Америка, с невероятни обещания и сделки..Знаете ли че тези дипломатически отношения си имали име? Относно „големия проблем’ или проблема на майчината земя“ С други думи ако искате правителство- трябва да се заклеете че ще подкрепяте Израел в по – нататъшните и конфликти ‘да запази страната майка’- нашето правителство ( което е все още текущо!!) също дойде с подходящата делегация в знатния за целта хабат Любавич в Ню Йорк; същия който посети и Иванка от името на татко й преди да стане той президент, за да обещае че баща и ще съдейства за Йерусалим за официална столица на ‘официялната държава’ и официялното Американско посолство в нея !..
    но може и да съм го чела това някъде..може и да си „внушавам“ (униформените така обичат да се изказват, когато съобщиш нередности или оплаквания)

  2. Аз пък смятам, че Холокост е съществувала с всичките й дискриминационни политики спрямо еврейския народ, с цялата жестокост от страна на СС, с масовите разстрели на невинните (включително жени, деца и старци ), с целия неописуем терор. Омразата на националсоциалистите по расов признак е била истинска, и като че ли ги е заслепявала отвътре, за да бъдат още и още по- брутални в своята жестокост над концлагеристите… Спомням си документалната книга на Томайс Кинийли, в която той описа историята на Шиндлер и омразният оберщурмфюрер Гьот, който ей така за разнообразие си гръмваше по някой недолюбван работещ евреин от балкона на терасата си. Имаше толкова случаи на насилие, описани болезнено детайлно от страна на автора. Гоненията срещу евреи, гладът и болката, борбата за оцеляване сред неизвестното, а прочутият дневник „Задната къща“ на Ане Франк – и него ли, ще посмеете да кажете, че е измислица! В книгата „Триумфалната арка“ на Ремарк отново и отново се сблъскваме с доктора евреин, които едва успяваше да прикрие практиката си, обречен на ненавременна депортация. Роман, развиващ се именно в хода на събитията от 1939 година. А колко много има още, все документални, все болезнено – горчиви… Да, пак измислици! Казвате нямало доказателства за газови камери, ами как да има като хората дето са измъчвани и избивани не са се върнали да свидетелстват… Как да има доказателства като гласовете им са вече в отвъдното… А и да има, то сигурно са потулени завеки! Да, престъпление е да отричаш смъртта, глада, изтощението, малтретирането и лекарските експерименти над невинни хора по расов признак, и то в опит да оневиниш нацистката система за системно избиване. Престъпление е да търсиш доказателства, за да отричаш нещо, което е повече от ясно – да, евреите са били дискриминирани, депортирани и избивани по време на Втората световна война!
    По този повод си спомням си, че английският лорд Дизраели в публична реч е отрекъл кланетата след края на Априлското въстание от 1876 г. “ Баташко клане ли? – провикнал се той – Няма такова нещо, кой ви каза подобна нелепост?“ Кървав акт, заради който и до днес се пеят тежките песни за горящата черква, за избитите първенци на града, за плачът на девойките, за изкланите новородени с нечувана жестокост… А да беше само Батак! Но ето как този ( не заслужава дори да се нарече човек) ей тъй с лека ръка е принизил жестоката жертва на стотиците беззащитни, жадни за свобода, в подкрепа на Високата порта, и изповядвайки идеите на империализма. На всеки истински българин му кипва отвътре само при споменаването, че е възможно някой да отрече нечувано жестокото клане от страна на башибозука!
    А ето че днес има хора, в качеството си на човешки същества, които смеят да твърдят, че Холокоста не била съществувала. Че насилствената смърт, че целия преживян ужас и мъчения на други човешки същества – мъже, жени, деца и старци е бил инсценировка. Че вместо да се запитват от къде се корени тази нечувана жестокост у нацистите от СС , те се питат как можело концлагеристи да не им разкажат за газови камери – нещо, от което никой не се е завърнал! Защо отново и отново защитавате мъчителите! Що за хора сте! Може отричането на Холокоста да е било поредното пъклено дело националсоциалистите, само и само за да прикрият престъпленията си срещу човечеството след края на войната. Но има един съд на душата, в който нищо няма да им се размине и, уверявам ви, от него по- страшно няма да има, колкото и фалшиви показания да дават и да се опитват да оневиняват себе си с пропаганди!!!
    Защото нито едно човешко същество не заслужава да бъде измъчвано и малтретирано по расов признак!

    • С кои дискриминационни политики?? Някакви документи имате ли да представите, както е направил авторът/публикуващите на тази статия??? Отделно, нали се сещате, че се е водила война??? Да не мислите, че затворниците е трябвало да бъдат настанявани в 5 звездни хотели?? Разбира се, че е имало дискриминация, никой не отрича, че е имало и насилие. Все пак е било време на ужасна война.

      „Списъкът на Шиндлер“, както споменавате сама, се основава на роман, т.е. фантастично произведение, което е озаглавено в първото му издание „Ковчегът на Шиндлер“, фантастика написана от австралийския писател Томас Кенели. Името на книгата по-късно е променено, за да съвпадне със заглавието на филма на Стивън Спилбърг (евреин), който всички знаем заради филми като „Извънземното“, „Изкуствен интелект“, „Войната на световете“, „Индиана Джоунс“, „Джурасик парк“, „Полтъргайст“, „Зоната на здрача“, „Близки срещи от третия вид“ и много други от рода 😀 😀 😀 Да наричаш тази книга „документална“ при условие, че е пълна с грешки, това е свирепо. Майкъл Хофман и Алън Кричли отбелязват лъжите и манипулациите в критиката си озаглавена „Мъглявината на измамника: Спилбърговите измами в Списъка на Шиндлер

      „Дневникът на Ане Франк“ е доказано, че е писан 6 г. след края на войната. Баща й Ото Франк спечели милиони с продажбата на това, което той наричаше „дневникът на дъщеря ми“ 😀

      Когато един 76-годишен пенсионер от Хамбург на име Ърнст Ромер започна да разпространява обвинението, че Ото Франк сам е написал този „дневник“ на мъртвата си дъщеря, Франк го е съдил. Както обикновено, не е за първи път, съдът потвърди автентичността на дневника. Специалистите по почерк свидетелстваха, че целият дневник, включително и бележките и вмъкванията, са написани от същата ръка, а тази ръка казаха, че била на Ане Франк. Ромер обжалва решението на съда срещу него и тогава също се обадиха повече експерти по почерк. Заключението им беше същото: всичко в дневника беше в същия почерк; Нямаше фалшифициране. Ромер отново обжалва и този път съдът поиска техническата оценка на Федералната криминална служба (Bundeskriminalamt, подобна на американската ФБР) да извърши внимателен анализ на ръкописа на дневника с микроскоп и ултравиолетово осветление, за да потвърди Нейната автентичност – по-специално, за да се определи кога е била написана. Докладът на техническите експерти беше предаден на съда, а той съдържаше изключителна БОМБА: големи части от предполагаемия „дневник“ са написани с мастило за химикалки – което НЕ Е БИЛО ПРОИЗВЕЖДАНО ПРЕДИ 1951 г. !!! Както можете да се досетите, ако не е било заради предните „експерти по почерг“, които са заключили, че ЦЕЛИЯ „дневник“ е написан от един човек, Дори още неща има, за които са писали много хора, включително и Тереза Хендри в Института исторически преглед: ihr.org

      Отново, да наричате „все документални“, такива като новелата на Ремарк „Триумфалната арка“ е просто плачевно смешно 😀 Ало-ало, това е стихотворен класически епос. Авторът е бил прогонен от Германия, какво друго да пише? 😀

      Да, няма доказателства за съществуването на газови камери и никога не е имало. Множество пъти доказвано и документирано.. Обърнете внимание, дори е писано с документи в същата статия, под която сте коментирали 🙂

      Този английски лорд, за който подавате сравнение, е бил евреин. Направил го е, защото доказано английските власти (еврейски тогава, лордът е показанието) са подкрепяли отоманците по всякакъв възможен за времето си начин. Явно се опитвате, г-жо/це, да подкокоросате читателите в подобно сравнение, но самото то не е аналогично. Не може да бъде сравнено това с мирното изразяване на мнение, за което са преследвани, бити и затваряни множество хора с цел да се прикрива историята и истината, и най-вече индустрията на холокоста, за която писа евреина Норман Финкелщайн, имал е роднини в „лагерите на смъртта“, в книгата си под същото име „Индустрията на Холокоста“.

      Пишете, че е престъпление да отричаш нещо? Тоест за да говорите нещо, което не се харесва на някой/някои е толкова престъпно, че трябва да бъдете пребити и хвърлени да гниете в килия. Да, само заради това, че изразявате мнение. Че критикувате някои аспекти, части от история. Страшно е подобно мислене. Толкова е ужасно, че това е правено днес от хора като вас самата. Подхвърляте го за редно, когато вече войната е свършила. Питам се защо ли тогава по онова време на ужасна война да не е трябвало да бъде така? Нима западния фронт, „добрите момчета“, не хвърлиха в лагери на мсъртта, в голата пустош, обречени на сигурна смърт милиони германци? Нима едните можело да го правят, но другите не можело? Айде, айде.

      Няма такава истина, която да се бои от разследване, драга. Самата история предтсавлява това. Изследване, разследване, разкриване, анализ. Отхвърляйки този принцип се хвърля най-човешкото и хуманно на боклука, карайки човечеството към бездната на измамите и лъжите, към вечно проклятие и мизерия. Това, драга, се случи с нас българите, които, откланяйки се от темата, се оставихме да ни откраднат историята съседите. Сега това се използва като наратив за дадени политики.

      • Според историците – ревизионисти, Холокоста е била една голяма заблуда на европейските евреи пропагандатори, за да индустриализират човешкото страдание, за демонизиране на Адолф Хитлер и националсоциалистите, обвинявайки ги в несъществуващ геноцид и репресии. А Холивуд ( който също бил държан предимно от евреи), подпомагал успешно това начинание. В материалите, които четох дори се казваше, че германците били жертви на жестоките евреи от незаконната държава Израел, а Нюрнбергският процес бил една измама… Не знам кой беше писал този материал, но определено е бил голям противник на днешните израелтяни. Едва ли не изкараха, че пленниците и другите концлагеристи са били „като на хотел“ в Аушвиц, Белзец, Треблинка и др. и са се забавлявали. Че снимките били инсценировка, че разказите на очевидци били преднамерено преувеличени, дори “ Задната къща“- дневникът на Ане Франк и “ Списъкът на Шиндлер“ от Томас Кинийли били фалшификати, или художествена измислица.
        В качеството си на дипломиран филолог и магистър педагог, който през целия си живот е изчел твърде много книги, продължавам да НЕ СЪМ съгласна с тази версия. По времето на ВСВ евреите са били – репресирани, преследвани, дискриминирани ( със звездата на Давид, като отличителен знак от арийската и всички останали раси), доказано депортирани ( в гета, като едно от най- големите е било Варшавското гето), гонени от всички държавни и обществени структури, търсещи убежища и скривалища. А антисемитско настроените местни хора са заграбвали незаконно изоставената еврейска собственост.
        И искат да ме убедят, че ако същите ( преследвани, репресирани, избивани, мразени и подлагани на системен глад) бъдат въдворени в лагери, там СС ще се отнасят по- добре, по- различно към тях. Че ще ги очаква работа и заслужено забавление, както е било по официалните данни. И че тоновете човешка коса и чифтове обувки, складирани в концлагерите ( днешни музеи) са просто част от забавлението…
        Да, монтирани кадри – имало е, филми – добре, книги – разбираме, но днешните лагери на ужасите, превърнати в музеи сами свидетелстват, чрез реквизита, че е имало репресии, разстрели, глад, болести и всякакви извращения и жестокост и че те съвсем не са трик на Холивуд. Има ли значение дали са били обгазявани с Циклон Б, за да умрат ( както яростно отричат историците – ревизионисти), ако същите ще бъдат избити и хвърлени в масов гроб под градушка от куршуми – пак за да умрат! Това се е случвало с огромна част от жертвите на войната по принцип в завладените територии. Евреите с нищо не са били по- важни от останали жертви, в смъртта всички са равни. Но ако насилствено са загинали 6 милиона от тях, дори и повече, защо да не го приемем, вместо да търсим и спорим, да дълбаем и съдим, а тези жертви да се омаловажават?
        Мартин Гилбърт, автор издирил част от оцелелите от Холокост чрез Яд Ва – Шем (мемориален музеи на Холокоста в Йерусалим), пише история за християните, спасили живота на евреи ( най- често обикновени полски селяни) по времето на гоненията. И в нея се разказва с точни дати, градове и селца дори, включително и имената на евреи и техни спасители, имена на полицаи и дори партизани, избягали от гетата (нали искахте факти, а не само произведения с недоказана историческа обективност!) Та, във въпросната книга има достатъчно много ( предостатъчно, бих казала) свидетелски показания на живи или вече покойници евреи, в които съвсем ясно се вижда какво са правили СС-овцете с евреите, през какво са преминавали ( принудени да преминат) за да оцелеят дори до следващия ден и на какъв ужасен риск са били изложени собствените им спасители, укриващи ги. Така че, няма мит Холокост, няма никаква фантазия, за съжаление всички страдания са били истина! Еврейската традиция, спомената и от Ицхак Щерн – пръв счетоводител и приятел на Оскар Шиндлер гласи: “ Който спаси един живот, спасява цяла вселена“… Но колко са били тези, които са се осмелявали да спасяват, въпреки страха…

      • Ето и още данни, които неоспоримо потвърждават Холокоста с цялата й нечувана жестокост. Според изследователи на големите трагедии на XX в. Стефан Куртоя, Никола Верг, Жан – Луи Панне, Андрей Пачковски, Карел Барточек и Жан- Луи Марголен, историята е наука за човешкото нещастие. Комунизмът на руските болшевики, режима на всекидневните репресии, геноцидът над арменците, извършен от Турция , двете световни войни, Мусолини и унищожените етиопци и разбира се нацисткият геноцид над евреи, цигани и други, по расов и идеологически принцип,елементи, бележат горчиво тази историческа епоха, препълнена с трагедии… ( но, съобразно темата, сега ще разглеждам единствено престъпленията на нацистите).
        Екзекуции чрез разстрел, обесване, удавяне, бой спръчки, задушаване с газ, инжектиране на отрова, унищожаване на население чрез умишлено предизвикан глад, депортиране, често придружавано със смърт по време на път ( във вагоните за животни), както и стандартната смърт от изтощение, болести, глад и студ.
        Според Нюрнбергският съдот 1945 г. са дефинирани три рида престъпления по чл.6:
        1. Престъпления срещу мира;
        2. Военни престъпления;
        3. Престъпления срещу човечеството;
        Престъпленията срещу мира, дефинирани в чл.6 т.а се отнасят за “ водене, подготовка, начало или продължение на военна агресия или война, при което се нарушават договори или международни споразумения и конвенции“.
        Военните престъпления, дефинирани в чл.6 т.б са : „нарушаване законите и правилата на войната. Убийства, лошо третиране или депортиране за тежка работа или др.цел на цивилно население от окупираните територии, убийства на военнопленници, екзекуции на заложници, разграбване на обществена или лична (имуществена) собственост, немотивирано разрушаване на градове и села или опустошения, които не са оправдани от военни нужди“.
        Престъпления срещу човечеството – изразът се появява за пръв път на 18 май 1915 година в декларацията на Франция, Англия и Русия срещу Турция по повод клането над арменци, определяно като “ ново престъпление на Турция срещу човечеството и цивилизацията“.
        чл.6 т.в определя убийството, унищожението, поробването, депортацията или друг вид нехуманен акт, извършен срещу всяко цивилно население преди или по време на война, както и преследване по политически,расови или религиозни причини като престъпление срещу човечеството.
        Франсоа дьо Мантон – гл. прокурор на Франция – в речта си на Нюрнбергския процес уточнява, че депортацията, предназначена да осигури допълнителна работна ръка за немската военна машина (Вермахта), не е нищо повече от естествена последица от националсоциалистическата доктрина, за която човек сам по себе си няма никаква стойност, ако не служи на немската раса.
        Едно от най- специфичните престъпления срещу човечеството е геноцидът. Понятието е дефинирано в конвенция на Обединените нации от 9 декември 1948 г.
        До войната нацисткият терор е насочен срещу няколко групи: противниците на режима, главно комунисти,социалисти, анархисти,някои синдикалисти, но обгазяване се прилагало върху друга група жертви – евреите! Гробищата разкривали стотици жертви на нацистките експерименти и убийства. По време на войната, в окупираните страни са убити около 15 милиона цивилни. 5,1 милиона – евреи, 3,3 милиона съветски военнопленници, 1,1 милиона загинали в лагерите, няколкостотин цигани, 8 милиона заставяни да упражняват принудителен труд, а от задържаните в концлагерите 1,6 милиона остават живи.
        Според друг учен Раул Хилберг, посветил най- големия си труд за детаилно описание на начините за умъртвяване на евреи в Третия райх, след 1945 г. геноцидът над евреи става парадигма на модерното варварство до такава степен, че заема цялото пространство, запазено за възприемане на масовия терор по принцип в XX в.
        Бавно задушаване, масов глад, инжекции с отрова, изгаряне, разстрел – поддръжниците на Хитлер опитвали всичко, а методите им се приемали за нещо нормално.
        В Ордруф – смърт, чрез разстрел.
        В Момбах – смърт, чрез разстрел.
        Ландсберг – гладна смърт.
        В Дахау – гладна смърт, отравяне с газ, изгаряне.
        В Аушвиц – разстрел, отравяне с газ, гладна смърт.
        В Ебензее – гладна смърт.
        В Белзен – разстрел, гладна смърт.
        В Нордхаузен – разстрел, отравяне с газ, гладна смърт
        В Лайпциг – изгаряне от високоволтова бодлива тел.
        Милиони, милиони загиват през тези неописуеми години на ужас.
        Дългът към паметта и историята! Това е морално задължение не само към обективността на историята, но и към паметта на мъртвите,преди всичко невинни жертви на абсолютната власт; на онези, които са вярвали, че могат безнаказано да нарушават човешкият закон “ не убивай“.
        И да, всички, които отричате Холокоста ( поради незнам и аз какви подбуди), имате пълното право да сведете глави и мълчаливо да се засрамите от нехуманната си постъпка!
        СРАМ сте за човешкия народ!

  3. Всъщност евреите са се впили в цялото човечество. Много често срещам недоумение как така са толкова организирани, нещо което някои намират за невъзможно и решават, че онези от нас които с основание подлагаме на съмнение еврейските лъжи са конспиролози.
    Отговорът се крие в цивилизационният код на евреите (разбира се има и изключения, малко изключения) и свещенните свитъци. Тоест имаме срещу себе си човекоподобни индивиди, фанатици в две направления:
    1. религиозни фанатици
    2. фанатици на омразата
    В допълнение възпитават всяко ново поколение в безпрецедентна омраза към всичко което не е еврейско. Има снимков материал как в Палестина „добрите еврейски деца“ издевателстват над палестинска жена под ухилената физиономия на охраняващият ги еврейски войник. Нали се досещате какво ще се случи с мусулманката ако реагира. Куршими в главата, а тялото отива за донорство.
    ООН, САЩ и ЕС одобрително поклащат глава!!!

  4. Шапки долу пред автора.Хиляди благодарности за публикуваните документи и снимки.Еврейте са се впили като кърлежи в Германия и до ден днешен смучат от националният им продукт.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s