Българските писатели относно евреите!

Иван Вазов

Дизраели

 
„В България клане и сеч! –
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че тyй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.
Лъжа е чиста, yж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота точно знам:
въз Портата е тyй набяда!
Не крия тyк, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но тyрци да бедим е грях,
че тyй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите тyряли!
А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и жyрналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са yбити!“
Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза –
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
Но, о, афронт! На тyй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездyшен жид те yправлява?

Жидов гроб

 
Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як, след упорна
отбрана потъна в кръвта.
На другия ден при пашата,
предател се мръсен яви –
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:
„Преславний войводо,сполучих
услуга да сторя на вас:
Аз портата таз нощ отключих
И Царевец в твойта е власт.
Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.
Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свет много йощ бих потрошил.
За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих
Сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших“
И викна на двама войника:
„Убийте туй куче сега!“
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки, проклятия и срам.
***

Любен Каравелов

“Ако солунската нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейна чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софииските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н. 

Но и Софииския евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софийския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард. 

Не зная, имат ли редакторите на “Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.

Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирнески пошове, които, даже като се скъсали (той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софииските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.

Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота.

Любен Каравелов 
Събрани съчинения, Том 4

Христос въскресе

 

Ново, свето учение,
идеи велики
проповяда Исус Христос
на земни владики;
 
а евреи, фарисеи,
сатанските брате,
плачат, викат и молат са:
„Распни го, Пилате!“
Той осъжда почти сичко,
що е садукейско,
той говори, че ще падне
царството юдейско;
той говори, че и робът
е син Саваота…
„Распни его, распни его!
На гора Голгота!“
Хванале го, съдиле го,
после го завеле
между двама разбойници
и там го распеле…
Ех, радват са митарите,
ликуе Юдея:
„Няма вече бунтовникът,
няма Назарея!“
Но я гледай в Ерусалим
станале две чуда:
въскреснал е синът божи,
обесил са Юда.
 
Воскръснал си, мъчениче,
тридневен из гробът,
да сабудиш заспалият,
да воскръсиш робът!…
Помогни ти и на свойте
чеда мили, верни,
избави ги от гръцките
калугери черни;
избави ги от турските
страшни кеседжие,
избави ги от техните
братя чорбаджие.
Да воскръсне България,
да падне тиранство,
та да слави името ти
цяло Християнство.
***
Петко Р. Славейков
Откъс от „Как се превзело Търново без цар“
14(2)

„Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред?

От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на „Адил баба“. Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре.

Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили.

Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили.“

***

Паисий Хилендарски
Из „История славянобългарска“

И разделили се езиците на Хамовото племе на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най мръсните народи в Африка, но били много от тях и в Азия…..Ханаан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани (евреи). То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхождат седем народа, тук били и циганите.

***

Христо Ботев
Турските зверства в Македония

За оплаквание е положението на нашите братия в Македония тие теглят там и от турци, и от гърци, и от цигани, и от чифути. Наистина, сяко притеснение от страната на нашите тирани е за наша полза, за наше свестяване; но когато си гонен и притиснат отвред, когато си затъпкан в калта, когато сички, които те окружават, са насъскани отгоре ти като кучета и гледат на сяка стъпка да те спънат и да те предадат, върви тогава и работа и за турчинът, и за себе си, и за народът си. Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошли още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а се пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Това показва, че в нашият робски народ има неизчерпаем източник живи сили, които го поддържат в неговото до немай-къде лошо положение и които най-после ще да му дадат възможност да възвърне изново своята изгубена свобода. Това познават турците и затова техните патриоти, какъвто е софийският паша, българоубиецът Маасар, отровителят на владиката Дионисия, джелатинът на В. Левски, с особено едно диво и бясно остервенение гонят и мъчат народът ни на сяка крачка, без да помислят, че с това тие сами си копаят гробът. Молим читателите си да обърнат своето внимание на плачевните известия, които прочитаме в една дописка от Кюстендил до „Източно време“, и ако на сякой от тях, който като прочете тие жалостни и унизителни за народът ни известия, се не напълни сърцето му със силен и праведен гняв и не поиска да мсти на убийците на народът ни – той не е човек, той няма честно и благородно сърце. Послушайте, господа, думите на дописникът, пък ако ви дава сърце, порадвайте се на резултатите на мирният прогрес в Турция.

„Тука правителството хвана да гледа на българите, говори дописникът, като на виновници на сичките злочестини и безредици, които тука стават или се случват. Из градът ни по разни улици були и турчета бият евреите. Кой е виноват? – Без съмнение българите. У народът пари няма, гладен мре, от което се спрял алъш-веришът. Кой е крив? – Българският владика, казват евреите, и каймакаминът телеграфисва на пашата. И пашата, разбира се, праща, за да изпитат работата, комисии, съставени от разни развратници и пиеници, които само знаят да блудствуват и да пият, а да гледат давия – да те пази бог! Който даде по-много рушвет, той е и прав. Такава била комисията, пратена да разгледа работата и да издири убийците на детето, за което, ако помнят читателите, ние бяхме споменали в един от предидущите броеве на „Знаме“, че е убито от чифутските фанатици, за да му земат кръвта за своят варварски обред. „Бимбашията член на комисията от София, се е хвалил, че доколкото стоял в Кюстендил, вода не бил пил. Вино му се носеше от две места: сутрин с бенликът от едното, вечер със стомната от другото.“ По-нататък говори дописникът: „Едно момче, като минувало през чифутската чаршия, натоварено със сено, биде мушнато от едно турче. „Кой е виноват? Пак българите ли?“

Четиримата българи от комисията, като водели, че с пристрастие се дири убиецът на детето направили няколко бележки на комисията. Но за това намерили си белата в торбата. Те били повикани от управителя Маасар паша в София, дето той зел да ги съди за един отдавна вече заборавен въпрос, защо народът не давал на гъркоманите да се ровят в черковата „Св. Мина“. Пашата зле псувал четиримата комисари, като казал, че те са дето бунтуват народът, и не ги пуснал да си идат в Кюстендил, дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството, ако такива има в Кюстендил. (Виждате ли ум и чудо! Виждате ли правосъдие? Ех, ти, ръка, ръка юнашка. Кога ще се размахнеш надясно и наляво?… Но иде той, от синца ни многоочакваният час на кървавата сватбар.)

Докато ние тука очакваме с нетърпение кога ще се върнат комисарите от София, гледаме един ден и дядо владика да се стяга за път. Някои казвахе, че пашата бил писал на владиката и го е бил мъмрал, дето е бил заповядал на радомирските свещеници да възпират народът да не търгува с евреите, и го бил подканял да иде да смири бунтът в Радомир. (ох, бедният, кога ли и него ще да убие или отрови софийският втори Мидхад паша!р.) Ето каква е била радомирската размирица.

Някой си радомирски евреин, който ходел със сергията си по селата да продава, отишел в едно село, дето му били излезли две мющерийки, снаха и свекърва, за да си купят телове и мъниста. В това време се връщал от нива мъжът – свекър, уморен, измъчен и с мотика на рамо. Жените зели да му искат пари за мъниста. Свекърът се разсърдил и казал: „Аз пари нямам данакът да платя и хляб да ви купя, а вие ме задявате за нищо и никакво“ Жената, защото упорствала в искането си, яла лобут от мъжът си. Разсърденият евреин, че не можал да продаде, отива в София и с още няколко други евреи подава жалба на Маасар паша, че кюстендилският владика бил заповядал на свещениците да гонят евреите от селата си. Пашата без да земне във внимание незавидното положение на народът от тежките данъци, от голямата оскудност на храната, от нечутата сиромашия, които са спрели търговията, и без да изпита малко по-хладнокръвно работата, т. е. кой е именно свещеникът, който е изгонил евреинът, писал на владиката едно строго писмо, а на радомирският каймакамин пратил заповед да въдвори потребната тишина. Каймакаминът, преди да стигне дядо владика, затваря около 20 свещеници от селата и в деня на Вознесение и св. Константин черковите на много села стояха затворени (В Турско има Танзимат и свобода на совестта? р.) Ще се каже Маасар паща и в тоя случй предпочете един евреин от стариат архиерей и митрополит и от 20 свещеници.

За удоволетворение на толкова злини, които станаха в градът в разстояние на една година, старият каймакамин се замести с нов каймакамин, който, като доде в градът, изпрати едного от българските ази на мезлиша в каазата Крайще, на която от няколко села около 40 фамилии забягнаха в Сърбия, за да издири и изпита причината на това ново злощастие. Главната причина на това е самото правителство, казали останалите селяни, и ние, казали мнозина, ще бягаме,защото не сме си на нищо стопани, ни на честта си, на стоката си, ни на животът си.

Христо Ботев вестник Знаме, с. I, брой 22, 13 юли 1875 г.
***
Алеко Константинов
Из „До Чикаго и назад“

„В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите… И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: „Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск“ – онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!… Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!… Е, приятно ли е да четете такива прелести?…“

***

Захари Стоянов
Из “Записките по българските въстания”

 

Когато преминувахме край един от тия лагери, а именно покрай церовския, мисля, съгледахме на едно място, че бяха се събрали накуп пред една колиба множество жени, деца и няколко мъже.

– Да се отбием да видим какво става там – казаха няколко души от дружината.

– Днес ще да се кръсти в българска вяра един евреин, заедно с децата си – отговори една стара бабичка, която бързаше да пристигне на мястото, гдето се береше множеството.

– Какъв евреин те е патило тебе, стара вещице, или си сънувала? – каза Ворчо войвода, понеже ние не знаехме още, че и евреите са дошли на Еледжик, да търсят свобода!

– Ни сънувам, ни бълнувам – отговори бабата, без да се спре. – Днес още ще да се кръщава Аврам чифутина, който беше в нашето село дюгенджия.
Ние се приближихме до тълпата, която, като ни видя, разстъпи се наоколо и мястото към вратата на колибата остана празно. Напредя ни се представи брадат човек на възраст около на 40 години, който ни гледаше уплашено и трепереше цял-целиничек. Той беше облечен с европейски дрехи, със селски калпак на главата, върху който бяха ушити много кръстове, а на челото имаше залепен един от восъчна свещ. Бенковски попита тълпата що се е събрала да прави, но като видя, че на всичко това е предмет човекът с многото кръстове на главата, обърна се към него.

– Ефендим, християнската вяра искам да сторя кабул – каза човекът още повече уплашен и захвана в същото време да се кръсти така неестествено, като че да мелеше кафе.

– Нима ти не си българин? – попитахме ние.

– Не, ефендим. Аз съм евреин, но не падам по-долу от българин. Живея братски с християните, а мразя и ненавиждам турците, като всеки кучето, даже и самите евреи.

Селският поп, който наздраво беше уверен, че ние ще да похвалим постъпката на евреина, че желае да влезе в недрото на православието, което той правеше от страх, както и горещата ревност на ония, които се трудеха да приведат един заблуден в правия път, приближи се до нас и даде някои обяснения по повод на кръщаванието. Той разказа, че всичко това се приготовлява с неговото съдействие и че отдавна щял да извърши кръщението, но липсвали му някои нужни неща за в тоя случай.

– Ей сега ще да те кръщам аз тебе, като ти опаля два ножа по дългото расо – каза Бенковски на светиня му, който не очакваше да чуе подобен отговор за ревността си.

[…] 

Гено Теллията се задължи да внимава оттук нататък, щото друговерците, изходящи се на Еледжик, да не бъдат притеснявани. Евреинът обаче не ни заплати със същата монета, както ще видят читателите по-нататък.

[…]

В същото това време пристигнаха други двама куриери един подир други от еледжикското отделение с писма от Теофила Бойков и Гено Теллията, в които писма се казваше, че гдето и да бъде войводата, колкото работа и да има той, всичко трябва да остави настрана и час по-скоро да тръгне за Еледжик, защото турската войска, която се беше съсредоточила при Троянови врата, почнала своите нападения. С ужас и с поемание на душата си разказваха тия за станалите клания и други кепазелици от страна на турците. Мало и голямо, старо и младо, мъжко и женско падало заклано под тяхната тържествующа касатура. Евреинът, за когото загатнах по-горе няколко думи, че искаха да го кръщават в святото православие, така също не останал хладнокръвен при настъпванието на османлиите, които той не се посвенил да нарече ангели-избавители, както отнапред наричаше въстаниците. Застанал той пред лицето на пашата, направил десятина ниски теманета, изтървал няколко фалшиви сълзи от двете си очи и произнесъл:

– Ефендим, вие баща, вие майка, вие ангел! Преди всичко подайте ми най-напред една сабля и ми дайте воля да изпитам корави ли са костите на комитите…

Разбира се, че волята на евреина била изпълнена още на часа с подобающето се турско задоволствие. Грабнал той подадената сабля, казал бисмиляхим и се втурнал между средата и на така обезкуражените въстаници, които почнал да удря.

Захари Стоянов , “Записки по българските въстания”, глава ІV и V

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s