Началото на страшната приказка

По книгата на Илия Троянов РЕВОЛЮЦИЯ МЕНТЕ

Линеещата българска демокрация е погребана на 19 май 1934 година, когато всички партии са забранени и е създадена една военна хунта. Смъртоносният удар обаче бе нанесен още единадесет години преди това, на 9 юни 1923 година. Ляволибералното правителство на БЗНС е свалено с подготвен от части от армията и от едрата буржоазия преврат, при което царят първоначално опортюнистично се държи настрана, след което обаче подписва назначаването на новото правителство. Министър-председателят Александър Стамболий­ски е убит. През юни анархистите и земеделците организират въс­тание, бойкотирано от комунистите, което бързо бива поту­ше­но. През септември, след като болшевиките от Москва изпращат съответните наставления, комунистите от своя страна опитват да направят народно въстание, което е лошо или недобросъвестно организирано, новата диктатура отговаря с кървава разплата. През следващите месеци в мазетата на тайната полиция и чрез наемни убийци започва масово унищожение на опозицията, на журналисти и леви активисти. Независимо от несполучливото въстание, Москва не се отказва от приетата веднъж стратегия за извършване на Световната революция и настоява за подготовка на второ въстание. Хунтата реагира със забрана на БКП и на лявото крило на БЗНС, съдба, която вече беше сполетяла мнозинството български анархисти още през 1907г.

Atentat-1925B1

На 16 април 1925 в църквата Света Неделя по време на погребална служба избухва бомба, куполът пада и убива генерали, министри и други високопоставени личности на режима заедно със семействата и прислугата им. Само царят се спасява, незнайно дали защото е бил предупреден за атентата или – както той сам твърди – е закъснял. Атентатът – проведен от военната организация на комунистите срещу волята на тогавашното ръководство – послужва като претекст за засилване на терора. Според различните преценки през следващите години биват убити между 5000 и 20000 души. Убити са много интелектуалци и активисти, така например един от най-големите поети на България, Гео Милев, който е удушен със стоманено въже по време на разпита, а трупът му е изгорен. Престъплението му: Написал е една наистина гениална поема за въстанието. Левицата бива отстранена от официалната българска политика. След като настъпва гробно затишие, различните консервативно-реакционни правителства разрешават образуването на една »Работническа партия« и легализират една от отцепилите се формации на БЗНС, дубликати на продължаващите да действат в нелегалност партии.

След като през 1934 година фашисткият кръг Звено под ръководството на офицерите Кимон Георгиев и Дамян Велчев организира нов преврат, без да се съобразява със спо­ме­на­ти­те партийнополитически маскаради, започва десетгодишна мо­нар­хическа диктатура. Цар Борис III., наследникът на благородническият род Сакс-Кобург-Гота, сключва съюз с Германия по примера на баща си през Първата световна война и се присъединява към Тристранния пакт. През 1941 г. царят обявява символична война на Англия и САЩ, но до смъртта си на 28 август 1943 г. поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз и по този начин създава необходимите външнополитически предпоставки, западните съюзнически сили да обърнат гръб на България и страната да попадне в ръцете на Сталин.

В началото на четиридесетте години, особено след обрата на Източния фронт, Комунистическата партия въпреки скромните си размери е най-силната и активна опозиционна сила. Тогавашният директор на полицията, Димчо Соколов, оценява броя на партийните членове на около 8000. Дейността им се активизира скокобразно в момента, когато става ясно, че съветските войски ще влязат в България. През последните петнадесет, десет, пет дни преди навлизането им броят на партизаните нараства няколкократно. За този „смел” скок в навлизащия влак през следващите години те биват богато възнаградени: Като активни борци против фашизма получават служби в държавния апарат, много почести и привилегии, месечна добавка към заплатите си, допълнителни пенсии и вили. На 8 септември 1944 г. под ръководството на маршал Толбухин съветската армия влиза в България. От тук нататък Москва контролира политическото развитие на страната.

Тъй като с този неголям брой членове не е било възможно да се създаде диктатура, още през 1943 година в нелегалност БКП сключва антифашистки съюз с БЗНС и други »демократични сили«, който бива наречен Отечествен фронт. В първото отечественофронтовско правителство заедно с БКП участват БЗНС, социалдемократите и кръгът Звено. Комунистите предлагат за пръв министър Кимон Георгиев, превратаджията от 1923 и 1934, който междувременно е станал агент на Москва. Него комунистите въобще не го закачат, докато хиляди много по-незначителни представители на стария режим са осъдени на смърт. Последните години на живота си Кимон Георгиев прекарва като член на БКП и министър на строителството.

Отечественият фронт, който по начало е трябвало да осигури прехода към самовластието на БКП, бързо се разпада поради тежки вътрешни конфликти. Разкриват се концентрационни ла­ге­ри за политическите противници, започва масово сплашване на населението и терор. Постепенно министрите на земе­дел­ци­те и на социалдемократите се оттеглят, партиите им минават в опо­зиция, за да разобличат фарса за равно­по­ста­ве­ната коали­ция.

При изборите през 1946 г. опозицията получава 101 от 400-те места в Народното събрание. В действителност, както едва сега става ясно, тя е спечелила 250 места, разликата се дължи на фалшификации и ма­нипулации. Земеделският съюз се разпада – не на последно място и поради внедряване на аген­ти на комунистическата тайна полиция –, по-малката част, оран­жевите Земеделци начело с Александър Обов преминават към комунистите, по-голя­ма­та част се нарича на името на водача си БЗНС-Никола Пет­ков и поема твърд антикомунистически курс. Социал­демо­кра­ти­те също се разцепват на едно конформно на правителството и едно опозиционно крило. Кръгът Звено и радикалите се разпадат. Една година опозицията се защитава активно срещу отечественофронтовското правителство, състоящо се предимно от комунисти.

На 5 юни 1947 година, един ден след като американският сенат бетонира разделението на Европа чрез подписване на мирния договор, Никола Петков е арестуван за заговорническа и шпионска дейност, след като в Народното събрание е държал последната си пламенна реч, в която се заклева да се жертва за свободата на българския народ. След нея народните представители от опозицията пеят песента на Христо Ботев Тоз който падне в бой за свобода, той не умира. След няколко дни Земеделският съюз Никола Петков е забранен, активните членове изчезват в лагерите. На 23 септември 1947 г. Никола Петков е обесен. Година по-късно са ликвидирани и социалдемократите.

 

Advertisements

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s