Ритуални убийства

През всички времена на историята са правени постоянни обвинения срещу евреи,  че използват кръвта на човешки жертви в своите ритуали. Това обвинение се отправя в най-различни страни и продължава до ден днешен. Началото на обвинението е още в Библията. Описва го една от „най-опасните“ и преследвани книги на всички времена „Еврейските ритуални убийства“ – М. Есив

Сведенията за ритуалните убийства са в същата Библия, зад която се прикрива еврейството и уверява, че живее по строго определени библейски закони, които забраняват употребата на каквато и да било кръв. В Стария завет четем:

„Не сте ли вие деца на престъплението? … не колите ли вие децата при ручеите и по пукнатините на скалите? … Ти (Израил) принасяш жертви: мога ли да бъда аз доволен от това?“ (Исая 57, 4-6)

„Аз ги доведох в земята, която им бях обещал да им дам, … а те огледаха всеки висок хълм и всяко клонесто дърво и започнаха да колят там жертвите си… Като изгаряте деца на огън, вие се осквернявате с вашите езически идоли.“ (Иезекия 20, 28, 31, 34, 35 и 36)

„Не давай от децата си в жертва на Молох…“ (Левит 18, 21)

Молох - семитски богМолох. Статуята му е с форма на теле – тя била нагрявана с огън, а децата били хвърляни живи да се опекат в нейната пещ. Така древните евреи се надявали да спечелят благоволението на Молох за добра реколта и успех на работите си.

„И съградиха високите места на Ваал, за да изгарят синовете си и дъщерите си в огъня на Молох – нещо, което не Съм им заповядвал, нито Ми е идвало на ум, че ще вършат тази мерзост…” (Книгата Еремия глава 32, стих 35)

Идоли на Молох са намирани в различни археологически разкопки. В една от пещерите, където се е провеждал този езически обичай е намерен идол и останки от детски тела, в потвърждение на факта, че този ужасяващ сатанински ритуал е бил действителност.

КАКВО Е ХОЛОКОСТ?

Самият ритуал се нарича  „Холокост“ – принасяне в жертва чрез изгаряне. Думата води началото си именно от тези ритуали.

Думата „холокост“ е една много странна дума. С гръцки произход е и означава свещено изгаряне на новородено жертвено животно или на човешко дете в чест на един от боговете на езичниците юдеи – Молох. Днес това е свещена дума, дума-табу. Тя е запазена марка и се използва за илюстриране на гоненията на евреите през Втората световна война. С други думи „холокост“ е геноцид, но само над евреите. С тази дума не може да се обозначи геноцида над арменците в Турция, над индианците в Северна америка, над руснаците по време на „червения пуч“, над асирийците или пък геноцида в Сомалия, Етиопия или Тибет. Кладите, които турците са правили с българи тук втората половина на ХІХ век също не могат да се нарекат „холокост“.

Освен, че е запазена марка за евреите, тази дума е превърната в „свещена крава“. Ако турчин отрече геноцида над арменците, това не е престъпление. Но ако някой отрече геноцида над евреите, то това е престъпление – в осем страни-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Литва, Полша, Чехия и Словакия публичното отричане на холокоста е престъпление и се наказва сурово! Не само отричането, но и обсъждането на „холокоста“ може да доведе до проблеми.

Жан-Мари льо Пен

Жан-Мари льо Пен

През септември 1987 г. лидерът на френския „Национален фронт“ Жан-Мари льо Пен заявява следното по повод съществуването на нацистките газови камери в едно интервю:

„Казвам, че има историци, които дебатират тези въпроси. Не казвам, че газовите камери не са съществували. Аз самият не съм ги видял. Не съм изследвал проблема специално. Но смятам, че това е малък детайл от историята на Втората световна война.“

За този „малък детайл“ (и, забележете, без да казва, че холокостът не е съществувал!) Льо Пен е осъден от един съд във Франция да плати глоба от около 200 хиляди долара за оспорване на престъпления срещу човечеството. Няколко години по-късно, през декември 1997 г., при своето посещение в Мюнхен, той коментира своя „малък детайл“ за газовите камери от 1987 г. по следния начин:

„Ако вземете книга за Втората световна война от хиляда страници, в която загинаха 50 милиона, концлагерите заемат две страници, а газовите камери десет или петнадесет реда и това е, което се нарича детайл.“

За тези свои бележки Жан-Мари льо Пен бе осъден за втори път и трябваше да плати около 50 хиляди долара, за да се публикува съдебното решение в няколко френски вестника, както и значителна сума за компенсация на завелите делото организации. След тази присъда той прекрати всякакви публични изявления по този въпрос…

Историците, изследващи този „детайл от Втората световна война“ (както казва льо Пен) биват наричани с друга странна думичка – ревизионисти. Сякаш историците, изследващи Турския геноцид над арменците имат някакво име. Обаче, когато става дума за „холокоста“ трябва да има емоции. Нека има емоции и около историците, които дръзват да изследват „свещената крава“.

Първият историк, обявен за основоположник на ревизионизма, е французинът Пол Расиние (Paul Rassinier). Той е арестуван от немците за участие в Съпротивата (социалистическото движение) и през октомври 1943 година е интерниран в концлагерите в Дора и Бухенвалд.


С проливането на кръвта на човек се вярва, че се прави жертва за очистване на греховете. Обичаят се оказва твърде жилав – не отстъпва лесно и през различни периоди се завръща отново и отново. И самият Моисей изрично забранява – под страх от смърт и зловещи проклятия – и двата еврейски обичая – и изгарянето на деца и ритуалното проливане на човешка кръв. Човешките жертви са заменени с козел. Греховете на народа били прехвърляни върху него (вместо върху човешка жертва).

До каква степен древните евреи са свикнали да правят различни жертвоприношения се вижда от това, че те вдигат въстание за правото да ги извършват. Второто еврейско въстание, наричано още и Второто голямо еврейско въстание избухва през 130 година в римска Палестина в опит прогонените след първото въстание с последвалата го Първа юдейско-римска война 60 години по-рано юдеи да си възвърнат контрола върху Йерусалим и Храмовия хълм като единствено място позволяващо извършването на ритуалните еврейски жертвоприношения.

И по-късно – след разселването на евреите по света – обвиненията за отвличания и жертване на деца се появяват и продължават из цял свят.  

М. Есив: „При повечето европейски народи (и православни и католици, и протестанти) са се запазили удивително еднакви разкази за ритуални убийства на деца, извършвани от еврейските синагоги.“


Защо са изгонени евреите от Испания?

Един от най-известните случаи на ритуално убийство на дете е в края на 1480 г. в село Ла Гуардия край Толедо, Испания, извършено от мнимо покръстен евреин – маран, който тайно продължавал след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Една вечер в покрайнините на селището един покръстен евреин на име Бенито Гарсия е привлечен от детски въздишки и охкания. Гарсия се сеща, че денят е четвъртък срещу петък на страстната седмица – денят на разпятието. На този ден, както се твърди от векове, евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на отмъщение към християните, гаврейки се с разпъването на Христос, в лицето на някое отвлечено 4-5 годишно християнско момченце, което хулят, изтезават и убиват мъченически на кръст, с трънен венец на главата.

Преките извършители – баща и син са арестувани. Следствието трае близо 2 години и свършва с осъждането и изгарянето на клада на 5 души извършители и съучастници.

Изгарянето на убийците.

Момчето, жертва на ритуала, е обявено от испанската църква за мъченик. На мястото на убийството му е издигнат паметник.

Делото „Ла Гуардия“ вдига голямо брожение сред населението и пред обстойния и документиран доклад на инквизитора Торквемада, монарсите  Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска подписват на 31 март 1492 година декрета за изгонването на евреите от Испания.

Алхамбрайският декрет или Едиктът от Гранада

Алхамбрайският декрет или Едиктът от Гранада

В този декрет те се обръщат към поданнците си с думите:

„След зряло обмисляне на въпроса, решихме да заповядаме на всички евреи, мъже и жени, да напуснат нашето кралство и да не се завръщат никога. С изключение на онези които ще приемат да се покръстят, всички трябва до 1 юли 1492 година да заминат, и под страх от наказание със смърт и конфискация на имуществата, да не се завърнат повече.“

Цитат от Едикта за изгонване на евреите от Испания – източник на текста е книгата на Виктор Малка „Сефарадските евреи“.

С този декрет се предоставя правото на избор на евреите на територията на испанската корона. Те имат възможността да останат след като се покръстят и приемат християнството до 31 юли 1492 г., или да бъдат експулсирани.

Изборът е тежък, но онези които приемат да останат, т.е. християнството, в случай че продължат със старите си юдаистични практики ги грози смъртно наказание, при това на клада – аутодафе. За тази цел е създадена испанската инквизиция, а разследването за ерес протича по инквизиционната процедура. През следващите векове мараните се преследват жестоко, като инквизицията се прехвърля и в Латинска Америка.

През 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет. Това е само още една следа за това, че евреите имат пръст в създаването на фашистките, национал-социалистически правителства.

Изгонени са към 160 000 евреи, които се отправят към пристанищата. След изгонването на евреите от Испания, страната се освобождава окончателно от маврите, колонизира американския материк и се превръща в най-могъщата империя която човечеството е виждало дотогава – Испанската империя.

Испанската империя -  25 млн. Km²

Испанската империя – 25 млн. Km²

След този случай майките по испанските земи започват да плашат невръстните си момчета през страстната седмица – страхуват се през този сезон децата им да не бъдат отвлечени и убити.

Мнозинството от испанските изгонени евреи пристигат в Османската империя и Балканите, където Баязид II ги приема безрезервно. Причината за топлия прием е, че Фердинанд и Изабела не конфискуват средствата им и те предлагат на Високата порта внушителни суми в замяна. Настаняват се в нашите големи градски центрове, ползват се с привилегии спрямо християните. И проблемите започват. Но това е друга тема.


Св. Симон Трентски

През 1475 г. в тиролския град Тренто (днес в границите на Италия) тайнствено изчезва малкото момче на име Симон Херберт.

От известните ритуални убийства на епохата – 15 в. – най-известното става мъчението на св. Симон Триентски.
Вдигналият голям шум процес в Тренто през 1475 в. е знаменателен с това, че всички подсъдими са признали, че са извършили ритуала и са разкрили тайната на употребата на кръв в еврейските обичаи.

Историята

Привечер на велики четвъртък – ден преди еврейския Песах – малкия Симон седял пред къщи. Баща му Андрей Херберт работел на полето, а майката била на черква. Щом се върнали, започнали да го търсят, включили се и съседите. Накрая решили, че детето се е удавило в близкия ров. Но като го претърсили, не открили нищо. На сутринта бащата отишъл да съобщи на епископа – княз Йоан ІV фон Гиндербах. Градските власти започнали да издирват детето навсякъде. Блокирали града.

Тръгнал слуха, че евреите са откраднали малкия Симон. В Тренто имало само три еврейски семейства – главите им били Самуил, Товий и Анжело. В дома на най-видния – Самуил – била и синагогата и училището за еврейските деца. Властите решили да обискират дома му. Самуил ги посрещнал предизвикателно и се възмутил, че го притесняват и с присъствието си му оскверняват къщата преди Песах. Не намерили нищо.

Но в неделя вечерта евреина Товий съобщил на градския съдия, че евреите са намерили момчето в рова. Общинарите отишли на мястото. Епископът-княз наредил да преместят тялото в дома на Самуил – това била най-близката къща. Там при огледа станало ясно, че детето не се е удавило, а е било убито. Трупът не бил подут като на удавник, от дясната страна на краката били изрязани парчета месо. Цялото тяло било осеяно с прободни рани и обезкръвено. При тази гледка княза извикал:

„Това престъпление може да е извършено само от врагове на Христовата вяра! Призовавам те, Господи – днес празнуваме твоето Възкресение – за свидетел, че това няма да остане ненаказано!“

Той наредил тялото да не бъде погребвано, а първо да бъде освидетелствано медицински.
Освидетелстването установило: няма признаци от удавяне – детето е умряло от насилствена смърт, след като кръвта му е била източена още преживе – белезите от раните изключват всякаква възможност за ухапвания от плъхове, мишки или драскотини от камъни.

Показанията на евреите за откриването на тялото били противоречиви и затова подозрението паднало изключително върху тях. Всички евреи били арестувани и поставени под наблюдение. Огледали пак рова и се оказало, че е ограден откъм съседната къща, откъдето водата изтичала през решетки и трупа не може да е минал през тях. Доказало се, че детето не може да е било довлечено от водата пред дома на Самуил. Имало и свидетели, които чули детски плач откъм синагогата – две съседки и един стражар.

Днешен Тренто, североизточна Италия

Започнал прословутия процес – на подсъдимата скамейка застанали общо 20 евреи от трите еврейски къщи в Тренто. Отначало всички отричали, но при вида на доказателствата започнали да признават – кой е участвал в ритуалното убийство и кой е се е включил по-късно в поругаването на трупа на момчето.

Признанията

Показанията на всички били сходни. Във вторник главите на трите семейства се събрали да видят пасхалното теле. Анжело казал:

– Имаме месо за трапезата, но ни липсва нещо, което е най-важното за нашия култ.

Разменили мнения и единодушно решили да откраднат едно християнско дете и да го заколят в дома на Самуил. На съвещанието бил и стар евреин на име Моисей, който живеел в дома на Самуил и се ползвал с известен авторитет по религиозните въпроси. Избрали Товий за задачата да открадне дете. След два дни на велики четвъртък в ранната вечер, когато цялото население било на черква, а улиците били безлюдни, Товий видял малкия Симон Херберт, който си играел пред къщи. Той отишъл да си играе с него, започнал да му говори усмихнато, примамил го и го отнесъл в дома на Самуил. Като се озовало там, момчето започнало да плаче и да вика майка си. Залъгали го със сладкиши и играчки.

Когато нощта пада, започват безмилостния ритуал. Занесли детето в синагогата. Участвали осем евреи. Съблекли го голо. Самуил му вързал кърпа на шията, за да задуши виковете. Стария Моисей взел клещи и откъснал от бузата му парче и го хвърлил в един съд. Бликналата кръв събрали в паница. Същото повторил и Самуил, а след него – и останалите. Щом кръвта от бузата на момчето престанала да тече – всички участници повторили късането от десния крак на детето.

Съдията запитал защо са късали месото с клещи, а не са го рязали. Самуил отговорил:

„Направихме го, за да не помислят християните, ако намерят трупа, че детето е убито от евреите, за да източат кръвта му“.

После вдигнали полуживото дете и изпънали ръцете и краката му, за да символизира разпънатия на кръст Христос. Моисей държал дясната му ръка, Самуил – лявата, а Майер Могар – краката. В тази поза настървените евреи наболи цялото тяло на Симон с игли, за да изтече всичката му кръв. Повтаряли:

„Така постъпихме с Исус, нека по същия начин пропаднат всичките ни врагове!“

Накрая Майер Могар ударил детето по главата и го убил. Изпели хвалебен химн. След края на отвратителния ритуал, Витан – слуга на Самуил – заровил трупчето в сеното в плевника. Разделили кръвта по между си, а Самуил взел най-много. Разотишли се по домовете си и радостни седнали със семействата си на пасхалната трапеза. Всеки от бащите на семействата прибавил кръв във виното си, поръсил с кръв празничната трапеза и призовал десетте египетски наказания върху всички християни. От виното с кръвта всеки глава на семейство налял на цялото си домочадие. В мацата (безквасния хляб), която била вече приготвена, не сложили кръв от Симон, но в нея имало запечена християнска кръв, изсушена и запазена на прах от други ритуални убийства.

Измъчванията на детенцето преди смъртта му.

Когато от общината дошли да обискират дома на Самуил, изнесли трупа от плевника и го скрили в зимника под дървата. На сутринта в събота готвача на Самуил – Бонавентура занесъл тялото пак в синагогата. Там го сложили върху ковчежето със законите, с надежда че на това място няма да правят обиск. Направили утринна молитва и след нея Моисей и Самуил започнали да се гаврят с тялото на Симон. Присъстващите евреи и еврейки крещели в истъпление:

„Повикай твоя Христос и майка му Мария да ти помогнат!“

Всички удряли и хулели тялото на детето. В съда станало ясно, че в това гаврене взели участие всички евреи от двата пола, които живеели в Трент.
Трупът не им давал мира. Страхували се да го затворят в ковчежето, за да не ги издаде миризмата на разлагащо се тяло. Не можели вече и да избягат, защото всички изходи на града били завардени от властите, заради издирването на детето. Накрая решили да хвърлят момчето в рова с вода, която течала през двора на Самуил и сами да съобщят, че случайно са го намерили. Така се надявали, че ще отвлекат от себе си подозренията. А раните разчитали, че ще бъдат сметнати за ухапвания от плъхове. На съвещание било решено да не се издават един друг в никакъв случай, а ако започне дело – да се оправдават с Моисеевия закон, който забранява убийствата. Решили да повтарят, че детето е убито от швейцареца Цанезус и той е подхвърлил трупа у Самуил за отмъщение, понеже двамата се съдели и били стари врагове.

a_6

В показанията си Самуил обяснил:

„В древни времена, когато християнството не било тъй могъщо, учени евреи от Вавилон решили на едно съвещание, че кръвта на измъчван християнин помага за спасението на душата. Тази кръв трябва да бъде източена от християнско дете и при изтичането й, то трябва да бъде убито в положението на Христос на кръста. Детето трябвало да е момче, не повече от седем годишно. В краен случай – и по голямо. Жена не е подходяща, защото ритуала е за поругаване над Исус. У американските евреи, които са повече посветени в този култ, има писани закони, но в Европа тази тайна се предава устно от род на род. Кръвта се примесва с мацата и е достатъчно да е колкото лещено зърно. Това се прави от някое опитно лице открито или тайно, зависи доколко той има доверие на този, който приготвя мацата. Мацата в моя дом се приготвя от прислугата и аз винаги тайно съм го вършел, но тази година го направих пред готвача Бонавентура. По време на празника на Песах, главата на семейството застава пред масата, взема чаша вино примесено с кръв и я поставя пред себе си. И всички останали стоят около масата с чаши. По средата има съд с три парченца маца с кръв и по малко от всички празнични ястия. Старейшината натапя пръст в чашата си и поръсва с вино и кръв цялата маса.  Изрича еврейските думи, които означават десетте египетски проклятия. След това казва: „Ние молим Бога да обърне всички тия наказания срещу християните!“ След този обряд, той взима мацата, разчупва я и подава на всеки по късче. Изпиват виното си и след това сядат да вечерят. Така правят и на следващата вечер.“

Съдията запитал трябва ли ритуалното убийство да се извършва в определени дни в годината. Самуил отговорил:

„Може да се убие християнин и да му се източи кръвта в който и да е ден, но жертвата е по-приятна на Бога, ако ритуалното убийство се извърши в дните близки до Пасха.“

Всички тези тайни Самуил научил не от книги, а от думите на учителя си Давид Спринц, който живеел в Полша.
Кръвта на Симон сложил във виното в четвъртък и петък. По думите му, християнската кръв се запазвала и на прах. Тя се употребявала от евреите още при обрязването. Имала свойство да заздравява рани. А кръвта на християнин, който не е убит не е пригодна за еврейските обряди. Тя е подходяща и благоприятна само когато се добива от живо тяло, при невероятни мъчения, след които жертвата умира. Всеки еврейски равин има кръв на прах. Без нея той не може да извърши обряда на обрязването.
Старият Моисей добавил в показанията си, че в ония времена, когато още нямало християни, всеки глава на семейство трябвало да изпълни този обряд с малко агне, а сега по еврейския закон, това трябва да се изпълнява само с християнска кръв. С агнешката кръв по Моисеевия закон се поръсвали само праговете на вратите, а кръвта на християнското момче се пие при обредите.

Съдебни борби

Вдигнатият шум от делото бил невъобразим и преминал през цяла Европа. Пред тези доказателства, удостоверени с неопровержими данни, че ритуалното убийство е извършено по обреда и тайните зверски предписания на еврейските мъдреци – на евреите от цял свят им оставало само едно – да обявят всички участници в това страшно престъпление за побъркани. Но уликите били толкова силни, че евреите не се осмелили на такава комбинация.

Опитите на еврейството да се потули делото били предприети по най-рисковани начини. Раздвижила се цялата еврейска общност в близкия град Ровередо, която решила на всяка цена да спаси съплеменниците си. Първият опит бил да се подкупи княза-епископ Гиндербах и всички съдебни и административни лица в града. Тези опити не се увенчали с успех. Тогава започнали интриги срещу епископа и съдебните власти.
Когато разбрали, че делото е сигурно изгубено, ровередските евреи, чрез свои влиятелни приятели „либерали“, които отричат ритуалното убийство въз основа на Моисеевия закон, стигнали до Рим и убедили папа Сикст ІV, че в Триент евреите страдат невинни. Той изпратил благосклонния към евреите легат епископ Джиудичи. Задачата му била да събере документите по процеса и да ги изпрати лично на папата. Също, заедно с епископа-княз, да провери достоверността на чудесата, които ставали на гроба на малкия Симон. Да състави инвентар на евреиските имущества, които да могат да бъдат конфискувани единствено от папата. Да освободи от затвора жените и децата.

Легатът стоял в Трент само 20 дни, решил, че е рисковано да приеме еврейски подкуп и се преместил в Ровередо – еврейския главен щаб. Оправдал се, че в Трент никой не смее да иде при него от страх от епископа-княз и от народа. Открито го обвинявали, че е взел подкуп от евреите.
Легатът дори се помъчил да организира бягство на подсъдимите от затвора.
Всички свидетели, които дали показания срещу евреите, по нареждане на легата били арестувани и той с мъчения ги принуждавал да се отказват от показанията си. Когато делото отишло към приключване и евреите дали показания, последната услуга на легата Джуидичи била, обмислянето на начин да открадне тялото на Симон. Накрая поведението му принудило папата да го лиши от пълномощия.

Делото станало известно не само в германския Тирол, а и в Италия и папата наредил да го разгледа комисия от кардинали. Евреите реагирали своевремнно и бързо изпратили пари за подкупи и на тази комисия, но без резултат – кардиналите отказали подкупите.
Тогава в еврейския щаб в Ровередо избрали провокациите – разпространили внезапно слуха, че херцог Сигизмунд Австрийски е превзел Трент и арестувал епископа-княз за незаконно водене на делото. Така или иначе кардиналската комисия заедно с експерти-юристи обявила, че процеса е воден правилно и законно.

Резултатът

Евреите са осъдени на смърт. Незабавно всички евреи в областта се вдигат срещу присъдата и успяват да постигнат нов процес за обвиняемите. Води го Гуидичи от Вентимилия и потвърждава присъдата. Пак заради протестите на евреите случаят стига до съда на папа Сикст IV. Той определя най-известния по това време професор по право – Панвино за главен съдия по делото. Заедно с шестима кардинали, той разглежда случая и отново потвърждава присъдата.

Папа Сикст IV

Папа Сикст IV

Съдът на кардиналите заявява:

„Евреите са убили момченцето Симон с цел да изпълнят един равински религиозен закон. Техния мотив е подчинен на най-извратена набожност – да се сдобият с християнска кръв за празнуването на своята Пасха.“

И осемте подсъдими евреи, взели участие в убийството на Симон Херберт, били екзекутирани. Двама от тях – Витан и Майер Могар помолили преди екзекуцията да им разрешат да приемат кръщение. Затова изпълнението на присъдата им било отложено с един ден (с була на папа Бенедикт ХІV – Беатус Андреас, кн. 1, глава ІV, 4).

Евреите убиват Св. Симон – фасада на черква. Неговите мощи и сега се намират в храма на Апостолите Петър и Павел в Тренто.

КАК СЕ РАЗЖАЛВАТ СВЕТИИТЕ

Мощите на Св. Симон почиват в черквата на св. Петър в Тренто. Всички рани се виждат ясно. На олтара пред саркофага има ножици, клещи, три големи игли и съд, в който евреите са пазели кръвта. Върху предметите ясно се виждат следи от кръв. В черквата се пазят и дрехите на мъченика и две кутии с неговата кръв. На ковчега е написано, че той е мъченик от евреите. В черквата стои и картина на която е изобразено момчето Симон в момента, когато евреите източват кръвта му.

a_16

Останките на Свети Симон

В сайта на католиците почитащи Св. Симон се казва:

„Момчето Симон е канонизирано от папа Сикст IV през 16 в. Празникът му се празнува в Трентo всяка година на 24 март. През 1965 г. се прави кощунствен опит почитането на Св. Симон да бъде отменено и подтиснато – под натиск от ционистката мафия в сътрудничество с техните приятели марани във Ватикана.“ 

Марани са наричани покръстените евреи, които тайно продължават да изповядват юдаизма, т. нар. скрити юдеи.

Пак в този сайт католиците казват, че Ордена „Опус дей“, при това не отделни негови представители, а целия орден е маранска организация във Ватикана.

През 1965 г. Втория ватикански събор отменя култа на св. Симон Трентски като „основан на злонамерена мистификация“ и изважда името му от католическата мартирология. Не се казва ще бъдат ли съборени или пре-ремонтирани черквите, на които е изобразен Св. Симон и където се почита от векове…

Шествието на празника на Свети Симон

Шествието на празника на Свети Симон


УБИЙСТВОТО НА МАЛКИЯ СЪР ХЮ

Сцената е Англия през 13 в. Събитията са сходни. Сякаш един и същ зловещ епизод се повтаря през различни времена и разстояния.
Малкият мъченик отива в един по-добър свят на 9 годинки. Заловеният евреин заявява, че за юдеите е нещо обичайно „да проливат християнска кръв на един определен ден в годината“.  Това е навечерието на юдейския Пасха – около нашия Великден.

Дъщерята на евреина убиец примамва Хю в градината си. Илюстрация  от худочника и илюстратор Джордж Уортън Едуардс.

Дъщерята на евреина убиец примамва Хю в градината си. Илюстрация от худочника и илюстратор Джордж Уортън Едуардс.

Девет годишният Хю изчезнал на 31 юли, а тялото му било открито захвърлено в кладенец на 29 август. Залавят евреина убиец благодарение на свидетели, които също били и от приятелчетата на малкия Сър Хю. Евреина, когото заловили след няколкодневни разпити си признал, че го е затворил в някакъв килер и го изтезавал, като в последствие го разпънал на кръст, където и издъхнало детето в адски мъки. По време на мъченията бил поканил и много други евреи от различни части на Англия, които били участвали в изтезанията. Другите евреи си признали, че били повикани за да участват в ритуалното убийство. Казали, че пробождали многократно с ножове и остри предмети Малкия Хю, подхвърляли го във въздуха и го наричали лъжепророка Исус, богохулствали и го измъчвали по всякакви възможни начини след, което го разпънали на кръст и му разпорили корема.

Най-яркия случай е „разжалването“ на малкия Сър Хю – така е популярен сред английския народ – от Англиканската църква през 50-те години на 20 в. Случаят с „разжалването“ на мъченика е грозен:

Англиканската църква поставя плочка на мястото на бившата му черква, в която се извинява на евреите. Съжалява, че убийците на Малкия Хю са екзекутирани. (А те са осъдени от законен английски съд в нормален съдебен процес.) И моли за прошка евреите.

Освен убиеца на Малкия Хю тогава още 19 евреи са арестувани (както споменахме по-горе) за ритуални убийства. 18 от тях са осъдени и обесени.
Според евреите и според официалната версия на крал Хенри III му трябвали пари, чудил се откъде да ги вземе и решил, че 18 евреи са една добра бройка (понеже имотите им се конфискували). Като че ли жертвоприношение на дете не е достатъчна причина за съдебна присъда.

Процесите, в които евреите са били осъдени и екзекутирани за човешки жертвоприношения, се представят от евреите като мракобесни грешки или недоразумения.  При тях се разкрива сходна картина: Навсякъде евреите вдигат голям шум и искат преразглеждане на присъдите. Властите в съответния край, притеснени от натиска от две страни – и от гневното население и от евреите – обикновено възлагат делото на най-видните юристи, които го водят внимателно. Трудно може да се каже за тези процеси, че не са проведени както трябва.

За Малкия Сър Хю английските певци пеят песни, английските поети пишат стихове за него. В популярната английска „Балада за Малкия Сър Хю“ от 17 в., възпява смъртта му и разказва за убийството. Баладата е по писмени разкази на съвременник на трагичното събитие. През 1975 г. английската рок група Steeleye Span записва своя версия на баладата. В нея убиецът-евреин – както и в оригинала – е описан като „дама“-гей, облечена в зелено“.

Още на времето около тялото на момчето започват да стават чудеса, които поразяват очевидците. Те привличат масово англичаните и светията е популярен и до днес. Заради чудесата, Ватикана не смее официално да отрече светостта на мъченика и за разлика от Англиканската църва не се наема да го разжалва – той е и католически светия. Задоволява се само да не празнува деня му официално, с надеждата че той ще бъде забравен.


СВ. УИЛЯМ ОТ НОРИЧ – ЖЕРТВА НА РИТУАЛНО УБИЙСТВО

Уилям е за последно видян жив да влиза в еврейски дом – изпратен там по търговия. Свидетели са видяли част от мъченията. Тялото е захвърлено в неузнаваем вид.

Това е един от първите известни случаи в средновековието, където обвинеяват евреите в ритуални убийства. Фактите стават известни благодарение на Томас от Монмаут, който пристигнал около 1150 г. да разследва убийството в Норич. Разпитвал е свидетели, но за разследването му е помогнал най-много един маран на име Теобалд, който му е дал информация директно от вътре, от евейската общност. Той му разказал, че евреите изтезавали и убивали всяка година християнски деца, на техен празник, защото според техните пророчества така ще си възвърнат контрола на земите на Израел. Уилям е бил примамен от назначен специално за целта готвач и закаран в къщата, където първоначално се отнасяли добре с него, но внезапно му запушили устата и го разпънали на кръст. След това започнали да го изтезават, като завършили с разкъсването на главата и ребрата му с тръни, после захвърлили тялото в гората.

Убийството на

Убийството на Уилям изобразено на стената на черква.


Св. Домингито дел Вал

Не са много ясни фактите и покрай това ритуално убийство, тъй като евреите са унищожавали и променяли историята по известни начини. Дори официално католическата църква го е отрекла, въпреки че в Сарагоса, Испания все още съществува църквата посветена на този мъченик.

Според легендата, Домингито е роден в Сарагоса и е приет в катедралата като хорист, защото имал специални качества, голямо благочестие и чистота, както и заради неговия красив глас. Всеки ден той ходил от къщата му до църквата да помага и да се учи да пее. В пътуванията си до там и обратно той трябвало да преминава през тесните странични улици на еврейски квартал. Евреите били много недоволни, когато Домингито и другарите му пеели песни за Христос по улиците, и решили да направят опит да го накарат да изчезне. Еврейска врачка заявила, че ако изкоренят сърцето на християнско дете и го хвърлят в реката, от която пиели вода християните, всеки един християнин пил от тези води ще умре. Фанатизирани евреите заръчали на врачката да направи някакво заклинание, после отишли в много бедно семейство с торба жълтици и я предложили на бедния християнин в замяна на сърцето на един от синовете му.  Мъжът обаче се оказал хитър и решил да ги измами, затворил се със сина си и го накарал да крещи правейки се че му изтръгва сърцето, докато извадил сърцето на едно прасе. След това им дал прясното сърце в замяна на торбата с жълтици. Легендата продължава с това, че евреите направили ритуалът, но в рамките на няколко дни настанала епидемия сред прасетата и те разбрали, че са били измамени, поради което решили сами да се сдобият със сърце на християнче. Тяхната жертва се оказал Домингито. Докъто вървял по тесните улички го сграбчили и вкарали в една от къщите, където започнали „церемонията“ по жертвоприношението с изтезанията и разпъването на кръст.

Sir_Hugh_ballad


Първият известен случай на жертвоприношения извършвани от евреи е в Александрия и идва до нас благодарение на известния древногръцки философ и водач на гръцката общност – Апион, който писал, че евреи извършвали жертвоприношения на гърци в своят храм.


Други случаи на по-известни ритуални убийства в Западна Европа през вековете според Католическата енциклопедия:

  • 5 известни случаи за дванадесети век,
  • 15 за тринадесети,
  • 10 за четиринадесети,
  • 16 за петнадесети,
  • 13 за шестнадесети,
  • 8 за седемнадесети,
  • 15 за осемнадесети,
  • 39 за деветнадесети
    и така до 20 в.

Разбира се ритуалните убийства са „опровергани“ според Католическата енциклопедия. Официално те не съществуват. За св. Уилям от Норич също доказателствата са „твърде недостатъчни“. С една дума – той не е бил заклан пред очите на папата. Това е официалната позиция на Ватикана днес, но много от предишните папи в миналото са казвали съвсем друго – за което има достатъчно исторически свидетелства.

Ционистите евреи са измислили определение за тези жертвоприношения на християнски деца от историята. Нарекли са го Кръвната клевета срещу евреите. Това според тях е традиционно и дифамационно религиозно отмъщение срещу евреите, според хипотетичното обвинение срещу тях, че по време на страстната седмица (пасха) вършели смъртни нападения срещу неверници (предимно християни), като жертвите, предимно християнски деца се убивали, за да се използва кръвта им за ритуални цели. Наричат тези исторически факти „Легенда за ритуални убийства“. Убийствата, предимно на деца – момчета идва от времето на раннотохристиянство в Римската империя. В края на античността подобни обвинения се отправят срещу юдейската секта на юдео-християните (марани – евреи под прикритие) и равинските фарисеи (от които произхожда талмудисткото учение), и казват, че това било предразсъдък, който здраво се вкоренил в хорското съзнание.

Всички тези ритуални убийства днес са недоказани официално. Няма нито едно доказано жертвоприношение. Представете си могъществото на унищожителите на историята. В историята множество водачи на католическата църква са го казвали открито, а днешни времена всеки папа го отрича.


Св. Робърт от Бъри е английско момче отвлечено и убито през 1181 г. В хрониката си местен монах е описал чудесата на св. Робърт. Няколко години по-късно на Цветница (през 1190 г.)  народа на Бъри се вдига срещу евреите. Убити са седем евреи. Цялата еврейска община е прогонена от града.


Свети Харолд е дете мъченик, убито от евреи в Глостър през 1168 г.


Делото Бейлис, или процесът Бейлис, е наказателен процес, в който евреинът Менахем Мендел Бейлис е обвинен в ритуално убийство в Киев на момчето Андрей Ющински на 12 март 1911 г.

Окървавената дрешка на измъчваното и убито детенце Андрей Ющински.

Процесът Бейлис раздвижил цялото еврейство. Всичко е мобилизирано от евреите, за да бъде насочено на лъжлив път общественото мнение за ритуалните убийства. Но сред евреите има такива, които не прикриват ритуалното убийство като неоспорим факт и го разглеждат като тайнство на очистение и спасение на душата. В „Ново време“ от 4 май 1913 г. е публикувано писмото от Едуард Людвикович Беренс със следното съдържание:

„Макар да не съм православен, а по произход евреин – аз смятам за дълг на съвестта си да се присъединя към дарителите за паметника на мястото, където е бил измъчван от хасидите Андрюша Ющински в Киев. Не е той първият, не е и последен. Затова желателно е да не се разпалваме, а най-после да се помъчим с необходимото хладнокръвие да вникнем в същността на самото тайнство на причастието – единственият начин за общуване на човек с Бога, като му се принася в жертва същество, подобно на Него Самия и себеподобно, т.е. – най-великия и святия от ритуалите. Този ритуал е съществувал в древността повсеместно по цялото лице на земята. Днес почти само евреите още остават верни пазители на тази история и то, разбира се, не всички, а само потомците Левитови, наследили най-съкровените традиции на истинското служене на Върховния Създател на световете – от Моисея и неговите предшественици, духовни вождове на изчезнали нации, цивилизации и материци.

Интелигентската сган на съвременността естествено няма да разбере цялата възвишеност на душата на онези, които като нашия праотец Авраам, в Киев, на 12 март 1911 година със сърце обляно в кръв са отдавали на Всевишния живота на онова именно създание, което на самите тях е било скъпо наравно със собствените им деца. Защото онези, които са пяли химн на Твореца в момента, когато ведно с изтичащата кръв на Андрюша, се е изпарявал към небесата и чистия му непорочен дух – тези хора с цялата си душа са се топели от скръб. Защото дълго преди да принесат великата си жертва, те е трябвало да я включат в сърцето си. Те безусловно са обичали бедното дете, в никой случай не по-малко, отколкото е обичал сам Авраам Исаака: защото само в този единствен случай тяхната жертва е била съвършена и велика, и тайнството завършено. И кой знае няма ли скоро да възсияе милосърдна усмивка на лицето на Бога на Израиля над избрания народ, за награда за вярното му служене…

Слава на мъченика Андрюша! Слава на мъчениците от коляното на Левита! Слава на тружениците явни и скрити израелтяни, които с невероятни мъки са сполучили да не допуснат такова нещастие, като разкъсване пред очите на непосветената тълпа на завесата на светая светих на истинската вяра. И презрение за тълпата от целия свят, беснееща, глупава, дрънкаща глупости за хасидите, за нормалния съд и земната справедливост с нейните закони и беззаконие.“

„Ново време“, брой 13700 от 4 май 1913 г.

Андрей Ющински (1898 — 12 март 1911)

Това писмо е писано не от някой обикновен евреин – фанатик, а от учен – почетен член на Императорския археологически институт. Той нарича християните от целия свят непосветена тълпа, която не е достойна да съди Бейлис, извършил „тайнството причастие“. Той наистина честно и смело признава, че ритуалните убийства у евреите от най-древни времена не са преставали и не престават, че този култ се смята от евреите за свещен, и че той е внедрен в съзнанието на еврейския народ като единствен начин за очистване на душата.

Пещерата където е намерено тялото на детенцето.

Пещерата, в която е намерено тялото на детенцето.


През 2007 г. в Куриере де ла сера излязоха откъси от книгата „Кървавите Пасхи“ – за ритуалните убийства  на християни. Авторът е равинът Ариел Тоаф, син на известен баща – равин Елио Тоаф, който за пръв път прие римския папа в синагога в Рим.

pauliieliotoaff

Елио Тоаф с папа Йоан Павел II

Ариел Толаф

Ариел Тоаф

Ариел пише за използването на кръв в пасхалните обряди:

„Аз направих изводите си от множество документи и свидетелства, които потвърждават използването на кръв в религиозните обряди.“ 

Равинът разказва, как през вековете юдеите убиват християни „с магически и терапевтични цели“.. Насочва примерите към италианския Север, към град Трентo (тиролски град, днес в границите на Италия) – към показания и признания на самите евреи за извършени от тях ритуални убийства, за които те са съдени и осъждани от 1100 г.  до 1500 г. Кръвта на християните я добавят във виното и в мацата (безквасния хляб) при празнуването на Пасха.

Италианските равини и Католическата църква осъдиха книгата

Колегите на автора в Университета Бар-Илан в Израел, където той преподава, го порицаха. Баща му също е притиснат да го обвини, но запазва мълчание. Главното престъпление на Тоаф според тях е, че той „не обръща внимание на  обществения резонанс, който книгата му може да предизвика“. Равин Тоаф е обвинен в „разпалване на антисемитизъм“. Той отговаря, че науката има право на свобода на изследванията, а накрая отстъпва и заявява, че съжалява за проблемите, които е предизвикал. Еврейските медии подемат това и го събщават така: „Израелски професор се отрече от скандалната си книга“. Това е един жив пример за притискането и замъгляването на истината от страна на ционистите.

„Без кръв няма опрощение“ според еврейската традиция. Кръвта е изкупление за душата“ – Реч на равин в Сан Франциско. Произнесена е през 1922 г. и е публикувана в две списания: The friends of Israel и La vie Il France – брой 237, стр. 12

В нея се казва:

„Настана пасхалната седмица, братя мои и аз питам как я спазвате? Вие ще очистите домовете си от мая, ще ядете маца и печено агне. Ще идете на богослуженията в синагогата и ще изпълните всички предписани от Талмуда ритуални наставления. С една дума, братя мои, вие ще изпълните всичко, с изключение на това, което Йехова иска като пръв дълг!“

Неговите думи са:

„Когато видя кръв, аз ще мина покрай вас. Братя мои, вие няма да можете да замените с нищо това! Вие трябва да имате кръв, кръв и кръв!
Минали са вече 70 години откакто съм се родил в Палестина. В синагогата от равините научих еврейския език. Колкото растях и по-подробно изучавах закона, все повече ме поразяваше, каква роля играе кръвта във всички обряди на нашия народ, и че в ритуалите, които ние изпълняваме я няма. Четях и препрочитах книгите „Изход“ 12 и „Левит“ 16-17, последните им глави ме караха да потръпвам при мисълта за Великия ден на изкуплението и за ролята, която играе в това кръвта. В ушите ми звучеше: „Кръвта е изкупление за душата“. Тогава разбрах, че съм нарушил закона. Имах нужда от изкупление. Но то можеше да се извърши само с кръв, а кръв нямаше!… В скръбта си аз се обърнах за съвет към равините. Имах само един въпрос: „Къде да намеря кръв за изкупление?

993601_571939489510882_1707792260_n

Това не е кръв на снимката, а е вино. Явно някакво пиянско развлечение.

Това не е бълнуване на луд човек, а е вик на дълбоко, до фанатизъм вярващ в дивите ритуали евреин. И никой от евреите не би се осмелил да го нарече луд. Само ако той бе казал, че търси християнска кръв – тук щеше да се улови. Всички евреи и цялата им преса щяха да кажат, че е луд.


Защо деца?

Процесът за ритуалното убийство в Бреслау (Вроцлав) през 1888 г.

Кандидатът за равин Макс Бернщайн извършил ритуалното убийство на детето Хакке. Пред следствието той доброволно дал показания:

„Покаянието за греховете ми облекчаваше душата ми, но не ме задоволяваше напълно. И аз реших да се очистя от греховете си. По библейския закон, душата на човека е в кръвта му. Понеже моята душа можеше да бъде очистена само от невинна душа, беше ми необходимо да намеря подходяща кръв – на безгрешен човек. Знаех, че благодарение на непорочността на душата му, момчето Хакке е удобно за тая цел и реших да взема кръвта му… С кръвта се очистих от греховете си! След поемането на моите грехове върху себе си, душата на Хакке стана грешна.


Сезонът на отвличанията

„И наистина сезонът през който зачестяват изчезванията на християнски деца във всички страни по света е времето преди еврейската Пасха и ако това беше измислица на антисемитите, това съвпадение не би могло да продължава толкова много векове. По-грижлива проверка на статистическите данни за безследно изчезналите деца във всички държави в този сезон не показва между тях еврейски деца.“ – М. Есив

Достоверно ли е писмото на Беренс?

Някои справки:

1. Eлектронният каталог на научните дейци на „Государственная публичная историческая библиотека России“ – показва, че „Эдуард Людвигович фон Беренс (1875 – после 1940)“ е действителен. http://katalog.shpl.ru/shrubr.php?rid=49361&base=shpl_gcat&rbase=rpred

  1. Нещо повече – еврейския учен Беренс и антициониста Василий Розанов, който е един от инициаторите за обявяването на ритуално убитото момче за мъченик на Руската църква, са се познавали, както се разбира от същата справка: „Василий Розанов и Эдуард Беренс: штрихи к „интересному знакомству„“ – автор Константин Юрьевич Бурмистров.

Очевидно същия Беренс е автора на писмото поместено в изследването „Еврейските ритуални убийства“ на М. Есив, който цитира изданието „Ново време“ от 1913 г. Едуард Беренс е имал достатъчно време – поне до 1940 г. – да опровергае авторството си, но не го е направил.

От кои страни са били гонени евреите през познатата човешка история? Отговорът се намира в следващата графа, която показва и съответно годината на гонитбите им.

2014-01-18_18-02-32

Източници: ХолокостРитуалните убийства

26 thoughts on “Ритуални убийства

  1. Да ,за такива диви,свирепи ритуални убийста има сведения и при други народи, не евреи , не християти, не мохамедани и тн. ,например при индианците. При почти всички древни народи людоедството е съществувало, и обличано в някакава магическа реторика! Разбира се, днес подобни действия са наказуеми, без каквото и да било религиозно оправдание. И това е пътят. Аз съм притснен от някои коментарии, даващи ми основание да мисля, че невежеството не е животинска, а човешка болест!

  2. „През 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет. Това е само още една следа за това, че евреите имат пръст в създаването на фашистките, национал-социалистически правителства.“

    Само някои с много бедни познания по история може да напише такава глупост…. Може да се запознаете с отдетели СС за презследване на евреи и масони , които са съществували в Третият Райх и какво е било отношението към тях в Испания

  3. Ще дойде денят, когато на евреите ще им бъдат отворени очите и ще се ужасят от това, кого са проболи на кръста.Ще си раздерат дрехите и голям плач ще настане над Израел. Но преди да стане това ще има още едно гонение над евреите,такова голямо ,каквото не е имало никога и няма и да има след това.
    Най-страшното гонение!

  4. Защо деца?

    Божеството Моллох, на което правят човешки жертвоприношения дори на деца е СЕМИТСКИ, а евреите са само едно от семитските племена. Мюсулманските МОЛЛИ – свещенници са също наследници на стария култ, вплетен в новите религии.

    ЗАЩО УБИВАТ ДЕЦА?

    Това го правят тайни секти, чиито членове искат да са безсмъртни и убиват всеки и всичко, което значи “смърт” на всички езици : КАЛИ (Калин, калинка, племената калинги) – богиня на смъртта в индийската митология, ТОТ – бог на смъртта в гръцката митология (Тодор, Теодора, тотеми, животни), МОРТ – смърт на латински )Мария, Марс, Марио, Марина), СМЪРТ – на славянски (Самоков, Смолян, Смолни, смокини).
    Календарът е с корен името на богинята на смъртта Кали! И тези, които искат безсмъртие преследват хора, животни и деца с имена, близки и сходни с името КАЛИ! Затова са репресирани още Калинови, Календерови и градове с име Калофер, Калотина и т.н.
    Но календарът е основен кадастър на архитектурен план на града на човека. Този град се казва ДЕТЕ, ЧЕДО, ЧИКО, ЧИКА, БЕБОК и пр. Затова тайните шамани правят жертвоприношения на деца. Такива са молохистите – семитска религия, друидите и др.
    Друга мотивация за преследване и репресия е търсене на злато, скъпоценни камъни и съкровища. Оказва се, че календарният град е “златна мина”! Площта на жилищно-административната му зона е 79 кв.км , а №79 в таблицата на Менделеев е златото! Диамантът е въглерод с пореден номер №6! В календарния град семейството се състои от 6 души (средно в една къща), 6 декара се полагат всекиму като ниви за изхранването, 6 жилищни карета образуват един квартал! Работният ден е с продължителност 6 часа, месечният доход за издръжка от рождението до смъртта е 666 евро! Въобще всичко в календарният град е от злато и диаманти! И от алчност за несметни богатства някои безчинстват и правят религиозни жертвоприношения дори на деца! Защо? Защото календарните градове са с име ДЕТЕ, ЧЕДО, ЧИКО, ЧИКА, БЕБО, БЕБОК!
    Ако четящите това ми повярват, то ще могат да си обяснят много издевателства, убийства и геноцидни чистки! Иначе не могат да се обяснят с политически, религиозни и военно-доктринерни борби и конфронтации.

    ДЕТЕ

    ДЕТЕ

    ДЕ . ТЕ = 42 кв.км . 32 квадрата = 1 344 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър (виж чертежа).

    Д = 4 = Делта – на гръцки език
    Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
    Т = 3 = Три
    Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2

    ЧЕДО

    ЧЕ . Д . О = 42 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 344 кв.км – календарен град

    Ч = 4 = Четири
    Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
    Д = 4 = Делта – на гръцки език
    О = 8 = Осем

    БЕБО

    БЕ . Б . О = 42 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 344кв.км – календарен град

    Б = 4 = Берил – хим. ел. №4
    Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
    Б = 4 = Берил – хим.ел. №4
    О = 8 = Осем

    ЧИКО (момче – на испански език)

    ЧИ . К . О = 41 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 312 кв.км – това е календарен град, на който една строителна квадра има площ 41 кв.км

    Ч = 4 = Четири
    И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
    К = 4 = Куатро – на испански език
    О = 8 = Осем

    ЧИКА (момиче – на испански език)

    ЧИ . К . А = 41 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 312 кв.км – календарен град

    Ч = 1 = Четири
    И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
    К = 4 = Куатро – на испански език
    А = 8 = Ахт – на немски език

    Инж. Лиляна Благоева Андреева

    Богинята на смъртта Кали в индуската митология се изобразява като жена с черна кожа. Затова чернокожите деца са най-преследвани и малтретирани като деца на самата смърт! Това, разбира се, е една отвратителна глупост, но човешката духовна нищета няма граници!

    • Боже, опази! каква е тази неизмерна глупост?? От Кали на Калофер и Калинка! Какви са тези нагажданици в края на поста?? Ще ме извинява госпожа инженерката, ама Чико се пише Chico, Идрогено е Hidrógeno. и т.н. Аман от болни мозъци.

  5. Hristijanstwoto ne e abramicheska religija. Ewreite smjatat hristijanite za ezichnici. Isus kazwa w glawa 8 na Joana: „Predi Abrahama – Az sym“. Ewreite kreshtjat syshto: „Neka krywta Mu byde wyrhu nas i wyrhu chadata ni“. Edna zakana, kojato te realizirat sreshtu hristijanite ot 2000 godini wreme.

  6. не случайно тези ИЗРОДИ нямат и до ден днешен дом и уважение от останалата част от човечеството…(никога не съм очаквал да го кажа) но ВСЕКИ ЕДИН евреин по земята трябва да бъдъде ЗАЛИЧЕН..защото във всеки един от нас,няма значение от религията има по един човек..във тях няма..аз колкото пъти съм имал досег със евреин винаги съм си патил жестоко където се появат и нещастията започват..той човека си го е написал по-горе

  7. Във всяка една религия могат да се намерят примери за подобно насилие. Да не би християнството например да е много чисто и непорочно? Или исляма? И коя религия тогава според автора е „правилната“??? Защо ли се сещам за насилственото покръстване на индианците, кръстоносните походи и други „миролюбиви“ християнски дела??? Абсолютно тенденциозна статия, която води единствено до религиозна омраза и нетърпимост! Това ли ви е целта???

    • Християнството не е религия, а общение с Всемогъщия, единствен и Жив Бог.

      Християнството е любов, защото Бог е любов.

      Това, че някой е покръствал насилствено, не значи че е Християнин. От 100 души, било то „християни“ дори, свещеници, мога да ти кажа ,че максимум 5-ма знаят какво представлява това и четат Библията с разбиране и я практикуват.

      На мен лично Бог ми се свидетелствал за себе си и за Сина си Христос. След това ми беше първия досег с Библията. Има дарби на Святия Дух точно както са описани. евреите затова завиждат, защото като не приемат Христос за Господ , не упражняват дарбите на Духа. Но Бог иска да се молим з тях и ни е заповядал “ Отговаряйте на злото с добро!“.

      Дали ще повярваш или не , това мен не ме интересува, както повечето промити атеисти и 5-тосевтици или окултисти.

      Аз обаче съм с Господ Исус Христос и той е с мен, ходя в Дарбите на Святия Дух и прославам Господа с цел да се спасяват души, както той желае с любов!

  8. Заради такива истории и случки не ям месо.. Докато четох косата ми настръхна.

    Кръвта, че носи огромна сила, носи.. Но не е това начинът някой да очисти душата си. Особено що се отнася до ритуални убийства на деца. И то християнски! На техните собствени няма да посегнат, но на християнските – защо не?! А мъченията, болките, мъката, страхът, ужасът на това невинно същество – какво им пука?!

    По-интересното е това, което казват към края на текста, че е нужна чиста душа, на която да бъдат прехвърлени греховете на еврея, а душата на християнчето става грешна.. Да ви е*а и проклетите същества!! Само да знаехте какво представляват тези процеси на пречистване!!Да се бяхте и потрудили да преживеете прочистване на душата с пост и молитва!! Дори с режим на хранене като житния режим на Дънов!!

    Когато става дума за прочистване на душата, това са процеси на изчистване на полевата форма на човек. Има толкова много техники за освобождаване както на негативна енергия, така и за трансформирането й.. Има техники и за приема на светлина и премахване препятствията и собствените блокажи по пътя на духовното порастване..

    Но не – трябва да се използва силата на душата на невинен.. Де да знаеха хората какво се прави по този начин, както и какъв е потенциалът на човешката душа. Щяха да ценят живота много повече от преди!!

  9. Никоя от големите религии не проповядва насилие, но човекът винаги ще ги изопачава и използва като удобно оправдание за мръсните си дела.:\ За жалост.

    • защото християнството произлиза от юдаизма, имат много гоямо сходство двете религии, и затова може да се намерят и много други прилики по между им. Счита се на много места, че и самият Христос е бил от еврейски произход.

      • Христос не е бил евреин а е бил Българин (носител на мъдрост и светлина, каквото е значението на тази дума). Христос е бил колобър от висш ранг и за това свидетелства неговата плитка (това е бил отличителен белег при колобрите). А това, че Христос е носил шапчица е спекулация..

    • А може би защото и самия папа е маран (скрит евреин)… То и до ден- днешен евреите и юдаизма контролират света… Какви според вас са масоните и илюминатите, които държат американските политици в лапите си?

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s