Цигани и плъхове в подземията

По книгите на Атанас Панайотов „Кокаин“

Това не е линейна статия.

Парламентът на Република България беше обсаден. Хиляди озверели българи поискаха промяна. Сборен пункт – Народното събрание. Атака!!! И започна преврат. Подобен на тези от 1923 г. и 1944 г. Комунистите имаха опит в тези неща. Знаеха много добре как се прави. И го направиха…

10-ти януари 1997 г.

10-ти януари 1997 г.

Обединената „опозиция” се бе изтъпанила на подиума пред Храм-паметник „Александър Невски” срещу Народното събрание и скандираше : „Победа!”: Иван Костов – Синята устна, Петър Стоянов – Магарешката усмивка, Надежда Михайлова – Курвата, Стефан Софиянски – Крадеца, Евгени Бакърджиев –Путката, Богомил Бонев – Помочко, Екатерина Михайлова – Класната, Мозер, Праматарски и останалите коалиционни партньори. Подлизурковците Васко

Кръпката и Вили Куция загряваха тълпата с рок, заплатен щедро лично от председателят на СДС Иван Костов, чиито речи бяха прилежно написани от подмазвачите Евгени Дайнов и Явор Дачков, прибрали повече кинти и от музикантите.

Борческите бригади на Иво Карамански, Младен Михалев, Георги Илиев, Бойко Борисов и останалите подземни босове свършиха задачата, която им бе възложена от генералитета начело с Любен Гоцев, Бригадир Аспарухов и Ангел Стойчев. Червената БСП сдаде властта на своята синя посестрима СДС и така се появи синьочервената мъглявина.

Ортодоксалният комунист Иван Костов бе избран за премиер; геят с прякор “ Жана” Йордан Соколов – за председател на парламента; жената с най-леко поведение в политиката – Надка Михайлова за външен министър; най-младият приет за член на БКП комсомолец Богомил Бонев – за министър на МВР, а най-грозната синя депутатка Катя Михайлова – за шефка на парламентарната група на СДС, за което най-много и́ завиждаше червената Татяна Дончева. И най-вече заради грозотата.

***

Огнян Алексиев – Охо, Георги Илиев – Жорката, и Евгени Мозъка отиваха заедно към Зона Б-19, защото там откриваха нова дискотека – „Клуб 210”, на ул. Цар Симеон. Заведението щеше да бъде сборен пункт на висаджиите и всички кратуни от бригадите щяха да смъркат на воля. Собственик беше Сашо Инженера от Виена, който се бе съгласил да им го отдаде под наем. Охо беше открил помещението и знаеше, че е много добро, за да се шитка коката на ВИС и Жоро да го използва за каше. А и СДС-то дойде на власт, а с него Богомил Бонев като вътрешен министър и Живко Колев Жеков като негова дясна ръка в контрабандата.

Живко беше сглобил перфектно пъзела и сега чертаеше схемата пред Богомил Бонев – министър на Вътрешните работи: Богомил – министър, Вячеслав – шеф на Гранична полиция, Кирил Радев –  НСБОБ, Милан Миланов – Софийско градско, Николай Чирипов и Николай Колев – Военна прокуратура, Бойко Рашков – Следствието, Дядо Павел – Алтернативния синод, Иван Татарчев – Главен прокурор. Мегдан за действие. И се започна. Небивала контрабанда. Но Иван Костов не бе осведомен. И това им бе грешката. Подцениха циганина от село Блатино. Вече премиер. И самодържец на цяла България.

***

В мандрата на СИК в град Самоков се пълнеха пити с кашкавал с половин килограм хероин. Два тона „херинга” беше доставена от Турция на честната дума на Пацо Фалконети, гарант по сделката, а Пацо Дългия, Любчо Василев, Маргините и цяла тумба „борци” пълнеха питите с кашкавал, защото Маджо им бе наредил. Както винаги, тировете заминаваха за Италия. Хероинът носеше милиони на групировката и правеше сикаджиите богати. Във всяка пита от пет кила се слагаше половинка хероин. Изведнъж се появиха барети. Започна истинска битка: Пацо Дългия, Любчо Василев и Стоил Славов бяха прилежно изхвърлени от втория етаж на мандрата. Останалите „борци” натръшкани и пребити. Хероинът конфискуван. И даден на Киро да го продава. Никъде за тази акция не се споменава, защото това е частно мероприятие. На куките. Те разделят с Киро Японеца печалбата от 2 тона хероин: 60 000 000 долара… И никой не знае кой е информатора, освен Иван Костов, разбира се, който прибира най-големия процент. Пък нали и той е циганин като Киро.

***

Слави Бинев и Васил Илиев създадоха борческите бригади в услуга на ДС. Всички бяха заедно, нападаха, рекетираха, пребиваха, убиваха. С тях бяха Иво Карамански, Бойко Борисов, Румен Николов, Алексей Петров, Поли, Маргините, Маджо, Димата, Жоро, Очите, Стоил, Венци, Красен, Турука, Лисицата, Кела, куки, съдии, прокурори и нямаше връщане назад. Зад тях застана Иван Костов и правителството на СДС. И изгряха звездите на Косьо, Мето, Таки и Къро, Доктора и Амигоса. Циганинът беше образован. Знаеше закона на римляните: Разделяй и владей! Войната започната от Иво Крамански трябваше да продължи…

***

Генерала Любен Гоцев и групировката ТИМ с босовете и: Марин Митев, Иво Каменов и Тихомир Митев – започнаха да потъват в дълбока мъгла, все още е забранено да се споменават… Те бяха (ТИМ) „продукта на прехода“, „легалните червени милионери“…

***

Иван Димитров – Доктора пак се бе заиграл. Падаше си по момчета. И обичаше да го чукат. Събираше се с останалите педали в Лондон, които го направиха трафикант №1 на цигари. Раздуваше в новия си апартамент в Кенсингтън, който му бе уреден от Спас Русев, също обратен като него. При него идваха Милен Велчев, Николай Василев, от по-младите, но и Йордан Соколов, когото избраха за председател на Парламента в България и известен като Жана в педерастките среди на СДС. На гости му беше Мирослав Севлиевски – Миро, човек на Кеворк Кеворкян, Мистър „Всяка неделя”, предаване по „Канал 1” на българската телевизия; Спас Русев, ограбил държавата, докато бе шеф на „Помощите за България”; Милен Велчев – тужар от „Голямото добро утро” по време на комунизма; Богомил Бонев – министър; Филип Димитров – бивш премиер; Светослав Лучников – Берта, и той бивш, председател на Правната комисия в парламента; Асен Агов – шеф на БНТ; Августин Пейчинов – създател на СДС; Кубрат – син на Симеон, Цар на всички българи; и пет гейчета, които трябваше да задоволяват прищевките на събралите се. И оргията започна.

***

Кузман Гуслеков слезе от бентлито и влезе в ресторант „La Strada”, собственост на Пламен Тимев – Ганди. Раболепни сервитьори го заведоха до неговото „резерве”, където го чакаха Поли Пантев, Рони, Бай Миле, Бойко Борисов или Боко Тиквата, както го наричаха в родното му село Банкя, Ивелин Банев – Брендо, Димата – Руснака, Венци Стефанов – Дебелия, Стоил Славов, Любчо и Жоро Пехливанови, братята Маргини, и Батето – Иван Славков. Работен обяд. Разборката почна. Ганди лично обслужваше „знатните” гости. Забрави масата на Тачо, Гълъба, Юри и Веско, които хранеше с кюфтаци – масата на
„ветераните”. Заеба и масата на Рон Финли, Чарлз Петров – Краси, Наско Голомеев и Боби Бец, който му даваше кинти, за да му върви бизнеса, а и те му снасяха най-многото пари на обяд – офисът им с намираше в сградата над „La Strada”.

– Ганди, я се мръдни малко и ни остави насаме! – Румен Николов – Пашата, току-що влEзнъл в заведението, направи лек намек на собственика.
– Веднага! – и Ганди се изпари като пара от вряща тенджера в собствения си ресторант.
– Колко? – Поли бе нетърпелив.
– Един тон, два, има ли значение? – Кузман отговори на въпроса с въпрос.
– Кой ще е гарант? – Бойко Борисов се интересуваше, не толкоз за парите, които ще паднат, а защото имаше сделка с DEA.
– Аз! – Кузман изгледа всички на масата.
– Добре! – съгласи се Бай Миле и погледна към Стоил и Маргините.
– Щом Кузман гарантира…
– Дима, аз съм “за”. – Жоро Пехливанов бе съгласен и погледна изкосо брат си Любен.
– Аз също. – Венци Стефанов подритна Батето под масата.

– Ами добре, ха-ха-ха, я да донесат уиски! – Иван Славков веднага се съгласи.
– На Варна ли ще разтоварваме? – Поли Пантев подскочи от стола.
– Да…
– Ама в Испания няма да ме забравиш, нали? – Брендо прекъсна Поли и също подскочи.
– Аз ще посрещам товара, това да се знае! – Рони бе категоричен.
– Разбира се. – Кузман получи одобрението на цялата маса.
– Кузо, да увеличим тонажа, а? – Бойко Рапона знаеше за какво иде реч.
– Боко, ще го увеличим, нека да вкараме няколко тона, нали Богомил е министър…
– Иван е премиер, имаме зелен светофар…
– Добре, да започваме, а педала какво да го правим? – Кузман не обичаше педерастите.
– Ще го убием! Една бомба ни трябва! – и Бойко Борисов се закиска като ряпа на поляна насред Банкя.
– Доктора още ни е полезен…
– Иван Костов не дава да го ликвидираме…
– Милчо, тоя педал докога ще го търпим, нищо че ни носи пари?
– Краси, не ни трябва повече – Румен Пашата рипна и понечи да си ходи. Красимир Маринов – Маргина присви очи и погледна към
брат си:
– Ти кво ще кажеш?
– Какво като го пази Костов? Нали е педал?
– Педал? Всичките ни пари минават през „Амигос”! Коко и Гената снасят там милиони…
– Брат ми, Муци стана Маджо…
– Това не го позволявам! – Милчо Бонев – Бай Миле не искаше да се говори лошо за съдружника, който отсъстваше. Пашата също се изправи и подкани Бойко да стават, защото разговорът взе да загрубява.
– Я сядайте! – удари юмрук по масата Дълга Мара – Кузо, който се вживяваше като бос на всички босове.

660_116e0f408fab7c37d5b671d5d836f6bb

– Говорим за милиони, а вие се карате помежду си за дребни неща.

– Нека Кузман продължи. – Поли Пантев трепереше в очакване на големите мангизи.
– Йоца и Будимир ще дойдат в най-скоро време – обърна се Бай Миле към Поли. – Тогава започваме да правим истински пари…
– Малко ли печелим с петрола?
– Стоиле, петролът си е петрол, но кокаинът ни носи чиста печалба в милиони – и Поли намигна на Кузман. Стоил Славов замълча. Маргините също. Димата, Пашата и Бойко също си мукаха. Братята Пехливанови предпочетоха да си траят. Венци и той млъкна. Пантьо Пантев се наложи. И Кузман покрай него – нали беше доставчик. Каналът работеше. А с Иван Костов щеше да работи още по-перфектно. И с Богомил Бонев – министър на МВР. И с мишката Кирил Радев – шеф на НСБОБ. Идеална схема.

***

Александър Димитров се събуди изведнъж като посланик. Навремето, когато цигането от село Блатино Иван Костов пристигна в София, за да учи, той му предостави квартира. Мангото се изучи, стана преподавател по „Икономика на Марксизма-Ленинизма” и се издигна до званието доцент. Сега бе министър-
председател. А Сашо беше изпратен като пълномощен министър в Киев, Украйна. Посланик – каква длъжност само! И той побърза да превърне посолството на Република България в офиса на г-н Димитров. По заръка на Командира, както най-близките съратници на председателя на СДС наричаха премиера. И Сашата се зае с поставените му от Командира задачи. Хероин се произвеждаше в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и останалите малки азиатски републики в бившия СССР. Чист при това. Иван Костов много добре знаеше защо избра Алескандър Димитров за посланик в Украйна – да минава оттам
дрогата. В нея бяха големите пари. Но имаше и други кинти да се правят – с визите! Благодат, който не спира… И трафикът на хора към Западна Европа. Иван Костов много добре е сметнал несметните печалби, които ще направи чрез неговия човек в Киев, а той е Александър Димитров. За целта трябва свой човек за консул в Одеса, трябва да е много доверено лице, защото с одеската мафия шега не бива. Там назначи своя приятел другаря Тучков, който в САЩ разнасяше пици, преди да пристигне в Украйна и заеме дипломатичска длъжност. Генерал Воронов е подшушнал няколко имена на своя възпитаник, но сред тях се открояват Максим Курочкин, известен и като Лудия Макс, и Ринад Ахмедов собственик на „Шахтьор” Донецк. Направленията са няколко, по които трябва да се работи, но наркотиците и проститутките са най-доходоносни. Газ, желязо и въглища са правителствени далавери, а контрабандата и трафика ще се дадат в ръцете на послушни и изпълнителни люде, предани и проверени.

***

Вътрешният министър Богомил Бонев бързаше за среща с Живко Колев Жеков, който беше разрушил фитнеса, създаден от Наско Испанеца, и го бе превърнал отново в ресторант, където се събираха висши полицаи и магистрати. На булевард Витоша в центъра на София, в ресторант „Камен дел”, пристигнаха един подир друг Вячеслав Димитров – Началник „Гранична полиция”, Кирил Радев – шеф на НСБОБ, Николай Чирипов – Председател на Върховната военна прокуратура, Живко Колев Жеков – „ресторантьор”, Николай Колев – прокурор и създал с Любен Гоцев престъпната групировка ТИМ, Иван Татарчев – Главен прокурор на Република България, Милан Миланов – от „Криминален отдел” на Софийско градско и тъст на Живко Жеков, както и Георги Илиев, Мето Илиенски и Косьо Самоковеца – главатари от ВИС- 2 – борческа организация, занимаваща се с рекет, контрабанда и трафик на наркотици, инвестираща даже в туризма.

***

Александър Димитров, посланик на България в Украйна, договаряше канал за трафик на хероин с Ринад Ахмедов, който от Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан трябваше да минава през Одеса и да отива директно във Варна, а оттам – за Холандия. Иван Костов бе дал зелена светлина на посланика, а генерал Воронов на Ринад. В кириза бе включен като връзкар и Максим Курочкин. Печалбите се деляха 50/50 – съвсем като в нормалния бизнес. Стоката щеше да се транспортира в корабите с въглища за ТЕЦ „Варна”. Оттам полицаи със знанието на Богомил Бонев щяха да го транспортират до София, където да се складира при Живко, и в даден момент да продължи към Холандия. Договориха и трафика на проститутки и нелегални работници за Италия, където ги поемаха Ндрагета и Камора, мафиите от Южна Италия. Посланикът също делеше с Командира 50/50.

Високопоставеният служител на Мултигруп Сашо Дончев беше VIP на купона "Петър Стоянов". До тях - Иван Костов

Високопоставеният служител на Мултигруп Сашо Дончев беше VIP на купона „Петър Стоянов“. До тях – Иван Костов

***

Генерала излезе от кабинета на Командира и веднага напусна Министерски съвет, където се състоя среща между него и премиера. Той седна в лимузината, която го чакаше от два часа, а в нея Александър Димитров, и заповяда на шофьора да кара към Бояна. Двамата обсъждаха предстоящата среща на техния пратеник при Семьон Могилевич в Чехия, който оглавяваше украинската мафия и бе един от най-жестоките гангстери в целия свят. С идването на власт на Иван Костов пред Любен Гоцев и неговите съдружници от бившата ДС се отваряха по-големи възможности за печелене на още повече пари и докато вниманието на хората се отвличаше от политиците с нови лъжи и заблуди, Избраните щяха да забогатеят дотолкова, че вече никога да не им свършат парите, на техните деца, внуци, пра- и пра-пра-внуци.

***

– Трябва фармациите да заработят за нас – с категоричен тон заяви Иван Костов на Богомил Бонев и Кирил Радев, които заедно с Атанас Атанасов бяха на спявка при Командира. Тримата генерали кимнаха одобрително.
– Мутрите ни снасят от хероина и кокаина, но амфетамините трябва сами да си ги произвеждаме – още по-категорично каза премиерът на Република България.
– Аз ще командировам баретите в Дупница и ще сложим ХФЗ- то под наш контрол. – Кирил Радев, като шеф на спецполицаите, знаеше какво трябва да се направи.
– Ще поверим тази задача на Галев – Атанасов назова само фамилията на неговия човек, който най-добре ще се справи с поставената му задача.

– В София, Троян и Разград сме сложили вече ръка на производството…
– Знам, Богомиле. – Костов се усмихна и продължи: – А пласмента осигурен ли е?
– Вече мои емисари са в Саудитска Арабия, Сирия и Дубай. Момчетата действат.
– Висаджиите отчитат също редовно…
– Атанасов, искам Жоро, Мето, Таки, Къро и Самоковеца да ги държиш изкъсо. Вноските да са редовни и да няма залитания.
– Няма да има. – Богомил Бонев беше провел същия ден разговор с висаджиите на Георги Илиев в ресторанта на Живко Жеков.
– Доктора взе ли лиценза за цигарите? – манго бой от село Блатино искаше да има ясна картинка какво става с трафика в страната и навън.
– Само на него му дадохме. – Кирил Радев постави документ пред премиера, с който доказваше, че Иван Димитров – Доктора има лиценз за транзит на цигари през България.
– Хорошо, очень хорошо – закиска се иначе вкиснатият Командир. – Косьо и Петко Петков поемат митниците… Мето и Таки разпространението на дрогата…
– Всичко е договорено. Шефовете на митниците са инструктирани. Христо Бисеров ще има грижата…
– Елена ще усвоява парите във фондацията – прекъсна министър-председателят вътрешния министър.
– Йордан Цонев ще балансира нещата, Муравей Радев и Вилхем Краус ще реинвестират парите. – Генерал Атанасов се беше погрижил за всичко.
– Притеснете оръжейниците… Манджуков, Гигов, Карабонев, Мутафчийски, Коларов… Стига само БСП да лапа!!!
– Няма къде да ходят, вече сме се договорили да делим по равно.
– По равно! – ядоса се Иван Костов и съвсем почерня, променяйки цвета си от цигански на негърски – същински сенегалец. – Малко ли се нагушиха с банките и пирамидите? Малко ли? 60 за нас, а 40 за тях, така ще делим, докато сме на власт! Премянов и Ананиева станаха милионери! Гришата Ганчев, хайде сиктир, като пеликани се оядоха! Сега ние сме на власт! Ние! Започваме великото щавене! Радев – обърна се премиерът към началника на НСБОБ, – пращай баретите и да ги почваме! Щавене до дупка! Всички да се острижат като гергьовски агнета! Да даряват във фондацията на жената, разбрано!? 

– За всичко сме помислили, Иване. – генерал Атанасов постави списък с бизнесмени, които щяха да бъдат принудени да станат спонсори на „Бъдеще в България”, фондацията на Елена Костова. 

Голямото щавене започна.

***

През 1997-1998 години се случиха доста неща. В България на власт дойде СДС с помощта на борческите бригади и добрата организация на „бившата” ДС. Новите управници окупираха митниците и се започна небивала контрабанда под прякото управление на Командира и неговата съпруга Елена, които се вживяваха в ролята на новото семейство Елена и Николае Чаушеску. Новият митнически директор Петко Петков и висаджията Косьо Самоковеца поеха целия контрол над митниците, подпомагани от Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгени Бакърджиев и Богомил Бонев. Останалите членове на „синьото” правителство Надежда Михайлова, Муравей Радев, Вилхелм Краус, както и „синият” кмет Стефан Софиянски, председателят на СОС Антоан Николов и Любомир Павлов – Пъпката забогатяха за отрицателно време и нямаше представител на СДС във висшата номенклатура, който да не притежава имане
поне от 100 милиона долара. Навсякъде из света бяха изпратени доверени и послушни хора за посланици и шефове на консулски служби. Иван Димитров – Доктора, Пепи Амигоса и Кирил Добрев заработиха с Марко Милошевич в съседна Сърбия и Черна гора и се превърнаха в най-мащабните контрабандисти на цигари в целия свят. Мето Илиянски, Таки и Къро поеха цялата дистрибуция на кокаин, амфетамини и хероин и влязоха в открит конфликт с Поли Пантев, Пехливановите, Киро Японеца, Златко Баретата, Алексей Петров, Брендо, Маргините и сърбите на Бай Миле. Карамански все повече губеше почва под краката си, биваше изтласкван отвсякъде и само той се имаше за Кръстник на мафията. Славчо Христов – Кебабчето от кръчмар бе произведен в банкер и пое банката на Костов, както и приватизацията на хотели по цялото Черноморие. Даде се рамо на Братя Диневи от Влас, Ветко Арабаджиев и Георги Гергов от Пловдив, Цветелина Бориславова, Младен Мутафчийски и много други знайни и не знайни мекерета, които обгрижваха и служеха вярно на БСП и СДС през годините, и за отрицателно време се превърнаха в крупни бизнесмени и хотелиери. „ВАЙ Холдинг” на Георги Илиев също продължи настъплението си по морето. СИК не закъсняха, а ТИМ заемаше все повече позиции в цялата страна и излезе от Варненска област, където бяха най-мощната финансова и силова групировка. Ахмед Доган и неговата „балансираща” партия се обградиха с обръч от фирми във всеки един бранш от производство на олио до продажба на оръжие като Янко Крумов Хаджигеоргиев, съдружник на вярната на Сокола Емел Етем в „Агропласт” – регистрирана в Чехия и чрез която продаваха МИГове на Северна Корея, финансирани от Петър Хараланов и „Българска универсална банка”. Михаил Чорни и неговите хора Петя Славова, Денис Ершов, Митко Събев, Грашнов и Батков намираха своите ниши. Изгряха звездите на Людмил Стойков от Перник, Коце Маца от Петрич, Манол Велев, Стойне Манолов, Цеката, Юри Галев от Самоков; оръжейния търговец от Сирия Монзер ал Касар, който много преди да затъргува с Манджуков и Мутафчийски, доставя оръжие на Иран и то от САЩ; Коко Динев и Пепи Лашов бяха ресторантьорите на ВИС и от ресторант „Кошарите” тръгна чалгата да завладява България, а Митко Пайнера се превърна в гуруто на мутренския фолк и кратуните го направиха милионер, а певиците му в скъпоплатени проститутки; спряно е предаването „Хъшове” и един глупав, прост и невеж селянин за нула време става известен в цялата страна, без да има собствен ресурс, алчен за слава и липса на талант – Стантчо Трифонов, грозен като бостанско плашило и по незнание на чужди езици само сравним с шефа на охранителна фирма „Ипон” – Бойко Борисов, който охраняваше първо Бай Тошо, а после и Бай Симо Ментата; в Несебър и околностите засиява Димитър Желязков – Очите, който се превръща в най-бруталният бос на българското Черноморие и отговарящ за наркотиците на ВИС, но там са и Бацата, Петьо Малкия, Камилата, Иван Славков, Светлин и Красен – Близнаците, Стойчо Калоянов – Лудия, Пламен Дишков – Кела; Мирчо Циганина и Валентин Захариев изплуват в мътната вода, последният заедно с Атанас Тилев източват 50 000 000 долара от „Банка за земеделски кредит”, същият плаща на генерал Бриго Аспарухов да унищожи агентурното му досие, а като „консултант” във фирмите му в Австрия е самият Симеон фон Саксен Кобург-Готта, а Мирчо Циганина и Валентин Захариев ограбват своя ортак руснака Андрей Смирнов; зетят на Филип Найденов – Фатик Дмитрий Юриевич Цхондия, приел ислямското име Денис Тюркмен, също се намесва в кириза със синтетична дрога и трафика на крадени коли от Запад на Изток; появяват се братята Саид и започват да депонират огромни количества хероин в София, които на по-малки пратки прехвърлят в Германия и Холандия; писателят Атанас Панайотов, известен и като Наско Испанеца, се утвърждава като алтернативен лидер на общественото мнение и започва да пише книги за политическата, икономическата и криминалната ситуация в най-корумпираната и престъпна страна дала заявка за членство в ЕС; Невена и Стоян Стойчеви, дъщерята и синът на генерал Ангел Стойчев и собственик на ресторант „Монтерей”, въртят наркотрафик с Будимир Куйович, протежиран от куките сърбин с нередовен български паспорт, но издаден съвсем редовно; Николай Методиев – Пилето, Цецо Хафти и Петьо Кучето се изявяват като едни от най-успешните контрабандисти, помагайки на Петко Петков и Константин Димитров – Самоковеца в безпрепятственото преминаване на границата на всякакви стоки; през 1997 г. е учредено така нареченото „Генералско движение” с инициатор Любен Гоцев и вдъхновител Виктор Вълков превърнало се в кръга „Монтерей”, като в него „членуват” Генерала, бивш зам.-шеф на Първо главно управление на ДС, зам.-министър на външните работи, министър на външните работи, посланик в Холандия, провел секретен разговор с Царя през 1995 г. и го навил да се върне в родината, Чавдар Чернев – ексшеф в МВР от Второ управление и Софийско градско, Виктор Вълков – посланик в Република Турция 1993-98 г. и приближен с Максим Димов от ДПС, Ангел Стойчев, бивш шеф на Осмо районно и заместник на Чавдар Чернев в Софийско градско, а негов шофьор, докато е милиционер, е превърналият се в мултимилионер Румен Гайтански – Вълка, бившият началник на Георги Пирински и Андрей Луканов и министър на външната търговия при Тато Христо Христов, Димитър Иванов, Бригадир Аспарухов, Иван Драшков, Иван Чобанов, все ченгета от сой, кинтексаджията и тератонаджия, настоящ съдържател на хотели и нелегални електронни сайтове Младен Мутафчийски и по-незначителни фигури, гравитиращи около „генералите”; новоизлюпеният богаташ и международен шмекер Спас Русев, който е от няколкото български олигарси, за които се знае твърде малко и „баща” на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Николай Василев, Петър Петров, Каролев, Качакова и самият Симеончо, забогатял щом станал шеф на Агенцията за чуждестранна помощ през 1991 г. и само за година се превръща в един от най-богатите българи; изникналият от абсолютното нищо самоковец Христо Ковачки, превърнал се в енергиен бос №1; Валентин Златев от Правец, директор на ЛУКОЙЛ и производител на безалкохолни напитки, чийто баща е кмет на родното място на Тодор Живков; плевенчаните Камен Балбузанов – Куката и Краси Гулянски, най-переспективните наркопласьори в целия район, откъдето са Андрей Луканов и касиерът на БСП Румен Петков; в ФК „Пирин” и собственикна „АКБ Форес” Николай Банев, ще се прехвърлим малко в чужбина.

***

Около полунощ Пантьо Пантев влезе в сикаджийския ресторант „Тримата Мускетари” срещу руската черква „Свети Николай” на булевард Цар Освободител. И започна да раздува в компанията на шофьора си Венци Георгиев и млада гърла. В ранните часове пристигаха италианците Микеле Раниери, Анжело Гравина и Микеле Тимези. На маса срещу Пантьо се е разположил Васил Митов с две пичоранки. Раниери, видимо пиян, започна да псува Поли Пантев, скочи и го хвана за гърлото, дори вади пищов. Двамата стават на кълбо и се боричкат на пода на заведението. В схватката се включват Венци и охраната на ресторанта Севдалин и Йонко. Намесват се Васил Митов и Анжело Гравина. Италианецът насочи пистолет в корема на Митов и гръмна, след което възира навън и изхвърли пушкалото. Раниери получи вътрешномозъчен кръвоизлив и издъхна на място…

***

Към 18.30 ч. на 11 декември, мразовито и гадно време, Васил Папазов заключи вратата на офиса на „Интермоделс”, агенция за модели и манекени, в блок 41, вход Е, на булевард Черни връх в столицата и се отправи на среща със съпругата си Ирина, коронясана за „Мис България”, и с нея заедно трябваше да се
види с Насо Испанеца, който живя доста време в същия вход на блока, само че на деветия етаж и изчука доста от служителките в агенцията. На паркинга пред блока видя, че предната лява гума на автомобила му е спукана и се наведе, за да я провери. Убиец, нает от СИК, се приближи тихо до него и го застреля от упор в главата с „Макаров” със заглушител и Васко умря на място. Той държи правата за „Мис България ”. Ликвидиран е, за да премине запазената марка в ръцете на Евгения Калканджиева, любовница на Красимир – Големия Маргин, един от основателите на СИК.

***

Георги Първанов, председател на БСП, партия в опозиция на властващата СДС, смазваше ловджийската си пушка – подарък от съветските другари и негови началници от КГБ. Готвеше се за предстоящото пътуване до Хартум и оттам до Северна Уганда за среща с Джоузеф Кони. Пушката му трябваше за отстрел на планински горили. Червеният номенклатурчик от всичко най-обичаше да стреля по животни – при това забранени за лов. Щеше да пътува с верни другари, с които да подпишат споразумение за доставка на оръжие за „Божията армия за съпротива”, която цяло десетилетие воюваше с армията на президента Мусавени, който свали Оботе, а той – Иди Амин. Навързана работа. Георги Първанов съзнаваше много добре, че големите пари идват единствено от оръжие и наркотици и затова беше концентрирал огромен ресурс от специалисти имено в тези два бранша. Това, което искаше КГБ от него, той изпълняваше.

***

– Шефе, имаш гости – отвори вратата секретарката на Бойко Борисов и въведе в офиса на „Ипон” двамата американци, пратеници на DEA. Шефът, който бе играл допреди малко тенис с Бойко Добрев от ресторант „Къщата”, посрещна пратениците от САЩ по шорти, потник и джапанки – любимото му облекло. Селянчето от Банкя не знаеше английски и затова помоли секретарката си да му превежда. Пожарникарят, охрана на Тато и Бай Симо, не знаеше никакви езици, беше прост шоп. Но покрай „борците” успя да изплува и да забогатее. Направи фирма за охрана като ВИС и СИК и сега дерибействаше из цялата страна. 

Американците от DEA го използваха за посредник, за да минават техните дроги през България на път за Западна Европа.
– Влизайте и сядайте, а ти превеждай ма! – заповяда Бойко Рапона.
– Шефе, полека, ще им превеждам…
– Коен, Шапиро – представиха се пратениците от DEA.
– Айде, сядайте! – изкомандори Бойко Борисов и кръстоса голи космати крака пред представителите от Америка, навирайки смрадливите си петала пред физиономиите на озадачените костюмари от „Агенцията за борба с наркотрафика”.
– Шефе, дойдоха и от Drogendezernat.
– Ааа, баварците, да влизат, нека сядат…
– Голденблат, Розенберг – представиха се германците от Бавария.
– Шефе, Генерала звъни.
– Еби го в мамата, той вече не е важен за мен, сега аз съм в кириза… Дъртият направи каквото можа, кажи му, че ще му звънна…
– Шефе, Кузман звъни от Бразилия.
– И на него ще му се обадя, да чака тази шматка! И Бойко Борисов започна договорките с куките от Америка и Германия за трафика на наркотици през България.

***

В България на власт е отбор „Б” на БКП – Съюз на демократичните сили. Председател на СДС и премиер е циганинът от село Блатино, Дупнишко, Иван Костов – ортодоксален комунист, който досущ говори като своя идол Владимир Илич Ленин с френско „р”. Той и кликата около него – Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Асен Агов, Екатерина Михайлова, Богомол Бонев, Йордан Соколов, Александър Божков и много други, умело заблуждават българите и те гласуват за СДС. По този начин всички предишни управници са спасени от линча на хората и от съдебно преследване за зулумите извършени от тях. Иван Костов не само продължава да ползва контрабандните канали на БСП, но ги разширява и умножава.
Мафията в България вече има своя нов дон и това е самият премиер. На него са подчинени всички „силови” групировки и те работят за него. Той иска да му се отчитат, а как ще решават проблемите помежду си за надмощие, територии и ресори, си е тяхна лична работа. Да си се оправят сами. На Богомил Бонев му е наредено да им дърпа юздите от време на време.

***

Бившият съдружник в “Клуб 777” Петър Петров – Патерицата e застрелян в Пловдив. Неизвестни бандити засипали с куршуми джипа на Патерицата на 20 март на ул. Кичево в пловдивския квартал Кючюк Париж около 20.15 часа. От малка пресечка пред джипа излязла кола и му препречила пътя. От задните и́
врати изскачат двама маскирани и започват да сеят куршуми срещу колата. Шофьорът панически дава на заден, чупи мантинелата и се блъска в дърво. Килърите продължават да стрелят и Патерицата пада мъртъв. Поне три от куршумите попадат в главата на бившия борец. Куршумите са групирани в малка окръжност, което говори, че стрелецът е професионалист или с голям опит. Най-вероятно изстрелите са от автоматичен пистолет „Скорпион”– 7.65 мм.

***

В ресторант „Воденицата”, недалеч от Благоевград, се бе събрала цяла тайфа македонски тарикати начело със собственика на заведението Кирил Цветанов – Боата, петричаните Костадин Хаджииванов – Коце Маца и Валентин Костадинов – Церката, Васил Маникатов и Коко Динев от Сандански, благоевградчанина Георги Тодоров – Гурвата и Огнян Атанасов от Тополница от по-известните. Живко Фашиста и Иван Кочев – Чомбе отсъстваха.
Гангстерите от Югозападна България искаха по-голямо парче от баницата в трафика през граничните пунктове на тяхна територия, откъдето минаваха бели робини за Европа, нелегални емигранти ,влезли през турската граница, цигари, алкохол, оръжие и наркотици. Кулата и Златарево бяха оживени контрабандни пунктове. За освещаване на срещата и добра сполука бе поканен Дядо Йоан, игумена на Роженския манастир, по-известен с прозвището Брат Джон. Очакваше се да пристигне и Иван Татарчев – Главен прокурор на Република България, македонец като тях и почетен председател на ВМРО.

***

Тагарински с представители на крупния бизнеселит с другарите от СДС, наречена „Тайната вечеря”. На нея присъстват Краси Стойчев, Краси Маринов и цяла плеяда сини лидери. Кебабчето от обикновен келнер се превръща, като в приказките, в банкер и тo в банкерът на СДС. Започва масово да приватизира цели курорти като „Златни пясъци”, например, а за партньор в петролната му компания „Булойлтрейдинг” ООД взима не кой да е, а зетя на Иван Костов – Георги Христов. През 1998 г. фирмата му „Балканстрой инженеринг”, където работи Борис Краус (брат на транспортния министър Вилхелм Краус), печели първите си търгове на летище „София”. Банката на новоизлюпеният банкер Слави Кебабчето обслужва военнопромишления комплекс, всички предприятия в индустрията и транспорта, БТК, съдебната система, НОИ, НЕК, митниците, МВР, спортния тотализатор, „Лукойл Нефтохим”, БДЖ, държавния бюджет. Друго си е да си работил като оператор в „Бързи, смели, сръчни”.

***

Елена Костова, съпруга на премиера Иван Костов, е шефка във фондация „Бъдеще за България”. Там е и Алиса Софиянска и други партийни другарки. Фондацията се използва за черна каса на СДС и най-вече на семейство Костови. Блатинският циганин твърдо е решил да стане най-богатия българин и за четири години почти осъществява тази своя мечта. Една от задачите на момчето от Самоков Константин Димитров е да контролира вноса на стоки на всички митнически пунктове. Лично е избран от премиершата Елена Костова, която до 1991 г. е член на БКП и партиен секретар, а с настъпилите промени прегръща като съпруга си демократичните идеи и от бедна комунистка се превръща в богата капиталистка.

Елена Костова

През 1998 г. Косьо Самоковеца е верен съратник на Жоро Илиев. Държи чейнджбюро и публичен дом в София. Жената на Косьо регистрира митническо бюро и в тандем с Петко Петков – началник на Митница „София”, Цецо Хафти е изпратен на Капитан Андреево, Дидо Дънката – на пристанището във Варна и Петьо Кучето в Бургас. Започват небивала по размери дотогава контрабанда и рекет над преминаващите автомобили и камиони. СДС и Иван Костов превръщат България в най-корумпираната страна на света, а може би и в цялата вселена. В далаверата дейно съучастие взимат сивите кардинали в партията Йордан Цонев и Христо Бисеров. Славчо Христов и Николай Методиев – Пилето са също в схемата. Но по това време за дрогата във ВИС отговаря все още Мето Илиянски. Той се е разбрал с Поли Пантев да не си пречат, но Поли иска да стане монополист и прибира всички улични дилъри при себе си като Димитър Вучев – Демби и Антон Милтенов – Клюна. Косьо Самоковеца започва да бъде все по-голям фактор в престъпния свят.

***

Сещате ли се кога беше бума на хероиновата вълна в България? Бас се държи, че много от вас знаете с точност кога започна вълната…

***

Любен Гоцев – пенсионер, глава на кръга „Монтерей” в София и отричащ всякакви връзки с подземния свят, както и че се занимава с финанси и политика.

Ангел Карабонев – пенсионер, опитал се безуспешно да рекетира автора на тази книга със 100 000 лева.

Бай Киро или Цар Киро – жив и здрав, в Катуница посреща често автора на тази книга.

Иван Костов – действащ депутат от ДСБ, един от най-злите гении на България, въвел корупцията в съвременния политически живот, мултимилиардер. Би следвало да е с доживотна присъда, а не в българския парламент.

Соломон Паси – става министър на външните работи в правителството на НДСВ. Един от най-мразените български политици, допринесъл за влизането на страната в НАТО. Жени се за любовницата си, която издига до поста зам.-министър.

Бойко Борисов – от мутра става полицай – сложен е на поста Главен секретар на МВР през 2001 г. от Симеон фон Саксен Кобург Готта. С неговите контакти в подземния свят прави любовницата си Цветелина банкерка и само за няколко години – най-богатата българка. Два непълни мандата кмет на гр. София и настоящ премиер. Човекът на DEA след убийството на Кузман Гуслеков. Обгражда се с изключително грозни и непревлекателни жени, на които дава високи постове в държавата. Никога не научава чужд език и продължава да ползва преводачи. Посреща гостите си в кабинета по джапанки, шорти и потник, като се оправдава, че допреди малко е играл тенис. Харесван от жените, гейовете и простолюдието, които гласуват за него на изборите и неговата партия ГЕРБ, съставена предимно от милиционери и грозници, печели парбламентарните избори през 2009 г.

Краси Фиата – живее в София и си харчи парите.
Мони Курилеца – обикаля по софийските улици и разговаря
сам със себе си.
Жоро Калиостро – неприлично богат, отеглил се от светлините
на прожекторите.
Илия Павлов – затрелян с куршум в сърцето на 7 март 2003 г.
пред офиса на „Минстрой”. Един от най-богатите българи преживе.
Носят се слухове, че съпругата му Дарина е била любовница на
Силвио Берлускони. Бащата на Илия бай Павел обвинява имено нея
в убийството на сина си, но по-скоро е убит от хора на Милошевич
и Йоца Амстердама за неуреден дълг от 250 000 000 щ.д.

Милчо Бонев – Хандбалиста, Рижата лисица, Бай Миле –
сикаджията е застрелян на 30 юли 2004 г. Заедно с него умират още
петима, които го придружават в ресторанта на стадион „Славия”.
Разстрелът е извършен от маскирани в полицейски униформи
наемни убийци. Оставя вдовица, две сирачета и множество хотели,
които съпругата му и до ден днешен управлява с мъжка ръка. На
1 септември 2001 г. през нащта във входа на ул. Тодор Стоянов в
квартал Изток, където живее, избухва бомба. Ранени са и двамата
му охранители и са откарани в „Пирогов”. Утроява охраната си, но
и това не му помага в крайна сметка.
Стоил Славов – взривен на 19 януари 2004 г. в асансьор заедно
с трима от бодигардовете си. С неговата смърт започва последната
фаза на изтребването между създателите на СИК.
Георги и Любен Пехливанови – двамата братя оцеляват след
няколко атентата срещу тях. След убийството на Поли Пантев,
ощавят съпругата му и всичко негово преминава в техни ръце,
включително и мястото на „Щръкелово гнездо”, закупено от Пачо
Тренев, където сега живеят обградени от триметрови огради и
огромна охрана.
Костадин Димитров – Косьо Самоковеца – момчето от
Самоков, издигнало се от портиер в хотел до капо, бива разстрелян
в Амстердам на площад Ван Дам пред бижутериен магазин
на 6 декември 2003 г. С него е ранена и любовницата му Цеци Красимирова, фаталната жена в средите на манекенките. Започват нескончаеми дела срещу съпругата му Ангелина за отнемане на „незаконно придобито имущество”. Това е вторият голям висаджия след Васил Илиев, гушнал букета.

Пантьо Пантев – Поли – на остров Аруба, в асансьора на
хотел „Сонеста”, с четири куршума в главата е ликвидиран на
9 март 2001 г. човекът откраднал 600 килограма кокаин от Кузман
Гуслеков и виновен за смъртта му. Кокаинът е разпродаден на
бързо по 30 000 лева за килограм – на половин цена. С неговото
убийство започва касапницата в СИК.
Димитрий Минев – Димата, Руснака – на 24 октомври
2004 г. е застрелян още един сикаджия пред заведението „UP stairs”
на булевард Витоша в София. Той е уцелен смъртоносно в сърцето
от снайперист и умира в ръцете на телохранителите си, които не са
могли да реагират изобщо.
Методи Златанов Методиев – Мето Илиянски – мистериозно
изчезва през декември 2003 г. Трупът му не е открит. Витаят
слухове, че се е покрил в Бразилия.
Младен Михалев – Маджо – живее в Швейцария и си идва
все по-рядко в България. Преминал на страната на DEA.
Сава Бабидов – завръща се в България и захваща бизнес със
захар. Пуши пури и по цели нощи виси в „ Хамбара”.
Любчо Василев – след взривяването на Стоил Славов е
низвергнат от СИК. Има галерия за картини на бул. Стамболийски.
Евгени Мозъка – заключен за производство на амфетамини и
лежи в затвора в Бургас.
Кирил Киров – Киро Циганина или Японеца – след опит за
покушение срещу него той се отегля и оставя бизнеса с наркотици
на двамата си сина и Сако, присъединява се към евангелиската
църква във Факултето и започва да строи луксозни офис сгради.
Димитр Тодоров – Митко Бретона – завърналият се от Унгария
основоположник на борческите бригади бескрупулен бандит
е застрелян с два куршума в главата и гърдите на 16 февруари
2005 г. в ресторант в квартал Люлин в Софи. Той е човекът,
стартирал ерата на „Борците” и въвел рекета в България.
Леонид Фотев – Льонята, Джуджето – на 16 септември 2001 г.
кумецът на Мето Илиянски е заклан заедно с приятелката си
Албена в дома си в квартал Красна Поляна. Същата вечер в Иваняне
е застрелян Петър Петров – Кюстендилеца, като за убийството му
се издирват Клюна и Демби, които уж отмъстили за Льонята.

Младен Мутафчийски – оръжейният търговец напуска
државната фирма „Тератон” и се отдава на хотелиертво. Дружбта
му с Маджо е пословична, както и враждата му с Алексей Петров.
Емил Кюлев – банкерът на руската мафия в България и близък
съратник на Чорни е убит на 26 октомври 2005 г. на булевард
България в София. На светофар в джипа си той е изненадан от
килър и надупчен с дъжд от куршуми. Умира на място.

Георги Илиев – Жорката – братът на Васил Илиев е прострелян
с куршум в сърцето на 26 август 2005 г. в неговия „Буда бар” в
туристически комлекс „Слънчев бряг”. С него са Тони Конти, Ники
Цветин и Боби Травестита. Той е убит след мач на собствения му
отбор „Локомотив” от Пловдив. Предполага се, че е подложен
от Таки и Бацата, но колко това е вярно, може само да се гадае.
С неговата смърт започва разпадането на империята ВИС. Таки
превзема централната власт, Николай Цветен е изпратен в шеста
глуха, а съпругата му Мая Илиева трябва да се задоволи само с
няколко милиона, яхта, моден салон, бутик и къща в Панчарево.
При нея остават и трите осиновени деца, като най-малкото,
момченце, се казва Георги.

Бранимир Григоров – Бранко – на 29 юни 2004 г. е екзекутиран
изродът пребил Мая Илиева и кумец на Младен Михалев – Маджо
в ресторант „Водопадът” в квартал Западен парк, докато играе
белот и въобразил си, че е българският Ал Капоне.

Георги Първанов – агент „Гоце” – кара втори мандат като
президент на Република България.

Божидар Томалев (Томалевски) – Божо Дупето – завръща се
окончателно в България и започва да се занимава с политика покрай
Тренчев и Гюрковски – председател на партия „Другата България”,
която касира над 3000 гласа на парламентарните избори през
2009 г. благодарение на Наско Испанеца и Джими
Георги Пирински – избран е за председател на Народното
събрание на 11 юли 2005 г. По настоящем е зам.-председател.
Татяна Дончева – след като напуска „Мултигруп”, става
редови депутат от БСП. Заради критичните и́
изказвания в парламента е наричана „поразяващата уста” и „лайномет”. Прави
безуспешен опит да се кандидатира за кмет на София.
Константин Дишлиев – с 10 куршума в главата и тялото на
15 май 2004 г. на излизане от ресторант „Тадж Махал” в София
е ликвидиран баджанакът на Брендо. Мълви се, че това е заради
заловена пратка от 819 г. кокаин в Коста дел сол от испанската
полиция, където са арестувани шестима българи.
Иван Димитров – Доктора – на 22 февруари 2006 г. е застрелян
димитровградския хайлазин, провъзгласил се за контрабандист №1
след среща с Елка Владова – бивш шеф на митниците в България.
Той е засипан с канонада от куршуми в собствения си джип порше
„Кайен” на бул. Черни връх в столицата. Един от най-богатите
мошеници и протеже на Иван Костов е ликвидран от съдружника
си Петър Петров – Амигоса, поне така се предполага. През април
2003 г. е направен неуспешен опит да бъде убит, като колата му
е взривена. В багажника и́ е открито куфарче със снимки. На тях
ясно се виждат Спас Русев – крадецът, забогатял от помощите
за бедните в България, министрите Милен Велчев и Мирослав Севлиевски от правителството на НДСВ как играят карти на яхта в Монако по време на Амигоса. За атентата е заподозрян Косьо Самоковеца.

Филип Найденов – Фатик – синът на митичния Исмет
Шабан е отстранен от голямата игра в 11.30 ч. на 19 август
2003 г. на кръстовището на бул. България с Гоце делчев в
неброниран мерцедес 600. Убит е от двама маскирани, въоржени
с АК-47. Бабата, както го наричат приближените му, е отстрелян,
за да може производството и износ на амфетамини да премине
изцяло под контрола на Братя Галеви.
Евелин Банев – Брендо – след убийството на Констнатин
Дишлиев и майка му Йорданка Запрянова, Брендо слага ръка върху
техните имоти на бул. Витоша и 1600 декара земеделска земя в
Ямболско, която продава. На бул. Витоша в София построява
първо бизнесцентър, а после го превръща в хотел. Гради хотели
в Банско и Пампорово. Разследван е за пране на пари в особено
големи размери. Засега се измква от българското правосъдие и е
под гаранция от 20 000 лева. Бившият съдружник на Доктора и
Амигоса наследява каналите на Кузман Гуслеков от DEA.

Иван Стоянов – Кубето – наетият да убие Поли Пантев с базука
е ликвидиран на 10 ноември 2001 г. в квартал Хаджи Димитър,
когато отключва автомобила си, за да изпрати проститутката
Пепа, с която е бил допреди малко в апартамента си. На Кубето се
приписват убийствата на Васил Илиев и Емил Петров.
Димитър Димитров – Маймунека – висаджията е убит от
бомба с дистанционно управление, поставена в пощенска кутия
във входа на блока му в квартал Стрелбище, София, на 29 януари
2002 г.
Николай Колев – прокурорът от Върховната касациона
прокуратура и основател на ТИМ е разстрелян пред дома му в
квартал Лозенец, София, на 28 декември 2002 г. Ако е взел пари, за
да помогне на Сретен Йосич да излезе от ареста, а не го е направил,
то си е заслужил наказанието.
Богомил Бонев – е освободен от длъжността министър
на МВР в края на 1999 г., защото е уличен в корупция и връзки
с криминални структури. Понастоящем е директор на „Панаир
Пловдив” и обслужва интересите на Георги Гергов – Свинарясъщо притежава голям хотел в Банско. В президентските избори през 2001 г. излиза на трето място с над 500 000 гласа.

Ангел Стойчев – низвергнат от приятели и познати; дори и
медиите не му обръщат повече внимание.

Тодор Толев – сутринта на 16 юни 2003 г. срещу него са
изстреляни 4 куршума от фиат „Уно” пред дома му на улица 11
август, София. Убитият е съдружник по различно време с Румен
Николов – Пашата, Славчо Христов – Кебабчето, Бойко Борисов
– Рапона, Младен Червеняков, Гриша Ганчев и други знакови
престъпни фигури. Той е един от хората на еврейския мафиот
Михаил Чорни в България.

Румен Яневски – Каратиста – в 22.30 ч. на 24 януари 2003 г.
е направен на решето пред джипа си нисан един от босовете на
кокаиновата мафия в България. Той е убит на кръстовището на
булевард Гоце Делчев с улица Костенски водопад в София. Същата
нощ е ликвидиран и сириеца Омар Нану.
Евгени Стефанов – Женята – е убит на 5 ноември 2003 г. пред
фитнес „Ситняково”. Известният и като Бабичката наркопласьор
и момче за мокри порчки е гръмнат преди тренировка.  Ненавършелият тридесет и четири години гангстер преминава на служба при Златко Баретата, след убийството на Поли Пантев на остров Аруба. Той слиза с шофьора си Николай Стефанов, виждат нападателите и побягват, но куршумите ги застигат. Женята е доубит с два куршума в главата.

Антон Милтенов – Клюна – е разстрелян в сладоледена къща
на ул. Ангел Кънчев в София заедно с Иван Призрака и Ники
Цайса на 30 юли 2005 г. Срещу сочения за наследник на Косьо
Самоковеца обезчестител на певицата Анн Джи са правени няколко
безуспешни опита за убийство.
Димитър Вучев – Демби – започва като самостоятелен
дилър, но е вербуван от Женята и заедно с Илиян Версанов и
Антон Милтенов заработва за Поли. След убиството на Пантев той
и Клюна отиват да бачкат за Мето Илиянски и скоро ликвидират
прекия си началник Льонята. Версанов остава лоялен към СИК
и те се опитват да го убият. Мето им поверява южните райони
на София: Лозенец, Иван Вазов, Лагера, Белите Брези, но те не
се задоволяват и минават в териториите на Красимир Каменов
– Къро: Младост, Дружба, Надежда и Люлин. Парелелно се
заиграват и с Косьо Самоковеца, който иска също да стане един
от големите наркобосове, след като е натрупал опит и състояние
с контрабандата на всякакъв вид стоки. След убийството на Косьо
в Австердам се сюзяват с Митьо Очите. Когато убиват Антон,
Демби отива при Златко Баретата и заедно с Пешо Щангата шиткат
дрога за него. В момента той е следствен и ключов свидетел срещу
Златомир, който е в ареста предаден от него.
Атанас Иванов – Фъстъка – се оказва печен мошеник и
обигран измамник. В Гамбия прекарва Испанеца с над 28 000
долара. Самият той се проваля и бива ощавен от Бай Марин.
Стои в основата на скандала с канцерогенните фъстъци през март
2007 г. Отровителят на българския народ се крие като мишка в
квартал Бояна и не смее никъде да се покаже, за да не го застигне
прокрятието на адаша му за длъжниците.
Атанас Панайотов – Наско Испанеца, Цайса, Онасис, Дон Атанасио или Краставицата – това съм аз. Надявам се тетралогията „Кокаин” да ви е доставила истинско удоволствие, докато сте я чели, макар повечето от героите в нея да са отдавна покойници, а на други им предстои да ги последват. Всички сме пътници за отвъдното – едни по-рано, други по-късно. За мен е важно след 100 години, когато са измрели приятелите ми, роднините ми, близките ми и се е появило съвсем ново поколение, книгите ми да се четат със същия интерес, както в момента. Благодаря на всички мои верни читатели, които през годините четяха моите книги, четат ги и ще продължават и за в бъдеще. Дано Бог ми даде дълголетие и здраве, за да ви зарадвам с още много интересни творби!

Атанас Панайотов

Атанас Панайотов

Всеки, който иска да прочете цялата творба на източника на тази статия, нека последва тази връзка, все още може да се прочете книгата КОКАИН ТУК.

4 thoughts on “Цигани и плъхове в подземията

  1. Хронологията е прилична, но детайлите са дадени „на ангро“. Например Фатик е убит не в Мерцедес S 600, а в S 500 4 MATIC , факт, който се вижда с просто око на всяка снимка от събитието. Доктора не е застрелян на бул Черни Връх, а на улица „Червена стена“, която стръмно се изкачва към Японският хотел. И така нататък. Дребни подробности, които е по – добре да се избягват, достатъчно е да се напише за Фатик че е убит в S класа, а за Доктора – че е застрелян в Лозенец. Иначе, както казах, прилична хронология подобаваща на вестникарски изрезки…

    • Това са незначителни подробности – ако трябва да сме докрай пунктуални, „Червена стена“ започва /или свършва/ точно до „Черни връх“. Мисля, че мерцедеса на Фатик беше 600, виждал съм го, тъй като имаме вила на долната улица под къщата, където той живееше – на улица „Детски мир“ преди киноцентъра. Има и други неточности – в края на 90-те Таки не е бил никакъв авторитет, а обикновен люлински крадец, който се мотаеше около Методи. Действително така нахвърляни стотици имена и събития, както и срещи разказани от първо лице, навяват асоциации с художествената самодейност на покойния Георги Стоев. Панайотов е от по-старото поколение тарикати, които по една или друга причина след промените отпаднаха от софрата /или по-точно никога не са били на нея/ и няма как да има реална информация. По-скоро много от нещата, написани тук, са лакърдии от заведенията, отколкото истина. Но все пак евала за труда да пише и издава книги. Успех!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s