Интервю с Никола Николов

Въпрос: Кога напуснахте България и къде се установихте?

Отговор: Напуснах родината си през 1969 година и след шест месеца престой във Виена, Австрия, се установих за постоянно в САЩ, където живея и до сега. От 1989 г. насам, всяка година посещавам България, за да й се радвам и ядосвам. Старите спомени и родни пейзажи ме вдъхновяват, докато днешната печална действителност ме отчайва.

Никола Маринов Николов

Никола Маринов Николов

Въпрос: До какви заключения за хората и управлението в САЩ стигнахте след многогодишния Ви престой в тази голяма и богата страна?

Отговор: Когато се говори за американците и хората от Западните страни, въображението е голямо. Такова беше и моето, такова е на повечето хора, живеещи в Източните страни. Действителността обаче е много по-печална. Хората на Запад са напълно зависими от заемно – паричната система и всичко, което притежават – апартаменти, коли и къщни принадлежности, са собственост на банките. Тази експлоататорска система е преобразила американеца и го е превърнала в роб на банките.

Американецът като човек в частния си живот е прекрасен, внимателен и много услужлив. В интелектуално отношение е много по-назад от нас – българите. Управлението им е напълно в плен на някакви тъмни и неизвестни сили, срещу които народът започва все повече и повече да роптае.

Въпрос: От няколко години чрез Вашите книги името Ви нашумя извънредно много. Каква бе причината да изберете точно една такава тема?

Отговор: През 1944 г., при настъпването на комунизма в България още съвсем млад, като офицер от българската армия бях задържан много пъти от новата власт и прекарах доста години по затвори, лагери и изселничества. Навсякъде, където минах, бях малтретиран и инквизиран от една нова класа хора, която до 1944 година не се проявяваше открито. Сега вече те бяха навсякъде и жестоко малтретираха българското население, както и самия мен.

През 1949 г. за известно време бях задържан в югославянската У. Д. Б. – там срещнах същите хора и прийоми. В България зад Живков стоеше една сянка, която дърпаше конците. Същото бе и в СССР – зад Сталин стоеше Каганович. През 1969 г. във Виена, Австрия, където престоях шест месеца видях същата картина. Същите хора решаваха съдбата ми. През 1970 г. в САЩ пак един такъв ми провери зъбите като на кон, за да установи дали съм способен да работя в азбестовата му фабрика. Въобще, това, което видях в комунистическите България и Югославия не бе по-различно от Австрия и Америка, по-различен беше само начинът на приложение. Същите форми на управление, но с кадифени ръкавици. Експлоатацията там не е по-малка, но не е толкова брутална като тук, в България.

Книгите ми са плод на много труд, нетенденциозни, отразяват самата истина, и са подкрепени с много фактологични материали. Единствената ми цел, е да помогна на човечеството да разбере, че светът се манипулира и управлява от една световна конспирация, оглавена от един малък международен финансов елит, стремящ се към нашето подчинение и заробване.

Въпрос: Миналата година Вие посетихте Русия. Какъв бе поводът за това?

Отговор: Посетих Москва по покана на Руската академия на науките. /Заедно с Божидар Палюшев, автор на световно известната книга „Физика на Бога“, на когото бе присъдена същата титла академик. бел. ред./ Там на 19 октомври 1994 година защитих своето академично звание и станах неин член. Възхитен съм от постиженията на руската наука, от руския патриотизъм и от всичко, което видях.

Въпрос: Вие се наложихте като един успешен автор и защитник на обикновения човек в света. Ще продължите ли да работите в тази насока?

Отговор: Дори неочаквано и за самия мен книгите ми се наложиха не само сред българските читатели, но и в чужбина. Продължавам да работя. Току-що бе издадена книгата ми „Четиридесетте безотговорни дни – 1944″, а скоро излиза и „Конспирация – 2″.

Въпрос: През време на последните избори много политически партии се опитаха да Ви приобщят и да използват Вашето име. Защо никой не успя?

Отговор: Първо, аз нямам никакви лични политически претенции и домогвания. И второ – аз продължавам за живея със старите си демократически възгледи на старата Демократическа партия, оглавявана в миналото от Каравелов, Малинов и Мушанов.

Въпрос: Много евреи Ви обвиняват в антисемитизъм. Вие смятате ли се за такъв?

Отговор: Нито аз, нито книгите ми са антисемитски. Само отразявам истината за това, което става по света. Книгите ми само отварят очите на хората за много нередни неща. Имам много приятели евреи и араби /истински семити/. Съжалявам ги и изживявам искрено техните трагедии. Обвинен съм в антисемитизъм от потомците на Хазарите, които не притежават никаква семитска кръв в тялото си. Крайно време е и те да разберат своя произход и история.

Въпрос: Разкритията, които правите не застрашават ли живота ви?

Отговор: След като книгите ми вече са изнесли всички компромати и истинската история, какъв е смисълът от моето унищожение? Това само би потвърдило истинността на изнасяното от мен, пък и светът ще продължи да съществува и след моята смърт.

Въпрос: Мислите ли, че днес още има място за патриотизъм и любов към родината?

Отговор: Подкрепям единствено националните и патриотични идеи. Отхвърлям всички идеи за Европейски и световни щати и техните институции ООН, НАТО и други подобни, които са заблуждаващо и силно оръжие в ръцете на една малка финансова клика, стремяща се да покори човечеството и да му отнеме най-ценното – труда и морала. Това са хората космополити, които нямат родина и никакви национални и патриотични интереси.

Въпрос: Как приемате всички тези непрекъснати нападки срещу Вас в нашата преса?

Отговор: На всяка нападка отговарям културно и без злоба, но с удар. Повечето от нападателите вече не се обаждат. С изключение само на един, който изглежда се мъчи да върши някаква работа. Използваната преса за такива нападки е една и съща. Бившият „Литературен форум“ на днешния редактор на „Демокрация“ Атанас Свиленов, както и западналия и малко четен „Континент“ с редактор Владимир Костов, станал известен с „уж чадърчето“.

Всички тези нападки ме тревожат само дотолкова, доколкото засягат България. Но българският народ все повече и повече разбира кои са нашите врагове.

Източник

3 thoughts on “Интервю с Никола Николов

  1. Поредицата „Световната конспирация“ на Никола Маринов Николов е най-ценната за мене книжнина която съм чел до сега. 1992-3г прочетох тази поредица и от тогава виждам как около мен всичко описано и загатнато в книгите му се случва.Тези книги и членството ми в НДЗПЧБ на инж. Илия Минев ми отвориха очите, за това, че ще има война в Сирия знаех също от неговите книги публикувал съм цитати за войната в Сирия в групата си много пъти още щом се заговори за свалянето на сирийския президент Башад Ал Асад.

  2. Из официалната справка:
    „Никола Маринов Николов е български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва френския колеж в София.
    През 1944 г. участва във Втората св. война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст.
    След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (въдворен е в Дупница, Радомир, Дирекция на милицията) и попада във Военния затвор в София.
    През 1945 г. е приет в Медицинския факултет на Софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне.
    По политически причини е задържан във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, преминава и през лагера „Богданов дол“.
    Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко.
    От 1969 г. се установява постоянно местожителство в САЩ. Завършва Портландския щатски университет /Орегон/, със специалности „Централни Европейски науки“ и „Изкуство“. Завършва успешно университетските курсове по политически науки на професор Франк Мънк, преподавател в Сидней /Австралия/, Флорида и Портландсия щатски университет.
    Книгите му „Тайните протоколи“ „Четиредесетте безотговорни дни“ 1944 „Светът под микроскоп“ „Световната конспирация“ I и II част, „Новият ред“ и „Маските на величията“ са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.
    Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.”
    А сега нещо от моите спомени.
    Беше през 2002 година, ако не ме лъже паметта. Събрахме се на Мадара, приятели и съмишленици. Присъстваше и Здравко Даскалов, племенник на Николов, мой добър приятел. И там, пред хижата седнахме на една маса за по бира. От дума на дума попитах Здравко как точно е починал вуйчо му. Здравко отговори без заобикалки: – „Отровиха го”. Ще се опитам по памет да преразкажа.
    Николов и съпругата му седели в хола на своето софийско жилище и си говорели. По едно време Николов спрял да отговаря, а от очите му потекли сълзи. Съпругата му веднага се обажда на техен познат лекар във Военномедицинска академия и го откарали в болницата. На сутринта й съобщили, че е починал. Инсулт.
    – Толкова ли не можахте да спасите моя Кольо – рекла жената.
    – Ние от инсулта щяхме да го спасим, но не беше само това. Той вече нямаше бъбреци – отговорил лекарят. – Отровили са го.
    Каква е предисторията? Около месец преди това в дома на Николов пристига някаква жена. Представя се за негова почитателка. И тъй като той боледувал, „почитателката” му донесла буркан с акациев мед, да се възстанови по-бързо. Възстановила го, завинаги.
    Заради този свой разказ Здравко Даскалов плати с живота си. В самия център на София, в началото на бул. „Дондуков” когато пресичал, той бил прегазен от две коли, една след друга. Може би нещастна случайност? Може би, ама надали. Просто защото шофьорите и на двата автомобила и до днес са неизвестни. Също както до днес са „неизвестни” и побойниците, пребили проф. Янко Янков пред самата Съдебна палата.
    Та това е нашата бандитска България. Територия, управлявана от бандити. Територия, в която безнаказано биват убивани световно известни учени. Където всеки всекиго може да пребие или убие и да остане неизвестен. Да остане безнаказан. Това е нашият бандитски свят, управляван от глобалистите, от слугите на Княза на този свят, както Христос нарича Сатаната. Убийствата и терорът стават все по-брутални, все по-нагли. Управниците ни все по-малко се съобразяват с писаните и неписани закони. Безнаказаността расте.
    Докога?
    http://eltimir.blog.bg/politika/2010/07/28/smyrtta-na-nikola-nikolov.583284

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s