Да си спомним за смъртта на Никола Николов и за племенника му Здравко Даскалов!

Автор: Ангел Грънчаров – Елтимир

Здравко Даскалов, племенникът на Никола Николов, беше голям Българин и неговото име не бива да тъне в забрава. Още повече като се има предвид факта, че го убиха заради Истината.  Той беше един от малцината, които не се страхуваха да я кажат. Именно той разказа с най-големи подробности как ционистката агентура е умъртвила неговия вуйчо Никола Маринов Николов. И как после демократичното ни МВР, демократично не е предприело никакво разследване. Позволявам си да препечатам онова, което писах за него в един вече несъществуващ, изтрит от демократичните ни служби мой сайт:

ЗАГИНА ЗДРАВКО ДАСКАЛОВ

Некрологът, поместен във вестниците „Труд” и „24 часа” е кратък. „С дълбока скръб съобщаваме, че на 26. 07. 2005 година трагично загина Здравко Даскалов.” Отиде си един голям български националист, и ако не беше некрологът, издаден от неговите близки, ние нямаше да научим трагичната вест. Мултинационалните ни медии подобни вести не съобщават. Те пишат кой какво ял, кой какво пил, кой с кого се срещал, и какво славно бъдеще ни очаква, ако ни приемат в Европейския съюз на Анадола. А Здравко Даскалов не беше случаен човек, та да подминем с безразличие вестта за гибелта му. Публицист, художник, обществен деец. Един от ръководителите на БДФ, един от хората, настоявали тази партия, наследник на СБНЛ да не изменя на своите националистически принципи. Един от малцината ветерани, търсещи нови пътища за измъкването на България от комунар-демократското блато.

Разбираме, че Здравко Даскалов не е умрял от болест. Загинал трагично. Той знаеше много. И не беше против да сподели част от своите знания. Даскалов например беше човекът, който се осмели да разкаже как е бил отровен неговия вуйчо Никола М. Николов, автора на „Световната конспирация”. За такива приказки не се прощава.

Днес, втори август 2005 г. Здравко Даскалов ще бъде погребан във Видин, неговия роден град. Като свеждаме чела пред паметта му, ние питаме: Отново ли започнаха политическите убийства в България? И не е ли време всички ние, които милеем за своето Отечество, най-сетне да съберем смелост и да се изправим срещу убийците. Докато още ни има.

Ангел Грънчаров – Елтимир
Ботевград, август 2005 година

***

На 26 юли 2005 година Здравко Даскалов е прегазен от две коли, минали през него една след друга. Случило се на самия център на София, в началото на бул. „Княз Дондуков“. Също както неотдавна в самия център на София, край самата Съдебна палата бе пребит проф. Янко Янков. И в двата случая престъпниците не са открити. И няма да бъдат открити, защото техните началници седят в министерските и премиерските кресла. Това е страната, в която някога се намираше държавата България. Вече няма държава, няма и България. Има само произвол, бандитизъм и грубо демократично мракобесие. Има Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Има ДПС и Шалом. Има демокрация. Затова убийствата ще продължат.

 
Смъртта на Никола Николов


Публикувам разказа на Здравко Даскалов за смъртта на неговия вуйчо Никола Николов. Заради разкриването на тази и на още други истини, Здравко плати с живота си. До ден днешен никой дори не е направил опит да търси убийците. Както никой не търси „почитателката“ на Николов, която му занесла меда с отровата.
Из официалната справка:
„Никола Маринов Николов е български общественик, писател емигрант, политолог. роден на 30 юли 1920 г. в гр. видин. завършва френския колеж в софия. през 1944 г. участва във втората св. война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (въдворен е в Дупница, Радомир, дирекция на милицията) и попада във военния затвор в София. През 1945 г. е приет в медицинския факултет на софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне. По политически причини е задържан във видинския, врачанския и плевенския затвор, преминава и през лагера „Богданов дол“. Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко. От 1969 г. се установява постоянно местожителство в САЩ. завършва Портландския щатски университет /Орегон/, със специалности „централни европейски науки“ и „изкуство“. завършва успешно университетските курсове по политически науки на професор Франк Мънк, преподавател в Сидней /Австралия/, Флорида и Портландсия щатски университет. Книгите му „Тайните протоколи“ „Четиредесетте безотговорни дни“ 1944 „Светът под микроскоп“ „Световната конспирация“ I-ва и II-ра част, „Новият ред“ и „Маските на величията“ са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.
Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., „вероятно отровен.”
А сега нещо от моите спомени:
От горната карикатура: това е шаржа, който Здравко ми нарисува при последната наша среща. нарисува ме така, както си седяхме на масата, пиехме бира и си приказвахме.
Беше на 19 май 2002 година. Добре, че съм надписал шаржа, та да видя точната дата. Събрахме се на мадара, приятели и съмишленици. присъстваше и Здравко Даскалов, племенник на Николов, мой добър приятел. И там, пред хижата седнахме на една маса за по бира. От дума на дума попитах Здравко как точно е починал вуйчо му. Здравко отговори без заобикалки: – „отровиха го”. Ще се опитам по памет да преразкажа.
Николов и съпругата му седели в хола на своето софийско жилище и си говорели. По едно време Николов спрял да отговаря, а от очите му потекли сълзи. Съпругата му веднага се обажда на техен познат лекар във Военномедицинска академия и го откарали в болницата. На сутринта й съобщили, че е починал. Инсулт.
Толкова ли не можахте да спасите моя Кольо? – рекла жената.
– Ние от инсулта щяхме да го спасим, но не беше само това. Той вече нямаше бъбреци – отговорил лекарят. – Отровили са го.
Каква е предисторията? Около месец преди това в дома на Николов пристига някаква жена. Представя се за негова почитателка. И тъй като той боледувал, „почитателката” му донесла буркан с акациев мед, да се възстанови по-бързо. Възстановила го, завинаги.
Заради този свой разказ Здравко Даскалов плати с живота си. В самия център на София, в началото на бул. „Дондуков” когато пресичал, той бил прегазен от две коли, една след друга. Може би нещастна случайност? Може би, ама надали. Просто, защото шофьорите и на двата автомобила и до днес са неизвестни. Също както до днес са „неизвестни” и побойниците, пребили проф. Янко Янков пред самата съдебна палата.

Та това е нашата бандитска България. Територия, управлявана от бандити. Територия, в която безнаказано биват убивани световно известни учени. Където всеки всекиго може да пребие или убие и да остане неизвестен. Да остане безнаказан. Това е нашият бандитски свят, управляван от глобалистите, от слугите на княза на този свят, както Христос нарича Сатаната. Убийствата и терорът стават все по-брутални, все по-нагли. Управниците ни все по-малко се съобразяват с писаните и неписани закони. Безнаказаността расте.

Докога?

3 thoughts on “Да си спомним за смъртта на Никола Николов и за племенника му Здравко Даскалов!

  1. Pingback: БИВОЛЧЕТА ПО БЕЛИ ГАЩИ / АФЕРА.БГ

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s