Следващата цел на Монсанто: Демокрацията

Рони Къминс, Катрин Пол

Битката за продоволствена независимост е битка, която не можем да си позволим да загубим.

Най-големия страх на Big Food се материализира. Критична маса от образовани потребители, природни и здравни  активисти организират мощно движение, което би могло да свали трилионно-доларовата империя на производителите на нездравословни храни в Северна Америка. Схватливи и по-решителни от всякога, активистите са се прицелили в ахилесовата пета на хранителната индустрия – етикирането.

Но докато потребителите искат истината и повече прозрачност при етикирането, не е само  Big Food, чиято империя  е уязвима. Биотехнологичната индустрия, която прави милиарди като зарежда производителите на нездравословни храни с евтинни генно-модифицирани (ГМ) съставки, може да загуби още повече. Монсанто знае, че ако производителите на храни са принудени да етикират ГМО-тата в техните хранителни продукти, те ще преформулират тези продукти, така че да отговарят на потребителското  търсенето – алтернативи без ГМО. Затова компании като Монсанто, Дю Понт и Доу, заедно с Кока–Кола и Пепси, миналата година похарчиха повече от 46 милиона долара да се защитят от инициативата на Калифорния за етикиране на ГМО съставките.

Производителите на нездравословни храни и биотехнологичните индустрии едва надделяха в Калифорния (48.5% – 51.5%), но знаят, че е въпрос на време и други щати да се включат и да въведат закон за задължително етикиране на ГМО.  Законодателите на повече от 30 щата в момента дискутират етикирането на ГМО. А потребителите разширяват битката отвъд етикирането. Пет окръга и два града в Калифорния и Вашингтон са забранили отглеждането на ГМ растения. В допълнение, като се има предвид пълното отсъствие на намеса от Министерство на храните и лекарствата, 19 щата са приели закони, ограничаващи ГМО.

Как биотехнологичната индустрия отвръща на удара? Като атакува демокрацията. Експертите казват, че законите са на страната на потрбителите. Но без съмнение потребителите трябва да защитят демокрацията от все по-отчаяната и агресивна индустрия, решена да защитава високо почелившия си бизнес, базиран на генно-модифицирани храни.

Ръкавицата е хвърлена. Ще отстъпим ли суверенните си права на корпоративност,  решена на всичко за печалба?

Лобистите на Монсанто са се разпрострели във Вашингтон, Вермонт, Кънектикът и още дузина други щати. Те обработват политиците зад сцената и пускат подвеждащи статии в пресата. Атакуват привържениците на ГМО етикирането като анти-технологични лудити.  Неспирно повтарят пропагандата си, която твърди че ГМ храни и растения са напълно безопасни, следователно не се нуждаят от етикиране, че трансгенетиката не е вредна за околната среда и климата и че ГМ посеви са нужни за прехранването на света.

Една от основните точки в пропагандата на Монстанто, създадена за да обезкуражи законодателите от прекарване на закон за етикиране на ГМО, е че етикирането на ГМО в отделни щати е противоконституционно. Монсанто многократно заявяват, че ще съдят   всеки щат, която си позволи да етикира ГМО. Тази заплаха беше достатъчна, за да убеди  законодателите във Вермонт и Кънектикът през 2012 да отстъпят от етикирането, въпреки че имаше значителен брой гласове и  преобладаващо обществено мнение, за да се прокарат съответните закони.

Същия сценарий се използва и във Вермонт, където губернаторът отказва да одобри закон за етикирането, който лесно може да бъде приет и през двете камари за законодателния орган.

Адвокатите на биотехнологичната индустрия твърдят, че федералните съдилища ще оборят щатските закони за ГМО етикирането по три причини:

1) защото Федералния закон, в този случай разпоредбите на Министерство на храните и лекарствата, надделяват над щатските закони;

2) защото тъговската свобода на словото позволява корпорациите да мълчат за това дали изпозлват ГМО продукти и ;

3) защото ГМО етикирането би повлияло на междущатската търговия.

Тези твърденията са неоснователни. Щатското етикиране на ГМО и други закони за безопасността на храните и етикирането им са конституционни. Федералният закон, подкрепян от десетилетия от правните решения на федералния съд, позволява щатите да приемат закони по отношение безпосността и етикирането на храните, когато сътветното министерство няма изрични разпоредби или забрани.   В момента няма федерален закон или министерско разпореждане по отношение на ГМО етикирането, освен препоръчителни насоки за доброволно етикиране, няма федерална забрана за щатско етикиране на ГМО. В действителност в момента в САЩ има над 200 закона за етикиране на храни, включително ГМО етикиране на риба в Аляска, закони за етикиране на див ориз, кленов сироп, млечни продукти,  кашерни продукти и закони за етикиране на млечните продукти без рекомбинантен говежди хормон на растежа. Едва ли има федерален съд, който да вземе решение, което да обезсили 200 вече съществуващи щатски закони.

Съдебната практика в САЩ  показва, че търговската свобода на словото в някои случаи позволява на корпорациите да мълчат за съставките на продуктите си. От друга страна федералните съдилища постоянно постановяват, че когато надделяват държавните интереси – здраве, околна среда, икономика – корпорациите могат да бъдат накарани да разкрият съставките на своите продукти и метода на производство.

Когато става въпрос за ГМО, щатите могат да създадат казус на надделяване на държавни интереси,  твърди старшият ескперт на Съюза на потребителите Майкъл Хансен. Хансен казва: „…има надделяващи държавни интереси относно етикирането на ГМО и това се дължи на потенциалното влияние на генно-модифицираните храни върху човешкото здраве и околната среда.“

Хансен твърди още, че Codex Alimentarius, сбор от международно признати стандарти, добри практики, насоки и други препоръки по отношение на храните, хранителното производство и безопасността на храните, гарантира на нациите правото да се изпълнява задължително ГМО етикиране на храните. Стандартите подкрепят аргумента, че ГМО етикирането не действа като ограничение на свободната търговия стига правилата да се прилагат както за местните, така и за международните производители.  По същия начин щатското етикиране на ГМО, стига да не дискриминира други производители, може да се приложи за всички производители – щатски, държавни и международни и да не представлява заплаха за междущатската търговия.

Правителството на САЩ, под огромния натиск от световен мащаб, подписа  Codex Alimentarius, който служи „като мярка за управление на риска при справяне с научната несигурнист“, свързана с ГМО храните. А според Хансен със сигурност има научна несигурност относно потенциалното здравословно въздействие на ГМО храните.

Щатските и местните органи имат правото и властта да прокарат собствено законодателство, особено когато федералните органи се провалят или отказват да действат по такива наболели въпроси. Въпреки че сега големите корпорации контролират федералните органи, все още има начин да се организираме и да се управляваме, особено на местно ниво.

„Домашното правило,“ включено в щатските конституции и общински закони в САЩ, дава правна основа, която е позволила на няколко стотин градове и окръга да прокарат заповеди забраняващи индустриални плантации, разпръскавенто на утайки от отпадъчни води върху обработваемите площи, фракинга (който замърсява подземните води, фермите и градините) и дори ГМО.

Въпреки непоколебимата 200-годишна съдебна практика и законодателство, което институционализира щатските права  и „Домашното правило“, корпорациите нагло атакуват правата на отделните щати и градове да регулират Корпоративна Америка, често с безотговорно и престъпно поведение. Те получават помощ от непопулярната про-корпоративна лобистка група, Американският Законодателен Обменен Съвет  (ALEC). ALEC  лобира в страната да ограничи областните или местните власти да въведат закони ограничаващи употребата на пестициди, ГМО, фракинга и индустриалните селскостопански практики.

ALEC и част от Републиканската и Демократична партия уж подкрепят „федерализма“, или щатските права – теория, базирана на идеята, че щатското правителство може по-добре да представлява и отговаря на нуждите на местната общност, отколкото централизироно федерално управление. Въпреки това очевидно ALEC не прилага тази логика към отношенията межу местните и държавните органи, поне не когато местното управление настъпи корпоративна Америка.

Коментар: Както казва авторът, ALEC  лобира в страната да ограничи областните или местните власти да въведат закони ограничаващи употребата на пестициди, ГМО, фракинга и индустриалните селскостопански практики“. В допълнениеALEC също участване в набеждаването на групи защитаващи правата на животните като еко терористи и заглушава всеки, който проговори за или докаже злоупотребни практики в развъдните ферми:

Защо може да ви бъде сложен етикет „терорист“, докато се борите с насилието над животните ФБР казва, че активистите, които проучват развъдните ферми могат да бъдат преследвани като терористи ФБР разкрива, че закона за търговското насилие над животни не е за опазване на обществената сигурност, а за защита на корпоративните печалби.

Шокиращо: Докладването на злоупотреби в развъдни ферми може да се счете за акт на тероризъм, ако се приеме новия закон.

Как да държите потребителите в неведение за ужасите в развъдните ферми? Като превърнете в акт на тероризъм всеки опит за разследване на жестокости над животни, безопасност на храните или вреди върху околната среда във фермите, контролирани от корпорациите, които произвеждат голяма част от месото, яйцата и млечните продукти, които консумираме.

Участници сме във важна битка за правото да знаем какво има в храната ни, правото да избираме какво купуваме и какво ядем и правото да контролираме безконтролните корпорации, които са заплаха за нашата околна среда, нашето здраве и бъдещата стабилност на климата. Без БиоДемокрация не може да има никаква демокрация. Без балансиране на силите между федералното управление, щатите и местните власти, няма република, а корпоративно властване, нечист съюз между подкупни политици и корпорации, решени на всичко за печалба. Битка за суверенитет над храната е битка, която не можем да си позволим да загубим.

За автора

Рони Къминс е основател и директор на Асоциацията на потребителите на органични храни. Къминс е автор на много статии и книги, включително Генно-модифицираните храни: Наръчник за самозащита на потребителите Катрин Пол е мениджър развитие и комуникации в  Асоциацията на потребителите на органични храни. 

Източник

Превод: Искра Кунчева

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s